Разлика между версии на „Хубавите неща“

Текуща версия към 06:50, 18 август 2011

Младежки окултен клас - ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)

КНИГА: Пътят към щастието

Хубавите неща

„Отче наш“

Имате ли тема? „Нямаме.“

Изпейте една песен.

„Махар Бену Аба“.

Една тема: „Предназначението на човешката глава.“ Да мислите.

Какво представляват в геометрията тия линии? Дотогава, докато човек не разбира нещата, те са прости. В природата растенията ни се струват прости. Казвате: то е просто. Водата, която тече, е проста. Вятърът, който духа, е прост. Слънцето ни се вижда просто. Единствените същества, които не сме прости, то сме ние хората. Всичко вие мислите, всички неща наоколо са прости. Вие не знаете причината, защо именно човек мисли така. Един от вас е предпазлив, друг е смел. Някой от вас е заядлив. Какво означава заядлив? Заядлив е някой път, като вървиш, крачолът ти се закачи. Като проснеш десния си крак, крачолът ти се закачи, че съдереш гащите долу. Не го искаш това, но той е някак си заядлив. По някой път езикът е заядлив. Без да искаш, току мръдне някак си, направи някакво движение, някаква вълна излезе, кажеш някаква дума. Изобщо хората казват: така е роден човек. Но за да се роди едно семе някъде, само по себе си не се е посяло. Ябълката е посята, израснала е сама от себе си, то е вярно, но че е посята сама от себе си, не е вярно.

После всичките ученици искате да бъдете първи, пък усещате, че не сте даровити. Мислите, че дарбите на хората се дават така лесно. Казвате, че така е роден човек. Считате, че дарбата е механически процес: да има някой да вложи за вас в банката сто хиляди лева, а вие само да теглите и да ходите на разходка, да се обличате хубаво. Животът не мяза на банкови пари. За хубавите работи човек трябва да работи хиляди години. Който не е работил хиляди години, не може да ги има. Ако вземем ние твърденията на съвременната наука, че човек е излязъл от една малка клетка, от някаква първична клетка, онези, които изучават геологическия развой на човека, казват, че той е минал през четиристотин хиляди форми, докато дойде до човека. Той живял с хиляди и хиляди години. Туй знание, което има, тази опитност, която има, колко дълъг период взело, докато ги научи. И за бъдеще още колко има да учи. Сега, като се говори за тия работи, казвате: как тъй? Искате да знаете какво е правил човек в тия форми. То е един дълъг въпрос.

Аз искам само да ви наведа на мисълта: хубавите работи, знайте, че мъчно се добиват. Сега всички пеете, но какво приложение има музиката? Щом се разболеете, тичате веднага да вземете някакво лекарство, пиете пелин или лайка, или вземате хинин, или някой лекар ще ви тури инжекции. Но вие може да се лекувате така с лекар, ако имате пари. На лекаря ще дадете най-малко петдесет лева, петдесет лева за лекарство – сто лева. Ако два пъти на седмицата се разболявате, ще дадете двеста лева. Тия двеста лева ви са потребни. Като нямате пари, как ще се лекувате? Музиката може да я употребите за лекарство. Ще имаш едно парче и щом се разболееш, ще започнеш да пееш, ще оздравееш. Вие сега казвате: „Това ми остана сега, като се разболея, да пея.“ Когато си болен, пей, тогава си певец. Когато си здрав, тогава по-малко пей.

Казвам, трябва приложение на музиката. Дотогава, докато музиката не се приложи, вие не може да се ползвате от нея. Дотогава, докато музиката не се приложи за вашето здравословно състояние, вие няма да може да разберете цената на музиката. Някои в миналото сте се занимавали повече с музика, някои не сте се занимавали. Но казвам, музиката в съвременния живот е потребна. Вие често пъти изгубвате вашето равновесие, изхарчвате много нервна енергия. Само една дума някога е достатъчна, за да изгубите вашето равновесие.

Допуснете, че вие сте ученик, учили сте добре; имали сте някакво неразположение, задали са ви някакъв въпрос, вие сте се смутили и не сте могли да отговорите. Турил ви учителят три. Три не е лошо нещо. Трите значи, че ти добиваш един приятел. Трите е спасително: една глава и два крака правят нещо, човек може да работи. Значи, съединена, една глава и два крака – може да ходиш, това е вече числото три. Ако главата ти управлява краката, ще ходиш както трябва. Ако главата ти не управлява краката, ще паднеш, ще си изкривиш крака, ще паднеш, ще си убиеш коляното. Ти казваш, че пътищата не са направени добре, мислиш, че ти си прав, пък всичките други са криви. Наопаки е, другите са прави, пък ти си крив.

Представете си, че AB представлява дългият диаметър на човешкия мозък. Тази линия представлява един човек супергениален. Такива хора органически не съществуват. Колко сантиметра мислите, че има тази линия? Тя е дълга четирийсет и един сантиметра, а AD е дълга двайсет и един, тя показва височината на главата. Този човек е един гений на злото, този човек ще направи много бели. Няма контрол той. Той мяза на вода, която влече всичко, камъни, дървета. Значи не е един човек, който е организиран в себе си. Казваме често, че вашата енергия трябва да се организира, материалът, който имате, трябва да се организира. Казвате: трябва да търпим. Търпението е процес на организиране, милосърдието е процес на организиране, благоразумието е процес на организиране, музиката е процес на организиране. Трябва да се организираш. AC е вече линия на проявление. Тия са основни дадени линии. Какво е AC? AC е хипотенуза.

В органическата геометрия ще ми вземе най-малко четири–пет деня, ако взема да измервам носа, да правя изчисления да видя какво може да направите с вашия нос. Та казвам, вие още не сте се занимавали с изчисления. Казвате: къс е носът на човека. Но ако носът е къс, ще вземеш и широчината на носа каква е. Ако носът е къс и широк, има материал за работа. Човек с широк нос има поне чувства. Човек с тесен и сплеснат нос отвсякъде е беден. Навсякъде ще го видите, той мяза на една пърхутка, която е стара вече. Има такива гъбички, които изсъхват и пускат прах, като ги стиснеш. Има и растения, които изпущат ухание. Уханието на растенията, от които се възхищавате, какво означава? То е език на растенията, то е зов да дойде някой да му помогне. То е радиоактивността в растенията, че щом цъфне, вика да му помогнат. Знаете ли, че за да се образува туй ухание, на това растение, на което главата му е заровена в земята, дадена му е задача да си извади главата от земята. Ти, ако искаш да му извадиш главата отвън земята, ще му причиниш зло. Ако го обърнеш с краката надолу, какво ще стане с растението? То ще изсъхне. Може да обърнете едно растение, да му извадите главата, но трябва да имате знание.

По някой път, когато вие изгубите вашето равновесие, какво показва? Или изгубвате вярата в себе си, не вярвате в себе си, кои са причините? Някой път казвате: „От мене нищо няма да стане.“ На какво основание правите това заключение? Какви са научните ви аргументи, на какво го обосновавате? Казва: „Какво ще излезе от мене?“ Щом се измери ухото, ще покаже какво ще излезе от вас. Дължината на мозъка и широчината на мозъка показва какво ще излезе от вас. Те са дадени величини, то е един капитал, който е вложен в банката, и вие трябва да имате известни документи. Казвате, че човешкият ум работи. Но къде е човешкият ум? Човек е едно съчетание. Не знаем същността на човека. За да бъде един човек музикант, зависи от ръцете му, те трябва да вземат участие в свиренето. Очите му трябва да вземат участие. На много музиканти не им върви, понеже наблюдателността у тях не е развита, живеят без много разсъждение. Нали някой път направите си хубави дрехи, че като ходите като едно обявление, казвате: „Как, харесваш ли ми дрехите?“ Но зад тия дрехи трябва да седи нещо, да има някаква ценност. Носиш ти една книга, казваш: „Нали е хубава тази книга, подвързана.“ Хубаво е подвързана, златно писмо, много хубаво. Добре е, че е хубаво подвързана, но какво е написано в книгата? Може да е много добре подвързана, и да няма съдържание. Книгата има хубава подвързия, но какво има зад тази подвързия? Трябва да има някаква ценност. След туй казвате: светът е така нареден, тъй ще си върви. Това не е никаква наука.

Казвам, сега на вас ви трябва разсъждение. Имате ред наблюдения. Мнозина от вас сте ученици, някои от вас сте учители, някои от вас имате гениалната мисъл да оправите света. Не са лоши тия работи, но трябва да се работи. В този живот ще добиеш малко, но ценно. Мислите ли, че зимно време ако се намерите на някоя висока планина и имате една кутия кибрит, не е ценна? Ценна е при лошите условия. При сегашните условия на живота умът ви трябва да работи. В съвременния век хората работят едностранчиво – едни работят повече, други никак не работят. Мислите ли, че ако вие седите и имате бележки, къде ще ги турите тези бележки?

Трябва да правите резюме от всяка лекция какво може да приложите. Ако туй микроскопическо може да го приложите, вие ще придобиете нещо. Най-първо, за да бъдете вие оптимисти, трябва да имате достатъчно светлина. Представете си, че вие живеете в една къща, много хубаво направена, но има едно малко прозорче. Мислите ли, че в тази къща, дето влиза малко светлина през това прозорче, можете да бъдете оптимист? Трябва да имате голям прозорец, да влиза светлина, да бъде стаята уютна. Мнозина от вас приемате много малко светлина и сте песимисти. Какво трябва да правите? По-голям прозорец ви трябва. Някои от вас се храните, но вие не знаете как да ядете. Прозорецът трябва да бъде по-голям. Вие ядете, но трябва да имате обич към яденето. Ако не го обичате, туй ядене нищо няма да ви ползва. Всяко ядене, в което не влиза онзи процес – обич към храната, много малко ползва. Храната, която обичаш, тя може да те ползва. Ако ти ядеш, и не обичаш храната, тази храна няма да иде в мозъка, в сърцето, няма да иде във волята и като нямаш материал за ума, за сърцето и за волята, какво ще работиш? Ще бъдеш като търговец, който няма стока и няма клиенти. Тогава ще започнеш да вярваш в суеверието, дано да стане някакво чудо, че да ти тръгнат работите. Чудеса стават. Като дойде умният човек, чудесата стават. Като дойде глупавият човек, чудесата изчезват. В сегашния век всички хора мислят, че човек трябва да бъде силен. Прави са, ако е силен и силата се ръководи от разума на човека. Но ако е силен, и силата на човека не се ръководи от ума?

Да кажем, вие имате числото 1235. Един лотариен билет, според закона на вероятностите, ако има десет хиляди билета, каква е вероятността този билет да спечели? След колко години този билет с номер 1235 ще спечели? Започва с едно число много строго, едно. Пет, то е едно променчиво число, въобразявате си неща, които много рядко стават. Имате: две и три е равно на пет, число много променчиво. Две и три какво означава? Бащата е умрял, майката е останала вдовица, три е вече дъщеря или син, не го знаете. Както е туй съчетание в числото, то е син. Тя се труди да го отхрани, вече има всичката надежда в трите. Две е майката, уповава на сина, че като израсне нейният син, всичките ѝ работи ще тръгнат наред. Ще тръгнат ли наред?

Вие се чудите откъде тия числа. Имате съвсем друго отношение. Ако имате 1235 наполеона, е друго. Представете си, че с 1235 спечелите най-голямата печалба, два милиона. След колко години ще ви се падне тази печалба? Ако туй число 1235 са наполеони, колко струват? Или ако са 1235 говеда, или овци; или ако са 1235 земя, или пък 1235 са здания някъде; или ако1235 са квадратни метри в някой град, да кажем, в Ню Йорк. Знаете колко струва един метър? Представете си, че струва 10 00 долара, тогава ще струват 12 350 000. Те са нещо, за което може да се говори. Понеже тия неща не могат да станат, ще ги изтрием от дъската.

Човек е създаден от числа. Ако се измерва тялото му, той е направен от числа. Като се измерва главата, ръцете, пръстите, всичко туй са ред числа и ако знае как да съчетава тия числа, зависи неговото щастие. Ако знаеш как да гледаш, ще спечелиш. Ако знаеш как да слушаш, ще спечелиш. Ако знаеш какво да вкусваш, ако добре ходиш, ако добре работиш, то са все вътрешни процеси. От целия човешки мозък човек се учи. Вие трябва да изучавате вътрешния живот, как трябва да се работи. Не е лесна работа човек да мисли право. Запример по някой път вие искате да пеете, но не знаете как да започнете. Известни музикални струни има, ще захванеш една струна. Ако не може да влезеш в един музикален свят, не може да пееш.

Вие сте в един разумен свят и искате да влезете без цензура. Седите и мислите да можете да влезете. Може да влезеш, ще можеш да учиш. Всеки може да влезе в църквата, но той набожен не може да стане. Всеки може да влезе в училището, но той учен не може да стане. Всеки може да прочете една книга – прочете, забрави работата. Онова, което може да приложи, то го ползва. Не се изисква много. Малко, но същественото, което човек придобие, то ще го ползва. Сега запример в музиката, ако знаете как да пеете, красиви щяхте да станете. Ако знаехте да пеете, здрави щяхте да бъдете. Ако знаехте да пеете, богати щяхте да бъдете. В музиката всичко лесно става, но трябва да знаеш как да пееш. За да пееш, трябва да знаеш как да се отнасяш със своя ларинкс. От него зависи всичко. Да кажем, един глас на четири октави да има сила и мекота в гласа. Сега вие иждивявате много енергия. Онзи, който разбира музиката, може да изпее една песен. Без песен ще му вземе четири–пет часа, с една песен за половин час ще свърши работата. Съкратява се времето. Процесът се съкратява, много малко енергия се харчи.

Та сега в природата често вас ви създават мъчнотии. Мъчнотиите, това са задачите, които трябва да разрешавате. Най-първо, трябва да разбирате, че всяка мъчнотия, която имате, е както в училището. Там нали задават задачи за решаване. После за изкуството, за рисуване – може да ти дадат да нарисуваш една картина или дадат ти един бюст да го копираш. Трябва да имаш едно око. Колцина от вас има, които могат да нарисуват?

Мисълта, която искам да остане, е: за хубавите работи се изисква човек дълго време да работи. Онези работи, които трябва да останат съществени, трябва да бъдат добри и разумни. Дълго време човек трябва да работи над тях. Сега вие се спирате върху процеса и казвате, че не сте даровити. Не сте даровити, понеже не сте работили. Като започнете да работите, ще станете даровити. Че дълго време ще ви вземе, нищо не значи. За да дойдете до туй положение, колко хиляди години сте работили? Тази форма, която сега човек има, за да я добие, окултната наука казва, че осемнайсет милиона години са минали. За бъдеще още осемнайсет милиона години ще минат и тази форма съвсем ще се измени. То е общо вече за всичките разумни същества, които работят. То е колективен труд. На вас сега е даден колективен труд, който трябва да проучавате. Вие трябва да проучавате себе си. Малцина от вас се интересуват от себе си. Запример вие не знаете каква е ценността на вашия морален устой. Колко морално може да издържате? Вие не сте опитвали колко сте смели. Вие по някой път мислите, че сте смели. Борили ли сте се вие с някоя мечка?

Имахме един Симеон от Търновско, който, като стана християнин, мислеше, че е силен човек, на всичко може да заповядва. Отива един ден в Габрово, иде една голяма буга, тя мучи и рови. Той казва: „Заповядвам ти в името на Исуса Христа да не мучиш.“ Отива, хваща я, иска да ѝ заповяда. Като я хванал за рогата, тя го натиска в земята и едвам го спасил говедарят със своя кривак. Казва: „Излезе бугата по-силна от мене.“ Рекох: „Защо по-рано не се опита с някоя по-малка буга, че после с голямата?“ Аз ви привеждам примера с бугата. Бугата, това е една голяма мъчнотия. Защо я закачаш? Казва: „Втори път не я бутам.“

Сега вие, най-първо, в малките мъчнотии уяквайте, докато дойдете до големите мъчнотии. Не е лесна работа човек да се справи с някоя мъчнотия. Мъчнотията ще ви натисне с рогата, трябва да идва господарят, да ви спасява. То вече не е във ваша полза. Вие ще станете изпрашени. Казвате: тази буга не е възпитана, не знае как да се обхожда. После ще намерите погрешка и на говедаря, че той не я възпитал. Човек трябва да разчита на своята сила. Като дойдеш, да хванеш рогата на бугата. Щом като я хванеш, тя мълчи, не се бори – още като я хванеш, тя познава, че ти си по-силен човек от нея, тя не се бори.

Сега, ако ви се даде една задача да срещнете една мечка и само да я помилвате, колцина от вас ще имат смелостта да я погалят? Един ми казваше: „Аз съм хващал змия.“ „Как?“ „Умряла змия, не жива змия.“ Казвам: „Хубаво, че си смел на умрялата.“ Най-първо ще пипате кожата на мечката. То е трудна задача. Но може да дадем друга задача. Имате един паяк, който е дошъл в стаята ви и направил паяжина. Вие сте господар, може да вземете една метла или с бастун да го изпъдите. Но започнете мислено да му говорите и да го изпъдите, да го заставите с вашата мисъл да излезе и да напусне паяжината. Ха да ви дам една задача: един паяк с вашата мисъл да го изкарате да излезе из стаята навън, да видим за колко дена може да го изкарате. Може да направите опита дали ще го изкарате, или не. Но ще му кажете да излезе. Употребете какъвто искате метод. С бастун няма да го бутате. Има разни начини. Ще вземеш една метла или пръскалка с вода, ще избяга. Или може да вземете малко тамян да го накадите. Може да ви дам разни методи, с които може да го пропъдите. Но да го заставите разумно да напусне, да кажете: „Ще бъдеш тъй добър да излезеш навън, тук не е хубава стаята.“ Той да ви разбере, че да напусне паяжината. И действително, ако може да го накарате този паяк да излезе навън, вие сте доста умен човек, имате бъдеще. Даже вие си гадаете по паяците – като се спуска някой паяк, казвате, че някой ще дойде.

Но да оставим тия работи. Достатъчно е да се занимавате по пет минути през пролетта. Вкъщи ако нямате някой паяк на някое място – дърво отвън – някой паяк ще намерите. Паякът има известна интелигентност. Като го бутнеш, той е доста честолюбив, издигне се на краката си, погледне. Той е предметно учение. Ние не знаем какво е тяхното предназначение. На някои хора, като дойде паяк в къщата им, им е приятно, на други, като дойде вкъщи, не им е приятно. Но да оставим тия паяци.

Човек сега трябва да изучава себе си. Вашите мисли ще се отразят върху вашите действия. Запример някой човек обича да се носи добре. Има си своите причини. Някой обича да се занимава с техника, има си своите причини. Някой обича да се занимава с музика, има си своите причини. Някой обича да се занимава с религиозни работи. Но религията да бъде като наука, не само като един стремеж, но да могат да се ползват от религията. Ако човек не може да се ползва от музиката, само теоретически този човек знае музиката.

Всякога, когато се намерите в трудно положение в живота, понеже ще се намерите в трудно положение, но едно правило пазете: щом се намерите в трудно положение и се обезсърчите, намерете някой гениален човек от миналото или от настоящето и кажете си: той как би разрешил тази задача? Не някой обикновен човек, но един гениален човек, който би разрешил тази задача. Ако можете да се свържете с умните хора, как те биха разрешили тази задача, вие ще се ползвате. В дадения случай, щом предизвикате един умен човек в ума си, той ще внесе нещо ново, една малка помощ. Тя ще бъде микроскопическа, но тя е ценна. Някой път слаби сте, повикайте някой човек, който е силен. Вие сте болен, извикайте в ума си един здрав човек. Не се свързвайте с болните хора. Или не може да разрешите в ума си един въпрос, повикайте в ума си умните хора.

Сега хората не разбират защо трябва да се обръщат към Бога. Онези, които са дали методи да се обръщат към Бога, то е с цел, понеже Той е разумно същество. Като се намерим в едно положение, да мислим заради Него, за да може ние добре да разрешим задачата, която ни е дадена.

Защо търсите учител? Понеже предмета, който искате да изучавате, само този учител може да ви осветли. По музика само един добър учител може да ви осветли. По математика само един добър учител може да ви осветли. Във всичките области само добрите, умните и гениалните хора може да ви упътят. Винаги в ума си предизвиквайте умните хора, където и да са.

Не мислете, че хората на миналото не съществуват или бъдещите хора или настоящите хора. Хората и от миналото съществуват, и от настоящето съществуват и за бъдеще хората, които ще дойдат, съществуват, с които вие, като се свържете, микроскопически ще се ползвате.

Следния път изберете три песни да изпеете, да видим кои песни ще изберете. Три песни да ги изпеете, както музиката изисква.

„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“

Тридесет и трета лекция на Младежкия окултен клас 5 юли 1940 г., петък, 5 ч сутринта София – Изгрев