Разлика между версии на „Умът, сърцето и волята“

Текуща версия към 12:12, 12 декември 2011

Други книги

В царството на живата природа

Умът, сърцето и волята

оригинал за четене онлаин

оригинал за изтегляне

ВЛИЯНИЕТО ИМ ВЪРХУ живота - ФОРМА, СЪДЪРЖАНИЕ и смисълът на живота.

Ние можем да характеризираме тези три принципа на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главна роля играят мозъкът, нервната система и чувствата на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кръвообръщателна и храносмилателна система, в която главна роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове, носители на чувствителността у човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност—разумът е сила, която се проявява чрез така наречената двигателна система. Главна роля в нея играят мускулите, лигаментите и крайниците. Човекът е разумен само тогава, когато знае как да употребява различните части на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действа по този начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа. Законосъобразността и целесъобразността се проявяват само в даден случай: те действат само в настоящето. Например: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната утолява глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна утолява глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всеки път, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че законът в природата не действа правилно. Мисълта, като разумна сила в природата, е свързана с всички живи същества, които се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно, във всички органически същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко — те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в бистра течаща вода и ако някой от обитателите й, например рибата, се хване веднъж – два пъти на въдицата и се освободи от нея, запомня формата й, почва да я заобикаля и никога вече не се залавя на нея. Правени са и други опити: слагат се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуска се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Онези, които не са се занимавали с тези тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква интелигентност, никаква разумност, но истината е, че тези същества, по своята схватливост и изобретателност, далеч са надминали човека. Друг пример: морската звезда, ако й откъснеш един крак, знае как да го създаде, а човекът, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това прави природата. Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на човека? Следователно, морската звезда има някаква специалност, каквато човекът не знае. Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, кой всъщност го изпълнява: природата или човекът? Разбира се, човекът. Той се отличава, в дадения случай, като индивид: не всеки може да изпълнява като него, това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израстнала за един ден или за един месец, или даже за една година — тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях достигнал да изрази тази специалност в един разумен акт и ние казваме, че природата работи в него.

В света всяко същество оказва известно влияние и полага известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тези усилия не могат за един ден да станат известни на окръжаващите по-високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действа в дадения момент. Следователно, по същия закон на аналогията ние съдим, че от устройството на човешкия мозък, на наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от продължението на нервната система, която се простира по цялото тяло, ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна, вътрешна сила, която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе този орган, една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура въ всичките нейни висши и низши прояви. Там, където мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, където върви по нисходяща степен на развитието си, образуват се така наречените низши култури. И така, едната, възходящата степен на това природно развитие, ние кръщаваме с думата „добро”, а другата, нисходящата степен на развитието, ние наричаме „зло”. Или пък ние можем да си послужим с едно сравнение: ако дадем на някой възрастен и разумен човек, който е изучил отлично някое изкуство, като например, художника, скулптора и пр., известни материали, той ще създаде хубави произведения, но ако дадем същите тези материали на някое дете, което никога не е учило това изкуство, то ще направи големи пакости с тях. Следователно, онези хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а онези, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и те често правят зло, но не от желание, а за да се учат — те правят опити, ощетяват окръжаващите ги и ние ги наричаме вредни за обществото.

Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тези закони именно обуславят живота в един или друг смисъл. И така, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставят основата, от където започва възходящата, висшата култура на човека. Същото това потвърждава, както религията, така и съвременната официална наука, а именно, че първоначално са се явили най-низшите форми, низшите сили, между които е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. — всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили се по-висшите форми, една от които е човешката. Еволюцията на формите взима друго направление, макар тази борба още да не е стихнала — тя, в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила. А, когато и това висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тези, които сега управляват света.

Засега, цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно, полезно е да се изучава тяхното развитие и тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример така наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани, като скачени, със своите краища. Когато човекът е нормален, тези скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните краища се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човекът правилно мисли и чувства, т.е. правилно се проявяват и мисълта и чувствеността на човека.

Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим, че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част — за проявление на човешките низши наклонности, горната му част — за проявление на човешката моралност, а страничните области служат на волевите проявления. Значи, когато всичките тези пирамидални клетки са хармонично свързани и действат хармонично, то умът, чувствата и волята действат хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на така наречената млечна киселина, която, от своя страна, започва да парализира и да осакатява дейността на тези клетки, забелязва се, че се свиват краищата им и че се образуват междини. В такова състояние на човек често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления.

Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват така наречената божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната вселена — вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И някой път ни се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действаме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, объркал го и той почнал да мисли, че всички негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, където му промили стомаха с топла вода, подържали го няколко месеца на правилна диета и хигиена, премахнали се млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на този виден проповедник и той се върнал на амвона с нов, възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят това проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на този проповедник е анормален, а простата причина стои в това: не е спазил онези елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си и те са разстроили основите на неговото мислене, чувстване и действие. И съвременните „културни" хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже, има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според онези математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но, когато тези закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ. А това значи на юридически език: да изпълниш или нарушиш закона. И тогава, щом няма Господ, съдиите се явяват на неговото място. Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии. Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления — лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н. се дължат на неразумното натрупване на тези излишни киселини у човека. Е, затова практичният българин казва: „много кисел станал" или „вкиснал се", Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване. В това направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно и мислите и чувствата да се проявяват също правилно, ние винаги трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай. Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действат правилно, то главата и лицето ни добиват най-правилна форма, крайниците ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действат добре, човекът се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертва за другите. Защото само добрият и разумният човек, в пълен смисъл, може да се самопожертва, а неразумният - окръжаващите сили го жертват. Така става сега с хората на земята: окръжаващата природа жертва хората т.е. отнема живота им. Никоя научна теория до сега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се в тях най-ужасни болести, приключения и измъчвания, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се залъгваме само с думите: „така иска Господ", както казват простите хора, или „така е създал Господ света", както казват учените и религиозните хора, или „това е необходимо зло в природата”, както уверяват рационалистите, а материалистите твърдят: „това е просто една илюзия". Да „илюзия", но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една илюзия. Един от неговите слушатели обаче го обрал и проповедникът почнал да се оплаква, че му взели парите. Слушателят, който го обрал, просто му казал: „защо се оплаквате, вие сте освободен от излишното в живота". Според нас, парите са потребни, само за да се движи колелото на живота, да създават работа на всички хора, служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труда и работата. Но щом тези пари прекъснат своята циркулация в този смисъл се обръщат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: „парите са непотребни в този смисъл”. Следователно, ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си, не чрез метода на отричането, а чрез оня на допущането, не чрез метода на разрушението, а на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а на обичта и благородството, т.е чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато ние почнем разумно да изучаваме живата природа и да виждаме във всяко живо същество една жива, съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е. ще знаем как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът — при разглеждане условията на самия живот, сърцето — когато изучаваме съдържанието на този живот и волята — разумния смисъл на живота. Трябва да знаем, че всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешния смисъл на самия живот. Следователно, формата, съдържанието и смисълът ние ги свързваме: формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисъла с човешката воля. Когато правилно мислим, това значи, че имаме всички подходящи и красиви форми, в които можем да вложим божественото съдържание на живота, а щом имаме това съдържание, сърцето ще почне правилно да се проявява, и пирамидалните клетки ще работят в унисон. А щом имаме съдържанието, ще имаме и вътрешната сила, която ще даде смисъла на живота, в който смисъл може да се прояви човешката воля, защото, само когато разумно действаме с волята си, ние живеем смислен живот. Следователно: правилно мислене, правилно чувстване и правилно действане са необходими за ума, сърцето и волята.