Разлика между версии на „Светлина, топлина, сила“

Текуща версия към 08:56, 8 септември 2011

Утринни слова - Девета година (1939-1940)

Обичайте и радвайте се, том 2

Светлина, топлина, сила

Добрата молитва.

91 псалом.

Молитвата на Царството.

В начало бе Словото.

Ще прочета 24 глава от Евангелието на Матея до 30 стих.

Духът Божи.

Когато човек не знае, какво да прави, животът се обезсмисля. Много тълкувания са дадени на тази глава. Аз няма да ви давам тълкувание. Ще дам само някои обяснения. Да имате едноправилно понятие. Казва: Кога ще бъде свършека на света? Ако някой ме пита, кога ще бъде свършека на моя живот на земята, ще му кажа. Ако смущението е само в ума му, краят не е дошъл. Ако смущението дойде в ума, в сърцето и в тялото, краят е вече дошъл. Казвам: Който и да е, трябва да се приготви за онзи свят. В края на века, животът има друг смисъл. Аз считам тия обяснения детински. Казва: „Кога ще свърша училището?“ Като свършиш училището, какво има? Че си свършил университета, какво ще ти предаде? Между едно голямо дете и едно малко дете, каква е разликата? В боя. Като ги премериш, едното е един метър, другото е метър и половина. После, като премериш широчината, различават се. Разликата не е само външно, но и в умствено отношение, едното дете знае повече, другото знае по-малко. Казва, че израстнало това дете. Соломон се оплакваше от много знание. Но той не е разбирал. Когато човек не разбира знанието, знанието става една тежест. Че много знание не ползува. Вярно е, че много знание не ползува. Многото храна не ползува, малкото, добре смляна храна, ползува. Малкото, което човек знае, което не може да приложи в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешкия организъм, това се нуждае от нещо. Казват сега: „Кога е свършека на века?“ Аз питам: Кога е началото на века? Аз задавам друг въпрос: Кога е началото на новия век? Вие искате да знаете свършека. За мене свършека на един обикновен живот и началото на един висок, възвишен живот, то са две положения. Свършека на един затворник. Кой е затворник? Началото на един свободен живот. Ти си затворен с вериги, дрънкаш, десет години ги носиш тия вериги, питам: Кога ще бъде свършека на този век, на страданията с веригите? След десет години ще се свърши този век, ще те изпъдят от затвора. Казват: То е срамота, не искаме да те виждаме, да се махаш оттук, да не виждаме лицето ти. Докато престанеш да виждаш тези любезни настойници, които постоянно ще проверяват веригите на нозете ти, да не би ти да си направил нещо, да си ги прерязъл. Ще ги чукат с чукче. В турско време имаше такива чукчета, с които чукали по веригите на затворниците, да проверят, дали всичко е в ред, всяко колелце ще проверяват, да не би да е прерязано. Ако има промяна в звука, вземат мярка. Турят други вериги.

Ние сме свикнали и сме обикнали нашите вериги, които са дрънкали хиляди години по краката и по някой път ни се свиди и започваме да плачем, когато искат да ни снемат веригите. Един, който е бил затворен десет години, казва: „Къде ще ида, тук ме хранеха, сега не съм способен за работа, вън кой ще ми даде хляб.“ В затвора лошо, но има кой да се грижи, да те посещава. Колкото и да е лошо, онзи стражар поглежда през прозореца. Най-първо е неприятно, но после свикваш с туй, то не е от любов, но иска да види, дали си там, понеже е отговорен. Ще те поздрави днес, утре ще те поздрави. Тогава хората мязат на затворници. То е едната страна.

Има какво да се учи. Аз забелязвам, докъде са дошли хората. Нямат едно истинско понятие, какво нещо е знанието. Невежеството е толкова голямо и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Русия, навсякъде, по целия свят хората са толкова невежи, не знаят, как да живеят. В Америка, ако идете в студените места, повечето от хората страдат от гърло. Няма американец, който да не страда. Че как няма да страда? Мъжете страдат повече. Той сутрин като стане, ще сапуниса гърлото, ще обръсне колкото има брада. По никой начин не се позволява брада. Всичките бради трябва да се свалят, както тук с партиите. Закон има против брадите. Никакви бради! Без партии. В Америка е писано без бради. Като стане всеки професор, всеки студент, ще се обръсне. Той ще тури малко вода, малко сапун, ще се обръсне, вън температурата е ниска, става свиване на капилярните съдове. Всички започват да страдат от гърлоболие. По някой път съм съветвал американците да си оставят бради на гърлото, да видят, че няма да страдат. Те обичаха да се бръснат и някои оставяха от двете страни, как ги казвате, бакембарди. Всички, които носеха, то е като превръзка. Не е хубаво, човек да си оголва лицето. Има нещо, което не трябва да оголват. Има какво да се учи.

Казват някои: „Човек да има вяра, да има надежда.“ Какви са правилата, чрез които човек може да усили своята вяра, защото вярата може да се усили, надеждата може да се усили, твърдостта може да се усили, милосърдието може да се усили. Разумността може да се усили, всичките способности и чувствувания, които човек има, може да се усилят, може и да отслабнат. Всичките хора се различават, че някои способности са по-силни, а у някои, чувствата са по-силни. У някои мускулната система е по-силна. В какво седеше юначеството на Дан Колов? Той дигаше сто килограма с ръцете си и ги блъскаше в земята. Дойде охтиката, блъсна го в земята. Отиде Дан Колов. Българинът е направил погрешка във физическо отношение, затова отиде Дан Колов. Когато в един народ започнат да измират хората, които носят интелигентност, после хората, които носят доброта, после хората, които носят сила, това показва известни погрешки на този народ. Сега Дан Колов се замества с друг Дан Колов в музиката. Сега той изскочи и уравновеси. Той се нарича Мазаров.

Важното е в развиването на човешките способности. Някой казва: „Като идем в небето, по какво ще се отличаваме?“ Има три начина, по които човек може да се отличава или същественото. Ти можеш да се различаваш по степента на светлината, която носиш. Ти можеш да се отличаваш по топлината. Аз говоря за Божествената топлина. Може да се различаваш и по Божествената сила, която носиш в тялото. Това е общо казано. Като се разлага светлината, ние имаме седем цвята. В Божествената светлина, за която аз ви говоря, има 12 цвята. За нас са известни само седем, пет са неизвестни. Какви са другите, за вбъдеще ще ги учите. Понеже тия, които знаете, още не сте ги проучили. За пример, вие не знаете още свойствата на червения цвят. Хубавите работи на трудолюбие, на любезност, излизат от червения цвят. Но всичките побоища, спорове, пак излизат от червения цвят. След като влезеш в един цвят, дето има побоища, червеният цвят е в изобилие. Когато мъжкият цвят вземе надмощие, вкъщи има бой. Когато женският червен цвят вземе надмощие, има мир, но има и леност. Всички са мирни, всички искат да ядат и да пият и да се удоволстват.

Та казвам, много пъти се говори в Писанието да бъдем добри, да бъдем справедливи, да се обичаме. Това са думи. Кога ще бъдеш добър? Добротата е качество. Как ще го предадеш? Казва: Да бъдеш един добър мукизант. В какво седи добрият музикант? Той трябва да има един отличен глас, най-малко на три октави и половина. Гласът му да бъде ясен, да има отличен тембър, да има после известна мекота и да носи в себе си физическа сила, че като изпееш една песен, болният да стане и да започне да ходи. На човека може да му пееш една песен и да стане болен. Мнозина, които сте се отучили да пеете, то е по единствената причина, че някога сте пели и сте станали болни и сте се отказали да пеете. Вие не искате да се разболявате. Това е едно лъжливо понятие, вие не знаете, как да пеете, затова сте се разболели. Ако знаете как да пеете, ще оздравеете. Основният тон на пеенето, кой е? Когато искаш да пееш, трябва да има разширение, светлина. Преди да е дошла светлината в своята пълнота, ти не бързай да пееш. Преди да е дошла топлината в пеенето, как ще пееш? Човек, който иска да пее, три качества трябва да има. Трябва да има изобилна светлина. Трябва да има изобилна топлина. Трябва да има изобилна сила. Само тогава може да пееш хубаво. Тъй щото умът трябва да бъде подготвен със светлината, сърцето трябва да е подготвено с топлината. Изобщо, светлината организира мозъка на човека. Топлината организира неговото сърце, кръвообръщението му, а пък силата, организира неговата мускулна система. Когато на човека тялото му страда, показва, че силата му е малка. Физическите сили не са организирани. Казвам: Трябва цяла една програма, как човек да обработва мозъка си, тъй както един земеделец обработва нивите си, както един градинар обработва градината си, както обработва лозето си. В лозарството трябва не само да знаеш да копаеш, но да знаеш, какви пръчки да посадиш, как да ти отрежат на една пъпка, на две пъпки, на три пъпки, на пет или на шест, или да оставиш да се развива без да отрязваш. Знание трябва. Кой знае, ще има хубаво грозде. Който не знае, ще има обикновеното грозде в живота. Ние се спираме на въпроса, казваме: „Каквото дал Господ.“ Тогава на умния човек какво му дава Господ? – Знание. – На добрия човек, какво му дава Господ? – Доброто. На силния човек, какво му дава Господ? – Сила. Ами на слабия, какво му дава Господ? – Слабост. На лошия? – Лошота. На невежия? – Невежество и т.н.

Питам: Ако един е лош и ако един е добър, къде е причината? Добрият човек ще посади нещо в сърцето си. Бог го благославя с доброто. Добрият има нещо посадено. Лошият нищо не е посадил. Следователно, нещата растат по естествения път. Тръни израсли в нивата. Някой път ние се забавляваме като онзи турчин, който посадил нивата си с пшеница, навъдили се лалугери и изпояли нивата му. Казали му, хиляди лалугери има в твоята нива. Изпояли житото. Задига той едно турско чифте с две цеви, напълнил двете цеви със съчми да ги бие. Като наближил, всичките лалугери се подигнали на краката си, да видят, кой иде. – „А“, казва, „познавате ме, че съм господар на нивата! Хай“, казва, „от мене да замине. Каквото сте направили, понеже ме признавате за господар на нивата, прощавам ви задето сте изяли житото.“ Турил пушката на рамото, върнал се в къщи. Добре е за лалугерите, но не е добре за турчина.

По някой път, ние сме много снизходителни за нашите погрешки. Защото всичките ни погрешки са все лалугери. Като видим погрешките да се изправят, така посрещат ни, ние сме готови да простим на прегрешенията, че са направили пакост. Този лалугер, като покаже отгоре крака, тебе ти е приятно, че те признават за господар. Казваш: Хайде, от мене да замине. Хубава е тази черта. Не съм против лалугерите. Но за лалугерите трябва не сята нива, но ливада. Казвам: Не насети места, но по-добре е за тях една ливада, която не е сята. Погрешките на човека трябва да бъдат в необработена почва. В човека има доста необработени полета за погрешки. Под думата „погрешка“, аз разбирам един необработен живот. Когато нашите мисли не са организирани и силите не са организирани, тогава се зараждат погрешките. Туй, което по отношение на мене може да е погрешка, в другите може да е една съобразителност. Казвам: В Божествения свят, щом не се ползуват от божествените блага, които Бог ни е дал, то е погрешка. Когато дарбите се развиват по естествен път, не се правят много погрешки, погрешките не се свързват с греховете. Но една погрешка може да причини страдание. Правете разлика между погрешка и грях. Погрешките причиняват страдание. Грехът причинява смърт. Тази е разликата. При погрешките, ние страдаме, а грехът винаги носи смърт. Казва: „Не прави погрешки, ще умреш.“ Не, ще страдаш. Но грехът носи смърт в себе си. Грехът, то е една зараза, една болест. Грехът е по-лош от проказата. Проказата е само на физическото поле. Погрешките са малки недостатъци, които причиняват страдание. Следователно, погрешките зависят, ако известни чувства, известни способности, известни мускули в човека ако не са развити. За пример, ако мускулите на стомаха на човека са слаби, ще страда човек от стомах. Храната няма да се смила добре. Ако неговата диафрагма е слаба, дишането ще бъде слабо. И много съвременни хора страдат само от този мускул, диафрагмата. Той става слаб, защото има две причини в човешкия организъм, които изменят естеството на човека. Но когато тази топлина е чрезмерна, тя изсушава и органически нещата съхнат. Много хора съхнат. Съхнат понеже имат чрезмерна топлина. Други, у които е развита чрезмерна топлина и чрезмерна сухота, тогава хората пострадват. Дан Колов е умрял от студ. Охтиката е една болест на две смени. Чрезмерна сухота, която се сменя с чрезмерен студ, смразяване става, едно нарушение на кръвообръщението става. Всичките хора, които страдат от гръдни болести, страдат от нарушение на кръвообръщението. Те не разбират медицината. Нарушение става в капилярните съдове, става свиване. Ония хора, които страдат от свиване на капилярните съдове, става вътрешно изстудяване. Туй изстудяване зависи, че силата поглъща топлината, онази топлина, при която клетките могат да растат и да се развиват. Те изгубват способността да растат. Сега общо теоретически е така.

Всеки един от вас може да наблюдава тия работи, но трябва да знае, как да ги наблюдава. Всинца от вас не може да наблюдавате еднакво. Не мислете, че да наблюдава човек е така просто. За пример, да наблюдаваш на един човек каква е формата. На мнозина от вас този център за формата не е развит. Срещнете един човек и не може да запомните, каква му е формата. Някой човек забелязва, какви му са веждите, тънки или дебели, забелязва, какъв е носът, широк, дълъг, има ли гърбавина, тия издадени какви са, забелязва устата, как е направена. Каква гънка има отдолу. Забелязва ушите, каква форма имат. Забелязва брадата, има ли вглъбнатина, забелязва формата на главата, каква е. Забелязва пръстите, ръцете. Някой казва: „Хубав човек, красив човек, снажен.“ Какви са веждите, не ги знае. Очите какви са, сини, или черни, не ги знае. Устата каква е, не знае. Казва: „Много красив.“ Какви са устните, не знае. Пръстите какви са, не знае. Това не е наблюдение. Наблюдение е когато забелязва по-тънкостите, които има по челото, по лицето на човека. Трябва да знаеш, има част на желанията, част на топлината, част на силата. Челото е Божествената страна, носът до устата, то е духовната страна, а пък физическия свят отдолу е. Много пъти трябва да се знае, кои са преобладаващите черти.

Сега, за пример, защо се бият европейските народи? В тях физически се събрала толкоз енергия на физическото тяло, че не знаят, как да се справят със своята мускулна енергия, със силата и вследствие на това създават едно забавление – войната. Войната е едно голямо забавление. Едно време, не зная дали и във ваше време е било, едно време преди 30–40 години, децата обичаха да се занимават с едни пушкала, направени от свирчовина – бъз. Те правят малки топчици от коноп – конопени кълчища, турят вътре две–три. Като натисне дойдат до другата страна и плюснат. С тия плюскала, като дойде, удари те. Няма да направи рана, но като плюсне, ще подскочиш. Сега аз ги наричам тия деца с тия големите пушкала, плюсне те, подскочиш. Гледам всичките деца бяха много умни, носи плюскалото, те бяха на мода. Някои бяха малки, някои големи плюскала имаха.

Ние разглеждаме сегашният живот от три становища. Може да го разгледаме от становището на нашият ум. Може да го разгледаме от становището на нашето сърце и от становището на силата, подразбирам от становището на Божествения свят, от становището на духовния свят и от становището на физическия свят. Има едно голямо противоречие. Противоречието в какво седи. В една държава има ред и порядък, има закони, най-малките престъпления се наказват. Убийството се наказва от 15–20 години затвор, а някой път се наказва със смърт. Виждам, че в личния морал хората са много напреднали, а колективният, общественият морал е много назад останал. Тия народи се бият днес и може да се избият хиляди и милиони хора, няма кой да ги съди. Не само това, но за всяко убийство възнаграждават. В държавата има закон, който върши престъпление, ако е някой шпионин, ще го накажат със смърт, ако шпионира държавата. Ако шпионира друга държава, възнаграждават го. Те едни други се развращават. Англичаните имат шпиони, французите имат шпиони, русите имат шпиони, германците имат шпиони, българите имат шпиони, сърбите, американците, турците, гърците, всичките тези хора се развращават едни други и го считат, че е в реда на нещата. Че имат сведения. То е разбиране сега.

Обаче в Божествения свят тия неща са изключени. Понеже няма единство на земята, то се позволява. Там дето има организиран Божествен свят се изключват тия неща. В Божествения свят се изключват престъпленията. Онези, които вършат престъпления, законът е един и същ. Нито един българин, нито един англичанин, нито един французин, нито един германец, нито един русин, нито един американец, нито един китаец, нито един японец, който и да е, който върши престъпление, кракът му няма да стъпи в Божието Царство. Може да вярваш в каквото искаш, може да вярваш в Христа, може да вярваш в Господа, вършиш ли престъпление, кракът ти няма да стъпи там. Това е морал. Другояче, както сега живеем, ние живеем както животните живеят. Хубавото за вълка, не е хубаво за овцата. Хубавото за овцата, не е хубаво за тревата. Казвате, овците са много кротки. Много са кротки, но са глупави. В какво седи, че са глупави? Най-първо те не знаят, как да се хранят. Като тръгнат, имат един навик да вървят вкупом. Тези, които вървят по-напред, ще вземат чиста храна, които остават назад, да му мислят. Умни ли са тия овци сега? Че ако ние хората сме такива глупави овци, с какво ще ни похвалят. Казва: „Той е човек.“ Казвам: Цапа ли храната на ближния? Той е глупава овца. Тия овци трябва да се разпръснат и да бъдат внимателни да не цапат храната. Всеки да има чиста храна, че ние съвременните хора, които цапаме своите мисли, които цапаме своите чувства, които покваряваме своята сила, в какво седи разумността. Силата може да се поквари. Тялото може да се поквари. Тялото трябва да се чисти. Има един морал за тялото. Има един морал за сърцето. Има един морал за ума. Три морала има. Да спазваш чистота на тялото. Да спазваш чистотата на сърцето и да спазваш чистотата на ума. Абсолютно чист да бъде човек. Няма нещо по-хубаво, човек да бъде чист. Но не на сила, то не е онзи Мойсеевия закон. Има една свобода в света, в която няма никакви правила. Тя сама произтича. „За пример“, ще кажете. Кой е законът, по който всеки един от вас си избира храната? Имат ли животните някой написан закон, че такава и такава трева трябва да пасат? Овците имат ли такъв закон? Сега казват, че трябва да се научат хората, как да ядат. Овците в кое училище учиха, каква трева трябва да пасат? Кой учител им предаде именно, каква храна трябва да ядат? Те знаят да си избират храната, но нас, съвременните хора, трябва да ни учат, какво трябва да ядем. Какво се разбира да научиш един човек хубаво да яде? Аз ако бих хванал един готвач да ми готви, най-първо ще го разгледам умен човек ли е, т.е. умът може ли да събира слънчевата светлина в мозъка или не. После, ако искам готвач, ще видя, сърцето топло ли е, може ли да събира топлина. После ще гледам тялото, здраво ли е, има ли сила. Като ми готви яденето да внесе в яденето светлина, топлина и сила, да предаде нещо. Че той да вниса тъмнина в яденето, студ в яденето и безсилие, да се обезсилвам, благодаря за такъв готвач.

Някой казва: „Да говори някой една реч.“ Законът е същият. Една реч, която не носи светлина в себе си, една реч, която не носи топлина в себе си и една реч, която не носи сила в себе си, тя е безсмислена. И за живота законът е същия. Живот, който не носи в себе си светлина, живот, който не носи в себе си топлина и живот, който не носи в себе си Божествена сила, това не е живот. Това е мъчение.

Та казвам: Ще развиваш челото, понеже, то събира светлината. Долната част на челото събира други лъчи на светлината, средната част събира друг вид. Всяка част на челото събира различна светлина. Три вида светлина събира. Същото е и за главата. Горната част на главата събира топлина. Религиозните чувства са чувства на топлината. Някои смесват религиозните чувства със светлината. Но религията не почива на светлината, тя почива на топлината. Светлината отгоре иде. И там има три вида топлина. Една топлина, която съответствува на силата. Една светлина, която привлича мекотата и една топлина, която привлича светлината.

Сега казвам: Ако в туй състояние, в което вие се намирате, влезете в небето, в онзи възвишения организиран живот, как ще ви посрещнат светиите? Тук ви е страх да ви не знаят погрешките. Нямам нищо против да са скрити. Хубаво е, че са скрити. Ако са съвсем отворени, още по-лошо. Има погрешки, които трябва да се крият, ни най-малко не казвам да се държат открити. Погрешките трябва да се организират. Когато човек прави погрешки, това е вечерно време. Като направи една погрешка, съзнанието трябва да бъде будно. Никога не подозирай себе си, не подозирай и другите. Подозрението ще дойде. Подозрението от какво иде? Всеки, който подозира е чрезмерно страхлив. Всеки, който подозира е чрезмерно честолюбив. Всеки, който подозира е тщеславен. Следователно, казвам: Много подозрителният човек е страхлив. Той дето иде, се озърта да не би отнякъде да има нещо. Той като влезе, ще огледа, дали хората приятелски ще го погледнат или не. Хубаво, кой е приятелският поглед? Според мене, като дойде онзи, когото обичам, ще дам изобилна светлина, изобилна топлина, изобилна сила. В него трябва да има достатъчно светлина в ума си, достатъчно топлина в сърцето си и достатъчно сила в тялото си. Туй е Божествения закон. За да бъдем добри, ние всинца трябва да бъдем носители на Божествената светлина, която трябва да раздаваме на целия свят на близките, на окръжаващите. Ако ние един на други не знаем как да раздаваме светлината, ние си създаваме излишни страдания. Всеки един от нас е носител на Божествената топлина. Казваш: „Аз какво мога да направя.“ Носител си на Божествената топлина, носител си на Божествената светлина и на Божествената сила. В кръга, в който живееш, можеш да бъдеш полезен на своите ближни. Ако носиш светлина, ще бъдеш полезен на себе си, на своя ум, ще бъдеш полезен и на своето сърце и на своето тяло ще бъдеш полезен. Ще бъдеш полезен на домашните си, на обществото, на народа и т.н.

Казвам сега, за да ви изправя, трябва една школа, да ви дам, с какво трябва да се занимавате? Тъй както казвате, да бъдете добри, то нищо не значи. Ще дойде един ден на главата си да се учиш. Трябва да ви се обръсне главата и на мъже, и на жени, всички да останете без косми. Ще разделите главата на квадратчета и ще изучавате главата си. Ще ви кажа: Това квадратче ще разработвате. Цяла една година главата ви гола трябва да бъде. Няма нищо, пак ще израстне косата. Тогава ще знаете цялата глава, кое за какво е направено. И челото ще бъде разделено на квадратчета. Ще имате скица и като се изучите, ще оставите космите да растат, да се скриват тия квадратчета, те след време се изявяват. А пък сега, космите са израстнали, за да се скрият нашите погрешки. Религиозният скрил своите слабости и той минава за религиозен, но необработена е нивата. Показва се, че е религиозен, пък не е религиозен. Не е обработена. Чудни са хората в своите понятия. Аз разсъждавам много конкретно в дадения случай. Казва: „Той е милионер.“ Има ли един милион звонкови, американски долари, не книжни пари, но звонкови, злато, той е богат човек. Ако има един милион книжни пари или друг ако има един милион звонкови, кой от двамата седи по-високо? Та казвам: По някой път ние се осланяме на книжните пари, които имаме. Тях ги наричам наследствени черти, книжни наследствени черти. Онова, което ни е дал Бог, то е звонковото, то е Божественото. Което Бог е вложил в нашия ум, в нашето сърце, в нашето тяло, то е ценността на човека. Книжните пари са после придобити. В нас наследствените работи са книжните пари. Баща ни оставил едни черти.

Един наш приятел се готвил да посети друг негов приятел и приготвил десет хиляди лева да му занесе подарък. Той не могъл да го посети, повикали го на онзи свят на екскурзия, на домашните си не казал нищо. Един ден, след десет години намират в Библията десет хиляди лева, но тия книжни пари излезли из употребление.

Та казвам: Много от вашите богатства са излезли из употребление, останали неща не звонкови. Туй останалото из употребление е човешкото. Божественото работи във всичките времена, при всичките условия. А човешките неща не работят.

Казвам сега: Мислете върху три неща – имате ли достатъчно светлина в ума си, с която да разрешавате всичките мъчнотии. Имате ли достатъчно топлина, с която да разрешавате всичките мъчнотии. Имате ли достатъчно сила в себе си, с която да разрешавате всичките мъчнотии. Ако имате достатъчно топлина, сърцето ви ще бъде здраво. Война няма да има. Ако имате достатъчно светлина, умът ви ще бъде здрав. Това е съвременната хигиена. Навсякъде може да се приложи и ще имаме едно ново поколение, ще имаме нови хора, няма да имаме тия криви разбирания. Иде века, да се свърши на онова невежество. Всичките тия страдания трябва да дойдат до крайния предел. Човек някой път трябва да умре, да се освободи от тъмнината, от страданията, от насилието в света и да влезе в новия свят.

Не искам да ви говоря за свършването на века. Аз ви говоря сега за началото на века. Началото на новия век носи Божествена светлина. Началото на новия век носи Божествена сила и единение на хората да се споразумеят. На туй основание има една малка надежда, тия хора, които сега мислят да се бият със своите плюскала, са намислили да се примирят. И добре ще бъде.

Да ценим нашия ум и да служим на Господа на светлината. Да ценим нашето сърце и да служим на Божия свят на топлината. Да ценим и нашето тяло, да служим на Божествената сила.

Отче наш.