Разлика между версии на „Блажен този раб!“

Текуща версия към 11:44, 18 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1924 г.

Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)

4. Блажен този раб!

Беседа, държана от Учителя, на 9 ноември, 1924 г. в гр. София.

„Блажен този раб, когото би намерил господарят му, кога си дойде, че прави така.“ *)

Има истини в света, които са недостъпни за човешкото съзнание. Те са недостъпни не поради някаква вътрешна причина, като една невъзможност, но те са недостъпни по причина на разположението на нашия ум. Ако вие, които сте били свободни като птички и сте възприемали слънчевата светлина на всяко време, но като човек си направите един замък и затворите всичките прозорци и влезете в този замък, та се лишите от слънчевата светлина, питам: Кой е причината на това лишение? Причината в самото слънце ли е, или в самите вас. Всеки човек съзнава своите страдания, своите несгоди в света, но малцина са онези, които може да си дадат отчет, защо страдат. Всеки човек среща големи противоречия в живота си и си ги обяснява по своему – по един, или по друг начин. Вие може да си обяснявате нещата по начин, какъвто си искате, но те имат само едно правилно разрешение и обяснение. Казва се в Писанието: „Никой не живее само за себе си, а и за другите.“ Развитието е нещо колективно. Развитието не е само в сегашната форма. Някой човек може да каже: Аз трябва да живея. Кой ти? Ти като Иван, като Петко, като Драган, като Стоян ли? Така може да каже и една птичка, така може да каже и една муха. Някои казват, че в мухата нямало „аз“. Не, има и в нея.

Следователно, ние, съзнателните хора, които живеем с онази дълбока философия, трябва да схващаме, че в света има само едно съзнание, то е Божественото съзнание, което прониква всички същества. И доколкото нашият живот, нашият ум е в съгласие с тези велики правила и закони на туй съзнание, доколкото сме в изправност с тях, доколкото ги изпълняваме, дотолкова и те са оживели в нашия живот. Има много философски задачи и въпроси, които трябва да разрешим. Някои казват: Пари не ни трябват в живота. Други казват: Пари, пари ни трябват в живота. И едното положение е вярно, и другото положение е вярно. Ако си на сухо, пари ти трябват, но ако си като риба във водата какви пари ти трябват? Ако си на сухо, без пари не можеш, но ако си във водата, без пари можеш. Как ще можем? Ще ви докажа. Ако си една риба и живееш във водата, я ми кажи, как ще носиш торбата с парите си, где ще я окачиш? Това е едно противоречие, нали? Някой казва: Без пари може. Да, като риба, но не и като човек.

Друго положение. Някоя жена казва: Аз обичам мъж с малко ум, с много пари. Какво иска да каже с това? Мислите ли, че някоя жена, на която мъжът е с малко ум, но с много пари, ще бъде щастлива? Не, зад това нейно изречение се крие един неморален принцип. Тази жена предполага да има друг мъж, нищо повече. Тъй седи Истината. Има известни аксиоми, които не търпят противоречия, а ние може да ги извиняваме по един, или по друг начин.

Следователно, ако вие се стремите да разрешавате задачите в живота заради вашето благо, заради вашето добро, вие сте на крива посока. Затова, казвам: Ние ще възприемем в себе си онази велика Божия Любов, която включва благото, интересите на всички същества. Някой ще каже: Ама аз мога ли да разрешавам всички въпроси? – Можеш. Обаче, ние трябва да дадем ход на Божественото съзнание в себе си и да знаем, че ако аз от свое, индивидуално гледище разглеждам страданията в живота, ако от свое гледище разрешавам всички задачи, никога няма да ги разреша правилно. Например, откъснато ми е ухото, извадено ми е окото, как ще разреша тези противоречия? Един американски предприемач майстор, като давал заповед на своите майстори-зидари, как да дигнат един голям камък, камъкът паднал върху ръката му и му откъснал двата пръста. Той веднага си оттеглил ръката и казал: Благодаря ти, Господи! Защо благодари? Той благодари, че не му се откъснала цялата ръка. Това е добрата страна на работата, но туй благодарение може ли да навакса загубата на двата пръста? Като човек – не може, защото той изгубил туй изкуство, но като морска звезда, би могъл да ги навакса. Следователно, от тук изпъква туй противоречие.

Често, ние питаме: Защо страдам аз? Не питайте, защо страдате, но питайте защо е страданието в света, защо е страданието в цялата природа. Едновременно когато вие страдате, хиляди други същества дават живота си. В този момент, когато от вашата глава се взима само един косъм и вие усещате болка, може от други да се взима цял живот. А вие питате: Защо ми взимате този косъм, какво право имате да ми взимате косъма? Този, който взима главата на хората, ще те пита ли да вземе косъм от главата ти? Ти питаш: Защо взимаш косъм от главата ми? – То е моя работа. Мене ми трябва косъм от главата ти, нищо повече, няма защо да разсъждаваш. Ние, сегашните хора, за себе си разсъждаваме много добре, но щом дойде до другите, че те страдали, че това-онова, казвате: Няма защо да разсъждаваме за тях. Ако разсъждавате така, ще мязате на онзи негър, американски проповедник, който развивал пред слушателите си въпроса, как Бог създал човека. Той разказвал, че Господ направил човека от хубава кал и го турил на плета да съхне. Един от слушателите го запитва: Ами плетът кой създаде? – То не е ваша работа, за вас това не е важно. За мене е важно да изсуша човека на плета, и като го изсуша, ще дигна плета.

Изобщо, такава е и нашата философия. Всички ние, и светски, и религиозни хора, се стремим да разрешим въпросите частично. Никога не можете да разрешите живота частично. Животът частично е неразрешим. Кое число е цяло? Цяло число е това, което съдържа всички части в себе си. Ако в известен случай в живота сте в дисхармония, т.е. с една част на цялото, защо ще се карате с тази част? Не сте вие, който може да изправите тази грешка. Например, ние виждаме, какъв е този закон в природата, как действа там. Ако имате известна рана в някой орган на тялото си, вие ще чувствате болка. Вашата ръка може да се помъчи да помогне на тялото ви, но не ще може. Има една сила в организма ви, която може да премахне тази болка. Вие трябва да апелирате към тази сила и когато тя дойде, ще премахне тази болка в организма ви. Вие имате известни несгоди в живота си – ще апелирате към тази вътрешна сила в природата. Тя ще оправи вашите части, но затова вие не трябва да бързате. Някой казва: Ама аз искам да престане тази болка, да се премахнат тия несгоди. Няма да бързате! Тази болка ще престане, тия несгоди ще се премахнат, не когато вие искате, а когато тя намери, че трябва. Някой иска да стане чудо, изведнъж да престане известна болка. Това не е чудо. Всеки лекар може да намаже болното място с кокаин, и болката да изчезне, но тя изчезва временно, не напълно. За да изчезне известна болка, за да стане човек едно разумно същество, изисква се време и пространство. Аз взимам тези две думи не в обикновен смисъл, не тъй, както обикновено се разбират. Под тия думи аз разбирам едно непреривно разширение на човешката душа, защото всичко зависи от безграничното. Щом един човек е безграничен, той може да се разширява, колкото иска. Ние страдаме, защото нямаме време, ограничени сме. Ако дадете на един човек дълъг срок, той всичко може да направи. И когато се уреждат падежите на някоя полица, всеки изисква по-дълго време, по-дълъг срок. Онзи, който има да взима, казва: Падежът на полицата ще бъде за три месеца. Онзи, който има да дава, казва: Не за три месеца, но поне за година, две, три, най-много до десет години. Колкото падежът е по-кратък, толкова сърцето ти се повече стяга. Следователно, ние, съвременните хора, имаме полици с краткосрочни падежи, та сърцето ни се стяга. Донесат някоя полица, кажат ни: Изплати тази полица. Пък аз ви казвам: Вземете тази полица с дългосрочен падеж.

Христовото учение е едно Божествено учение, което разрешава живота в неговата вътрешна пълнота. Ние, съвременните хора, се заблуждаваме, мислим, че материалните блага са една необходимост. Материалните блага са последствие на онзи вътрешен духовен живот. Следователно, щом сме разумни, материалните блага ще дойдат. Ние за тях не трябва да мислим, а трябва да мислим, как да станем разумни. Щом си разумен, може да имаш една къща, направена само от стъкла, и светлината ще иде отвсякъде. Щом си разумен, може да имаш най-хубавите градини, най-модерните средства за съобщения: файтони, автомобили и др. Следователно, не е въпрос, дали имаш градини, или не, важно е, че разумният живот създава всички блага. Ние не можем да кажем, че онези, които са живели преди нас, не са били разумни. Не, редът и порядъкът, който сега съществува, се дължи на разумни същества, но ако този порядък днес не е хубав, ако не задоволява хората, той се дължи на онези неразумни същества, които са го развалили. Ще кажете: Как е възможно това? Ако си направите една хубава къща, с всички модерни приспособления и я дадете под наем, но като се върнете да живеете отново в нея, намирате всичко разрушено, разнебитено, питам: Кой ще е причината за това? – Онези, които са живели там. Така и ние днес тъй сме развалили съвременния ред и порядък. Всички водопроводи, канализации, всичко сме развалили и отгоре на това питаме: Защо светът не върви. Че как ще върви? Не, ние трябва да се повърнем към онези закони и правила, които регулират живота. Мислите ли, че онази мома, която била на бал и се въртяла с този, с онзи момък цяла нощ като въртоглава, та е придобила нещо? Мислите ли, че след като се въртяла с някой момък, като някой дервиш, след като се нагълтала с праха в това здание и се върне в къщи уморена, запотена, та е придобила нещо? След няколко дни от този бал тя си спечелва една сериозна пневмония, легне болна и казва: Урочасаха ме нещо. С други думи казано: Няма защо да се ходи на бал, да се бутаме в това затворено здание там, да дишаме прашния въздух. Нейният възлюбен – духът, казва: Няма какво да се въртиш на бала, а като птичките, ще отидем в гората да подишаме чистия въздух.

Та, ние, съвременните хора, си създаваме известни забавления, но някои от тях не мязат на детинските забавления. Аз не зная, на какво мязат те. Ако река да ги уподобя на нещо, онези, които ходят на бал ще кажат: А, той е против бала. Аз не съм против игрите, но те трябва да бъдат разумни. Аз не съм против яденето, но то трябва да бъде разумно. Аз не съм против това, да имате къщи, но трябва да ги използвате разумно. Защо ти е да направиш една къща, която струва 5 – 6 милиона лв., и да задлъжнееш толкова много, че цял живот да мислиш за полици? Направи си една малка къщица, че и ти, и жена ти, и децата ти да са доволни. Не казвай, че условията на живота са такива. Да, условията на живота са такива, но съвременното общество трябва да почне да мисли.

Казва Писанието: „Блажен онзи раб, когото би намерил господарят му, кога си дойде, че прави така.“ Онези държавници, които са поставени на власт изпълниха ли туй правило? Българският народ може ли да каже за своите управници: „Блажен онзи раб, когото би намерил господарят му, кога си дойде, че прави така.“ Защо? Един държавник в някоя държава не идва да урежда своите работи. Ами че ако той е беден, и като дойде на власт поиска първо да уреди своите лични интереси, а после тези на своя народ, какво показва това. Това е неразбиране интересите на държавата. Първата работа на държавника е да уреди интересите на своя народ. Той трябва да положи своя ум, своето сърце, своята воля и всичко онова, което е възвишено и благородно в него за своя народ. Той трябва да е абсолютно честен! Преди няколко дни, един господин ми разправяше следното нещо: от освобождението насам, ние, българите в търговско отношение, сполучихме да имаме двойни фактури, с всички държави, Германия, Австрия, Русия, с изключение на Англия. Едната фактура показва истинската стойност на стоката, а другата – фиктивната. Англичаните казват: Ние не можем да дадем двойна фактура, ние сме честен, благороден народ! Това е една добра черта у тях. Ако вие имате в живота си две фактури, това честно ли е? Разглеждайте разумно въпроса! Ако давате двойна фактура, мязате на Германия, на Австрия, на Русия; ако давате една фактура, мязате на Англия. Аз похвалявам англичаните. Всички народи трябва да бъдат честни! Най-после питам: Защо са на българските търговци две фактури? Ще кажат: Е, да си уредим работите. Уредихте ли си работите с две фактури? Ето на, 50 години вече откак българите се освободиха, и повече забатачиха. Какво трябва на българите? Честност им трябва! И какво още трябва на българите? – Справедливост. На всички славянски народи трябва справедливост. Българите не са приложили още справедливостта. На българите трябва и любов, но не тази обикновената любов.

С всичко това аз не искам напразно да критикувам света, но принципиално разглеждам работите и казвам, че липсва нещо на света. „Блажен е“, казва Писанието, „онзи раб“. Кога е блажен? – Само при следното условие: когато той разбира този вътрешен, Божествен живот. Вие трябва да разбирате не само интересите на българския народ, но дошло е време, когато всички духовни хора трябва да разбират интересите на цялото човечество. Ние трябва да разбираме не само интересите на цялото човечество, но трябва да включваме и интересите на ангелите, защото имаме отношения с тях. По отношение на ангелите, по отношение на висшите същества, ние сме корени, а те, по отношение на нас, са клонищата. Дали за нас те съществуват, или не, т.е. дали ги признаваме, или не, то е друг въпрос, но ангелите са клонища за нас, а ние за тях корени. Има по-висши същества от ангелите, които съставляват цветове и плодове на този живот. Значи, над нас има друг един, по-висш живот, който регулира нашия живот, нашите отношения. Следователно, ако моите отношения, като корен долу в почвата, са прави, то и отношенията на друг един живот, на клонищата, ще бъдат спрямо мене прави, нормални.

И тъй, ние разрешаваме една велика задача в света. Кои ние? – Тия, у които съзнанието се пробудило. Като корен, вие ще разрешите този въпрос по един начин; като клон – по друг начин. Но, като човек трябва да разрешите този въпрос! А всеки човек трябва да разреши въпроса като гений. Ама ще може ли? Ще можеш ли, то е друг въпрос. Всяко дете като тръгва на училище, пита: Мога ли да изуча азбуката? – Можеш. Майката казва: „Можеш, Иванчо, можеш.“ И туй дете тръгва на училището със своята торбичка. След една година то знае азбуката, знае слоговете и по малко да чете. На втората година знае повече, на третата – още повече, и след 12 – 15 години учене минава за един добър държавник. Питам: Този Иванчо, този Стоянчо роди ли се като учен, като велик човек? Не, в този Стоянчо имаше възможности само, които той можеше да развие. Този човек е блажен. Защо? – Защото разви своите способности, своите дарби и ги употреби за благото на своите ближни.

Сега, аз засягам един въпрос, който е толкова интересен за вас: за вашето щастие, за вашия ум, за вашето сърце, за вашата душа. Този въпрос има други граници, тъй, както България си има свои определени граници, Англия си има свои определени граници, Франция си има свои определени граници. Русия си има свои определени граници и т.н. Като влезете в коя и да е от тези държави, вие ще почувствате границите на тези държави. След като влезете в България, например, най-първо ще ви посрещне един български стражар и ще ви запита: Знаете ли български? – Не зная. Като отидете в Англия, в Америка, ще ви попитат: Знаете ли английски? Ако не знаете, ще ви намерят един преводач, но тогава вие няма да се считате като гражданин на тази държава, а като чужденец. Вън от тези граници съществува друга – една държава с широки граници. Ние сме навлезли вече в тези граници. Както ви питат в Англия, знаете ли английски език, така ще ви питат и като влезете в тези по-широки граници – знаете ли нашия език? Какъв е езикът на тази държава? – Любовта. И Павел казва: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, гражданин на тази държава не мога да бъда.“ Сега, всеки ще каже: Аз съм опитал любовта. Да опиташ любовта, и да имаш любовта, това са две различни понятия. Да опиташ любовта, да имаш любовта, и да живееш с любовта, това са също различни понятия. Да опиташ любовта, да имаш любовта, да живееш с любовта, и да си едно с нея, това е още повече. В любовта има различни състояния. Някой казва: Аз съм опитал любовта. Имаш ли я? – Имам я. Живееш ли с нея? – Живея. Едно ли си с нея? – Едно съм.

И тъй, щом имаш любовта, на права посока си. Върви с нея по този път, доде дойдеш в единство с този живот. Сега, защо стават всички тия войни в света? Защо се явяват тия недоразумения между хората? Това са задачи, които трябва да се разрешат. Питам: Защо ви са тия съвременни велики теории, които съществуват? Да допуснем, че имате такава сила в ръката си, че можете да дигнете земята. За какво може да използвате тази ваша сила? Ако тръгнете по света и започнете с ръката си да дигате всички планети от техния път, мислите ли, че онези по-велики същества от вас ще ви оставят така да използвате силата си, да си играете? Какво правят тук гражданите, като видят, че някои деца хвърлят камъни по улицата, играят си и ударят по главата някой минувач? – Повикват някой стражар, предават нему децата, да ги накаже – и си заминават.

Сега, ние, съвременните хора, не мязаме ли с нашите мисли на тия деца? Всеки прави престрелки. Всички питат: Защо Господ е направил света така, защо аз съм нещастен, защо аз съм куц, защо аз съм сляп, защо майка ми, баща ми, жена ми умряха? Казват: Нямаме ли право да питаме? – Имаш право да питаш. Тогава аз отговарям: Бог, като ти даде крака, ти употреби ли ги за каквото бяха предназначени? Нека видим какви са последствията от всичко, което не е употребено, както трябва. Господ, като ти даде ръце, ти употреби ли ги за каквото бяха предназначени? За какво са създадени ръцете? – За да вършат Божията Правда. Господ, като ти даде очи, ти употреби ли ги за каквото бяха предназначени? Господ, като ти даде ум, употреби ли го за каквото беше предназначен? Краката са създадени за да вършиш добро с тях. Ръцете – за да изявиш Божията Правда. Очите – за да изразиш Божията Истина. Ушите – за да придобиеш знание и да го предадеш.

Това са само частични схващания. Казвам: Ние колективно трябва да схванем туй развитие, и ако ти си слаб в едно отношение, ще намериш някой, който върви по този път, и той ще ти помогне. Някой казва: Аз съм грешен, паднал човек. Не мисли така! Ще отправиш ума си към всички добри, висши същества в Англия, в Америка и другаде, ще поискаш тяхното съдействие, и те ще ти го дадат. Аз ще ви обясня този закон, като се обърна към човешкия организъм. Когато един уд от тялото е болен, тогава той апелира към всички други органи, да му дойдат на помощ и да му съдействат. В такъв случай организмът изпраща всички жизнени енергии към този уд, за да възстанови състоянието му.

И тъй, ние съвременните хора, трябва да имаме една правилна философия, едно друго схващане за Бога, а не да Го схващаме като една сила вън от природата, и там да Го търсим, като децата. Бог трябва да схванем като една любовна сила, която прониква навсякъде в пространството, и която може да оправи нашия живот, нашите отношения. Например, работите на някой търговец са объркани. Защо? – Той не продавал честно, не издавал честно полиците си. Този търговец до 10 пъти може да е фалирвал. Защо трябва да богатеете по нечестен начин? Жената, децата на този търговец боледуват, случват му се ред нещастия. Той ме пита, защо е толкова нещастен?[?] – Защото изяде парите на толкова хора, защото опропасти домовете на толкова бедни семейства! Тия нещастия се върнаха и на тебе. Ама аз имах нужда. – И тия хора имаха нужда. Благородство е човек да носи страданията за общото, за колективното. Предпочитам аз, един човек, да гладувам, отколкото да накажа 100 души да гладуват. И тъй, за всички тия нещастия, които ни идват, едно от двете трябва да знаем, или че сме изяли парите на толкова хора, или че сме фалирвали по 10 пъти. Казвате: Не искам да бъда такъв човек! Добре, тогава мисли другояче! Ако ти мислиш, че тази неправда е вътре в Бога, вътре в нещата, а ти си най-умният човек, тогава аз съм първият, който ще дойда при тебе да ми кажеш: Отгде си дошъл, какво е твоето предназначение; какво беше състоянието на нашата земя преди 500 милиона години; какво е състоянието на слънцето, има ли жители там, или не; какво е състоянието на млечния път, има ли живот там, или не. Ученият човек, който пита, защо Господ създаде така света, а не по друг начин, трябва да знае повече от Него. А той, като му задавам всички въпроси, казва: Ами не зная! Като не знаеш, трябва да мълчиш и да слушаш. Малкият човек ще слуша Учителя си, а Учителят ще му предава. Това не е лошо. Благородство е да слушаш, да внимаваш когато един учен човек ти разправя законите в света. Сега няма да ви казвам, че сте невежи, защото въпросът не е в невежеството, но въпросът е в нашите отношения да станат правилни, любовни отношения. Като ме срещнеш в гората, да не ме срещнеш като някоя мечка, та да ми трепне сърцето. Нито пък аз като те срещна, да бъда мечка за тебе, да ти трепне сърцето. Какво правите като срещнете някоя мечка? Като ви срещне една мечка в гората, сърцето ви почва да тупа, а тя, като някой философ, с малките си очички, върви преспокойно, не се бои от вас. Някой път мечките са много благородни. Пак ще ви приведа примера за мечката и онзи каракачанин в гората. Един каракачанин живеел в Стара Планина, дето от ред години пасял стадата си. Никога не му се случвало някакво нещастие. Един ден, обаче, като минавал през една тясна пътека, гледа, насреща му една мечка. Тя върви нагоре, той – надолу, срещат се. Втасахме я сега, казва си на ума каракачанинът.[?] Намира се той пред една неразрешена задача и си мисли, как да я разреши. Вижда се, добър човек бил той, по Бога живеел, затова, забелязва, че мечката се отстранява, доближава се до една скала изправя се, отваря му път да мине и като че му казва с погледа си: мини! Той я гледа, иска да се увери, дали тя няма предвид някаква особена стратегия, но вижда, че мечката действително му отворила път и го чака да отмине. Той тръгва, върви, но се обръща назад, да види, какво прави мечката. Тя си продължава пътя, но от време на време се обръща назад и казва „сбогом“. Ще кажете, че това е само един разказ. Не, има много мечки благородни и със съзнание. Ако една мечка може да направи това, колко повече един разумен човек може да го направи!

Всички ние имаме погрешки, няма да разправям за какво и защо, но всички трябва да изправим своите погрешки и да живеем по новия начин. Ще схванем тези неща колективно. Някой ще каже: Аз ще живея само за жена си и за децата си. – Ако живееш така, ще умреш. Ама аз ще живея за народа си. – Ако живееш така, ще умреш. Ама аз ще живея за човечеството. – Ако живееш така, ще умреш. Ама аз ще живея за ангелите – Ако живееш така, ще умреш. Ами за кого да живея? – Ако живееш за Бога, ще имаш всичкия живот в себе си, ще бъдеш всякога жив. За Бога ще живеем! Тъй казва и Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога!“ Ако живеем за Бога, ние ще имаме условията на този безграничен и безпределен живот. Защо е така? Защото отношенията на тези малки коренчета се определят от отношенията ни към Бога. Прави ли са моите отношения към Бога, в каквото и да е направление, аз ще бъда жив. Ако моите отношения и към най-малкото коренче са любовни, ще имам всичкото съдействие на Бога. Ако ти, като някой търговец, като някой земеделец, или като някой учител душата ти е пълна с онази Божествена Любов и се разширява, животът ти ще се осмисли. Но, ако ти си цар даже, а нямаш тази Любов, короната на главата ти ще бъде тежка. Някой казва: Аз ще се откажа от това учение, аз ще се откажа от Любовта, Мъдростта и Истината. Да се откажеш от Любовта, значи да се откажеш от живота. Да се откажеш от Мъдростта, значи да изпаднеш в робство, в безумие. Да се откажеш от Истината, значи да влезеш в ада. Да възприемеш Любовта, това е живот. Да възприемеш Мъдростта, това е светлина. Да възприемеш Истината, това е свобода, широк замах. Тези неща трябва да ги схванем колективно и общо да разрешим този въпрос. Не е въпросът да направим щастлив само един човек.

Казва се в Писанието: „Блажен онзи раб“. Кой раб? Сега, всички ние, и тук, и в Америка, и в Англия, и във Франция, и по-нисшите, и по-висшите от нас същества, всички служат на един господар, когото наричат Господ. Господ е проявление на онази велика Любов, в която няма никаква промяна. Любовта на Бога е еднаква към всички същества. Под думата Господ, ангелите разбират туй същество, което има еднакви любовни отношения към всички същества. Туй същество се отзовава на помощ еднакво към всички същества, от най-малкото, до най-голямото, и то според нуждите му. Туй същество еднакво урежда отношенията на всички същества. Аз често съм правил опити и съм намерил, че някои паяци са много благородни и могат да схванат човешката мисъл, а някои паяци са неразумни. Гледам, някой паяк хванал една муха. Казвам му: Пусни тази муха! Той не ме слуша, казва ми: Влиза ли ти това в работата? Я си върви! Казвам: Тъй ли? В мое присъствие не ти позволявам да изядеш мухата. Ако не бях те видял, друго нещо, но сега – ще я пуснеш. Взема бастуна си и посегна да му разваля паяжината. Веднага той избяга, и мухата избяга, освободи се. Друг път, гледам някой благороден паяк уловил една муха, и аз му кажа да я пусне. Той току поседи-поседи, после, гледам го, отиде до мрежата, разкъса конците, с които е направена, освободи мухата, като ѝ казва: хайде сега си върви, понеже ми е казано да те пусна. Казвам му след това: Аз те похвалявам, че постъпи благородно. – Е, друг път няма да те слушам, но сега така направих. Има благородни паяци, но не всякога. Някой път съзнават, че трябва да постъпят благородно, а някой път не съзнават. Питам: Защо този паяк къса нишката? Защото, ако той сам не я скъса, аз ще го накарам да я скъса и да освободи мухата. Мислите ли, че ако вие сте хванали една муха и не я пущате, а аз ви кажа да я пуснете, та моят бастун няма да играе по главата ви? И после казвате: Каква катастрофа е станала! Ще пометат тази паяжина, че чудо ще стане! Бастун има, разбирате ли? И тояжка има.

„Блажен онзи раб, който върши това, което Господ иска.“ Разбирате ли сега, какво подразбирам под думата „Господ“? Под „Господ“ разбирам онова същество, отношенията на което са еднакви спрямо всички същества, без разлика. Следователно, Бог е най-възвишеното, най-благородното, най-разумното същество, за което трябва всеки момент да сме готови да вършим волята Му, при каквито условия и да се намираме. И можем да я вършим! Туй подразбира Христос в дадения стих: „Блажен онзи раб, който върши волята Божия.“ Някои казват: Ама така се заблуждават хората. Да, ако не изпълним нещата от това високо становище, всякога ще се заблуждаваме. Не мислете, че така лесно ще се постигне това нещо. Нам предстои не само един живот усилена работа, но ни трябват хиляди години усилен труд, усилена работа, за да внесем ония елементи, които са необходими за подобрение на човечеството. Не ние, а туй велико Божествено съзнание ще изгради цялото човечество. И вие, които ме слушате, ако изпълните този закон, вашите тела ще се изменят, ще имате тяло с по-благородна, по фина материя, вашето съзнание също ще се измени, ще се разшири, и още в туй съществуване ще ви се отвори миналото, ще ви се отвори и бъдещето.

Сега, запитват някой: Ти откъде идеш? – Не зная. Ами от какво произхождение си? – Не зная. Има ли друг свят? – Не зная. Аз съм срещал важни богослови, които почват да ме убеждават и да ми казват: И да няма друг живот, ако живея добре или зле, губя ли нещо с това? Разбира се, че губиш, губиш живота си. Смъртта е една загуба. Дошъл той да ми разправя, има ли Господ, няма ли, има ли друг свят, няма ли. Аз оттам идвам, а той сега отива, и ще ми разправя, какво има там, и какво няма. Казвам: Оттам идвам, и последните новини зная. Някои казват: Много е казано. Кое е многото? Аз показвам естественото положение. Ти още не си излязъл навън, не си се облякъл, не си се измил, а аз станах в 4 ч. сутринта, ходих на полето, чух как пеят птичките, видях как слънцето изгря. Как, слънцето не е изгряло, аз не го виждам! Че как ще го видиш? Ти още не си станал, в кревата си, а аз оттам идвам. Ти ще станеш, ще се облечеш и ще излезеш. От вкъщи няма да видиш слънцето. Ако ти станеш като мене в 4 ч., условията тогава ще бъдат едни и същи, и за мене, и за тебе. Ако спиш, нищо няма да видиш. За всинца ви се изискват едни и същи условия. Никому не се дава по благодат. Някои хора по благодат разбират тъй: дядо им да умре, че да им остави наследство. Това не е благодат. Индусите имат думите „карма и дихарма“. Карма подразбира съдба, лоши последствия, т.е. туй, което си правил, ще ти го правят, а дихарма подразбира най-хубавите условия, които Бог е дал на разположение на твоята душа. Това ти се дава като благодат. Всички хора наоколо те обичат, всички ти треперят и са готови да изпълнят всяко твое желание. Това наричат в християнския свят благодат и казват, че благодатта освобождава човека от всичко. Не, благодатта показва, че туй същество е живяло в съгласие с Божиите закони, затова има тази благодат. А за онези същества, които не са живели в съгласие с Божиите закони, няма благодат – за тях има карма.

„Блажен онзи раб“, казва Писанието. Кой раб? – Който върши тъй, както господарят му иска. А какво иска нашият господар? – Да извършим туй, което Той е поставил в живота ни като задача, т.е. да употребиш разумно своя живот. Ти можеш да употребиш живота си, както искаш, но едно е вярно, че последствията няма да бъдат такива, каквито искаш. Следователно, ако искаш последствията да бъдат такива, каквито тебе са угодни, ще приложиш този любовен живот в света, т.е. ще бъдеш в съгласие с Божията Любов, а любовта е, която ражда живота.

И всякога, когато ние сме тъжни, скръбни, това произтича от факта, че ние сме изгубили любовта на някое висше същество. Някой път чувстваш, като че светът под тебе се руши, изпитваш голяма скръб, страдания. Защо? – Изгубил си любовта. Някой път се чувстваш радостен. Защо? – Придобил си любовта: тя е потекла към тебе, душата ти се разтворила и ти мислиш, разсъждаваш правилно. Та, казвам: когато ние придобием Божията Любов, ние придобиваме вечния живот. Какво по-хубаво от това, да проникнеш в Божията Любов, да бъдеш в съгласие с нея? И тогава, не трябва аз да ви доказвам, има ли Господ, или не, но това да бъде за вас една аксиома, и вие само да разисквате върху това, какви трябва да бъдат отношенията ви към тази Любов, към Бога.

И тъй, всички ние се стремим да живеем един колективен живот и да чувстваме живота на цялото създание в себе си. Това е духовният живот. Ако искате да живеете като българин, вие не можете да бъдете християнин; ако искате да живеете като англичанин, вие не можете да бъдете християнин; ако живеете като французин; или американец, или германец, вие не можете да бъдете християнин. Даже и ако живеете като ангел, пак не можете да имате разположението на Бога. Някои от вас ще кажат: Ами как може да живеем? – Ще живеете по закона на великата Божия Любов! Някои от вас казват: Ние се мъчим да живеем. Аз не вярвам в това. Няма защо да се мъчите да живеете. Това не се изисква от вас. Бог те е пратил на земята да изпълниш Неговата воля, и ти трябва да живееш! Животът е едно благо, той не е мъчение. Ако ние се мъчим, то е, защото не разбираме условията на Божията благост, която ни води към общата любов. Вие искате да обичате някого в света и той да ви обича, да имате едно вярно лице. Аз питам всеки едного от вас: Намерил ли е туй вярното лице? Аз наричам вярно лице туй, което не умира. Ако той умира и после трябва да търсиш друго някое, значи то не е било вярното лице. Туй лице не трябва да умира, трябва да бъде безсмъртно. Човек, който умира, той е същество, у което няма любов. Това значи вечен живот, да познаваме Тебе Единнаго, Истиннаго Бога! Ако ти живееш в Бога, смъртта е изключена за тебе.

И тъй, този колективен живот е необходим за вашите нови схващания. Само по този начин вие ще можете да разрешите онези дълбоки противоречия, които сега срещате в живота си. За в бъдеще ще се родят още по-големи противоречия. Вие имате синове и дъщери, но идват старини, а вашият син се оженил, има си своя възлюбена; и дъщеря ви се оженила, и тя си има свой възлюбен. Вие оставате сам, и всички наоколо започват да си мислят: Нека си замине този старият. Вие чувствате тези техни мисли, чувствате, че ви неглижират, че никой не се интересува от вас. Знаете ли колко е тежко това състояние на един баща тъй изоставен? Защо са ви напуснали вашите синове и дъщери? – Понеже нямате любов към Бога. Ако живеете тъй колективно, вие ще събудите съзнанието на вашите синове и дъщери, то ще се разшири, и тогава любовта и към майката, и към бащата, и към приятеля ще има своето място. В нашата душа има място за всички. За всяко живо същество има по едно свещено място в нашата душа. И като дойде малката мушица, или малката пеперудка, ние ще я повикаме в нашата градина, ще ѝ дадем място, ще я помилваме и ще ѝ кажем: Ето моята градина, може да си хвъркаш, колкото искаш. Тъй прави Господ, по същия начин ще правим и ние. Аз гледам какво правят в България малките деца с тия хубави пеперудки. Тази малка пеперудка си кацнала някъде, а малките деца я дебнат и полека с пръстите си я хванат за крилцата. Някой път тя излезе по-умна – хвръкне си. Майките не обръщат внимание на това. – Те трябва да кажат на децата си: Деца, не хващайте пеперудките за крилцата, ще им изтриете прашеца и след това не ще могат да хвъркат. Ние трябва да престанем да хващаме тия пеперудки за крилцата! Аз като видя някоя пеперудка, няма да я хващам за крилцата, да изтривам прашеца ѝ, да развалям хубавата ѝ дрешка, но ще ѝ кажа: Кацни на ръката ми да се поразговорим малко. Тя ще походи малко по ръката ми, а аз ще я питам: Ти доволна ли си от живота си? Тя ще ми отговори, че е доволна, и аз ще я оставя да си хвръкне. „Блажен онзи раб, когото господарят му намери кога си дойде, че прави така.“

Сега, Господ иде в този свят! Казва се там в Евангелието, че слънцето ще потъмнее, луната няма да дава светлината си, звездите ще паднат. Какви ли не тълкувания е дала църквата на тия изречения! Аз давам друго едно обяснение и то много просто. „Слънцето ще потъмнее“ – това значи, че малко любов ще има в църквата. „Месечината няма да дава светлината си“ – това значи, че църквата ще се обезвери, малко вяра ще остане в нея. „Звездите ще паднат“ – това значи, че много малко знание ще остане в църквата и невежеството ще дойде. Щом дойде Господ в света, ще дойде и нова светлина, която ще даде нов подтик на човечеството. Ако не дойде Господ, ще стане голяма катастрофа в света.

Господ сега иде! Защо? – Защото Любовта се намалила и всички замръзват. Пък и вярата се загубила. Днес цели томове има написани върху това, дали има вяра, или не. А колкото се отнася до знанието, цели теории има написани по всички въпроси. Лекарите лекуват един човек, и като не могат да го излекуват изпращат го на „Орландовци“. Къде отиде еди-кой си? – В Орландовци. Срещат някого, питат го: Къде е баща ти? – Е, Господ да го прости отиде в „Орландовци“. Не казва, че баща му е на небето, ами на Орландовци бил. Какво схващане! Баща ти не може да отиде на Орландовци, той е на онзи свят, а на Орландовци си е оставил само дрехите. Аз го виждам, говоря с него. Като казвам, че говорим с нашите близки, чудно ни се вижда това. Преди години една учителка я нарекли полудяла само за това, че казала: Елате да видите, че децата, които уча, се посещават от моите заминали роднини. Аз ги виждам. Питам: Тази учителка с ума си ли е била, или без ума си? Според хората на света, тя е без ума си, но според онова дълбоко схващане на живота, тя е с ума си. Следователно, ние можем да извадим един човек от ума си. Как? – Щом оставим в ума му едно противоречие, което той не може да разреши, веднага може да полудее. Ето защо, когато човек спи, не трябва изведнъж да го разбуждаме. Ние не можем да поставяме човека на големи, силни противоречия. Противоречията са за силните натури, а за слабите натури – никакво противоречие, с тях нежно трябва да се обхождаме.

И тъй, всички трябва да имате туй вътрешно, дълбоко схващане. Колективно трябва да схващате живота. Трябва да се молите на Господа, да ви помогне да разрешите задачата на живота. Трябва да обичате себе си, ближните си и своите врагове, и така ще разрешите живота. Мнозина от вас са разрешили този въпрос, а други още го разрешават.

И тъй, Египет пропадна. Защо? – Защото изгуби своята любов, своята вяра, своето знание. Асирия пропадна. Кога? – Когато изгуби своята любов, своята вяра и своето знание. Вавилон пропадна. Кога? – Когато изгуби своята любов, своята вяра, своето знание. Римската империя пропадна. Защо? – По същата причина. И ако съвременните християнски народи изгубят своята любов, своята вяра и своето знание, други народи ще дойдат на тяхно место. За всички народи законът е неумолим. Някой казва: Сърцето ми е празно. Защо? – Защото ти не разрешаваш общо въпроса, да имаш интерес към всички създания. Вие ще се свържете с всички добри хора по лицето на земята, без разлика на вяра, на народност; ще се свържете с всички добри мушици, с всички хубави растения, с всички чисти извори, с всичко онова, което е велико, възвишено и в душата ти ще протече онази велика Божия Любов, ще почувстваш онзи велик Божествен подтик, който ще я повдигне. Бог е онзи, който ще повдигне душата ти. Той е който прониква навсякъде. Ако ние гледаме така на въпроса, ако сме носители на Божията Любов, Мъдрост и Истина, и ако сме изпълнители на Неговата воля, Той всякога ще гледа към нас с благоволение и ще ни помага да разрешим всички въпроси. Ние ще ги разрешаваме с Него. Днес, в България казват тъй: Все трябва да имаш някой дядо владика, т.е. все трябва да имаш някой Господ, някой големец. Казвам: Ако е въпросът за големец, по-голям големец от Бога има ли? Няма. Аз предпочитам да върша Неговата воля, а всичко друго после ще дойде. Първо, ние трябва да се стремим, нашите отношения към Бога да бъдат правилни.

„Блажен онзи раб, когото господарят му би намерил, кога си дойде, че прави така.“

И аз казвам: В тези последните времена вече Господ иде! Блажени сте, като ви намери, че вършите Неговата воля! Тогава ще започне закона на дихармата, на благодатта, на вечния живот. Всички съвременни нещастия, които ви обграждат, ще се стопят.

Така вие ще се намерите в един нов живот, с нови приятели, с нови майки и бащи – то значи, че отношенията на хората спрямо вас ще се изменят.

Беседа, държана от Учителя, на 9 ноември, 1924 г. в гр. София.

• ) Лука 12:43.