от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Баща и син)
 
(Не са показани 3 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
 
[[Извънредни беседи]]  
 
[[Извънредни беседи]]  
  
[[КНИГА: Баща и син]] - [[1937]] г.
+
[[КНИГА: Баща и син]]  
 +
 
 +
[[1937]] г.
  
 
== Баща и син ==
 
== Баща и син ==
  
 +
 +
Новата 1937 година, която сега настъпва, ще бъде малко по-добра от тази, която изтече.  Годината 1936 представяше един разточителен син, който направи много дългове. Сега иде бащата да изплати дълговете на своя син.
  
 +
Две неща определят живота: денят и нощта. Те се образуват от движението на земята около нейната ос. От движението на земята около слънцето пък се образуват годишните времена. Понеже земята има дъщеря – луната, от движението и около земята се образуват седмиците и месеците. Най-малката мярка на живота е денят, който се определя от движението на земята около своята ос. Както при движението на земята около оста и се образуват ден и нощ, така и в живота на човека настъпват радости и скърби, разположения и неразположения на духа. Какво показва това? – Това показва, че човекът има своя собствена земя, която се върти около оста си. Движението на земята около слънцето представя духовния живот на човека. Значи, както видимата земя се движи около слънцето, така и земята на човека се движи около невидимо, духовно слънце. Седмиците и месеците определят възгледите на хората. Двете седмици на месеца представят възходящите фази на луната – новолуние и пълнолуние. Другите две седмици представят изпразване на луната – низходящите и фази.
  
Новата 1937 година, която сега настжпва, ще бжде малко по-добра отъ тази, която изтече. Годината 1936 представяше единъ разточите- ленъ синъ, който направи много дългове. Сега иде бащата да изплати дълговете на своя синъ.
+
И тъй всяка година носи нещо в себе си. Както земята се движи около слънцето и образува годишните времена, така и човешката душа се движи около Бога и образува духовни годишни времена. И човекът има своя луна, която се движи около земята, като образува седмици и месеци; той има и своя земя, която, при движението си около своята ос, образува ден и нощ, а при движението си около слънцето – годишните времена. Оттук вадим заключението: в каквато система живее човек, такива са и възгледите му за живота.  
Две неща опред-Ьлятъ живота: деньтъ и нощьта. Те се образуватъ отъ движението на зе-мята около нейната ось. Отъ движението на зе¬мята около слънцето пъкъ се образуватъ годиш¬ните времена. Понеже земята има дъщеря — лу¬ната, отъ движението й около земята се образу¬ватъ седмиците и месеците. Най-малката мЬрка на живота е деньтъ, който се определя отъ движението на земята около своята ось. Както при движението на земята около осьта й се образуватъ день и нощь, така и въ живота на човека настжпватъ радости и скърби, разпо¬ложения и неразположения на духа. Какво по¬казва това ? — Това показва, че чов1жъ има своя собствена земя, която се върти око¬ло осьта си. Движението на земята около слънцето представя духовния животъ на чо¬века. Значи, както видимата земя се движи около слънцето, така и земята на човека се движи около едно невидимо, духовно слънце. Седмиците и месеците определятъ възгледите на хората. Двете седмици на месеца пред- ставятъ възходещите фази на луната — ново-
+
+
+
луние и пълнолуние. Другит-Ь две седмици представятъ изпразване на луната — низхо- дещит-Ь й фази.
+
И тъй, веЬка година носи н^що въ себе си. Както земята се движи около слънцето и обра¬зува годишните времена, така и чов-Ьшката ду¬ша се движи около Бога и образува духовни го¬дишни времена. И човгЬкъ има своя луна, коя¬то се движи около земята, като образува седми¬ци и месеци; той има и своя земя, която, при движението си около своята ось, образува день и нощь, а при движението си около слънцето — годишнигЬ времена. Оттукъ вадимъ заклю¬чението : въ каквато система живгЬе чов-Ькъ, та¬кива сж и възгледите му за живота.
+
Тази вечерь всички хора, всички на¬роди посргЬщатъ новата година по разли- ченъ начинъ, споредъ обичаигЬ и традиции¬те си. Има единъ анекдотъ, въ който се раз¬казва, какъ единъ японецъ, отъ високо про¬изхождение, посрещналъ една нова година. Той дължалъ голяма сума на единъ богатъ търговецъ. Тъй както вървели работит-Ь му, длъжникътъ не виждалъ никакъвъ изходъ да се улесни по н-ккакъвъ начинъ и да изпла¬ти дълга си. Затова, въ надвечерието на но-вата година, той отишълъ при своя кредиторъ, богатъ японски търговецъ, и му казалъ: Го¬сподине, дойдохъ да ви се извиня, че и тази година не мога да изплатя дълга си. Това е срамъ, безчестие, което не мога да понеса. Азъ съмъ отчаянъ отъ себе си, отъ положе¬
+
+
+
нието, въ което се намирамъ, и решихъ да туря край на живота си. Дойдохъ предъ тебе да направя „хара-кири" (разпаряне на корема съ ножъ). Не искамъ вече да живея, да те лъжа. Веднъжъ обещахъ, че ще изплатя дълга си, но не можахъ. Втори пъть не искамъ да обещавамъ и да не изпълня обещанието си.
+
— Не, не бързай, господине. Ти си добъръ, благороденъ и честенъ чов-Ькъ, н-Ьма защо да се самоубивашъ. Ето, азъ скъсвамъ полицата ти предъ тебе. Бъди свободенъ, не мисли за дълга си къмъ мене. Считай, че всичко си ми платилъ. Остани да жив-Ьешъ, да изпълнишъ предназначението си на земята като човгЬкъ. Седни да пиемъ по единъ. чай. — Много бла¬годаря, господине, за великодушното отноше¬ние къмъ мене. Радвамъ се, че ме освобожда- вашъ, но не мога да остана повече тукъ, за¬щото бърза работа ме чака. — Каква работа може да има единъ човЪкъ, който преди по-
+
ловинъ часъ бЬше решилъ да се самоубие ?
+
— 'Грабва да отида още при шесть души, на които дължа големи суми, и предъ т-Ьхъ да направя „хара-кири
+
Както виждате, уменъ билъ този японецъ. Той използувалъ единъ благоприятенъ мо- ментъ — настъпването на новата година, въ който да посети своите кредитори и да по-
+
лучи отъ техъ прощаване на дълговете си. Всички негови кредитори скъсали полиците му, и той посрещналъ новата година безъ ни-
+
+
+
какви дългове. Добре е човекъ да посреща новата година безъ дългове.
+
Сега на васъ не ви препоржчвамъ да пра¬вите „хара-кири", за да се заличатъ дълговете ви, но вие требва да учите. Отъ васъ се иска учене и работа. Като ученици, вие сте забра¬вили пжтя, който ви предстои да минавате. За¬това, вземете книгата „Пжтьтъ на ученика" и добре я проучете. Презъ цялата година рабо¬тете върху нея. Приложете всички правила и принципи отъ нея въ живота си. Каквито про¬тиворечия и да срещнете, вие ще можете да ги разрешите.
+
Като е дошълъ на земята, човекъ се за¬питва, каква е цельта на неговото идване. За каквото и да е дошълъ, човекъ първо требва да яде. Дали ще работи нещо, дали ще учи, дали ще се моли, той непременно требва да яде. Ако запитате учения, защо е дошълъ чо- векъ на земята, той ще каже, че човекъ е до¬шълъ, за да учи. Религиозниятъ ще каже, че човекъ е дошълъ, за да се моли. Споредъ насъ, обаче, за каквото и да е дошълъ човекъ, първото нещо, което требва да направи, е да яде. Яденето подържа живота на човека, на всички живи сжщества. Яденето, храненето е
+
основната религия, която се подържа отъ всич¬ки живи същества, отъ най-малки до най-
+
големи. И ангелите подържатъ религията на храненето. Истинската религия въ света се заключава въ яденето. Изкуство е да знае чо¬векъ, какъ да яде! Който знае. какъ да ядег.
+
+
+
той има религия; който не знае, какъ да яде, той н-Ьма никаква религия въ себе си. Яденето е единъ отъ символите на истинската, на но¬вата религия въ света.
+
Казвате, че „символътъ на вярата" е съ- ставенъ отъ 12 члена. Символътъ на новата вера, на новата религия е съставенъ отъ че¬тири члена: свЬтлина, въздухъ, вода и храна. Който знае, какъ да възприема светлината въ себе си, той е разбралъ и приложилъ новата религия; който може правилно да диша, той е разбралъ и приложилъ новата религия; кой¬то се е научилъ правилно да пие вода и да ута¬ложва жаждата си, той е разбралъ и прило-жилъ новата религия; и най-после, който се е научилъ правилно да яде, той е разбралъ и приложилъ новата религия. Въ какво требва да верва човекъ ? — Човекъ требва да верва въ хл4ба, въ водата, въ въздуха и въ светли¬ната. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлебъ, слезълъ отъ небето. Който верва въ мене и яде отъ този хлебъ, той ще има жи- вотъ въ себе си". Казано е въ Писанието: „Въ начало бе Словото, и Словото бе у Бога. И Словото бе Богъ." Словото, това е живиятъ хлебъ. Ако се храните съ живото Слово, което слиза на земята, вие ще растете и ще се раз¬вивате. Всеки човекъ требва да стане хлебъ за ядене. Той требва да представя живото Слово, съ което душата се храни.
+
Съвременните хора се страхуватъ отъ края на живота си и се запитватъ, какъвъ ще
+
+
+
бжде краятъ имъ. — Много просто. Краятъ на живота имъ ще бжде крайно осирома- шаване: всичко, което сж спечелили, ще го изгубятъ. Ть ще се намгЬрятъ въ положението на краенъ беднякъ, съ едно съзнание само. — Ами после ? — Понеже си обедн-Ьлъ и не разполагашъ съ никакви богатства, отново ще те пратятъ на земята да се трудишъ, да работишъ, да придобиешъ онова богат¬ство, което не се губи нито на земята, ни-
+
то на онзи св-Ьтъ. Човекъ мисли, само докато се труди и работи. Само така той може да се освободи отъ противоречията на живота. Чо¬векъ търси спасението си вънъ отъ себе си. — Не, спасението на чов-Ька е въ самия него. Спасението на чов-Ька зависи отъ неговить
+
вжтрешни разбирания за живота. Който раз¬бира важностьта на духа, на св-Ьтлината, на въздуха, на водата и на храната, само той може правилно да мисли, само той може да се спаси.
+
СъвременнигЬ хора се трудятъ, работятъ, но въпр-Ъки това не усп^ватъ. — Защо? — Т-Ь не знаятъ, какъ да работятъ. Т-Ь сж прене-
+
брегнали своето сърдце, а трЪбва да работятъ, именно, върху сърдцето си. Т-Ь не поцозиратъ даже, че всички спънки въ живота имъ се дължатъ на сърдцето. Първиятъ човекъ още
+
е направилъ голгЬма грешка, като е допу- сналъ другъ н-Ькой да влЬзе въ сърдцето му. И оттогава досега този, който е влгЬзълъ въ
+
+
+
сърдцето на човека, безъ негово позволение, му създава редъ спънки и противоречия.
+
Следователно, всички страдания на чо¬века, ВСИЧ1СИ вътрешни борби, които чо¬векъ преживява, се свеждатъ къмъ това, да изпъди той отъ сърдцето си онзи, който незаконно е Елезълъ въ него. Като го изпъди навънъ, човекъ ще придобие свободата си. Чо¬векъ е заложилъ сърдцето си, вследствие на което не е господарь на положението си, не е господарь на своето сърдце. На чо¬века се даватъ страдания съ единствената цель да изкупи сърдцето си. Докато не го из¬купи и предаде въ ръцете на Бога, човекъ постоянно ще се ражда и умира, всекога ще бъде нещастенъ. До това време въпросъ за щастие не може да става. Казвате за некой човекъ, че има кораво сърдце. Коравото сърд¬це е заробено сърдце. Такъвъ човекъ плаче и скърби, само когато неговите интереси се на- кърняватъ, когато той е обранъ и излъганъ. Обаче, когато той обира и изнасилва другите, тогава не скърби и не плаче. Тази е причина¬та, задето страданията идатъ върху човека. Те иматъ за цель да смекчатъ сърдцето му, да изпъдятъ отъ него онзи, който се е наме- стилъ тамъ безъ позволение. За това е казано въ Писанието: Хине мой, дай ми сърдцето си!"
+
Сега ще приведа единъ примеръ изъ жи¬вота на единъ беденъ човекъ. Той ходелъ отъ къща на къща да работи. Тукъ го викали да работи, тамъ го викали, но мал-
+
+
+
дина му плащали. Като се отчаялъ отъ работата си, той решилъ да пЪе. Тръгналъ по кафене¬та, по кръчми, но щомъ отварялъ уста да зап-Ъе, веднага го спирали, като му казвали: Какво си се разкр-Ьскалъ? Хайде изл-Ьзъ вънъ да кр-Ьскашъ! Не искаме да те слушаме. Като вид-Ълъ, че и съ п-Ьсень не може да се живЪе, той решилъ най-после да ходи въ черква да се моли. Тръгналъ отъ черква на черква да се моли, но и оттукъ билъ изпжденъ. Като се намгЬрилъ вънъ отъ черквата, най-после си ка- залъ: Както виждамъ, въ този свгЬтъ не може да се жив-Ье нито съ работа, нито съ п-Ьние, нито съ молитва. Нищо друго не ми остава, освенъ да си купя единъ револверъ и да тръгна да обирамъ хората. Както казалъ, така и направилъ. Купилъ си револверъ и тръгналъ по улицигЪ. Първиятъ човекъ, когото срещналъ, билъ единъ богаташъ. Последниятъ го спр-Ьлъ и запиталъ: Къде си тръгналъ тъй замисленъ? Какво мислишъ ? — Мисля, че за да вървятъ ра- ботитЬ ми добре, требва да бжда богатъ. — Ами Господъ съществува ли за тебе ? — За¬виси. Докато работите ми вървятъ добре, и Господъ съществува. Щомъ работигЬ ми се объркатъ, никакъвъ Господъ не съще¬ствува. — Какво ще кажешъ по въпроса за работата, за пението? Струва ли чов-Ькъ да работи, да пгЬе ? — Това не се отнася до мене. Азъ опитахъ и едното, и другото, но не ми вървЬ. Тази работа оставямъ на богатит-Ъ, нека т-Ъ да работятъ и да п-Ъятъ. Ето, вижъ
+
+
+
и
+
този револверъ. Решилъ съмъ вече съ него да работя. Ти вервашъ ли въ него ? — Вервамъ. Дай тогава, колкото пари имашъ въ джоба си! Иначе, ей сега ще опиташъ силата на моя ре¬волверъ. Азъ искамъ твоя Господъ — парата, да бжде и мой Господъ. — Моля ти се, не ме убивай! Ето, вземи тЪзи пари, и бжди доволенъ.
+
Питамъ: Кой отъ двамата печели — бога- тиятъ, или сиромахътъ? — Нито богатиятъ, нито сиромахътъ. — Защо? — Утре ще се яви другъ сиромахъ съ револверъ въ ржка и ще го на¬сочи срещу първия, който е решилъ да жи¬вее съ обири. — Не, по този начинъ въпро¬сите не се разрешаватъ.
+
Защо работите на сиромаха не вървели добре ? — Защото вършилъ всичко безъ лю- бовь. Той работелъ безъ любовь, пелъ на хо¬рата безъ любовь и ходелъ на черква да се моли, пакъ безъ любовь. — Защо богатиятъ билъ обранъ ? — Защото придобилъ богатството си безъ любовь. На съвременните хора, бога¬ти и сиромаси, липсва любовь. Когато единъ младъ човекъ се явилъ при Христа и Го за- питалъ, какво требва да направи, за да при¬добие Вечния животъ, Христосъ му казалъ: Едно ти не достига — любовь немашъ. Щомъ придобиешъ любовьта, съ нея заедно ще при- добиешъ Вечния животъ. Христосъ казва и на съвременния човекъ: „Продай имането си, раз¬дай го на сиромасите и ела, та ме последвай!" — Какъ да го раздамъ ? — Като дойдатъ раз¬бойници въ дома ти, какъ ще го раздадешъ?
+
+
+
12
+
Въ турско време, когато искали да из- тръгнатъ пари отъ н-Ькой български чорба¬джия, турцигЬ туряли на врата му нагорещена желязна верига. И тогава, иска не иска, чор¬баджията вади гърне съ злато и го дава на турчина. Ще дойде день, когато нагорещената верига ще мине презъ врата на всЬки човЪкъ.
+
— Може ли да стане това? — Ще го опитате.
+
»
+
Като наближи края на живота, хората очакватъ да дойдатъ ангели отъ небето да ги взематъ и да ги занесатъ предъ престола на Бога. — Не, въ последния часъ на. живота ви ще дой¬датъ разбойници, ще ви хванатъ за врата и ще кажатъ: Дай всичко, което си спечелилъ!
+
— Ами какво ще оставя за децата? Какъ ще се развиватъ, като н^матъ пари ? — Това е заблуда. За развиване на човЬка е нужна лю¬бовь, а не пари. Ако децата ви нгЬматъ лю- бовь, и т-Ь ще бъдатъ нападнати отъ разбой¬ници и обрани като васъ. Човекъ тр-Ьбва да работи съ любовь. да п^е съ любовь и да се моли съ любовь. Хората познаватъ влюбването, но не и любовьта. Когато богатиятъ има лю- бовь, той е истински човекъ Когато сиро- махътъ има любовь, и той е истински човекъ. Богатиятъ безъ любовь не е човекъ. И сиро- махътъ безъ любовь не е чов-Ъкъ.
+
И тъй, човекъ има всичко, но любовь н-Ъма. Само едно му не достига: любовь. До¬като не придобие любовьта, той ще се ражда и умира, ще бъде недоволенъ, ще се мъчи и ще страда. Щомъ придобие любовьта, той ко¬
+
+
+
13
+
ренно се изменя: става радостенъ и отъ всичко доволенъ. — Какъ да придобиемъ лю- бовьта ? — Както вие разбирате. — Какъ да жив-Ьемъ по любовь? — Както вие разбирате любовьта, а не както другит^ я разбиратъ. До¬сега вие сте живели по чужди разбирания, а не споредъ вашите. Живейте споредъ ва¬шите дълбоки вътрешни разбирания и ще ви¬дите, че тези разбирания съ еднакви за всич¬ки хора. Те съ написани отъ Бога въ сърдце¬то на човека. Ако приложите любовьта спо-редъ правото разбиране на вашето сърдце, вие ще възкръснете. За онзи, който е готовъ да се жертвува, любовьта е дошла. Който не е готовъ да се жертвува, той ще изпита всички разочарования на влюбването.
+
Защо сте се събрали тази вечерь тукъ? Кое е онова, което ви е събрало и което съ¬бира всички хора ? — Любовьта. Само любовьта е въ сила да събере всички хора заедно. Съ¬брания ставатъ не само на земята, но и на не¬бето, въ възвишените светове. Тамъ се съби- ратъ разумни, възвишени същества, по-велики отъ всички велики хора по лицето на земята. Истински великъ е онзи, въ душата на когото любовьта царува. Хората искатъ да бъдатъ щастливи, да отидатъ при Христа. Христосъ живее въ любовьта. Следователно, ако немате любовь въ себе си, не можете да бъдете щастливи, не можете да отидете при Христа. Любовьта е врата за Царството Божие. Който мине презъ тази врата, той ще влезе въ Цар-
+
+
+
— зото Божие. Безъ любовь човекъ се на¬мира предъ затворени врати. Дето похлопа, все затворена врата ще намери. Докато не придобие любовьта, човекъ всичко ще има, но ще бжде вънъ отъ живота на небето. - Какво ще има тогава ? — Той ще има всичко, какво¬то растенията иматъ; той ще има всичко, ка¬квото рибигЬ, птицигЬ и млЪ копита е щигЬ иматъ. Той ще има даже и това, което човЪкъ има, но н-Ьма да има Любовьта на Бога. — Като умремъ, нали ще отидемъ на небето? — За-виси, какъ сте умрели. Н^кои хора умиратъ и следъ смъртьта си пакъ оставатъ на земята. Други хора умиратъ, но следъ смъртьта си възкръсватъ и отиватъ на небето. Така умира и житното зърно: посаждатъ го въ земята и следъ известно време покълва, дава стъбло и листа, започва да се развива. Съ други думи казано: Житното зърно възкръсва.
+
Желая ви тази година да придобиете любовьта въ себе си като врата, презъ коя¬то да вл-Ьзете въ новия животъ. Вие сте добри хора, но н-Ьмате онази любовь, презъ която да минете за Царството Божие. Щомъ н-Ьмате тази любовь въ себе си, нЪма кой да ви пази отъ разбойници. Т-Ъ ще дойдатъ и ще ви обератъ. — Какъ да се справимъ съ гргЬха? — Като престанете да се занимавате съ него. Любовьта не се занимава съ гр-ЪховетЪ на хо¬рата. Тя има предъ видъ освобождаването на хората отъ смъртьта. Щомъ се освободи отъ смъртьта, чов-Ькъ придобива любовьта, и тя за¬
+
+
+
15
+
почва да го учи, какъ да жив-Ье. Щомъ лю¬бовьта отсътствува, човгЬкъ се натъква на про¬тиворечия, ограничения, страдания, мъчнотии и намира, че животътъ нгЬма смисълъ. Това се отнася и до физическия, и до духовния жи¬вотъ на човека. Любовьта разрешава всички противоречия, всички мъчнотии.
+
Двама души пътуватъ заедно къмъ единъ планински връхъ. Единиятъ носи въ ръката си шише съ вода, а другиятъ върви празенъ. По едно време вториятъ ожаднява и моли първия да му даде шишето си, да пие вода. — Не давамъ. Ще имашъ търпение. Като из- вървимъ още единъ километъръ, тогава ще ти дамъ да пиешъ. — Много съмъ жаденъ, дай ми малко вода. Страдамъ отъ жажда. Като не може да задоволи жаждата си, той започва да мисли, какъ да се домогне до шишето, да пие вода. — Защо първиятъ пътникъ не за¬доволява желанието на другаря си? — Той е уменъ чов-Ькъ, знае, че следъ десеть минути ще стигнатъ до единъ чистъ планински из- воръ, дето и двамата ще пиятъ отъ неговата кристална вода. Ако другарьтъ му пие вода отъ шишето и уталожи жаждата си, н-Ьма да усЬти благотворното влияние на чи¬стия планински изворъ. Наистина, следъ де¬сеть минути тЪ се намиратъ предъ извора. — Хайде да поседнемъ предъ този изворъ. Ето, вземи шишето, и пий отъ него! — Не, щомъ съмъ предъ този изворъ, не се нуждая отъ во¬дата на твоето шише. Благодаря ти, че не
+
+
+
16
+
задоволи жаждата ми, за да мога сега да пия отъ водата на този чистъ изворъ.
+
Съвременните хора страдатъ, понеже н-Ь- кои отъ т^хъ иматъ шишета, пълни съ вода, а други — н-Ьматъ. Които иматъ, тЪ не даватъ отъ своята вода на онЪзи, които н^матъ. Каз- вамъ: Идете при извора, при изобилието на живота! Тамъ се разрешавагь всички проти¬воречия и мъчнотии въ живота. Изворътъ, то¬ва е разумниятъ животъ, въ който се разре¬шавагь всички задачи. Това не става извед-
+
нъжъ, но постепенно, докато човекъ придобие
+
права мисъль и абсолютна в-Ьра въ Бога.
+
Следователно, събирането на хората на едно м^сто зависи отъ любовьта. Функцията на удовегЪ на човешкия организъмъ зависи отъ живота на този организъмъ. Докато чо- в-Ькъ има животъ въ себе си, всички удове на т-Ълото му ще функциониратъ правилно.
+
Казано е въ Писанието: „Богъе Любовь." Любовьта носи животъ, носи светлина и знание, носи свобода. Любовьта изключва всички заблуждения, всички криви разбирания. Казвате, че еди-кой си не живгЬе добре, върши престъпления. Когато видя, че нгЬкой гргЬши, азъ се уча отъ неговата грешка и изб^гвамъ да правя същата погрешка. Виждамъ, че н-Ь- кой иска хл-Ъбъ отъ единъ фурнаджия. По- следниятъ му казва: Имашъ ли пари ? — Н-Ь- мамъ. — Щомъ н-Ьмашъ пари, не ти давамъ хл-Ьбъ. Като видя това, тихичко се приближа- вамъ къмъ този човгЬкъ и му казвамъ: Ела
+
+
+
  
17
+
Тази вечер всички хора, всички народи посрещат новата година по различен начин, според обичаите и традициите си. Има един анекдот, в който се разказва, как един японец, от високо произхождение, посрещнал една нова година. Той дължал голяма сума на един богат търговец. Тъй както вървели работите му, длъжникът не виждал никакъв изход да се улесни по някакъв начин и да изплати дълга си. Затова, в навечерието на новата година, той отишъл при своя кредитор, богат японски търговец и му казал: Господине, дойдох да ни се извиня, че и тази година не мога да изплатя дълга си. Това е срам, безчестие, което не мога да понеса. Аз съм отчаян от себе си, от положението, в което се намирам, и реших да туря край на живота си. Дойдох пред тебе да направя „хара-кири” (разпаряне на корема с нож). Не искам вече да живея, да те лъжа. Веднъж обещах, че ще изплатя дълга си, но не можах. Втори път не искам да обещавам и да не изпълня обещанието си.  – Не, не бързай, господине. Ти си добър, благороден и  честен човек, няма защо да се самоубиваш. Ето, аз скъсвам полицата ти пред тебе. Бъди свободен, не мисли за дълга си към мене. Считай, че всичко си ми платил. Остани да живееш, да изпълниш предназначението си на земята като човек. Седни да пием по един чай. – Много благодаря, господине, за великодушното отношение към мен. Радвам се, че ме освобождаваш, но не мога да остана повече тук, защото бърза работа ме чака. – Каква работа може да има един човек, който преди половин час беше решил да се самоубие? – Трябва да отида още при шест души, на които дължа големи суми, и пред тях да направя „хара-кири”.
при мене. Ти си сбъркалъ, забравилъ си, че требва да дойдешъ при мене. Ето, вземи този хлебъ и продължи пътя си. Така постъп- вамъ съ всички хора, на които фурнаджиите не даватъ хлебъ. Какво показва това ? Че любовьта разрешава всички въпроси въ живота.
+
 
Задача за презъ годината: всеки день да разрешабате по едно противоречие. Всека сед¬мица да разрешавате по още едно противоре¬чие. Всеки месецъ—по още едно. Най-после, и презъ годината да разрешите по едно проти¬воречие. Знаете ли, колко противоречия мо¬жете да разрешите въ сто години? Какво по- големо богатство ще иска човекъ, ако може да разрешава противоречията на своя жи¬вотъ? За да разрешава противоречията си, чо¬векъ требва да бъде носитель на любовьта.
+
Както виждате, умен бил този японец. Той използвал един благоприятен момент – настъпването на новата година, в който да посети своите кредитори и да получи от тях прощаване на дълговете си. Всички негови кредитори скъсали полиците му и той посрещнал новата година без никакви дългове. Добре е човек да посреща новата година без дългове.
Защо мъжете и жените не успеватъ въ живота си ? Те не успеватъ поради известни слабости, които се криятъ въ т-Ьхъ. Мъжътъ не успева поради своята грубость. Външно мъжътъ е грубъ, защото обективниятъ умъ въ него е силно развитъ. Значи, злото въ мъжа е отвънъ. Когато прояви грубостьта си, тогава вижда погрешката си и казва: Не требваше да постъпя така. Той започва постепенно да омеква. Щомъ омеква, Богъ се проявява въ него. Жената пъкъ външно е мека, а въ¬трешно — груба. Докато се ожени, тя е мека, внимателна, отстъпчива. Щомъ се ожени, тя проявява своята вътрешна грубость и казва на мъжа си: Сега вече, като си се хваналъ на
+
 
+
Сега на вас не ви препоръчвам да правите „хара-кири”, за да се заличат дълговете ви, но вие трябва да учите. От вас се иска учене и работа. Като ученици, вие сте забравили пътя, който ви предстои да минавате. Затова, вземете книгата „Пътят на ученика” и добре я проучете. През цялата година работете върху нея. Приложете всички правила и принципи от нея в живота си. Каквито противоречия и да срещнете, вие ще можете да ги разрешите.
+
 
18
+
Като е дошъл на земята, човек се запитва, каква е целта на неговото идване. За каквото и да е дошъл, човек първо трябва да яде. Дали ще работи нещо, дали ще учи, дали ще се моли, той непременно трябва да яде. Ако запитате учения, защо е дошъл човек на земята, той ще каже, че човек е дошъл, за да учи. Религиозният ще каже, че човек е дошъл, за да се моли. Според нас, обаче, за каквото и да е дошъл човека, първото нещо, което трябва да направи, е да яде. Яденето подържа живота на човека, на всички живи същества. Яденето, храненето е основната религия, която се подържа от всички живи същества, от най-малки до най-големи. И ангелите подържат религията на храненето. Истинската религия в света се заключава в яденето. Изкуство е да знае човек, как да яде! Който знае как да яде, той има религия; който не знае, как да яде, той няма никаква религия в себе си. Яденето е един от символите на истинската, на новата религия в света.
хорото, ще хранишъ и мене, и децата, ще но- сишъ юлара. Понеже мъжътъ е грубъ отвънъ, а жената груба отвътре, Богъ ги е съединилъ, за да могатъ вътрешниятъ Богъ въ мъжа и външниятъ въ жената да се съюзятъ и да из- гонятъ външното зло отъ мъжа и вътрешното — отъ жената. Този е дълбокиятъ смисълъ на женитбата. Ако женитбата не може да изпъ- ди злото отъ мъжа и жената, тя н^ма ника- къвъ смисълъ. Когато злото не иска да излЪ- зе отъ семействата, то разделя мъжа отъ же- мата и ги озлобява единъ противъ другъ. За да издържа на противоречията въ живота, чо- вгЪкъ тр-Ьбва да съедини силата на ума си съ силата на своето сърдце. Така само той ще изпъди злото отъ ума и сърдцето си и ще пусне Бога да жив^е въ него. Днесъ Богъ не живЪе въ сърдцето на чо в-Ъка, а требва да жив-Ье. И затова Той се обръща къмъ чов-Ъка съ думигЬ: „Сине мой, дай ми сърдцето си". Богъ иска да изпъди отъ сърдцето на човека онзи, който незаконно се е нам-Ъстшгь вътре, и да заеме неговото м^сто.
+
 
Желая на всички тази година да служи¬те на Бога съ любовь. Съединете силигЬ на ума съ силигЬ на сърдцето си, за да изпъ¬дите неканения гостъ. Станете господари на вашето сърдце!
+
Казвате, че „символът на вярата” е съставен от 12 члена. Символът на новата вяра, на новата религия е съставен от четири члена: светлина, въздух, вода и храна. Който знае, как да възприема светлината в себе си, той е разбрал и приложил новата религия; който може правилно да диша, той е разбрал и приложил новата религия; който се е научил правилно да пие вода и да уталожва жаждата си, той е разбрал и приложил новата религия; и най-после, който се е научил правилно да яде, той е разбрал и приложил новата религия. В какво трябва да вярва човек? – Човекът трябва да вярва в хляба, във водата, във въздуха и в светлината. Христос  казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който вярва в мене и яде от този хляб, той ще има живот в себе си”. Казано е в Писанието: „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.” Словото, това е живият хляб. Ако се храните с живото Слово, което слиза на земята, вие ще растете и ще се развивате. Всеки човек трябва да стане хляб за ядене. Той трябва да представя живото Слово, с което душата се храни.
• ^ Р
+
 
Беседа отъ Учителя, държана на
+
Съвременните хора се страхуват от края на живота си и се запитват, какъв ще бъде краят им. – Много просто. Краят на животът им ще бъде крайно осиромашаване: всичко, което са спечелили, ще го изгубят. Те ще се намерят в положението на краен бедняк, с едно съзнание само. – Ами после? – Понеже си обеднял и не разполагаш с никакви богатства, отново ще те пратят на земята да се трудиш, да работиш, да придобиеш онова богатство, което не се губи нито на земята, нито на онзи свят. Човекът мисли, само докато се труди и работи. Само така той може да се освободи от противоречията на живота. Човек търси спасението си вън от себе си. – Не, спасението на човека е в самия него. Спасението на човека зависи от неговите вътрешни разбирания за живота. Който разбира важността на духа, на светлината, на въздуха, на водата и на храната, само той може правилно да мисли, само той може да се спаси.
1 януарий, 1937 г. София. — Изгр-Ьвъ.
+
 
 +
Съвременните хора се трудят, работят, но въпреки това не успяват. – Защо? – Те не знаят, как да работят. Те са пренебрегнали своето сърце, а трябва да работят, именно върху сърцето си. Те не подозират даже, че всички спънки в живота им се дължат на сърцето. Първият човек още е направил голяма грешка, като е допуснал друг някой да влезе в сърцето му. И оттогава досега този, който е влязъл в сърцето на човека, без негово позволение, му създава ред спънки и противоречия.
 +
 
 +
Следователно,  всички страдания на човека, всички вътрешни борби, които човека преживява, се свеждат към това, да изпъди той от сърцето си онзи, който незаконно е влязъл в него. Като го изпъди навън, човека ще придобие свободата си. Човекът е заложил сърцето си, вследствие на което не е господар на положението си, не е господар на своето сърце. На човека се дават страдания с единствената цел за изкупи сърцето си. Докато не го изкупи и предаде в ръцете на Бога, човек постоянно ще се ражда и умира, всякога ще бъде нещастен. До това време въпрос за щастие не може да става. Казвате за някой човек, че има кораво сърце. Коравото сърце е заробено сърце. Такъв човек плаче и скърби, само когато неговите интереси се накърняват, когато той е обран и излъган. Обаче, когато той обира и изнасилва другите, тогава не скърби и не плаче. Тази е причината, задето страданията идват върху човека. Те идват с цел да смекчат сърцето му, да изпъдят от него онзи, който се е намърдал там без позволение. За това е казано в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си!”
 +
 
 +
Сега ще приведа един пример из живота на един беден човек. Той ходил от къща на къща да работи. Тук го викали да работи, там го викали, но малцина му плащали. Като се отчаял от работата си, той решил да пее. Тръгнал по кафенета, по кръчми, но щом отварял устата да запее, веднага го спирали, като му казвали: „Какво си се разкряскал? Хайде излез вън да кряскаш! Не искаме да те слушаме.”  Като видял, че и с песен не може да се живее, той решил най-после да ходи в черква да се моли. Тръгнал от черква на черква да се моли, но и от тук бил изпъден. Като се намерил вън от черквата, най-после си казал: Както виждам, в този свят не може да се живее нито с работа, нито с пеене, нито с молитва. Нищо друго не ми остава, освен да си купя един револвер и да тръгна да обирам хората. Както казал, така и направил. Купил си револвер и тръгнал по улиците. Първият човек, когото срещнал, бил един богаташ. Последният го спрял и запитал: „Къде си тръгнал тъй замислен? Какво мислиш? – Мисля, че за да вървят работите ми добре, трябва да бъда богат. – Ами Господ съществува ли за тебе? – Зависи. Докато работите ми вървят добре, и Господ съществува. Щом работите ми се обърнат, никакъв Господ не съществува. – Какво ще кажеш по този въпрос за работата, за пеенето? Струва ли човек да работи, да пее? – Това не се отнася до мене. Аз опитах и едното и другото, но не ми върви. Тази работа оставям на богатите, нека те да работят и да пеят. Ето, виж този револвер. Решил съм вече с него да работя. Ти вярваш ли в него? – Вярвам. Дай тогава, колкото пари имаш в джоба си! Иначе, ей сега ще опиташ силата на моя револвер. Аз искам твоя  Господ – парата, да бъде и мой Господ. – Моля ти се, не ме убивай! Ето, вземи тези пари, и бъде доволен.
 +
 
 +
Питам: Кой от двамата печели – богатия или сиромаха? – Нито богатия, нито сиромахът. – Защо? – Утре ще се яви друг сиромах с револвер в ръка и ще го насочи срещу първия, който е решил да живее с обири. – Не, по този начин, въпросите не се решават.
 +
 
 +
Защо работите на сиромаха не вървели добре? – Защото вършил всичко без любов. Той работил без любов, пял на хората без любов, и ходел на черква да се моли, пак без любов. – Защо богатият бил обран? Защото придобил богатството си без любов. На съвременните хора, богати и сиромаси, липсва любов. Когато едни млад човек се явил при Христа и Го запитал, какво трябва да направи, за да придобие Вечен живот, Христос му казал: Едно ти не достига – любов нямаш. Щом придобиеш любовта, с нея заедно ще придобиеш Вечния живот. Христос казва и на съвременния човек: „Продай имането си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай!” – Как да го раздам? – Като дойдат разбойници в дома ти, как ще го раздадеш?
 +
 
 +
В турско време, когато искали да изтръгнат пари от някой български чорбаджия, турците туряли на врата му нагорещена желязна верига. И тогава, иска не иска, чорбаджията вади гърне с злато и го дава на турчина. Ще дойде ден, когато нагорещената верига ще мине през врата на всеки човек. – Може ли да стане това? – Ще го опитате. Като наближи края на живота, хората очакват да дойдат ангели от небето да ги вземат и да ги занесат пред престола на Бога. – Не, в последния час на живота ви ще дойдат разбойници, ще ви хванат за врата и ще кажат: „Дай всичко, което си спечелил! – Ами какво ще оставя за децата? Как ще се развиват, като нямат пари? – Това е заблуда. За развиване на човека е нужна любов, а не пари. Ако децата ви нямат любов, и те ще бъдат нападнати от разбойници и обрани като вас. Човекът трябва да работи с любов, да пее с любов и да се моли с любов. Хората познават влюбването, но не и любовта. Когато богатият има любов, той е истински човек. Когато сиромахът има любов, и той е истински човек. Богатият без любов не е човек. И сиромахът без любов не е човек.
 +
 
 +
И тъй, човекът има всичко, но любов няма. Само едно му не достига: любов. Докато не придобие любовта, той ще се ражда и умира, ще бъде недоволен, ще се мъчи и ще страда. Щом придобие любовта, той коренно се изменя: става радостен и от всичко доволен. – Как да придобием любовта? – Както вие разбирате. – Как да живеем по любов? – Както вие разбирате любовта, а не както другите я разбират. Досега вие сте живели по чужди разбирания, а не според вашите. Живейте според вашите дълбоки вътрешни разбирания и ще видите, че тези разбирания са еднакви за всичките хора. Те са написани от Бога в сърцето на човека. Ако приложите любовта според правото разбиране на вашето сърце, вие ще възкръснете. За онзи, който е готов да се жертвува, любовта е дошла. Който не е готов да се жертвува, той ще изпита всички разочарования на влюбването.
 +
 
 +
Защо сте се събрали тази вечер тук? Кое е онова, което ви е събрало и което събира всички хора? – Любовта. Само любовта е в сила да събере всички хора заедно. Събрания стават не само на земята, но и на небето, във възвишените светове. Там се събират разумни, възвишение същества, по-велики от всички велики хора по лицето на земята. Истински велик е онзи, в душата на когото любовта царува. Хората искат да бъдат щастливи, да отидат при Христа. Христос живее в любовта. Следователно, ако нямате любов в себе си, не можете да бъдете щастлив, не можете да отиде при Христа. Любовта е врата за Царството Божие. Който мине през тази врата, той ще влезе в Царството Божие. Без любов човек се намира в пред затворени врати. Дето похлопа, все затворена врата ще намери. Докато не придобие любовта, човек всичко ще има, но ще бъде вън от живота на небето. – Какво ще има тогава? – Той ще има всичко, каквото растенията имат; той ще има всичко, каквото рибите имат, птиците и млекопитаещите имат. Той ще има даже и това, което човек има, но няма да има Любовта на Бога. – Като умрем, нали ще отидем на небето? – Зависи, как сте умрели. Някои хора умират и след смъртта си пак остават на земята. Други хора умират, но след смъртта си възкръсват и отиват на небето. Така умира и житното зърно: посаждат го в земята и след известно време покълва, дава стъбло и листа, започва да се развива. С други думи казано: Житното зърно възкръсва.
 +
 
 +
Желая ви тази година да придобиете любовта в себе си като врата, през която да влезете в новия живот. Вие сте добри хора, но нямате онази любов, през която да минете за Царството Божие. Щом нямате тази любов в себе си, няма кой да ви пази от разбойници. Те ще дойдат и ще ви оберат. – Как да се справим с греха? – Като престанете да се занимавате с него. Любовта не се занимава с греховете на хората. Тя има пред вид освобождаването на хората от смъртта. Щом се освободи от смъртта, човек придобива любовта, и тя започва да го учи, как да живее. Щом любовта отсъствува, човек се натъква на противоречия, ограничения, страдания, мъчнотии и намира, че животът няма смисъл. Това се отнася и до физическия, и до духовния живот на човека. Любовта разрешава всички противоречия, всички мъчнотии.
 +
 
 +
Двама души пътуват заедно към един планински връх. Единият носи в ръката си шише с вода, а другият върви празен. По едно време вторият ожаднява и моли първия да му даде шишето си, да пие вода. – Не давам. Ще имаш търпение. Като извървим още един километър, тогава ще ти дам да пиеш. – Много съм жаден, дай ми малко вода. Страдам от жажда. Като не може да задоволи жаждата си, той започва да мисли, как да се домогне до шишето, да пие вода. – Защо първият път не задоволява желанието на другаря си? – Той е умен човек, знае, че след десет минути ще стигнат до един чист планински извор, дето и двамата ще пият от неговата кристална вода. Ако другарят му пие вода от шишето и утоли жаждата си, няма да усети благотворното влияние на чистия планински извор. Наистина, след десет минути те се намират пред извора. – Хайде да поседнем пред този извор. Ето, вземи шишето, и пий от него! – Не, щом съм пред този извор, не се нуждая от водата на твоето шише. Благодаря ти, че не задоволи жаждата ми, за да мога сега да пия от водата на този чист извор.
 +
 
 +
Съвременните хора страдат, понеже някои от тях имат шишета, пълни с вода, а други – нямат. Които имат, те не дават от своята вода на онези, които нямат. Казвам: Идете при извора, при изобилието на живота! Там се разрешават всички противоречия и мъчнотии в живота. Изворът, това е разумният живот, в който се разрешават всички задачи. Това не става изведнъж, но постепенно, докато човек придобие права мисъл и абсолютна вяра в Бога.
 +
 
 +
Следователно, събирането на хората на едно място зависи от любовта. Функцията на удовете на човешкия организъм зависи от живота на този организъм. Докато човекът има живот в себе си, всички удове на тялото му ще функционират правилно.
 +
 
 +
Казано е в Писанието: „Бог е Любов.” Любовта носи живот, носи светлина и знание, носи свобода. Любовта изключва всички заблуждение, всички криви разбирания. Казвате, че еди-кой си не живее добре, върши престъпления. Когато видя, че някой греши, аз се уча от неговата грешка и избягвам да правя същата погрешка. Виждам, че някой иска хляб от едни фурнаджия. Последният му казва: Имаш ли пари? – Нямам. – Щом нямаш пари, не ти давам хляб. Като видя това, тихичко се приближавам към този човек и му казвам: Ела при мене. Ти си сбъркал, забравил си, че трябва да дойдеш при мене. Ето, вземи този хляб и продължи пътя си. Така постъпвам с всички хора, на които фурнаджиите не дават хляб. Какво показва това? Че любовта разрешава всички въпроси в живота.  
 +
 
 +
Задача за през годината: всеки ден да разрешавате по едно противоречие. Всяка седмица да разрешавате по още едно противоречие. Всеки месец - по още едно. Най-после, и през годината да разреши по едно противоречие. Знаете ли, колко противоречия можете да разрешите в сто години? Какво по-голямо богатство ще иска човека, ако може да разрешава противоречията на своя живот? За да разрешава противоречията си, човека трябва да бъде носител на любовта.  
 +
 
 +
Защо мъжете и жените не успяват в живота си? Те не успяват поради известни слабости, които се крият в тях. Мъжът не успява поради своята грубост. Външно мъжът е груб, защото обективният ум в него е силно развит. Значи, злото в мъжа е отвън. Когато прояви грубостта си, тогава вижда погрешката си и казва: Не трябваше да постъпя така. Той започва постепенно да омеква. Щом омеква, Бог се проявява в него. Жената пък външно е мека, а вътрешно – груба. Докато се ожени, тя е мека, внимателна, отстъпчива. Щом се ожени, тя проявява своята вътрешна грубост и казва на мъжа си: Сега вече, като си се хванал на хорото, ще храниш и мене, и децата, ще носиш юлара. Понеже мъжът е груб отвън, а жената груба отвътре, Бог ги е съединил, за да могат вътрешният Бог в мъжа и външният в жената да се съюзят и да изгонят външното зло от мъжа и вътрешното - от жената. Този е дълбокият смисъл на женитбата. Ако женитбата не може да изпъди злото от мъжа и жената, тя няма никакъв смисъл. Когато злото не иска да излезе от семействата, то разделя мъжа от жената и ги озлобява един против друг. За да издържа на противоречията в живота, човекът трябва да съедини силата на ума си със силата на своето сърце. Така само той ще изпъди злото от ума и сърцето си и ще пусне Бога да живее в него. Днес Бог не живее в сърцето на човека, а трябва да живее. И за това Той се обръща към човека с думите: „Сине мой, дай ми сърцето си”. Бог иска да изпъди от сърцето на човека онзи, който незаконно се е наместил вътре, и да заеме неговото място.  
 +
 
 +
Желая на всички тази година да служите на Бога с любов. Съединете силите на ума със силите на сърцето си, за да изпъдите неканения гост. Станете господари на вашето сърце!
 +
 
 +
Беседа от Учителя, държана на 1 януари, 1937г. София. – Изгрева.

Текуща версия към 12:58, 27 октомври 2011

Извънредни беседи

КНИГА: Баща и син

1937 г.

Баща и син

Новата 1937 година, която сега настъпва, ще бъде малко по-добра от тази, която изтече. Годината 1936 представяше един разточителен син, който направи много дългове. Сега иде бащата да изплати дълговете на своя син.

Две неща определят живота: денят и нощта. Те се образуват от движението на земята около нейната ос. От движението на земята около слънцето пък се образуват годишните времена. Понеже земята има дъщеря – луната, от движението и около земята се образуват седмиците и месеците. Най-малката мярка на живота е денят, който се определя от движението на земята около своята ос. Както при движението на земята около оста и се образуват ден и нощ, така и в живота на човека настъпват радости и скърби, разположения и неразположения на духа. Какво показва това? – Това показва, че човекът има своя собствена земя, която се върти около оста си. Движението на земята около слънцето представя духовния живот на човека. Значи, както видимата земя се движи около слънцето, така и земята на човека се движи около невидимо, духовно слънце. Седмиците и месеците определят възгледите на хората. Двете седмици на месеца представят възходящите фази на луната – новолуние и пълнолуние. Другите две седмици представят изпразване на луната – низходящите и фази.

И тъй всяка година носи нещо в себе си. Както земята се движи около слънцето и образува годишните времена, така и човешката душа се движи около Бога и образува духовни годишни времена. И човекът има своя луна, която се движи около земята, като образува седмици и месеци; той има и своя земя, която, при движението си около своята ос, образува ден и нощ, а при движението си около слънцето – годишните времена. Оттук вадим заключението: в каквато система живее човек, такива са и възгледите му за живота.

Тази вечер всички хора, всички народи посрещат новата година по различен начин, според обичаите и традициите си. Има един анекдот, в който се разказва, как един японец, от високо произхождение, посрещнал една нова година. Той дължал голяма сума на един богат търговец. Тъй както вървели работите му, длъжникът не виждал никакъв изход да се улесни по някакъв начин и да изплати дълга си. Затова, в навечерието на новата година, той отишъл при своя кредитор, богат японски търговец и му казал: Господине, дойдох да ни се извиня, че и тази година не мога да изплатя дълга си. Това е срам, безчестие, което не мога да понеса. Аз съм отчаян от себе си, от положението, в което се намирам, и реших да туря край на живота си. Дойдох пред тебе да направя „хара-кири” (разпаряне на корема с нож). Не искам вече да живея, да те лъжа. Веднъж обещах, че ще изплатя дълга си, но не можах. Втори път не искам да обещавам и да не изпълня обещанието си. – Не, не бързай, господине. Ти си добър, благороден и честен човек, няма защо да се самоубиваш. Ето, аз скъсвам полицата ти пред тебе. Бъди свободен, не мисли за дълга си към мене. Считай, че всичко си ми платил. Остани да живееш, да изпълниш предназначението си на земята като човек. Седни да пием по един чай. – Много благодаря, господине, за великодушното отношение към мен. Радвам се, че ме освобождаваш, но не мога да остана повече тук, защото бърза работа ме чака. – Каква работа може да има един човек, който преди половин час беше решил да се самоубие? – Трябва да отида още при шест души, на които дължа големи суми, и пред тях да направя „хара-кири”.

Както виждате, умен бил този японец. Той използвал един благоприятен момент – настъпването на новата година, в който да посети своите кредитори и да получи от тях прощаване на дълговете си. Всички негови кредитори скъсали полиците му и той посрещнал новата година без никакви дългове. Добре е човек да посреща новата година без дългове.

Сега на вас не ви препоръчвам да правите „хара-кири”, за да се заличат дълговете ви, но вие трябва да учите. От вас се иска учене и работа. Като ученици, вие сте забравили пътя, който ви предстои да минавате. Затова, вземете книгата „Пътят на ученика” и добре я проучете. През цялата година работете върху нея. Приложете всички правила и принципи от нея в живота си. Каквито противоречия и да срещнете, вие ще можете да ги разрешите.

Като е дошъл на земята, човек се запитва, каква е целта на неговото идване. За каквото и да е дошъл, човек първо трябва да яде. Дали ще работи нещо, дали ще учи, дали ще се моли, той непременно трябва да яде. Ако запитате учения, защо е дошъл човек на земята, той ще каже, че човек е дошъл, за да учи. Религиозният ще каже, че човек е дошъл, за да се моли. Според нас, обаче, за каквото и да е дошъл човека, първото нещо, което трябва да направи, е да яде. Яденето подържа живота на човека, на всички живи същества. Яденето, храненето е основната религия, която се подържа от всички живи същества, от най-малки до най-големи. И ангелите подържат религията на храненето. Истинската религия в света се заключава в яденето. Изкуство е да знае човек, как да яде! Който знае как да яде, той има религия; който не знае, как да яде, той няма никаква религия в себе си. Яденето е един от символите на истинската, на новата религия в света.

Казвате, че „символът на вярата” е съставен от 12 члена. Символът на новата вяра, на новата религия е съставен от четири члена: светлина, въздух, вода и храна. Който знае, как да възприема светлината в себе си, той е разбрал и приложил новата религия; който може правилно да диша, той е разбрал и приложил новата религия; който се е научил правилно да пие вода и да уталожва жаждата си, той е разбрал и приложил новата религия; и най-после, който се е научил правилно да яде, той е разбрал и приложил новата религия. В какво трябва да вярва човек? – Човекът трябва да вярва в хляба, във водата, във въздуха и в светлината. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който вярва в мене и яде от този хляб, той ще има живот в себе си”. Казано е в Писанието: „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.” Словото, това е живият хляб. Ако се храните с живото Слово, което слиза на земята, вие ще растете и ще се развивате. Всеки човек трябва да стане хляб за ядене. Той трябва да представя живото Слово, с което душата се храни.

Съвременните хора се страхуват от края на живота си и се запитват, какъв ще бъде краят им. – Много просто. Краят на животът им ще бъде крайно осиромашаване: всичко, което са спечелили, ще го изгубят. Те ще се намерят в положението на краен бедняк, с едно съзнание само. – Ами после? – Понеже си обеднял и не разполагаш с никакви богатства, отново ще те пратят на земята да се трудиш, да работиш, да придобиеш онова богатство, което не се губи нито на земята, нито на онзи свят. Човекът мисли, само докато се труди и работи. Само така той може да се освободи от противоречията на живота. Човек търси спасението си вън от себе си. – Не, спасението на човека е в самия него. Спасението на човека зависи от неговите вътрешни разбирания за живота. Който разбира важността на духа, на светлината, на въздуха, на водата и на храната, само той може правилно да мисли, само той може да се спаси.

Съвременните хора се трудят, работят, но въпреки това не успяват. – Защо? – Те не знаят, как да работят. Те са пренебрегнали своето сърце, а трябва да работят, именно върху сърцето си. Те не подозират даже, че всички спънки в живота им се дължат на сърцето. Първият човек още е направил голяма грешка, като е допуснал друг някой да влезе в сърцето му. И оттогава досега този, който е влязъл в сърцето на човека, без негово позволение, му създава ред спънки и противоречия.

Следователно, всички страдания на човека, всички вътрешни борби, които човека преживява, се свеждат към това, да изпъди той от сърцето си онзи, който незаконно е влязъл в него. Като го изпъди навън, човека ще придобие свободата си. Човекът е заложил сърцето си, вследствие на което не е господар на положението си, не е господар на своето сърце. На човека се дават страдания с единствената цел за изкупи сърцето си. Докато не го изкупи и предаде в ръцете на Бога, човек постоянно ще се ражда и умира, всякога ще бъде нещастен. До това време въпрос за щастие не може да става. Казвате за някой човек, че има кораво сърце. Коравото сърце е заробено сърце. Такъв човек плаче и скърби, само когато неговите интереси се накърняват, когато той е обран и излъган. Обаче, когато той обира и изнасилва другите, тогава не скърби и не плаче. Тази е причината, задето страданията идват върху човека. Те идват с цел да смекчат сърцето му, да изпъдят от него онзи, който се е намърдал там без позволение. За това е казано в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си!”

Сега ще приведа един пример из живота на един беден човек. Той ходил от къща на къща да работи. Тук го викали да работи, там го викали, но малцина му плащали. Като се отчаял от работата си, той решил да пее. Тръгнал по кафенета, по кръчми, но щом отварял устата да запее, веднага го спирали, като му казвали: „Какво си се разкряскал? Хайде излез вън да кряскаш! Не искаме да те слушаме.” Като видял, че и с песен не може да се живее, той решил най-после да ходи в черква да се моли. Тръгнал от черква на черква да се моли, но и от тук бил изпъден. Като се намерил вън от черквата, най-после си казал: Както виждам, в този свят не може да се живее нито с работа, нито с пеене, нито с молитва. Нищо друго не ми остава, освен да си купя един револвер и да тръгна да обирам хората. Както казал, така и направил. Купил си револвер и тръгнал по улиците. Първият човек, когото срещнал, бил един богаташ. Последният го спрял и запитал: „Къде си тръгнал тъй замислен? Какво мислиш? – Мисля, че за да вървят работите ми добре, трябва да бъда богат. – Ами Господ съществува ли за тебе? – Зависи. Докато работите ми вървят добре, и Господ съществува. Щом работите ми се обърнат, никакъв Господ не съществува. – Какво ще кажеш по този въпрос за работата, за пеенето? Струва ли човек да работи, да пее? – Това не се отнася до мене. Аз опитах и едното и другото, но не ми върви. Тази работа оставям на богатите, нека те да работят и да пеят. Ето, виж този револвер. Решил съм вече с него да работя. Ти вярваш ли в него? – Вярвам. Дай тогава, колкото пари имаш в джоба си! Иначе, ей сега ще опиташ силата на моя револвер. Аз искам твоя Господ – парата, да бъде и мой Господ. – Моля ти се, не ме убивай! Ето, вземи тези пари, и бъде доволен.

Питам: Кой от двамата печели – богатия или сиромаха? – Нито богатия, нито сиромахът. – Защо? – Утре ще се яви друг сиромах с револвер в ръка и ще го насочи срещу първия, който е решил да живее с обири. – Не, по този начин, въпросите не се решават.

Защо работите на сиромаха не вървели добре? – Защото вършил всичко без любов. Той работил без любов, пял на хората без любов, и ходел на черква да се моли, пак без любов. – Защо богатият бил обран? Защото придобил богатството си без любов. На съвременните хора, богати и сиромаси, липсва любов. Когато едни млад човек се явил при Христа и Го запитал, какво трябва да направи, за да придобие Вечен живот, Христос му казал: Едно ти не достига – любов нямаш. Щом придобиеш любовта, с нея заедно ще придобиеш Вечния живот. Христос казва и на съвременния човек: „Продай имането си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай!” – Как да го раздам? – Като дойдат разбойници в дома ти, как ще го раздадеш?

В турско време, когато искали да изтръгнат пари от някой български чорбаджия, турците туряли на врата му нагорещена желязна верига. И тогава, иска не иска, чорбаджията вади гърне с злато и го дава на турчина. Ще дойде ден, когато нагорещената верига ще мине през врата на всеки човек. – Може ли да стане това? – Ще го опитате. Като наближи края на живота, хората очакват да дойдат ангели от небето да ги вземат и да ги занесат пред престола на Бога. – Не, в последния час на живота ви ще дойдат разбойници, ще ви хванат за врата и ще кажат: „Дай всичко, което си спечелил! – Ами какво ще оставя за децата? Как ще се развиват, като нямат пари? – Това е заблуда. За развиване на човека е нужна любов, а не пари. Ако децата ви нямат любов, и те ще бъдат нападнати от разбойници и обрани като вас. Човекът трябва да работи с любов, да пее с любов и да се моли с любов. Хората познават влюбването, но не и любовта. Когато богатият има любов, той е истински човек. Когато сиромахът има любов, и той е истински човек. Богатият без любов не е човек. И сиромахът без любов не е човек.

И тъй, човекът има всичко, но любов няма. Само едно му не достига: любов. Докато не придобие любовта, той ще се ражда и умира, ще бъде недоволен, ще се мъчи и ще страда. Щом придобие любовта, той коренно се изменя: става радостен и от всичко доволен. – Как да придобием любовта? – Както вие разбирате. – Как да живеем по любов? – Както вие разбирате любовта, а не както другите я разбират. Досега вие сте живели по чужди разбирания, а не според вашите. Живейте според вашите дълбоки вътрешни разбирания и ще видите, че тези разбирания са еднакви за всичките хора. Те са написани от Бога в сърцето на човека. Ако приложите любовта според правото разбиране на вашето сърце, вие ще възкръснете. За онзи, който е готов да се жертвува, любовта е дошла. Който не е готов да се жертвува, той ще изпита всички разочарования на влюбването.

Защо сте се събрали тази вечер тук? Кое е онова, което ви е събрало и което събира всички хора? – Любовта. Само любовта е в сила да събере всички хора заедно. Събрания стават не само на земята, но и на небето, във възвишените светове. Там се събират разумни, възвишение същества, по-велики от всички велики хора по лицето на земята. Истински велик е онзи, в душата на когото любовта царува. Хората искат да бъдат щастливи, да отидат при Христа. Христос живее в любовта. Следователно, ако нямате любов в себе си, не можете да бъдете щастлив, не можете да отиде при Христа. Любовта е врата за Царството Божие. Който мине през тази врата, той ще влезе в Царството Божие. Без любов човек се намира в пред затворени врати. Дето похлопа, все затворена врата ще намери. Докато не придобие любовта, човек всичко ще има, но ще бъде вън от живота на небето. – Какво ще има тогава? – Той ще има всичко, каквото растенията имат; той ще има всичко, каквото рибите имат, птиците и млекопитаещите имат. Той ще има даже и това, което човек има, но няма да има Любовта на Бога. – Като умрем, нали ще отидем на небето? – Зависи, как сте умрели. Някои хора умират и след смъртта си пак остават на земята. Други хора умират, но след смъртта си възкръсват и отиват на небето. Така умира и житното зърно: посаждат го в земята и след известно време покълва, дава стъбло и листа, започва да се развива. С други думи казано: Житното зърно възкръсва.

Желая ви тази година да придобиете любовта в себе си като врата, през която да влезете в новия живот. Вие сте добри хора, но нямате онази любов, през която да минете за Царството Божие. Щом нямате тази любов в себе си, няма кой да ви пази от разбойници. Те ще дойдат и ще ви оберат. – Как да се справим с греха? – Като престанете да се занимавате с него. Любовта не се занимава с греховете на хората. Тя има пред вид освобождаването на хората от смъртта. Щом се освободи от смъртта, човек придобива любовта, и тя започва да го учи, как да живее. Щом любовта отсъствува, човек се натъква на противоречия, ограничения, страдания, мъчнотии и намира, че животът няма смисъл. Това се отнася и до физическия, и до духовния живот на човека. Любовта разрешава всички противоречия, всички мъчнотии.

Двама души пътуват заедно към един планински връх. Единият носи в ръката си шише с вода, а другият върви празен. По едно време вторият ожаднява и моли първия да му даде шишето си, да пие вода. – Не давам. Ще имаш търпение. Като извървим още един километър, тогава ще ти дам да пиеш. – Много съм жаден, дай ми малко вода. Страдам от жажда. Като не може да задоволи жаждата си, той започва да мисли, как да се домогне до шишето, да пие вода. – Защо първият път не задоволява желанието на другаря си? – Той е умен човек, знае, че след десет минути ще стигнат до един чист планински извор, дето и двамата ще пият от неговата кристална вода. Ако другарят му пие вода от шишето и утоли жаждата си, няма да усети благотворното влияние на чистия планински извор. Наистина, след десет минути те се намират пред извора. – Хайде да поседнем пред този извор. Ето, вземи шишето, и пий от него! – Не, щом съм пред този извор, не се нуждая от водата на твоето шише. Благодаря ти, че не задоволи жаждата ми, за да мога сега да пия от водата на този чист извор.

Съвременните хора страдат, понеже някои от тях имат шишета, пълни с вода, а други – нямат. Които имат, те не дават от своята вода на онези, които нямат. Казвам: Идете при извора, при изобилието на живота! Там се разрешават всички противоречия и мъчнотии в живота. Изворът, това е разумният живот, в който се разрешават всички задачи. Това не става изведнъж, но постепенно, докато човек придобие права мисъл и абсолютна вяра в Бога.

Следователно, събирането на хората на едно място зависи от любовта. Функцията на удовете на човешкия организъм зависи от живота на този организъм. Докато човекът има живот в себе си, всички удове на тялото му ще функционират правилно.

Казано е в Писанието: „Бог е Любов.” Любовта носи живот, носи светлина и знание, носи свобода. Любовта изключва всички заблуждение, всички криви разбирания. Казвате, че еди-кой си не живее добре, върши престъпления. Когато видя, че някой греши, аз се уча от неговата грешка и избягвам да правя същата погрешка. Виждам, че някой иска хляб от едни фурнаджия. Последният му казва: Имаш ли пари? – Нямам. – Щом нямаш пари, не ти давам хляб. Като видя това, тихичко се приближавам към този човек и му казвам: Ела при мене. Ти си сбъркал, забравил си, че трябва да дойдеш при мене. Ето, вземи този хляб и продължи пътя си. Така постъпвам с всички хора, на които фурнаджиите не дават хляб. Какво показва това? – Че любовта разрешава всички въпроси в живота.

Задача за през годината: всеки ден да разрешавате по едно противоречие. Всяка седмица да разрешавате по още едно противоречие. Всеки месец - по още едно. Най-после, и през годината да разреши по едно противоречие. Знаете ли, колко противоречия можете да разрешите в сто години? Какво по-голямо богатство ще иска човека, ако може да разрешава противоречията на своя живот? За да разрешава противоречията си, човека трябва да бъде носител на любовта.

Защо мъжете и жените не успяват в живота си? – Те не успяват поради известни слабости, които се крият в тях. Мъжът не успява поради своята грубост. Външно мъжът е груб, защото обективният ум в него е силно развит. Значи, злото в мъжа е отвън. Когато прояви грубостта си, тогава вижда погрешката си и казва: Не трябваше да постъпя така. Той започва постепенно да омеква. Щом омеква, Бог се проявява в него. Жената пък външно е мека, а вътрешно – груба. Докато се ожени, тя е мека, внимателна, отстъпчива. Щом се ожени, тя проявява своята вътрешна грубост и казва на мъжа си: Сега вече, като си се хванал на хорото, ще храниш и мене, и децата, ще носиш юлара. Понеже мъжът е груб отвън, а жената груба отвътре, Бог ги е съединил, за да могат вътрешният Бог в мъжа и външният в жената да се съюзят и да изгонят външното зло от мъжа и вътрешното - от жената. Този е дълбокият смисъл на женитбата. Ако женитбата не може да изпъди злото от мъжа и жената, тя няма никакъв смисъл. Когато злото не иска да излезе от семействата, то разделя мъжа от жената и ги озлобява един против друг. За да издържа на противоречията в живота, човекът трябва да съедини силата на ума си със силата на своето сърце. Така само той ще изпъди злото от ума и сърцето си и ще пусне Бога да живее в него. Днес Бог не живее в сърцето на човека, а трябва да живее. И за това Той се обръща към човека с думите: „Сине мой, дай ми сърцето си”. Бог иска да изпъди от сърцето на човека онзи, който незаконно се е наместил вътре, и да заеме неговото място.

Желая на всички тази година да служите на Бога с любов. Съединете силите на ума със силите на сърцето си, за да изпъдите неканения гост. Станете господари на вашето сърце!

Беседа от Учителя, държана на 1 януари, 1937г. София. – Изгрева.