Разлика между версии на „Което вие видите“

Текуща версия към 12:15, 18 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1925 г.

Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)

31. Което вие видите

Беседа, държана от Учителя на 19 юли 1925 г. в гр. София.

Обърна се после особно към учениците и рече: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите“. (Лука 10:23)

Съдържателните думи в този стих са: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите“. Виждането - това е процес на съзнанието. То подразбира будно съзнание, а степента на тази будност показва степента на разумността. Разумността пък показва какъв е човекът. Следователно, възвишеното, благородното, към което ние се стремим, показва разумното в света, което засега е неопределено в умовете ни. Всички човеци имат стремеж към една неопределена идея. Някои наричат тази идея Бог, някои я наричат бъдещ живот, някои я наричат реалното в света, силите в света и т.н. Изобщо същата тази идея е кръстена с хиляди имена, но малцина са онези разумни същества, или онези разумни човеци, които са я виждали. Някой запитва: може ли да се види реалността? – Може, стига да е будно съзнанието на човека. Във виждането има два процеса: процес на сенките и процес на ясното виждане, на реалността. Реалността има всякога сянка пред себе си. Онези, които не са запознати със същността на живота, всякога отправят погледа си към сенките на живота и вследствие на това произтичат всички разочарования в този свят. Онези, които отправят погледа си към самата реалност, те познават тази реалност отблизо и тя пребъдва в тяхното съзнание.

Христос се обръща към своите ученици и казва: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите“. Какво са виждали техните очи? Запитвали ли сте се някой път, кое е онова, което ви радва в живота? Всеки от вас има една съществена идея, каквато и да е тя. И времето ще определи дали вашата идея, която сте избрали като пътеводител, е реална или не. Децата в най-ранната си възраст си избират някакъв идеал и те имат свой идеал. По-нататък, към 10-та си година те си имат идеал, съответен на възрастта им. Към 21-та си годишна възраст имат друг идеал. Към 33-та си годишна възраст имат свой идеал и към края на живота си, старите пак си имат свой идеал. Младите растат със своите идеали, възрастните се радват със своите идеали, а старите остаряват със своите идеали. Защо старите остаряват със своите идеали? Те казват: ние ще постигнем своите идеали в другия свят. Старите всякога турят идеалите си в задгробния живот. Когато човек не може да постигне нещо в този свят, той казва: в другия свят ще го постигна. Възможно е да го постигне, възможно е и да не го постигне. Този и онзи свят, това са определения, които хората дават за живота. Кой е този свят? – Светът, който ние познаваме. Кой е онзи свят? – Светът на обезплътените същества, светът, който духовете познават. Обаче и двата свята не са реални: нито светът на духовете е реален, нито светът на хората е реален. Като казвам, че и двата тия свята не са реални, разбирам, че те са променчиви. А всякога туй, което претърпява промяна, причинява и скръб. Вие имате дреха, на която се радвате, обичате я, но тя се сяжда, изтрива се, изгубва своята красота. Имате хубави, лачени обуща, с които първоначално минавате, препоръчвате се пред хората за благородник, но след година, когато обущата ви прогледат, вече не обичате да ходите на гости с тях. Защо именно предпочитате слепите обуща пред прогледалите? Казват някои: не трябва да бъда сляп, очите ми трябва да са отворени. Питам: защо, като прогледат обущата ви, вашата философия се слага малко по-другояче? Защо прогледалите обуща не са за предпочитание? Аз казвам: това е недовиждане, недоразбиране на живота.

Съвременният културен свят, съвременният християнски свят имат особени схващания за живота. Ние търсим живота там, дето го няма, т.е. там, дето няма условия за живот. Всички търсим живота в богатството, в къщите, в храната и т.н. Но богатството е резултат на самия човек. Човекът сам е създал богатството. Храната, на която ние възлагаме такива големи надежди, и тя не ни помага. Тази храна е в сила само тогава, когато ние сме здрави. Следователно, ако нашето тяло е здраво, тази храна може да се използва, но ако тялото ни не е здраво, каквато и храна да ни се даде, освен че тя няма да ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания. Тогава, съвременният свят, наместо да проповядва, че трябва да бъде в съгласие с битието, той поставя въпроса, че всеки човек трябва да уреди своя живот, трябва да го урегулира и да се осигури. Обаче, сигурност има в живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигурен е само будният човек, само живият човек, който се е пробудил вътрешно, който търси възвишения идеал. Разбира се, този идеал не е тъй отвлечен, както някои си го представляват. Всички съвременни хора говорят за идеал, но техният идеал не говори. Идеал, който не говори, идеал, който не се вижда, идеал, който не внася живот в своите последователи, не е идеал. Идеалът подразбира в себе си тази първична форма, в която Бог е вложил живот. Всеки човек е идеал за някого. Детето е идеал за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дете е разумно. Дъщерята някой път е идеал за бащата. Кога? – Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумност. Питам: в какво седи тази разумност? – Разумността съдържа две качества: сила и мекота. Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцери всяка рана, може да премахне всяка скръб. Следователно, идеал, който не съдържа в себе си сила и мекота, не е идеал. Това е образ който носи Божественото в себе си. И тъй, ние не само че трябва да търсим своя идеал, но същевременно всеки от нас трябва да бъде идеал за някого. За кого? – За себе си. Или, с други думи казано: всеки човек трябва да бъде отражение, израз на Божественото. Бог трябва да се изявява в всички ви. Значи, разумният живот почва да се изявява само тогава, когато дадем свободен достъп на Божественото в нас.

Сега, да обясня тази идея. Някои ще кажат: че как така, ние трябва да дадем достъп да се прояви Божественото? Божественото не може ли да се прояви само по себе си? – Може, но ако Божественото рече да се прояви само по себе си, това ще бъде насилие. Няма защо Бог да се проявява сам по себе си. Когато Бог иска да се прояви, то е заради нас самите, да ни даде от своята благост, от своята разумност. Следователно, всички ограничени същества, дето и да са, се нуждаят от Божественото проявление в тях, но това проявление трябва да става по закона на Любовта. Божественото трябва да се търси и то не тъй просто, но с всички усилия и стремеж. И Писанието казва: „Божественото трябва да се търси с всичкия ум, с всичкото сърце, с всичката сила и с всичката душа“. И то всеки ден трябва да се търси. По това именно се отличават великите хора, че са търсили този велик идеал, и те сами са били идеал. Ако четете същата тази глава от Евангелието, ще видите как Христос е прекарал цяла нощ в молитва. Молитвата за сегашния учен свят е един анахронизъм. Те казват: защо човек трябва да се моли на Бога? Съвременните хора не могат да разберат, защо трябва да се молят на Бога. По същия закон аз задавам въпросите: защо човек трябва да се учи? Защо човек трябва да яде? Защо човек трябва да ходи? Защо човек трябва да спи? Защо човек трябва да се жени? Защо човек трябва да има деца? Защо човек трябва да слугува? Защо човек трябва да си прави къщи? Защо човек трябва да се облича? Защо човек трябва да ходи изправен на два крака? И защо, най-после, човек трябва да си държи главата перпендикулярно? Могат да се зародят хиляди такива въпроси. Вие ще кажете: тези въпроси не са важни. Кой е най-важният въпрос в света? – Да ни е добре, това е най-важното. Знаете ли, колко е смешно, когато някой човек каже, че най-важното в света е да ни е добре на нас? Един болен казва на друг болен: иди, кажи на лекаря да дойде да ни прегледа, да ни даде някакво лекарство, за да оздравеем. Този болен е инвалид, както и първият, и двамата не могат да станат от леглото си. Идва обаче лекарят, пипа пулса на първия, казва: тебе съм те изследвал. Отива при другия болен, пипне и на него пулса и с това свършва всичко. Вие може да се смеете, но аз считам за болни всички тия съвременни хора, които проповядват за морал. Болен на болен проповядва. Той сам не знае, де е Господ, но казва: вярвай в Бога! Той сам няма идеал, но казва на друг: ти трябва да имаш идеал! Вследствие на това, всичко в нашата литература е разбъркано. Попитайте някого какво нещо е идеал, какви ли не определения ще ви даде. Попитайте някого какво нещо е сила, какво нещо е Бог, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Бог е първичната причина в света, която е създала всичко. Вие ще кажете, че Бог е създал света. Не, това са ваши схващания. Аз казвам, че Бог не е създал света. Тогава Писанието казва, че Бог ни е родил. Ще мислим, значи, че Бог ни е родил. По същия начин, обаче, Писанието казва, че Бог е направил човека от пръст. Питам: кое е най-вярното от тия положения? Бог създаде ли човека, роди ли го, от пръст ли го направи? – От пръст създаде неговото тяло, чрез вдъхване произведе неговия живот, но не му вдъхна в устата, а в носа. Защо в Писанието се казва, че Бог вдъхнал живот на човека чрез носа? Какво означава носът? – Носът е емблема на човешката разумност. Когато Бог създаде разумното в човека, тогава Той му вдъхна дихание в носа, но това още не значи, че светът не е съществувал и по-рано. Мислите ли, че в онази семка, която държите в ръката си, не се крият потенциални, непроявени сили? В тази семка има скрити сили, които тя може да прояви. Кога ще ги прояви? – Като се постави при благоприятни условия; и във вас има много такива непроявени сили. Те само чакат условия, за да се проявят. За вашето пробуждане се изискват условия. За да бъдеш умен човек, изисква се съприкосновение с учени хора. За да бъдеш добър, трябва да бъдеш в съприкосновение с добри хора. Такъв е великият закон. Ако някой мисли, че това може да се постигне по друг начин, той е на крива посока. Вие може да оставите някой говедар с хиляди години да пасе овцете, той все ще придобие една малка опитност от това положение, но няма да спечели много нещо. Но ако поставите този говедар при условия да живее с разумни хора, той ще стане гениален човек. Ако пък поставим този човек в съприкосновение с някои разбойници и с тях да дружи в продължение на хиляди години, той ще придобие някои опитности, но човек от него няма да стане. Поставите ли го отново между разумни хора, той ще стане светия. Питам тогава: кое преодолява в света, доброто или злото? – Доброто преодолява. Съвременните хора ще кажат, че злото преодолява. Не е вярно това, доброто преодолява. Че наистина доброто преодолява в света, се вижда от това, че когато хората умират, отново оживяват, доброто ги възкресява. Доброто седи зад границите на този свят. Доброто не е в материалния свят. То не е в нашите пари, то не седи и в хляба, който даваме някому. Доброто седи в моя ум, в моето сърце, в моята душа, в моя дух. Следователно, хлябът, който давам някому, мога да го направя и отрова, и благословение – от мене самия зависи. Сега, някои от вас, които не са запознати с окултната наука, може да мислите, че човешката мисъл е хилава. Не е така. Човешката мисъл е сила. Някой път човек тъй може да концентрира своята мисъл на злоба и завист към храната, от която ще яде някой човек, че като хапне този нещастник от тази храна, да се отрови. Това именно е нещастието в съвременния свят, че всички наши мисли са отрицателни. Ние казваме: хората са лоши. И тази мисъл тъй често я повтаряме, внушаваме си я, докато най-после в отношенията ни се създаде пълно недоверие. Ние вървим по обратния път и след всичко това искаме да се повдигнем. Казваме, че всички хора са лоши, а при това искаме да са добри. Ако двама души се сприятелят, ние казваме: тяхното приятелство няма да отиде дълго време, няма да трае дълго. Видим, че двама млади се обичат и се оженят, казваме: след 2–3 години те ще се разделят. Еди-кой си станал свещеник, казваме: от него нищо няма да стане. Той скоро ще зареже службата. Еди-кой си станал търговец, казваме: той няма да прокопса. Дете се родило някому, казваме: от него човек няма да стане. И действително, така излиза. Тия двама приятели се разделят. Мъжът и жената се напущат. Свещеникът си зарязва службата. Търговецът фалира. Детето умира. Питам: при такава обстановка на нещата, какво общество може да се образува? Някои от вас, които ме слушат, казват: този човек не говори Истината. Де е Истината тогава? Не, приятелю, аз зная, де е Истината. Тази Истина аз не я търся в богатството; тази Истина аз не я търся в домовете; тази Истина аз не я търся в държавата; тази Истина аз не я търся в църквата; тази Истина аз не я търся в науката; тази Истина аз не я търся в сегашния живот; тази Истина аз не я търся в задгробния живот. – Тази Истина аз я търся във великата Божия Любов, която познавам, от която сегашният живот излиза. Тази Истина е толкова проста, че и малките деца я знаят, а съвременните културни хора, понеже са станали възрастни, напуснали са своето детинство и са забравили тази Истина. Ние, съвременните хора, мязаме на онзи българин, който така много се напил, че като се връщал дома си, срещнал една жена и я запитал: жено, де е майка ми? Тази жена била майка му, но той не я познал. Майка си и със затворени очи мога да намеря. В нас, съвременните хора, които често губим нормалното си състояние, Бог е вложил своята Любов, вложил е живот и дихание и въпреки всичко това още имаме нужда да ни казват, де е нашия Господ, има ли Господ или не, дали този Господ е добър или не, дали целият живот не е една самоизмама и т.н. Вярно, състоянието на пияния човек е самоизмама, но състоянието на трезвия човек не е самоизмама, то е истински живот. В истинския живот няма никакво вкисване, никаква завист, никаква омраза, никакво съмнение. Истинският живот съдържа една безгранична вяра, в която човек може да проверява Истината. В истинския живот човек може да има съобщения със същества, по-разумни от себе си, а не такива хилави като него. Ще кажете: защо ни са тия разумни същества? Нима не е красиво, когато сте на смъртно легло, да дойде един от тия разумните лекари на безсмъртието, да ви капне няколко капки от безсмъртието на живота и вие да възкръснете? Не е ли хубаво да имате познанство с него? – Струва си това познанство. При онзи от вас, който е изгубил смисъла на живота си, който е дошъл до отчаянието, до края на живота си, до края на бездната и се колебае дали да се самоубие или да остане да живее, не струва ли да дойде при него онзи велик Учител, който носи светлинната и да му каже: „Животът има смисъл, струва да се живее, защото това, което виждаш пред себе си, то е самоизмама, това още не е самият живот“.

Казва Христос: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите“. Какво видяха Неговите ученици? – Учениците Христови виждаха Божията Любов, те виждаха Бога в Христа, виждаха, че там Бог се проявява. Един от старовременните светии дълго време се молил на Бога да надзърне за малко някъде, да види какво нещо е небето, какво нещо е бъдещият живот. Дошъл неговият Учител, завел го в една стая и поставил окото му да гледа онзи свят през една малка дупчица, гледал той през тази дупчица цели 250 години, докато дошъл неговият Учител, бутнал го и му казал: стига вече! – Чакай, едва започнах да виждам. Следователно, този живот е толкова красив, че като съберете живот от няколко милиони години, на вас се струва, като да е един час само. Възвишеният живот не познава време и пространство по тази единствена причина, че той е красив. Някои казват: като отиваме често в онзи свят, и там ще ни омръзне. Не, приятелю, на човека може да омръзне само ако е при едно умряло магаре, което гние и мирише. Питам: когато това магаре е живо, ще ти омръзне ли? Не, ще се качиш на гърба му и приятно ще ти е, когато го яздиш и минаваш през пустинята. Даже ще ти е мъчно, когато това магаре каже: „Слез за малко от гърба ми!“

И тъй, при съвременния живот ние трябва да дойдем до истинското положение на нещата. Вие казвате: защо ни е наука? – Науката ще ни даде светлина да разберем физическия свят. Съвременната наука е изключително за физическия свят. Начините, които ние употребяваме, за да изучаваме физическия свят, не са начини, с които ще можем да проучваме духовния свят. Щом влезете в духовния свят, изведнъж ще разберете цялата обстановка. Духовният свят има едно качество, че туй, което съзнавате и виждате в него, не се поддава на описание. Ако вие се опитате да опишете духовния свят, т.е. да му дадете външна окраска, вие веднага ще изгубите вашето съзнание. Допуснете, че имате красива жена, радвате ѝ се, но ако се опитате да я изнесете пред външния свят, да представите вън нейната красота, вие ще я изгубите. Питам: кои са подбудителните причини, по които вие искате да я представите на света и да опишете нейната красота? Това е вашето тщеславие, вие искате да се хвалите с нея, нищо повече. Мислите ли, че, ако опишете вашата жена на външния свят, няма да го съблазните? – Ще го съблазните. Следователно, външната красота, това е една съблазън. Когато говоря за красота, аз разбирам вътрешната красота, красотата на душата, която трябва да бъде достояние не само на един човек но на всички. Ако всички бъдем красиви, няма да се изкушаваме. Ако всички сме богати, няма да се крадем. Обаче, ако са богати само някои хора, има опасност да се крадем. Следователно, когато казвам, че трябва да бъдем добри, то значи, че трябва да се избавим от злото. Под „доброта“ аз разбирам, че всички трябва да бъдем добри, че всички трябва да бъдем разумни, за да се избавим от злото. Злото в света е един фактор, който седи вън от нас. Той е една самоизмама на човешкото сърце, той е една самоизмама на човешкия ум. То произтича от факта, че човек иска да стане велик като Бога, да бъде самостоятелен, да може да твори, както Бог твори. Това е желание не само на човека, то е желание и на духовете. От това желание на човека е произлязло злото. Всички същества, които са разбрали живота така, са влезли в стълкновение с първичния принцип на живота. Някой човек иска да завладее 10–15–100 души. Не, Бог е оставил този прерогатив само за себе си. Само едно същество може да владее други, то е Бог, а всички останали същества могат да владеят само себе си. И всяко същество, което може да владее другите, неговата сила се простира само до смъртта му. Онзи човек, който може да ви хипнотизира, който може да ви владее, неговата сила се разсипва след смъртта му.

И тъй Христос казва на своите ученици: „Блажени вашите очи, които виждат, които познават този закон на великата свобода“. Да бъдем свободни, да знаем, че в света трябва да познаваме само един господар – това трябва да турим като мото на бъдещата култура. Човек, който познава много господари, ще изпадне в много престъпления, затова той трябва да слуша само великото Слово, разумното Слово – Словото на Бога! Някой казва: какво ще каже тогава нашето отечество? Кое е отечеството ви? – В света има само едно отечество, то е разумното отечество, на което глава е Господ, на което служители са ангелите, светиите. Това е разумното отечество, дето праведните и разумните хора носят Божието благословение. Само при такова разбиране може да се създаде една истинска култура, а при сегашното разбиране, тъй, както сегашните науки разбират нещата, всякога ще има едно самоизтребление, което създава нещастието на сегашния свят, на съвременния културен човек. Туй не произтича от факта, че сегашното културно общество не съзнава това, че сегашната религия не съзнава това, всички го съзнават, но не са намерили метод, по който да заработят и затова казват: не му е дошло още времето. Не, времето е дошло и за мене, и за вас. Когато безсмъртната Божествена Любов похлопа на нашето сърце, на нашата душа и поиска от нас онази велика жертва на себеотрицание, ние трябва да бъдем готови да дадем тази жертва. Вие казвате: как да се жертваме за Бога? За войната всички се жертвате, за всичко друго се жертвате, но когато дойде въпрос да дадете великата жертва, щом дойде въпрос за свободен избор, вие казвате: ще си помислим!

„Блажени очите, които виждат това, което вие видите“.

Онези от вас, у които съзнанието се е събудило, не се спирайте там, дето сте сега. Тъй както малката ябълчна семка, посадена в земята, постоянно расте и не се спира, така и човекът, в който се е събудило Божественото, трябва постоянно да върви напред, трябва разумно да разглежда всички свои недъзи, които съществуват дълбоко в неговата душа. Божественият човек не трябва да вижда злото в света. За него злото в света трябва да бъде една сянка, един повод да намери доброто. Защо съществува злото? Защото в живота съществува закон на възмездие: с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възвърне. Някой човек ти причинява зло, защото някога и ти си му причинил зло, па макар и най-малкото. Няма човек в света, който да не е създал някому зло. Божественото в нас цели да разберем живота на другите тъй, както разбираме своя живот; да разберем сърцата на другите тъй, както разбираме и своето; да разберем душите на другите тъй, както разбираме и своята. Нима мислите, че онази вълчица, която седи при своите вълченца, в нея няма любов? И в нея има любов, само че по-ограничена. Един ден и нейната любов ще се развие повече. И ако един ден тази любов и във вълчицата, и в всички хора се развие толкова, че те се застъпват и за другите тъй, както и за своите, ето отде ще дойде спасението на човечеството. Ние сме силни в Любовта, но само за един момент, не за всички моменти. Аз съм виждал много праведни хора, които вървят добре до едно място и после казват: не си струва тъй да се живее, не струва да води човек такъв благочестив живот, я да си попийнем, да му пуснем края! И наистина, в края на живота си те живеят разпуснат живот. Защо? Защото в тях няма дълбоко разбиране на живота, в тях няма последователност. Една млада лекарка дава съвет на една млада мома: ти си поживей сега, докато си млада, че на стари години ще живееш според морала, тогава ще живееш добър живот, тогава ще живееш като старите хора. Че как живеят старите хора? – Старите хора живеят един егоистичен живот. По-егоистични хора от старите няма. Ако мислите, че на стари години ще живеете добър живот, на крива посока сте. Докато сте още млади, можете да живеете добър живот. Още от първата година на вашето раждане трябва да живеете добър живот, и на втората година, и на третата година също и тъй постепенно ще усилвате добрия си живот кресчендо, та като дойдете до стари години, да минете от състояние на буба в състояние на пеперуда, да минете от едно състояние в друго. Тъй че аз препоръчвам едно учение, в което да не говорите за старост, за остаряване. Ако остарявате, аз ви съжалявам, но ако остарявате, за да минете като бубата от едно състояние в друго – да възкръснете – аз ви облажавам, аз ви поздравлявам.

Христос казва: „Блажени очите, които виждат това, което вие виждате“. Казвам сега: дали вие вярвате в мене или не, да оставим това настрана, но питам ви, дали вярвате в себе си? Вярвате ли всички, че Господ ви е дал ум? Вярвате ли всички, че Господ ви е дал душа? Вярвате ли в душата? Виждали ли сте я? Онзи човек, който има душа, не се дразни. Онзи човек, който има душа, не се нуждае от любовта на хората, той сам е Любов. Помнете, човек, който търси любовта на света, човек, който търси удоволствията, той е човек без душа. Какво придобива онази голяма яма, която търси водата, за да я напълни? – Нищо не придобива. Ние всички трябва да бъдем носители на Любовта! За нас е важно Бог да живее в нас и ние да живеем в Бога, да имаме общение с Бога и да чувстваме Неговата Любов. Като чувстваме тази Любов в себе си, като имаме общение с Бога, това е красивото в света! Когато видим, че един човек люби Бога, това трябва да ни радва. Някой казва: аз те обичам. Питам: ти обичаш ли Бога? – Аз не го познавам. Ако този човек не познава Бога, ако той не може да обича Бога, аз не вярвам в такъв човек. Човек, който не е във връзка с Бога, който не е почувствал Божията Любов и който не е проявил своята Любов към Бога, той не може да прояви своята любов към никого. Той може да счита, че мисли, че има мисъл в себе си, но това е една измама в живота. Без Бога никой не може да мисли. Тази измама всички вие сте я чувствали.

„Блажени очите, които виждат това, което вие видите“.

И благодарение само на тази Любов, която учениците Христови видяха, тия хора можаха да пожертват живота си. Без Любов човек не може да пожертва живота си. Без Любов човек не може да се учи. Аз не говоря за любовта в обикновен смисъл. Сегашните хора у нас се учат до 30-та, до 40-та, най-много до 50 годишната си възраст и като дойдат тия години, казват: сега да се учат младите вече, ние старите се научихме. Тези стари, обаче, постоянно изгубват своите капитали. Те знаят това, което са писали старите писатели, а това, което са писали новите писатели, не го знаят. Само онзи човек, който се учи от Бога, той е човекът, у когото Божественото съзнание всеки ден влага по нещо ново. Туй знание иде непосредствено в света. Представете си две деца, които изучават живота. Едното дете изучава живота по картини, а другото дете всеки ден го извеждат всред природата, на полето, там да го изучава. Питам: кое дете ще има по-реални схващания за живота? Представете си, че един човек изучава живота в кинематографа, а другият го изучава реално, тъй както си е. Кой от двамата ще има по-точни схващания за живота? Колкото и да е точен кинематографът, все ще му липсва нещо. Колкото един писател и да е виден, колкото и да е психолог, мъчно ще може да опише подробностите, които се крият в гънките на човешката душа. Колкото и да е виден един писател моралист, мъчно ще може да опише в какво седи великия морал. Има тънкости, които мъчно се поддават на описание.

Ще ви приведа един пример за един светия, който живял цели 20 години в пустинята и дълго време се молил на Христа за своето спасение. Един ден Христос му се явил и му казал: „Остава ти още само един ден, когато ще ти се открият всички тайни и ще се прибереш горе на небето да живееш с мене“. Напуща той своята хижа и тръгва с радостно сърце, че отива вече при Христа. По пътя, обаче, го среща една бедна, болна вдовица с детенце в ръка, която му казва: „Аз умирам, вземи моля ти се това дете и го спаси!“ Тя умира и остави детето си в ръцете му! Светията си казал: „Нещастието на тази жена е и мое нещастие. Тя ме задържа да не отида на небето, като ми остави това дете на ръцете“. Светията имал възможност да се освободи от това дете, като го даде на други някои хора, но той го взел. И потекоха му две сълзи от очите, че не може да отиде на небето. Питам: какво спечели светията с това дете. – Той спечели една велика Истина. В това дете беше Христос. След дълги страдания той разбра това нещо. С това дете го подложиха на изпитание, да видят дали е готов на тази велика жертва. Колко братя и сестри казват: скъса ми се сърцето, отиде всичко! Ти още не си изпитал тези страдания. Ти не си бил още пред прага на небето и да ти дадат това дете, да видят дали си готов на тази жертва. За колко глупости сме дали жертва, а за една истинска жертва не сме дали още нищо! Казва Христос: „Блажени сте, когато всички хули приемете“. Колцина се радват от това? Питам: колко от вас сте претърпели хулите на обществото, на хората, на майка си, на баща си? Всички да ви изгонят от дома, а вие като излезете на улицата, да благодарите за всичко това на Бога и да кажете: „Господи, благодаря Ти че всичко така се случи“. Вие казвате: „Господи, защо постъпиха с мене така, колко жертви съм направил, а се отнасят тъй лошо?“ Не, Господ ще ви даде това дете в ръцете. Там е жертвата. Господ знае великия смисъл на злото, но за хората най-голямата спънка в света е именно злото. Когато Божественият Дух проникне в това зло и го разложи, ние ще бъдем спасени. Когато човек вземе надмощие над злото, той ще бъде спасен.

„Блажени вашите очи, които виждат това, което вие видите“.

Какво видяха тия очи? – Видяха, че Божествената Любов проникваше в злото. И действително, Христос изтърпя всичкото зло. И когато Го оплюха, охулиха, Той обърна очите си нагоре към Бога и каза: „Отче, аз Ти благодаря. Прости им. Аз разбирам великия закон на Любовта, но те не я разбират. Заради Твоята Любов прости им!“ Той не се молеше за себе си. „Блажени сте“, казва Той на своите ученици, „заради това, което виждате“.

И от съвременните хора се изисква днес това, което Христос е направил. Питам ви: днес, 2000 години след Христа, можете ли да направите същия опит? – Можете. Направили ли сте го? Казвате: още не му е дошло времето. Поне днес има 10 вакантни места за служби. Кои от вас искат да ви назначат на тия служби? Говори се, че учителските места ще се съкращават и това смущава учителите. Ето, сега в целия свят има 10 вакантни места. Колко от вас сте готови да ви назначат на тия служби? От 2000 години до сега не се намериха такива хора. И царе, учени хора, и свещеници, и владици, нито един от тях не си даде кандидатурата, понеже всички бяха заети с много по-важни работи, та не обърнаха внимание на това. Тези места още чакат. Това са 10-те вакантни места, дето седят 10-те велики Добродетели. Надявам се да дойдат вече кандидатите.

Блажени очите, които виждат Бога, Който ни се открива, Който ни призовава на един велик подвиг на света, подвиг на онова велико благо, на онова абсолютно добро. Ние трябва да бъдем абсолютно добри, абсолютно разумни. Разумни тъй, както Бог е разумен; мъдри тъй, както Бог е мъдър и благи тъй, както Бог е благ. Щом постъпваме така, ние няма да казваме, че не можем да бъдем като Бога. Това е човешката страна. Ние можем да бъдем едно с Бога, да няма разделение между Него и нас. Тъй както детето участва в организъма на своята майка, тъй и всеки от вас ще участва в Божественото тяло.

Блажени сте в това, което виждате със своето съзнание! От всички ни се изисква велик подвиг за великото самопожертване. Само тогава Бог ще се открие в тази велика светлина, която наближава да се яви пред човешките души. И когато се разкрие тази светлина, тогава ще дойде във вас вътрешна велика радост, вътрешно веселие, вътрешен мир, което означава ставане, оживяване и възкресение.

И Писанието казва: „Ще изтрия всичките им сълзи. И скръбта им няма да се спомене“. Тогава ще бъдете всякога весели и радостни пред Господа, всички ще се веселите и ще хвалите Бога. Христос казва: „Блажени вие, които виждате това, което пред вас сега се разкрива“.

Беседа, държана от Учителя на 19 юли 1925 г. в гр. София.