Разлика между версии на „Да направим човека“

Текуща версия към 21:05, 23 август 2011

Беседи

Утринни слова -Дванадесета година (1942-1943)

Важни и належащи неща, том 1

Да направим човека

„Добрата молитва“

Ще прочета първа глава от Битието. Прочетете от първи до двайсети стих.

Когато Мойсей е писал за звездите, много ограничени понятия са имали хората. Мислили са ги като малки светила, поставени в небето. Прочетете главата до края.

„Духът Божи“

Един малък превод, направен от онова, което е било едно време. Някои от вас четете Библията. Имате една история, написана във вас, много по-голяма от тази, написана в книгата. Тази история е с всички картини, които, ако се турят на кино, ще бъдат нещо чудесно, ще видите как е станал светът. Може би за в бъдеще това ще стане. Сегашните хора се образуват по същия начин, по който е създаден светът. Вие седите някой път, имате известно неразположение, не знаете причината на неразположението. Какво е било положението, когато Бог е създал небето и земята? Земята е била неустроена и Духът Божи се носел по повърхността. Какво е било на Духа Божи в този неустроен свят? Земята е била покрита само с мъгли, с вода, с пари, с огън. Имало борба между водата и огъня за първенство кой да бъде пръв: огънят ли да бъде пръв, или водата да бъде първа. Голяма борба е имало. Огънят запали нещо, водата го изгаси. Водата изгаси, огънят го запали. Представете си децата, които хвърлят топките – едното хвърля топката, другото я хване, и пак хвърли назад. Тази топка ходи от ръка на ръка. Най-интересното е, че сегашните хора не знаят сега защо са създадени. Защо Бог създаде човека? Бог защо го е създал, е едно, но ние защо сме се проявили в света и каква роля имаме сега? Когато се появяват някои артисти на сцената, каква е ролята? Мислите ли, че в една драма или една трагедия, или една комедия, ролите, които артистите играят, не са еднакви? В какво се отличава една комедия? В комедията нещата не са такива, каквито са представени, значи се представят в една смешна форма. Комедията представя човека много учен. В сравнение със създанието той едва е изучил азбуката. Евреинът, като научи двайсет и две букви, мисли, че много е научил, а един българин ще изучи трийсет букви. Едно време бяха четирийсет, съкратиха ги. Видяха, че е доста трудно – извадиха десет, останаха трийсет. Аз например едно време се чудех как да пиша на български. И тъй, както аз пишех преди четирийсет години, днес така пишат хората. Казваха ми: „Не пишеш право.“ Днес както пишат, тогава аз пишех право. Аз никога не пишех ..., друга буква тургах на мястото. Пък и „ери“ не пишех, туй „ери“ се чудех къде да го турна и пишех едно „и“. Съображенията ми бяха, че ако аз бях научил тъй право писането, след време, като се измени, ще ми бъде трудно. Сега да оставим това.

Какво е предназначението на човека? Какво е предназначението на устата? Какви функции има устата? Първата е като един главен вход на физическия свят, че всяко нещо трябва да мине през вратата на устата. Там има трийсет и двама професори, които чакат. Туй е митница, в което се разгръщат куфарите на всички, които влизат, да не би нещо да мине без мито. Тия трийсет и двама професори дъвчат храната, пък има един друг професор – капелмайстор, който дава тон, обръща на една и на друга страна, разглежда всички неща и дава разрешение да влязат в човешкия свят. Като влязат, най-първо, трябва да се запознаят с десет милиона работници, които са доста учени. Всеки един от тях ще вземе от багажа на тоя, който влиза, ще му услужи. Десет милиона ще тръгнат след него да носят багажа. Голяма чест правят те, цял един ескорт. Някои казват: „Без ядене не може ли?“ Нека направят опит. Видни адепти светии са се мъчили да постят. Христос четирийсет дни прекара без хляб, четирийсет дни пости и на четирийсетия ден огладня. Като огладня, дойде изкушението. Някои казват: „Без хляб не може.“ Онзи казва на Христа: „Не може ли да направиш тия камъни на хляб?“ Какво щеше да бъде нашето състояние, ако можем да направим камъните на хляб? Учените хора сега яйца правят. Имаме яйца, снесени от кокошки, и имаме яйца, направени от учени хора. Имаме мляко, направено от крави, и имаме изкуствено мляко. Едно време говориха, че ще има малки пилюли. Ще вземат едно пилюлче и ще се нахраниш. Много лесно ще носиш в чантата тия пилюли, но не зная дали човек с пилюлчета може да живее. Във всяка една храна има складирана известна Божествена енергия. Въпросът не е тъй, както учените хора го разглеждат. Много сложен е въпросът. Онази енергия, която се складира в човека, иде от разни области. В цялата храна основните елементи са така, както са в музиката. В музиката имаме седем тона, след това имаме седем повишения и седем понижения. Без тия елементи който и да е писател, без музика нищо не може да направи. Това е азбуката на музиката. Не можеш да нотираш една песен без тях. Но един тон може да се разглежда от статическо положение. Всеки един тон има ред трептения. Да кажем, вземете един тон от двеста и петдесет трептения. На някои трептенията са четни, някои са нечетни. Четните са женски, нечетните са мъжки. Вие какво ще разберете от това? Какво разбирате от думата мъж? Под думата мъж разбирате човек с мустаци, а под думата жена разбирате без мустаци. Под думата жена разбирате същество с дълги коси, може да е чак до петите, а под мъж разбирате човек с къси коси. Ако вземете в лъвовете, мъжкият има грива, а женският няма грива. Доста дълга е гривата на лъва.

Сега, като слушате това, казвате: „Това са минали работи, нас не ни интересуват. Нуждаем се от сегашния живот.“ В какво седи сегашният живот? Може да разделим живота на четири епохи: една епоха, която представя детинството – пролетта на живота; една епоха, която представя лятото, дето плодовете зреят; трета епоха, в която плодовете се събират, и четвърта епоха, в която нещата се складират. Всички тия епохи в умерените пояси съществуват. На екватора имате почти две само епохи: имате крайно топло време и студено време. Вечерно време може да замръзне, деня имате 50–60 градуса топлина. Щом идете на полюсите, там имате един ден от шест месеца и една нощ от шест месеца. Ако хората биха живели на полюса, не зная каква култура биха имали. Много мъчно е да бъдете вегетарианци там, всички същества на полюса са месоядци. Човек не е създаден при най-благоприятните условия. Както е писано в Библията, той е създаден на екватора, гдето има изобилно плодове, и може да бъде вегетарианец.

Вегетарианството започва с женския елемент. Преди да е бил организиран светът, тъй както е създаден първоначално, мъжкият елемент е бил неустроен. Тъй неустроен е мъжът. Бог е започнал да организира света с мекия елемент. В създаването на света се създава женският елемент. Когато светът се устрои добре, хората нито мъже ще бъдат, нито жени ще бъдат. Мъжът представя външния образ, външния образ на света, а жената представя вътрешния образ на света. Мислите ли, че когато Бог е създал света, и земята е била неустроена? Мислите ли, че животът в Бога не е бил хармоничен? Значи Бог създал света в един свят, който е вечен в Него. Целият свят е създаден по образ. По някой път мнозина от вас се намирате в трудно положение. По някой път вашият живот е труден, мъчен – нямате храна, ябълки няма, круши няма, череши няма, сливи няма. Какво ще правите? Като няма, влезете в курника, хванете една кокошка, считате, че тя е виновна. Тя кряка, моли се, но вие я извадите навънка и с брадвата ѝ отрязвате главата. Казвате, че тази глава, която Бог ѝ е създал, не струва, безпредметна е и че без глава може. Отсечете главата на тази кокошка, изядете нейното тяло. Но въпросът не се свършва само с една кокошка. На другия ден срещнете някое агне, някое теле, някоя риба и започвате да изучавате тях. После започвате да изучавате характера на рибите: коя риба е по-прясна, по-хубава, по-доброкачествена, изучавате как трябва да се готви рибата, да се опече хубаво и отгоре един стиснат лимон, ще я полееш с малко зехтин. Сега, като ме слушате, искате сериозни работи да ви говоря. Религиозните хора искат някой път да им се говорят много сериозни работи.

Аз често съм питал ясновидци в онзи свят какво те виждат. Една ясновидка ми казваше: „Аз виждам мъртвите наредени на маси. Всички седят сериозни. На масите наредено ядене – всичко, каквото е изпратено от този свят – но те нищо не бутат, седят и само гледат.“ Аз не ѝ казвам, че не е така, тъй като тя мисли: тъй е – тъй вижда, тъй казва. Че ако ида на халите, ще видя наредени неща, седи търговецът и чака, чака да продаде.

Имаше един дядо Димитър от Сливен, наричам го сливенския светия. Имаше правилно лице, имаше около осемдесет–осемдесет и пет години. Носи една торба и в торбата сушени сливи, череши, беше вегетарианец. Питам го: ти как виждаш оня свят? Той ми приведе един анекдот от своя живот, казва: „Аз бях в един манастир и като живях доста години, скъсах доста цървули. Един ден давам скъсаните цървули на друг калугерин, услужих му. Зарадвах се, че можах да направя едно добро – да дам скъсани цървули на друг калугерин. Една вечер сънувам, че съм на оня свят. Наредени хора на масите, пред всичките хубави чинии, насипано ядене, и всички започват да ядат. А само пред себе си виждам сложени скъсани цървули на масата. Казвам: „Как, в тоя свят цървули, турени на масата, че аз не ям цървули.“ Казват: „Това си пратил в оня свят, това ти си дал.“ Като се събудих, казах си: сега вече скъсани цървули няма да давам, но хубави неща ще давам, че като ида в оня свят, да имам. Още веднъж не искам в скъсани цървули да ми турят да ям. Аз не ядох там, напуснах масата. Видях всичките хора хубаво облечени и като погледнах, казах: „Тука не е за мене, върнах се.“ И както го виждах, той носеше хубаво ядене в торбата. Той ми казва: „И друго зная, повече зная, но него няма да ти кажа.“

Аз да ви кажа: като идете в оня свят, ще видите, че каквото сте мислили, върви отподире ви. Като се обърнете, ще видите всичко, каквото сте мислили, всичко, каквото сте направили, върви отподире ви. Ще видите кокошки без глави, агнета без глави, одрани, всички вървят и казват: „Главата ми дай, крака ми дай.“ Всяко търси нещо. Гледаш, някоя гъска тръгнала подире ти, някой краден вол. Ще видиш какво ли не. Ако си убил двайсет–трийсет души, всичките тръгнали подир тебе, търсят те всички. Някой мъж, като иде в онзи свят, ще види четирийсет–петдесет жени подир себе си. Някъде пък ще видите четирийсет–петдесет мъже подир една жена. Това е неустроената земя, гдето казва Писанието, че земята не била устроена. Ще видите страшни работи, и вие ще пожелаете да се върнете на земята. Ще кажете: „Още веднъж на земята не ходя.“ Да допуснем, че ти си дал двайсет–трийсет съдрани дрехи и погледнеш – тези, които взели съдраните дрехи, вървят подир тебе и казват: „Нямаш ли нови?“ Те пак просят. Те носят съдраните дрехи, и нови искат. В оня свят няма магазини, отгдето да си купят дрехите, откъде ще ги вземеш? Ако речеш да облечеш голите хора, пак трябва да се върнеш на земята. Казвам, сега ще пренесем този духовен свят, светът, който става у нас. По някой път вие искате да видите оня свят. Можете да го видите, не е мъчно. Ако очистите ума си, сърцето си, душата си, ще имате ясна представа за онзи духовен свят, или за истинския свят, какъв трябва да бъде. Какво по-хубаво нещо в света, да превържеш раните на един човек? Какво по-хубаво нещо, едно дете, което е ядено от хиляди въшки, да вземеш да го освободиш от тях? Тия безполезни мисли, които ни безпокоят, те са въшки. Има въшки, пичинета и гниди. Аз съм гледал тия, които имат въшки и гниди по космите, как с гребена искат да изкарат гнидите навън. Има бели въшки, има и черни въшки. Белите въшки живеят под мишниците, черните въшки живеят в главата. И ние, съвременните хора, как трябва да се освободим от тези въшки?

Вие се оплаквате от въшките, но не знаете, че проказата може да се лекува с въшки. Сифилисът може да се лекува с въшки и бълхи. Казвате: „Как се лекува?“ Ще турнеш въшките да се навъдят. Ако имаш проказа, турни въшките да попъплят свободно, и те ще те излекуват. Те ще нападнат проказата и ще започнат да я ядат. Сега ще ме запитате: „За колко време?“ Аз често съм запитвал въшките, и те казват: „Нас Господ не ни е създал, но хората ни създадоха.“ Въшките и бълхите казват, че тия дрехи, които имат, не ги е създал Господ, но хората им ги създадоха. „Обраха ни тия дрехи, които Бог ни е създал, и ни турнаха в тия – бедните, да живеем, че станахме посмешище. Гдето ни видят, гребена веднага и смъртно наказание ни налагат: в огъня ни изгарят.“ Бълхите казват: „Нас ни гонят постоянно.“ Казвам им: „Защо живеете в хората?“ „Обичаме ги, влюбени сме в тях. Трепери ни сърцето за тях. Като стъпи крачето ни в човешката глава, то е царството божие, като ни смъкнат от човешката глава, то е адът. За нас е щастие да се качим на една глава.“ Тъй говорят въшките. А пък бълхите казват: „За нас е много приятно, като влезем и целунем човешкото тяло под мишницата. Като помръдва човек, много ни е приятно туй движение, което правят мъже и жени.“ Та казвам, туй е само по отношение на физическото тяло, което имаме. Често пазим физическото тяло, но не пазим другите облекла, с които човек е облечен, тялото на неговата душа не пазим. Сърцето има тяло.

Та казвам, човек не е само в туй тяло, дето живее. Човек е онзи, който е облечен в тяло на духа си, в тяло на душата си и на човешкия ум. Три тела има, в които човек живее. Те съставят ценното в живота. Тялото, с което живеем на земята, то е като водолаз, който влиза в морето. Водолазът, след като намери изгубените вещи, освобождава се от туй тяло на водолаз, то не е вече необходимо. Щом влезете в същинското тяло на човека, ако вие разбирате неговите закони, преспокойно може да се движите, да идете до месечината, до слънцето, до коя да е далечна планета. Може да се разхождате свободно, няма да имате никаква мъчнотия. Може да минавате през пространството.

Мен ми разправяше един ясновидец: „Молех се дълго време да ми покаже Господ какъв е смисълът на живота. Една вечер сънувах, дойде едно същество, задигна ме нагоре в пространството и пътувахме дълго време.“ Този ясновидец е от Шумен и той си казва: „Къде ме носи този, тук не е още за мене? Върнах се и втори път не искам да ходим в пространството горе.“ Той не е видял едно пространство, пълно с живот и красота. Той е видял външната страна като един, който пътува с аероплан четири хиляди, пет хиляди или десет хиляди метра над земята, не се вижда релефът на земята и не е така красива. От такава височина като я гледате, ще видите малки точици.

Та казвам, тепърва трябва да почнете да се организирате. Когато говоря за любовта, разбирам, че тепърва светът ще се организира. Бог сега организира света, създава се един нов свят. Досега светът, в който живеем, е неустроен. Животът на небето и на земята не е устроен. Тепърва се строи ново небе и нова земя. Тепърва трябва да се устрои човешкият ум в една нова фаза, да се устрои човешкото сърце и човешкото тяло. Сега как ще обясните: един просяк идва и вие му давате един лев? Защо именно му давате един лев, той от пари не се нуждае? Сега ние искаме все пари да имаме, това е един изкуствен живот. Ние се нуждаем повече от светлина, нуждаем се от въздух, нуждаем се от вода, нуждаем се от храна.

Казвам, за да може вие да живеете на земята, непременно трябва някой да ви обича. По какво се показва обичта? Когато обичаме някого, ние се грижим за него. Един учител, който обича учениците си, предава им много добре. Един музикант, който обича публиката, свири много хубаво, който не ги обича, свири обикновени работи. Един художник, който те обича, ще гледа да те нарисува най-добре. Този, който не те обича, няма да види важните линии, той ни най-малко няма да види това, което ти виждаш. Художникът те е нарисувал, но ти сам не си доволен от рисунката, той не е турил същинските работи. Той трябва да те нарисува така, щото образът да показва, че ти си разумен. На второ място, да тури, че ти си добър и, на трето място, да тури, че ти си силен човек. Каквото казваш, можеш да го направиш. Гледам, някой път някоя картина има една черта разумна, но доброто го няма. Някъде виждам само доброто, но разумността я няма, на трето място, силата липсва. Ако човек в себе си не представя – главата му не представя разумността, ако неговите гърди не представят добротата и ако цялото тяло не представя в движението силата, този човек не е на мястото си. Като върви човек, да видиш, че в него има скрита Божествена сила. Като гледаш раменете, да видиш, че има доброта. Раменете показват дали човек има доброта. Мислите ли, че онзи, прегърбеният, човек е добър? Прегърбеният човек отива към материализъм. Мислите ли, човек, като върви, защо носи главата си на лявата или на дясната страна? Защо някои хора носят главата си на лявата страна? Може би някои учени хора да кажат, че лявото полушарие е по-тежко, затуй си носи главата на лявата страна. На някои дясното полушарие е по-тежко, затуй си носи главата на дясната страна. На някой главата е наклонена напред, главата отпред е по-тежка. На някои главата е наведена отзад, отзад е по-тежка. Единственото нещо, което накарало хората да се издигнат на два крака: понеже в животните, когато в предната част мозъкът станал по-тежък, заставил е тия животни да се изправят на два крака, да запазят равновесие, защото мъчно можели да носят главата си, много тежка била.

Та казвам, при сегашния живот разумност трябва. Човешката глава трябва да е под контрола на разумността, а пък човешките рамене и ръце трябва да бъдат под контрола на неговата доброта. Цялото тяло е под онази разумна сила, която човек носи в себе си.

Казваме: къде е Господ? Господ е в делата само които са направени. Казва: „Потърсете Ме в ден скръбен, и Аз ще ви помогна, и ще ви прославя.“ Не казва: „Потърсете Ме в ден радостен, и Аз ще ви помогна.“ Казва: „Потърсете Ме в ден скръбен, и Аз ще ви помогна, и ще ви прославя.“ Ние, които скърбим, казваме: защо е тази скръб? Да намерим Господа. Господ, като си скръбен, ще те приеме. Ако не си скръбен, никъде няма да те приеме. Щом си скръбен, на работа те назначава, щом не си скръбен, на никаква работа не може да те назначи. Радостните и весели хора се разхождат от едно място на друго. Скръбните са готови за работа, за учители, за художници, за музиканти. Скръбта е, която създава красивите неща в света. Всички вие мислите: „Не може ли без скръб?“ Благодарение на скърбите на майките и бащите синът и дъщерята ходят радостни и весели. Ако майката не беше страдала, какво щеше да бъде? Благодарение на времето, което един художник полага, той създава една картина, нарисува я. Ако не беше се лишил от известни удоволствия, тази картина никога нямаше да стане.

Това, което носим в себе си: хубавите мисли, хубавите желания, както тялото е устроено, и благодарение на ония скърби, през които сме минали, цялата история, през която човек е минал, историята още наполовина е завършена. Най-първо, ние трябва да знаем как да облечем своята мисъл. Не е лесно да облечеш своите мисли с най-хубавите дрехи. Цяла наука е да облечеш една своя мисъл, да я облечеш, че мисълта да е доволна. Цяла наука е да облечеш желанията си. Като се облекат, те са нещо реално. Най-после, да облечеш всичките постъпки, че ти да си доволен. Като погледнеш, да ги видиш – твоите мисли, твоите желания и твоите постъпки, всичките усмихнати – цял един свят, като дървета, които са израснали и са окичени с плодове и цветове, и от всички да излиза един аромат.

Казват: „Много сме благодарни, че създадохме този хубавия, красивия свят, в който живеем.“ Вие търсете една градина на един добър човек, да влезете в нея. Тази градина е важна. Вие трябва да имате една градина, че като поканите някого, да го посрещнат вашите мисли, вашите желания и вашите постъпки. Той, като походи във вас, да каже: „Ето един устроен свят.“ Та вие сте в оня свят. Та в оня свят ясновидецът видял, че всичките седят, никой не говори, в размишление е. Сезон е, когато в небето настава тишина. То е най-тържественото. То се случило в такова време, когато видял тържествено да принасят молитвите към Бога и благодарят. После пак започва онзи хармоничен живот. По някой път вашите страдания, вашите скърби отиват в духовния свят, и те поглеждат. Тогава невидимият свят показва любовта си. Когато някои от вас много страдате, те слизат да ви помагат. Най-хубавите времена за вас са били, когато след всяко голямо страдание слиза някой от невидимия свят, който ви обича, и ще ви прегърне, ще ви целуне, вътрешно ще каже: „Не бой се!“ Има една ангелска дреха за вас, ще я донесе и ще си замине. Като замине туй същество, казваш: „Каква илюзия!“ Погледнеш, пак скърбиш, пък поплачеш. Пък слезе някое друго същество. Вие, ако сте гладни, как бихте помилвали една кокошка?

Аз съм привеждал този анекдот. Ще ви го приведа само да сравните положението, в което ние, съвременните хора, се намираме. Един лъв, като ходил да си търси храна, попаднал с двата крака в един капан. Седял три дни гладен. Минават други лъвове, моли ги да му помогнат. Те му казват: „Прегризи си крака.“ „Как да си прегриза?“ „Не може да те освободим.“ Минавали говеда. И тях молил, но те му казвали: „Ние не искаме да имаме работа с тебе, знаем твоя характер.“ Всички животни се извървели, и той все искал да го освободят. Минава човекът, и той започва да му се моли: „Ти поне по Бога си направен, освободи ме.“ Казва: „Непочтено се отнасяш. Ако те освободя, ще се нахвърлиш отгоре ми.“ „Покажи човещината си, ще си изменя характера, честна дума ти давам. Ще ти благодаря в света всякога.“ Човекът бил добър, отишъл при капана, натиснал с крака си и му освободил крака. Тръгнали двамата. Лъвът поразтърсил си козината, подвижил се. Вървели ден, два и на третия лъвът казва: „Три дни гладувам, ще умра гладен. Направи едно добро, освободи ме. Сега пожертвай се заради мене. Другояче защо ми е такова добро? Ти да ме ядеш нямаш нужда от мене. Аз имам нужда от тебе, ти си доста угоеничък.“ Човекът се намерил в чудо, казва: „Нека тръгнем и питаме трима души, че ако няма признателност за направеното добро, ще се пожертвам.“ Мислел си човекът в себе си: „Аз да се избавя отсега, втори път не освобождавам лъва.“ Срещат едно куче и го питат: „Има ли признателност за направено добро?“ „Няма. Аз бях младо куче и господарят ходеше с мене на лов. Сега, като остарях, ме изпъди и ще се мре тук. Значи няма признателност.“ След известно време срещат един стар кон и казват: „Има ли признателност за направено добро?“ „Няма, казва, те са празни приказки.“ Най-после срещат лисицата, питали и нея има ли признателност. Тя казва: „Не разбирам този въпрос. Аз трябва да съм на мястото, да проуча делото. Аз не зная как е направено доброто на лъва. Да идем да видим как ти е направено доброто.“ Връщат се лъвът, човекът и лисицата. Пита лисицата: „Как беше?“ Лъвът казва, че бил в този капан и този човек ме освободи. „Я направи пак, да видим как те е освободил.“ Той отворил капана, туря си лъвът краката, пуснали капана и пак се затворили краката на лъва. Казва лисицата на човека: „Я си върви по пътя, остави го, нека седи в капана.“

Сега ще кажете: „Какво означава?“ Това е злото в хората, което Господ турил в капан, и вие не го пущайте на свобода. Нека седи затворено. Едно желание, което имаш, ако туй желание го пуснеш, то ще те изяде, нищо повече. Всички лоши желания, всички лоши мисли изядат хубавите. Всичките добри желания, всичките добри мисли, всичките добри постъпки – те съграждат хората. Правото в света, разумното в света, силното в света е туй, което гради. Онова, което руши, вие не се занимавайте с него. Дойде в тебе едно неразположение, то е една мисъл, която руши. И когато ние работим по закона на разумното, по закона на доброто и по закона на силата, които съществуват в света, Бог ни благославя всякога. Бог изисква от нас ние да бъдем разумни, да бъдем добри, и не само статически. Един ден от нашите мисли трябва да излиза ухание, от нашите чувства да излиза ухание и ние сами да бъдем доволни от себе си.

Писанието казва, че видя Бог, което направи, че е добро. Бог извади нещо от Себе Си, вложи дихание в човека. Туй дихание излезе от Бога. Ние, хората, трябва да оправдаем свободата, която Бог ни е дал. Гледам Божествения свят и по образа на този Божествен свят Той създаде света вътре в Себе Си. Не само да се възхищаваме от красотата на другите хора, но красотата на другите хора трябва да бъде поощрение и на нас, да бъдем красиви. Не трябва да се възхищаваме, че някои хора са разумни. Ние трябва да станем разумни. Не трябва само да се възхищаваме на доброто на другите хора. И ние трябва да имаме доброто. Не трябва само да се възхищаваме от силата на другите хора. И ние трябва да бъдем силни. Трябва да станем разумни, да развием разумността, която Бог ни е дал, да развием добротата, която Бог е вложил в нас, и да развием силата, която Бог е вложил. Трябва да се проучва не само физическият свят, който представя сегашното тяло, в което живеем, но се представя и духовният, и Божественият свят. Тия – последните, тела сега се организират. Може да кажем, че сега се организира духовното тяло на човека.

Туй е, дето Христос казва: „Ако не се родите отново от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Небесно.“ Роденият от плътта плът е. Роденият от Духа Дух е. Сега сте родени по плът, за в бъдеще ще се родите по Дух. Онова, което ще се роди по Дух, ще бъде красиво, няма да бъде временно. Минаваме от един временен порядък в един вечен порядък. Минаваме от един безпорядък към един порядък.

Христос казва: „Единственият път, по който може да се създаде, това са три неща.“ Казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Или казано другояче: Аз съм разумността, Аз съм добротата, Аз съм силата в света. Сега, за да те назначат учител, ако не си разумен, ако не си добър и ако не си силен, учител не може да бъдеш. Искаш да бъдеш господар. Ако не си разумен, ако не си добър, ако не си силен, господар не можеш да бъдеш. Искаш слуга да бъдеш. Ако не си умен, ако не си добър, ако не си силен, слуга не можеш да бъдеш. В Божествения свят, за да вземеш най-малката работа, трябва да бъдеш разумен, добър и силен. С тях можеш да вършиш работата.

Да кажем: как вие представяте учението Христово? Досега две хиляди години се оплаквате, че Христос е пострадал. Не е там въпросът. То е учението до възкресението на Христа. Проповядваме този живот, когато на Христа било мъчно да живее. Христос казва: „Докога ще ви търпя?“ Казано на наш език: дотегна Ми да живея между тия хора. След възкресението среща апостол Павел, който Го гонеше, и му казва: „Павле, защо Ме гониш?“ Че майката, която не знае да възпитава децата си, Христос не е влязъл да ѝ каже: „Защо Ме гониш? Ти биеш децата. Какво искаш от тия деца? Какво искаш от Мене?“ Ти се отнасяш недобре със слугата си. Христос ще дойде, ще ти каже: „Защо не се отнасяш добре със слугата си? Какво искаш от Мене? Защо Ме гониш?“ И в господаря е Христос, и в слугата е Христос, и в майката е Христос, и в бащата е Христос, и във възлюбления е Христос. Навсякъде е Христос, и ще те попита: „Защо Ме гониш?“ Не искам да направя услуга на един човек, аз не го обичам. Когато го обичам, готов съм да направя доброто. Когато не обичам, не съм готов. Не само от господаря трябва да има обич, но и слугата, и той трябва да обича. И от двете страни трябва да има обич, за да се прояви любовта. Без баща и без майка децата не могат да се явят. Проявлението на любовта на бащата и майката са децата. Ако синовете не се проявяват такива, каквито са, тогава де е погрешката? Да кажем, бащата дава средства, праща сина си в училище. Той не се учи. Праща го в университета, и там не се учи. На работа го праща, не работи. Де е погрешката, в бащата или в сина?

Според вас, за да обичаш един човек, за какво трябва да го обичаш? Вие, като се обичате, за какво се обичате? До какво сте дошли? Има някои хора, които обичат някого заради очите. Има някои, които обичат някого заради ушите. Има някои, които обичат някого заради носа. Има някои, които обичат някого заради устата. Има някои, които обичат някого заради ръцете, заради краката, заради цялото тяло. Според мен очите са две свещи. Щом като видите очите, и като отворите книгата, може да четете хубаво. Светлина излиза от тия очи. Обичам този човек, понеже от очите му излиза светлина, която на мене е потребна. Искам да се разговарям с него. Като ида при неговите уши, слушалки са на телефона. Потребни ми са неговите уши. Щом видя един добър човек с хубави уши, може да се разговарям с невидимия свят. Няма хубави уши, няма съобщение. Щом има един хубав нос, този нос е свързан с духовния свят, може да усетя уханието на всички цветя, пък и въздухът минава през носа. Като срещна един човек с хубав нос, аз дишам по-дълбоко, въздухът влиза. Като го срещна с един хилав нос, и дишането не става правилно. Мене ми е приятно да срещна две хубави очи, да срещна един нос с две хубави отвърстия. Приятно ми е да срещна един човек с хубава уста, с хубави ръце. То е благословение да срещнеш човек с тези хубави работи. И Христос се оплаква от онзи фарисей, който Го поканил на гости, гледал Го, изучавал Го. Гледа: иде една жена, паднала, започнала да плаче и да Му чисти краката. Той си казал: „На този светия приятно Му е тази жена да Му милва краката.“ Той си мисли така. Христос му дава пример, казва: „Дойдох в къщата ти. Ти вода не Ми даде за краката. Тази, откак съм дошъл, не престава да Ми чисти краката. Затова ти казвам, че нейните прегрешения ѝ се прощават, пък твоите остават.“ Ако ние, съвременните хора, можем да очистим краката на Христа, голяма задача имаме. Падението на цялото човечество какво е? Цяла една работа. Целокупно имаме желание да си помагаме. Любовта е творчески принцип, който освобождава хората. Докато не се освободим от обществото, не можем да влезем в областта на истината. Ако не се запознаем с любовта, онзи, истинския, живот не можем да го възприемем. Ако не се запознаем с Божествената мъдрост, знанието не можем да го възприемем. Ако не се запознаем с истината, свободата не може да дойде. Три неща са. Ние трябва да влезем във връзка с любовта. Тази връзка Христос я направи. Тя иде чрез закона на страданието. Страданието е първото запознаване на любовта. Ние, съвременните хора, нямаме търпение. Да кажем, имам един слуга. Или слугата да търпи повече, или господарят да търпи. Ако господарят не може да търпи, слугата трябва да търпи. Ако слугата не може да търпи, господарят да търпи. Един от двамата в дадения случай трябва да бъде търпелив. Ако господарят не може да прояви търпение и ако слугата не може да прояви търпение, какво става? Стълкновение. Ние, съвременните хора, които не оценяваме Божиите блага, какви хора сме? Очи ни е дал, не сме доволни. Уши ни е дал, не сме доволни. Уста ни е дал, не сме доволни. Всичко ни е дал, и постоянно има един вътрешен ропот.

Като станете сутрин, бих ви препоръчал да благодарите за очите, какво благо са. Благодарете за ушите, че слушате хубавите работи в света. Вие слушате вятъра, който духа. Знаете каква приятност има някога в онзи вятър, който лъха отвън, или от бурята. То е един говор. Господ ви говори отвън. Какво казва Господ? Господ казва: „Докога ще бъдете неразумни? Докога ще постъпвате глупаво?“ Тук толкоз години при мене идват. Като се разболее някой, казва: „Учителю, помогни!“ Хубаво е. Но в лекуването всички трябва да вземат участие. Когато един уд боледува, цялото тяло взема участие. Ако всички служите на любовта, болни няма да има. Гледам, ревматизъм имате – малка любов имате. Всеки един от вас се скрил в себе си, никой нищо не дава от себе си. Ще иде при някой лекар, ще го лекува, ще трябва да плати. Всяка една болест се дължи на един вътрешен недоимък: или на недоимък на светлина, или на недоимък на доброта, или на недоимък на сила, нищо повече. За да стане здрав човек, трябва да му се даде това, от което се нуждае. Един болен човек защо да не лежи, да се запознаете с него? Не го съжалявайте, че страда. Той се нуждае от хляб, дайте му. Седнете с него на един обед, поразговорете се, кажете му причините защо той е болен. Който и да е, щом обикне болния, той ще оздравее. Ти си болен, обикни някого и ще оздравееш. Боледуваш. Защо? Не обичаш. Обикни някого. Може да обикнеш едно куче, ще оздравееш. Може да обикнеш една кокошка, може да обикнеш едно дърво, може да обикнеш един извор. Обикни нещо и кажи: „Тук е Господ.“ Ще оздравееш.

Аз другояче гледам на нещата. Дойде някой болен при мене, и после казва: „Той не ми помогна.“ Аз казвам: той не ме обича. Щом ме обикне, ще оздравее. За всички законът е същ. Заболи те главата, обикни Бога, главоболието ще изчезне. Като се разболееш, обикни едно дърво, някоя череша, ще изчезне болката. Вие искате много лесен път. Ние сме в най-мъчния път. По-мъчен път няма от този. Ако искате лесен път, това е най-лесният. Ако станете по-напреднали, ще имате още по-мъчен път. Представете си, че вие имате едно дете и вие не можете да се справите с него. Представете си Господ, милиарди същества, гракнали към Него всички. Какво отношение има Той към любовта ли? Той на всичките казва: „Щом обикнете Бога, болест няма. Щом се намали любовта към Бога, болестите идват.“ В света трябва любов, трябва разумност, и всичките ще бъдем здрави. Практическата страна? Мнозина ме срещат и казват, че обичат, пък са болни. Не можеш да обичаш и да бъдеш болен. Те са две неща несъвместими. Щом обичаш, лицето ти не може да бъде тъмно. Щом обичаш, очите ти не може да бъдат тъмни. Любовта носи живот. Аз ви говоря за онази Божествена любов. Вие сте опитали другата любов, от която хората умират. Да дойдем до любовта, която оздравява хората. Чудното е, че някой, като обикне някого, всичките станат против него. Казват: „Той е обикнал.“ За да оздравее, трябва да обикне поне едного. Тогава аз да ви кажа как аз мисля. Бащата, понеже не обича всичките дъщери и синове еднакво, да обикне онзи необичания, който ходи разпасан, на него да му даде първото място. Всякога да обичаш, който не е обичан. Срещнеш едно куче, което е бито, бито, дадеш му малко хлебец, помилваш го. Онова куче, което е милвано, галено, няма какво да го обичаш. Бих желал сега за вашата любов да търсите мършавите в света, не красивите, хубавите, но грозничките. То е Божественото. То е неорганизиран свят. Казва Бог: „Да бъде светлина!“ Като влезе любовта в този – неорганизирания, свят, тогава ще дойде светлината, тогава ще дойде Божественият мир и Божествената радост, и Божественото веселие. Обикнете в дома си когото не сте обичали. Сега потърсете необичаните, защото онези, които обичат, те са силните хора в света. Всички трябва да станем силни. Онези, които не сте силни, да се радвате на тях, понеже има кого да обичате. Силните обичат слабите, разумните обичат глупавите, добрите обичат лошите. Те са необходими неща контрасти.

Казвам, половината от хората, които сте силни, обикнете слабите. Умните обикнете глупавите. Добрите обикнете лошите. В обикновен смисъл.

И рече Бог: „Да направим човека, човека по образ и подобие Нашему. Да направим човека, който може да люби и да обича.“

„Отче наш“

Шесто утринно слово 1 ноември 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта София – Изгрев