(Нова страница: Книги със спомени за Учителя Акордиране на човешката душа - том 1) |
Valiamaria (Беседа | приноси) |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
[[Акордиране на човешката душа - том 1]] | [[Акордиране на човешката душа - том 1]] | ||
| + | |||
| + | == [[Страданията развиват дарбите]] == | ||
| + | |||
| + | След изпълнение на Паневритмията се събрахме в кръг около Учителя и Той ни каза: | ||
| + | |||
| + | Страданията развиват дарбите. Всички дарби, които имаме, са дошли все от зор. Някои птици имат на опашката си скрити пера и като наближи неприятелят, разперват опашка, за да го уплашат, и през това време избягват. Тази способност са развили от зор. | ||
| + | |||
| + | Мнозина търсят Царството Божие. Ще излезем от царството на зора и ще влезем в Царството Божие. Рибите, като излезли от царството на зора, влезли в тяхното царство Божие – във въздуха. Страданието раздвижва. У човека има нещо, което ако не се раздвижи, ще има гниене. Страданията са за проветряване. Например искаш да учиш, да се занимаваш по някой въпрос, но дойде някоя мъчнотия и си казваш, че не можеш да учиш. А това, което почувстваш чрез това страдание, е много по-важно и по-добро, отколкото онова, което си седнал да заучаваш. Страданието е духовен въпрос. Засега то представлява велико нещо в Живота и предизвиква голямо раздвижване на силите в човешкия организъм, докато те се уравновесят. Човек трябва да гледа весело, оптимистично на нещата. Станал си инертен, силите ти са в застой и като те хване страданието, почваш да мислиш, да приказваш, а и като видиш някого, поусмихнеш се, станеш любезен. | ||
Текуща версия към 07:11, 10 септември 2011
Акордиране на човешката душа - том 1
Страданията развиват дарбите
След изпълнение на Паневритмията се събрахме в кръг около Учителя и Той ни каза:
Страданията развиват дарбите. Всички дарби, които имаме, са дошли все от зор. Някои птици имат на опашката си скрити пера и като наближи неприятелят, разперват опашка, за да го уплашат, и през това време избягват. Тази способност са развили от зор.
Мнозина търсят Царството Божие. Ще излезем от царството на зора и ще влезем в Царството Божие. Рибите, като излезли от царството на зора, влезли в тяхното царство Божие – във въздуха. Страданието раздвижва. У човека има нещо, което ако не се раздвижи, ще има гниене. Страданията са за проветряване. Например искаш да учиш, да се занимаваш по някой въпрос, но дойде някоя мъчнотия и си казваш, че не можеш да учиш. А това, което почувстваш чрез това страдание, е много по-важно и по-добро, отколкото онова, което си седнал да заучаваш. Страданието е духовен въпрос. Засега то представлява велико нещо в Живота и предизвиква голямо раздвижване на силите в човешкия организъм, докато те се уравновесят. Човек трябва да гледа весело, оптимистично на нещата. Станал си инертен, силите ти са в застой и като те хване страданието, почваш да мислиш, да приказваш, а и като видиш някого, поусмихнеш се, станеш любезен.