Разлика между версии на „Земята като училище“

Текуща версия към 17:15, 10 август 2011

Утринни слова - Пета година (1935 - 1936)

Трите родословия, том 1

Земята като училище

Размишление

Мнозина се запитват защо са дошли на земята. Отговорът на този въпрос е прост и естествен: Човек е дошъл на земята да се учи, да придобива знания. Това не е достатъчно. Важно е да придобие систематични знания, за което е нужно да започне от най-елементарните работи.

Кои неща са елементарни? Някои имат едно понятие за елементарните работи, а други – различно от тяхното. За едни хора иглата е елементарно нещо, а за други – не е. Те я ценят според службата, която върши. В даден момент тя може да зашие скъсаната дреха на някого и да му даде възможност да си свърши работата. В този случай иглата върши такава работа, каквато и скъпоценният камък не може да свърши. Просто, елементарно нещо е иглата, но върши добра работа. И тъй, човек е дошъл на земята да учи. Като започва от елементарните работи, той развива ума си, придобива постоянство. За това се изисква труд и работа. Не е знание онова, което се постига без труд и работа. Не е богатство и онова, което се постига без труд и работа. Ще дойде ден, когато с малки усилия, с малък труд ще се постигат големи знания и богатство, но днес това е невъзможно. Това, което в далечното минало било достояние само на гениите и светиите, днес е достъпно и на обикновените хора. Едно време само гениите и светиите могли да говорят и да мислят право. Обикновените хора повече слушали и мълчали като риби. – Защо? – Не им било дадено да говорят. Постепенно те са развивали тази способност, докато днес повечето хора могат да говорят добре, минават даже за оратори. Всеки издава звукове, всеки отваря и затваря устата си, но малцина говорят, както трябва. Говорът има отношение към Любовта. Сега, като се говори за велики и обикновени хора, виждаме, че великите са малко на брой. В областта на музиката, например, днес едва ли има 19 знаменити музиканти, като 19-те забележителни звезди на небето. Ще дойде ден, когато повечето хора ще бъдат видни виртуози, всеки в своята област, както 19-те звезди от първа величина. Това ще стане постепенно. Като работи съзнателно върху себе си, човек развива своите дарби и се проявява като знаменит виртуоз. Много години са нужни, за да се постигне това. Някой работи десетки години усилено върху себе си, но пак не става велик човек. Има нещо, което му препятства.

Казано е в Писанието: „Свети бъдете!“ Велико нещо е да станете свети, но това не се постига лесно. Човек трябва да се стреми към светостта, а кога ще я постигне, не е важно. Работете за придобиване на добродетелите, без да се питате кога ще ги постигнете. Ще кажете, че светостта не е за всички хора. Понеже не знаете кое е за вас и кое не е, работете върху светостта, да си проправите пътя към нея. Някога ще се приближите към нея и ще станете чисти и свети. Ако не се приближите до нея, пътят ви за небето ще остане затворен. Ако искаш да станеш професор, трябва да си свършил университет. Освен това, трябва да си се специализирал по предмета, който ще преподаваш. Много знания се изискват от професора. Ако е филолог, трябва да знае добре няколко езика. Ако е естественик, трябва да познава добре естествените науки. Виждате, че някой наблюдава небето, и казвате, че е астроном. Не всеки, който наблюдава небето, е астроном. Астрономът наблюдава небето през телескопа и вижда различни звезди, големи и малки. Той прави ред наблюдения, изчислява разстоянието на звездите една от друга, изчислява за колко време дохожда светлината им до земята и т.н. Някои от изчисленията му излизат верни, някои не са верни, но той не се отчайва, прави нови изчисления. Голямо постоянство има астрономът. Той посвещава целия си живот на звездите. Какво прави обикновеният човек? Помоли се на Бога два–три пъти, погледне към небето и очаква отговор на молитвата си. Ако не получи, обезсърчава се, обезверява се и се отказва от Господа. Това не е никакво верую, това е човек без убеждение. Без труд, без усилия той очаква големи постижения. Това е невъзможно. Този човек не познава животните и растенията, които го обикалят, не познава своите прояви, а изисква, като прочете една–две молитви, да получи отговор на молитвата си.

Смирение е нужно на съвременните хора. Един болен ме повика в дома си, да му дам някакви наставления. Питам го защо не се обърне към някой лекар. Каза ми, че не искал да употребява лекарства, да трови организма си. Казвам, че мога да му помогна без лекарства. Обаче, зная, че като оздравее, ще ме пита как съм го излекувал. Аз помагам, без да обяснявам как правя това. Ще кажете, че някакво чудо става с болния. Мислете, както искате, но аз не давам никакви обяснения. Ако е въпрос за чудеса, понякога и животните правят чудеса. – Възможно ли е това? – Възможно е. Две снахи отишли със свекърва си в гората за дърва. По едно време те се скарали. Свекървата се разтревожила и легнала на земята, не искала да се мръдне. Снахите я увещавали да стане, да си вървят, но тя казала: „Ако не ми доведете кола от селото, не мърдам от мястото си“. Те се чудели какво да правят. Селото било далеч, не могат да отидат за кола. Да я оставят сама в гората, и това не може. Докато мислели какво да правят с нея, от вътрешността на гората се задала мечка. Като я видели, снахите хукнали да бягат. И свекървата не се забавила. Веднага се вдигнала от земята и ги последвала. Като разбрали, че и свекървата тича след тях, снахите се запитали: „Как стана чудото? Кой направи това?“ – Мечката. Щом я зърнала, свекървата се изправила на краката си и без кола се върнала в селото. Тъй щото, когато някой ме пита какво трябва да прави, за да се излекува, казвам: Мечка трябва да те срещне. Щом я видиш, страхът ти ще изчезне, а с него заедно и болестта. Две хиляди години се изминаха от идването на Христа на земята, но и до днес още хората разискват върху въпроса, защо е дошъл. Онези, които само разискват, без да прилагат, са останали далеч от Христовото учение. Те се спират само върху външната страна на учението. Обаче има хора, които проникват в същината му и вървят напред. Те са граждани на царството Божие и синове Божии. Който не е влязъл в царството Божие, още спори върху въпроса, Син Божи ли е Христос, или обикновен човек. Съвременните християни спорят върху различни въпроси, както красивите моми помежду си, коя от тях е най-красива и заслужава княжеския син. Все една от тях ще бъде най-красива и ще се ожени за княжеския син, но явява се въпросът, за красотата ли се жени човек? Той може да се ожени за красива мома, но после ще пита има ли някаква нива зад красотата. Без нива, която да дава нещо, красотата е безпредметна. Някой свърши с отличие медицина, право, естествените науки или музика. Всички разглеждат диплома, радват се, че пред тях стои способен човек. Дават му след това да изсвири нещо, но той започва да се мъчи, върти цигулката на една, на друга страна, нищо не излиза. Довеждат на медика един болен, той не може да определи диагнозата. Дават му да разреши един спорен въпрос, и това не може. Какъв смисъл има тогава неговият отличен диплом? Докато хората използват духовното за придобиване на материални блага, всякога ще бъде така. Човек трябва да учи от любов към науката, а не от желание да му допринесе материални блага, да се издигне с нея.

Знанието се дава само на онзи, който го търси безкористно и с Любов. Днес се проповядва на хората как трябва да живеят, но те се отегчават и казват: „Всичко, което ни се проповядва, го знаем вече. Знаем, че Христос дойде на земята да спаси човечеството, за което пострада, умря и възкръсна. Знаем, че трябва да възприемем учението Му и да живеем по Любов“. Вярно е, че съвременните хора знаят много неща, но прилагат ли това, което знаят? Много хора са слушали видни музиканти, възхищавали се от тях, но ако ги накарат да свирят, не могат. Не е все едно да слушаш нещо, да разбираш и да прилагаш. Прилагането подразбира работа, упражнения. Не е лошо да слуша и да разбира човек нещата, но трябва да има стремеж, да постигне това, което е слушал и разбрал. Всички трябва да станат наследници на царството Божие, да придобият нещо, което да им послужи като капитал, който да влагат в обръщение. Придобие ли нещо ценно в себе си, човек усилва вярата си. той сам вярва вече в това, което говори. Иначе, колкото и да говори, не вярва на думите си. Някой минава за голям метеоролог, но не може да предскаже времето. Днес не може да предскаже, утре не може, докато сам изгуби вяра в знанието си. Има растения, животни, птици, риби, които предсказват времето, а той не може. Свинята, паякът предсказват времето, а някой учен говори, обяснява законите, но предсказанията му не се сбъдват. Как предсказва паякът? Много просто. Наблюдавайте проявите му при промяната на времето и вие сами ще извадите заключение за неговото знание. Трябва ли да се говори много, кога печката се отразява приятно на човека и кога неприятно? Достатъчно е да се приближиш при силно нагорещена печка, за да ти стане неприятно. Отдалечиш ли се на известно разстояние, изпитваш приятност.

Задачата на човека е да усили вярата си, да си служи с нея. Като заболееш, приложи вярата си. Боли те стомаха, кажи му да оздравее. Ще кажете, че стомахът не се лекува с думи, но се нуждае от лекарства. Не е така. Думите, които му казваш, трябва да са проникнати от вяра. Щом ти пръв вярваш в думите си, и стомахът ти ще повярва. Ако не можеш сам да си помогнеш, извикай двама или трима свои приятели, да усилите действието. Христос казва: „Където са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз посред тях“. Христос е лекувал различни болести. Защо и вие да не се лекувате сами? Той е уповавал на Бога и на себе си, а вие уповавате на майка си, на баща си, на роднини, на приятели, на лекари, и най-после уповавате на Бога и на себе си. Онези, на които уповавате най-много, не могат да ви помогнат. Всеки, който върши Божията воля, може да ви помогне. На такива хора трябва да уповавате. Христос казва: „Който върши Божията воля, той ми е брат, и сестра, и майка“. Който не изпълнява Божията воля, той се интересува само от своите работи. Той мисли само за себе си и казва: „Докато не наредя своите работи, за никого не се интересувам. Ако ми остане време, тогава ще мисля за другите“. – Защо този човек не е добър като другите? Защо не е готов да помага на ближния си? – Дотук е дошъл човекът, нищо повече не може да направи. Каква задача може да реши детето от първо отделение? – Само такава, която познава, която е учило. Ако му дадете задача от второ, трето или четвърто отделение, то казва: „Не мога да реша тази задача, не съм свършил повече от първо отделение“. Сегашните хора, светски и религиозни, са на различни степени на развитие, поради което всеки може да свърши такава работа, за която е готов. Вън от нея, той се отказва да работи. Сега аз засягам този въпрос не за упрек, но за ориентиране. Той има отношение към бъдещето. Днес всеки е това, което е изработил и придобил в себе си. Утре ще бъде нещо повече. Човек се развива по специални закони. Никой не може да излезе вън от законите на своето развитие и да върви напред. Всеки човек е специфичен плод, който узрява на своето време. Никой плод не може да узрее в 24 часа. Колкото и да желае това, той не може да излезе вън от законите и реда на природата. Някои плодове узряват в продължение на два–три месеца, а други – в продължение на четири–пет месеца. И човек е плод, за узряването на който е нужно определено време. Той трябва първо да цъфне, да завърже и най-после да даде плод. Някой иска да даде плод преди да е цъфнал и завързал. Това е невъзможно. Първо трябва да напъпиш, да цъфнеш, да завържеш и след време да дадеш плод. Това се определя от природните закони. Ще кажете, че сте постигнали някои неща. Ако малките неща сте постигнали, трябва да работите много, за да постигнете големите. „И Петър рече: „Сребро и злато аз нямам, но което имам, това ти давам: В името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи!“ И като го хвана за дясната ръка, вдигна го; и тоз час утвърдиха се плесните и глезените му. И скочи, та се изправи и ходеше; и влезе с тях в храма, та ходеше, и скачаше, и славеше Бога.“ (– 6-ти, 7-ми и 8-ми стихове.)

Петър излекува болния, защото имаше Христовия Дух в себе си. Следователно само онзи може да лекува, който носи Духа в себе си. Какво нещо е Духът, малцина знаят. Ще кажете, че всеки може да има Христовия Дух. Не е така. Не всяка печка може да топли. Само онази печка дава топлина, в която има въглища. И това не е достатъчно. Въглищата трябва да са запалени и буйно да горят. Топлината излиза от печката и стопля окръжаващите. Следователно, ако здравето минава през душата на човека и тя трансформира енергиите му, той може да прояви силата си. Същото може да се каже и за вярата. Ако вярата проникне през всички клетки на човешкото тяло и го освети и събуди Словото в него, тя е изпълнила задачата си. Ако вярата може да запали Словото в човека, изпълнила е своето предназначение.

Казано е в Писанието: „Не угасвайте Духа“. – Може ли Духът да изгасва? – Не може. Значи тези думи имат вътрешен, скрит смисъл. Да не угасвате Духа в себе си, това значи да не препятствате на условията, при които Духът се проявява. Щом Му препятствате, Той не може да се прояви. И във вас да е, пак не може да се прояви, ограничен е. Когато Духът не може да се прояви, човек се намира в трудно положение. Днес всеки човек има някакво верую и счита, че то е най-право.

Православният мисли, че православието е най-право и вън от него няма спасение.

Мохамеданинът мисли по същия начин. Обаче малко вярващи прилагат своето верую, както трябва. Всички изискват от Бога да изпълни желанията им. Когато Бог иска от тях да направят нещо, отказват се под предлог, че нямат знание. Отчасти те са прави. Бог, Който е всемъдър, не може да изпрати невежия на работа. За да му възложи някаква работа, Той трябва да го научи как да работи и какво да говори. Затова е казано в Писанието: „Когато дойдат дни на изпитание, не мислете какво ще правите. Духът, Който е във вас, ще ви научи какво да говорите“. – Кого ще научи Духът? – Онези, които имат вяра, които са готови да Го приемат. Духът посети мнозина евреи, но малцина Го приеха. И които Го приеха, даде им сила да проповядват Словото Божие и да лекуват болни.

Слънцето огрява цялата вселена, но камъните само се нагорещяват, а земята поглъща лъчите и дава подтик на растенията да растат. Единствен човекът разбира най-добре слънцето, възприема светлината и топлината му и започва да мисли. Мнозина слушат Христовото учение, малцина Го приемат и прилагат. Всеки Го възприема по специфичен начин: едни Го възприемат като камъните – нагорещяват се; други – като земята, която го поглъща и дава подтик на растенията да цъфтят, връзват и да дават плод. Малцина Го възприеха като хора, в които внесе живот. Които Го приеха така, приложиха Го. Да се приложи Христовото учение, това значи да се свърже човешката душа с Бога, да се почувства човек като Син Божи. Който има правилни отношения към Бога, никога не пита кой какъв е, християнин, мохамеданин или будист. Той познава кой е свързан с Бога и го разбира. Като се говори за различните вярвания на хората, някои запитват: „Толкова години вече, как слушаме Словото, не сме ли още християни? Не сме ли още Синове Божии?“ Да се задава такъв въпрос, то е все едно детето да пита в утробата на майка си: „Не съм ли още човек?“ Ти ще станеш човек, когато минеш през 400,000 различни форми. И като издържиш изпита, ще се родиш. Това става на деветия месец. Който издържи, заминава за другия свят. Като се роди човек, се поставя на друг изпит. Какъв е този изпит, после ще разберете. Помните ли какъв беше първият ви изпит? Забравили сте го. Помните ли кога се пробуди съзнанието ви и каква беше първата ви мисъл? И това сте забравили. И тъй, докато съзнанието на човека не се пробуди, докато не гледа на природата като на нещо живо, нищо не може да постигне. Съзнанието на съвременния човек е обикновено, съзнание на различаване на добро и на зло. Това съзнание трябва да се повдигне, да мине в по-висока степен, да гледа на Бога като на свой Баща. Такова състояние наричаме синовно. Докато се нуждае от утеха, от помиряване, от възстановяване на вътрешния мир, човек е в обикновеното съзнание. Всичко това ще изчезне, когато той влезе в Божественото съзнание, или тъй нареченото свръхсъзнание или космично съзнание. Ще кажете, че трябва да се примирите с Бога в себе си. Няма защо да се примирявате всеки ден. Щом се примирите веднъж, вие сте примирени вече. Щом сте в синовни отношения с Бога, вие изпълнявате Неговата воля. Който изпълнява Божията вола, не се натъква на противоречия. Като върши Божията воля, той знае, че върши и своите работи. Човек е дошъл на земята да свърши първо работата на Баща си, а после своята. Който не изпълнява Божията воля, има криво разбиране за нещата. Той живее първо на себе си, а после за другите. Тази е причината, където неговият живот е подобен на живота на листа. Докато е пролет и лято, листът стои на дървото зелен и свеж. Щом дойде есента, той постепенно пожълтява, окапва и изгнива. Трябва да се минат още шест месеца, за да се яви отново. Това е животът на живите-умрели. Човек трябва да мине в по-висока фаза на живот, че и като умре, да бъде жив. Това е животът на умрелите-живи, минаване от смърт към живот, а не от живот към смърт. Значи съществуват две положения: минаване от живот към смърт и от смърт към живот. Христос мина първо от живота към смъртта, а след това – от смъртта към живота, т.е. към възкресението. И тъй, за да минете от смъртта към живота, трябва да пазите следните правила: Не внасяй капитала си в банки, които фалират. Не уповавай на временни, преходни неща.

Уповавай само на Божественото в себе си. Който спазва тези правила, лесно се справя с изпитанията и страданията си. Той е подобен на авиатор, който знае законите на летенето. При каквито мъчнотии да се намери, лесно се справя. Който не знае законите на въздухоплаването, лесно обърква пътя си и пада на земята. Истинският християнин лесно се правя със силите на своя организъм, със силите на ума и на сърцето си. Той знае колко светлина и топлина му е нужно, и така регулира силите на ума и на сърцето си, за да не произвеждат повече светлина и топлина, отколкото им е нужно. Понякога светлината е толкова голяма, че очите на човека не могат да я понасят; топлината е толкова голяма, че сърцето не издържа на нея. Също така и идеалът на човека не трябва да бъде по-висок от възможността му да издържа на него. Не е позволено да правите по-големи усилия от тези, които организмът може да издържа. Като спазвате законите на разумната природа, това не значи, че изведнъж ще станете светии. Светийството се постига с течение на стотици години съзнателен живот. Няма да усетите как ще станете светии. Както придобивате по наследство известни дарби и способности, така ще станете светии. Като обработвате и развивате сърцето си, вие се готвите за светии; като развивате ума си, готвите се за гении. Работете с вяра върху сърцето и ума си, за да разчитате на капиталите, които се крият в тях, както банкерът разчита на своята чекова книжка. Достатъчно е да се подпише той на чека, за да получи, каквато сума му е нужна. Мнозина казват, че човек се нуждае от вяра. Каква трябва да бъде вярата му? – Да почива на връзка с Бога, с разумните същества. Връзката подразбира чек. Както без чек не можеш да получиш никаква сума, така и без връзки с възвишените същества не можеш да имаш никаква вяра. Ти не обичаш хората, критикуваш Бога, а очакваш същевременно големи придобивки. Не, широк трябва да бъдеш в своите възгледи и вярвания, никого да не съдиш. Живееш ли добре, Бог сам ще ти помогне, няма да очаква да викаш към Него за помощ. Най-напред Той ще ти покаже как да живееш, а след това ще те постави на изпит. Така постъпва учителят по музика с ученика си. Първо той го запознава с цигулката, показва му как да я държи, как да управлява лъка и след това му дава елементарни упражнения, като го напътва в изпълнението им. Често хората говорят за миналото си, съжаляват за изгубените условия. Чувате ги да казват: „Какви бяхме едно време!“ Да се говори за миналото, това значи да не можеш да използваш настоящето и бъдещето. Говорете за настоящето, а не за това, че някога сте били богати, здрави, учени, силни. Ако днес сте бедни, болни, невежи и слаби, защо не говорите за придобиване на богатство, здраве, знание и сила? – Какво трябва да прави бедният? – Да работи, за да придобие богатство. – Богатият? – Да вложи богатството си в обръщение. – Невежият? – Да започне да мисли. Правата мисъл отваря пътя на човека във всички посоки. В какво се заключава правата мисъл? Как се прилага тя? Начините, по които се прилага правата мисъл към различните хора, са различни. – Защо? – Защото всички не могат да я възприемат по един и същ начин. Умовете на всички хора не са еднакво устроени и развити, да възприемат и чувстват еднакво. Очите и ушите им също не са еднакво развити. Тази е причината, където един вижда предметите от едно разстояние, а друг – от друго разстояние. Ако предметът е много далеч, не се вижда ясно; ако е много близо, пак не е ясен. На младини човек вижда ясно предметите, на старини не ги вижда добре. За да ги види добре, трябва или да ги приближи до очите си, или да ги отдалечи. За да вижда добре, той трябва да носи очила. Правилно е, обаче, и 120-годишният дядо да вижда ясно предметите, без очила. Някой вижда добре, но като влезе между хора, на които зрението е слабо, той се повлиява от тях и започва да не вижда ясно. Един познат ми разправяше следната своя опитност. Станал рано сутринта и започнал да чете вестник. Прочел всички новини. По едно време искал да свали очилата си от очите, да ги изчисти. Посегнал да ги свали, но останал учуден: очилата не били на очите му. Значи той чел свободно, без очила. Пожелал по-нататък да чете вестника, но не могъл, не виждал вече без очила. – Защо не виждал? – Защо се намирал под влиянието на мисълта, че не може да вижда без очила. Докато не мислил за очилата, виждал ясно; щом помислил за тях, не виждал вече. Това е законът на внушението, под който се намират всички хора. Някой казва, че има вяра. Щом се срещне с безверници, и неговата вяра отслабва. Той се разколебава във вярата си и казва: „Не зная какво става с мене. Едно време имах вяра, но сега вярата ми отслабна“. Много естествено, препоръчали са ти очила и ти си повярвал, че не виждаш, че вярата ти отслабнала. Ако се убедиш сам, че виждаш, вярата ти, сама по себе си, ще се усили. Законът на внушението действа във всички области на живота, във всички науки и изкуства. Някой цигулар свири добре, изпълнява правилно музикалните пиеси, но ако попадне между немузикални хора или между големи критици, може да изгуби вярата в себе си и да се провали. Ако е сам, той свири добре, с изпълнение и разбиране. Той знае, че животът не е само равнище, но има височини и дълбочини, има радостни и тъжни моменти, които предава точно. Ако изнася състоянието на влюбен и отчаян човек, в тоновете се предава едно настроение; ако предава любовта на някой оптимист, тоновете имат друг израз. Благородното и възвишено чувство се предава чрез лъка по особен начин. Добрият майстор-виртуоз свири, както мисли и чувства. Така той завладява публиката и се ползва от любовта ѝ. Следователно, като се научите да свирите точно, чисто и вярно, вие сте виртуоз, на когото липсва само изпълнение. Четете ли, свирите ли, живеете ли, трябва да бъдете истински виртуоз, да имате добро изпълнение. Само така ще бъдете доволни от себе си. Само така ще задоволявате и окръжаващите. Не може да очаквате успех, ако вие не сте доволни от себе си. Съвременните хора говорят за новото в живота, в музиката, в изкуството. В какво се заключава новото? – В изпълнението. – Как се предава изпълнението? – Чрез вглеждане в малките неща. Умееш ли да предадеш израз на дребните неща, ти си изпълнител. Изпълнение е нужно не само в музиката, но навсякъде, и в знанието, и в писането, и в говоренето и т.н. Някой пише, както му попадне. Той казва: „Важна е идеята, а не как е написана и предадена“. Не е така. Такова писане е обикновено. Така пишат всички писари. Истинският писател обръща внимание на граматиката и поставя всяка дума на нейното място. Като четете Библията, Евангелието, виждате, че има нещо увлекателно в тях. Те са написани по особен начин, в особени гами, и разполагат към четене. Изпълнение е нужно във всички човешки прояви. И като се моли, човек трябва да знае начина, по който да нарежда думите. Ако наредиш молитвата си правилно, ще бъдеш чут. Ти се молиш по един, по друг, по трети начин, но не получаваш отговор на молитвата си. Чудиш се коя е причината за това. Причината е в самия тебе, не знаеш да се молиш. В старо време имало един светия, който постоянно се молел на Бога, но молитвата му не се приемала. Той искал да знае причината за това. Един ден, както се молел, видял един ангел, който му казал: „Дойдох да ти открия защо твоята молитвата не се приема. Преди години, когато живееше като обикновен човек, ти отне котела на една бедна вдовица. Докато не върнеш котела ѝ, молитвата ти няма да се приеме“. Това представя дисонанс в молитвата ти, поради което тя не се приема в света на хармонията. Един религиозен човек често се молел на Бога да подобри материалното му положение. Случило се нещо в живота му, което го накарало да мисли, че Бог послушал молитвата му. Веднъж, като се връщал от черква, видял една торба на прозореца в къщата на един банкер. Помислил си: „Ще видя какво има в торбата“. Повдигнал я и останал крайно изненадан: торбата била пълна със злато. Като броил парите си, банкерът забравил торбата на прозореца. Религиозният човек си обяснил работата, както му се искало. Той си казал: „Молих се на Бога да подобри положението ми. Ето, виждам тази торба със злато на прозореца и се радвам, че Бог е промислил за мен“. Той взел спокойно торбата и се върнал у дома си. Като започнал да се моли на Бога и да благодари за парите, забелязал, че между Бога и него застава торбата и пречи на молитвата му. Това продължило две седмици. Колкото пъти започвал молитвата си, пред него се изпречвала торбата и не му позволявала да се моли. Най-после той разбрал погрешката си, вдигнал торбата и я занесъл на банкера, като му казал: „Слушай, братко, твоята торба затвори пътя ми към Бога. Колкото и да се моля, молитвата ми не се приема. Аз мислех, че ще направя нещо с тези пари, но се убедих, че те не са мои, нито ми са нужни. Вземи парите си назад, те са необходими за твоите нужди“. Следователно, ако си взел парите на брата си, ще ги върнеш. Не ги ли върнеш, ще знаеш, че молитвата ти няма да се приеме и работата ти няма да върви добре. Ще върнеш котела на бедната вдовица, ще върнеш торбата с парите на богатия банкер – нищо повече. Ще знаеш, че работите не вървят добре, защото си взел чужда вещ. Ще върнеш чуждото и ще разчиташ само на онова, което сам си изработил и придобил. Следователно, докато не изправиш и най-малката си погрешка, все ще има нещо, което ще те спъва. Може да си постигнал много, но в момента, когато започнеш да се повдигаш, ще се натъкнеш на някакво малко препятствие, което ще те спъне. Сега аз говоря за малките неща, които остават скрити от погледа на всички, но Бог ги вижда. Няма скрито-покрито, което Бог не вижда. Не е важно дали хората виждат погрешките ти; важно е дали Бог ги вижда. Понеже Той вижда всичко, затова махни всички препятствия, които стоят на пътя между Бога и твоята душа. Изчистете ума и сърцето си от всички погрешки, които стоят като препятствия на пътя ви. И тогава, каквото пожелаете, ще ви се даде. За каквото и да се молите, молитвата ви ще се приеме. Много котли, много торби има на пътя ви, които ви спъват. Намерете притежателите им и ги върнете. Върнете чуждите неща, да не се спъвате в тях. Ако сами не си помогнете, никой не може да ви помогне. Трябва да съзнаете, че на времето си сте имали нужда от котела и от торбата. Обаче днес те не ви са нужни. Не само, че не ви са нужни, но са препятствие във вашия живот. Те са временни неща, които днес не ви ползват. Заблуждението и погрешката не е в това, че си взел торбата с парите, но в мисълта и вярата в парите. Ти мислиш, че без тези пари не можеш да живееш. Ти си вложил вярата си във временни и преходни неща. Вложи вярата си в Бога. При всички случаи на живота си вярвайте и разчитайте първо на Него. Всеки трябва да върне котела на вдовицата, от която го е взел, и торбата с парите на банкера. Само така ще се оправят неговите работи. Освободете се от чуждите котли и торби и така идете при Господа. Ще кажете, че като се изнасят погрешките на хората, имаме предвид някого. Ние говорим за погрешките на всички хора, а не на едного. Погрешките на всички са едни и същи. Безразлично е кой греши. Когато един греши, все едно, че всички грешат. Първо Ева сгреши и грехът се предаде на всички хора. Тя повярва на лъжливите думи на змията и яде от забранения плод. Тя повярва, че като яде от този плод, ще стане като Бога. И съвременните хора вярват, че като ядат много, ще станат здрави и силни. Силата и здравето не идат от външната храна. Бог храни човека отвътре и му дава сила и живот да работи, да решава задачите си. Който много яде, много плаща. Пазете се тогава от кривите мисли, които сте получили по наследство, и знайте, че силата и здравето се определят от правата мисъл, правите чувства и действия.

Мнозина се оплакват, че нямат достатъчно светлина в ума си. Причината на това е, че те сами са поставили някакво препятствие между душата си и Бога. От тях зависи да потече отново светлината. Достатъчно е да махнат препятствието от пътя си и светлината ще дойде. Препятствието, което стои на пътя им, е кривата мисъл, че не могат да изпълнят Божията воля по липса на възможности и условия, че нямат средства, нямат дрехи, обуща, къща и т.н. Къде се крият възможностите и условията за изпълнение на Божията воля? – В главата на човека. Ще каже някой, че главата му е малка, не може да ражда. Каквато да е главата му, тя носи в себе си достатъчно възможности и условия. От човека се изисква само добра воля да реализира това, което е вложено в неговата глава. Ако главата му е голяма, и плащането ще бъде голямо. Който прави заеми, трябва да плаща: колкото по-големи са заемите, толкова повече лихва ще плаща. Изобщо, колкото повече е дадено на човека, толкова повече се иска от него. Съвременните хора имат всичко на разположение. Дадено им е, каквото трябва, нищо друго не им остава, освен да работят. Те имат инструменти и учители; свирене и работа се иска от тях. При това, като свирят, трябва да избягват погрешките. Ако направят една погрешка, диригентът ще я изправи. Той коригира музикантите, но и те го коригират. Достатъчно е да направи малка погрешка, за да я видят веднага. Не е лошо, че греши човек; лошо е, когато не изправя погрешките си. Някой греши и се извинява, че вината не била в него. Това не е важно, ти си длъжен да изправиш погрешката си. Пишеш нещо, не слагаш препинателните знаци на място, изяждаш букви и т.н. Кой е виновен за това? Ще кажеш, че вината е в учителите, които не са обърнали достатъчно внимание на работата ти. Щом съзнаваш това, днес ти сам ще се изправиш; ще работиш усилено, да придобиеш това, което ти липсва. Счупил си крака си, не питай защо си го счупил. Търси човек, който поправя счупени крака, да ти помогне. И тъй, ако сам не можеш да изправиш погрешката си, обърни се към Бога, Той да ти помогне. Що се отнася до грехове и престъпления, изправянето им е в ръцете на Бога. Ще се обърнеш към Него и Той ще изпрати някое разумно същество да ти помогне. Обаче дойдеш ли до погрешките си, това е твоя работа. Сам правиш погрешки, сам ще ги изправяш. Ти свириш добре, лесно четеш нотите, но ти липсва изпълнение. Ще работиш върху него, да дадеш израз на свиренето. Много хора свирят, но малцина са истински музиканти. Много хора рисуват днес, но малцина са истински художници. Картината трябва да има въздух, дълбочина, израз. От която страна да гледаш една картина, тя трябва да има израз. И тъй, бъдете добри музиканти, добри художници, без да се представяте пред хората, че сте такива. Нека те сами ви оценят. Иначе ще приличате на голяма лампа, около светлината на която се събират множество мушици, комари и пеперудки. Малко е съзнанието им, те не могат да я разбират, но въпреки това трупат се около нея. Ето защо, съветвам ви, ако сте светии, гении, велики учени, да минавате незабелязано между хората. Какво ще разбере пеперудката от работата на гения? Тя нищо не разбира. Някой чете Евангелието или друга свещена книга. Какво ще ѝ разправя за съдържанието? При това тя е дошла вечер. Който иска да учи, трябва да дойде сутрин, когато е светло. Освен това съзнанието ѝ трябва да се повдигне до такъв уровен, да разбира нещата. Ще кажете, че миналото на някого не е светло, не може да му се помага. Оставете настрана миналото. Бог не се занимава с миналото на хората, но с тяхното настояще. Красотата на живота се заключава в сегашните разбирания на хората. Христос дойде на земята да заличи миналото на хората и да отвори път към новото, към Любовта. Тя ще превърне злото в добро, омразата в любов. И до днес още хората се мразят, убиват, изнасилват. – Кой е прав, кой е правоверен? – Това са въпроси на миналото. Влезте в пътя на Любовта, в пътя на сегашния и бъдещ живот. Еди-кой си нямал вяра, не прилагал доброто като вас. Не се сравнявайте с никого. Откъде знаете каква е вашата вяра? Опитали ли сте я? Направете опит, да видите каква е вашата вяра, колко издържа, и тогава говорете за себе си. Вярата и Любовта предават особени качества на човека: лицето му е светло, погледът – ясен и отворен, отношенията му с хората – нежни, благородни. От сутрин до вечер той е зает с изпълнение на Божията воля. Достатъчно е да дойде при него някой беден или болен, за да му се притече на помощ. Бедният се оплаква от положението си, но той го утешава и казва, че така, именно, му се дава възможност да познае Бога. И на болния казва същото. Наистина, тежко е положението на бедния и на болния, но онзи, който носи Любовта в себе си, поема половината от загубата им и дава половината от печалбата си. В това се заключава Божественото. Това е новото учение. Ще кажете, че всеки сам трябва да носи кръста си. Това е законът, това е старото учение. Новото учение – учението на Любовта – казва: Ще вземеш участие в страданието на ближния си, ще понесеш половината от загубата му и ще дадеш половината от печалбата си. „Сребро и злато аз нямам, но което имам, това ти давам.“ (– 6-ти стих.) Аз пък ви казвам: В името на Бога на Любовта, Който е изпратил своя Син на земята да спаси човечеството, нека се отворят умовете и сърцата ви, да следвате Божия път, да възприемате вярата, надеждата и любовта, които оживяват и възкресяват. В Негово име станете, вървете напред и работете! „Пази свободата на душата си силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си. Помни: Царският път на душата е добрата мисъл на духа. Помни и не забравяй: Ти не си пратен на земята да глождиш изсъхналите кости на твоите предци. Не си пратен да се занимаваш с миналото. Всяка разумна душа има определено място в света. Бъди благодарен на това, което ти е дадено. Изплитай своето благоденствие, както паякът плете своята мрежа.“ (От книгата „Царският път на душата“.)

БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.

Утринно Слово от Учителя, държано на 22 декември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.