Разлика между версии на „Верният син, служене на Бога“

Текуща версия към 06:01, 7 септември 2011

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 1

Верният син, служене на Бога

Изпълнихме гимнастическите упражнения на полянката и се върнахме в салона все още под живото впечатление на идеите, които Учителя изложи през ранните часове в школната лекция. Изпяхме няколко песни. Стана въпрос за нашето отношение към Разумното начало в света. Ето основните мисли, които Учителя каза във време на разговора:

Когато човек започне да живее за себе си, ражда се злото. Питам: ако клонът или листите живеят само за себе си, няма ли да загинат? Най-първо листите, клоните, цветовете, корените живеят за другите и после – за себе си. И когато говорим за Бога, Той е Цялото, за което трябва да живеем най-първо и от това зависи нашето щастие.

Как човек изгубва своята Свобода? Щом той използва всичко, каквото има, само за себе си, цялата му основа изчезва и остава на друга основа, която няма нищо общо с първата му основа в Живота.

Нека представим нещата по следния начин: първото положение е, че искат да те направят пръв министър на България, а второто е, че можеш да станеш ученик на един велик Учител, за да служиш на Бога. При първия случай външно ще те величаят, а при втория ще те натоварят да служиш и почит няма да имаш. Кое е по-хубаво? Да служиш на Бога! Има няколко степени на съзнанието у хората. Христос казва: „Всичко да се даде за Бога, всичко, с което човек разполага, да се тури на разположение на Бога.“ Мойсей казва: „Само една десета да се даде на Бога.“ А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за Бога, за Божественото.

Мъчението е инволюция, трудът е най-низкото стъпало, а служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. Какво нещо е служенето? Служене е, когато се работи да се разпространи Любовта. Нали е казано. „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Хората, като почнат да обичат Бога, ще почнат и да работят, както Той работи. Човек трябва да бъде умен, добър и силен, защото само така може да се служи на Бога. Само добрият може да бъде силен.

Човек трябва да живее най-първо за Бога, после – за ближните си и накрая – за себе си. Всички страдания произтичат от това, че ние не носим в съзнанието си идеята да работим за Господа. Ако служите Нему, на всички можете да служите и ако не Му служите, на никому не можете да служите. Забрави личното в себе си, забрави напълно егоизма и мисли за Божието дело! Когато направиш услуга някому, да не очакваш благодарност, защото това е пак заплата. Човек не трябва да създава кумири на собствените си дела. Ние имаме примери от миналото – как хората са се покланяли на собствените си дела, а те трябва да се покланят на Бога, Който първоначално е създал всичко! Когато човек работи върху себе си, той работи за повдигането на цялото човечество, понеже има връзка между всички. Мъдър човек е онзи, който, като работи за себе си, едновременно работи и за окръжаващите. Когато човек работи за другите, той работи над себе си. Сега, събуждайте хората.

За две неща ще бият човека и за две неща ще го благославят. Ще го бият, ако не се учи и не слугува. И ще го благославят, ако се учи и слугува. Не може да слугува онзи, който не се е учил и който не знае. За да може човек да слугува, трябва да знае и ако например отидеш при един болен, можеш да му помогнеш, като имаш знание за лекуването на болестта.

Една сестра запита: „Какво е служене на Бога?“

Самопожертване. Един стих казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Сина Своего единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“ Значи как да не обичаме света, когато Бог го обича! Когато вие помагате на другите, техните Ангели помагат на вас и ви създават най-добри условия за вътрешна дейност. Когато вие помагате на другите, на вас ви се подобряват вътрешните условия, помага ви се от вътрешна страна. Човек, за да познае Бога, трябва да се учи на разумно самопожертване. Ако не практикува самопожертването, той нищо не може да научи. Казва се в Писанието: „Представяме телата си в жертва свята, жива и благоугодна Богу.“ Сега неуспехът се дължи на това, че няма самопожертване. Някои имат подтик, но подтикът не е жертва. Отначало докрай човек трябва да бъде жертва, защото Любовта е жертва. Жертвата е закон за проява на Любовта. Да приложите Любовта, това значи да служите на Бога.

Един брат каза: „Тази сутрин в лекцията Вие казахте, че едничкият път е пътят на самоотричането, който води към Новото.“

Тази лекция ще бъде за онези, които поемат по Новия път и са готови за Новото, което иде в света. Любовта е подбудителна причина за всичко. Ти не можеш да се отречеш от Любовта. Каквито жертви правиш, да ги правиш за Бога! Ти трябва да воюваш. Оръжието е Любовта. Смисълът на Живота е човек да направи всичко от Любов към Бога. Една воля има в света, която трябва да изпълним – Волята на Бога; тогава ще имаме възможност да се проявим. Нали е казано от апостол Павел: „Тури меча си, облечи се в бронята!“ Ще служиш на Бога с ум, сърце, душа и дух. Ние сме в епохата на служенето. Христос казва: „Дойдох да изпълня волята на Отца, както Отец ме е научил.“ Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат всички да вземат участие в Божествената работа. Който живее за себе си, няма Любов. Който живее за Бога, има Любов. Ако си богат, ще считаш, че богатството не е твое. Ще отпуснеш за себе си много малък бюджет, а за другото ще кажеш, че не е твое и няма дори да си помисляш, че можеш да направиш с него каквото си искаш; и така може, но ще изгубиш светийството. При всяко богатство има голяма опасност – можем да забравим Господа.

Един брат попита: „Как да служим на Бога?“

Всичко е на Бога и затова каквото правиш, прави го за Бога. Казано е: „Не търсете слава от хората, но търсете слава от Бога.“ Всяко нещо, което правим, да е за Слава Божия. Някой може да говори хубаво, но всичко това трябва да служи за Слава Божия. Като помагаш на ближния, ти служиш на Бога.

Вие искате да бъдете щастливи, но не знаете как. Разберете нуждите на другите и направете нещо за тях. Видиш една съборена стена и казваш: „Каква съборетина!“ Не, вземи материал и я изгради. Христос казва: „Който стои, да повдигне падналите.“ Който обича Бога, като види, че един камък не е на мястото си, ще го премести. Виждам, че два клона са се сплели, освобождавам ги. Или виждам две кучета, които се боричкат за нещо, изваждам и им давам геврек и те ще престанат да се карат. В живота да няма нищо, което да ви се струва невъзможно. Виждаш едно наведено цвете, изправи го. И като постъпиш така, да ти е приятно.

Една сестра каза: „Учителю, искам да служа на Бога. Кажете конкретно как?“

Ето как: във всичко да виждаш положителното. Да имаш вяра, че всичко се превръща на добро. Да не чакаш големите работи, с които да служиш на Бога, защото те идват рядко в Живота, но да не отлагаш малките работи. Ако някой дойде при мен и ми направи една услуга, без да я искам (например жаден съм и ми донесе вода), той е вече в Новото учение. Една млада мома отишла на гости хубаво облечена, цялата накичена и чакала вее да ѝ поднесат, а друга мома като пристигнала, сготвила, опрала, измела, изчистила всичко и чак тогава седнала на трапезата. И ние сега отиваме при Господа хубаво облечени, седим на стол и чакаме. А пък влезем ли там, трябва да направим това, което се изисква от нас. Всички хора, които живеят по своите възгледи и не вземат предвид Божественото, те са на крива посока. Сравнявам как Бог се проявява и как ние се проявяваме. Оттам трябва да почнем: как Бог се проявява, това да вземем като мярка.

Между нас беше и един брат, гостенин от с. Белчево, Старозагорско, и Учителя му каза.

Ето какво ще занесете на братята и сестрите: досега са били лоши господари, сега да станат добри слуги. Човек трябва да се научи как да служи на Бога. На някого дай подтик да рисува, на друг – да чете някоя хубава книга, подкрепи го да напише нещо, подкани го да полее едно цвете или да даде някому чаша вода. Новият морал е: като минавам покрай едно дърво да му помогна от каквото има нужда. Ще питаш Бога какво да направиш. Като дойде Бог и ти каже нещо, а ти като не извършиш това, което Той ти е казал, ограничаваш Го.

Една сестра попита: „Как може малкият човек да ограничи Бога?“

Ето идеята: не можеш ли да ограничиш Слънцето, като затвориш кепенците на стаята? Бог не се сърди никому, но щом затвориш кепенците, ти се лишаваш от едно благо. Ако ние сме с Бога, ако любим Бога, ще се повдигнем. Да любим Бога значи каквото ти каже Той, да го изпълняваш и да бъдеш винаги разположен. Той казва: „Премини тази река.“ – „Ами, ако се удавя?“ Мини, нищо повече, щом ти казва Бог.