Разлика между версии на „Изпити на Любовта“

Текуща версия към 05:31, 9 септември 2011

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 1

Изпити на Любовта

След лекцията всички излязохме на полянката. Тревата беше обсипана с милиони росни капки, които блестяха като скъпоценни камъни. В дъното Витоша беше позлатена от изгряващите слънчеви лъчи. Учителя погледна тази картина и каза:

Всеки такъв ден показва, че нещо хубаво е речено в света. Ще се уреди, ще се уреди! Хубавите дни са за в бъдеще.

Изпълнихме Паневритмията. След това всички се събрахме около Учителя и го поздравихме. Донесоха на Учителя гевреци. Той раздаде по един къс на всекиго и каза:

Благодарете на Бога за това благо, което ви е дал. Благодарете и на онези, които са го месили и опекли. Отсега нататък в света ще има изобилие! Като Любовта дойде, ще има изобилие. Вие я търсите навсякъде, там е вашето заблуждение. Любовта е сила, която носите със себе си. Ако сега остане да я чакате да дойде във тас, то е изгубена работа.

Вие всички сте богати и сега искате високи степени, но почнете от по-долните. В състоянието, в което се намирате, какво трябва да правите, как да продължите Пътя? Например днес колцина от вас какви молитви сте правили, какви размишления са ви постигнали? Онзи, когото обичаш, те отпраща: „Върви си, я си гледай работата, мен ме освободи.“ Това е един изпит, който трябва да издържиш. Като поставят на изпит Любовта ви, тя почва да се огъва. Любовта е сила, желана от всички. Всички все към нея се стремят. Но има едно вътрешно състезание и в това е опасността. Онези, които продължават да те обичат, и когато си отхвърлен от обществото и когато си вече осиромашал, те са издържали изпита на Любовта. Когато обичаш някого и откриеш слабости или погрешки в него, и не отпадне любовта ти, ти си издържал изпита на Любовта. Когато онзи, когото, обичаш, не се отнесе внимателно към теб и ти не отпаднеш в любовта си, ти си издържал изпита на Любовта. Когато онзи, когото обичаш, обича други и не се накърни любовта ти, ти си издържал изпита на Любовта. Ще знаете, че вашата Любов ще мине през всевъзможни изпити и вие трябва да бъдете силни, за да издържите точка. Когато те отхвърлят и си без нищо, тогава Господ те обича. Ако разбереш това, ти си силен. Не се меси в любовта на другите, не противодействай на Любовта. Хората не вървят по Божията Воля и Бог съжалява, че ще дойдат до едно страдание, понеже влизат в стълкновение с Него. И гневът Божи се открива върху синовете на непокорството. Значи гневът Божи изпъква като резултат от противодействието срещу Любовта. Любовта на Бога е неизменна и като казваме „гняв Божи“, ние разбираме нещо съвсем друго, а именно – с неспазването на Божествените закони, човек става неспособен да възприеме Божиите блага и изпада в страдание. Или да си послужим с едно сравнение – грехът образува облаци около човека и той става неспособен да възприема слънчевите лъчи. Когато има противодействие срещу Любовта, тя минава и руши всичко. Тя не се спира в пътя си. Колкото и да е гъста материята, тя минава и я разрушава. Махнете крановете по отношение на Любовта. Любовта не обича препятствията. Тези норми не са за света. Те са за посветените. Светът нека си върви със своите кранове. Любовта е мощна. Единствената сила, която не търпи никакво противодействие, е Любовта. Когато Бог проектира едно чувство чрез теб, горко ти, ако искаш да го спреш. То ще пробие бента, ще си излезе и ще те разруши. То е сила, буря. Ако се възпротивиш, не можеш да го спреш. Когато някой човек обича, ти се радвай на неговата любов. Това е Новото учение, което сте забравили. Имате много да се учите в Любовта. И не спъвай човек, който обича, защото той ще извърши много добри работи. И най-лошия човек, като обикне, не го спъвай в любовта му. Всеки обича както може. Започнете ли да го учите как да обича, вие затваряте крана на Любовта. Не подпушвайте Любовта. Най-малкото ограничение на Любовта внася отрова в човека. Да ограничавате Любовта, това значи да ограничавате Бога в себе си. Колко трябва да те обичат, нямаш право да се месиш в това. Оставете всеки човек да прояви свободно любовта си. Трябва едно вътрешно самовъзпитание.

В разговора стана въпрос за ревността. Учителя каза:

Ревността е извън Любовта. Ревността не е нещо, което вие сте проявили. Други се карат и вие сте намесени в това каране. Има една ревност от падналите духове, които заблуждават хората. Всички заблуждения, в които се намирате при Любовта, са теории на падналите Ангели и вие ги развивате и посочвате за Любов това, което не е Любов.

При сегашното знание има ревност, понеже мислиш, че този предмет ще го изгубиш. Но като знаеш, че няма да го изгубиш, може ли да има ревност? Ревността е едно отрицателно средство, едно неразбиране на нещата. Тогава човек се съмнява в съществото, което обича. Жан Валжан обичаше Козет, отнеха му я и му стана мъчно, а трябваше да му стане приятно, че се намери кой да я обича.

Ревността се е появила преди да се е явил човек в тази форма. У всички насекоми и у всички други животни има ревност. Ревността е най-ниската страна на умственото развитие, понеже вече правиш различие между едното и другото.