Разлика между версии на „Последното място“

Текуща версия към 12:02, 18 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1925 г.

Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)

18. Последното място

Беседа, държана от Учителя, на 15 февруари, 1925 г. в гр. София.

„Но когато те поканят, иди и седни на последното място, за да ти каже, когато дойде този, който те е призовал: Приятелю, възлез по-горе. Тогава ще имаш слава пред тези, които седят с тебе заедно.“ (Лука 14:10)

Учението на съвременния свят е учение за заемане първото място. Да седнеш на последното място, и да седнеш на първото място, и в двата случая трябва да имаш знания. Защото ако всичко, което съставлява човека, се събере само в главата, ще имаме човек само от една глава. При това положение, с какво ще ходи човек, с какво ще работи, с какво ще диша, с какво ще яде? – Той ще бъде само глава – голяма, разумна глава. Ако човек вземе последното място, значи главата влиза вътре в самото тяло. Какво ще бъде тогава положението на човека?

Сега, имайте предвид, че Христос казва: „Вземи последното място, за да вземеш първото място!“ Той не казва: „Вземи първото място, за да вземеш последното място“. Това нещо и военните го знаят, за което си имат и своя тактика. Това нещо и богатите го знаят; това нещо и учените хора го знаят; това нещо и духовните хора го знаят. Обаче Христос в смисъла на този стих е внесъл една малка, скромна идея. Този стих не съдържа много нещо. Върху него може да се каже много малко нещо. Този стих не е от богатите стихове. Аз го наричам бедна почва, която трябва да се тори, да се полива, да се преработи, за да може да даде нещо.

Христос казва: „Когато те поканят на сватба, седни на последното място!“ Защо трябва да заемаме последното място? Често, в геометрията се определят проекциите на разните силови линии, които действат в разни посоки, в разни направления – вляво-вдясно, нагоре-надолу. Понякога 6–7 линии, като се срещнат означават сили, които действат в разни посоки. Тези силови линии не могат да дойдат до едно споразумение, освен ако имат една равнодействаща, която да ги приведе в една посока, за да се образува едно движение. Това е необходимо, за да видим каква е реалността на нещата в това движение. Следователно, разнородните енергии трябва да се превърнат в еднородни. Какво разбираме под думата „еднородни“? Тази дума е двузначна. В най-ограничен смисъл, това значи, че тия сили трябва да имат една посока на движение. Например, всички овце са еднородни. По какво? Че всички пасат трева. Всички вълци са еднородни. По какво? – Че всички ядат месо. Всички риби са еднородни. По какво? – Че живеят във водата. Разбира се, тия черти, било за овцата, било за вълка, било за рибата, не са толкова съществени, но аз изваждам следното заключение: ние трябва да вярваме в реалността на нещата, в реалността на живота. Питам: В какво седи реалността на живота? Тази реалност в тялото ли е? Тази реалност в чувствата, които ние преживяваме ли е? Тази реалност в мисълта, която имаме, ли е?

И тъй, в света има три вида реалности, които трябва да се определят. Първата реалност аз наричам „реалност на движение“. В туй движение има промени и измени на формите, то се отнася само до материалния свят. Туй движение се нарича „движение на пресекване“, т.е. движението не е непреривно, а преривно. Всички сили на физическия свят действат на пресекулки, движението в тях не е постоянно. Ако една граната се хвърли, тя може да полети на 10–15–20–50–100 километра разстояние, но все пак ще падне някъде, все ще се прояви тази реалност. Нашата земя, която се движи из пространството, е също едно ядро изхвърлено, но един ден и тя ще престане да се движи, ще се измени, ще остарее, ще започне да се разкапва и ще изчезне, а на мястото ѝ ще се яви друга земя. От тази земя, на която сега живеем, няма да остане нито помен. Ще кажете: Докажи това! Мога да го докажа, но не в един час, а ми трябват най-малко 5–6 часа да ви доказвам с математически, с геометрически данни пресичанията на всички тия линии, плоскости, отношенията, които съществуват между тях.

Втората реалност аз наричам „реалност на увеличение“. В увеличението се забелязва едно характерно свойство, че в него има съдържание. Туй свойство на телата срещаме и във физиката. Аз вземам думите „движение“, „уголемяване“ и „разширение“ малко в специфична форма. Втората реалност се отнася до нашите чувства, до духовния свят. Тази реалност има посока на дължина и на ширина. В нея движението на дължината е непреривно, но в движението си на широчина е ограничена. Например, една река е ограничена в широчината си, но дължината ѝ не е ограничена. Тази река се движи непреривно, нейното движение не може да се ограничи. Тя най-после ще се влее в океана, и след като се влее в океана, пак ще продължава своето движение. Следователно, във втората реалност движението на дължина е непреривно, но на широчина е преривно – все ще се усети някакво ограничение на чувствата. Много хора в света се повреждат. От какво? – От разширение на своите чувства. В чувствата трябва да има стремеж, но никога чрезмерно разширение. Увеличават ли се чрезмерно, образува се едно ограничение, а после се явява едно вътрешно движение, едно вътрешно въртене. Туй психологически е вярно. Много хора заболяват именно по тази причина, че не могат да реализират туй чрезмерно проявление на чувствата си. За да могат тия им чувства да се реализират, трябва да имат цел, към която да се стремят, да се движат. Или, с други думи казано, човек трябва да обича някого. Ние обичаме Бога. Мислите ли, че един ден може да постигнете Бога? Не, ние можем да се влеем в Бога, но никога няма да Го разберем. Не се изисква от нас да разберем Бога. Ние можем да познаем Бога, но да Го разберем, няма защо. Бога по форма не можем да разберем. Най-после, какво ще разберете от Бога? Той няма форма, няма тяло, а е един чист, свят Дух – чиста, абсолютна светлина. Той е основа на всяко нещо. Ако искаш да разбереш Бога, да обхванеш Божественото, ти ще изгубиш съзнанието си, ще паднеш в един вечен сън, всичката ти енергия ще се разлее.

Третата реалност аз наричам „реалност на разширение“. За да разберете по какво се отличава тя от другите форми, ще ви дам една специална форма. Представете си, че имате една обикновена стая, пълна с въглища. Преди да са запалени въглищата, те са ограничени в стаята, но след като се запалят, стаята вече не може да ги ограничи; топлината, която се образува от тях, се лъчеизпуска по всички посоки. Тези лъчи могат ли да се ограничават от самата стая? – Не. Следователно, в третата реалност, никой не може да ограничи влиянието на нещата. Затова казваме, че човек може да бъде свободен само в своята мисъл. Никой не може да ограничи влиянието на мисълта. В движението си човек може да се ограничи, само ако се движи много бързо по известен наклон и в това си движение срещне някаква преграда. Щом дойде до една преграда, той ще спре. Щом чувствата на човека представляват вода, то в движението на чувствата си, той може да има удължаване, уголемяване може да има завиване на една или друга страна. Някои казват: Този човек кръшка много. В дължината си една река може да кръшка, може да прави завивания оттук-оттам, но тя има цел, иска да постигне своето намерение. Когато хората казват за някого, че много кръшка, то значи, че не изпълнява своя морален дълг. Това не е правилно. Нима онези, които не кръшкат, изпълняват своя морален дълг? Вземете онази жаба, която не кръшка, която не кряка във водата, изпълнява ли тя своя дълг? Тя не кряка, защото чака да дойде някоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне. Изгубват се мухите една по една в нейната уста. Казват: Какъв философ е тази жаба! Да, философ е тя, но вижте я колко кръшка тя, като я хване някоя змия! Когато се доближи някоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухите цели! Това значи: гълташ ли, ще те гълтат. Защо змията гълта жабата цяла? – Защото и жабата гълта мухите цели. Има един закон в природата: с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.

Сега, ще ви приведа един малък пример. Един велик Учител изпраща своя ученик да се учи да плува. Ученикът запитва: Животът не може ли да мине без плуване? – Не може, отговаря Учителят. Плуването е една необходимост, и ако ти не се научиш да плуваш, то един ден ще ти потрябва в живота, и като не умееш да плуваш, ще изгубиш живота си. Ученикът казва: „Аз нямам свободно време да отивам сега да се уча да плувам. Имам много важна работа. Поканен съм да заема един много важен пост. Плуването е нужно за моряците. Ти ми кажи друго нещо!“ Обаче, като заел тази велика длъжност в живота, направил едно престъпление и го подвели под отговорност. Той хукнал да бяга, да се укрива, но като бягал, стигнал до една река, която трябвало да преплува. Като не знаел да плува, потънал в реката и се превърнал в един хубав шаран, който тежал 10 килограма. Туй е лошото, че не се умира. По едно време, рибари го хванали и го турили на една пиростия да го пекат. Сега му дошло на ума за неговия Учител, който го карал да се учи да плува. Запитва той Учителя си: Учителю, защо ми даде тази беля, това нещастие? Защо ми се струпа всичко това на главата? – Защото не се научи да плуваш. Така и вие сега, казвате, че страдате много. Но задали ли сте си въпроса като философи, като християни, като разумни същества и най-после като българи защо страдате? Дайте си един философски отговор на този въпрос. Най-после казвате: Е светът е такъв! Светът е лош. – Това не е философия. Това не е разрешение на въпроса. Светът е създаден все от културни същества. Има други причини, които създават страданията. Следователно, ако ти не знаеш да плуваш ще изгубиш живота си. Аз превеждам тази мисъл: ако твоите чувства нямат определена посока на движение, ако твоите чувства не се стремят към Бога, ти ще станеш шаран, ще те пекат на пиростия; а пък ако разбираш Бога, ще имаш определено движение, ще можеш да владееш водите. Тъй че, който отива към Бога, ще има свобода, ще има движение в себе си, ще владее водата, т.е. ще познава реалността на нещата. Който живее във водата, ограничава се от нея, а който живее извън нея, владее водата. Следователно, за да владеем известна реалност, трябва да сме извън нея.

Съвременните хора казват: Без къщи не може, и без парици не може. Не е въпросът в парите. Не е въпроса и в къщата. Когато ние искаме да убедим съвременните хора, че може и без къща, те казват: Как, без къща! Не може без къща. Когато казваме, че може без къща, подразбираме, че няма да живеете като рибите във водата, а ще живеете извън водата и ще я употребявате само когато искате. В дадения случай ти ще бъдеш господар на положението си.

И тъй, човек трябва да заеме последното място. Последното място е физическият свят. От физическото трябва да започнете. Вие трябва да изучите физическия свят в неговата пълнота, та като разбирате физическия свят, когато дойде вашият Учител, ще може да ви предаде по-висока наука, ще се качите една стъпка по-нагоре. Аз гледам, дойде някой при мене, чел Библията от единия край до другия, та като дошъл до Откровението, пита: Какво искал да каже евангелист Иоан? Е, то е много лесна работа. Аз няма да тълкувам думите на Иоана, но ще извикам свети Иоан и ще му кажа: Кажи на този човек, какво си искал да кажеш. Аз вярвам, че евангелист Иоан е жив. Някой казват: Какво е искал да каже Христос? Аз няма какво да коментирам Христовите думи. Аз се занимавам с други работи, с които хората не се занимават, размишлявам върху великите Божии думи в света. Това е най-естествено! Няма защо да ходя да препятствам на хората, да се занимавам с работи, с които и те се занимават. Там, където мястото е посадено, отлично е. Там, където хората са обработвали, няма защо и аз да ходя. Има много други места необработени. Сега, разработени ли са в нашето естество всички места? Всички искаме да имаме отличен живот, да бъдем добри. Но знаете ли законите на доброто? Знаете ли, какво нещо е доброто, само по себе си? Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда от Любовта. Как? Онзи земеделец, който иска да сее житото, трябва да знае начина, по който се сее житото! Трябва да знае още и времето, по което се сее, а при това трябва да избере и най-хубавото семе. Ние казваме: „трябва да бъдем добри“ или „трябва да се обичаме“. За Любовта вие вече имате известно понятие. Питам: Тази любов, която светът разбира, любов ли е? – Не е. Любовта е една реалност извън физическия свят. Действително, когато дойде Любовта в света, тя произвежда временно движение и постоянно движение, временни течения и постоянни течения, временни разширения и постоянни разширения, но самата Любов не е нито в движенията, нито в увеличенията, нито в разширенията – тя е извън всичко това. Любовта е извън нашата воля, извън нашето сърце, извън нашия ум – тя има само допирни точки, в които се проявява. Често вие се намирате под една заблуда и казвате: Любовта е вътре в мене. – Това е човешко разбиране. Любовта не е вътре в тебе. Ако Любовта беше вътре в тебе, най-първо ти нямаше да бъдеш такъв човек, какъвто се проявяваш. По какво познаваме, че Любовта е вътре в нас, и вън от нас? Какво трябва да разбираме, когато казваме, че Любовта е вътре в нас, или вън от нас? – Ако Любовта беше вътре в нас, както някои казват, ние трябваше да имаме вечната топлина, никога не трябваше да изстиваме. Трябваше да имаме вечната светлина и никакво зло не трябваше да съществува в душата ни. Но понеже Любовта действа вън от нас, има един процес на изстиване, вследствие на което се заражда едно гниене. Това, което светът днес изживява, аз го наричам „процес на гниене“, метаморфозиране на материята от едно състояние в друго, вследствие на което става една вътрешна пертурбация. Всички съвременни хора заболяват и търсят начини за своето лекуване чрез лекарите, а не търсят причините на болестите в някакви дълбоки, вътрешни процеси. В окултната наука обаче, ние гледаме другояче на болестите; ние гледаме другояче на злото, на доброто, на Любовта. Следователно, при сегашните условия, Любовта действа временно отвън, докато човешкият организъм свикне, понеже при сегашния си състав организмът не може да понесе тия силни движения, тия силни уголемявания, тия силни разширения, които произвежда Любовта. Следователно, отвън трябва да дойдат тези нежни движения, тези нежни уголемявания, тези нежни разширения. И тъй, Любовта трябва да дойде отвън – от слънцето, от звездите, от хората, от растенията. И когато казваме, че човек се влияе, туй е влиянието, за което се говори. От великото ние приемаме една малка топлинка.

Втората заблуда, която се явява в света, зависи от желанието ни да заемаме първите места. За да изясня мисълта си, ще ви приведа един интересен пример. Граф Бармуци, млад, учен човек, който се занимавал с окултните науки, имал три автомата, които могли да говорят. Когато ставал сутрин, първият автомат му казвал: Господарю, ти си силен, красив млад човек, като тебе няма друг подобен, използвай своята младост! По обед, вторият автомат му казвал: Господарю, ти си най-ученият човек в света, като тебе няма друг, използвай своята ученост! Към вечерта третият автомат му казвал: Господарю, ти си най-благородният човек, с най-чиста, с най-фина кръв, като тебе няма втори по света, използвай своето благородство и своята добрина! Така живял граф Бармуци цели 40 години. Един ден му дошла една нова идея и си казва: Как тъй, вие казвате, че съм млад, че съм учен, и че съм добър и благороден човек. Млад бях, но сега не съм толкова млад, както едно време, и не можах да използвам своята младост. Учен бях, но не можах да използвам своята ученост, тя не можа да се увеличи. Добър бях, но моята доброта не можа да се увеличи. Той врътва ключа, и веднага се явява първият автомат, който изказва изречението: Ти си най-младият и най-красивият човек, но знай, че скоро ще остарееш. Хубава е тази философия, както виждам нататък отива, си казва графа. Към обед идва вторият автомат и му казва: Ти си най-ученият и най-сведущият човек, но знай, че скоро ще остарееш и тогава ще оглупееш. Най-после, вечерта идва третият автомат и му казва: Ти си най-благородният и най-добрият човек, но знай, че като остарееш, ще изгубиш своето благородство и своята доброта. Питам граф Бармуци: При първото твърдение, че е млад, разреши ли въпроса? Що от това, че е млад човек? Използва ли своята младост? Че е учен човек, що от това? Използва ли своята ученост? Че е добър, че е благороден човек, що от това? Използва ли своята доброта, своето благородство? Че е млад, добре, но как трябва да използва своята младост? Ето един много важен въпрос. Че е учен, разбирам, но в какво отношение трябва да използва своята ученост? Че е благороден, добре, но в какво отношение трябва да използва своето благородство. Това са въпроси, които трябва да разреши всеки сам за себе си, и от правилното разрешаване на тия въпроси зависи неговото развитие. Ако ние сме млади и чакаме другите да разрешат въпроса, как да използваме нашата младост, ние ще имаме най-големите изпитания. Това, че някой е млад, показва, че той носи в себе си една велика задача, която трябва да разреши. Е, млад съм, казва някой. Всеки млад е на изпитание в света. Майката казва на младия си син: Синко, гледай да се събираш с другари, да ходиш на театър, на концерт, на балове; пък гледай да си намериш някоя другарка за живота, но непременно да има парички! Майката е първият автомат, който дава възпитание на своя млад син. Завършва синът в странство, връща се у дома си, и бащата, вторият автомат му казва: Ех, синко, ти си много по-учен от мене; в наше време нямаше такива училища, нямаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаеш как. Казвам, ето вторият автомат, който дава лош съвет на своя син. Той дава лошо учение. В какво седи това учение? – Утре синът изпъди баща си от къщи, не иска такъв прост баща в дома си. И тогава бащата дава едно заявление до съда, дава сина си под съд, иска съдът да се произнесе, колко трябва синът му да плаща. Е, моля ви се, съдът ли трябва да определя, какви да бъдат отношенията между бащата и сина? Ако се остави съдът да се произнася, какви да бъдат отношенията между бащата и децата, всичко в света пропада, всичко е свършено. Аз бих употребил за случая едно силно българско изречение: Всичко ще отиде по дяволите. Но ще кажа малко по-меко: От тази философия нищо няма да излезе. Най-после идва обществото, което казва: Ето един много учен, много религиозен, много набожен човек, да му дадем един висок сан. Да го направим държавник, или някой проповедник, да проповядва на обществото, или някое високо лице. Какво ще се проповядва на обществото? Светът така няма да се поправи. Значи, в дадения случай обществото се явява като трети автомат. Най-после, ние ще се намерим в положението на граф Бармуци, когото запитали: Какво трябва да се прави, за да може човек правилно да се развива? Той казва: Ще пенсионираш своите автомати отвън, ще останеш сам и като ставаш сутрин, ще четеш и ще се молиш. Какво ще разбереш от четенето? Ще работиш разумно. Защо ти е молитвата? – Молитвата е един закон на поливане. Аз сега употребявам закона на молитвата, като закон за поливане. Някой казва: Защо трябва да се моля? Чудни са хората! Молитвата е един символ! В цял свят се възнасят молитви. Молитвата е един символ, чрез който се привличат всички добри влияния. Слънчевата светлина, слънчевата топлина, дъждът, влагата, това са добрите влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посято. Когато един човек се моли, всичко наоколо му трябва да расте и да се развива. В този растеж трябва да има един благороден и възвишен порив. Всички богати хора трябва да раздадат имането си. Някои от вас се плашат, като чуят да им се говори да раздадат имането си. Те се боят, че ще го изгубят. Не е така. Чудни сте вие! Ако онзи голям кит би пожертвал голямата си глава, голямата си уста, с които би глътнал всеки един, как мислите, какво би изгубил той? Ако за сметка на това, което пожертва, придобие една малка човешка глава, какво губи? Ако някой философ дойде и каже на някого: Слушай, ти трябва да се отречеш от майка си и от баща си, да влезеш в света между хората и да приемеш тяхната философия, глупаво ли ще бъде това негово положение? И когато Христос казва да се откажем от себе си, от всичко временно и преходно, то значи да се откажем от своят жабешки свят – да гълтаме мухи, и да добием онази ангелска форма. Че кой от вас не гълта цели мухи? Ами че онези агънца, прасенца, кокошки не ги ли гълтате? Колко овце, колко волове са изядени от вас? Някои казват: Ами че и науката поддържа, че е добре да се ядат агнета. Религиозните пък казват, че в Писанието било писано, че всичко, което се продава в месарниците, може да се яде. Как в Писанието било писано? Че имало ли е месарници тогава? Като ви казвам това, да не ви е обидно. Когато ви се каже една Истина, вашите сърца трябва да затрептят от желание да я чуят; и като погледнете на онези ваши братя, които са готови да жертват всичко, също така трябва сърцата ви да затрептят. Не че у вас няма вътрешен порив – има такъв, но същевременно има и една вътрешна заблуда. Като казвам, че човек трябва да раздаде всичкото си имане, аз не подразбирам, че това раздаване трябва да стане неразумно. Аз съм за разумното раздаване. Онзи, който трябва да раздаде своето имане, онзи, който трябва да се откаже от майка си, от баща си, от жена си, от децата си, трябва да бъде най-добрият, най-разумният, най-благородният човек, на когото душата е изпълнена с трептения за Божията Любов. И такъв човек, като раздаде имането си, ще знае на кого да го раздаде. Как ще познаем кои са такива хора? Има един инструмент, който още не е познат на съвременните учени хора, но с него си служат източните народи, главно индийците. Той им служи за измерване живата енергия у човека. Когато умре някой добър човек, в този инструмент се усеща повдигане на температурата на цялото човечество. Това показва, че температурата на цялото човечество се е повдигнала на около една десет-милионна част от единицата топлина, взета за основна мярка. Тъй както с калориметрите се определя количеството на погълнатата и изразходваната топлина, така и с този инструмент се отбелязва повишението на температурата в организма на цялото човечество. Когато пък умре някой грешник, забелязва се пак същата пропорция – температурата тук се понижава с една десет-милионна част от първоначалната температура на общия организъм. Благодарение обаче на това, че когато умрат хиляда лоши хора, температурата се понижава с една десет-милионна част от единицата топлина, когато пък умре само един добър човек, температурата се повишава с една десет-милионна част от единицата топлина, човечеството може да се поддържа – иначе то би отишло по дяволите. Какво значи това, че човечеството би отишло по дяволите? – То значи, че всички щяхме да се смразим, и никаква култура не би съществувала на земята. Благодарение на това, друго нещо щеше да има в природата. Това са отвлечени неща, които, ако биха ви се говорили, щяха да внесат нещо много добро във вас, но щяха да внесат и съмнението. Вие тук на земята, считате съмнението като нещо невидимо, но ако влезете в духовния, в ангелския свят, там дето става разширение на нещата, ще видите, че съмнението представлява един предмет твърд като камък. И в онзи свят, както и в този, съществуват такива камъни. Когато питаме ангелите, как се образуваха тия камъни, те казват, че са се образували от съмнението на хората. Когато ангелите искат да си направят една къщичка от камъни, те карат хората да се съмняват, и от техните съмнения се образуват камъните, с които си строят къщите. Ангелите казват: Ние образуваме в хората умствени съмнения, религиозни съмнения, обществени съмнения, и когато ни са достатъчни тия камъни, с които ще строим, преставаме да ги поставяме на съмнения. И затова, чуваш някой човек да казва: Аз по-рано се съмнявах, но сега престанах да се съмнявам – не се съмнявам вече в нищо.

Сега, да дойдем до стиха, където Христос казва: „Щом те поканят на сватба, заеми последното място“. Последното място е най-износното място. То има даже практическо приложение. Човек, който е заел последното място, не се нуждае да го пази някой отподире му. Където и да ходи, той се намира на най-безопасното място. За такъв човек всички казват: Този човек е незабелязан от никого. В което и общество да влезе, никъде не го виждат. Но незабелязаните хора, тези, които държат последното място, са хората, които движат света. Питам: Каква сила на сцепление има водата? Силна ли е тя? Всички ще кажат, че сцеплението между частичките ѝ не е голямо. Обаче, така ли е? Може да я биете, да я сечете, да я направите на хиляди частици и така да я разхвърлите из пространството, но няма да се мине много време, и всички тия частици пак ще се съединят ведно. Вие не можете да правите интриги с водата. Понякога хората искат да правят интриги със своето учение, тъй както се опитват да правят и с водата. Те боядисват водата в синьо, в червено, в зелено и разхвърлят частиците ѝ из пространството, но после, като се съединят отново всичките частици, водата е пак безцветна. Тя казва: Аз не се лъжа, на нищо не се поддавам. Следователно, от наше гледище, водата е жива. Тогава, как ще се разберем ние? Като казвам, че водата е жива, какво подразбирам? Аз не говоря за външното проявление на водата, за онези елементи, които я образуват – всичко това не е вода, тъй както тялото на човека не е човекът. Знаете ли какво е съдържанието на водата? – Във водата се крие един вътрешен, Божествен, разумен живот. Някои казват: Е, водата е нещо неорганично, мъртво, не е като човека. Но я да се лишим ние от водата за 1–2 месеца, или за една година, да видим, каква култура ще имаме! Като пътуваш из пустинята и носиш своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Кант, на Шопенхауер, на Павел? Казват ти: Кант! – Вода! Шопенхауер! – Вода! Павел! – Вода! Вода, вода, разбирате ли! Не е до външната страна на учението на Павел, нито до външната страна на философията на Кант, или на Шопенхауер. Христос, който е разбирал дълбоко смисъла на тази вода, казва: „Ще имате един извор вътре в себе си, от който ще извира тази вода“. Под „извор“ Той е разбирал великата Истина. „И живият хляб също ще бъде във вас“. Следователно, в себе си ще носите два елемента, на които ще бъдете господари – вода и хляб.

Сега, някои ни срещат и ни питат: Ти в какво вярваш? – Вярвам в много работи. Вярвам, че парите са сила. Вярвам, че война без оръжие не може да се води. Вярвам, че търговски операции без големи капитали не могат да стават. Вярвам, че фабриките без въглища и без пара не могат да работят. Вярвам, че железниците без машиниста не могат да вървят. Вярвам, че човек без глава не може да живее. Вярвам, че човек без стомах, без гърди, без сърце, без нервна система не може да живее. Вярвам, че човек без ум не може да прояви своята мисъл. Аз вярвам в хиляди други неща, но във всички тия вярвания, кое е същественото, което би ми определило едни правилни отношения към Бог, към себе си и към своя ближен? И затуй, аз стигнах до заключението, че у човека има само една мисъл, само едно чувство и само едно действие, като негови, а всичко друго е чуждо. Имам ли само една мисъл, това е моето богатство. Някой казва: Как тъй да имам само една мисъл! – Да, ще имаш само една мисъл. Нима онзи цигулар, който носи своята хубава цигулка Страдивариус на гърба си и знае да свири хубаво, има много мисли? Нима онзи банкер, който носи в касата си хиляди и милиони левове, има повече от една мисъл? – И двамата имат само по една мисъл. Кой обаче е по-силен? Цигуларят като отиде в село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събират наоколо му, щедро дават. Защо? – Той отваря сърцата на хората със своето свирене. Банкерът като отиде в някое село, никой нищо не му дава, всички искат да вземат нещо от него, всички искат да направят някакви операции с него. Банкерът е силен само поради парите си, но вземат ли парите му, изгуби ли богатството си, пресекват се силите му, всичко отива на вятъра. Всичкото богатство на цигуларя е в самия него. Ако ме биха попитали, какво бих желал да стана – цигулар, или банкер? – Ще отговоря: Цигулар. Като свиря, и на мене ще ми е приятно, и на окръжаващите също. Хем моето сърце отварям, хем сърцата на окръжаващите. Банкерът носи само ключовете си и като дойде пред касата си, цяла наука знае, колко пъти да отваря – 1, 2, 3, 5 и повече пъти; и като дойде да затваря – пак същото изкуство прилага. В него всичко е под ключ. Питам: Защо прави така? – Е, покритото мляко котка го не ближе. Значи, много котки има! Какво означават затворените каси? Аз изваждам от това нещо свое заключение. Всички съвременни хора казват, че са морални, а при това касите им са все затворени. Аз бих желал да срещна една държава, на която касите да са отворени. Не казвам, че това може да стане днес, но това заключване на касите показва, какъв е моралът на съвременните хора. Ако касите са отворени и нищо не се губи, ще кажа: Браво, у тези хора има убеждения, има морал. Дойде някой при някоя отворена каса, побутне парите, нищо не взема и пак я затваря. Отиде при друга някоя каса, погледне парите, побутне ги, пак я затвори. Аз бих считал тъкмо тия хора за възвишени, за благородни. Но разбира се, при сегашните условия, парите поставят хората на изкушения. И злото е там, че хората имат слабост пред златото тъй, както младите момци пред някоя мома. Този момък вземе един наполеон, като своя любовница, после втори, трети, пети, до 40–50–100 наполеона, и кой как мине покрай него, наполеон е, хубава мома е, намигне на всеки наполеон, тури го в джоба си, зер дълга му е ръката и казва: Хайде сега с тебе да направя запознанство. И така минава от една на друга, докато най-после казва: Да си върви тази младата мома, отдето е дошла! Но, тази красивата мома, Господ така я е направил, че в края на краищата никой не може да я изведе. Тя се скрива в земята, и всички момци остават на понеделник. И като ги пита Господ, какво правихте до сега, те казват: Ходихме да крадем моми. След всичко това хората питат: Има ли онзи свят? – Разбира се, че няма. Защото като отидете на онзи свят, ще трябва да дадете отговор на вашите майки, бащи, деди, какво сте правили тук на земята. За предпочитане е да няма онзи свят. Кой е онзи свят? – Онзи свят е истинският свят.

Христос казва: „Когато те поканят на сватба, седни на последното място!“ Сватбата при сегашните условия е изопачена. Всички идеи, които едно време Христос е изказал, един ден ще се носят из света. Но ние трябва да се върнем към онзи чист, непорочен живот, какъвто човек е имал още в самото начало на своя живот. Тъй трябва да се очистим, че в лицето на всяка една жена да виждаме една благородна душа. Като се качиш на един висок планински връх, не можеш да наблюдаваш планината. Ако искаш да наблюдаваш планината, трябва да слезеш долу, и оттам да я гледаш. Щом се качиш на планината, ти можеш да наблюдаваш звездите, месеца, но не и самата планина. Тъй че, ако искате да разберете живота, отдолу трябва да го гледате, да вземете последното място, и оттам ще го изучавате основно. Няма да се нервирате, няма да се разчувствате, няма да плачете. Плачете ли, сълзите на вашите очи трябва да донасят благословение. Тъжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трябва да донася благословение. Всеки един акт в нас, трябва да внася нещо ново в нашата душа. Такова трябва да бъде положението на всеки един човек. Ще кажете: Възможно ли е? – Всички тия неща са възможни. Някои оспорват въпроса дали Христос е съществувал на земята като личност, или не е съществувал. Не е въпросът в това, дали Христос е съществувал, или не. Този въпрос ние сега го проверяваме. Ние не говорим по това, какъв е бил Христос преди 2000 години. Това не е реалност. Ние говорим за онази реалност, която сега се проявява, която е Божествена. Тази реалност, която сега проверяваме, има еднакви отношения към всички ни. Тя произвежда движение, тя произвежда уголемяване, тя произвежда и разширение. Тя дава подтик на нашата воля, да се проявява на пресекулки; тя дава увеличение на нашите чувства; тя дава разширение на нашия ум по смисъл. Благодарение на тези три реалности, науката расте и се развива. Растежът е закон на разширение. Хиляди хора са ангажирани с тази научна мисъл, и ние трябва да благодарим на Бога за това. Те работят за доброто на човечеството. Не мислете, че аз говоря за онези учени хора, които съществуват днес в науката. Не, аз говоря за онези учени хора, които привидно минават за прости хора, които науката не познава като учени, но които са просветени, които са пожертвали целия си живот само за работа. Аз говоря за онези хора, които са просветили ума си за духовен живот, в най-широк смисъл на думата. В такава мисъл аз включвам всички онези благородни подтици за правене на добро, които сегашното човечество има. В тази мисъл аз включвам и всички енергични хора, които правят пътища, улици, които изграждат градове. Във всички тия хора, които са посветили живота си за Бога, за благото на цялото човечество, работи и е работил Божият Дух. Ние сме само против онези хора, които и в Божествения свят не са искрени, и в духовния свят не са искрени, и във физическия свят не са искрени. Ние не обичаме лъжата. И всеки човек, който работи във физическия свят честно, ние сме с него, ние го похвалваме. Всеки човек, който работи в духовния свят честно, както и всеки човек, който работи честно, без изопачение на своята мисъл в умствения свят, ние имаме към него нашето почитание, нашата любов и уважение. Към всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любов, и винаги ще приемаме тяхното мнение. Дали те ще се проявят в науката, в образованието, в изкуството, в музиката, ние с радост ще отворим тяхната книга и ще четем. Всички тия хора, от памтивека и до сега които работиха от душа, в пълния смисъл на тази дума, не взеха първото място, а последното място. Кои взеха първото място? Ако оставим едно перце над водата, то ще остане на повърхността ѝ, няма да потъне, но ако пуснем едно парче злато във водата, то ще потъне на дъното. Хората, които търсят богатството, няма да вземат перцата, които плуват по повърхността на водата, а ще вземат златото – те него търсят по света. Онзи, който намери това злато, това богатство, казва: Слушай, приятелю, излез отгоре. На перцето пък казва: Ти остани отдолу! Ценното и отдолу да е, пак ще го извадят отгоре; а безценното и отгоре да е, пак ще го махнат. Значи, всички трябва да имаме тази вътрешна ценност. Туй, което прави човека благороден, то е любовта му към Истината. Такъв човек ще бъде свободен във всеки един свой акт. Например, аз често наблюдавам хората, виждам, че някой човек иска да направи добро на някой просяк. Да му даде една малка помощ. Бръкне в джоба си, но гледа, извадил една банкнота от 20 лева. Погледне я, погледне я, размисли се и пак я туря в джоба си. Аз наричам благороден човек този, който като бръкне в джоба си и улови нещо, колкото голямо, колкото и ценно да е, да го даде, без да гледа. Всеки, който вземе да размишлява, да се колебае, дали да даде, или не, според мене, не е добър, не е свободен човек.

Освен това, и нашето сърце трябва да бъде свободно в своите проявления. Нашите отношения към хората трябва да имат цел. Трябва ли да мислим, какви са хората, когато се проявяваме към тях? Нашите отношения към хората не трябва да бъдат външни, а вътрешни, да няма лицеприятие. Онова ухилване, онова светване на очите, аз не считам за някакъв благороден подтик. Аз мога да срещна някой човек и да му се усмихна, да не си поклатя главата даже, но да имам един свещен образ за него, и да държа в душата си неговия образ като писано яйце. Питам: Кое е по-хубаво: да те държа в душата си, като един свещен образ, или да ти се поусмихна, а после да зацапам образа ти? Най-после, ние трябва да имаме онази свещена мисъл в главата си, че знанието, което имаме, е храна за нашия ум. Любовта внася живот в нас, а Мъдростта внася храна за ума ни. Като казвам, че знанието е храна за нашия ум, това означава, че трябва да се раздаде на всички хора, т.е. то трябва да представлява за всички хора средство за хранене. Мъдростта е, която донася вътрешно тия средства. Всички хора в това отношение трябва да бъдат разумни. И Христос казва: „Ако искаш да бъдеш разумен, заеми последното място!“ На последното място седят най-учените, най-възвишените хора. Най-великите адепти също там ще ги намерите. Като дойде Христос, кое място зае? – Последното. И всички велики Учители, които идват сега на земята, са скрити, няма ги, и те също заемат последните места. А ония хора, които сега управляват света, които са начело, заемат първите места, но когато дойде Великият Господар, който е направил света, ще каже: „Приятели, вие, които бяхте досега на последните места, елате да заемете първите места, елате да си вършите работата!“ Следователно, ще дойде един Божествен ден, в който ще стане нещо. Сегашните хора не можем да ги убедим, че и в Бога има проявление. Само че, за да се прояви Бог, изисква се време. Хората се молят, молят, и Бог всичко слуша, но трябва цялото човечество да се моли най-малко 2000 години, за да се прояви Бог. Всички Му се молят, молят, и най-после казват: Господи, не ни ли чуваш? Господ чува всичко, но чака да си свършат хората молитвата, и когато си свършат молитвата, Той само ще помръдне ръката си, и всичко ще се свърши. Например, има един анекдот, според който се разказва, че когато Господ създавал човека, взел най-хубавата пръст, омесил я, и направил от нея човека и го оставил да съхне. Дълго време съхнал този човек, обаче един негърски проповедник проповядвал на слушателите си, че Господ сушил човека само три дни. Не, дълго време го сушил. Всички възвишени разумни същества – ангели, архангели, серафими, херувими, минавали покрай човека и го побутвали, дано тръгне, но не успели. Най-после казали на Господа: Не тръгва този човек, Господи. Нека стане чудо, най-после! Господ се поусмихнал, нищо не им казал. Приближил се до човека, вдъхнал в ноздрите му дихание, и човекът оживял. Всички се учудили.

Засега, всички хора лежат на гърба си и питат: Кога ще се оправи светът? Ще дойде Господ, но този път няма да духне в носа на хората. Защо няма да духне в носа? Защото първият път Господ духнал в устата на човека и видял резултата. Втори път духнал в носа и видял, какъв е резултата. Сега вече Господ ще духне в очите на хората.

И като духне в очите им, първите ще станат последни, а последните – първи.

Беседа, държана от Учителя, на 15 февруари, 1925 г. в гр. София.