Разлика между версии на „Стари и нови светии“

Текуща версия към 06:34, 12 август 2011

Утринни слова - Осма година (1938-1939)

Изпитът на любовта, том 2

Стари и нови светии

Добрата молитва

91 псалом

Молитва на Царството

В начало бе Словото

Ще прочета 6 глава от Исаия.

Нещата се повтарят така, както се повтарят в умерените пояси: пролет, лято, есен, зима. Но във всяко повторение все има едно разнообразие. Еднакво не се повтарят нещата. Какви са били тогавашните условия – при времето на Исаия? Когато пророкът е писал, условията не са били толкова благоприятни.

Духът Божий

Исаия видял неща, които даже и сегашните верующи не виждат. Доста е напреднал. След толкова хиляди години, след повече от две хиляди години някой може да се съмнява дали е видял, или е сънувал. Отчасти се вижда. Какво е видял той? Мъчно може да си представи човек онази картина, която пророкът е виждал. Често ние говорим за слънцето и ние си предполагаме какво е то, обаче човек трябва да отиде на слънцето, за да види какво е състоянието му. И човек, като отиде на слънцето, ще има ясна представа. И той ще провери каква е разликата между онова, което учените хора на земята говорят за слънцето и това, което е на слънцето.

Та ние сега гледаме на живота на земята, а пък животът е горе на слънцето, дето има светлина. Колко малко човек знае! Даже и онова, което става вътре в неговата глава, в малкото пространство – и него не знае. Много пъти в ума на човека се явяват известни безпокойства, явява се страх, но той не знае от какво е този страх. Голям човек, учен човек, а пък го е страх от идеята, че сърцето му ще спре. И вечерно време си туря ръката на сърцето и казва: Ще спре сърцето ми. Или пък може да има страх у хората как ще прекарат тези лоши времена. Казват си: Ами ако всички банки пропаднат! В някоя майка е влязла мисълта: Ами ако децата ми измрат, кой ще ме гледа? Та много работи има, които постоянно ни смущават в живота. И когато се намираме в най-красивите състояния, след като си заминат те, дойде тъмнина върху човека и завладее човешкото съзнание. И дойдат пак тези горчивини, с които животът е пълен.

Та казвам, тук се изисква за човека знание, мъдрост. Човек сам може да си създаде своите неприятности. Някой път сам си ги създава, а някой път окръжающите ги създават. Представете си, че някой минава обут през цигански тръне и трънете не могат да му направят голяма пакост. Той ги тъпче. А пък ако минавате с деликатни боси крака, ще имате двеста–триста тръне на стъпалата на краката си. И след като излезете из тези тръне, ще седнете и ще почнете да ги вадите. Значи, тези малки трънища, които влязоха в краката ви, ще ви направят неспособни да вървите дълго време. И тогаз ще се зароди във вас въпрос: Защо са тези цигански тръне? Именно циганските тръне ти казват, че бос няма да ходиш, а с хубави обуща. Циганските тръне ти казват: Когато ходиш тук, няма да виждаме твоите крака, защото те ни съблазняват. Всеки трън, който се забие, се съблазнява, понеже иска да изтегли нещо. И понеже човек върви, то вместо трънът да изтегли нещо, човекът го изтеглюва. И трънът върви с човека. Та кой е виноват – трънът ли, който се е забил, или човекът, който е тръгнал бос из циганските тръне? Та човек се намира в положението на онзи циганин, който се оправдавал в своите погрешки. Той откраднал един кон и го дали под съд. И той се оправдавал така: Господин съдия, аз не исках да го открадна, но берях круши на крушата и дойде един кон, по невнимание паднах на гърба на коня, той хукна и ме занесе из гората! Мислите ли, че този съдия е повярвал на циганина? Той на общо основание е съдил по закон! Сега сравнението: Когато ние направим една погрешка, понякога ние се оправдаваме като циганина. В дадения случай циганинът, когато бере круши на дървото, трябва да се свърже с едно въже, та да не падне върху коня. И който минава с боси крака по цигански тръне, ще каже: В тази местност онзи човек, чието е мястото, трябва да изкорени циганските тръне! Той нямал пари да посее каквото се следва, нещо полезно. Та сравнението е: Вие често може да минавате през някой мислов свят, който е обрасъл с тръне. Сега светските хора и духовните хора разглеждат въпроса от две становища. Светските казват така: Нищо не е видял Исаия, той е сънувал. И ако речеш да му говориш, той ще каже: Този е един, който няма никакво понятие за наука. Това са сънища. И ако влезеш между религиозните, те вече приемат, че има такива работи. Въпросът е как си го видял и дали си го видял правилно, или не. Сега често се случва следното. Има в България ясновидци, които виждали Христа. Един от Сливен ми каза, че видял Христа. Казах му: С какви дрехи беше облечен? – Беше облечен с едно дълго палто, бяло шопско палто. – Друг ясновидец ми разправя, че и той е видял Христа и бил облечен с едно попско расо. Друг казва: Като Го видях, беше облечен като цар с корона. Какво ще кажете сега? Човек, като ги слуша, какво трябва да им каже? Те ми казаха: Как мислите? – Както си видял – така е, няма какво да се каже. Защото ти си Го видял. Аз не Го видях така. Вярвай така! Така казах на онзи, който Го видял с шопски дрехи, и на другия, който Го видял с попско расо, и на третия, който го видял с корона. Ако му кажеш, че не е така, той ще почне да спори. Но кажи: Както си го видял, така е.

В какво седи същността на един учен човек? Един учен човек е посветен, когато има знание. Ученият човек може да го видите като професор с цилиндър, добре облечен, с редингот или може да е облечен много простичко, със скромнички дрехи. Сега професорството не седи в неговия цилиндър и в простите му дрехи, но в опитите, които прави в своята лаборатория, в знанието, което има. Ценното у цигуларя не седи във външността му, както е облечен, но той като хване цигулката, важни са онези тонове, които може да изкарва из цигулката. Той може да е облечен с много прости дрехи – нас ни интересува в дадения случай как той свири. Та в живота нас ни интересува не това, в което човек вярва, но какво той е видял, това е за негова сметка. Той може да е видял хиляди дървета, сенките на тия дървета – и това е илюзия. Ти виждаш отражението на нещата вътре в тебе. А пък всъщност какво нещо е дървото, ти не можеш да видиш. Ти казваш: Аз го пипам. Пипането не е доказателство. Ако пипнеш един праведен човек, неговата праведност не седи в твоите осезателни усещания. По пипането не се познава праведният. От праведния човек излиза нещо, което показва, че той е такъв. Силният огън по какво се познава, че е силен? По температурата, която има. Ако на огъня се топи само калая, този огън е слаб. Ако се топи желязото, той е по-силен. Ако се топи и златото, огънят е още по-силен. Следователно онзи огън, който топи нещата, е силен. Сега ще направим сравнение коя мисъл е силна. Вие имате известни мъчнотии във вас, които не можете да разрешите. Мъчнотиите са една твърда почва, те са твърд метал, платина. Тя при 400–500 градуса не се топи. Имате една мъчнотия, която не може да се разрешава. Защо? Защото температурата на огъня, с който боравите, е слаба. Значи, един светъл ум трябва да разрешава по възможност всички мъчнотии, които му се дават. Всички мъчнотии са една задача, която се дава на човека да разреши. И когато на човека се даде една трудна задача, той се оплаква и казва: Не трябваше да ми дадат тази задача.

Най-първото, лесната задача, с която хората са започнали, е дишането! Дишане, ядене и спане са най-лесните работи, с които човек може да работи. Да приемаш и изпращаш въздуха както една помпа, която натискаш. Лесна работа е и яденето. И по-лесна работа от спането няма. И казват: Той е много силен човек! Всеки човек, който спи, не е силен. Той работи и гледаш го – след десетина часа той не може да седи на краката си. И легне на леглото си, и пак ще стане като се наспи. Човек, който спи, не е и пророк. Човек, който спи, не е и много учен човек. Човек, който спи, не е и много богат човек. Човек, който спи, не е много добродетелен човек. Казваш: Трябва да си почина. Почивката е едно, а пък спането е друго. Сега във вашите умове може да се внесе известно противоречие, понеже имате известни възгледи. Ако попитате един прост човек как стават гърмежите, той ще каже: Свети Илия тича по небето с колесницата и вдига шум. И простите хора вярват, че се движи тази колесница горе. Някой път правят възражение: Как може Свети Илия да бяга по въздуха и да не пада колесницата му? Ами сега един аероплан как тича горе и вдига шум? Не е ли вярно? Казват, прости били тези хора. Тича и когато тича, не пада. Но ако не тича, пада. Някой пита: Защо човек трябва да мисли? Докато ти мислиш, твоята колесница тича и няма да паднеш. Но щом престанеш да мислиш, веднага ще се намериш долу на земята и ще има авария. Следователно всеки човек, който не мисли, каруцата му ще падне от небето и ще има счупвание и погребение. А пък ако мислиш, каруцата ти не пада. И ще слиза, и ще се вдига по всичките правила.

Та казвам: Мислете правилно, за да не падат вашите каруци. Щом почнете да мислите криво, непременно каруците падат. Изразът „каруца“ е много прост, нали? Да употребим думата „колесница“.

Та казвам: В сегашния живот мъчнотиите, от които се оплаквате – това са задачи, изостанали от миналото. Всички задачи трябва да се разрешат. Например, дават ти задача да изследваш какво нещо е търпението – на опит, а не само теоретически. Или да изследваш вярата – вярата и безверието; или надеждата и безнадеждността; или любовта и омразата; или доброто и злото; или истината и лъжата. Те са предметни учения.

Сега някой път ние мислим, че сме търпеливи. В Китай живял един мъдрец, който се отличавал с голямо търпение. При него ходел един беден да проси. И когато ходел, мъдрецът все го посрещал и му помагал. Никой път не се скарвал, не му казвал, че е прекалил. Друг някой, и той искал да стане като него светия. И той си турил фирма. Защото и светиите си имат фирми. Един пророк си има име. Езекиил, Данаил си имат имена. Сега някои искат да минат без име за пророци. Те са лъжливи пророци. Ще си туриш името, и като кажеш и не е вярно, ще те хванат и ще ти кажат: Защо говориш неща, които няма да станат? Та този сиромах като чул, че има още един светия, той благодарил на Бога. И той отивал и при единия, и при другия. При новия светия като отишъл бедният пет пъти, светията казал: Прекали го! Стига толкоз! Бедният казал: При онзи съм ходил 19 пъти и все ме търпи, а пък ти си много млад светия и 5 пъти не можеш да ме изтърпиш.

Та някои от вас сте от старите светии. А пък някои – от младите. Старите светии 19 пъти изтърпяват, а пък младите и 5 пъти не могат да изтърпяват. Та сега казвам: Заприличайте на стари светии – да издържите 19 пъти.

Сега ще ви прочета малко върху мъдростта. (Учителя прочете от книгата „Учителят говори“ главата „Мъдрост“, с. 34)

„Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред и че когато мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той започва да гради.“ – Тогаз идва постижението. Без знание нещата не могат да се постигнат. (Дочете се до края главата.)

Отче наш

6,03 ч. с.

33. Утринно Неделно Слово, държано на 25 юни 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.

Небето – ясно. Времето – меко, топло.

На поляната направихме гимнастическите упражнения.