Разлика между версии на „Който иска славата“

Текуща версия към 11:59, 18 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1925 г.

Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)

15. Който иска славата

Беседа, държана от Учителя на 25 януари, 1925 г. в гр. София

„Който говори от самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводил, Той е истински, и няма неправда в Него“. *)

В света трябва да съществува една мярка. Математиците имат такава мярка. Тя е единицата. Техният аршин е мярката, с която започват. Отнемете на математиците единицата, и математиката сама по себе си пада. В геометрията единицата е точката. За да се проектират нещата, трябва да има проекция. Изобщо, всички науки си имат известни максими, известни единици мерки. Изкуствата също си имат мярка. И човешките постъпки си имат мярка, макар че ние сме изгубили всички тия мерки. Съвременните моралисти още не са установили една неизменна мярка за морала. Например, туй, което е морално за индусите, не е морално за европейците; и туй, което е морално за европейците, не е морално за индусите. Има някакво различие в морала. Това нещо някои обясняват с културата на хората. Казват: по-високо културните хора. Добре, ако вземем една култура в този висок смисъл, не култура като нашата, която има толкова недъзи, питам: В какво седи тази култура по-високо? Ние можем да кажем за някоя култура, че е висока; можем да кажем за някого, че има висок морал, обаче моралът трябва да бъде неизменен, съвършен, а не ту един, ту друг – всеки ден да се мени. Значи, в живата природа съществуват такива норми, които всеки жив човек трябва да знае. Незнанието не ни избавя от отговорности, не ни избавя и от последствията на страданията. От какво произтичат страданията в света? Ние определяме: всички страдания произтичат от изгубването на тези норми. Съвременните учени хора, например, когато разискват закона за наследствеността; или индусите, които разискват закона за прераждането; или египтяните, които са разисквали закона за преселението на душите, това са все закони, които съществуват в природата, не са някаква теория. Туй, че в живота има някакви противоречия, то е друг въпрос. Туй пък, че душата странства, това е факт; че душата се облича в разни форми, това е факт; че душата наследява качествата на тези форми, това е факт. Следователно, тези факти може да се обяснят по един или по друг начин. Ако ние искрено търсим Истината, тия факти можем да разрешим правилно; ако не сме заинтересувани, не можем да ги разрешим. Значи, в съвременния свят съществуват две мерки – на търговски език казано – съществуват две фактури. В моралния свят едната мярка съществува вътре в нас, тя е за нас лично, а другата мярка съществува за окръжаващите. За всички животни, които са под нас, ние имаме една мярка, а за самите нас – друга мярка. Щом ни сполети някое нещастие, казваме: Как тъй Бог да не обърне внимание на нас, как е допуснал да боледуваме? Някой казва: Как тъй аз да изгубя имането си? Как тъй да ми изгори къщата? Все този философски въпрос поставяме. Но, когато аз чуя, че в някой двор някоя кокошка се оплаква, плаче, търси някой да я спаси, казваме: Е, това е друг въпрос. Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трябва да умре! Защо? – За да се нахранят хората. Сега, според същия морал, да допуснем, че хората са също такива същества, които разсъждават, чувстват, мислят и живеят в такива курници. Това е предположение, вмъкнати идеи между другите, но допускам го за сравнение, за изяснение на мисълта си. Един ден, някои същества, по-висши от вас, дават си някакво угощение и казват: За това наше угощение, някоя от кокошките в този курник трябва да умре! Вие веднага казвате: Ама как е възможно, тези същества да си позволяват това нещо? Нали са разумни същества те? Ами и вие нали сте разумни същества, как си позволявате да изяждате кокошките, да ги вадите от техния курник? Да, но те са кокошки! Ами вие пък сте човек! Това са разсъждения, които се зараждат от вашата лична мярка. Ако в света съществува Бог, ако съществува Божията Правда, ако съществува Божествена мярка за нещата, всички противоречия в живота трябва да изчезнат. Божественият закон еднакво има предвид всички живи същества. Ще ми възразите, че в живота има много мъчнотии. Да оставим настрана мъчнотиите, ние сами ги създаваме; те в природата не съществуват, отпосле са дошли. Мъчнотиите не влизат в нашите разсъждения.

Христос казва: „Който говори от самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводил, той е истински, и няма неправда в него.“ Онзи, който търси славата на Оногози, който го е изпратил, който му е дал ума, сърцето и живота, той е истински. Някои мислят, че човекът е много нещо, че той е създаден по образ и подобие Божие, че той има големи привилегии в света. Че има големи привилегии, с това съм съгласен, но има и големи задължения. Че има големи дарби, и с това съм съгласен, но има и големи отговорности. Питам ви сега: Какъв е човешкият морал? Аз ще направя едно малко сравнение. Мислите ли вие, че с една вощена свещ, или с една електрическа лампа, с които си служите, ще може да виждате чак до Марс, Сатурн или Юпитер? – Няма да можете. Вашата свещ на 10 км. едва ли ще бъде забелязана. Щом е така, защо ѝ давате такова преимущество? Друг е въпросът за слънцето. Слънцето е видимо не само за нашата планета, от светлината му се ползваме не само ние, но и всички други, по-разумни същества от нас, които със своите усъвършенствани телескопи по някой път ни наблюдават, как се движим, как живеем на земята. Те сега виждат, че тук, в София, в този салон има събрани хора, които разискват някакви философски въпроси, но не могат да чуят, какво се говори, защото не се интересуват. Аз не ви казвам да вярвате непременно в това, може да е така, може и да не е така, но питам: Всички онези вярвания, които вие сте наследили, на какво почиват? – Безспорно те почиват на един велик закон. Ние, съвременните хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко в материята, мислим, че материалният живот е истинският живот. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено преходно. Ние отдаваме на материалния живот голяма тежест. Умът, сърцето ни, всичко у нас е ангажирано все с дреболии от този живот. Рядко ще се намери нещо по-високо, което да занимава нашия ум, нашето сърце. Ако един ясновидец би погледнал в ума на някой съвременен човек, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой с жена му, но едва ли би намерил някоя светла идея. Някой път хората казват за някого: Този човек е идеалист. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги разделят, ще видите, колко са идеалисти! Веднага ще се яви спор за тия пари. Защо? Ние мислим, че в имането е всичко. Да, трябва да имаме, но какво? Под имане, аз не подразбирам да имаме пари. Парите са последствие на човешкия ум. Тогава какво трябва да имаме? Имущество ли? – Не. Живот трябва да имаме. Имуществото е последствие на живота. Тази пръст, този чернозем, който имаме, е последствие на живота. Тези форми са образувани от самия живот. Следователно, в основата на живота седи животворният Божествен Дух, който сформира нещата тъй, както е Нему угодно. Ако има едно същество, което може да сформира нещата в живота, да ги изменя, да ги допълва, то е именно този Божествен Дух, от който е произлязъл първоначално живота; от този живот пък е произлязъл човешкият ум.

И тъй, за да разбираме истинския смисъл на живота, за да го направим щастлив, за да внесем великия морал в него, трябва да разбираме великите Божии закони. Само тогава ще могат да се развият тези скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили в човешката душа. Ако ви вкарам в една съвременна европейска лаборатория, в която всички елементи са наредени в около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарам да ги побутате, как мислите, какво ще бъде вашето състояние след като излезете от тази лаборатория? Ако хванете едно шишенце пълно с азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви предаде до известна степен своята сила, своите качества. Ако похванете едно шишенце със сярна киселина, и тя ще ви предаде своите качества. Тъй щото, всички вещи, с които ние, съвременните хора, се занимаваме, упражняват известно влияние върху нас. И за в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия. Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които, като работят, да не си кажат една лоша дума помежду. После тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности, трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни. Хората казват: Е, столовете, масите, може да ги прави кой и да е. Да, досега те са правени все от кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме. После, искате да си направите една хубава къща. Извикайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща, да не си кажат нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до 100-тина кг. бира, 50 кг. вино и ракия, и тази отровена кръв на работниците е влязла, чрез енергията им, в камъните. По такъв начин вие никога не ще може да се освободите от лошите влияния на тази къща. Вие може да учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма да се освободите. Днес ви учат, че трябва да вярвате в Бога, но как да приложите тази вяра, как да подобрите живота си, нищо не ви казват. Чудни са съвременните хора в своите разсъждения! Ако аз дам на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо няма да стане от нея. Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуоз една дъска с четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-ата, или 9-ата симфония на Бетховен? Каква симфония ще може да ви изсвири? – То ще бъде симфония на счупената дъска. Мислите ли, че ние, съвременните хора, с тия хилави тела ще можем да се занимаваме с велики работи? Някой казва: Аз искам да проникна в тайните на природата искам да се занимавам с окултна наука. Казвам: Че как мислиш ти, с тази счупена дъска ще можеш ли да изпълниш тези велики работи, тази велика симфония? Някой казва: Е, аз имам здраво тяло. Добре, ако е само в здравото тяло, защо воловете не се занимават с нещо по-велико, защо не са културни като нас? Защо слоновете, птиците, мравките, които също са здрави, не са културни? – Ограничени са техните форми. Има едно съчетание на сили в тях, което не им позволява да се развиват. Съвременните химици още не са дошли до истинската наука, да изучават материята. Тази материя, която те изучават още не е самата материя. Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя. Сила и материя, това са въпроси, които се разискват между учените, но учените още не изучават силата. Тази сила, която те изучават е само проекция на истинската сила, която се проявява. И самият живот, който се изучава, не е още истинският живот. Той е само проекция на онзи истински живот в природата. И с тези проекции, които изучаваме, ние мислим, че имаме същността на нещата, същността на материята. Някой казва: Какво нещо е материята? – Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно време можеш да минеш, а лятно време не можеш. Защо зимно време можеш да минеш? – Зимно време има условия за леда, а лятно време няма. Някои казват: Аз мога да направя, каквото искам. Не можеш да правиш, каквото искаш. Всяко нещо трябва да се прави навреме. Ако онзи бивол ляга лятно време в локвата, това е отлично за него, той се брани от мухите. Мислите ли, че, ако зимно време легне в локвата и излезе от там, ще му бъде приятно? Чудни са хората, като казват: Как, защо да не вляза в локвата! Казваме: Да, лятно време за бивола е добре да влезе в локвата, но зимно време кракът му няма да стъпи в локвата. Ако влезе главата му ще пати. Някои питат: Защо не трябва да грешим? – Зимно време е. Който стъпи в локвата, ще изгуби всички проекции на живота си. Казва някой: Е, докажи! Ела да ти докажа! Всеки ден, като бие камбаната, какво показва това? – Че един ден и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила. Ами тогава, къде е същността на живота къде са Иван, Петър, Стоян, къде е образът им? Гледам, от него останали глава, кости, но всичко това е празна работа. Това ли беше Иван? Не, ние от сега нататък трябва да проучваме истинския живот. И дотогава, докато ние разсъждаваме от самосебе си, дотогава, докато търсим своята слава в света, ще имаме такава култура, като сегашната: навсякъде между хората ще има съмнения. Прави са те, но казвам: Невъзможните неща за слона са възможни неща за мишките и за птиците. Един слаб мост, през който не е възможно да мине слон, понеже ще се строши, по този мост могат да минат хиляди мишки. Някой казва: Еди-кой си прави това, и аз мога да го направя. Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мост. Той може да мине през този мост колкото пъти иска, но ти си слон, за тебе не е позволено да минаваш през този слаб мост. Тъй щото ние, съвременните хора, се различаваме един от друг. Всеки човек има известен кръг на своята деятелност; за всеки човек има известни ограничения, които природата е наложила; всеки човек, от свое гледище, трябва да размисли, как да употреби разумно живота си. Всеки трябва да се определи, своята слава ли търси, или славата на Оногози, който го е проводил.

Сега, ако ви зададат въпроса, откъде сте дошли? – Ще кажете: Не знаем, навярно от живота. Някои питат: Къде е животът? – Общият живот прониква цялата природа, той е едно велико течение, скрито вътре в природата, но истинският живот е достъпен само за високо културните, за високо разумните същества. Някои питат: Ами какво нещо е смъртта? Аз мога да ви обясня смъртта, умирането, само чрез закона на аналогията, т.е. чрез закона на сравнението. Когато една рекичка трябва да мине през пустинята, където топлината е силна, тази малка река не може да достигне до своето предназначение, защото част от водата ѝ се изпарява, а част от водата ѝ се просмуква от почвата. Следователно, много хора, на които животът протича, т.е. не може да достигне до великия живот, до великото море, умират; а онези, великите хора, на които животът има изобилно притоци, пристигат. И всеки човек, който иска да се повдигне, трябва да изучи този велик закон в себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратил на земята. Някой от вас ще каже: Трябва да има някой, който да ни научи. Всички ви учат, че преди 2000 години е дошъл Христос, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително верую? – Не, той няма едно положително верую. Я запитайте този, който има една положителна връзка с Бога дали може да ви каже нещо за тази реалност, дали може да ви докаже, че действително е свързан с Бога? Има мнозина вярващи, които имат тази опитност; има други, които са на път да я добият, но тази опитност се добива чрез големи жертви. Ние, при сегашното си състояние, не можем да добием тази истина. Тъй както сме сега в живота, ние мислим, че за да се домогнем до тази велика Истина, трябва да се лишим, да се откажем от благата на живота. Това не е вярно. Ако се домогнем до тази велика Истина, животът ни ще се осмисли, защото ще придобием и Любовта, а Любовта е, която осмисля нещата. Забележете, има един велик закон в Любовта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малките неща, който му давате. Онзи, който те обича, може да ти даде една малка семка, и ти ще се радваш на тази семка, защото от нея ще излезе нещо велико. Само Любовта може от малките неща да прави велики работи. Като посадиш тази семка, след година от нея ще излезе цяло дърво. Великите неща вън от Любовта постоянно се смаляват, разрушават и в края на краищата, нищо не остава от тях. Когато нямаме Любовта в себе си, за нас великите неща постоянно се смаляват, а когато имаме Любовта, от този малък живот се образуват великите, Божествените работи, и тогава идват великите блага, великата хармония в живота. Всичко това трябва да се опита.

Миналата седмица ви говорих, че мнозина, искат да говорят за Истината, като за нещо външно, обективно. Истината обективно не може да се проучва. И Любовта обективно не може да се проучва. И Мъдростта обективно не може да се проучва. Туй, което ти можеш да обхванеш не е Истина, то е само един факт. Истината е извън нашия ум. Любовта също е извън нашия ум. Истината по някой път хвърля своите проекции в ума, и умът по косвен начин може да я проучва. Мъдростта хвърля своите проекции отвътре навън, т.е. към външния свят. Какви са тези проекции? Когато Любовта дойде у нас, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мъдростта проектира своите проекции в нашия ум, ние ставаме велики, у нас се явява един велик замах и казваме: Велико е това учение! Щом, обаче, Мъдростта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен, като Христа, може да жертва живота си за другите, за цялото човечество. Щом Истината оттегли проекцията си от човешката душа, ние имаме един тип като Юда, който върши престъпления и после отива да се самоубива. Значи имаме два типа в света: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христос, който търсеше славата на Онзи, Който Го е проводил. И двамата умряха. Христос умря по-рано, но възкръсна. Юда умря по-после, но не можа да възкръсне. И единият се размножи, и другият се размножи. Последователите на Юда днес не са малко. Казвате: А, последователи на Юда! Ами че последователи са! Навсякъде има последователи на Юда. Следователно, между тези два принципа, които виждаме в учението на Юда, и в учението на Христа, има една велика борба, която ние трябва да завършим. Някои казват: Е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме от влиянията, от недъзите на Юда? Когато бръкнем в кесията на някого, когато отнемеш живота му, имането му, когато го обезчестиш, когато отнемеш всичкото му целомъдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесеш онези велики, дълбоки качества в душата на човека, когато внесеш онова чувство на самопожертване, на себеотрицание в живота на човека, да бъде той готов да жертва здраве, сили и живот за другите, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: Ето един човек, който не разбира живота! Според нас, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живее на моята сметка, е много културна! Тя казва: Нека този човек работи заради мене. Аз ще си смуча, ще ям готовата храна. Не, в това няма никаква култура! Аз говоря сега за духовните хора. Ние трябва да се отърсим от учението на Юда, от туй криво разбиране. Какво представлява Юда? – Той е само един символ. Който говори за себе си, търси своята слава.

И тъй, всички ние, за да се разберем като хора, като братя, трябва да турим принципа, учението на Юда долу на опашката, а принципа учението на Христа, Божественото в нас – трябва да турим на първо място, трябва да го поощряваме. Такива хора аз похвалвам. Какви хора? – Бедните. Аз не говоря за тия бедни хора, който по наследство, кармически са наследили пороците на своите деди и прадеди. Аз не съм съгласен с тях. Аз говоря за онези бедни хора, за онези разумни хора, които доброволно са пожертвали своите богатства, доброволно са станали бедни. Те могат да бъдат богати, имат изкуството за това. Те могат да станат и художници, и музиканти, но те са пожертвали всичко: своя живот, своите богатства – и то всичко даром. Тия хора аз наричам възпитатели, учители на човечеството. Ще дойде ден, когато великите музиканти, великите художници ще бъдат Учители на човечеството. А сега, за да дойде един музикант да свири, трябва да му се плати. Казвате: Е, такива са условията! Да, такива са условията на живота, но кои условия? – Общите условия, учението на Юда е такова. Турците казват: Който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуоз, а който не плаща, седи отвън, нищо не може да чуе. Но аз казвам: Има изключения от това! Зная за един велик виртуоз в Европа, който един ден, след като излизал от един концерт, минавал покрай едно бедно момиченце, куцичко и като погледнал в очите му, прочел някакво особено желание. Пита го: Защо седиш тука? – Исках да вляза в салона да послушам, но нямах пари. Той се трогва от това и го запитва за адреса му. Момиченцето си дава адреса и се оттегля. Една вечер този велик виртуоз взима цигулката си и отива в дома на момиченцето да му посвири даром. След като свири, той казва: Това беше най-щастливият момент в моя живот. Това беше най-хубавият концерт, който съм дал някога в живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене с душата си. И той свирел с душа. А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори път. Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде. Тук не важи количеството, а качеството. Ние, съвременните хора, съдим за едно учение по хората, които го следват, дали учени хора го следват, или прости. Аз бих желал всички онези учени хора, всички онези благородни хора, всички онези сиромаси, които са пожертвали своите богатства, своя живот, да следват това учение. Аз ще имам всичкото почитание към тях. Бих желал всички онези благородни свещеници, всички проповедници, да излязат на сцената. Някои казват, че времето щяло да подобри нещата. Времето отдавна е дошло. Питам: Преди хиляди години, когато дойде туй благоприятно време, кой го използва? – Овцете го използваха. Защо не го използваха вълците? – Има си причини за това. Ние, съвременните хора, защо не използваме това учение сега? Всеки ще се оправдае, ще каже: Трябва да се осигуря. Ако си чиновник, имаш 1000 лв. месечна заплата, ще искаш 2,000 или 3,000 лева. Какво от това? Допуснете, че имате 100,000 лв. Осигурихте ли се? Не, ни най-малко не се осигурихте. Вие се заблуждавате. Нима ако ме затворят в някой затвор да лежа една година или десет години, та е все едно и също нещо? Не, материалните блага в този свят само ще усилят страданията ви. Животът ви от единия до другия край ще бъде само разочарования. Аз бих желал да срещна един човек, на когото животът да не е пълен с разочарования. Ние живеем един чисто търговски живот. Майките и бащите днес са търговци в домовете си. Те отглеждат децата си, продават дъщерите и синовете си на някой богат момък или мома, без да мислят дали са добри, или не и спокойно си заминават за онзи свят. Питам: Къде са вашите родители? – На онзи свят. Имате ли съобщение от онзи свят? – Сега нямаме, но за в бъдеще ще имаме съобщения. Не, ние още сега можем да имаме съобщения с невидимия свят. Невидимият свят е направил вече своята последна инсталация. Ние можем да направим това съобщение. Днес науката е успяла да постигне чрез безжичния телефон да се съобщават хората от Париж до Лондон. По същия начин можем да направим съобщения и ние с невидимия свят и да чуем, какво се говори там. Само че за всичко това трябва да имаме специално разположение на духа. Ще кажете: Докажи това! Сега не може да се докаже. Дълги доказателства се изискват, за да се докаже всичко това. Когато вие ми говорите, че хората от Париж могат да се съобщават с тия от Лондон, и аз бих ви казал: Докажете! Има един закон, обаче според който, ако развиете в себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че от мене излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни. После ще забележите, че от мене излиза един прекрасен бледожълт цвят. По всичко това вие ще разберете, че аз ви говоря Истината. Ако ви лъжа, вие ще забележите, че от моята душа излиза една тъмнина, заобиколен съм с един мрак. Ще кажете: Как да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не? – Ние виждаме нещата. От сега нататък ще ходим с виждане. – Само разумният човек ходи с виждане. Той знае как да насочи своя поглед, за да произведе тази светлина.

Ние сега отлагаме, казваме: Времето още не е дошло. Като дойде Христос, Той ще ни научи. Що е Христос в света? – Той е Любовта. Всеки ден Любовта хлопа на вашите сърца. Ако вие изгубите този момент, ще чакате още няколко милиона години, докато дойдат други благоприятни условия. Това са вълни. Аз няма да се спирам да говоря за тези вътрешни връзки, които съществуват между една и друга вълна на битието, които обхващат хората и ги водят във вечността, т.е. не във вечността, но ги повдигат от една степен в друга и разширяват тяхното съзнание.

Христос казва: „Онзи, който търси славата“. На кого? – На Онзи, Който го е пратил. Питам: Защо ние да не можем да възприемем този общ живот? Този общ велик живот няма да обезсмисли нашия индивидуален живот. Напротив, ще го осмисли. Той ще бъде един приток вътре в нас. Когато Божественото дойде у нас, то ще обнови живота ни, ще ни създаде един организъм с органи много по-приспособени за живот и дейност, отколкото са сегашните. В сегашното ни положение ние се намираме в колебание и в двоумение, откъде да започнем. Днес от запад, от Англия, от Америка много американци, много англичани отиват в Индия да изучават Истината. Обаче най-видните адепти от Индия са убедени, че те са дошли до края в познаването на Истината, затова очакват от другаде да узнаят нещо повече за Истината. Сами те я търсят. Европейците я търсят в Индия, а индийците я търсят в Европа. А тук, всеки се сили да отиде в Индия. Добре, идете там, посетете храмовете им. Всичко ще намерите – разни учения, теории, но туй същинското, за което душата ви копнее, към което умът ви се стреми, няма да намерите. Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човек трябва да научи великия закон, според който при удобен случай да излиза из тялото си и да се пренася в един далечен свят; там, след като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае. Сега някои привеждат този стих от Евангелието, дето Христос взел двама от своите ученици и ги завел на планината. Казвате: На високо място ги заведе Христос. Че колко високо беше това място? Ние знаем високите места на Палестина. Да, на много високо място ги изведе Христос! То не беше височина 10 км., не беше и 20 км., не беше и 100 км., то беше много високо място! Ще каже някой: Това нещо не съответства с разказа в Евангелието. Един човек на земята не може да светне. На друго място светва. Там, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли с Христа. След този разговор, Христос, с двамата си ученици се върна назад. Следователно, ние трябва идейно да се повдигнем. Човек трябва да излезе извън себе си. Тези опити са правили мнозина. Някои хора, като излязат вън от себе си, не искат да се върнат назад, затова не ги пускат. Днес хората не са достатъчно честни. Ние сме пратени на земята като в затвор, наказани сме. Понеже нашите пазители отговарят за нас, то за да ни заставят да стоим тук, не искат да ни пуснат да излезем извън тялото си. Ако сме достатъчно честни, някой път биха ни пуснали да излезем за малко от този затвор и пак да се върнем. Индусите казват, че ние сме дошли на земята в този затвор, за да ликвидираме със своята карма. Аз пък казвам: Ние сме изпратени на земята от невидимия свят, за да научим някои уроци, да свършим училището. Докато не свършим училището, няма да ни пускат в другия свят като неканени гости само за беля на своите майки и бащи. Казва Христос: „Който търси славата на Онзи, който го е пратил, Той е истински“. Този жар, да търсите славата Божия, трябва да се зароди в душата ви. Туй желание трябва да стане непреодолимо. И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: Е, пак се говори за този Господ, Който разваля света. Има наистина един Господ, който разваля света, но аз не ви проповядвам за него. Аз ви проповядвам за този Господ, Който е направил света. Седалището на онзи Господ, който разваля света, е човешкият търбух, а седалището на този Господ, Който е направил света е на друго място – то е в човешката душа, в човешкия дух. Тия хора, в душата, в духа на които живее Бог, това са онези велики хора, това са гении, Учители на човечеството, които са дали най-високото проявление в музиката, в поезията, в изкуството – изобщо във всички направления. Това са души, които подтикват човечеството напред. Те са имали опитността да излизат от тялото си. Следователно, вие, които ме слушате и за вас не е изключена възможността да имате същата опитност. Вие казвате: По благодат не може ли? – Не може. Проекциите само стават по благодат. В Любовта има един велик закон, той е следният: по някой път тя сама се разкрива, но само на онези, които могат да я възприемат и да се ползват от нея. За да ви се разкрие Любовта, трябва да преминете няколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането. Вие казвате някому: Раздай имането си! Как имането си! Е, напусни жена си и децата си! Как, да напусна жена си и децата си! Значи, страх ви е. Та ти с жена ли се роди? – Сам се роди. И жена ти, и децата ти сами се родиха. С това аз не подронвам семейния живот, но казвам, че вие имате криво разбиране за семейния живот. Докато семейният живот е поставен в една правилна насока, има смисъл, но ако не се постави на правилни начала, докато не излезе от затвора, той представлява цял ад. Съвременните хора казват: Който иска да поумнее, нека се ожени. Аз пък казвам обратното: Който е глупав, да се не жени; който е умен, нека се жени. Питам: Ако глупавите хора се женят, какви деца ще родят? Ако се женят умните хора, какви деца ще родят? Ако трябва да се женят хората, според мене, трябва да се женят най-умните, най-учените, най-възвишените, най-благородните мъже и жени. Те трябва да изпълнят този велик закон по най-разумен начин. И тогава тия хора няма да бъдат мъже и жени, те се съединяват с Бога и представляват образ и подобие Божие.

Та, казвам: Вие трябва да търсите Истината, която е вложена във вашата душа. Не ви убеждавам, но казвам, че тази Истина е много ценна за мене, а същевременно тя е ценна и за вас, като души. Словото Божие, което представлява тази велика Истина, се състои от безбройни семена, които, за да посадя, избирам специален метод. Този метод е следният: аз предварително проучвам почвата и като видя, че тия семенца не биха се развили в тази почва, не ги сея. Някой казва: Сей в тази почва! Не, в тази почва ще сея други семена, но тия ценните няма да сея. Най-ценните семена ще сея в най-хубавата почва. Казвам: Това учение е учение на свободата. Вие имате сърца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина. Ако се съмнявате не пипайте, занимавайте се с други работи! Ще кажете: Времето още не е дошло. Не, онези от вас, които чуят първия зов, първото хлопане, както вашият приятел хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото! Станете изведнъж и отворете! Така трябва да постъпи онзи, който очаква приятеля си; така трябва да постъпи онази приятелка, която очаква приятелката си. Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: Не може ли да се каже, че така трябва приятеля да очаква своята приятелка? – Не, такава пермутация не можем да направим. Защо? Чудни са хората, когато изнасят своите криви образи. Човек, който иска да се домогне до тази велика Истина, трябва да знае, какво нещо е животът; трябва да знае, какви трябва да бъдат отношенията му към Бога, и към хората; той не трябва да бъде нито мъж, нито жена. Той трябва да съедини тези два принципа в едно тяло, да няма никакви съблазни. Ще кажете: Ами в онзи свят няма ли жени? – Няма. Ами мъже? – И мъже няма. В онзи свят няма нито мъже, нито жени, там има благородни човеци, там има само души. Ще кажете: Ами какъв ще бъде тогава животът? Казва Писанието: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. Кое ухо, и кое око? – Очите и ушите на глупавите никога не са видели и чули това, което Господ е приготвил за тях. Но очите и ушите на разумните ще видят и чуят това, което е приготвено за великите души. Следователно, ние се намираме пред великата Истина на живота, и трябва да я търсим. Няма по-велико, по-мощно нещо в света от това, човек да намери Истината, да търси славата Божия! След като човек намери тази слава, всички неща в живота му ще се наредят по един хармоничен начин. Само така човек ще разбере Истината и ще се освободи веднъж завинаги от робството, в което се намира. И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бъде в сила да освобождава и другите хора. Туй, което днес считаме за сила, това не е сила. Всеки се намира под едно вътрешно, морално робство. Всеки се страхува. От какво? – Че ще умре, а при това пак умира. Всеки се страхува, че ще осиромашее, а при това, в края на краищата, всички осиромашаваме. И при това, знаете ли как? Често, у българите има един обичай, като им говориш, цъкат. Аз харесвам това цъкане. Какво означава то? – Учудване. Бре, чудна работа!

Та, казвам: Време е вече да отворим душите си, за да намерим туй което търсим: свобода, щастие, сила, любов, мъдрост, знание и ред други добродетели. Тогава ще ни се отвори тази велика завеса, да видим Славата Божия. Псалмопевецът казва: „Предпочел бих да прекарам един ден в Божиите дворове, отколкото хиляди години в шатъра на нечестието.“ Онзи, който търси своята слава, ще бъде роб на условията, а онзи, който търси Божията слава, ще бъде свободен.

Сега, всеки един от вас, нека се запита дълбоко в себе си: своята слава ли търси, или славата Божия; от себе си ли говори, или от Божие име? Някои казват: Мен ми говорят духовете. Не, не трябва духовете да ви говорят. Аз зная един само, който може да ни говори за света, а не мнозина. Когато ви говори един човек, той всъщност не е единица. Той е съставен от милиони, милиарди клетки, които взимат участие в говоренето. Когато той говори, всички тези милиарди клетки съсредоточават своята деятелност да изкажат разумното Слово, да изкажат великата Истина на това същество, което говори. И мозъчните клетки също съсредоточават своята деятелност да изкажат Истината на онзи, когото обичат, и който иска да я чуе. Когато Бог иска да каже своята Истина, всички разумни същества се съединяват като тези клетки, и изказват на човека туй, от което се нуждае.

И тъй, ние ще отворим умовете си, ще отворим сърцата си, ще отворим душите си, ще отворим духовете си за великото, за възвишеното. Тогава ще дойде Божественият Дух, който ще донесе свобода на човечеството. Кога ще стане това? – В онзи тържествен ден, когато и най-малките тайни на живота ще се разрешат. Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви. В тази култура смърт няма да има, тя ще изчезне. Тогава ние ще бъдем свободни, както са свободни онези наши напреднали братя, наречени ангели, архангели, херувими, серафими. Тия велики братя са произлезли все от човешката раса, но са живели при по-благоприятни условия, които използвали разумно. Вие не използвахте разумно условията, но днес тия велики братя правят усилия да ви покажат пътя, за да добиете тази свобода, която те имат, щом добиете тази свобода вие ще я дадете и на ония по-малки ваши братя, които я очакват.

И тъй, всички ще работим, докато общата свобода, общата Любов и общата Мъдрост обхванат цялото битие. Тогава всички ще хвалим Бога и ще живеем само в мир и Любов!

Беседа, държана от Учителя на 25 януари, 1925 г. в гр. София

• ) Иоана 7:18.