Разлика между версии на „И обхождаше Исус всичка Галилея“

Текуща версия към 12:14, 18 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1925 г.

Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)

30. И обхождаше Исус всичка Галилея

Беседа, държана от Учителя, на 5 юли, 1925 г. в гр. София.

„И обхождаше Исус всичка Галилея, та поучаваше в съборищата им, и проповядваше благовестието на царството, и изцеляваше всяка болест и всяка немощ между народа.“ (Ев. Матея 4:23)

В разумния свят има един велик закон, който определя отношенията на всички разумни същества. Този велик закон в науката наричат развитие, еволюция. Еволюцията подразбира движение, а движението е първият подтик на живота в известна посока. Втората стъпка, това е самият живот, който показва, че животът използува това разумно движение. И глупавият се движи, и разумният се движи, само че разумният има цел. Тъй щото, когато умът е насочен в известна разумна насока, това показва, че той има за цел постигане на някакво свое разумно желание. Често и в съвременната окултна наука употребяват думата „желание“ в двояко значение. Ние говорим за желанието в принципиален смисъл. Ние не говорим за илюзиите. Илюзиите, това са проекции, сенки на нещата. За сенките няма да говорим. В сенките няма реалности. Тук може да се спра да обясня разликата между сянка и реалност. Ако ви предложа една круша от мрамор, или от олово или от желязо, или от восък, какво ще ви ползува тази круша? Ако ви предложа един хубав самун от восък, или от гипс, или от хубава пръст, какво ще ви ползува този хубав самун? – Нищо. Следователно, това са илюзии, това са залъгалки за малките, за глупавите деца. И когато аз видя, че някое малко момиче се занимава със своите кукли, считам, че то е едно от малките глупави деца. То е един от онези глупави ангели, който, като не разбира работите на небето, Господ го пратил на земята да се учи, да се занимава с играчките. Не мислете, че е лошо да се занимава човек със сенките. Няма нищо лошо в това, но сенките изразяват живота на страданията. Каквото и да вложите във вашата кукла от восък, тя е без душа, без сърце, без мисъл, без мозък; тя не може да даде никакъв отглас на това, което вие мислите, на това, което вие искате. Следователно, тя ще бъде ехо на самия вас, а това е най-тягосното нещо в света.

Под думата „красив свят“ разбирам света и на единството, и на множеството. Под думата „множество“ разбирам, когато цялото множество живее в закона на съгласието. Сега, да определя думата съгласие. Под съгласие, аз не разбирам съгласуване между двама души на почва на някакъв интерес, на някаква търговска сделка, или някаква търговска операция, защото това съгласуване е временно, а разумното съгласуване е една бръмка в живота. То е свързване. И тази бръмка върви през цялата еволюция на човека. Следователно, всяка една разумна постъпка, в каквато насока и да е, било в материалния свят, било в духовния свят, или в Божествения свят, това са скачени халчици, скачени верижки за подигане на човешката душа. Какво означава думата подигане? Да кажем, че се качите някъде горе, но седнете там. Това не е подигане. Подигане на човешкото съзнание е състояние, когато човек схваща правилно закона на Любовта. Първият признак на великия закон на Любовта е жертвата. Човек, който не е научил закона на жертвата, не може да познае закона на Любовта. Под думата „жертва“ аз не подразбирам тази жертва, която хората правят сега. Може да пожертвуваш едно агне, но това не е жертва. Може да изядеш някого, това не е жертва. В жертвата се съдържа следното качество: този, който жертвува, всякога жив остава, и колкото повече го ядат, толкова повече се размножава. Този, който се жертвува, расте. Казва някой: изядоха ме. Не, това вече не е жертва. Жертвата подразбира дълбоко познаване закона на Любовта. Вследствие кривото разбиране закона на жертвата, съвременните религиозни хора, като са изопачили този свещен език на небето, нямат ония идеи, които дават онзи висш подтик на душата да се развива правилно. Защото всяка лъжлива мисъл, всяко лъжливо чувство се отразява върху човешката душа.

Казват, че Христос ходил в Галилея. Какво представлява в същност Галилея? – Галилея не е някоя голяма област, напротив една малка област. Галилея е символ на разумното в човека. Следователно, когато ние искаме да кажем, че някой човек е разумен, казваме, че той живее в Галилея. Затова Христос се нарича Галилеянин – разумен човек. Всеки разумен човек живее в тази област. Следователно, в природата има една разумна област. За да може човек да влезе в тази област, неговото съзнание трябва да се подигне.

„И обхождаше Исус всичка Галилея, та поучаваше в съборищата им и проповедваше благовестието на Царството“. На кое царство? – На Божието Царство. По какво се отличава Царството Божие от всички други царства? То се отличава по това, че през всички векове в него има една непреривност; в него няма пресекулки. Земните царства се качват и падат, държавните им мъже изчезват. В Царството Божие всички поданици, които Го съставляват, не умират. Това е една привилегия за тях. Да бъдеш поданик на Царството Божие, от Божествено гледище, не е нещо мъчно, не е и нещо непостижимо, затова то съставлява идеал за всинца. Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички красноречиви оратори, всичко това, в сравнение с този идеал, са залъгалки за децата, в които няма нищо сериозно. Туй е един признак, по който се отличават поданиците на Царството Божие и тия на земните царства. Щом човек тук мисли за изкуство, като отиде в Царството Божие, ще намери друго изкуство. Някои от вас ще кажат: щом е тъй, ако между това изкуство и онова на Царството Божие няма никаква връзка, тогава да не правим нищо тука. Не е така. По-добре да вършим нещо, от колкото да спим постоянно. Има хора, които постоянно седят и мечтаят, като онези моми и момци, които въртят палците си и мислят само как да се оженят, в какви палати ще живеят, как ще се наредят и т.н. Въртенето на палците някога е имало смисъл, но днес е изгубило този си смисъл. Някои въртят очите си. Защо си въртят очите? – За да видят някого, да видят нещо. Идете в някоя обсерватория. И там ще видите как астрономът върти очите си пред своята тръба, пред своя телескоп. За 24 часа все ще намери нещо в своя телескоп. Какво ще намери? – Или някоя комета, или някоя звезда, или някое слънце със своите спътници. Значи всеки от вас е в своята обсерватория. Все търси нещо. Вещият, умният астроном ще избере светлата нощ за своите наблюдения; онзи глупавият ще избере тъмната мъглива нощ. Някой се върти натук-натам, търси нещо. Какво търсиш? – Търся нещо, но не мога да го намеря. Че как ще го намериш? Ти го търсиш в тази мрачна тъмна нощ. Не е светло, за да намериш, каквото търсиш.

Та казвам: стремежите на един разумен човек трябва да бъдат строго определени. Сега мнозина културни хора очакват новата култура да дойде по един определен начин. Светът очаква един ден цялото общество да се подигне. Религиозните хора очакват да дойде Духът, Бог да се прояви по един или по друг начин. Но времето за проявлението на Бога не съвпада с механическото време. Часовниците на небето, и часовниците на земята са две различни величини. Когато на земята е ден, на небето има съвсем друго състояние. Когато хората на земята са весели, ядат и пият, на небето ни най-малко не мислят, че тия хора са културни. Небето трябва да плаща за хората на земята, които ядат и пият. Те ядат и пият за сметка на небето. Какво означава яденето и пиенето? – Яденето и пиенето в света е предаване на духовната енергия, която се възприема от храната. Човек трябва да се храни с такава храна от която да може да придобива духовна сила, необходима за неговото развитие. Яденето трябва да бъде постоянен процес, а не както тук на земята – преривен – ядеш и после пак огладнееш. Всички противоречия в живота произтичат именно от въпросите: кога ще ядем и какво ще ядем. И как се решават въпросите най-после? – Нахраним се, пак огладнеем; отново ядем, наситим се, пак огладнеем и т.н. Във физическо отношение нещата се съвпадат с тази преривност. В духовно отношение, обаче, има една непреривност. Във физическия свят, някой път мислим, че работим с Бога, а някой път мислим, че не работим с Бога, виждаме, че сме изгубили Духа. Това са положения, несъвместими със самия живот. Човек не може да изгуби живота си; човек не може да изгуби духа си, човек не може да се отклони от пътя си, който Бог му предначертал. Следователно, каквото и да вършим в нашия живот, ако този ни живот няма смисъл за самите нас, има смисъл поне за другите. Куклата сама не може да знае защо е създадена, но детето което играе с нея, знае защо е създадена тази кукла. Детето казва: тази кукла е създадена за мене, да развивам своите чувства с нея. Тъй че, ако ние не разбираме смисъла на нашия живот, има други, по-разумни същества от нас, които разбират защо сме създадени.

В нашия живот има две направления, от една страна ние сме обект на ангелите, които развиват своя живот, а от друга страна ние сме обект за самите нас. Каква е целта на този обект? Вие имате живота, имате и храната си. Мнозина от вас имат всичко, каквото живота може да им даде, а при това пак не са доволни? Защо не сте доволни? Значи има нещо, което ви липсва. Човек не е добил същественото, което му трябва. Някои хора може да са вкусили само от това същественото, но вкусването е един преривен акт в живота. Някой казва: предчувствувам нещо, предвкусвам нещо. Да, но вкусването е посока, към която ние се движим. Писанието казва: „Опитайте ме и вижте, че съм благ“. Защо трябва да вкусим? – За да видим Божията благост. Обаче ако ние се спрем върху думата вкусване, ще извадим едно съвсем механическо заключение за живота; ще видим, че животът може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка. Някой път можем да вкусим и от един невидим плод. Например, някой щастлив човек напише едно съчинение, или направи някоя хубава къща и си казва: след като умра, 100 или 200 години след смъртта ми, как ли ще се произнесат хората, като гледат къщата ми? Какво ли ще кажат за мене? И този човек се радва предварително, предвкусва от удоволствието, че ще харесат къщата му. Човек може да си фантазира за къщите, които е направил и оставил на своите близки, но всички те не са нищо друго освен един паметник. Питам: един паметник можа ли да увековечи човека? Всички слънчеви системи, които сега съществуват на земята, не са нищо друго, освен паметници. Нашата земя е също един паметник. На какво? – На човешкото падение. Слънцето е паметник на човешкото въздигане и изкупление. Сириус, тази по-далечна звезда, е паметник на човешкото развитие, на човешката култура. Всички тия системи си имат своето предназначение. В тях живеят напреднали същества, по-напреднали в своята възраст от нас понеже са излезли много по-рано от Бога. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на съвременните хора, в сравнение, например с културата на Сириуса, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириуса не са даже и като деца. Един ден, когато нашата слънчева система завърши своето развитие, своята еволюция, ще мине през пътя на Сириуса. Всички същества не са от една и съща категория. За да разберете тази вътрешна връзка, която съществува между всички небесни тела, трябва да сте в едно по-напреднало съзнание. Три вида слънчеви системи има според мене. Една от слънчевите системи изразява материалния свят – най-грубите желания, които съществуват във всички същества. Другите слънчеви системи са направени от по-фина духовна материя и спадат към духовния, ангелски свят. След време, когато вашите духовни очи започнат да се развиват, вие ще виждате всички светове. За сега вашите астрономи виждат само материалните светове. Някои астрономи прозират, че в пространството, някъде далеч, съществуват други планети, но те едва ги виждат със своите телескопи. Третите слънчеви системи, това са Божествените светове, които са създадени от най-висша, най-фина Божествена материя. Човек ще мине през всички тия слънчеви системи. Следователно, ние сме в предверието на този велик космически свят. Нашата земя е на границите на космоса. Цялата наша слънчева система се намира на това место. Тъй щото, един ден, когато вашето съзнание се подигне, и вие минете от една слънчева система в друга, с по-висша култура от сегашната, ще имате съвсем други понятия за нещата. Сега се заражда друг въпрос: когато влезете в другия свят, ще се познавате ли? – Ще се познавате разбира се. В този свят хората познават ли се? – Именно в този свят хората не се познават. Познанието се добива само чрез закона на Любовта. Само ако обичаш, можеш да познаеш. Без обич, без любов не можеш да познаеш никого. Обичта, Любовта е която може да хвърли Светлина и топлина в една душа да се разтвори, за да я познаеш. Бог ни познава по закона на Любовта. Да не мислите, че Бог ни познава механически. Не, ние сме излезли от Бога, и Той ни се радва, понеже имаме същия образ като Неговия. За да познаваш някого, трябва да има образ. На едно место апостол Павел казва: „На мъки съм, докато се роди образа на Христа в мене“. Значи, всеки човек трябва да има Христовия образ. А как се познават хората днес, като нямат този образ? Без този образ те не могат да се познават. За сега всеки човек представя един образ, едно съдържание, но без ценност; една мисъл, но безсмислена; една форма, но неоформена. Разумният човек е вече оформен. Когато дойде в него онзи свещен трепет на сърцето, страхът изчезва. Едно от качествата на разумния човек е, че той няма страх. Страхът е изключен от него. Той не мисли какво ще стане с него, какво ще кажат хората за него. В него има благоразумие. В благоразумния човек има една характерна черта, той знае, че Бог никога не се изменя, днес да е един, утре – друг. Любовта, която Бог изпраща към всички същества, излезли от Него, е еднаква и непреривна. Като казвам, че Любовта на Бога е еднаква, разбирам еднаква не по количество, а по качество. Ако седна на обед да ям и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирам от това? Аз ям и мухата яде в това време. И тя вкусва от яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене!“ Пък и аз съм доволен. Питам: колко мухи могат да се наядат заедно с мене от паницата ми? Мухата казва: „Туй ядене е заради мен“. И аз казвам: туй ядене е заради мен. Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, на яденето, но аз махна с ръката си и я прогоня. После тя пак кацне, аз пак махна с ръка да я прогоня. Тя е умна, казва ми: „Ако махаш толкова много с ръката си, и ти няма да се наядеш, и аз няма да се наям. Остави ме на мира, че и аз, и ти да се наядем“. Сега, каква е философията, която трябва да извадим от този пример? Ако дойде някой човек около моето ядене, и аз правя опити да го отблъсвам, това значи, че се занимавам с дребни работи. Не се занимавайте с дребни работи в живота си. Не си махайте ръката! Гледам, като дойде някой в това събрание, вие казвате: защо е дошъл този, той нищо не разбира? Не се занимавайте с този въпрос! Казвате: ами онзи защо е влязъл в музикалното училище? Не се занимавайте с този въпрос! Ами този защо почнал да пише? Писател няма да става! Не се занимавайте с този въпрос! Остави тези неща, не махай с ръката си! Нека тази мушичка се наяде! Това е благородство на душата. Пък ако искаш да не те смущават мухите, тогава не ги пущай в къщата си! Да се занимаваш с дребни работи в живота си, това е една велика опасност. Тази опасност не е в сила да ни повреди, но тя, по причина на неразбиране основния закон на живота, усилва нашите страдания и ги превръща в мъчения. Бог, Който е създал света, създал го е за своите деца и Му е приятно, като гледа всички тия хора, всички тия мушички, че съществуват. Бог се радва на всичко. Той не гледа на нещата тъй, както ние гледаме. Ние може да презираме някой вол може да презираме някой кон, да кажем: е, този кон, този вол! За Бога, обаче, тази душа, която е затворена във форма на кон, на вол, има смисъл, има съдържание. Бог гледа бъдещето. Ако вие разгледате развитието на човека от първоначалния момент до последната му стадия като човек, и проследят всичките 400,000 форми, през които е минал, няма да намерите никакъв признак от сегашната му човешка форма. Ако се спрете именно на първия момент от неговото развитие и го сравните с последната му форма, когато се е определил като човек, няма да намерите нищо, което да напомня сегашното му състояние. От тази първоначална форма, докато се дойде до сегашното развитие на човека, са се минали милиарди години, а този милиарден живот сега се е съкратил на девет месеца. За в бъдеще този девет-месечен период може да дойде само до една минута. Значи, за в бъдеще човек може да мине всичката своя еволюция не в девет месеца, а само в една минута. Тъй че цялото му развитие ще бъде с интензивност равна на една минута. Вие ще кажете: какъв ще бъде този живот в една минута? Тази минута е Божествена. Знаете ли от колко хиляди векове се състои такава една минута? В Божествения часовник хиляди наши години съставляват само една такава Божествена минута в живота. Интензивна е тя!

„И обхождаше Исус Галилея“. Галилея значи разумния живот. Защо обхождаше Исус Галилея? – Исус обхождаше Галилея, за да види всички несъобразности в живота и да ги изправи. Христос е дошъл на земята, да види, защо хората страдат и защо умират. Всички съвременни хора все роптаят. Всички търсят свободата, а при това не са свободни. Всички хора имат училища, а при това не са културни. Защо? Защото истинската Божествена култура изключва всяко насилие. Цялата земя е пълна с насилия. И между животните, и между растенията, и между хората, навсякъде съществуват насилия. Това не е правилно, това е борба между тях, борба за съществуване. Само между неразумните хора съществува насилие, само те воюват помежду си. Следователно, онзи истински Божествен живот подразбира разумност, а разумността изключва всяко насилие. Съвременните философи казват, че човек докато не се усъмни, не могъл да разсъждава, не могъл да философствува. Други пък казват, че човек, за да добие вдъхновение и умът му да почне да работи, непременно трябвало да изпуши една цигара. Наоколо му трябвало да се дигне малко дим, и тогава умът му да започне да се проявява. Трети пък казват, че докато човек не изпие една чаша винце, не могъл да добие вдъхновение да пише. И тогава, за потвърждение на мисълта си привеждат капацитети, които, като изпивали едно, две или повече кила вино, могли да напишат някой хубав роман или някое философско съчинение. Аз пък зная тук в България, казваха за един професор, че след като изпивал най-малко около три килограма бира, написвал нещо ценно из науката. И наистина, той оставил много ценни изследвания за насекомите. Не, това са лъжливи положения. Аз зная за насекомите много повече, отколкото кой да е професор естественик, без да съм пил най-малко даже. Като гледам усилията на съвременните естественици, поусмихвам се малко и казвам: има и други начини, достъпни за изучаване на живата природа. Това не е самохвалство, но казвам, че има и други установени пътища за изучаване на природата, не от мене, разбира се, но от Бога. И Следователно, ние, разумните хора, трябва да вървим по този именно път установен от Бога. Нашите начини за изследване на живата природа са изкуствени. Значи, не е тютюнът, който кара хората да мислят. Не е виното, което кара хората да мислят. Аз не съм против виното, обаче ферментите, които предизвикват ферментацията на гроздения сок, остават във виното известни отрови. Тези отрови повреждат човека. Тия отрови се съдържат не само в бъчвите, но и в мислите на човека. Всяка човешка мисъл може да ферментира и да образува вино. Не мислете, че само бъчвите са пълни с винце. В невидимия свят също има хиляди бъчви, от соковете на които вие искате да пиете. В умствения свят, в сърдечния свят има много бъчви, от соковете на които също искате да пиете. Има вино на любовта, вино на младите, от което всички сте пили. Като пиете от него, дигнете знамето нагоре, извадите ножа и казвате: герой съм аз! Всички казват: герой е този човек, пише той, поет е станал! Обаче за колко време? След 2–3 години туй вино изчезва от човека, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философ става. Някои казват: както и да е, но приятни са тия неща. Кои неща са приятни? Аз правя следното сравнение: ако ви дам един диамант, който тежи 10 килограма и ви кажа да го закачите на врата си, какво благо ще придобиете от този диамант? Той е голям, като някоя диня, и тежи при това. Ще кажете: е, ще го продам. Добре, но не е за продаване той. Какво ще правите, ще го носите ли? За предпочитане ли е? За предпочитане е да имате един диамант голям като лешник, или най-много като орех. Ако питате мене, аз бих предпочел един диамант голям като орех или като лешник, защото ще мога да го погледвам, да му се порадвам. А този големият като диня, как ще го нося на врата си? Големият диамант е за боговете, за големите герои. Човек, който може да носи такъв диамант, трябва да има ръст най-малко 100 километра височина и 25 километра широчина в гърдите си. Такъв великан трябва да бъде той! Какво мислите, какви са боговете? В света има такива големи богове, че ако рекат да седнат някъде, земята не може да ги побере. Какво мислите тогава? Ще кажете: това е приказка из 1001 нощ.

„И обхождаше Исус Галилея“ – разумния живот.

Това, което ви говоря, са вметнати изречения, вметнати думи. Тия думи изразяват някои наши желания, които са толкова големи, че са несъвместими с възможностите, които този живот ни представя. Някой момък иска някоя хубава мома. Казвам: тази мома е като онзи големия диамант, тежи 10 килограма, как ще я носиш на врата си? Малка, малка ти трябва, като някой орех. Някоя мома иска някой хубав момък. Казвам: голям, голям е той за тебе, трябва ти някой малък, като орех, или като лешник. Тя казва: не, без него не мога да живея. Казвам: от него ще умреш. Умирам от него, умирам без него. Защо ще умреш за него? Животът не седи във физическите блага. Като обикнеш една душа, тя няма да има никаква тежест в себе си. Душата, обаче, може да бъде тежка колкото земята; една душа може да бъде тежка колкото слънцето; една душа може да бъде тежка колкото цялата слънчева система; пък една душа може да тежи и колкото целия космос. Това е допустимо. Защо? Защото душата представлява интензивността на силите, които действуват в нея. Това значи, че в човешката душа има сили, които са в състояние да движат целия космос. Когато казваме, че душата е, която върти земята. Ако взема да ви доказвам как се движи земята как се върти, това ще предизвика цял катаклизъм в съвременната наука. Учените хора казват, че земята се върти, но как се е завертяла, те не знаят това нещо. Не е лошо, че не знаят.

„И обхождаше Исус Галилея“, това е нашия разумен живот. Ние сме галилеяни, сега навлизаме в този разумен живот. За онези разумни, съзнателни души, които се стремят към Бога, които искат да знаят какви трябва да бъдат отношенията им към Бога, е дошъл вече Христос. Не е въпросът за заблужденията на миналите векове. Не се спирайте върху въпроса, как трябва да се служи на Бога. С Любов трябва да се служи на Бога! Ами какво нещо е Любовта? – Любовта е сила, която дава живота. Какво нещо е животът? – Животът създава съзнателното движение. Какво нещо е съзнателното движение? – Съзнателното движение дава съзнателни чувства. Какво нещо е съзнателното чувство? – Съзнателното чувство дава съзнателна мисъл. Това са положения, които мога да обобщя логически. Обаче съвременната логика казва, че ако една от предсилките на логическото заключение не е вярна, и цялото заключение не е вярно. Аз пък казвам? Предсилката може да е вярна, може и самото заключение да е вярно, но мисълта може да не е вярна. Има много заключения, които са верни на земята, но не са верни за самата Истина. Нашата логика не е логика на небето. Тогава казваме така: България е държава. В нея живее един народ, който трябва да съществува. За да съществува този народ, трябват му средства. Тези средства Бог му ги е дал, Следователно той има право, по който и да е начин, от където и да е, да си ги вземе. Че България е държава, така е. Че трябва да живее, така е. Но нейните държавници научили ли са законите, правото на небето? Тези държавници, които до сега управляваха България, питали ли са Бога, как да управляват? Тези свещеници, тези проповедници, които проповядват Словото Божие навсякъде питали ли са Бога, как да проповядват? Тези ученици, които учат, новото учение, питали ли са Бога, как трябва да го изучават и как трябва да го проповядват, да го прилагат в живота си? Някой казва: аз съм питал. Ама как само един път? Чудна работа! Не само веднъж трябва да питате. Вие, като влезете в университета, само веднъж ли питате професорите за уроците си? Само един път ли сте чули лекция? Казват някои срамота е да се молим на Бога, срамота е да вярваме. Не, не така. Благородното в човека е неговата мъдрост. Благородното в човека е неговата интелигентност. Благородното в човека е неговата вярност. Благородното в човека са неговите добри постъпки, неговото добро сърце, а не едно да мислим, а друго да вършим. Не, вътрешните ни и външни отношения, към кого и да е, трябва да бъдат правилни, абсолютно чисти. Често, като кацне една муха на паницата ми, аз разсъждавам, разговарям се с нея, питам я: как си? Някои казват: как, може ли човек да се разговаря с мухите? – Може. В кръга на тяхното развитие, те са много интелигентни. Някоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бъдеш тъй добър да ми позволиш да си хапна малко от яденето ти, аз не съм много от лакомите, ще видиш, с колко малко се задоволявам. Пусни ме само на края на паничката ти, да си вкуся малко. Нали знаеш, че всички блага са все Божии?“ Казвам: има право тази муха. Защо да не си хапне? Какво има от това? И по някой път, кога дойдат много мухи на паницата ми, аз не ям, отстъпвам си яденето на тях. Защо правя това? – Имам свои съображения. Тези мухи после се произнасят за мене: „Този господин е много добър човек, ние имаме особено мнение за него. Той ни даде хубаво угощение.“ И защо имат такова хубаво мнение за мене? Защото съм отстъпил яденето си. След това, тези мухи, за да изкажат благодарността си към мене, кацват по носа ми, по лицето ми, благодарят ми. Чудни са хората по някой път, когато ми говорят за морал! Ами че тези мухи не водят чист живот! – Защото наоколо им е само нечистота. Аз казвам на мухите: много добре, вие извършихте една отлична длъжност в този свят! Сега няма да се спирам да обяснявам, каква длъжност вършат мухите в света. Естествениците имат думата за това нещо.

„И обхождаше Исус Галилея“. То значи, че Исус обхожда нашия живот, разглежда какви са нашите мисли и чувства. Исус живее в нашия живот, но не и в нашето тяло. Човек може да живее в тялото си, и извън тялото си. Как разбирате тази мисъл? Както човек може да живее в къщата си и извън къщата си, така може да живее в тялото си и извън тялото си. Човешката душа има това свойство, че може да се смалява, може и да се разширява, да става голяма колкото слънцето, колкото цялата слънчева система. Това зависи от мисълта на човека. Казвам: по закона на внушението вие може да си внушите да станете не физически големи, а духовно силни. Ако концентрирам силно мисълта си, аз ще мога да дигна своята лупа във въздуха. Някой казват: аз имам силна мисъл, всичко мога да направя с нея. Питам: можете ли с мисълта си да дигнете тази лупа? – Не мога. Тогава не се самозаблуждавай. Е, други неща мога да вдигна. Какви? – Сламки. Че кой не може да дигне сламката? В какво седи нашата философия? Можеш ли, като духнеш върху един човек да го дигнеш в въздуха? Не казвам да го дигнеш с някоя бомба, но така да го подигнеш, че този човек през целия си живот да ти е благодарен, че си го дигнал във въздуха. Това е разумна мисъл, която съществува в света, и която всичко може да направи. Ние не трябва да си губим ценното време за глупави работи. За какво трябва да го употребим? – За съществени неща.

Сега да определя, кое е същественото нещо у нас. Музикантът трябва да определи, кое е същественото в неговата музика. Художникът трябва да определи, кое е същественото в неговото художество. Свещеникът, учителят, майката, бащата трябва да определят, кои са съществени неща в техния живот. Във всеки човек има няколко съществени мисли. Те са меродавните, основните мисли. Тия мисли са всичко три, а всички останали се групират около тия три основни мисли, според великия закон на живота. Само че от преди 2,000 години и до сега съвременното християнство още не е направило една положителна връзка между Бога и себе си. Частична връзка има в църквата, но положителна връзка между Бога и всеки едного от вас още няма. Онези, които са направили тази връзка, не живеят в църквата, те остават още невидими, незнайни за обществото. Те сами още не смеят да излязат, да се изявят пред обществото, защото ще бъдат опозорени. Даже и тази проповед, тази беседа, която днес ви държа, ще се подложи на критика. Ще кажат не е така, както казвате, науката е доказала това по друг начин. Хубаво, какво е доказала вашата наука? Колко пъти увеличава вашия микроскоп? – Най-много 3,000 пъти. Добре, аз пък имам един микроскоп, с който се увеличава няколко милиарда пъти, и с този микроскоп може да се видят много невидими работи. Той увеличава толкова пъти, че могат да се видят и най-отдалечените слънца. Това са твърдения за мене, но и всички вие може да опитате тия неща. Кога? – Когато развиете в себе си тия дарби, които Бог е вложил във вашата душа. Но за това нещо от вас се изисква разумност. В тази разумност трябва да изчезне всяко съмнение. Разумните неща са строго определени. Вземете, за пример съвременната математика. Вие изреждате числата 1, 2, 3 и т.н. дохождате до 9 и казвате, че 9 е по-голямо от единицата. Туряте после при единицата числото 9. Тогава стават 19. Питам сега, кое е по-голямо, единицата или 9-те? – Единицата. Защо единицата е по-голяма? – Тя изразява степен, градация. Значи единицата е първостепенно число. След единицата туряме, например 5, 6 и т.н., но колкото повече тези числа се отдалечават от единицата, толкова повече се намаляват. Защо? Защото те са части на едно цяло. Живи са тия числа. Следователно, в абсолютната, истинска наука, всяко число е живо. Всяко число, което съществува в своята абсолютна стойност, представлява едно разумно същество. То не може да се изменя в своята форма. После ние имаме други, механически числа, с които работим, тъй наречените проекционни числа. Какво представляват тия числа? Ако работите с тази механическа математика, какво ще разрешите, ако знаете колко кости има в моето тяло? Какво от това, ако знаете, колко мускули, колко клетки има в тялото ми? Това не е наука. Но ако дойдете до онази абсолютна наука, тогава тия числа ще имат за вас значение. Защо? Защото аз съм в тия числа. Тези числа и аз сме едно и също нещо. Като кажа единица, аз вече разбирам едно разумно същество. Всяко число си има свое име и затова, като извикаме единицата или двойката по техните имена, те веднага ще се отзоват, и като дойдат, ще се разберем. Какво означава двойката? – Две половини от единицата. Какво означава тройката? – Три части от единицата. Какво означава четворката? – Четири части от единицата. Какво разрешават половинките? Какво разрешават частите от единицата? – Нищо не разрешават. Половинките части показват, че трябва да се сглобяват в едно цяло и да изразяват това цяло. В тази жива математика числата нито се събират, нито се изваждат, нито се умножават, нито се делят. Те не се събират, а при това в тях има събиране. Те не се изваждат, а при това в тях има изваждане. Те не се умножават, а при това в тях има умножение. Те не се делят, а при това в тях има деление. Това са разумните събирания, изваждания, умножения и деления. И според този велик закон, когато извадиш едно число по Божествен начин, ти усещаш радост в себе си. Когато един праведник бръкне в джоба си и извади нещо, той изпитва такава радост, каквато изпитва онзи светия, който пожертвувал своя скъпоценен камък, даден му от Учителя, да го пази, за живота на един човек. Дохожда при него една бедна вдовица и му казва: продават сина ми роб. Той е верующ, но нямам средства да го откупя. Какво да се прави? Светията погледнал камъка и си помислил: кого да пожертвува, камъка или сина на вдовицата? В това време чува един вътрешен глас, който му казва: дай тоз камък! Светията пак си помислил: дали не ми говори някой дявол? Гласът повторно му казва: „Дай този камък на вдовицата, той е заради нея, тя ще го пази“. Той бръква в пазвата си, изважда камъка, подава го на бедната вдовица, като ѝ казва: „Вземи този камък, той е заради тебе, аз 20 години го държа“. И ако при вас дойде някой ваш беден брат, който страда, дайте му този камък, нека го продаде, да откупи сина си. Но вие всякога трябва да проверявате, кой ви говори. Вие всеки път може да знаете, дали ви говори Истината или не, дали моята беседа е права или не. Всеки музикант, всеки виртуоз може да знае, дали свири право, или не. Музикалното ухо не лъже никога. Човешкото сърце не лъже никога. Човешкият ум не лъже никога. Човешката душа не лъже никога. Човешкият дух не лъже никога. Това са обши положения, разбирате ли? Вие казвате: нашият ум е развей прах. Не е така. Умът, който Бог ни е дал, е Божествен, разбирате ли? Извеяни сме ние, които не разбираме, които не знаем, как да го нагласяваме. Казвате: сърцето ни е развалено. Не е така. Има едно сърце, което не е развалено. Ако това сърце е развалено, би ли казал Бог: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Защо е на Бога едно развалено, едно миризливо сърце? Значи, човешкото сърце е един скъпоценен камък от първа степен. Ами че ако аз дойда и поискам сърцето ви, защо да не ми го дадете? Вие ще бъдете в положението на този светия, при когото дошла бедната вдовица и му казала: дай ми сърцето си, да откупя сина си! Ако тази вдовица поиска сърцето ви, защо да не ѝ го дадете? Ако един твой беден брат ти каже: дай ми сърцето си! – Защо да не му го дадеш? Ами че този твой брат е един човек, когото никой не обича, всички се сипят върху него, хулят го, никой не му е казал до сега една сладка дума. Дай му сърцето си и му кажи: „Братко, в тебе има нещо хубаво, нещо добро, ти си една отлична душа! И аз съм готов, или готова, да извърша за тебе всичко онова, което Бог иска“. Не разбирайте нещата по човешки, буквално, а по дух, защото буквата убива, а духът дава живот.

„И обхождаше Исус Галилея, та благовествуваше Царството Божие“.

Сега вие казвате: какво е приложението на този стих? Той е бил Христос, Той е бил Исус, затова е могъл да стори това нещо. Ами че ако Исус е дошъл на земята, и ако Бог ни свързва с него, значи Бог съизволява към нас. Това е една привилегия за нас. Бог ни се изявява чрез цялата вселена, но ние не Го разбираме. Бог ни се изявява чрез слънцето, но ние не Го разбираме. Бог ни се изявява чрез плодовете, но ние не Го разбираме. Най-после Той изпраща един прост посланик на земята и му казва: „Иди, кажи на тези деца, защо слънцето грее, защо земята се върти, защо плодовете зреят, защо реките текат. Иди покажи на тези души, че моята Любов не е човешка любов, че моята Любов не се изменя; че аз, преди и след вековете, си оставам един и същ. Греховете на хората не ме изменят. Ако техните грехове са толкова тежки, колкото и цялата земя, или колкото и цялата вселена, аз ще ги дигна с малкия си пръст във въздуха. Заради техните грехове аз няма да ги намразя.“ Това е характер в Бога! А сега някой казва: Бог не ме обича. И Христос казва на едно место в Писанието: „Ще отидат във вечния огън“. Какво означава вечния огън? – Вечният огън е наука, училище, дето Господ праща хората да се учат. Но Писанието на друго место казва: „Няма да отнема милостта си от тях. И във вечния огън да ги пратя, няма да отмахна от тях Любовта Си“. Ако адът е наистина толкова страшен, защо Бог изпрати Христа там? Страшен е адът, но Христос не изгоря. Христос отиде в ада и казваше: „Братя, излезте от тука“! И мнозина излязоха с него заедно.

„И обхождаше Исус Галилея“. Сега, има много мисли, които ви смущават. Много от вас са млади, някой от вас са стари, а други са на преклонна възраст, но няма нищо от това. Най-красивият живот иде сега. Някоя жена казва: ами че аз до сега не можах да се разбера с мъжа си. Твоят мъж сега иде! Ти от сега нататък ще се ожениш, както трябва. Този мъж, който иде сега, е много красив. Някой казва: аз до сега не съм намерил Учителя си. Учителят сега иде. Ами вие до сега не сте имали никакви братя и сестри. Братята и сестрите ви от сега ще дойдат. Де са вашите братя? Идете в тукашните хали, ще видите, че вашите братя са закачени на куки, надолу с главата висят. Казвате: а, тъй било, закачени са за краката нашите братя! Да, продават ги вашите братя там на кило. Не само в халите, но и по улиците и то, не само в София, но и по целия свят – бесилки правят, за да ги бесят. В затвори ги затварят. Казват: такава е волята Божия, лъжа е това! Никаква воля Божия не е това! Това което сега съществува, е изопачена култура. Бог, онази велика Любов на жертвата, казва: „Вие ще имате помежду си разумна Любов!“ Не трябва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете някой брат от затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичаш враговете си и ще имаш доблестта да научиш, че и по друг начин можеш да воюваш. Стани господар на твоите мисли, стани господар на твоите чувства, стани господар на онова благородното, което Господ ти е дал! Тъй трябва да гледате на нещата! Вие казвате: да се нагодим според сегашното общество. Тогава именно няма да се разбирате. Да се нагаждате според онова Божествено общество, според великите Божествени закони, това разбирам. Любовта ни трябва да бъде като Божията Любов. Бог казва: „Вашите грехове няма да изменят моето естество, няма да изменят мнението ми за вас“. Ние казваме: каквото и да става в сегашното общество, то няма да измени нашите убеждения. Вие казвате: как търпи Бог тия неща. Казваме: както Бог търпи всичко това, така и ние ще търпим. Нима Бог няма сила да спре тия неща? Бог е турил всички сили в действие, ще спре тия неща. Аз няма да обяснявам, защо Бог търпи всичко. Бог е приготвил една голяма реторта за българския народ. И вас ще турят там. След като излезете от тази реторта, ще минете през още девет реторти, а като излезете от последната, десетата реторта, други българи ще бъдете. През тия реторти ще минат всички държавници, всички свещеници, всички майки и бащи. Излезете ли от там, никакви бесилки няма да има вече в България. Туй нещо ще опитат всички българи, ще видят, дали моите думи са верни или не. Това нещо може да бъде след 10 години, след 100, след 1000, след 2000 години; не, 1000 години няма да се минат и всичко това ще се провери. Най-много 1000 години давам срок, за да се проверят моите думи. От днешните саби нищо няма да остане. Те ще се превърнат на орала и с тях ще орат земята. За в бъдеще само със земята ще се воюва. От затворите няма да остане нищо. Тук таме ще остане някой паметник от тях, и хората ще ходят да гледат, както днес обикалят музеите да гледат старините. И от съдилищата ще останат по някой такива паметници. Ще гледат съдиите, какви са били по-раншните съдилища. И от съвременните бесилки пак ще останат някои такива паметници, които хората ще ходят да гледат и ще казват: много културни са били някогашните хора! Всичко това ще бъде като на представление.

„И обхождаше Исус Галилея и казваше на разумните хора: „Живейте, както Бог изисква. Любете враговете си!“ Сега казват: „Как врага си да любя? Куршум ще му тегля!“ Ами че кога ти стана враг? Кога овцата стана враг на вълка? Какво зло му е направила, че я яде? Вълкът подписва една присъда на овцата и казва: „Тази овца е осъдена да умре“. Защо? – За да живея аз. Какво зло му е направила? – Никакво. Защо тогава я яде? Защото вълкът иска да живее по-добре. Извадете тогава своето заключение! Вие ще кажете: преди 2,000 години, когато дойде Христос и говори на тия хора, те бяха прости, затова не можа да живее между тях. Да, ами като говори на нас, културните хора, колко Го разбирахме? Аз ще ви накарам да ми докажете, в какво седи съвременната култура, в какво седи истинската култура. За да се провери степента на развитието на съвременната наука, ще направим следния опит. Ще изпратим при тия учени хора една майка, която е изгубила своето дете, или някой ученик, който е изгубил своята майка, или някой народ, който е изгубил своите видни хора и ще им кажем: нали имате култура, нали имате знания, възкресете тази дъщеря, тази майка или тези видни хора, за които жалят! – Ама не можем. Защо? Де са вашите знания? – Ами че тия хора отидоха при Бога! Не, лесно се отървате вие. Ако тия хора бяха отишли при Бога, те щяха да се научат на ум и разум, но не са отишли при Бога, те живеят още тук на земята. Тяхното положение аз уподобявам на онзи син който иска да замине за странство, но майка му го много обича, плаче, не го пуща. Бащата настоява да замине синът и най-после решават да замине. Името на този син е Христо. Окичат го с венци, дават му в ръцете букети, тръгват за гарата. Взима си сбогом с майка си, с баща си, с всички, които го изпращат, и тренът потегля. Майката се силно разтревожва, едва я отделят от гарата; бащата я завежда дома полумъртва, припаднала; в несвяст, залива я с вода и я докарва в съзнание. Синът, обаче, стигнал не стигнал на първата станция, връща се дома си. Майката, дошла в съзнание вече, оглежда се, вижда сина си в къщи. Прегръща го, радва се, че се върнал. Синко, върна ли се от странство? Не, не е ходил никъде, той е тук при вас. Това не е култура! Ние сме от тези хора, които заминаваме само на 4 километра разстояние към небето и скоро пак се връщаме назад. И след всичко това казват за някого, че отишъл при Господа. Не, аз не съм видял още нито един човек, който да е отишъл при Господа. Колко български държавници обикалят все из България, а вие мислите, че са отишли при Бога. Те си живеят тук измежду вас, и политика се развиват. Някои от тях не можеш да ги убедиш, че са умрели. Тия хора ще ги видиш, че още спорят, дали има задгробен живот, или не. Срещна някой свещеник от онзи свят, питам го: има ли задгробен живот, или не? – А, няма. Срещна някой писател в невидимия мир, като дух сега, питам го: не забелязваш ли, че в сегашния ти живот има някаква несъобразност? – Да, забелязвам нещо особено: денем срещам познатите си, поздравлявам ги, снемам им шапка, но те не искат да ми отговорят. Цели диванета са! Вечерно време ги срещам, поздравяваме се, разговаряме се. Казвам му, приятелю, не е така. Ти се намираш в друг свят, не си между живите хора на земята.

Ще кажете, че окултната наука изяснява нещата тъй или иначе. Може, но аз обяснявам нещата тъй, както ги виждам сега, а не както ги описва някоя философия. Светът е пълен с ненапреднали души, които трябва да се осветлят. И ние, които живеем тук на земята, трябва да имаме толкова светла мисъл, че да осветлим всички тия души и да им дадем подтик да се развиват. В тия религиозни събрания, които стават тук, около всеки един от вас има много ненапреднали души, които искат да се осветлят, да се подигнат. Някой път се усещате скръбни, песимистично настроени. Това са души, които обикалят около вас и искат да им помогнете. Те хлопат на вашите врати и казват: помогнете ни! Крайна беднотия има около нас! Вие казвате: не, не знам какво ми стана, много ми е тъжно. – Това са вашите деди и прадеди, които ви искат помощ.

Исус, ходеше из Галилея, за да покаже на хората, че техните убеждения са криви. Проповядваше им, че има един Бог, около Когото трябва да се обединят всички. Вие ще ми проповядвате, че молитвата е безполезна. Не, молете се и към Бога се обърнете! Гледате някой писател пише, но вие не виждате, че около него обикалят до 100-ина ненапреднали, некултурни души от невидимия свят, и всяка от тях се изрежда и му казва: пиши, пиши това нещо! Напише той едно изречение, дойде друга някоя душа, казва му: напиши това! Дойде трета, четвърта, изредят се всички и най-после той привърши съчинението си. И всички хора казват: излезе едно хубаво философско съчинение, за просвета на българския народ! Да, съчинение на 100 глупави души, които не знаят своя път към Бога, а пишат. Не, има и други светящи души! В момента, когато сте в мрак, когато сте нападнати от някои ненапреднали души, ще дойде една от тия светли души и ще ви каже: Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина – ще ви внуши една нова мисъл, една нова идея и вие ще се подигнете. Тия светли души казват: погледни нагоре! Ние ще бъдем с теб! Това са помощници, ангели хранители на човечеството. Във всяко отношение, във всяко направление тия напреднали души ви заобикалят. Благодарение на това, че сме заобиколени с такива души, нашият живот може да съществува. Затова всички трябва да бъдем с чисти сърца, със светли умове, за да могат душите, умовете и сърцата ни да станат олтар на тия светли души, на тия напреднали наши братя, за да работят с нас заедно.

Сега Христос е тук на земята, в църквата е Той, но не в тази официална църква. Между душите на хората е Той. Не само Той, но и всички ония напреднали души, които са пострадали за това учение, работят заедно с Него. Всички ще имате положителна вяра, да опитате това учение, да видите, че Бог е Любов, която внася онази истинска топлина и разширява съзнанието. Бог е Мъдрост, която внася онази истинска светлина и тласка човечеството към знание. Науката се дължи на Божествения Дух. Любовта пък е силата, която постоянно коригира. Ако не беше тая Божия Любов, от хората нищо не би останало. При това, Бог е Истина, която дава истинската свобода. Няма сила, която може да Му се противопостави. Всичко друго един ден ще се стопи. Какво ще остане тогава? – Ще остане онази чиста, кристална вода, в която ще може да се живее. Всички утайки ще паднат на дъното, а ще остане онази хубава, фина материя, в която ще живеем.

Днес пред нас седи великият въпрос – да познавате Бога. Аз не казвам, че не познавате Бога. Познавате Го, молили сте се на Бога, но да познаваш слънцето в месец декември и да го познаваш в месец май, това са две различни положения на слънцето. Да познаваш Бога като Любов е едно нещо, и да познаваш Бога в онази студенина на зимата е друго нещо. Следователно, Любовта трябва да събуди душите ни.

Аз бих желал между всинца ви да се образува една вътрешна връзка на Любов, да има взаимно уважение и почитание помежду ви, да зачитате вашите добри чувства. Аз забелязвам в новото движение тук в България една лоша черта, тя е, че няма зачитане. Окултно движение, а започва да се разделя на особени мнения. Няма нищо от това, но важното е, че Любовта няма деление. Няма човек в България, който да проповядва Любовта по-добре от мене. Няма човек в България, който да свети повече от мене. Мислите ли, че има някой друг това е заблуждение. Аз мога да светя като Христа, не по-вече от Христа. Аз мога да светя като Бога, не по-вече от Бога. И като казвам, че светя като Христа, аз се радвам, защото това е Божията светлина. Не, Божия светлина е тя! Аз светя като Бога. Защо? Защото Бог е вътре в мене. И вие можете да светите като Бога. Ако Бог е във всинца ни ние ще се обичаме. – Ще има помежду ни взаимно уважение и почитание. Нима аз мога да ви заблуждавам? Нима аз трябва да ви използувам и след това да кажа: тия глупавите нищо не разбират. Не, аз казвам: понеже вие не можете да използувате тази светлина и топлина, затова ще туря малко облаци над вас, та да я използувате съобразно вашите сили. Един ден ще можете да използувате всичката светлина. За сега всинца трябва да се стремите към абсолютната свобода! Не подразбирам слободията, но абсолютната свобода. Аз съм за нея. Всеки от вас ще бъде разумен да се жертвува за Истината; всеки ще бъде разумен да се жертвува за Мъдростта; всеки ще бъде разумен да се жертвува за Любовта. И ще бъдем готови сега, още днес, всички да изнесем великото дело, да проповядваме за този велик, жив Господ, Който е направил вселената заради нас и от благодарност да покажем, че както Той се жертвува за нас, така и ние сме готови да се жертвуваме заради Него. И Този велик Господ, Този Учител ще дойде за всеки едного от нас.

Та казвам: този Христос, Този Божествен Дух е навсякъде. За мен не е важен въпросът, към коя категория ще принадлежите. За мен формите на религиите не означават нищо. Не че те не са нищо, но не са те, които разрешават въпроса за Царството Божие. Православието не може да разреши въпроса за Царството Божие. Не е протестантизмът, който ще разреши въпроса за Царството Божие. Не е католицизмът, който ще разреши въпроса за Царството Божие. Това са форми, които само приготовляват човечеството. Единственото нещо, което може да разреши този въпрос, това е Божият Дух. Само този велик Божествен Дух ще обнови света, и този Дух действува сега във вас. Тогава, нека не си правим илюзии. Нека отворим сърцата си за тази светлина, която иде отгоре, защото чрез нея Бог действува в нас. Нека създадем една нова форма и да покажем на съвременното общество, че ние седим по-горе от него и по ум, и по сърце, и то не само привидно, а фактически. Аз мога да раздам всичкото си имане, но това още не е жертва. Жертвата е един вътрешен акт. Да се пожертвуваме вътрешно, това значи ние да отворим душата си за целия свят. Разумността е нещо вътрешно. Само между две души, които се обичат, може да се възстанови онази връзка на Любов. Не казвам, че трябва да презирате другите хора, но казвам, че трябва да обходите всичка Галилея, да обходите всички разумни души. Затова именно сте дошли в света. Да не мислите, че сте дошли само да се родите и да умрете, да ви погребат, да ви турят един надпис отгоре, или пък да напишете някоя книга за човечеството. Не, най-важното нещо за всеки едного от вас в живота ви е да изпълните волята Божия. Тъй както Христос е отишъл в Галилея да изпълни волята Божия, така и вие трябва да носите тая светлина. Онези от вас, които са разумни, могат да изпълнят волята Божия, а онези, които считат, че не са разумни, могат да кажат, че не са в състояние да изпълнят волята Божия. За тях въпросът седи малко по-другояче.

И тъй, трябва да схванем, че мощното в света, това е Бог, а Бог е Любов, която не се мени. Бог всякога мисли заради нас. Пак ще ви потвърдя, че в Бога има такова силно, непреривно желание ние да израснем, да се развиваме, да имаме непреодолим стремеж за знания, и то, не привидни знания, но такива, чрез които да разбираме живота. В Бога има непреривно желание да сме свободни и тогава да действуваме. Дето и да отида аз, трябва да имам тази истинска свобода в себе си, че да я предам и на другите. Тогава, дето отида аз, и Бог да бъде с мене. Човек, който отива да проповядва нещо, а Бог не е с него, това не е проповядване. Тази проповед нищо не струва. Ако аз служа на Бога, а Бог не е с мене, това не е никакво служене. Значи, ние трябва да бъдем навсякъде с Бога. Дето отидем, Духът Божий трябва да бъде с нас, и ние трябва да бъдем с Духа. Само тогава думите ми ще имат смисъл. И сега думите, които аз ви говоря, имат смисъл.

Та повтарям: нашите грехове, нашите заблуждения не са в сила да изменят Любовта на Бога към нас. Той е готов мигновено да заличи греховете ни, стига да има такова желание и в самите нас. Щом има в нас това желание, Бог всякога ги заличава. В това може да бъдете уверени. Но ако вие грешите съзнателно, това не е хубаво. Защо? Защото Бог ще заличи греховете ви, но вие пак ще страдате. Щом вие знаете, че Бог е добър, любящ, но съзнателно злоупотребите с тази Любов, вие ще страдате. У вас трябва да има туй съзнание, да не злоупотребявате с Любовта Божия. Не трябва да изпитвате Бога! Всяко насилие върху кое и да е същество, е насилване на Бога, изнасилване на Божия Дух. Благородно е човек да не насилва Духа Божий у когото и да е! У нас трябва да има това благородство! Само така ще можем да дадем подтик на новата култура. Ако съединим умовете си, волята си и разширим съзнанието си, тогава всички ще бъдем близки, без да сме близки. Ако не направим това, тогава ще бъдем далеч един от друг, макар и по форма да сме близки. Защо? Защото само волевите разумни мисли, желания и действия съединяват хората. И така, именно, ние ще бъдем една мощна сила да извършим волята Божия още сега. И при това, този е най-важният момент в нашия живот. По-важен момент от сегашния може да има, но бъдещето се определя от сегашното, от него зависи. Каквато насока вземете в сегашния си живот, тя ще определи бъдещето ви.

Преди 2000 години Христос обхождаше Галилея. Защо? – Да ви намери и да ви говори. Той ви говори тогава. Знаете ли какво ви говори? Ще си припомните сега. На всинца ви, които сте тук, ви е говорил Христос. Всички вие сте Галилеяни. Преди 2,000 години Христос ви е срещнал и ви е говорил. Вие сте забравили, какво ви е говорил, но ще си спомните. Някой може да каже: дали ще си спомня? – Стига да искате. Има неща които хората много лесно си припомнят. Кои? Неща, които имат да взимат, лесно си ги припомнят, а неща, които имат да дават, лесно ги забравят. Например, хората лесно забравят своите дългове. Но ако някой обещае да ви даде 100,000 лева, ще забравите ли? Ако някой има да дава 100,000 лева, скоро ги забравя.

Сега, аз искам да си спомните за онова красивото, което Христос ви е говорил, а не за вашите дългове. Дълговете ви, това е за Бога, а вие обърнете онзи лист дето имате да взимате. Христос преди 2,000 години ви е говорил следното: „Ще настанат по-благоприятни условия за в бъдеще. И това което ви казвам днес, посейте го, то ще израсне и ще даде своите плодове. Тогава моите думи ще се изяснят, ще станат по-ясни, по-разбрани.“

И обхождаше Исус всичка Галилея, изцеляваше всички болести, изцеляваше всички беснуеми, изцеляваше всички тъги, скърби и страдания. Да се премахнат всички тъги, скърби и страдания, които измъчват човешката душа, това е мощното в света! И нека останат само тия мъгли, само тия облаци по небето, които са необходими за нашето растене. Всички други бури и сътресения трябва да се премахнат. Затова иде днес Христос на земята! Затова Бог праща великия, мощния си Дух, да подигне съзнателните души! Не сте само вие, на които Христос е говорил, Христос е говорил още на хиляди души. И сега Той ги посещава и им казва: „Време е вече!“ Вие казвате: дошло ли е времето? – Дошло е вече. Няма време да се чака. Времето за възкресение е дошло! И да видим, кой от вас ще възкръсне пръв. От сега вече очаквайте, да видим, кой ще възкръсне пръв. Да видим днес кой ще възкръсне; утре кой ще възкръсне. Очаквайте възкресението тъй, както бубите очакват излизането от пашкула. Казвате: ама дали ще излезем такива, каквито сме сега? Не, съвсем други ще бъдете. И апостол Павел казва: „Не живея вече аз но Христос живее в мене.“

„И обхождаше Исус всичка Галилея и благовествуваше Царството Божие“. И всеки един от вас трябва да проповядва Царството Божие! Всички спорове между вас да престанат! Не е въпросът за църквите, не е въпросът за народностите – въпрос е за Царството Божие. Има ли Царство Божие, всички вие, и всички църкви ще се благословят. Няма ли Царство Божие, всички въпроси ще пропаднат.

Сега, като се върнете дома си, у вас, внесете Царството Божие в душите си! Спомнете си беседата, която Христос ви е говорил преди 2,000 години. Помислете върху нея ден, два, три, и каквото си припомните, ще ви зарадва, ще осмисли живота ви, и вие така ще се подигнете, че ще благодарите на светлината на този ден.

Нека днешният ден остави върху нас своето благословение на Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина!

Беседа, държана от Учителя, на 5 юли, 1925 г. в гр. София.