Разлика между версии на „Електромагнитното сърце – Джоузеф Пиърс“

Текуща версия към 18:32, 7 септември 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

сп. Житно зърно бр. 24 / 2011 г.

Електромагнитното сърце

Джоузеф Пиърс

Електромагнетизмът е термин, обхващащ повечето енергии, познати днес - от енергийните вълни на атомно-молекулно ниво до радиовълните, микровълните, инфрачервената и ултравиолетова област, от видимите светлинни лъчи до ултравиолетовите и гама-лъчите. Сърдечната клетка обаче е уникален феномен, не само със своята пулсация, но защото произвежда силен електромагнитен сигнал, който се излъчва далеч навън. Всички живи форми произвеждат електрично поле, защото в един или друг смисъл всичко има електромагнитен елемент или база, но електричното излъчване на сърдечната клетка е уникално: това съдружие в нас - милиони малки генератори, работещи в унисон - произвежда с всеки сърдечен удар два и половина вата електрическа енергия, с амплитуда 40-60 пъти по-голяма от мозъчните вълни, - достатъчна, за да светне малка електрическа крушка. Тази енергия създава електромагнитно поле, което се излъчва на 12-15 фута извън тялото ни.

Спомняте ли си от физиката следния опит: разпръсваме железни стърготини върху лист хартия и поставяме магнит от долната й страна? Стърготините оформят дъгообразни линии към полюсите на магнита. В най-общи линии подобно нещо се случва като резултат от електромагнитната енергия, произвеждана от сърцето. Такива електромагнитни дъги се излъчват от сърцето и се връщат пак към него, оформяйки торус (фиг. 1) или поле, което се простира на 12-15 фута навън от тялото.

Диполът, или оста на този торус на сърцето се простира по дължината на тялото ни, от тазовото дъно до върха на главата. Скоро научих, че торусът може да се извива, вместо да върви строго паралелно по гръбнака. Ранните компютърни образи на енергийното поле на сърцето го представят като симетрична фигура. Наскоро в университета на Ута, с помощта на най-последни образни технологии, бяха направени великолепни образи на истинската енергия, извираща от живото човешко сърце. (фиг. 2)

Тези дъги не са компютърна проекция, но органични, постоянно променящи се живи сили. И двата образа - компютърният, с неговата перфектна симетрия, и живият, истински, асиметричен, за мен са почти свещени, като се има пред вид какво представят. Торусът функционира холографски, което означава, че всяка точка в него съдържа информацията за цялото поле. Това означава, че във всяка точка на сърдечното поле, независимо че може да е безкрайно малка, присъстват всички вълни на нашия сърдечен спектър. Макар че тази характеристика може да е трудна за възприемане от здравия разум, тя има огромно значение за мозъка и тялото ни. Освен това, според физиците, торусът е много стабилна енергийна форма, която, веднъж задвижена, има характеристика почти на перпетуум мобиле.

Някои учени предполагат, че всички енергийни системи, от атомно до космично ниво, имат тороидна форма. Това насочва мисълта ни към възможността за съществуването на един унивесален торус, обхващащ в себе си всички останали неизброими тороидни форми, взаимодействащи си в неговия спектър.

Всъщност нашата Земя е център на такъв торус. Магнитните полюси на Земята са крайните точки на дипол, от които се извиват силовите дъги, както силовите линии на сърцето около нашето тяло. И както полето на сърцето ни, електромагнитното поле на Земята е холографско - то може да бъде разчетено от всяка изолирана точка на земната повърхност.

Нашата слънчева система очевидно е тороидна по своята функция, с център Слънцето, така както сърцето е нашият център. Флуктуацията на енергийните полета на Слънцето произвежда нарушения в съответните магнитни линии на Земята, проявяващи се например като Северно сияние. Изглежда че живеем в йерархично подредени тороидни системи, простиращи се от атомно ниво, през човека, до планетата, слънчевата система и накрая - до галактиката.

Понеже тороидните полета са холографски, вероятно е, че цялата информация на космоса присъства в спектралната честота на всеки отделен торус. Така че, когато Уйлям Блейк е видял света в една песъчинка, той е демонстрирал своето прозрение и творческа визия. Индивидуалният торус може да взаимодейства в широк обсег, холографски, вътре в универсалния торус; погледнато от простата вълнова частица до комплексността на нашите тяло, ум, сърце - всички те са електромагнитни по своята природа. Това ни подсказва, че всеки от нас има за център торуса на сърцето си и същевременно е център на космоса - така както и всяко друго живо същество или създание, което има същия достъп до всичко съществуващо.

В нелокалността на вълновия свят най-незначителната микрочастица, която можем да възприемем, ще съдържа информация за цялото. Преди години неврофизиологът Карл Прибрам предположи, че мозъкът извлича материалите, с които изгражда света на нашите преживявания, „от вълновата реалност, която е извън пространството и времето.“ Така че йерархиите от честоти, в които се движим и съществуваме, носят в някаква степен информацията, въз основа на която мозъкът и тялото ни изграждат своя жизнен опит.

Наистина, ние живеем в холографски електромагнитни полета, съдържащи се едно в друго, където цялата информация е налице във всяка най-малка точка от тези полета. Така всяка една частица е представител на цялото и в сърцето ни се осъществява генезата на нашия персонален - и все пак по уникален начин споделен - живот.

Универсалната и едновременно лична храктеристика на вълновата природа на сърцето ни, потенциалните възможности, които споделяме с всички, изразяват още веднъж как Творецът и Творението се отнасят един към друг.

Из книгата: The biology of trancendence Превод: д-р Светла Балтова