Разлика между версии на „Естествени прояви на Любовта“

Текуща версия към 20:42, 18 юни 2011

Утринни слова - Четвърта година (1934-1935)

Ценната дума, том 2

Естествени прояви на Любовта

Размишление.

Ще прочета 10-та глава от Еклисиаст.

Всеки човек е пътник в живота. Като тръгва на път, някой започва още в началото с голяма бързина, а към края постепенно забавя хода си - уморил се е вече. Друг пък започва бавно, спокойно и постепенно ускорява хода си. Соломон постъпва по първия начин: отначало започва бързо и към края забавя хода си - изпитва вътрешна умора. Прочетената глава е един костелив орех, от който трябва да вадите ядките с игла. Всяка глава от Писанието е един вкусен обяд, с който можете да се нахраните. Ако готвачът е бил зает с много работи, яденето става набързо. Десетата глава е готвена набързо. Соломон е бил зает с много работи, затова яденето е набързо сготвено, но все пак може да се яде. Поуката, която можете да извадите от тази глава е, че каквото и да се случи в живота на човека, преди всичко, той сам е виновен за това. - Къде се крие вината? - В неразбирането на живота. - Ама нямам разположение. - Неразположението зависи от тебе. - Ама сиромах съм. - Защо си сиромах? Защото не можеш да използваш условията. - Джобът ми е празен. - Скъсан е джобът ти, закърпи го, да не падат парите навън. Друг пък се оплаква, че имал пари, но пак е сиромах. Той е сиромах, защото не знае, как да използва условията. Значи, има два вида сиромаси: едните са външно сиромаси, на които джобовете са скъсани и парите им не могат да се задържат. Другите са вътрешно сиромаси. Те имат пари, но не знаят, как да ги използват. За пример, мнозина вярват в Бога, казват, че Той е навсякъде, а при това грешат. Щом грешат, те са сиромаси. Значи, те носят пари в джобовете си, а минават за сиромаси. Какво по-голямо богатство от вярата на човека в Бога? Някой вярва в Бога, казва, че Той е навсякъде, при това, не се страхува от Него, а от хората. Ако иска да вземе нещо без позволение, той не мисли, че Бог го вижда, но се оглежда надясно-наляво, да не го види човек. Че Бог го вижда, не иска да знае за това, важно е човек да не го види.

"Мухи умрели правят мирото на мировареца да вони, да кипне; и малко безумие обезчестя оногоз, който е в уважение за мъдрост и чест". (- 1 ст.). - Като чоплите този стих с игла, ще видите, че и в него се крие нещо за ядене.

"Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му". (- 2 ст.). - Значи, мъдрият трябва да бъде добър. Затова, именно, всички казват, че човек трябва да бъде добър. След това казват: Човек не трябва да бъде добър, защото ще се качат на главата му. - Както виждате, хората препоръчват известни максими в живота, които след време сами отричат. Какво можете да очаквате от такъв живот? Чувате някой да казва: Човек трябва да е умен, да мълчи. После пък казва: Тази работа с мълчание не става, трябва да се говори на хората, да им се покаже, че не са прави. Друг някой казва, че човек трябва да се моли, постоянно да бъде в молитва. Той препоръчва молитвата, а сам не се моли, или се моли, когато се намира в трудно положение. Ако е болен, по три-четири пъти на ден се моли. Като оздравее, забравя даже да благодари, че е оздравял и мисли само за сън, да си отспи. Да се моли човек, само когато има нужда, това не е молитва. Молитвата е свободен акт, който произтича от душата. Тя не е насилствен, принудителен акт, който произтича от страх, от мъчнотии и страдания, в които човек изпада. Малко хора могат да се молят, както трябва.

Днес всички проповядват разбирателство между хората, въпреки това и те не се разбират. Преди всичко, вие не знаете, кой човек ви говори по човешки и кой - по Божествен начин. - Защо? - Защото сам по себе си човек е още раздвоен: външно говори едно, а вътрешните му подбуди са други. Някой казва, че хората трябва да бъдат добри, а вътрешно си мисли друго. Той си казва: С добро работите не вървят напред. - Питам: ако работите не се нареждат с добро, със зло ли могат да се наредят? - Човек трябва да се стреми към единство в живота си: като говори за доброто отвън, да го прилага и вътрешно. Защо трябва да се говори едно, а да се върши друго? Двама души се разговарят, но ако не попаднат на въпроси, от които и двамата се интересуват, те се разделят недоволни един от друг. Единият говори за морал, за честност, а другият си мисли за винцето, или за хубави дрехи. На края на разговора той ще му каже: Знаеш ли, къде има хубаво, старо вино? Знаеш ли, къде продават хубави, модерни дрехи? - Мъчно можете да срещнете човек, който в дадения момент да се интересува от същия въпрос, от който се интересувате и вие. Вслушайте се в разговора на два момъка да видите, кой какво търси. Единият търси висока, тънка, руса, синеока мома, а другият - ниска, пълничка, черноока. Въпреки това, никой момък не може да намери това, което търси. Ако външно момата отговаря на вкуса му, вътрешно, по сърце не му отговаря.

Религиозните говорят много за любовта, но в края на краищата казват: И с любов работите не се нареждат. - Те искат да знаят, какво ги очаква в другия свят, какви ще бъдат там. Всеки търси нещо практично. Казвам: Ако на земята си бил ечемик и на небето ще бъдеш такъв; ако на земята си бил пшеница и на небето ще бъдеш пшеница. - Под думите ечемик, пшеница, аз разбирам онзи съществен елемент на ечемика и пшеницата, който остава неизменен и на този, и на онзи свят. Значи, има съществени и несъществени неща в живота. Стремете се към съществените, които никога не се губят и които всякога можете да носите със себе си, било на този или на онзи свят.

Религиозният казва, че и без пари може да се живее, но постоянно мисли за парите, по какъв начин да спечели повече пари, да осигури живота си. Съществено нещо ли са парите? Ще кажете, че на физическия свят не може без пари. Това зависи от разбирането на хората. Било е време, когато парите не са съществували. Значи, те не са съществено нещо. Моралистите казват, че не трябва да се лъже, а при това хората прилагат и черната, и бялата лъжа: децата лъжат родителите си, учениците - учителите си, войниците - началниците си и т.н. Хората се лъжат едни-други, изнасилват се, одумват се и след това се измъчват, искат да се освободят от тези неща, да бъдат свободни. Значи, отрицателните прояви на човека са натрапени отвън, поради което всеки иска да се освободи от тях - те не са присъщи на неговото вътрешно естество.

Като ученици, вие трябва да се освобождавате от всичко, което ви е натрапено отвън. Защо трябва да се одумвате едни-други, а после да се страхувате, да не ви издадат? - Може ли човек да се страхува от хората и да изпълнява волята Божия? - Може, разбира се, но за предпочитане е да се страхува от Бога, а не от хората. И чрез страха се постигат много неща, но в разумния живот зад страха се крие друго, по-високо чувство, а именно - разумността. Страхът е извършил много добри работи, но същевременно той е извършил и много престъпления и грешки. Много хора са влезли в Царството Божие от страх, но много хора са излезли от Царството Божие пак от страх. Интересно е, наистина, научно да се проучи въпроса, как е могъл човек от страх да влезе в Царството Божие и от страх да излезе. Колкото и да се говори по този въпрос, не може лесно да се разбере. Същото се отнася и до любовта. Колкото и да се говори на човека за любовта, мъчно може да я разбере. Все пак човек трябва да има поне малко познание, малко вътрешно прозрение за любовта, да знае, какво представлява тя. Всеки говори за любовта, но не може да я приложи както трябва. - Защо? - Съзнанието му не е будно. Ако може да задържи съзнанието си будно поне 24 часа, той ще се домогне до естествените прояви на любовта като мярка на живота и ще може да ги приложи.

Какво представляват естествените прояви на любовта и как се изразяват? С думи те не се предават, но се предават само чрез дела. Ако срещнете гладния, вие ще проявите любовта си към него, като го нахраните. Това са естествени прояви на любовта. Като срещнете невежия, ще му предадете част от своето знание. Като срещнете слепия, ще отворите очите му. Като срещнете глухия, ще отворите ушите му. Това са все естествени прояви на любовта. Обаче, как ще проявите любовта си към сития, към учения, към онези хора, които виждат и чуват? Как ще проявите любовта си към светията? Ако и с него говорите, както с обикновените хора, грубо, наставнически, той ще ви повали на земята. Само с един поглед той е в състояние да се освободи от вас. Ще кажете, че светията е кротък, тих човек. По-голям светия от Христос познавате ли? Въпреки това, като влезе в храма и видя търговците, Христос вдигна камшик и събори всичко на земята: и стока, и пари. Ще кажете, че Христос не е постъпил добре. Как трябваше да постъпи? Той вдигна камшика си, да пробуди съзнанието на тези хора. Те бяха дълбоко заспали и трябваше да дойде голяма сила отвън, за да ги събуди. Тази сила се изля чрез Христос. Като влезе в един дом, Христос ще разтърси всички: майка, баща, деца - всички ще легнат болни. - Защо боледуват? - За да се пробуди съзнанието им.

Съвременните хора приличат на малките деца, когато майките им още ги кърмят. Като суче, отвреме навреме детето хапе майка си. Колкото и да го обича, майката не позволява на детето си да я хапе. Тя хваща ухото му между двата си пръста и леко го стиска. Като усети болка, детето веднага престава да хапе и поглежда майка си, с което иска да каже, че я обича. И майката го обича, но му дава урок, не позволява да я хапе.

Ще кажете, че тези работи ви са познати, нищо ново не представляват за вас. Знаете ги, но има неща, които още не знаете. Вие виждате външната страна на нещата, но защо детето хапе майка си, не знаете. И защо майката стиска ухото му, също не знаете. Това е говор чрез който майката и детето вътрешно се разбират. Много хора минават за духовни, но едно писмо не могат да напишат, както трябва: или някои букви ще изпуснат, или някои думи няма да поставят на място, или мисълта няма да предадат правилно. За да има сила мисълта, всяка дума трябва да бъде поставена на мястото си. Думите придобиват динамическа сила, само когато минават през човешкия ум и човешкото сърце. Само при това положение думите носят живот в себе си. Иначе, те остават обикновени, безжизнени. Умът и сърцето трябва да се намират в естественото си положение, за да предават на думите своята мощ и сила.

Следователно, човек е млад, докато думите, с които си служи, минават през ума и сърцето му. Спре ли се този процес, той започва да остарява, зъбите му постепенно опадат и храносмилането не става правилно. Докато има зъби, човек се храни добре и мисли право. Щом опадат зъбите му, в духовния свят, той изгубва своята права мисъл и храносмилането, в общия стомах на живота, не става правилно. След това и работите на човека остават назад. - Какво трябва да прави човек, за да не остарява и работите му да се нареждат добре? - Той трябва да следва Божиите закони. Ще кажете, че сте сиромаси, невежи, слаби хора, не можете да мислите за Божествени работи. Човек не е сиромах, но не знае, как да намери богатството, което е скрито в него. Той не е невежа, но не знае, как да се ползва от знанието, което е придобил. Той не е слаб, но не иска да приложи силата си. Като знаете това, прилагайте знанието, силата и богатството си, за да има течение, да става обмяна между вашите ближни. Без да влага своите капитали в обръщение, човек иска да придобие опитността на стария. Понеже нищо не прилага, вместо да придобие опитността на стария, той придобива неговата форма и един ден, със съжаление казва, че е остарял, че краката го болят, че за нищо не го бива. Това е неразбиране на живота. Старият се отличава по това, че се е натоварил повече, отколкото трябва. Като не може да носи товара си, той се оплаква, че е нещастен. Много естествено, че ще бъде нещастен. Коя жена, или кой мъж са щастливи? Докато жената е мома, радостна е, свободна, няма товар на гърба си. Като се ожени и роди няколко деца, товарът и става тежък и тя губи щастието и свободата си. Тя постоянно следи децата си, иска да ги възпита. Коя майка досега е възпитала децата си по външен път? Възпитанието става в един момент. Когато детето се ражда, в един момент само майката прави едно движение, с което му дава направление - нагоре или надолу. От това направление, от този подтик се определя бъдещето на детето. Щом направи това движение, тя трябва да го остави свободно, да не го пипа повече, да не се мъчи да му влияе. Вложи доброто в детето си, дай му права насока на мисълта и го остави свободно. То ще върви вече по пътя на доброто и на правата мисъл. Каквито отклонявания и да прави в живота си, то всякога ще следва пътя на доброто и на правата мисъл. Много от идеите на човека или следват пътя на доброто, или постоянно се отделят от него. Казва някой, че води духовен живот, а при това всеки ден пада и става по десет пъти. Какви идеи, какъв духовен живот е този, в който човек по десетина пъти на ден пада и става?

След всичко това чувате, че хората делят живота на духовен и на светски. Каква е разликата между единия и другия живот? Ще кажете, че светските хора се пристрастяват към външни неща. Така е, пияницата се пристрастява към виното, пушачът - към тютюна; банкерът - към парите; ученият - към книгата. Но и духовният, и религиозният се пристрастяват към нещо. - Към какво? - Към кожата си, т.е. към тялото си, които стават техни икони, тяхна религия. Иконата на младата мома е момъкът, а на момъка - момата. Момъкът и момата са религиозни хора, които не позволяват на други, отвън, да им служат. Старите пък имат своя религия, свои служители и свои икони.

Днес всички хора казват, че религията трябва да съществува. Коя религия трябва да съществува? Всъщност, днес има много религиозни форми и то почти толкова, колкото хора има в света. Всеки човек има известна религиозна форма, която изпълнява. Обаче, трябва да дойде една религия, която да обедини всички религиозни форми в едно, както общият знаменател обединява всички знаменатели в едно цяло. Хората се страхуват, като се обединят, да не изгубят себе си, своята личност, т.е. да не се претопят. Не само че няма да се претопят, но по-лесно ще се види, кой е по- голям и кой по-малък. Важно е, че числителите на дробите, които имат общ знаменател, са различни. Значи, когато числителите на хората са различни, те лесно се познават. Привеждането на дробите към еднакъв знаменател се отнася и към мислите и чувствата на човека. И те трябва да се приведат към еднакъв знаменател, за да се обобщят и да се разбере отношението, което съществува между тях.

Като прочетете десета глава от Еклисиаст, виждате, че и Соломон е разполагал с много форми на мисълта си. За пример, във втория стих на главата е казано: "Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му". - Какво можете да очаквате от сърце, което човек носи в ръката си? Може ли това сърце да действува само? Сърце, което е излязло от мястото си, нищо не може само да направи. Който иска да стане господар на сърцето си, нищо не може да постигне. Оставете сърцето си, само да изпълнява функциите си, не му ставайте господари. Никой не може да стане господар на сърцето си. Да бъдеш господар на чувствата си е едно нещо, а да бъдеш господар на сърцето си е друго нещо. Как ще станете господар на един извор? Как ще го местите от едно място на друго? Да отправите водата на извора в една или в друга посока, това е възможно; обаче, никой не може и няма право да мести самия извор. Да изучавате законите, чрез които се проявява умът, това е на място, но да местите ума си, да му заповядвате, да му ставате господари, това е невъзможно. Който се е опитал да стане господар на ума и на сърцето си, той е влязъл в противоречие със себе си. Някои казват, че умът е луд кон. Това не е вярно. Умът върви по определения си път. Обаче, ако човек не се съобразява със законите на своя ум и не ги изпълнява, той е луд кон, а не умът му. За да разберете ума и сърцето си, работете с много способности и чувства, а не само с една способност и с едно чувство.

"Има зло, което видях под слънцето, погрешка, думам, която произхожда от владетеля: безумният се слага в големи достойнства, а богатите седят в долни места". (- 5 и 6 ст.). - Днес всеки иска да бъде господар, т.е. владетел. Обаче, човек може да бъде господар само на мислите и на чувствата си, а не и на ума и на сърцето си. Опита ли се да бъде господар на ума и на сърцето си, той ще направи големи грешки. Ако това, което ви е дадено, не може да ви направи човек, нищо друго не може да ви помогне. - Ама трябва да пазя достойнството си. - Кое достойнство? Което ти сам си създал? Често човек губи достойнството на душата си заради достойнството на своята личност.

Едно куче носело в устата си голям кокал и трябвало да мине през един мост, за да излезе на другия край на реката. Като минавало през моста, то погледнало в реката и видяло, че едно куче носи кост в устата си. Кучето помислило, че друго някое куче носи кост и се хвърлило във водата да вземе костта за себе си. Обаче останало излъгано - никакво куче нямало във водата. Вместо да спечели още една кост, то изпуснало и своята. Българската поговорка казва: "Който гони дивото, губи питомното".

Често хората губят реалното за нереалното. Някой иска да бъде по-добър, отколкото е в действителност. Това е невъзможно. Човек не може да бъде по-добър, отколкото трябва и колкото му е дадено. Доброто подразбира, да знае човек, как да постъпва при всеки даден случай. Доброто има отношение към разумността. Ето защо, когато човек прояви доброто в микроскопическа степен, даже към една мравка, той получава одобрението на разумния свят. Каква по-голяма заплата от тази можете да очаквате? Ако за малкото добро получавате одобрението на разумните същества, колко повече ще получите за голямото добро, което сте в състояние да направите. Човек може да помогне не само на една мравка, но даже на хиляди. Ако съзнанието ви е будно и можете да почувствате одобрението на разумните същества, вие сами познавате, че сте постъпили добре и разумно.

И тъй, не се стремете да бъдете добри, но постъпвайте разумно. Да се стремиш да бъдеш добър и благ, това значи, да си приписваш качества, които само Бог притежава. Когато Христовите ученици се обърнаха към Христос с думите "Учителю благи", Той им отговори: "Не ме наричайте благ". Само Бог е благ, защото във всеки момент дава на всички живи същества, каквото им е нужно. Може ли човек да задоволи нуждите на всички същества, или поне на всички хора? - Не може. Следователно, човек не може да бъде по-добър, отколкото му е дадено. Ако в даден случай може да прояви микроскопическо добро, това му е достатъчно. Искаш да бъдеш добър, а при това грешиш. За да не грешиш, стреми се да бъдеш разумен, да постъпваш разумно. Ако постигнеш това, благодари на Бога, че си могъл да проявиш нещо, което е вложено в тебе. Внимавай да не изгубиш малкото заради голямото. Спри вниманието си върху малките работи в живота и постъпвай разумно. Ако не спазва това правило, човек се натъква на големи недоразумения, мъчнотии.

Помнете: От вас се изисква, първо да проявите разумността си, а после добротата. Доброто е завършен процес, резултат на нещо, а разумността е процес в развитието си. Следователно, човек е пътник: минава край едно място, където вижда събрани дръвчета за огън, които чакат само една искра, за да се подпалят. Твоя длъжност е да драснеш един кибрит, да запалиш огъня и да продължиш пътя си. По-нататък, кой ще поддържа огъня, кой ще събира дръвчета, кой ще ги складира, това не е твоя работа. Ти няма защо да се стремиш да бъдеш добър, за да те хвалят хората. Ако бъдеш добър за тях и поддържаш огъня им, ще бъдеш лош за гората и за дръвчетата в нея. Разумният човек никога не сече горите, да си прави огньове и да се грее. Лятно време той събира слънчева топлина и светлина, слага я в специални съдове, за да има резерва през зимата. Щом дойде някой изстинал или замръзнал човек при него, той отваря един от тези съдове и му казва: Грей се, колкото искаш! - Така постъпват и светиите. Те не само ти дават възможност да се грееш на събраната от тях слънчева енергия, но са готови даже да пълнят вашите празни съдове. Който не носи празен съд, светията го бие. Когато страдате, ще знаете, че светията ви бие, защото нямате празен съд, в който да ви даде част от своята светлина и топлина. Значи, който не е готов да получи Божието благословение, той страда.

Един турски бей имал специална стая за пътници. Който го посещавал, непременно трябвало да нощува в стаята и на сутринта да продължи пътя си. През това време беят заповядвал да го нагостят добре. Едно нещо само не харесвало на гостите, а именно: като си отивали, един от слугите, по заповед на бея, ги набивал добре. Защо трябвало да ги бият и те не знаели, но се помирили с положението си. Всеки гост си казвал: Биха ме, но поне се нахраних и наспах добре.

Един ден в дома на бея се спрял един странник, да нощува и да се нахрани. Той бил предупреден, че на излизане от дома на бея ще бъде бит, но и на това бил съгласен. Като влязъл в стаята на бея, определена за странници, веднага му донесли вода да измие краката си, след това му сложили богата трапеза, всичко в изобилие. Той хапнал от едно ядене и благодарил, като казвал: Бог да благослови! - Хапнал от второ, от трето ядене и постоянно благодарил и казвал: Бог да благослови! Бог да наспори! - След това легнал да спи. На сутринта пак го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил, благославял бея, благославял изобилието, с което го изпратили. На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното - боя. Беят го запитал: Какво още искаш? Не си ли доволен? - Бог да благослови и да наспори всичко, доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома, да бият госта. Чакам да получа и аз своя дял. - Иди си с мир и с радост! - отговорил беят. Хора, като тебе, които не спират Божието благословение, никой не ги бие. Ти постоянно благодариш и благославяш изобилието, което Бог дава. От 20 години насам, колкото пътници минаха през моя дом, всички бяха бити, защото, като виждаха изобилието, не го благославяха, но казваха: Стига, стига! Всеки, който казва на Божието благословение "стига", тояга го чака; който благославя и благодари на изобилието, добро го чака.

Сега и на вас казвам: Дойдете ли до Божието благословение, пожелайте да се увеличи, да даде Господ още повече. Не казвайте, че стига, че е достатъчно. Кажете ли "стига", чака ви бой, нещастие, страдание. - Ама сиромах съм. - И сиромашията е Божие благословение. Щом дойде сиромашията, не я пъди, но благодари на Бога и кажи: Да бъде благословена! Дай, Боже, повече. - Сиромашията и богатството вървят заедно. За 24 часа ти ще бъдеш и богат и сиромах: 12 ч. ще бъдеш богат и 12 ч. сиромах. Щом благодариш за сиромашията и богатството ще се излее изобилно. Ако сиромашията е изобилна и богатството ще бъде изобилно; ако сиромашията е малка и богатството ще бъде малко. Мнозина искат да се представят за крайно бедни, но те лъжат и себе си, и окръжаващите. Според мене, няма сиромаси в света, но има хора, които не знаят, как да придобият Божиите блага и как да се ползват от тях.

Двама млади хора, методисти, тръгват с Библия в ръка, да събират помощи. Дойдоха при нас и ни казват: Изпаднахме много. Молим ви се да останем между вас. - Можете да останете, но трябва да знаем, за колко време искате да останете, за да се приготвим. - Те не смеят да отговорят, не вярват, че ги приемаме и навярно си мислят, че можем да ги приемем само за един ден. Казвам им: Кажете, колко дни искате да останете тук? Два-три дни, или повече? - Хайде, пет дни. - Добре, можете да останете пет дни, но ще бъдете благодарни за това, което ви дадем. При това, като ядете, ще благодарите и благославяте, няма да казвате "стига" или "достатъчно". Ако кажете "стига", ще бъдете бити. Те се съгласиха на всичко и останаха пет дни при нас.

И тъй, ще знаете, че всички недоразумения, нещастия и мъчнотии произтичат от неразбиране на живота. Съвременните хора се стремят към щастие, а въпреки това, водят един неестествен живот, който не е съгласен с великите закони на Битието. Бог е създал света, за да се учат хората, а не да бъдат щастливи. Задачата на човека е да се учи, да разрешава противоречията на живота правилно и да бъде доволен и благодарен за всичко, което му е дадено. Който разбира живота, той еднакво благодари и за сиромашията, и за богатството; той еднакво благодари и когато е здрав, и когато е болен. Същевременно, човек трябва да работи при всички положения на живота: и като богат, и като сиромах; и като учен, и като невежа. Да работиш, това е естественото положение на живота. Учеността, богатството, силата, това са резултати на работата. Учен си, понеже си работил; богат си, понеже си работил; силен си, понеже си работил.

Сега, стремете се да приложите нещо за себе си от това, което днес чухте. Ако го приложите за себе си, ще разберете вътрешния смисъл на естествения живот и неговите естествени прояви. Ако искате да го приложите за хората, ще се натъкнете на големи противоречия.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

25. Утринно Слово от Учителя, държано на 14-ти април 1935 г., София - Изгрев