Разлика между версии на „Служение с Любов“

Текуща версия към 12:04, 28 август 2011

Съборно слово

КНИГА: Възможности за щастие

Служение с Любов

(Матей 13)

Размишление

Природата, от която всички хора се интересуват, може да се уподоби на необятна книга, за едни – затворена, за други – отчасти отворена, или на грамаден склад, в който има безброй неща, привидно разхвърляни, в по-голям или по-малък безпорядък. Тук виждате големи камъни, там – по-малки. Защо са тези камъни, защо са разхвърляни, не знаете. Какво е целила природата, като ги е създавала, не знаете. За вас е важно, че вие можете да ги използвате за строеж на къщи, на огради и т.н. Другаде виждате треви, ниски и високи, до тях цветя, дървета, всички с определен стремеж нагоре, към слънцето. Между тревите, цветята и дърветата се явява спор, всяко растение иска да израсте по-високо, другите да не му отнемат нужната светлина. От големи спорове за светлината тревите са останали ниски и слаби. Големите дървета не са обръщали внимание на споровете и недоразуменията, но са расли нависоко, използвали са светлината и днес се радват на дълъг живот. Пак в природата срещате малки и по-големи мушици и насекоми, които по цели дни хвърчат от едно място на друго, блъскат се в хората, във всичко, каквото срещнат на пътя си. Къде отиват и се връщат, какво е предназначението им, не знаете. Жива е природата и дава живот на милиарди същества: риби, птици, млекопитаещи, хора – всичко живее и се радва на живота си. Като влезете между хората и тук виждате спор и недоразумения. Те се делят на бедни и на богати. Бедният няма къща, няма мебели, не е добре облечен. Като седне да яде, ще извади само една–две чинии, няма повече. Храната му е проста, оскъдна, едва задоволява глада си. След това отивате в къщата на някой богат. На вратата стои слуга, отваря я само за важни и знатни хора. Къщата му е добре мебелирана, със скъпи килими по пода. Яденето му е богато, пищно. Като се върнете у дома си, сравнявате живота на бедния и на богатия и се питате, защо Бог е създал света така, защо е допуснал тази неправда. Дали всичко това е наредено от Бога, въпрос е, но питам: Какъв свят бихте създали вие? Как бихте разпределили благата, които природата ви дава? Ето, всеки човек има един организъм – най-голямото богатство в света, нека си отговори, справедлив ли е към всички свои удове? Той дава на главата си най-голяма свобода. Главата се ползва и с най-големи привилегии. По-рано ѝ слагаха шапка, днес и от този товар я освободиха. Сега повечето хора, мъже и жени, ходят без шапки. Обаче дават ли такава свобода на краката си? Те носят обувки, които често пъти стягат и нараняват краката. Жените пък горят косите си с разни електрически машини, да ги къдрят. Това свобода ли е? Ще кажете, че правите това, за да бъдете по-красиви. Който иска къдрави коси, да отиде при негрите, да научи изкуството, по естествен начин да се къдри. Къдравите коси имат отношение към чувствата на човека. Хора, които имат къдрави коси, са крайно упорити. Намислят ли да направят нещо, никой не е в състояние да ги разубеди. Както косите им не се поддават на гребена, така и те не се поддават на чужди съвети. Не е лесно да се справи човек с къдравите си коси. Всеки косъм е самостоятелен. За да се възпита такъв човек, трябва да се възпитат всичките му косми, един по един. Това са 250,000 косми. Не е лесна тази работа.

Често хората се оплакват, че не могат да се хармонизират, не могат да се разбират. Много естествено. Човек не може да сложи в хармония космите на главата си, та ще влезе в хармония с хората. Със себе си не можеш да се хармонизираш, че с хората ли ще живееш в хармония. Излезеш вън, духне те вятър и разбърка косите ти. Вземеш гребен да ги оправиш, но вятърът не иска да знае, пак ги разбърка. Той се бори не само с косите на хората, но и с дърветата, и с животните. Каквото срещне на пътя си, разтърсва го. Вземе тояга и започне да удря дърветата едно след друго, заставя ги да работят, да не стоят на едно място. Понякога и човек изпада в положението на вятъра: вдигне тояга и започва да удря, каквото му падне. Удари едно гърне, второ гърне и като се види заобиколен от счупени гърнета, започва да мисли какво е направил. Счупеното гърне го погледне, засмее се и като Епиктет му казва: „Господарю, ти губиш сега. Ако бях здраво, щях да ти върша работа. Сега, нищо друго не ти остава, освен да купиш ново гърне“.

Като не разбират законите на живота и не познават себе си, хората се чудят откъде идват противоречията. Те не подозират, че сами ги създават. Причините за нещастията, страданията и противоречията на хората се крият в тях. Те имат слабости, недъзи, които ги отклоняват от правия път на мислене. Тази е причината, където хората имат различни идеи, различни разбирания. За пример, някой гледа на Бога като на същество, от което може само да изисква. Значи, Бог е длъжен само да дава и да помага, а човек е свободен от всякакво задължение към Него. Да мислиш така, това значи сам да си създадеш противоречия. Друг пък гледа на Любовта като на благо, което се отнася само до него. Той мисли, че като обича нещо, никой друг няма право да се ползва от него. Това разбиране на Любовта е създало робството. Ако обичаш някой човек, пазиш го само за себе си; ако обичаш някой предмет – дреха, обувки, книги, пазиш ги добре, да ти служат повече време. Не ги ли обичаш, ще ги захвърлиш настрана. Това не е Любов. Истинската Любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някого, ще го оставиш свободен. Нека и другите хора се радват на този човек. Обичаш някоя дреха, някоя книга, остави и другите да се радват на тях.

Светът се нуждае от хора с широки и благородни сърца, със светли умове и с възпитана воля. Само такива хора могат да любят Бога и да Му служат. На тях само може да се разчита, те могат да победят. Всички останали – българи, французи, германци, англичани, руснаци, ако не любят Бога, повече ще се заробят. Ако слънцето и звездите не вършат работата си, както трябва, и те ще объркат пътя си. Ако земята не върви по определения си път и тя ще се изгуби някъде. Целият свят ще се обърка, само Бог ще действа разумно и ще създаде нова вселена, нов свят, нов космос. Всичко е в Бога и всичко от Него произлиза. – Кой ще победи сега? – Бог ще победи. Победата е в ръцете на добрите, разумните, възвишените същества, които вървят в Божия път и изпълняват законите Му. Едно време ангелите и боговете се биха, но понеже се отклониха от правия път, сгрешиха и останаха на земята. И до днес още те живеят на земята и мъчат хората. Те са лошите ангели. Добрите ангели останаха на небето, откъдето помагат на страдащите и слаби души на земята. Ето защо, ако следвате пътя на ангелите, вървете в пътя на добрите, които всеки момент ви се притичват в помощ и ви учат как да прилагате доброто и Любовта в живота си.

Дошло е вече времето за пресяване на хората. Който служи на Бога е и готов да направи жертва за Неговата Любов, Правда, Милосърдие, Добродетел, добро го чака. Който не е готов за никаква жертва, смърт го чака. Ще умре и няма кой да го погребе. Божието благословение не може да се излива върху него. Човек е дошъл на земята да се учи, а не да благува. Царството Божие не е дошло още между хората. Земята е опитно училище, работилница, в която огън гори, чукове се вдигат и слагат; дъски се стържат с рендета, метали се топят и т.н. След всичко това хората очакват ред и порядък на земята. Преди да дойде този порядък, те ще минат през безпорядъка на света. Всяко нещо, което излиза от работилницата, трябва да бъде добре направено. Докато е на земята, човек трябва да работи, за да извае нещо хубаво от себе си, че като влезе в духовния свят, да го приемат направо, да не го връщат назад. Можете ли да пуснете една кална, нечиста жаба в чистия извор? Попадне ли в извора, тя ще го размъти и вие не можете да пиете от неговата вода. За да се ползвате и вие и окръжаващите от чистия извор, трябва да извадите жабата навън. Духовният свят е подобен на чистия извор. Който влиза в него, трябва да бъде чист. Не е ли чист, ще го изхвърлят навън, както изхвърлят жабата от чистия извор.

И тъй, докато сте на земята, работете съзнателно и с Любов, да се справите със съдбата, която се налага днес на света. Работете, докато Божието благословение е над вас. Отнеме ли се Божието благословение, нищо няма да стане нито от вас, нито от вашите близки. Ще кажете, че при дадените условия не може да не се гневите, да не се сърдите едни на други. Гневете се, но с Любов; сърдете се, но с Любов; карайте се, но с Любов. Каквото правите, с Любов го правете. Казано е в Писанието, че и Бог се гневи, но с Любов. Където е Любовта, там всичко е добро и намясто. Щом Любовта ви напусне, веднага идват мъчението, съмнението, лъжата, злото и т.н. Докато Адам и Ева слушаха Бога и Му се подчиняваха, те живееха като деца. Щом Ева си позволи да яде от забраненото дърво, веднага дойде лъжата. Непослушанието създаде първата драма. Значи Ева е родоначалница на драмата. Когато и Адам яде от забранения плод, Бог заповяда да ги изпъдят от рая. С излизането им от рая се създаде трагедията. Като влязоха в света, Ева роди два сина: Каин – земеделец и Авел – овчар. Един ден двамата братя решиха да принесат жертва на Господа, всеки от най-хубавия си плод. Каин принесе в жертва най-хубавите си плодове, Авел – едно от най-угоените си агнета. Бог благоволи към Авел и прие жертвата му, а от Каин не прие. Това смути духа на Каин и той реши да убие брат си. Каин си мислеше: „Ако Бог прие жертвата на Авел – агне, колко повече ще приеме моята. Вместо агне, аз ще пожертвам брата си – цял човек“. Обаче не излезе, както мислеше. Не само че жертвата му не се прие, но той чу гласа на Бога, Който го питаше: „Каин, къде е брат ти?“ – „Не съм стражар, Господи, да ходя по следите му.“ Каин направи престъпление – уби брат си, а след това излъга, че не знае къде е. Той чу пак Божия глас: „Кръвта на брат ти вика след тебе“. Каин се уплаши, да не го убие някой за стореното престъпление, но Бог му каза, че който се осмели да го убие, ще бъде седмократно наказан. „Ти ще живееш и ще носиш белега на престъплението, докато се разкаеш.“

Пазете се от грешките на хората. Ползвайте се от чуждите грешки, но не се занимавайте с тях. Не мислете, че можете да изправите грешките на хората. Всеки сам може да изправи грешките си. Да се занимават с чуждите грешки, това значи да се свързвате с дявола, т.е. със злото в света. В един манастир имало един игумен, който живеел разкошно, харчел манастирските пари без да дава сметка за какво ги употребява. Случило се, че внезапно умрял и оставил сметките си неуредени. Новият игумен, който го заместил, започнал да разглежда сметките на стария игумен и се видял в чудо, не могъл да се оправи. От страх да не попадне под отговорност, той започнал да се моли, да се яви по някакъв начин старият игумен, да оправи обърканите си сметки. Най-после молбата му била чута. Старият игумен дошъл от онзи свят, оправил сметките си и си заминал, но оставил след себе си такава нечистота, такъв смрад, че манастирът станал необитаем. В скоро време манастирът съвършено запустял.

Казвам: Не се свързвайте със злото и с дявола в света. Който греши, той сам ще оправи грешките си. Ще кажете, че от Любов към работата си вие се бъркате в чуждите грешки, да внесете ред и порядък в света. Сам човек това не може да направи. Задача на всеки човек е да изправи своите грешки и своя живот. Ако не спазва това правило, човек се свързва с дявола, който го заплашва, и по неволя човек започва да му служи. Същевременно той обещава големи придобивки и блага на човека, с което го примамва към себе си. Когато хората се оплакват от неуспехи и страдания и търсят причината за това, казвам: Хората не успяват в живота си, защото служат на дявола с любов, а на Бога – от страх. За да се освободят от страданията, те трябва да изменят начина на живота си: да служат на Бога с Любов, а с дявола да не стават съдружници. Станете ли съдружници с него, ще ви сполетят най-големите страдания, нещастия и болести. Дяволът е майстор да разрушава, а не да гради. Той е майстор да внася заблуждения в хората. Затова, именно, той живее в тъмнина и увлича хората в тъмнина. Искате ли да се освободите от него, потърсете светлината на живота. Щом излезе на светло и слънце го огрее, дяволът бяга. Страшно е, когато реката се отбие от своя път. Страшно е, когато Любовта напусне човешката душа. Страшно е, когато Бог напусне човека. Страшно е, когато човек се откаже от Бога. Където отсъства Любовта, там нещастието и страданието присъстват.

Сега хората ще проповядват, че работите трябва да се уреждат с Любов. Право е това твърдение, но който има да взима големи суми, сам не постъпва с Любов. Ако някой има да му дава, по десет пъти ще праща хора да му ги върнат. Ако доброволно не му ги върне, насила ще го заставят. Това са услуги, които не са правени с Любов. Затова, именно, казвам: Каквото правите, да е с Любов. Някой сложи в капан парче кашкавал или сланина, да залъже мишката, да влезе вътре. Като влезе вътре, мишката става жертва на котката. Рибарят пък направи мрежа и я хвърля няколко пъти във водата, да улови риба. Колкото е по-тежка мрежата му, толкова по-доволен е той – повече риба е уловил. Така и дяволът постъпва с човека. Първо го привлече към себе си, докато го хване. След това го слага на скара, опече го, извади, каквото му е нужно, а непотребното изхвърля навън. Помнете: всяка постъпка, която не се основава на Любовта, не е права, не е Божествена. – Какво направиха евреите с Христос? – Разпнаха Го. – От Любов ли Го разпнаха? – От ревност. За да запазят учението на Моисей, те разпнаха Христос и казваха: „Бог е говорил на Моисей, но на този не е говорил“. Откъде знаеха те, че Бог е говорил на Моисей, а на Христос не е говорил? Като защитаваха Моисей, те очакваха да получат Божието благословение. Ако искате да получите Божието благословение, вървете в правия път. Изкривите ли пътя си, губи се благословението.

Днес всички хора търсят правия път. Много проповедници им го сочат, но, въпреки това, малцина вървят по него. Дълъг и мъчен е този път, затова някои обикалят, искат да избягат страданията. Колкото и да обикалят, както и да го избягват, в края на краищата всички ще минат по него. За да се намалят страданията на хората, Бог праща пророци и проповедници на земята, които да им покажат кратък и прав път. Затова е казано в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Наистина, без Учители, пророци и проповедници, страданията на хората щяха да бъдат по-големи. Ако слънцето не грееше, мрак щеше да скове земята и никакви растения нямаше да съществуват. – Какъв щеше да бъде животът при това положение? – Какъвто е животът на ескимосите. Могат ли ескимосите да бъдат вегетарианци? Вегетарианството може да се прилага само при добри условия, а не при лоши. Добрият живот е възможен при добрите хора. Какъв ще бъде животът при лошите хора? Ако господарят на някой слуга е лош и го бие по няколко пъти на ден, може ли слугата да бъде усмихнат? Може ли болният да бъде радостен и засмян? Ще кажете, че болестите и страданията идват от Бога. Ако това е вярно, какво ще кажете за стиха, в който се говори за Бога, че не съизволява в смъртта на грешника? Мнозина отричат съществуването на Бога, но ние твърдим, че единственото реално същество е Бог. Кой създаде света тогава? Кой създаде знанието? Кой дава благата в живота? Ако човек е единственият реален фактор в света, защо не го изправи? Клинът разцепва дървото, но той не създаде самото дърво. При това клинът сам не влиза, трябва да дойде някой отвън да го набие. Човек е клинът, с помощта на който светът може да се оправи. Но трябва да дойде някой отвън, да забие клина в дървото. Бог слиза между хората, забива ги като клин в дърветата и оправя света. Следователно Бог съществува, както и слънцето съществува, но за вярващите, т.е. на онези, които имат очи да виждат изгряването на слънцето. За невярващите, за лошите хора, за онези, които не виждат, слънцето залязва. В това отношение лошите хора гасят свещта, но не знаят как да я палят. Добрите хора палят свещта, но не знаят да палят и да гасят свещи. Те са и добри, и лоши. Да палиш свещ е по-добре, отколкото да гасиш. Запалиш ли веднъж свещта, не я гаси, остави я свободно да гори. Човек е запалена свещ, която никой не трябва да гаси преждевременно. Сегашните свещи се запалват и изгарят. Бъдещите свещи ще горят вечно. Важно е да се запали веднъж свещта. Запали ли се, вечно ще гори. И днес има свещи, които горят и не изгарят. Това са човешките мисли и чувства. Мисъл, чувство и постъпка, които се запалват, горят и не изгасват, са реални.

Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон. Нова заповед ви давам: Да имате Любов помежду си“. С други думи казано: Служете на Бога с Любов. Нека Любовта бъде подбудителна причина в мислите, в чувствата и в постъпките ви. Само така ще познаете Бога, защото където е Любовта, там е Бог. Само по този начин ще дойдете в съгласие помежду си. Остане ли едни други да се убеждавате, нищо не се постига. Нито се убеждавайте, нито отричайте нещата.

Един от важните въпроси на съвременните хора е кой ще победи в сегашната война. Казах и пак ще повторя: Бог ще победи. – Защо? – Защото воюва с Любов. Ние сме против всички войни, които стават без Любов. Ние сме за живота, който се изявява чрез Любовта. Блажен е онзи, който живее и страда с Любов. Нещастен е онзи, който живее, мъчи се и страда без Любов. Щом прилагате Любовта, свободни сте да правите, каквото искате: ще пиете, но чиста, кристална вода; ще ядете, но чиста, доброкачествена храна. Може ли някой да превърне водата във вино, той има право да пие от него. Обаче на никого не се позволява да пие вино или ракия от чужди кръчмари. И тъй, искате ли да се разберете като братя, като синове на един Баща, приемете Любовта да действува между вас. – Как се постига това? – Като станеш проводник на доброто. Защо да не сте от страната на Господа? Всеки, който се е определил от страната на Господа, живял е с доволство, с радост, с Любов. Той е бил далеч от отрицателните прояви на живота. Желая ви да бъдете господари на всичко, което правите, и навсякъде да прилагате Любовта. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка да бъдат проникнати от Любовта.

Служете с Любов!

Беседа от Учителя, държана на 31 август 1941 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.