Разлика между версии на „Степени на Любовта“

Текуща версия към 05:54, 10 септември 2011

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 1

Степени на Любовта

Една от красивите традиции бяха т. нар. братски вечери, когато отделни семейства на Изгрева канеха на вечеря Учителя и около 25-30 братя и сестри. Създаваше се радостна, приповдигната атмосфера. Влизането на Учителя се ознаменуваше с радостен трепет, който преминаваше през душите ни. Вълнувахме се, че Той е между нас. След вечерята почваха песни, разговори, споделяхме свои спомени и опитности. Учителя винаги изказваше много важни мисли, които бяха и най-интересната част от братските вечери. Тук ще изложа мисли от Учителя, изказани при една такава братска вечеря:

В нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста Любов, но тя, като слиза и дойде в самосъзнанието, добива известен примес и тогава човек почва да обича доброто и злото. Това става, когато не сме пречистени. След това този поток на Висшата любов слиза в съзнанието ни и ако нашето съзнание не е пречистено, добива още повече примеси, добива животински характер. След това тази Любов минава през подсъзнанието и отново се качва в свръхсъзнанието, за да добие своята първоначална чистота. Така по това колело минава Любовта и затова имаме разни степени на Любов: животинска, човешка или физическа, духовна, умствена и Божествена. Любовта е Божествена, когато е свободна от примеси, когато е напълно чиста – такава, каквато слиза отгоре. За физическата и за Духовната любов съм ви говорил, а за Божествената съм ви говорил малко. Всички долни степени на любовта не са още Любовта, а са нейната външна страна. Формите на Любовта са различни според степента на Любовта. Новата или Божествена Любов, която ще се изяви на Земята, ще създаде нови форми на Любовта. Старата любов е произвела това, което виждаме, а новите форми, които ще създаде Новата Любов, ще бъдат нещо съвсем друго. Но не искайте да внасяте формите на старата любов към новата. Старото го оставете и като градите новото, гледайте да не се вдига прах. Това ще влезе в новото възпитание. Малката Любов минава през малка тръба и има спънки – това е човешката любов. А голямата Любов минава през голяма тръба – тя е Божествената Любов. Човешката любов е в астралния човек, а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдание, в Духовната любов има промени, т.е. усилване и отслабване, а истинската Любов е Божествената. Този човек, който манифестира с любовта си, е слаб в Любовта. При Божествената Любов много нещо остава непроявено. При човешката любов всичко се проявява, а при Божествената това, което не се проявява, е много повече от онова, което се проявява; тя има дълбочина.

Сегашната обикновена любов е кармична, тя не е чиста и затова не е устойчива. Божествената Любов не е кармична и е трайна. Писанието казва: „Роденото от Духа Дух е, а роденото от плътта плът е.“ Значи има една любов на плътта, която преминава, изчезва. Тя е човешката любов. А има друга Любов – Любовта на Духа, която вечно пребъдва. Тя е Божествената Любов.

Като се влюбят някои, минават за ангели един за друг, а след време не искат да се видят. Онзи, който обича с човешка любов, се носи добре, но после изстудява. А Божествената Любов отначало е слаба и постепенно се засилва все повече. При Божествената Любов няма прекратяване, а непреривен растеж и усилване на Любовта. Човешката любов е като горене на един огън от дърва, който изгасва. Човешката любов е кратковременна, а Божествената Любов се сравнява с горенето на Слънцето. От друга страна, човешката любов има съвсем други цели. При човешката любов вземат участие низши духове. Всеки, който работи с човешка любов, остава излъган. При Божествената Любов има Чистота. Човек трябва да има връзка само с Бога, а с хората – отношения. При човешката любов има изгаряне, а Божествената има Светлина, при която плодовете зреят. Човек трябва да надрасне физическата, плътската любов. Тя е една фаза, през която е минал човек, но сега той трябва да се издигне до по-висшите форми на Любовта.

При човешката любов онзи, който обича, ограничава, докато Божествената Любов не прави ограничения на онзи, когото обича. Всичката ви слабост е, че вие се влюбвате. Любовта е естествен процес, а влюбването е преяждане. Щом има влюбване, ще дойде пресищането, обезсърчението, недоразуменията и пр. При човешката любов човек има съвсем слабо разбиране на Любовта. При Божествената Любов Бог изпраща Духа си. Там, където присъства Божественият Дух, е друго. При Божествената Любов ще обичаш всички онези, които са се обърнали към Бога и при това Бог ще ти бъде идеал.

Когато обичаш някого, неговото лошо състояние се прехвърля на теб. Това става при човешката любов, докато при Божествената Любов няма такова прехвърляне. Прехвърлят се също и греховете, и пороците, и слабостите на този, когото обичате. И когато мразите някого, вие пак се свързвате с него и придобивате качествата му. Влюбеният при човешката любов прилича на теле, което си е пъхнало главата в гърне и не вижда нищо, докато не намери твърдо място, за да счупи гърнето. Човешката любов е любов на страстите. Това, което проявяват астралният мъж и астралната жена, не е никаква Любов, а е само една привидност. Любовта е съвсем друго нещо.

По-низшите и по-висшите чувства идват у човек в стълкновение. Тези скърби и страдания се дължат на физическата любов. Това е една по-гъста материя и като се вплете човек в нея, докато се освободи, ще усеща страдания. Ред същества от Астралния свят действат при тая любов. Всяка любов, която произвежда каквито и да са горчиви чувства, не е Божествена. Човек трябва да различава човешката любов от Ангелската и от Божествената. Когато някой мъж се съблазни от формите на жената и обратно, това не е от тях. Тъмните духове правят това чрез тях. Човешката любов се проявява чрез целувки и прегръдки. Ангелската или Духовната любов се проявява чрез усмивката. Ако ти се усмихне този, когото обичаш, ти си радостен. При Божествената Любов само като зърнеш този, когото обичаш, или като си помислиш за него, радваш се. При Божествената Любов няма противоречия, няма страдания. Тя се проявява чрез Светлина. Погледнеш Светлината и виждаш Бога навсякъде. При човешката любов се хвърля магнетична мрежа между двама души, за да се въплъти някой. Духовете привличат мъжа и жената, за да се въплътят чрез тях. При физическата любов хората не знаят, че изпълняват чужди желания. Когато човек има чести възвишени стремежи, тогава Светлите духове го обикват и работят върху неговото повдигане, за да го подготвят и да се вселят в него.

Една сестра каза: „Една жена ме помоли да Ви попитам как да обича.“

Няма какво да я учим как да обича. Най-първо ще я учим как да вдишва и издишва. Между обикновената и Божествената Любов разликата е в това, че едното е стопляне отвън, а другото – отвътре. Едно тяло, като се топли отвътре, не изстива.

Божествената Любов има три степени. Първото стъпало е да дадеш на човека, когото обичаш, най-необходимото – хляб, дрехи, условия. Второто, ще го пратиш на училище, ще го възпиташ. Третото стъпало е да му дадеш дарования, да го направиш талантлив. С Любовта, която му изпращаш, ще го направиш даровит и ще се радваш на дарбите и успехите му.

Божествената Любов не стои там, дето има личен живот. Човек трябва да разпростре своята любов вън от семейството. Някой иска взаимност, но той иска с това да пороби онзи. Много млади погрозняха в неправилни чувства и противоречия, в постоянни вътрешни борби. Когато любовта не е Божествена, човек погрознява. Всички търсят щастливия живот, а щастието е в разбирането и в прилагането на Божия закон.

Човешката любов състарява, а Божествената Любов подмладява. Когато момата е много красива, като знае, че на някого ангелът е слаб, да си тури по-проста кърпа, та този приятел да отиде да работи, а не да си криви шапката. При човешката любов има удари. Ударите са прекаленото увличане, което идва и зашеметява. То заблуждава, въвежда в една област на бездействие и човек не може да работи. При Божествената Любов няма спор. Има ли спор между двама, то и двамата не са богати. Онова, което обичаме, да не го държим постоянно пред себе си физически, но вътрешно в нас. Човек, който се оплаква от хората, той не обича света, нито хората го обичат.

Питат що значи прелюбодействие? Прелюбодействие значи всяка любов, която не е Божествена. Ако ти обичаш някого, Бог чрез теб е проектирал любовта ти към любимия.

Един брат попита: „Как ще познаем дали сме разбрали Любовта или не?“

Ако една неприятна мисъл или чувство са в състояние да нарушат вашия вътрешен мир, вие не сте разбрали Любовта. Казах на един млад брат, че нарочно не му отговоря тази, която обича. Нарочно Небето прави така, че други да я обикалят, за да страда и да изгори в него нещо, което е непотребно и вреди. Той ще мине през страдание, за да се пречисти.

Един брат запита Учителя: „Нали Вие казахте в миналата лекция на Общия окултен клас, че трябва да намерим и възстановим тези отношения, които сме имали един към друг преди излизането си от Бога? Тези отношения на душите една към друга различни ли са или не?“

Различни са отношенията на всяка душа към другите, но пак, разбира се, са Божествени. Всички хора са излезли от Бога при различни условия, а не изведнъж. Отношенията между душите са различни, иначе щеше да има еднообразие. Отношенията между душите са съществували във Вечността преди излизането им от Бога. Тези отношения са били отношения на Любов. Да ги възстановим, това е нашата задача днес. Отношения, които възобновяват онези извечни, първични отношения, са правилни. Има задачи, които сега ги учим. Обаче те са съществували в Природата винаги. Даже има задачи в Природата, които ние още не ги знаем.

Стана дума, че някой ще пътува във вторник. Учителя каза:

Всякога е хубаво да се пътува. В Божествения свят има само един ден, а тук има седем дни. Оставете традициите. Вие не можете да приемете новото, докато не се откажете от традициите. Те са стари порядки. Я изпейте една песен!