Разлика между версии на „Видяхме звездата!“

Текуща версия към 12:01, 18 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1925 г.

Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)

17. Видяхме звездата!

Беседа, държана от Учителя, на 8 февруари, 1925 г. в гр. София.

„И казваха: Къде е що се е родил цар Юдейски? Защото звездата му видяхме на изток, и дойдохме да му се поклоним“. *)

Изобщо, звездите се отличават по своята светлина. Онези, които проучват небесните тела са ги класифицирали на степени: първостепенни, второстепенни, третостепенни и многостепенни. Всяка звезда се отличава по своя блясък. Звездата е символ в човешкия език. Какво ни интересува, ако виждаме една звезда на грамадно разстояние от нас? Тъй отдалечена от нас, ние виждаме само една малка светлинка от нея? Или пък, какво може да е интересувала тази звезда мъдреците на изток, които са я видели, та са отишли да се научат на изкуството, как да се ръководят от нея в живота си. Какво нещо е светлината? – Светлината е носителка на великото в Божествения свят. Проявленията на разумния живот се отличават всякога с появяване на светлина. И тогава ние различаваме степента на разумния живот по степента на светлината. Колкото светлината, която прониква е по-ярка, по-мека и осветява и осмисля живота ни, толкова повече тя е носителка на една по-висша интелигентност. В туй отношение окултната наука се отличава от официалната наука по това, че окултната наука твърди, какво светлината произтича от живота. Разумният живот ражда светлината. Следователно, от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност. Степента на културата, до която е достигнала съвременната наука, показва, че тя още не е могла с очите си да види по-хубави, по-светли звезди от тия, които днес е видяла и проучила. Тя не вижда още тия звезди, които могат да видят висшите, разумните същества в света. Вие може да възразите на това нещо, може да откажете съществуването на такива светли, хубави звезди. Добре, аз ще ви попитам: Нима мислите, че мравките ще видят с очите си онези звезди, които ние виждаме? – Тази светлина на звездите е непонятна за техните очи. Те не могат дори да си представят една такава висока философия, една такава висока култура, според която да познават и да виждат звездите и тяхната светлина. Даже и за нас трябва да се яви някакъв Айнщайн, който да ни доказва някаква нова теория, а именно, че съществуват особени звезди. Всеки ще каже: Къде са те, я да ги видим! За да можем да видим нещата, трябва да се поставим в известно положение. Ако искаш да видиш слънцето в неговото величествено изгряване, трябва да се качиш на един висок планински връх и оттам да го наблюдаваш. Ако си в някоя долина, няма да го видиш. Ако пък си в някой затвор, съвсем няма да го видиш. Това доказателство ли е, че слънцето не е изгряло? Следователно, с явяването на тази звезда на изток, мъдреците са определили, че е дошло някое разумно същество в света, че е дошъл някой посланик от невидимия свят. Онези, които не разбират този закон, казват: Къде е това същество, което се е родило? – Разумните същества не се раждат тук на земята. Те се раждат някъде далече. Някои питат: Къде се раждат тогава? – Те се раждат в друг един свят, за който хората даже и понятие нямат. Ние, разумните хора, няма за какво да спорим. Това са научни, математически данни. Всеки, който има туй знание, ще може да се домогне до тази истина. Само по математически начин обаче не можем да се домогнем. Съвременните хора са в това отношение големи фанатици. Не само учените хора, но и религиозните хора не са достигнали до истинското знание. Те като кажат „вярвай в Бога“, мислят, че знаят всичко. Те са толкова големи профани, толкова големи невежи! Някои казват: На нас не ни трябва знание. Защо не ни трябва знание? Защото някой казал в Свещеното Писание, че знанието възгордява, а Любовта назидава. Значи, ако знанието възгордява, не ни трябва знание, а ни трябва любов. Аз ще ви възразя по следния начин. Да допуснем, че любовта е водата, а знанието – твърдата почва. Ако я нямаше твърдата почва, какво щяхте да поливате с водата? Какви градинари щяхте да бъдете? Какво щеше да полива вашата любов? Не, друго нещо е искал да каже апостолът; криво е преведен смисълът на неговите думи. И сега това нещо се учи криво, защото хората всякога обичат да изопачават Истината. Те изопачават Истината по простата причина, понеже очите им, като не са приспособени към тази силна светлина, каквато представлява Истината, съзнателно турят една или друга преграда, за да отслабят действието ѝ върху очите си, та по този начин да не ги дразни. Ако на хората се каже самата Истина, те ще полудеят. Един френски учен казал веднъж: Ако на съвременните парижани бих казал Истината, половината от тях ще полудеят. Това нещо може да ви се вижда чудно. Като казвам, че ще полудеят, не подразбирам полудяване в абсолютния смисъл на думата, че ще си изгубят ума, но ще станат като халосани. Мислите ли, че ако вие приемете в стомаха си онова вино, което е стояло в бъчвата цели 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате? Не, ще има скачане, вдигане на ръце нагоре-надолу, махане с кърпи, както българите правят. Защо? Българите казват, че виното като влезе в стомаха не седяло тъй спокойно, както когато е в бъчвата. То като влезе в организма, все ще се прояви. Значи, във виното има известни динамически сили, които се проявяват. Тогава, какво заключение може да се извади от това нещо? – Че хората прибързаха с правенето на виното. Те започнаха да го правят много рано, а трябваше да чакат още дълго време; трябваше да минат поне още 4000 години, докато хората дойдат до положение да пият винения сок. Сега, като се напият с вино стават пияници. Днес имаме въздържателни дружества, в които се проповядва да не се пие вино. Не са виновни хората, че се опиват – не са готови още, за да го използват разумно. Онези скрити сили във виното действат по особен начин върху организма на хората и произвеждат този резултат. След 4000 години обаче, след този дълъг период от време, виното ще внесе нещо ново в човешкия живот.

Сега, мене ме интересува това, че всеки човек си има по една звезда. Туй, което радва човека е неговата звезда. И когато ще се роди някое дете, майката трябва да знае, дали роденото дете ще бъде добро и гениално по неговата звезда. Звездата трябва да предсказва неговото раждане. Ако се яви звездата, това е отлично явление; ако пък не се яви, това дете ще бъде един автомат, едно същество без душа. И тъй, всички добри хора се отличават по това, че имат звезди. Първото нещо за един ясновидец, за един човек, у когото е развито шестото чувство е това: той трябва да вижда звездите на всички хора, били те по-малки, или по-големи. Някой път тези звезди седят над главите на хората, някой път пред челата, а някога тия звезди са големи като слънца. Сега ще кажете: Ами защо ние не ги виждаме? След 4000 години и вие ще ги виждате. Някои от вас ще ги виждат след 4000 години; други – след 2000 години; трети – след 1000 години; четвърти – след 500 години, а някои може да ги виждат и тази година още. Това е въпрос на времето, то нищо не значи. За да се прояви човешката душа се изисква време, за да се създадат съответни органи в човека. Тази материя, която сега има човекът, трябва да се преорганизира. Само така можем да разберем величието на Божествения свят. Сега казвам: Звездите са, които внасят в нас новите идеи. Когато една звезда блесне в човешкия ум, човек веднага се изпълва с едно въодушевление. Когато една звезда блесне в човешкото сърце, той се изпълва с друго въодушевление. Звездите са едни от най-добрите признаци. И тогава, апостол Павел казва: „Ще се похваля с кръста Христов“. Аз пък допълвам: Аз ще се похваля с Христовата звезда. Христос не можа да изнесе този кръст, с който се хвалеше апостол Павел. Той падна от тежестта на този кръст и трябваше други да Му Го носят. Тежък е кръстът, а при това много големи почести му се дават! И ако някой каже нещо против кръста, веднага всички ще се повдигнат против него. Но кой от вас не търси помощ за кръста си? Като ви дойде някоя болест, веднага търсите един, двама, трима души лекари, или някои ваши приятели, да ви носят кръста. Вие молите баща си, майка си, вашите братя, сестри или някои ваши приятели да ви освободят от кръста ви. Следователно, в моите очи, кръстът е една сила, която работи само с гъстата материя, с неорганизираната материя, затова всеки човек, който иска да се бори с материалния свят, трябва да се бори чрез кръста. Ние създадохме този кръст със страданията, които сега имаме и с това предизвикахме тази Божествена сила да се прояви не като звезда, а като един тъмен кръст. Тъй превърнахме ние светлата звезда в един тъмен кръст. Когато Христос се роди на земята, ангелите поставиха звездата Му на небето, яви се Неговата светлина, и с това искаха да Му кажат: „Така ще внесеш светлина и мир в сърцата на всички хора, да се радват“. Еврейските учени обаче, като видяха тази светлина, казаха на Христа: „Ние не искаме тази светлина!“ Затова те Му дадоха в ръцете две дървета и създадоха кръста. Сега, разбира се, с това аз не искам да отрека силата на кръста. Човек може да разбира кръста само чрез закона на търпението. Който няма търпение, никога не може да разбере, какво нещо е кръстът. Кръстът, това е търпението. Значи търпението е основното качество на кръста. Човек, който иска да знае, какво нещо е кръстът, трябва да бъде търпелив като вола. Човек, който иска да разбере светлината, трябва да бъде мъдрец. Светлината, това е сила, вложена в човешката душа. Тази звезда, която се яви на изток, беше жива; не мислете, че беше някое мъртво тяло. Тя представлява сбор от живи същества, слезли със своите факли, за да оповестят идването на Христа. Следователно, всички светли тела, които виждаме по небето са живи, разумни същества, които изпращат своята светлина. И слънцето, което изпраща своята светлина отгоре, е резултат на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина. Не мислете, че това трябва да се доказва. За нас няма две мнения по този въпрос. За нас това нещо е доказано, а съвременната наука може да си го доказва, колкото иска. Да се доказват нещата отново, това може. Един плат който е мерен един път, може да се мери и 100 пъти още. Но и 100 пъти да се мери, той си има вече една определена дължина и широчина. Следователно, онова хубавото, великото и мощното в човешкия живот, е звездата. И всеки един от вас може да знае, дали светлината на неговата звезда се увеличава, или потъмнява. Защото светлината на тези звезди понякога се увеличава, а понякога намалява. Понякога тези звезди толкова потъмняват в своята светлина, че стават тъмни, като нашата земя. Нашата земя е паднала звезда. Месечината също е паднала звезда. Венера, Марс, Юпитер, всички тези едновремешни богове са все паднали звезди в нашата слънчева система. Само слънцето още е запазило своя разумен живот, затова указва благотворно влияние върху човешкия организъм. Това е една аналогия, но ние трябва да вземем под внимание вътрешния смисъл на тази аналогия. Аз не вземам нейната материална страна. Силата на една свещ не е в материала, не е в лойта, от която е направена, но в светлината, която излиза от нея. Силата на водата не е в шишето, което я съдържа, но в самата вода. Шишето е само един акумулатор, а водата, която е в него, е важна. Нашата сила не е в тялото ни, но в силите, които се крият в него. Ако разгледате човешкото тяло от чисто физиологическо гледище, ще видите, че то не представлява някаква разумност. Ако отворите мозъка на един човек, какво ще стане? – Ще видите, че интелигентността му съвсем ще се изгуби. Като наблюдавате, ще видите, че в този мозък стават известни приливи и отливи. Ако отворите само едно малко отверстие в мозъка на някой човек и му дадете да чете някоя хубава книга, ще забележите, че когато у човека започнат да работят тези скрити сили, самият мозък се повдига нагоре-надолу. Щом деятелността на човешкия мозък започне да отслабва, тия сили се изгубват, мозъкът отново спада и се скрива, като в една коруба. Ето защо Господ е турил човешкия мозък в такава една твърда коруба, за да може да издържа този вътрешен напор. Следователно, онези хора, които изучават човешките способности, ги изучават по костите на черепа. Това място на костта, където човешкият мозък действа енергично, изтънява. Защото, не мислете, че човек приема светлината само през очите си, той я приема и през костите си. Тази част на костта, през която е минавала повече светлина, е по-тънка. По това може да се познае, дали някой човек е бил по-интелигентен, или по-прост; дали е имал любов към ближните си, към Бог, към приятелите си, към дома си, или е нямал. Следователно, историята на един умрял човек може да се познае по-добре, отколкото историята на един жив човек. Всичко това е очертано в човека. Светлината на вашия живот се обуславя от интензивността на вашите мисли. Всеки човек в света се познава по светлината на неговия живот. Светлината в разумния Божествен свят се различава по своята интензивност. Аз говоря за разумните хора, за разумния живот. Всеки един човек, като влезе в разумния свят, по светлината му се познава, откъде идва и какъв живот живее. Добрият живот е изразен в него; лошият живот – също. Когато вие отидете в духовния свят, тази светлина ще ви посрещне. Светлината, това е вашето богатство. Всичките ви минали животи, и всичките ви бъдещи животи са зависили и ще зависят от светлината на вашата звезда. Тази звезда е съкровището на вашия живот; тази звезда е смисълът на вашия ум; тази звезда е смисълът на вашето сърце. Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде с Него заедно. И ако сега рече да дойде втори път на земята, тази звезда пак ще се яви заедно с Него. От изчисленията, които правят учените, тази звезда този път ще бъде 10 пъти по-ярка, отколкото е била преди 2000 години. Тя ще бъде ярка, но за кого? – Само за онези умове, само за онези сърца, които са готови да видят Божественото. В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек. Този живот, който ние сега прекарваме, остава ли след нас? – Не. Туй, което не остава, не е съществено. С какво може да се похвали една воденица, която мели житото? Това жито остава ли в нея? Не, камъкът на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарят тури нов камък. Според тази философия, питам какво печели този камък на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашите мисли, ако нашите чувства, ако нашата воля се изхабяват, какво печелим ние? Ако някой човек е станал на 100 години и в своята старост той няма доблестта да носи своите идеи, няма сила да носи своите убеждения, в какво седи придобивката на този дълъг живот? И днес хората казват: Да живеят младите! Аз казвам: Да живеят старите! Хората са изопачили тия неща. Младите няма какво да живеят, старите да живеят! Младите са излезли от старите. Защо тогава да останат младите, а старите да не живеят? Това е една крива философия. Значи, след като главата е образувала моя корем, моя стомах, да кажа: Да живее коремът, стомахът, тялото ми, бабам, пък главата ми да умре! Не, това не е право. Когато казвате „да живеят младите“, това не е права философия на живота. Младите са стомахът, коремът, тялото на човека, а старите са главата. Ако оставим света на разположение на младите, те биха го разрушили така, както онзи младият кон изпотрошил всички грънци в колата. Един млад кон гледал, как един стар кон слизал от един наклон с една каруца, пълна с грънци. Гледал го, гледал го и най-после му казал: Слушай, защо така бавно слизаш, едва вървиш, остави на мене аз да ги сваля! Какво ще направиш? – го запитал старият кон. – Остави на мене, ще видиш. Впрегнал се той в каруцата и с голяма бързина полетял от височината. Бързо свалил той грънците долу, но нито едно гърне не останало здраво. Питам тогава: Кой се бие в кръчмата – старите хора, или младите? – Младите хора. Много малко стари хора, с побелели коси и бради, ще видите да се бият в кръчмите. Все младите се бият. Младите казват: Да знаете, ние сме! Да, вие сте, разбира се! Аз не засягам младите с цел да ги обидя. Някои хора казват: Да сме млади! „Да сме млади“, аз подразбирам, да сте материалисти. Материята в нашия организъм трябва да се организира. Ние трябва да разбираме великите закони в живота. Онзи, младият човек трябва да дойде в положението на разумния човек. Младият човек трябва да стане разумен, и старият човек трябва да стане разумен. Старият човек, който е бил млад и е станал разумен, това е вторият стадий на живота. Онези, които имат бели коси на главата си, ще кажат: Ние сме стари. Ако белите косми правеха главите мъдри, тогава всичките волове, които са бели, трябваше да бъдат мъдреци. Казват някои: Ние сме побелели хора, стари сме. Лесно е възражението на тази философия. Не е белината, която прави човека мъдър. Под думата „белина“ аз разбирам светлината, която излиза от живота. Разумният живот е отражение на вътрешния човек. Човек трябва да бъде благороден в своите прояви, а не да говори едно, друго да разбира. Всички вие ще се убедите, че в света има една разумна материя, аз говоря на ваш език, която прониква във всички клетки по цялото ни тяло, за която материя ние даже и не подозираме. Тази материя сега ни чака. Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двете. Тази разумна материя и тази разумна сила обгръщат външно всички клетки и проникват през всичките най-малки частици на нашия организъм. Туй нещо не е достъпно още за съвременната наука.

Понякога хората запитват: Как ще се поправи света? Невидимият свят сам може да поправи света, но ако невидимите сили рекат да побутнат, да заработят върху съвременните хора, от тях нищо няма да остане. Аз ще ви кажа, защо именно невидимият свят не иска да тури в действие туй мощното, с което разполага, за да поправи света. От съвременно гледище, знаете ли на какво прилича светът? – На пудра, с която някоя съвременна дама се пудри, за да стане по-бяла, по-благородна. Вместо да се пудри отвътре, тя се пудри отвън. Представете си, че изнеса тази пудра, тъй както е в кутийката, вън на вятъра, какво ще остане от нея? – Само една кутия ще остане. Ако пък водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане с пудрата ѝ? – Ще се измие. Значи, съвременните хора, от гледището на невидимия свят, приличат на тази пудра. Казвам: Тази пудра ще се тури в малко вода, за да стане на тесто. От това тесто ще стане едно ново замесване, ще се извърши един нов процес в света. В природата са ставали такива процеси много пъти. И сега идва един такъв велик процес. Спасението на света седи именно в това, да се замеси нещо ново от тази пудра. Аз вземам тук пудрата като символ, понеже е бяла. Разглеждам я в по-висок смисъл, отколкото тя външно представлява. Дамите не турят пудрата в стомаха си, турят я на лицето си, за да представляват нещо по-хубаво. От тази пудра ще се направи едно тесто, от което ще се сформира новият човек. Казва се, че Господ, за да направи човека, взел от най-хубавата, най-фината пръст, каквато могъл да намери някога в Рая. Не зная колко време е работил Той, но направил човека по свой образ и подобие и му вдъхнал живот. Този същият Господ, днес пак започва нещо ново. Някои от религиозните, от учените хора, нямат смелостта да се изкажат по въпроса, как е направен човекът. Някои от европейските пророци предават думите на Бога: „Ще им отнема каменното, плътското сърце и ще им дам ново“. Е, хубаво, ново сърце в стар мях може ли да се тури? Казва Христос: „Ново вино в нови мехове трябва да се тури“. Аз не казвам, че думите на пророците не са верни, но онези, които са правили превода са си казали: Хайде засега да кажем само това, че на човека ще се даде ново сърце, а другото да не казваме. Защо да не кажем, че всичко в човека ще се измени? Сега съвременните хора, въз основа на тия думи от писанието считат, че тъй както са, с това тяло ще могат да възкръснат. Е, представете си тогава, че някой човек като умре, тежи 70 кг., друг – 80 кг., трети – 100 кг., четвърти – 120 кг. С кое тяло ще възкръснат тия хора? Ако хората възкръсваха с тия тела, с които умираха, те щяха да бъдат такива, каквито са сега. Ами че онова тяло от 80 кг. нали ще иска храна? Всичкият спор в света сега не е ли все за хляба? Хората казват: Хляб, хляб! Представете си пак, че новото тяло ще се нуждае от малко храна по количество, няма да има никакъв излишък в него, а при това ще бъде мощно, ще има голямо вътрешно изобилие!

„Защото звездата Негова видяхме на изток, и дойдохме да Му се поклоним“.

Мъдреците, които дойдоха да се поклонят на Христа, от хиляди години са чакали да дойде този велик Учител, за да учи разумните хора. Под името „разумни хора“ аз разбирам най-благородните хора. Такива хора могат да бъдат всеки християнин, всеки протестантин, всеки православен, всеки мохамеданин. Всеки благороден, всеки разумен човек трябва да има една звезда! Нека всеки носи каквото име иска, против името ние нямаме нищо, но като каже, че е православен, нека е православен, нека има тази звезда! Като каже някой, че е евангелист, нека е евангелист, но да има тази звезда! Като каже някой, че е мохамеданин, нека е мохамеданин, но да има тази звезда! Като каже някой, че е будист, нека е будист, но да има тази звезда! Нека всеки си носи името, но да има тази звезда, да е човек, който мисли, който отговаря за своите постъпки, не пред обществото обаче, а пред Бога. Досега, на земята не е имало обществено мнение, а може би и след хиляди години няма да има такова. Някои казват: Какво ли ще каже общественото мнение? Къде е вашето обществено мнение? При създаването на сегашните войни имаше ли обществено мнение? Ако всички европейски народи, които воюваха имаха звезди, те, като християнски народи, като носители на Божествената Любов, биха ли направили тези войни? – Нямаше да има никакви войни. Обаче, техните звезди бяха потъмнели, и те създадоха войните. Съвсем други неща ги бяха заблудили, и те мислеха, че светът ще се оправи чрез войните. Светът по този начин освен, че не се оправи, но още повече се забърка. И сега, какви ли чудноватости не направиха, какво ли не създадоха с тия войни? Някои казаха: Да се режат главите на хората! Само така светът ще се оправи. Добре, да се режат, но как ще се режат? Да отидеш на лозето да отрежеш една лоза, трябва да си майстор, трябва да знаеш как и какво да се реже. Ако режете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е? Аз не зная защо хората мислят, че трябва да си режат главите! В Божествения свят такъв закон не съществува. В света съществува един закон – законът на Божията Любов – който трябва да пазим свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни. Всеки е отговорен за Божественото, което разваля. Не само сега, но и след 10 години, и след 100 години, и след 1000 години никой не може да ни освободи от тази отговорност. Казва Писанието: „Всяко дърво, което Бог е посадил, никой не може да изкорени.“

Сега, другата грешка във вас е, че онези които са тръгнали в този път, се нуждаят не само от светлина, но и от разяснения, да разберат, че само разумният живот е, който дава светлината. Аз разбирам „разумен живот“ не в обикновен смисъл. Ако аз стана учен човек в обикновен смисъл, това няма да поправи света. Ако аз съм обикновен лекар, обикновен религиозен човек, обикновен свещеник, обикновен държавник, това няма да поправи света. Ако това действително можеше да поправи света, досега ние сме имали хиляди учени хора, и в старата, и в сегашната култура, но светът още не е поправен. За поправянето на света се изисква нещо друго!

Вие казвате, че вярвате в Бога, но като подложат вярата ви на изпит, тогава ще се проверите. Вярвате, но ако някой каже, че вашата вяра е слаба, вие бихте се докачили. Самият живот постепенно проверява, доколко е силна вашата вяра. Колко пъти се усъмнявате в Бога и казвате: Дали има Господ, или аз сам си Го създавам; дали вярвам, или не вярвам. Колко пъти си задавате такива въпроси, но си премълчавате. Вие трябва да разрешите ребром въпроса, но си казвате, като онзи циганин: В този дол, я има вода, я няма! Я има Господ, я няма! Аз казвам: Не е въпросът в съмненията. Има Господ! Нямането на вода на едно място, показва, че водата извира на друго място. Не можем да отричаме неща, които не съществуват. Не можеш да мислиш за неща, които нямат никаква реалност. Всяко нещо, в каквато форма и да е, колкото изопачено и да е, все има някаква причина за това нещо. Следователно, ние трябва да дойдем до първичната причина на нещата. И тъй, сега ще потърсим причината на нещата. Ще ви дам едно малко обяснение, за да видите, къде седи вашето заблуждение в света. Между вас има много благородни хора, и като ме слушате, у вас се поражда силно желание да се повдигнете. У вас понякога се явява смелост и решителност да сторите това, но все отлагате. Най-после решите в себе си: От тази година нататък аз ще живея един добър, чист живот. Колко хубаво започвате. Влезете в някое религиозно общество, общувате с всички там, но не се мине много време, откажете се от този живот. Преди няколко дни дойде при мене един българин, млад човек и ми казва: Моля ви се кажете ми, какво е вашето мнение за квакерите? – Мнението ми за тях е това, че те са най-добрите хора в Англия. Само добро мога да кажа за тях. Защо ме питате? – Искаме да привлечем вниманието на квакерите, да изберем 7 души измежду нас, да съставим едно малко общество от квакери, та според правилата им, да помагат и на българите. Казвам: Знаете ли какво е учението на квакерите? – Досега не съм се интересувал, но от скоро време се интересувам; зная, че са против войната. Не, те не са само против войната, нещо по-основно има в тях, те имат една вътрешна опитност. Всеки един от тях се стреми да е в пряка връзка с Бога, с невидимия свят. Като влезете между тях, ще забележите едно гробно мълчание: седят и размишляват. Квакерът никога не говори, докато не знае нещо. Когато някой се вдъхнови и му дойде една светла идея, тогава само говори; иначе, всички мълчат и мълком се разотиват. Това е външната страна на живота им, но в техния живот има едно вътрешно, дълбоко убеждение. Квакерът никога не лъже! В техния живот има един елемент на разумност. Те са благородни души. Квакерът е готов да раздаде всичкото си имане, но никога няма да каже една лъжа. Ако у англичаните има една черта на честност, тя се дължи именно на квакерите. Това е отлична черта! Един млад англичанин, квакер, отличен писател, бил в Италия, в Рим, и при един случай наблюдавал, как един италианец искал да се самоубие. Изважда револвера, туря го към устата си, пак го отстранява. Отново го туря към устата си, после пак го изважда – не се решава да се самоубие. Квакерът влиза при него, запитва го: Защо не искаш да живееш? – Заборчлях, не мога да се оправя, затова и не ми се иска да живея. Колко дължиш? – Еди-колко си, отговаря италианецът. Квакерът изважда един чек пред него, подписва го и му казва: Заповядай тези 200,000 шилинга за твоя револвер. Този револвер е ценен за мене, а за тебе животът е ценен. При това виждам, че ти си много страхлив човек. В тебе няма убеждения, ти не смееш да се самоубиеш. Аз ще ти покажа друг, по-хубав начин, по който ще можеш да умреш, и то със слава да умреш. Това правят квакерите, тъй постъпват те с хората. Днес някой казва: Да отидем на бойното поле! Нека откъснат краката ни, но да умрем достойно за народа си! Не, не се умира така. Аз бих желал един човек да се жертва за народа си, но как? – Със словото, да повдигне народа си в морално отношение. И този човек след това да остане жив, да не умира! Неговият живот да влезе като една потенциална сила в целия народ. Това е жертва за народа! Кога ще стане това? – Когато дойде повече светлина в съзнанието на хората. От светлина се нуждаем ние! Всичко това е мимоходом казано.

Сега, да се повърна към своите разсъждения, като ви приведа един интересен пример, който се е случил някога в миналото. Един прочут адепт, наречен Земан Зебу, трябвало да реши една задача, дадена му от неговия Учител. Турците тълкуват името Земан Зебу, по следния начин. С това име те наричат всеки човек, който е закъснял в своето развитие и бърза да поправи живота си, иначе ще остане назад. Следователно, Земан Зебу бил поставен от Учителя си на един изпит, който трябвало да разреши правилно. Изпитът се състоял в следното: Учителят му го свързал с 10 нишки на живота, които той трябвало да разкъса, затова именно дошъл на земята. Учителят му казва: Ти ще видиш, как са свързани тези нишки и ще ги развържеш по най-разумен начин. Само тогава ще дойде в тебе новата светлина и ще разбереш смисъла на живота. Един ден Земан Зебу се въодушевява, вижда около себе си 10 светли нишки и си казва: Дошло му е времето вече! Изважда ножиците си и се готви да реже. Улавя първата нишка, натиска я с ножиците си, готви се да я отреже, но веднага отпреде му изскача една хубава, млада мома, която му казва: Моля ти се, не ме режи. Ако ме отрежеш, ти си на погрешната страна. Майка ми ме изпрати тук на земята да се уча и да работя. Ти си единственият човек сега, който можеш да ми дадеш живот. Ако ти ме отрежеш, всичко се свършва с мене, моето развитие се спира. Погледнал я той и си казва: Хубаво, хайде, нека от мене да мине – оставя нишката, не я отрязва.

Вижда втората нишка, улавя я, туря ножиците да я отреже, но изведнъж изскача един млад, хубав момък и му казва: Моля, моля, недей ме ряза! Тъкмо се срещнахме с тази мома, ще завържем приятелство с нея. Отложи рязането за друг път. Помисля си той и си казва: Хайде, нека от мен да мине! И така нишката не отрязва.

Вижда той третата нишка, улавя да я реже и тъкмо поставя ножиците, когато пред него изскача един художник със своите четки и бои и му казва: Моля ти се, недей ме ряза! Аз съм в последния стадий на своето развитие, довършвам своята картина. Отрежеш ли ме, ще се спре развитието на цялото човечество. – Хайде от мен да мине! И този път не отрязва нишката.

Улавя четвъртата нишка, иска да я реже, но изведнъж пред него изскача един генерал, във военна униформа, казва му: Моля ти се, недей ме ряза! Аз проектирам от великите планове за спасението на човечеството. Ако ме отрежеш, ще осакатиш цялото човечество, затова остави ме да реализирам плана си. – Добре, нека от мен да мине! – и тази нишка оставя.

Улавя смело петата нишка – ще реже вече. Но ето, явява се един жрец със своята тояга, с одеждата си – готов за служене на Бог. Моля, моля, не ме отрязвай! Аз извършвам една от най-важните служби в света – служба на Бог. Аз произнасям една от най-необходимите молитви. Ако прережеш нишката на моя живот, няма кой да се моли за човечеството. – Хайде, нека от мен да мине! – оставя и тази нишка.

Най-после, туря ножиците на шестата нишка. От нея изскача един мъдрец, който му казва: Моля ти се, недей ме ряза! Аз пиша една ценна книга, събрал съм материал от хиляди години. Искам да оставя тази книга за бъдещото поколение. Ако отрежеш тази нишка, какво ще стане с моята книга? Не ме отрязвай, бъди тъй добър! – Хайде, нека пак от мен да мине!

Улавя седмата нишка, но веднага излиза един народен учител. Моля, моля, ще бъдеш тъй добър да ме изслушаш: от ред съществувания аз съм посвещавал живота си за възпитанието на децата и днес тъкмо открих един велик план, един велик метод за възпитанието на децата, който искам да внеса в света за приложение. Ако туриш ножиците и ме отрежеш, отиде цялото възпитание, свърши се с човечеството! – Е, хайде от мен да мине! – оставя и тази нишка.

След това, улавя осмата нишка, готов да реже. Изкача един слуга: Моля, моля, толкова време съм бил слуга, но никога не съм слугувал тъй, както трябва. Досега аз бях лъжец, крадец, но намерих един много добър господар, добре се отнася с мен, добре ми плаща, затова искам да водя един честен, добър живот. Ако ме отрежеш, ще пропадна завинаги. – Хайде, нека от мен да мине! – оставя и него.

Хваща деветата нишка. Излиза един артист със своята арфа. Моля ти се, не ме режи! Аз създадох една песен, с която ще мога да укротявам, да умиротворявам хората. Мисля да тръгна по света, да пея и да свиря, да го поправя. Ако отрежеш тази нишка, ще спреш не само процеса на моето развитие, но развитието и на цялото човечество. – Хайде и този артист да мине!

Най-после, туря ножиците на десетата нишка, но веднага изскача една майка с детенце на ръце. Моля, моля, недей ме ряза! Досега аз помятах всичките си деца и едва сега родих първото си детенце. Ако отрежеш нишката ми, отиде и детенцето ми, отивам и аз. – Хубаво, нека и този път от мен да мине! – оставя и последната нишка.

Питам сега: Всички тия апелирания на 10-те души, не бяха ли на мястото си? – Бяха. Затова именно Земан Зебу остави всички тия нишки и се върна назад при Учителя си. Да, но той разреши ли въпроса? – Не го разреши. Всичките тия нишки – момата, момъкът, мъдрецът, жрецът, учителят и другите останали, не са били съществени неща, те са били фиктивни положения, те са били той самият. Трябваше да тури ножиците и да отреже нишките – нищо повече! Но той бил страхливец. Учителят му казва: Ще знаеш, че след 2000 години ще ти дам друг изпит, по-страшен от сегашния.

Днес всички съвременни хора са се спрели пред изпита на Земан Зебу. Който конец речеш да режеш, все ще излезе някой и ще ти каже: Чакай, чакай! Турците казват, че като се ударят огнивото и кремъкът един в друг, и огнивото, и кремъкът се изтъркват. Те си правят такива запалки от прахан. Удрят с кремъка по огнивото, докато праханта се запали. Така правят и българите. Те постоянно изваждат кремъка и праханта, с които си служат за огниво, и по този начин разрешават въпросите си. Днес разрешават някой въпрос, но го оставят неразрешен. Утре разрешават друг въпрос, пак неразрешен го оставят. И най-после, чувате да казват за някой човек: Господ да го прости! Добър човек беше. Казвам: Да много добър човек беше, но като Земан Зебу не можа да разреши задачата си.

Сега да се върнем към стиха.

Когато Христос дойде на земята, яви се тази звезда, и когато Христос възкръсна, явиха се още повече звезди. Тези които описваха звездите, не ги описаха както трябва. Те прикриха малко нещо. Казаха, че върху апостолите паднали огнени езици, огнени пламъци и те приели вдъхновение. Не, дойдоха тия светещите звезди, които пуснаха толкова светли лъчи, толкова светлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свят, между апостолите и небето. Когато тази жива звезда, тази жива светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство. Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен. Апостол Павел на едно място казва: „Всички ние чрез силата на Словото Божие може да побеждаваме“. За Христовото учение казват: Тази звезда, туй учение е разумното слово Божие. От светлината излиза Словото. Законът е много верен. Там, дето има светлина в човешкия ум, разумното Слово може да се вмести. Там, дето има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести. Светлина трябва на всички хора! И всеки един от вас трябва да се заеме да работи, за да дойде тази светлина. До когато звездата ти грее отгоре, ти си радостен и весел. Но, щом направиш едно прегрешение, веднага дойде тъмнина, скръб, и ти не виждаш Светлината. Щом не виждаш Светлината, ти веднага се уплашиш, всичко пропада и побягваш назад. Дойде ли звездата, веднага пак се повдигаш. Тази звезда, която Христос носеше, показваше благото на еврейския народ. Христос дойде между този народ и той имаше Божието благословение, след Христа, какво благословение имаше? – Еврейският народ прекара най-ужасните страдания, каквито един народ може да преживее. Те се местиха от едно място на друго, прекараха робство, гонения, големи мъчения, обири, какво ли не. И когато Тит превзе Ерусалим, след Христа, той е разпнал повече от 60,00 души евреи на кръст. Тъй че пътят от Ерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо? Защото те създадоха един кръст за своята звезда. Туй ожесточение от страна на Тит другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосиф описва историята на еврейския народ, той не може да си обясни, какво помрачение трябва да е дошло у евреите, за да предадат Христос. Когато евреите бяха обсадени в един малък римски градец около Ерусалим, за да не паднат роби, дванадесет души от тях убиха около 12,000, а после избраха помежду си един, който да убие останалите 11, и най-после и той се самоуби. Геройство е това, но по обратен път. Това наричам аз „геройството на отчаянието“. Много пъти, когато някой си тегли куршум, това не е геройство, това е умопомрачение. А ние хвалим такъв човек! Не, този човек, който иска да умре, не е герой. Човек, който умира, трябва да умре съзнателно. И като умре, да бъде жив. Онзи човек, който като умре, не е жив, той е умрял безвъзвратно. Ние похвалваме само тази смърт, която носи живот след себе си. И онези хора, които умират, а не възкръсват, са изгубени хора. Под думата „смърт“ в най-широк смисъл ние разбираме оживяване отново. Езикът на Писанието в този случай е следният: от смърт трябва да минем в живот. Значи, новият живот се изразява в това, че при преминаването от стария към новия живот, ще се премине през смъртта. И сегашните страдания са предвестник на този нов живот, за който е нужна тази фина материя, от която трябва да се образува бъдещето тяло на човека. Такъв един процес сега става и в мозъка, и в сърцето на човека.

Сега ще ви попитам: По какво се познава един човек? Как ще познаете един ваш приятел? Какво обичате вие в човека? Във всеки човек ние обичаме нещо хубаво – една Божествена черта има в него, една особеност. Тогава, кого ще наречете ваш приятел? Аз наричам приятел този, който не само в един живот ми е приятел, но който ми е бил приятел от момента на излизането си от Бога, до момента, в който се връща при Бога – през всичките свои съществувания, както египтяните наричат това нещо пришелстване на душата. Приятел е този, който през всичките перипетии на живота си ти остава верен. Това аз наричам приятелство; това аз наричам братство; това аз наричам благородни души! Това, което сега съществува, не е приятелство, то е интерес. Тъй го определяме ние. Следователно, във всеки човек има една черта тъй неизменна, както Бог е неизменяем. Питам: Ако имаме такава една неизменяема черта в себе си, какъв щеше да бъде нашият живот? Не че нямаме такава черта, но ние днес се намираме в положението на Земан Зебу. Ако той беше отрязал всички тези 10 нишки, друго нещо щеше да се яви. Ако не освободят онзи балон пълен с газ от въжетата, които го държат вързан за земята, какво ще стане с него? – Не ще може да хвръкне нагоре във въздуха. Но щом го освободят от тези връзки, които го държат вързан за земята, той ще литне нагоре в пространството към своето местоназначение. Ако вие не се освободите от връзките на земята, с който сте се обвързали, накъде ще отидете? – Цял ден ще седите пред тефтерите си, ще пишете: еди-коя си стока колко лева струва; в еди-кой си град, през еди-коя си година, колко хора са родени, и колко умрели – мъже и жени; еди-колко са се оженили, и колко развели и т.н. За всички тия неща постоянно се държи статистика. Е, как ще се оправи света, я ми кажете!

На съвременните хора е необходима тази звезда на разумност! Подозрението, според мене, не е наука; омразата, според мене, не е наука; злобата, според мене не е наука; убийството, според мене, не е наука; злословието, според мене, не е наука. Всички тия неща не съставляват наука, това правят и животните! Ами че ако искате да знаете, аз виждам тази същата война, която вие водите, и между най-малките същества. Какви войни има между тях! Герои са те! И по-нисшите животни, също както и хората, си турят знаци за храброст. Това, което вършим ние, вършат и животните. Казвате: Ние се отличаваме. Че по какво се отличавате? Нека се отличим по нещо! Ако аз се бия, и животните се бият; ако аз ям месо, и животните ядат месо; ако аз ям трева, и животните ядат трева; ако аз ритам, и конят рита; ако аз бода някой човек с рогата си, и волът боде; ако аз ухапя някого със зъбите си, и кучето хапе. Или ще кажете, че хората имат картечници? Че и пчелите са направили своята картечница, даже по-рано от хората. Тяхната картечница е пълна с течност. Опитали ли сте с какво е пълно тяхното жило? Знаете ли в какво смешно положение изпада човек, или някое силно животно пред жилото на пчелата? Един ден, един праведен човек изпаднал в една гъста гора, и един лъв започнал да го гони. Той взел да се моли на Господа. Господ казал на две пчели да отидат да го защитават. Те ужилили лъва в носа, и този герой, бабаджанко, бил принуден да се върне от пътя си с надут нос и започнал да си маха главата. Да, две пчели ужилиха този лъв и туриха ума на мястото му, като му казаха: Ти няма да гониш този праведен човек, защото, ако го гониш, следният път ще дойдем четири. Те не го убиха, а го ужилиха.

Та, и ние, съвременните хора мислим, че можем да направим всичко. Ти гониш някого. Господ ще каже на две пчели да те жилнат по носа. Няма да те изпрати на бойното поле да ти прережат краката, но ще ти изпрати две пчели – едната ще те ужили в лявата страна, другата – в дясната. И като те жилнат, ти ще се върнеш у дома си с надут нос. Жена ти ще те пита: Какво стана на носа ти? Да го наложим с нещо? – Пчела ме ужили. Ето един разумен, смислен живот. Звездата е това!

Всички ние, които говорим за един възвишен, благороден, разумен живот, трябва да го приложим, и да покажем на хората в света, че действително Бог ни е пратил на земята. Българите си пишат своята история, казват, че Цар Крум туй направил, Симеон Велики туй направил. Где е този Крум, где е този Симеон Велики? – Симеон Велики умрял от разрив на сърцето, защото не могъл да постигне своите планове. Българите трябва по друго нещо да се отличават, а не по успехите от своите войни. Българският Симеон Велики още нищо не е направил. Българският Крум още не се е родил. Това, че Крум отрязал главата на гръцкия император и пил наздравица с нея, още нищо не значи. И това днес се предава на поколенията! Не, не е туй, което възпитава хората. Аз говоря за народи, които са християнски, а не езически. Сега трябва да се внесат между народите и между обществата онези принципи за доброто, които могат да внесат култура, подем между тях. Не е важно, какво можем да разстройваме. Да разстройва всеки може. Не се изисква за това много ум, нито голямо изкуство. Истинската наука седи във възприемането и прилагането на разумния живот. Този разумен живот не може да се отдели от религиозния, не може да се отдели и от обществения. Питам: Вие, които се грижите за народа, в какво се проявява тази ви грижа? Народът сам се грижи за себе си. Онзи българин, който оре, грижи се за себе си, кой не се грижи за себе си. Всеки човек се грижи за себе си, но ти не убивай вярата на този човек. Казваш му: Защо си толкова будала, че се жертваш за народа си да ореш? Онзи търговец си гледа добре работата, но ти му казваш: Защо си толкова будала, повдигни малко цените на стоката си, та в малко време да спечелиш повече пари. Учител си, гледаш си добре работата, но дойде при тебе някой, каже ти: Защо си толкова будала да живееш в този прах с тия дечурлига? Карай малко по-халтаво, през куп за грош! Как, нима това е учителство? Една работа, която не може да се извърши разумно, с любов, това не е работа, това е наемничество.

И тъй, питам ви сега: Кои мислят доброто на българския народ? Аз харесвам тези две пчели, които жилнали лъва, без да го уморят. Жилнали го да поумнее. Но да казвате, че старите трябва да си вървят, а да останат младите, това не е права философия. Младите същото казват. Значи тези, които носят главите – Мъдростта и знанието, да си вървят, а младите – телата – да останат. Тези хора, които дават такава една насока при възпитанието, са на крив път. Те мислят, че между младите и старите няма никаква връзка. Те мислят, че между стомаха и главата няма никаква връзка; те мислят, че стомахът е много важен. В тия си разсъждения отиват до една крива философия. И съвременните лекари отдават хранителността на тялото на зеленчуците, на месото, но въпреки това болестите се увеличават. Защо се увеличават болестите? – Най-първо хората са изгубили правия начин да се хранят; хората са изгубили правия начин да пият; хората са изгубили правия начин да мислят; хората са изгубили правия начин да чувстват. Сега всичко в нас е изопачено, и ние виждаме нещата тъй, както не са. Нека дойде сега някой, да ви покаже, как трябва да се живее! На, питайте някой от съвременните учени, ще видите – колкото учени хора има, толкова и теории.

Ние, под думата „Христос“ разбираме онзи велик Божествен Дух, който е слязъл отгоре, за да покаже разумния живот на човечеството. Този Дух сега не е скрит. С тази материя и сила, която съдържа в себе си, Той е проникнал и обгърнал всички клетки на човешкия организъм. Той действа вътре в нас и приготвя пътя ни. Когато ние сме в тихо, спокойно настроение на Духа, тази звезда проговаря вътре в нас. Ние още не разбираме езика на Духа. Разумният, Божественият Дух говори на наш език и казва: „Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край“. Ама какво трябва да се прави? Този Дух като срещна Павел, каза му: „Павле, пътят по който си тръгнал не е добър“. Кой си Ти, Господи? – Аз съм Исус със звездата, човекът, който донесох новото Божествено учение. Ти си тръгнал по един път на насилие. Трябва да се върнеш назад и да пожертваш своя живот за благото на своите братя. И той каза: „Слушам, Господи, какво искаш от мене?“ – Иди сега при Ананий, и той ще те осведоми. Той отиде, започна живота на Христа и каза: „Ще се похваля с кръста Христов“. Друго е подразбирал Павел под тия думи. Той искал да каже: Ще се похваля с разумното Слово на Христа, ще се похваля с Духа Христов, който носи светлина за човечеството, светлина в нашия живот. Значи, светлина ни трябва в живота!

И тъй, тези мъдреци, които дойдоха в Ерусалим, произведоха цяла суматоха. Не само тогава те произведоха такава суматоха, но и днес хората се смущават от същото нещо. Казват: Ако това учение се приеме, какво ще стане със света? Ако между хората има любов, ако между хората дойде едно взаимно разбиране, то няма да дойде по един външен процес, по един външен път. Това ще дойде по един вътрешен път. Някои искат да се организират. Организирането не е нещо механично. Организирането е един вътрешен процес. Трябва да се знаят законите, как да се организира човек. При това, светът е организиран! Нима мислите, че Онзи, Който е създал света, не го е организирал? Всеки човек, у когото съзнанието е пробудено, принадлежи към този организиран свят. Всеки човек пък, у когото съзнанието не е пробудено, тепърва ще трябва да се организира. Сега външният свят се организира, а хората, които вярват в Христа, са организирани. Но, за каква вяра, говоря аз? Не говоря за обикновената вяра, а за необикновената – за вярата на Любовта, вярата на Мъдростта, вярата на Истината; вярата на Любовта, която внася вечния живот, прави човека щастлив; вярата на Мъдростта, която внася светлина, разкрива невидимия свят в неговата пълнота и вярата на Истината, която внася свобода в човешкия живот. Това са сили, с които трябва да работим.

Как ще оправите живота си за в бъдеще? Вие сте баща, майка, имате синове, дъщери, как ще ги възпитате? Например, вие сте офицер, имате подчинени. Тия хора са сили, в които вие ще можете да работите. Знаете ли каква анархия би се създала, ако тия сили се откажат да се подчинят на вашата воля? Същата тази анархия, аномалия би се създала и в човешкото тяло. Вие трябва да влезете между вашите подчинени, да работите, за да внесете онова високо разбиране и съзнание. Влезете във вашето тяло, обаче кракът ви се отказва да се подчини на вашата воля. Умът заповядва, кракът не изпълнява. Щом кракът се отказва да работи, той е парализиран. Щом всички органи се отказват да работят, да се подчинят на човешката воля, какво става с този живот? – Умира.

И тъй, тази звезда, която се явила на изток, внесла между хората разумния живот. Тези три мъдреци, които са отишли да се поклонят на Христа, са били разумни. Те се разговаряли с Христа. Всички вие мислите, че те като отишли при Христа, видели едно малко бебенце, дали Му подаръците си и се върнали назад. Не е така. Няма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно нещо: те разговаряли с Христа. Той им предаде великата Мъдрост и знание, които те предадоха в Индия. И сега това знание се пази там. Индийският народ е единственият народ на земята, който може да пази свещените работи. Нито англичаните, нито американците, нито французите, нито кой да е друг народ могат да пазят свещени тайни. Само индусите могат да ги запазват, затова там се занесе на съхранение великото, свещено учение. Ето защо толкова хора от Европа отиват в тия светилища да се учат. Тия светилища не са някакви видими храмове. Не, в Индия има такива храмове, за които хората днес нищо не знаят. Значи, има някаква особена светлина. Вие виждали ли сте тази светлина?

Разправяше ми един млад българин следната своя опитност: Намирам се, казва той, една тъмна нощ, усамотен, в едно отчаяно положение, готов да се самоубия, но отправям ума си към Бога, с молба, да ми дойде светлина, да осветля пътя си. И какво виждам тогава? – Доста далеч пред мене се движи едно голямо, светло кълбо. Аз вървя и то пред мене, но постепенно положението се все повече и повече изменя. Най-напред то беше по-далеч, после взе да се приближава, докато почувствах една приятна, мека светлинка и познах Бога в душата си. От този момент аз си казах: Разбирам какво нещо е животът! От това кълбо започна да излиза глас, който ми каза: „Готов ли си, какво мислиш да правиш“. Вие ще кажете сега, това са приказки само. Не, това не са приказки, това са само реалности.

Та, казвам: Аз бих желал всички вие да имате тази светлина и да ви проговори тя. Понякога вие интуитивно чувствате, схващате, че нещо ви говори в ума или в сърцето, но то е тъй разбъркано! Един ден обаче, тази светлина ще ви проговори, ще знаете откъде идва, каква посока има. Сегашните ясновидци казват, че Господ им говорил. Но, от къде ви говори Господ? Едни казват, че Господ им проговорил от главата, други – от ума, трети – от сърцето, четвърти – от гърлото, от очите, от гърдите и т.н. Е, и вие сега, кажете, от къде ви проговаря Господ? Казвам: От много места говори Господ, но само едно място има, от което като проговори Господ, вие ще знаете вече онази велика Истина, която ще ви направи човек, по образ и подобие Божие.

И тъй, за обикновените хора Господ говори отвсякъде, а за необикновените, за просветените има само едно място, само един начин, по който Господ говори. Само тези три велики мъдреци видяха тази светлина, тази звезда и отидоха да ѝ се поклонят.

Аз бих желал, и вие днес да видите тази звезда, да ви проговори тя и да разберете великия идеал за вашия живот, да разберете, какъв е вашият стремеж и да кажете: Заслужава да се служи на Бога!

Беседа, държана от Учителя, на 8 февруари, 1925 г. в гр. София.

• ) Матея 2:2.