Разлика между версии на „Разкрити и неразкрити планове“

Текуща версия към 05:18, 10 септември 2011

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 1

Разкрити и неразкрити планове

Бяхме в приемната на Учителя и една сестра помоли; „Учителю, кажете някои неща из Вашия живот.“

Всичко онова, което съм казал, няма да загине, ще пребъде – това са живи думи. Ако не се приложи сега, ще го приложат други същества, но няма да оставим така това, което съм казал. Аз не смея да начертая нещо, защото щом го начертая, то става. Когато начертая нещо, то от Невидимия свят ме следят, понеже моите чертежи са планове, които те са готови с голямо желание да ги приемат и да ги приложат. Всяко нещо, което изговарям, веднага става. Идват Същества от далечни светове, които чакат да чуят какво ще кажа за Божията Любов.

Някои казват: „Учителя знае“, но моето знание няма да им помогне, а тяхното лично знание ще им помогне. Някой път се представям, че не зная да пея, защото ако пея както трябва, то вие ще се уплашите. Аз се смалявам, за да ви дам подтик да пеете.

Изляза ли някъде, и времето се смекчава. Когато проповядвах на улица „Опълченска“ № 66, времето беше все хубаво, прозорецът беше широко отворен и никой не заболя. А когато тръгнахме на Свети Дух за Витоша, беше понеделник, 21 юни 1937 г. и щеше да вали, обаче казах на Месечината да отвлече дъжда на друго място. И наистина се отложи за двадесет и четири часа. Някой път, като искам дъждовна баня, казвам горе на Небето да вали и вали. Винаги знам кога ще вали и колко ще вали, но отивам нарочно и съм разположен. Не казвам на този, който ме придружава, че ще се поомокрим, а на дъжда благодаря, че върши една хубава работа. Има много неразкрити работи, Природата все още не се е разкрила. В нея съществуват ред системи и невъзможното в една система е възможно в друга.

В ония години, когато при долните Мусаленски езера беше построена само малката хижа, един момък, Коста, беше неин пазач. Ние с Братството направихме екскурзия до връх Мусала, а Коста наловил пъстърви, за да ги продава. Попитах го колко ще ми вземе за тях, той направи сметка и аз се съгласих: „Хубаво, плащам Ви рибата, дайте я на мен.“ Рибата беше жива, защото беше ловена със сак, и плуваше във вода в една огромна тенекия. Ние я върнахме обратно в езерото. След това Коста престана да лови риба – стана преврат в него, прие вегетарианството.

Веднъж при екскурзия до връх Мусала напредвахме заедно с една група братя и сестри и на пътя ни се бе навила на колело отровна змия. Турих си бастуна над нея и тогава тя издигна главата си и част от тялото съвсем отвесно. След това направих с бастуна си няколко кръга във въздуха над змията и тогава тя се проточи и бавно, тихо се изгуби в гората.

Веднъж минавах през една планина и насреща ми излязоха овце, а отпреде им стоеше един каракачанин. Като викнах овцете, те до една дойдоха при мен. Казах на каракачанина, че съм стар овчар и овцете познават езика ми. Потупах някои от тях. Казах им: „Ще се уреди вашата работа, пасете си сега тук.“ Овците ми се оплакаха от теглата си, че им вземат млякото и пр. Казах им: „Почакайте още малко.“

Веднъж отидох в кантората на Граблашев. Един човек пишеше заявление, че някой си е злоупотребил с една негова сума. Казах му, че аз дължа тази сума и му я дадох.

При пътуване из България отидох и във Видин. Поканиха ме на едно място, където щяха да правят сеанс. Все учени хора бяха. Казаха ми: „Елате да видите как правим сеанс.“ Дойде един българин и влезе в една от жените; той беше неин брат и им каза разни неща за отвъдното, но после не искаше да си ходи. Сестра му почна да удря по масата, Голов духаше, но духът не излизаше от тялото. Стана полунощ, щяха да се компрометират и да кажат хората, че правили сеанс и че една от тях се е умопобъркала. Казах: „Коленичете всички! Турете я в средата и ще четете полека Отче наш!“ Щом изчетоха Отче наш, тя се събуди и попита: „Какво стана с мен?“ А другият ѝ брат, който досега не вярваше, като видя всичко това, повярва.

Някой идва при мен и иска да му направя услуга, да му помогна с нещо. Аз се вдълбочавам в себе си и мислено се обръщам към Господа да ми каже по какъв начин да направя добро на този човек. Поставям се в приемателно състояние. Небето вътре в мен става облачно, студено -това не е моето състояние, възприел съм неговото. Така, като се поставя в неговото положение, вземам товара му и скръбта му минава. Най-първо ще взема от неговата скръб и ще му предам от своята радост. А като взема скръбта му, ще я трансформирам.

Веднъж пътувах с една каруца и предупредих каруцаря: „Почакай онзи малък облак да отмине.“ Той не обърна никакво внимание, махна с ръка и каза: „Какво, страх те е от облака? Хайде да вървим!“ След половин час удари такъв дъжд, че по пътя водата беше висока половин метър. Чак тогава той каза: „Ако знаех, нивга не щях да тръгна.“

Веднъж дойде при мен един хиромант, който обикаляше България. Аз не обичам да говоря на хората какво виждам, но този път направих изключение. Казах: „Тази сутрин ти потърси един лекар, но не беше у дома си. Посрещна те жена му да ти каже, че е излязъл ей сегичка. Оттам ти отиде в една млекарница, извади нещо от джоба си и яде. След това дойде при мен.“ После този човек казал на едно лице, че вече признава Учителя.

Преди войната една госпожа от Пловдив, запозната с духовната наука, дойде при мен за съвет. Тя каза, че е събрала един-два милиона и ще построи едно здание. Казах ѝ: „Ако питате мен, не го градете сега, но ако искате, градете.“ Тя прецени: „Ще градя, защото по-късно ще имам голяма загуба.“ Това беше през 1913 г. и тя подхвана градежа. В 1914 г. започна войната и строежът спря на никъде. Тя имаше загуби и ми каза: „Защо не ми казахте!?“

Друг пример: идва една сестра, търновка, и ми казва: „Разполагам с пари и искам да направя още една къща до тази, която имам, за да я давам под наем, та да си улесня работата.“ Казах ѝ: „Ако питаш мен, не гради сега, а нека се минат две-три години; след това може. Ако вземеш да градиш, ще изгубиш всичко.“ Тя пак каза: „Сега знам, че е евтин материала, и че ако ще строим, по скоро ще вземем наем от новото здание, но ще гледам да Ви послушам.“ Стана земетресението в Търново, събори се къщата на сестрата и с парите, които имаше, тя я поправи. Ако беше направила новата къща, и тя щеше да се събори и сестрата щеше да остане без пет пари в джоба.

Една сестра дойде при мен да ми каже, че няма никакво писмо от дъщеря си, и със свито сърце ме питаше да не би да е станало нещо с нея. Съсредоточих се и ѝ казах: „Дъщеря Ви ще си дойде в неделя. Малко не е добре, но не се безпокойте, ще ѝ мине.“ И така стана.

Веднъж пътувах с един човек за гарата. На човека, който караше колата, казах да спре и да се върнем десет крачки назад; там намерихме частта, която бе изпаднала от колата. Като я намери, той попита: „Кой Ви каза?“ – „Господ Ми каза!“