Разлика между версии на „Някои правила на Любовта“

Текуща версия към 06:27, 9 септември 2011

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 1

Някои правила на Любовта

На един общ обяд на външните маси в разговор Учителя каза:

Кажеш ли си „Не мога ли да го обичам по-малко?“, тогава отиваш в безлюбието. Всеки ден трябва да растеш в Любовта.

Една сестра запита: „Как?“

Вие обичате някого, понеже виждате в него някои хубави черти. Всеки ден откривай в него някои нови черти и тогава любовта ти ще расте. А той има множество добри черти, понеже в него живее Божественото.

Във време на разговора една птичка пееше и Учителя каза:

Тази птичка пее: „Посейте, посейте, направете, дайте!“

Има някои, които трябва да се женят, и други, които не трябва да се женят.

Една сестра попита: „Коя е мярката, кои трябва да се женят и кои не трябва да се женят?“

Не трябва да се женят тези, които ще раждат духовни деца. Които не трябва да се женят, трябва да служат на Бога, да раждат духовни деца. Другите нека се женят.

Същата сестра запита: „Какво значи да раждат духовни деца?“

Под раждане на духовни деца се разбира две неща: първо, ще пращате по света добри мисли, хубави чувства и ще постъпвате според високия идеал; това са вашите деца, това е дело на Любовта. Второ, тези хора, които ще събудиш за Божественото, те са пак твои духовни деца, ти си ги родил.

Малко хора съм срещал да обичат. Не че не любят, но това не е Любов. Ще ви дам едно правило: всяка сутрин, като станете, чрез размишление и молитва елате в едно красиво Божествено състояние на вдъхновение и подем, изпълнете се с Любов, Вяра и Надежда, ще получите благословение и така обогатени почнете работа. Не отивайте на работа празни и бедни.

Да речем, че има една нова песен; изсвири я на човека и, без да му казваш музикални термини, да разбере какво свириш. Такова нещо е Любовта. Ти разправяш за нея, но трябва да я изсвириш, т.е. да я изявиш. Има един закон: щом човек не люби, мисълта му не може да бъде правилна. Например, ако няма любов към някого, той ще го представи по-долен отколкото е, а ако го обича, ще бъде способен да вижда красивото и доброто в него. Щом нямаш любов към някого, той е на милиони километри далеч от теб, а щом имаш, той е близо. Като обичаш някого, той да не ти се сърди, но с години да държи в съзнанието си, че го обичаш. Когато обичаш някого, ще ти се отвори един филм, цял ред картини и ще видиш защо го обичаш. Ще видиш какви добрини ти е правил в миналото. Това е приятно. И когато не обичаш някого, пак ще ти се отворят ред картини и ще видиш защо не го обичаш, ще видиш какви пакости и страдания ти е причинил в миналото. И ще ти кажат: „Поправи сега това и това!“

Ако имате десет извора, ще обичате най-много този извор, който дава най-хубавата вода. Когото обичаш някого най-много, в миналото ти е давал най-хубавата вода. Онзи, който ти услужва повече, обичаш го повече, а онзи, който ти услужва по-малко, обичаш го по-малко. Значи първият ти привлича вниманието. Когато някой обича някого, говори му меко, музикално, приятно; когато не го обича, му говори грубо. Любовта дава една черта в лицето на човека и тази черта не се мени.

Но този въпрос има една по-дълбока, мистична страна. Когато дойдем до свещената Любов, до Христовата Любов, тогава ти обичаш всички, без разлика какви са – грешни или праведни, добри или лоши, дали са те обичали в миналото или не, дали са ти причинявали страдания или не. Човек идва до това прозрение, когато се изкачи на свещените върхове на Любовта! Щом говорим за Любовта, подразбираме, че онова, което Бог ти е дал, даваш го без да очакваш нещо за себе си.

По някой път ние чувстваме едно състояние, като че сме пълни с Любов и търсим къде да я пласираме. А по някой път толкова сме изпразнени, че търсим да ни обичат. Първото състояние е възходящо, има потенциална енергия; при второто има извънредно много кинетична енергия.

Един брат попита: „Божествено ли е да иска някой да го обичат?“

И двете са Божествени – и да обичаш, и да те обичат.

Човек да изучава онези хора, които вървят по закона на Любовта, да се свърже с тях. Когато ме обича някой, аз съм врата за него. Когато аз обичам някого, той е врата за мен. Като обичаме Христа, Той става за нас врата.

Докато Любовта действа в теб, има какво да те привлича, а като не обичаш и не те обичат, не ти се иска вече да живееш. Има една тънка философия в Любовта. Като я научите, тогава ще знаете как да сменяте страданията в радост. Когато имате тъга, чиято причина не знаете, това може да се дължи на факта, че няма кой да ви обича. Но не че няма кой да ви обича, ами вие търсите Любовта там, отдето тя не може да дойде, чакаме обич от хората, а не от Бога чрез хората. Вие трябва само да се стремите да обичате и ще предоставите на Бога Той да прояви Любовта си както намери за добре и чрез когото иска.

Когато не обичат човек, той трябва да се измени, да внесе нещо ново в себе си и под новата форма да го обичат. Някой пита за някого: „Какво има в него?“ Той е семка, може да не е израснал, но в себе си има сила да израсне. Той е недовършена картина. В Любовта има 35 милиона форми и колко години трябват, за да ги опитате всички. Направете сметка, ако е по три пъти на ден.

Трябва да имате една положителна философия. Търсете вашата Радост в дребните неща. Когато на Земята някои хора се обичат, това може да е тайна, но горе Ангелите знаят и гледат дали си играят правилно ролите. Любовта е специфична. Такава Любов, с каквато ти обичаш, никой друг не може да я има. Но и ти не можеш да обичаш като другите. Любовта е ценна, понеже никой не може да прояви такава любов, каквато вие проявявате. Не че не се обичате, обичате се. Като ви пръснат по цялата Земя, ще се затъжите един за друг.

Да те обичат или да обичаш, в известно отношение, това е опасно; ако нямаш будно съзнание, всякога можеш да бъдеш изненадан. Там, дето обичате или ви обичат, са най-големите богатства, там са и най-големите видими и невидими апаши на света, които не сте сънували. Сега ще разгледам другата страна на въпроса: когато хората се обичат, могат да се преплетат техните етерни двойници. Там е всичката опасност, не в самата Любов. И като не знаят как да се разплетат, тогава се образуват неправилни връзки. Човек трябва да обича, без да преплита двойника си.Това може. В Алпите английските туристи се навързват с въже по десет души и единият като падне, всички могат да отидат долу. Трябва да се изучават законите и човек трябва да живее добре, за да не си създава мъчение, физически скърби. Вие се наплашихте и може да кажете: „Тогава не струва човек да обича.“ Не, не струва човек да се връзва.

Една сестра попита: „Как да обичаме, без да преплитаме двойниците си?“

Ще обичаш, без да се връзваш. Когато обичаш някого, не очаквай нищо от него, остави го свободен. Този е начинът да не се преплитат двойниците. Има и други методи.

Любовта идва периодически. Като дойде в нас, не остава, а дава Живот и след време, като се върне пак, вижда доколко сме го използвали. Тя всякога оставя преизобилно и си заминава, защото ако е при нас, ще бъдем винаги в блажено състояние и не ще можем да се сърдим. Тя, като си замине, ни оставя свободни да правим каквото си искаме. Но има и друга причина, поради която Любовта си заминава: защото организмът ни все още не е приспособен да издържа по-дълго време на нейните силни трептения. Организмът на човека постепенно трябва да се приспособява да издържа на Любовта.