Разлика между версии на „Да Го посрещнат“

Текуща версия към 11:49, 18 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1924 г.

Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)

9. Да Го посрещнат

Беседа, държана от Учителя, на 14 декември, 1924 г. в гр. София.

„На утрешния ден народ много, който беше дошъл на празника, като чуха, че иде Исус в Ерусалим, [13] взеха вейки финикови, та излязоха да Го посрещнат, и викаха: Осана! Благословен, който иде в името Господне, Цар Израилев!“. *)

„Излязоха да Го посрещнат“ – това са най-важните думи в стиха. Онова, което има да кажем, то не се съдържа в стиха.

Този стих е един от обикновените стихове. Вижда се, че онзи народ, който излезе да посрещне Исус, имаше същите стремежи, каквито и вие имате. Значи, в този народ имаше всички възможности да разбират Истината, да разбират Любовта и да я възприемат, както и сегашните хора. Смисълът на този стих, обаче е в това, защо този народ излезе? – Да Го посрещне. Ние не се занимаваме толкова с миналите работи, те са за нас само една опитност, нас ни интересува настоящето.

Всеки човек в себе си има една светла идея, която по някой път излиза да посрещне. Ние наричаме идеал онова великото нещо в нас, за което имаме един свещен трепет, което очакваме с години, за да го посрещнем. Но у нас все пак има известни недоволници, известни фарисеи, учени хора, които казват: Я си гледайте работата, какво си губите времето, вие се осигурете, това е за младите. Така е, човек е разделен в себе си. Когато у човека започне да се развива духовния живот, в него се явява една вътрешна борба. Някои казват: Без борба не може ли? – Не може. Аз не говоря за онази обществена борба, аз не говоря за онази борба между пехливани, която по модерно, на културен език наричат инцидент – станал някъде някакъв инцидент – на български пък казват, „случайност някаква“. Е, хубаво, нямам нищо против този инцидент, или против това, че станало нещо, случило се нещо.

И тъй, всеки човек има една свещена идея. Ние някой път се запитваме: Защо този народ не прие Исус? Съвременните историци не са разрешили въпроса. Ако кажем, че евреите бяха некултурен народ, не е вярно. Това бяха хора с култура, които цели 400 години се учиха в Египет. Те имаха една възвишена култура. Те имаха много учени равини, много учени хора, капацитети, както ги казват сега. Те имаха такива учени, че каквото кажеха, светът се потресваше. Историците имат всичкото добро желание да обяснят причините, защо евреите не приеха Христа, но нещата не могат да се обяснят така лесно. Защо? Като се дойде до религиозните, до набожните хора, като се дойде до духовния свят, работата се слага малко по-другояче. Религиозните хора казват, че Господ управлява навсякъде в света, че Той е всесилен, че Той може да направи това-онова, че животът и всичко друго става все по Неговата воля. Той казва: Ти ще воюваш. Съгласен съм. И щом се свърши сражението, ти се върнеш [у] дома си. Обаче Бог праща един човек на земята да каже Неговата Истина, но в дадения случай този същият Господ не иска да му помогне, защото хората да възприемат, да разберат тази Истина. И тогава, този горкият човек се чуди, защо не го приели. Исаия казва така: „Господи, кой повярва в нашето проповядване?“ После, за да се избегне друго едно противоречие, Исаия също казва: „Ослепил си очите им, затворил си ушите им за да не могат да видят, нито да чуят“. Е, хубаво, ако Господ е ослепил очите им и затворил ушите им, за да не могат да видят, нито да чуят, какво е виновен за това народа? Исаия не е виновен, вината е в преводачите, в тези, който превеждат.

Сега, аз не искам да произнеса една обвинителна реч, но говоря тъй инцидентно, или преведено на български език, на културен език, мимоходом говоря. Та казвам: Всеки човек, колкото и да е малък, все има по една свещена идея в себе си, но и в него се намират тези отрицателни сили. Всички онези разсипани хора, които се отчайват от живота си, тяхната идея е разпъната, изгубена, и те си остават немили-недраги. И действително, всеки човек, който остава без идея, в каквото и да е отношение, той все не може да сполучи в живота си. Човек и като търговец трябва да има идея; и като писател трябва да има идея; и като музикант трябва да има идея; и като художник трябва да има идея. В каквото направление и да е той, все трябва да има една идея, която да му дава подтик. Пък най-после, и кръчмар да е, трябва да има една идея в себе си; и касапин да е, трябва да има една идея в себе си; и военен да е, трябва да има една идея, която да го подтиква. Работите у нас седят по един начин, а у други – по друг начин. Казвам: Коя е основната причина, която ни пречи да възприемем великата Истина в света? Възраженията са тези, че ако ние възприемем великата Истина тъй, както не сме подготвени, ще имаме големи страдания. Това не е вярно. Аз няма да оспорвам това, но ако проследите Толстой, който прави своите разсъждения върху тези думи, ще се уверите, че това не е така. Ако казвате, че само религиозните, набожните хора страдат, не сте прави. Онези хора, които не са религиозни, които не са набожни, страдат повече. Следователно, когато някой се оправдава, че не може да възприеме тази идея, защото ще страда, казвам му: Ти и без да я възприемеш, ще страдаш. Страданията в света ще дойдат като неканени гости. Нали в съвременните държави има съдебни пристави? Е, така и на тебе най-първо съдебният пристав ще ти изпрати един червен лист да отидеш доброволно да си платиш дълга. Ще се мобилизираш с банкноти, със звонкови монети оттук-оттам, ще отидеш при съдебния пристав и ще кажеш: Аз съм готов да изпълня твоята заповед. И така, ти ще воюваш. Против кого? – Против дълговете си. Ще има стрелба, това-онова и горе в 15–20 минути ще се върнеш с един лист, че почтено си свършил сражението, или казано на прост език – изплатил си дълговете си. В случай, че доброволно не изплатиш дълговете си, не приемеш червения лист, не му се подчиниш, тогава ще дойдат двама ангели – ще те бият и ще те заставят да си платиш дълговете. Искаш, не искаш ще ги платиш. Страданието в този свят ще ти изпрати един червен лист и ще каже: Искам да те посетя, много се затъжих за тебе. Ако ти не го приемеш доброволно, то ще дойде по който и да е начин. Сега философстват: Можем ли да избегнем страданията? – Можем да ги избегнем. Има една наука, според която по един правилен начин ние можем да избегнем страданията. Кога? – Когато ликвидираме с всички свои стари сметки, когато ликвидираме с всички свои стари вярвания, когато ликвидираме с всички свои стари обичаи, изобщо с всичко старо и започнем с новото. Само тогава страданията в света ще престанат. Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: Когато човек излезе от Бога и помисли, че може да живее без Него, всичките страдания се наредиха след него като войници в бой и оттогава насам светът все страда. Казвате: Ами тогава какво трябва да направим? – Ще мислите, че може да живеете само с Бога и от този момент всички страдания ще престанат, т.е. няма да престанат, но ще започне живота на великата култура, която ще даде един велик импулс. Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трябва да се обърнем към онази посока, откъдето идва Божествената светлина. Вие ще кажете: Отгоре идва тази светлина. Не, от главата вътре идва тази светлина. Работи тази глава! За физическия свят светлината идва отгоре, но за нас хората светлината не идва отгоре. Човешкият мозък, човешката глава е един акумулатор, откъдето се предава Божествената светлина. За нас, тази светлина идва от мозъка, от сърцето, от душата, от духа. Това са все фантастически думи, защото умът не се вижда, сърцето не се вижда; душата не се вижда и духът не се вижда. Всички тези думи, с които си служим, са невидими. Засега, има няколко думи в които хората вярват. В ума вярват, в сърцето вярват, и в живота вярват. В туй сме заставени да вярваме, защото всеки чувства болка, всеки мисли, всеки живее. Тези думи – ум, сърце и живот, са придобили гражданство, но думите душа и дух не са придобили гражданство. Дали има дух, дали има душа, това е спор. Писатели и поети казват, например: Духът на този народ витае над него, духът на този поет витае около гроба си – макар да отричат, че има дух. Човек, сам по себе си, е един затворен гроб, и Христос казва: „Вие сте гробища варосани“. Какво търси един дух около гроба си, около мъртвите и там да витае? Значи, макар и в поетическа форма употребени тия слова, показват, че човек, сам по себе си, представлява един затворен гроб. Като е тъй, има вярване, че един ден хората ще излязат от гробовете си. Това е символичен език, в който, ако се впуснем, ще има много противоречия и от едната, и от другата страна. За нас важният въпрос е да се повдигнем над сегашните условия, в които живеем, да се домогнем до Божествената Истина, която ни е необходима сега. Дали ти вярваш, или не, ще живееш по същия начин. И който вярва яде, и който не вярва яде. Хората може да спорят, дали трябва да имат къща, или не. Казвам: Всички все трябва да имат къщи, където да живеят. Може да спориш върху въпросите за икономическите условия, но все-таки икономическите условия оказват известно влияние. Ако някой човек мисли, че икономическите условия не оказват влияние върху живота, той не разбира законите. Най-първо човек е свободен, после се ограничава. Докато ти не си направиш един кораб, свободен си, но в момента, в който направиш един кораб и влезеш с него в бурното море, ти вече се ограничаваш със своя собствен кораб, със своето собствено произведение. Тогава ти няма да се шириш свободно в морето, но най-малкото, поне ще се позатвориш и няма вече да имаш туй хубаво разположение. Тези вълни ще те хвърлят с твоя кораб на една, на друга страна, няма да искат да знаят, дали си цар, или си беден. Те казват: Ние имаме съвсем друго предназначение. С всички, които влязат в морето, постъпваме по един и същ начин.

Казва се в стиха: „Излезе народът да посрещне Исуса“. Мислите ли, че ако днес Христос дойде между съвременните хора, те биха Го посрещнали по-добре? Не, работата днес е още по-лоша. Най-първо, как ще примири Исус интересите на тези воюващи страни? Как ще им докаже, че учението, което носи, ще им донесе подобрение? Те веднага ще му кажат: Докажи! Пак ще се повдигне въпросът: Хляб, хляб! – Нищо повече. Жито трябва? Всеки град трябва да се храни. Най-първо икономическият въпрос ще изпъкне на сцената, но той не е същественият. За да се създаде един параход, не зависи ли от степента на културата на човека и от неговото знание? Този параход напълно ще зависи от онова знание, което човек прилага в построяването на кораба. Колкото този човек е по-далновиден, толкова и неговият кораб ще бъде по-хубав. Колкото неговата интелигентност е по-слаба, толкова и корабът ще бъде по-слаб; и като влезе в морето, всички икономически условия ще се сложат тъй, че всички провизии ще се развалят, и възможно е тогава човек, при всичкото изобилие на тези припаси да не може да ги ползва. Най-после, аз казвам: Философията не е там дали един човек е богат, или не. Но питам: Този богат човек използвал ли е богатството си тъй, както трябва, или не? Три положения има, в които богатият човек трябва да използва богатството си. Първото положение: да го използва като индивид за себе си, това му се налага. Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога. Добре, ако този човек се намира в първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне известни ограничения. Например, ако неговият стомах е развален, той не ще може да яде. Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10 годишно винце „малага“, донесено от Испания. Дават му всичко това, не може да го използва. Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири. Вземе след това малко рициново масло, прочисти се и после казва: Слава Богу, освободих се. Но, човек има крепък дух. Той се поизхитри след това и казва: Тази първата кокошчица имаше нещо. Жена ми не беше я опекла добре, та стомахът ми не можа хубаво да я смели, но тази втората ще я задуши вече в тенджерата. Турят кокошката в тенджерата, задушават я. Но и този път стомахът се разстройва. Е, сега пък във винцето е вината. Добре, ще вземат вино от друго място. Пие от това ново вино, но започва пак: Олеле!… Ту виното виновно, ту кокошката виновна. Мисли си той: Защо тези кокошки не седят в стомаха спокойно, но се повръщат назад? Казвам: Ти не можеш и не трябва да използваш богатството само за себе си. Ако ти си един разумен човек, няма да използваш богатството си така, но ще кажеш: Аз няма да ям кокошки, дайте ми малко жито, малко оризец, малко овесена чорба, малко тарахана. Защо? – Камшик има. И такъв човек, върху когото играе камшикът на природата, като дойде някой негов приятел, казва: Аз съм много скромен в яденето си, почти вегетарианец съм станал. Разбира се, камшик има. И сега почти всички вегетарианци са все болни хора. Ами че аз досега не съм видял един здрав вегетарианец. Те са все болни хора, които искат да се лекуват с вегетарианство. Това още не е идея. Аз бих желал да видя един вегетарианец, който се е родил такъв. Всички маймуни са вегетарианци от рождение. Никой не им преподава, никой не ги кара да не ядат месо. Те имат отлично разположение, здрави са, обаче щом дойдат между хората те се научават да ядат месо и започват да боледуват като нас. Ако една маймуна се върне между другите маймуни, ще им каже: Не си струва човешката култура!

Сега, при отричане на богатството, при думата „богат“, друго нещо се разбира. Под богатство ние разбираме онази идея, която може да те отдалечи от Бог. Ако ти се влюбиш в своето богатство, това може да те отдалечи от Бог. Злото е там, където има хора, които така се влюбват в парите си, че цели 4–5 часа се занимават с тях: изваждат ги, броят ги, пипат ги. Но в тия пари има едно зло – доказано е – те поглъщат живота на човека. Всички статистически данни доказват, че богатите хора са нещастни. Защо? – Парите, които пипат, поглъщат техните жизнени сокове. Следователно, колкото по-малко пипа един богат човек парите си, толкова по-добре за него. Кой от вас не пипа банкноти? Всеки пипа, весело му става, но скъпо му струва това пипане. Вземеш например 1000 лв., радваш се, но това не са 1000 лв., ти се мамиш с тия книги. Колко струва днес курса на парите? Значи, идеята седи в това, че човек най-първо трябва да има любов към Бог, към Онзи, който му е дал първоначалния живот. Защото по-голямо благо в света от живота няма. Най-голямото благо в живота на човека е неговият дух. Духът е родил второто благо – живота. Третото благо кое е? – То е кръвта, от която зависи неговото здраве. Следователно, духът, това е разумното у човека. Под живот разбираме всичко туй, което човек съзнава: да се радва на всички блага, на всичко, което е опитал, на здравето си, за да бъде чрез тялото си в съприкосновение с живата природа и да изпита благата, които Бог му е дал. Всеки от нас може да има блага. Никой не ни е забранил да имаме блага, но ние с нашата неразумност си препятстваме един на друг. Препятствие има между богатите хора, препятствие има и между религиозните хора. Аз не се чудя, защо бедните и богатите хора спорят помежду си. Те спорят, че едните имат земя, къщи, а другите нямат. За мене този въпрос е разрешен, но вземете християнските народи, които поддържат едно верую, които имат един Учител, а като се срещнат православни, католици и евангелисти, всички спорят помежду си, всички имат особени схващания за Христа. Те се запитват: Ти вярваш ли че Христос е Син Божи? – Вярвам. Вярваш ли че Христос е Бог? – Вярвам. Е, тогава ти си от нашите. Какво се разбира под думата [„]Син Божи[“]? Какво се разбира под думата [„]Бог[“]? Думите „Син Божи“ и „Бог“ не решават въпросите.

И тъй, този народ излязъл да посрещне Исус. Предполагам, че всички хора са били разумни. За да посрещнем една своя идея, ние трябва да бъдем разумни. За да можем да я реализираме, също трябва да бъдем разумни. Онзи велик художник, който иска да реализира своята идея, онзи скулптор, който иска да реализира своята идея, онзи лекар, който иска да прояви своето изкуство, все трябва да бъдат разумни хора. Вследствие отдалечаването ни от Бога, като не живее Бог повече в нас, в нас се заражда първия принцип – нашата индивидуалност – ние искаме блага само за себе си. И всичкият спор на земята произтича все от стремежа да се задоволи този принцип.

Сега, ще ви приведа един малък пример от културата на древния Египет. Кухан-Бар, тъй се наричал един велик жрец в Египет, бил посещаван от мнозина, които искали да се домогнат до онова знание, с което древният Египет разполагал. Този жрец бил толкова добросъвестен, че предупреждавал всички, на какви страдания може да се подложат. Той най-напред ги завеждал при едно легло с игли и ги запитвал: Ще можете ли да изтърпите тези страдания, да ви подхвърлят на тези игли, докато ви изтече всичката кръв? След това ги завеждал пред едно огнище и им казвал: Виждате ли тази пирустия, ще ви преобръщат, ще ви пекат от едната и от другата страна. Ако може да издържите на тия и на ред други изпитания, ще ви приемат да учите великите тайни на школата.

Тази школа съществува в целия свят. Всички ние, съвременни хора, сме изложени на един велик вътрешен изпит. Богатството и сиромашията, всички болести, всички тия обществени перипетии, който стават сега, оказват върху индивида голямо влияние. За да може човек да издържи този велик изпит, трябва да има една свещена идея. Без тази свещена идея ние не можем да се домогнем до самата Истина. Човек трябва всякога да има погледа си прикован към каква и да е посока. Ако вие поставите и най-великия художник пред една рамка без платно, а в ръката си няма четка и бои, той не може да прояви своя талант. Той може да я замисля в ума си, но не може да я реализира и всякога ще усеща в себе си една тъга. Ако великият музикант няма пред себе си един инструмент, чрез който може да прояви своя талант, той ще усети вътрешно една велика тъга. Ако ученият човек няма пособия, няма книги, за да работи, той ще усети една вътрешна тъга. Ако ученикът няма условия да се учи, ако синът няма баща и майка, които да го поддържат, те ще усетят за всички тези лишения една вътрешна тъга, ще почувстват, че техните идеи не може да се реализират. Защо? – Нямат възможности. Но, туй платно, този инструмент, тия книги, тия средства може да се доставят, по който и да е начин.

В света, в който живеем, Бог ни е дал всичките възможности, но често ние сами си препятстваме. Ако аз вляза в един дом, трябва да внеса в него мир и спокойствие, трябва да се запретна да работя. Но, ако вляза в един дом и започна да бия децата, ще бъда ли добър гост? – Не. Значи, от нас зависи да използваме разумно всички блага, всички възможности, който ни са дадени.

И тъй, у всички ни трябва да има добри обходи. Ние, съвременните хора, сме много лековерни, вярваме повече на външните проявления. Ние вярваме, че един човек страда много, ако плаче и вика. Не е тъй. Дълбоките страдания на човешката душа не могат да се изразят с викане. Дълбоките реки шум не правят, малките рекички много шум правят. Въпросът сега е там, дето всички казват, че светът страда много. Кой няма страдания? – Всеки има страдания. Ние сме пратени от небето да благуваме ли? – Не, да се учим. В първо време, човек за да научи нещо, трябва да има известни лишения. Лишенията са един временен метод. Тия временни лишения, тия временни скърби ще създадат в човека един характер, с който ще го въведат в царството Божие. Над него седи един велик свят. Учените хора не се спират пред този свят. Ако питам всички учени хора, дали тия слънца са населени, ще ми кажат, че сега не са населени, а за в бъдеще – не знаят. Не, тези планети, тези слънца са населени със същества от различна интелигентност. Не е въпросът, какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една човешка раса. Тази човешка раса съществува не само на земята, не само на слънчевата система, тя съществува и на Сириус, тя се намира и в по-далечни системи. Тази раса постоянно се развива. След като завърши човек своята работа на земята, какво ще прави? – Ще го пратят на друга някоя планета, на небето още няма да отиде. След всяко умиране, ще ходи от система в система, докато се изработи неговия характер. Тогава той ще отиде в друг един свят, където неговите чувства, сетива за физическия свят ще се затворят и ще се отворят други чувства, други сетива. Засега обаче, ние сме пратени на земята да изучаваме физическия свят.

Сега, Христос, като се явил между този народ, какво искал да му каже? Ще кажете: Той е дошъл да говори за икономическите условия на живота. Не, Христос не е дошъл да урежда икономическите условия, защото този въпрос е уреден. Господ е пратил изобилно храна на земята. Ако ние кажем, че трябва да работим, за да живеем, тогава всички тия микроскопически същества сеят ли? – Не сеят, за всички има храна. Питам: Какво мислите ще бъде, ако ние, съвременните хора, се откажем да орем и сеем? Ние мислим, че ще умрем гладни. Няма да умрем гладни, но животът ни ще се измени. Ние, съвременните хора, ядем повече, искаме повече средства, отколкото са ни нужни. Вземете например една бедна фамилия – мъж, жена и три деца, вземете и една богата фамилия – мъж, жена и три деца: на богатата фамилия не са достатъчни и 10,000 лв. месечно, а бедната фамилия минава с 1000 лв. Питам: Как е възможно това, едните да минават с толкова малко средства, а на другите не стигат и 10,000 лв.? С какво минават птиците, с какво минават млекопитаещите? Ама ще кажете, че те са некултурни същества. Е, в какво седи нашата култура? Под „култура“ аз разбирам известно познаване на Бог. Всяка една култура се отличава с известни схващания за Бог, с известни принципи, които може да се приложат. Християнските народи се отличават със своята любов към Бог, т.е. те са приложили Божествената Любов повече. За в бъдеще тази Любов трябва де се приложи още повече. Християнските народи мислят, че са достигнали до върха на тази Любов. Не, не са достигнали до там. Те още нямат условия за прилагане на тази Любов. При това, за в бъдеще трябва да се изучават методи, как да се приложи тази Любов, как да се използват не само физическите, но и духовните блага, които ни са дадени.

И тъй, народът излезе да посрещне Христа. Но явиха се фарисеите и казаха: Виждате ли Го, отиде светът с Него! Хубаво, ако тогавашният свят беше приел Христовото учение в Неговата пълнота, мислите ли, че нашето положение щеше да бъде по-лошо? Питам: Защо тогавашните учени хора не са били готови да възприемат Христовото учение? Защо ли? Ще дам следната аналогия. Две моми обичат един богат, учен, красив момък и нито едната успява, нито другата. Едната казва: Отстъпи ти. Другата казва: Отстъпи ти. Всяка иска да има момъка. Тия две моми ще се намерят пред онзи проблем, пред който се намерил Соломон, когато се явили пред него две майки с едно дете. Едната казва: Това дете е мое. И другата казва: Това дете е мое. И двете не отстъпват, всяка иска да вземе детето за себе си. Тук се показва мъдростта на Соломон. Той, за да изпита, коя е истинската майка на детето, казва: „Разделете това дете на две половини и дайте на всяка майка по една половина!“ Истинската майка я заболява сърцето при това решение и казва: „Не, нека тя вземе детето, но поне цяло да остане“. Тези две моми са двете майки. Питам: Коя от тях е истинската? – Която отстъпи. Тази, която иска да се раздели детето, е мащехата. Кой е истинският богат човек? – Който отстъпва богатството си. Мислите ли че този човек, който отстъпва богатството си, е сиромах? Не, този, който отстъпва богатството си, е истинският богат човек, той има знания. Ако имам 100 милиона лева и бих ги дал на българите, всички ще пишат добре за мене, ще кажат: Няма такъв добър човек като този. Горкият, даде си всичкото богатство, осиромаша! Аз зная къде се намира всичкото богатство на природата. От време на време мога да си разравям по малко. Човек, който служи на Бога, той е в пълния смисъл на думата богат. Такъв човек никога не може да бъде сиромах. Хора, които са сиромаси, не могат да служат на Бог. Ще бъде смешно, да живееш при най-богатия господар, и да бъдеш сиромах! Да живееш в най-голямото изобилие, и да бъдеш гладен? Турците казват: И да го видиш, не вярвай!

Всичко онова, което нас ни отдалечава, то е, че ние не вярваме във възможността да се свържем с Бога и да работим разумно. Можем да се свържем с Бога! Бог обича разумни същества около себе си. Неразумните Господ ги оставя в абсолютно пълна свобода, да се учат от своя живот. И сега, Господ пак ни наблюдава, но ни оставя да се учим от страданията си. Раждаме се, умираме, идват страдания, епидемии, стават катастрофи, плачем, молим се. Той все ни гледа и казва: „Тези деца плачат, но не слушат“. Всичко това ще се продължава дотогава, докато в нас се зароди едно дълбоко желание да изпълним волята Божия не по външни заповеди, а по дълбоко вътрешно разбиране. Това е великото в живота! Това значи да посрещнем Исуса, това значи да посрещнем Божествения Дух и да Го възприемем вътре в себе си!

И тъй, Божественият Дух слиза! Някои искат да Го видят с криле. Не, когато Божественият Дух ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен мир, една вътрешна умствена стабилност каквато никога не сте чувствали; при това ще се зародят във вас нови мисли, нови желания. В който ден стъпи Божественият Дух в къщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си вземат торбичките и една след друга ще си отиват и ще ви казват: Сбогом, сбогом! Този Дух ги изпраща една след друга и им казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега аз започвам моята“. Всички ще си отидат, а ти ще започнеш да учиш новото учение. Някои казват: Ние трябва да докажем, че сме добри и невинни хора. Ти не можеш да докажеш своята невинност. Йосиф можа ли да докаже своята невинност, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мъжа си: „Този младият евреин се подигра с мене“. Какво направиха с него? – Затвориха го в тъмница и го държаха там две години, докато Бог не го извади. Прекараха го през училището. Така ще бъдете поставени и вие. Как ще докажете, че сте невинни? Човек в себе си трябва да знае, дали е виновен, или не. Аз не зная ли пред себе си, дали съм прав, или не? Следователно, всеки един от вас трябва да чака, докато се събуди Божественото в него, докато Бог не го посети. Бог ще го посети, по който и да е начин. То е великото! Ние трябва да се примирим с Бог. Някои от вас са се примирили вече и на тях казвам: Вие трябва да се учите на закона на служенето! Някои казват: Ние го знаем. Казвам: Тогава, има друго училище. Ще учите закона на Любовта! – И това прилагаме. Ще учите закона на вярата! – И това прилагаме. Ще се учите на великия Божи Дух! Има велики неща, които отсега ще започнете да учите. Има много неща за прилагане. Опитали ли сте вие, какво нещо е законът на Любовта? Щом дойдете до положение да действате със закона на Любовта, да влезете в Него, в този смисъл, както аз употребявам думата, невъзможно е някой да ви направи пакост, защото в дадения случай можете да ставате видим и невидим. Щом дойде някой да ви направи пакост, вие веднага изчезвате. Ти си една хубава мома, някой иска да те прегърне, да те целуне. Щом помисли това, веднага закона на Любовта действа, и тя изчезва. Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи беда. Иска някой да те обере – не може. Стига да влезем в закона на Любовта, ние влизаме вече в един магически лабиринт. Някой казва: Аз любя. Питам: Ти можеш ли да ставаш видим и невидим? Че как може това? – Е, ти не си познал още Любовта. Тази любов, която сега имаме, е чисто човешка. Че кой от вас не се гневи за нищо и никакво? Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава 1000 лв. и не иска да ти ги плати – ти веднага кипваш. Казваш: Развали ми разположението! Защо пожертва щастието си за 1000 лв.? Някой жертва туй свое щастие, туй вътрешно богатство за едно ядене, за един крив поглед от някого, или че някой казал нещо по наш адрес. Ако ти разбираш закона, благодари на Бог, че еди-кой си те погледнал накриво. Някой ти казал нещо лошо, благодари на Бог.

Един ден пътувам с трамвая и един господин ми казва: Господин Дънов, познавате ли ме? – Не ви познавам, по човешки му говоря. Много зле пишат вестниците за вас. Защо не ги дадете под съд? Нищо, аз се радвам. Защо? Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил. Ако пишеха добре, щяха да ме обвинят, че съм ги подкупил. Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари. Тъй че, щом хората говорят за тебе лошо ще знаеш, че тези хора са искрени, не са подкупени, пишат от сърце. Ако някой изявява любовта си към тебе, ще кажат: Обичат го заради парите му. Ако дадеш някому пари, или друго нещо, ще кажат: Той пише, или говори хубаво за него заради парите му. Пък ако някой те мрази, тук поне си сигурен, че този човек е искрен, с нищо не си го подкупил. Така Господ прави. По някой път Той ни изпрати сиромашията, да види, доколко Го обичаме. Когато сме облечени хубаво, когато ни дава пари, казваме: Колко е благ Господ! Като Него няма друг. После, като дойде сиромашията, казваме: Виж, този Господ не е толкова справедлив, види се, че и в Него има пристрастие. Аз почнах малко да се колебая. Взех да чета някаква философия, и там се казва, че в света няма оправия. Зарежи му края! Мисля си: Какво да се прави тогава? – Почни да бъркаш в касите! Така се явяват онези символи, онези примери от живота. Отива един търговец на стока при началника на гарата в един български град и му казва: Господин началник, отпусни ми няколко вагона да си пренеса стоката! – Не може. Аман, господин началник, жена имам, деца имам, услужи ми! – И му показва 10-те си пръста. Какво означават тези 10 пръста нагоре вдигнати? – Ще ти дам 10,000 лв., услужи ми. А, казва началникът, моля, моля, зимно време е, този човек има жена, деца, услужете му. Веднага дава разпореждания, отпускат му вагони. Питам сега: При такава една култура, при такова едно разбиране, когато нас тъй лесно могат да ни подкупят, какво благо можем да очакваме? Виж, аз похвалвам този началник в едно отношение. Ако този началник само за 10,000 лева веднага отпуска вагоните, защо ти, на когото Господ е дал едно богатство от милиарди, не вършиш волята Божия? Защо спираш тия вагони? Тебе Господ ти е платил хиляди пъти повече, защо не вършиш Неговата воля? Седиш и мислиш, дали има Господ, или няма. Казваш: Като отида на онзи свят, ще проверя, дали има Господ, или не. Ами че и там има хора, които се съмняват, дали има Господ, или не; и там има безверници. Човешкото безверие е плод на човешкото разбиране. Щом няма любов, разбирането е криво; щом има любов, разбирането е право. Следователно ние мислим, че всички нещастия произтичат от факта, че Бог иска да наложи волята си върху нас, да ни направи роби. Даже ние учим, че ако вярваме в Бог, няма да имаме забавления, музика, ще седим като мумии. Не е така. Вие трябва да бъдете един крилат ангел, да видите Божието лице, да познаете какво нещо е Божията Любов, да видите, какво нещо е Божествения свят! Той е такава интензивност, за каквато нямате понятие дори. И, след като Господ подпише на този ангел един свободен билет, с който да може да посети всички слънчеви системи, да види там какви богатства има, какви култури, какви театри, концерти, каква музика, каква поезия, тогава ще се разбере, че Божиите пътища, Божиите планове не са такива, каквито ние ги мислим, каквито са на нашата слънчева система. Нашата слънчева система е на опашката. Ние сме в предградието на този велик Божествен град, още не сме вътре. Вие ще ми кажете: Как ще докажеш това? Аз не мога да го доказвам, мога само да ви го дам като една вероятност, може да ви дам едни формули, с които да работите. Ама трябва да ни го докажеш! Как мога да ви докажа това нещо? То е тъй далечно!

Учените хора доказват, че нашата слънчева система е в предградието на Млечния път. Учените окултисти пък доказват, че нашата култура е една от идеалните култури, но с тази идеална култура ние създаваме само съмнения. Нашата наука е наука на съмненията, на относителните истини и тогава казваме: Материалното е реално само за материята, и духът е реален само за духа. Духът не признава материята, и материята не признава духа. Има неща, които трябва да се свържат. Материалният живот и духовният живот са два живота, между които трябва съединителна нишка. Всички онези хора, които имат тази съединителна нишка, закона на съответствието, ще разберат, каква е тази връзка между материята и духа. Следователно, сега имаме един относителен, променлив живот, който се диференцира. Този живот за в бъдеще, след милиони години ще стане съществен. Сега той е в началото си.

Ще ви дам една математическа задача: Вие можете ли да умножавате единицата? Не, колкото и да умножавате единицата, тя не се умножава. Можете ли да я събирате? – Не можете. Не можете и да я изваждате. Някой ще каже: Как да не може? Единица по единица правят две единици. Не, в света съществува само една единица. С какво ще я събереш, с какво ще я извадиш, с какво ще я умножиш? Тогава, откъде се явиха другите числа 2, 3, 4 и т.н.? – От делението на единицата. С другите числа можеш да събираш, да вадиш, да умножаваш и да делиш. Значи, светът е произлязъл чрез деление. И ние в света не събираме с цели числа, а с дроби, с частици на единицата. Следователно, първоначално единицата се е разделила и произлезлите от нея числа се умножават, делят и т.н., тъй че ние работим с дробите. Питам: При такова едно събиране, изваждане, умножение частите на единицата, каква наука може да имате? Някой казва, че 2 + 2 = 4. Казвам: Да, 2 и 2 прави 4, но 4 е равно на единица. Как тъй? По вашата теория всяка една ябълка е равна на 250 грама. Четири ябълки по 250 гр. правят едно кило. Значи, 4 = 1 кило, равно на единица. Вие казвате, че 4 е по-голямо от единицата. Казвам: При такова едно разбиране, какво понятие може да имате за нещата? Ние сега сме се раздробили и всеки мисли, че е нещо много голямо. Не, ти си една малка частица от единицата в света. Ти знаеш ли кога се отдели от Бога? Помниш ли този момент? Някой казва: Аз зная много неща. Кажи тогава кога се отдели от Бога? Аз чувах да разказват за едно момче от България, което казвало, че помни когато майка му се женила, то играло на хорото. Е, възможно ли е това нещо? Всеки от вас, който чуе тези работи, ще каже: Детински приказки са тия неща. То не е играло материално, но като душа, която очаквала да се въплъти, то играло, било около хорото, взело е участие.

Ние, съвременните хора, признаваме само неща, които стават. Да ви приведа друг факт. Представете си, че вие сте в едно здание пълно с барут. Имате една клечка кибрит, запалите я и ѝ казвате: Слушай, аз ще те туря в барута, но да не направиш някоя пакост да се запалиш, внимавай! Питам: Тази клечица ще послуша ли твоята заповед? Щом я туриш при барута, тя ще го запали веднага и той ще хвръкне. Така правим и ние, съвременните хора. Запалим своите клечки, отиваме с тях при барута, туряме ги вътре и казваме на клечиците: Вие няма да запалите барута, ще гледате да изпълните волята Божия. Тази клечка не разбира от никакъв морал. Е, какво да се прави тогава? – Ще намокриш барута, ще запалиш клечката и тогава ще я приближиш до барута. Тя ще си гори, а с барута нищо няма да стане. Преведете сега тези символи. Какво представлява барутът? – Това е човешката алчност, да има човек всичко в изобилие. Тази алчност ни е турила всички в тревога. Когато обаче, Божията Любов се приложи между хората разумно, тогава много от несгодите, които сега съществуват в света, ще се отстранят.

Защо е дошъл Христос в света? – Той дойде да скачи хората духовно с Бог, да направи тази връзка. Ние по плът сме скачени, но духовно не сме. Обаче, като дойде Христос, тогава имаше две компании в света: окултистите ги наричат, компания на Бялата Ложа, и компания на черната ложа. Последната нямаше интерес Христос да направи една нова инсталация и затова казваше: Ние ще се стремим, по какъвто и да е начин, да развалим тази компания. И знаете ли на какво приличаше тази работа? Когато балканските народи направиха съюз помежду си, дойде Австрия и каза: „Ние трябва да похарчим много милиони, но да развалим този съюз!“ Питам: Австрия, след като развали балканската конфедерация, прокопса ли? Не само тогава, във времето на Христа беше така, но и днес хората не искат тази нова инсталация. Не я ли приемат, те ще се намерят в положението на Австрия. Е, какво от това? – Ще страдат. И като питат, защо е дошъл Христос, казвам: Христос е дошъл да направи нова инсталация, да ни научи на този велик закон на Любовта, на послушанието, да вършим волята Божия от любов, а не само с привидни жертви и с тамяни. Христос казва: „Тамянът трябва да бъде в сърцето ви, жертвеник трябва да бъде сърцето ви!“ Всичко у вас трябва да бъде ангажирано с Божествената Любов, с всичко чисто и възвишено. Човек трябва да обича и своите ближни. Кои са вашите ближни? – Не телата, а душите на хората са вашите ближни. Колко ми е приятно, когато срещна някоя душа, спряла се и говори на друга душа! Срещам други двама, облечени хубаво, вървят заедно, но не се обичат. Какво виждам? – Техните души не се докосват никак, те са студени като лед, чужди са един на друг.

Сега вие казвате: Възможно ли е това ново учение да се приложи при сегашните условия? – Именно сега може да се приложи. От вас днес не се изисква да отивате по горите. В България няма скрити места, където да станеш постник. Ако станеш някой виден светия, ще започнат да се изреждат от Европа хора, които ще те фотографират, ще изучават живота ти, ще пишат за тебе туй-онуй и ще се намериш в чудо, в беля; ще се чудиш, къде да се скриеш. Тук няма скрити места, и в Европа също няма скрити места. Не, има само един начин, по който можем да живеем – той е, да се свържем с Бог! Аз ви обръщам внимание на следните неща. Ако вие се колебаете, ако вие очаквате да придобиете Истината след като умрете, това не е наука. Този въпрос се решава сега, или никога!

Аз мога да ви дам два закона, с които да проверявате нещата. Всеки от вас може да провери, дали известна истина е права, или не. Как? Когато искате да направите някаква връзка с някой човек, в каквото и да е отношение, например, да купите заедно къща, да направите една търговска сделка, или да станете учител на някого, ако усетите вътре в себе си едно спокойствие, с този човек може да вършите работа безпрепятствено. Вие ще може да разчитате на него. Опитайте това нещо! Ако пък този човек не може да свърши вашата работа, вие ще усетите една вътрешна тъга, като че нещо стяга сърцето ви. Какво показва това? – Че този човек няма да устои. Това е не защото той има зла воля, но толкова може. С това стягане на сърцето ви, природата иска да каже, че условията в живота ви, всичко така ще се стече, че няма да успеете. Тръгнете на път, но сърцето ви се стяга нещо – не тръгвайте. Ако искате да знаете дали туй, което ви говоря е Истина или не, вижте, ако нищо не стяга сърцето ви, приемете я, изучавайте тази Истина, но ако сърцето ви се стяга, не я приемайте, аз не ви я налагам. Тогава изучавайте Библията, изучавайте учението на хората, които са живели по Бога.

После, вземете предвид следното правило: Намираш се в някакво изпитание, омотал си се някъде, но ти се дава възможност да излезеш от това положение. Как трябва да постъпиш? Заплетеш ли се, направи туй, което не ти е угодно, което не е в твой интерес. Направиш ли това, което не е в твой интерес, ти ще спечелиш; направиш ли това, което е в твой интерес, ще изгубиш. Направете един такъв опит. Например, решавате да станете сутрин в 4 ч., да четете нещо, или да размишлявате. Събудите се, но си кажете: Хайде, още малко да си поспя. Не, не се подавайте на тази слабост! В този случай направете това, което не ви е приятно. Легнете ли да спите, ще объркате работите си и ще станете неразположени. Като казах това на една госпожа, тя ми разказа една своя опитност. Детето ѝ заболява от око, явява се силен оток. Мъжът ѝ казва: Да му се направи операция. Отиват в болницата, лекарят преглежда детето, намира, че е нужна операция. Казва на майката да остане с детето, та сутринта да се направи операцията. През нощта майката я хваща едно вътрешно безпокойство и решава, като стане сутринта, да бяга от болницата. Но не искала да легне да спи, да не би да сънува лош сън. Обаче заспала и по едно време чува кукумявка. Казва си: Не, ще бягам. Започва да разсъждава, казва си: Тази кукумявка може да се обажда за друг някой болен, който умира, но страхува се да пита, дали има някой умиращ. Към 6 ч. сутринта решава да си отиде, но веднага идва болничният служител да каже, че масата за операцията е готова. Е, ще се отива на операция, си казала тя. Решава се най-после, и операцията излиза сполучлива. Казвам на тази госпожа: Ти си постъпила по същия закон – направила си туй, което ти е неприятно. Следователно, туй, което е неприятно за нас, носи едно благо, а туй, което привидно е благо за нас, носи нашето нещастие.

И тъй, сега се приближаваме към основния закон. Аз се обръщам сега към вас като към приятели. Вие сте в света и имате нужда от подкрепа. Някой от вас имате нужда от подкрепа в материално отношение – пари нямате. Откъде ще ги вземете? Някои от вас сте болни. Откъде ще вземете здраве? Някои сте изгубили общественото си положение. Какво трябва да правите? – Ще имате една основна идея, ще се свържете с основния закон на Любовта, и вашето положение няма изведнъж да се подобри, но постепенно ще излезете от това положение, в което се намирате. Само така ще видите, че в света има един идеал, животът ви ще придобие един вътрешен смисъл, и вие ще бъдете полезни не само за вас, но и за вашите ближни. Затова, всеки от нас трябва да работи на Божественото лозе!

Сега, някои може да кажат: А, той тъй говори! Не, всички трябва да говорим така, и с ум, и със сърце, и с душа, и с дух. Всички трябва да бъдем тъй искрени, тъй невинни, както децата. И право е казал Христос: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в царството Божие“.

За сегашните хора, за вярващите се иска не само вяра, не само любов, но се изисква чистота и невинност, които са една вътрешна връзка между доброто и Истината. Засега между доброто и Истината няма връзка, защото доброто е добро за сърцето, а Истината е Истина за ума. Между ума и сърцето няма връзка. Умът мисли едно, сърцето чувства друго, а когато дойде тази невинност, тя се свързва с ума; умът се свързва с душата; душата – с духа, а духът, който носи всички велики блага на космоса, се свързва с Бога, и тогава животът за нас придобива смисъл и казваме: Ние сме дошли отгоре, за да извършим волята Божия и ще я извършим тъй, както Бог изисква. И най-после, като напуснем земята и тръгнем за онзи свят, всички наши по-големи братя, които са изпълнили волята Божия, които са завършили своето развитие ще кажат: Ние сме доволни, че извършихте волята Божия, елате с нас, ние имаме нова култура, разполагайте с всичко наше. Това е факт! Така ще бъде с всички, които са извършили волята Божия!

Беседа, държана от Учителя, на 14 декември, 1924 г. в гр. София.

• ) Иоана 12:12[,13].