Разлика между версии на „Двамата господари 1937“

Текуща версия към 15:19, 9 ноември 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1936-1937)

КНИГА: Разумните същества, том 2

Двамата господари

"Отче наш"

За следващия път пишете върху темата: "На какво разчита човек най-много." Не разрешавайте въпроса механично. Ако някой би ви казал, че разчита най-много на баща си, вярно ли е? Или, ако някой ви каже, че разчита най-много на майка си, вярно ли е? Пишете неща, които да бъдат верни, да бъдат вероятни, да бъдат достоверни, приемливи и достъпни.

Пишете и върху втора тема: "Кое е онова, което навсякъде ходи след човека."

Кой 6еше най-лесният път? - пътят, по който може да се разреши най-малкото противоречие, е най-лесният път.

Сега, да направим едно упражнение. (ръце-пред гърди, длани - дъгообразно обърнати надолу, показалци - допрени в хоризонтално положение. дясната ръка се движи встрани надясно и хоризонтално, а очите проследяват движението й. Когато ръката е надясно и встрани, можете ли да я гледате с очи, 6ез да извръщате врат? (дясната ръка се прибира в изходно положение пред гърди. След това лявата ръка се движи встрани наляво и хоризонтално, а очите проследяват движението й.) вие не си движите очите. Трябва едновременно с движението на ръката плавно да движите и очите. (направихме още веднъж упражнението с дясната ръка.) Вратът трябва да стои вертикално, 6ез да си движи. Вратът ви страда от много движения и понякога, вместо да задебелява, той изтънява, защото се изтощават мускулите му. Неща, които чрезмерно се употребяват, се изтощават. Някои от нашите мускули работят повече, отколкото трябва. (направихме упражнението по два пъти с двете ръце - първо с дясната и после с лявата.)

Сега изпейте една песен - изпейте "Мога да кажа." (изпяхме песента.) Изпейте още веднъж песента и я слушайте.

Сега, допуснете, че се намирате в лоши житейски условия. За да излезе човек от тях, какво му е потребно? Представете си, че не очаквате никаква помощ и от вас зависи какво трябва да направите - или да излезете, или да останете на същото място. Нека да поставим въпроса малко другояче: представете си, че сте слуга при един много умен и много силен господар; какво ви трябва? сега поставям въпроса обратно: представете си, че сте слуга при един много слаб и глупав господар; какво ви трябва? все нещо ви трябва...

Представете си, че тези две линии представляват разумни същества, които искат да се съобщават. Едното се намира на физическото поле, а другото се намира в умствения свят. Кое от тях има преимущество - туй, което е във физическия, или туй, което е в умствения свят? Кое положение в дадения случай е за предпочитане? Съществото, което е горе, слиза, а това, което е долу, се качва. Да слизаш или да се качваш е по-лесно? Може някой да каже, че за водата е по-лесно да слиза отгоре надолу, обаче за парата е по-лесно да се качва нагоре. За парата е по-трудно да слиза надолу, докато за водата е по-трудно да се качва нагоре. Питам кое е онова, което издига парата нагоре, след като е приблизително седемстотин пъти по-тежка от въздуха? Казват, че е топлината. Ако затоплите водата, може ли да не се изпарява топлината е един резултат - съществува известно триене, което образува топлина.

Сега, въздухообразните вещества се издигат по-лесно, друга е тяхната площ. Ако поставите едно ароматно вещество в съд, на който има отвор отгоре, нали то започва да излиза оттам? За него е лесно да излезе даже през най-малката дупчица. Ако за водата при обикновена температура оставите един такъв отвор, няма да й е така лесно да излезе. Ароматните вещества се изпаряват, т. е. в тях се заражда едно състояние да разширят обема си, за да могат да се повдигнат.

Добре, и вие сега се намирате в положението на водата, която се е научила да слиза надолу и не може да се качи нагоре. Какво ви трябва сега, за да се качите нагоре? - Трябва да измените вашето състояние. Как ще го измените? Казват: "Стани добър, стани умен." По кой начин човек може да 6ъде добър? Ако едно летливо вещество е затворено херметически, дори да има желание да излезе от шишето, няма да може при дадените условия. Но ако имат и най-малка дупчица, въздухообразните вещества могат да излязат навън.

В дадения случай вие се намирате при лоши физически условия; какво трябва да правите? Представете си, че носите на гърба си един голям варел, пълен с вода, който тежи триста-четиристотин килограма, едва се движите, но вече усещате, че не е по силите ви. Варелът е привързан на гърба ви и по никой начин не можете да го снемете; да седнете с него на земята също не се позволява. Но ако имате едно малко свределче, с ръка можете да направите една малка дупчица отдолу и водата от варела ще започне да изтича. Правите една дупка - започне да тече, правите втора дупка - пак тече. Ако знаете колко милиметра е отворът, който вашият свредел ще направи, можете ли по физическите закони на налягането да направите изчисление след колко време ще усетите, че товарът е започнал да намалява?

Всеки от вас носи по един голям варел с вода. Всичките идеи, които хората носят, са водообразни, а парообразните са много малко. Следователно, щом имате една голяма мъчнотия, пробийте й със свредела една малка дупчица отдолу и нека започне да тече. Най-първо си кажете наум, че тази вода ще изтече. Ще съжаляваш ли в дадения случай, ако тази вода започне да тече? Сега си представете друго положение: този варел и водата в него представляват твърдо тяло, направено от материал, който се топи при седемдесет и пет градуса топлина. Ако влезете в една баня със сто градуса топлина, след колко време този варел на гърба ви ще се разтопи?

Някой път и вие се намирате пред такива трудни задачи. Те са големи задачи, които ви се дават. Те са трудни задачи, които не са за разрешение. Природата понякога и на някое петгодишно дете дава сложна задача от висшата математика - например, туря го в гроба и казва: "Как ще излезеш от там?" Вие вярвате, че когато детето умре, отива при господа. Но въпросът не е там. Природата го затваря в гроба и му казва: "Намери вратата!" и детето трябва да намери вратата на тялото и да излезе навън. Много сложна задача е това.

Сега, когато ви говоря за варела, аз ви задавам една задача. Казвате: "Какво ни интересуват нас такива варели!" Той е въображаем и ние въо6ще не го чувстваме. Разбира се, и на дете може да се даде трудна задача. Има две задачи, които са изключителни за детето: когато се ражда и когато умира. Човек не може постоянно да умира и да се ражда - веднъж ще умре и веднъж ще се роди. При раждането той слиза надолу, а при умирането се качва нагоре. Понеже умирането представлява много по-трудна задача, затова всеки, който умира, казва: "Трудно е, как ще се изкачи човек по тия планински върхове, това са опасни работи!" В този случай действително смъртта представлява трудна задача, докато раждането е по-лесна. Лесна задача е слизането и затуй е дадено на децата. Когато слизат, те разреииават най-лесната задача. На старите хора е дадена трудната задача - умирането. Понякога тя се дават и на малките деца, но тогава те се явяват на конкурс. Децата, които умират, са много амбициозни, затова отиват на конкурс. За мен умирането е явяване на конкурс. Децата се явяват на него, защото за този, който разреши задачата, има голямо възнаграждение. Някои се явяват на 5-годишна възраст, някои - на 13-, 15-, 20-годишна възраст. Младите хора, които умират, също на конкурс отиват.

Един американски милионер завещал голяма сума от няколко милиона долара за разрешаването на някаква много трудна задача. Природата пък е поставила две велики задачи - едната е за малките деца, а другата е за старите хора. Смъртта е задача за старите и ти, искаш-не искаш, ще умреш. Ще се явиш на конкурса и ще умреш. Казва някой: "Защо трябва да умра?" - Конкурс е това. Животът не е нищо друго, освен развиване на теза, а смъртта е нейното предаване. Когато ти живееш десет, петнадесет, двадесет, четиридесет, петдесет, шестдесет, седемдесет, сто и двадесет години, това е писане на една теза. Пита някой защо трябва да живее човек. - Има да развива теза. Каква е вашата теза?

Вие мислите, че тези работи, които ви говоря, са непотребни. Вземете, например, някой голям цигулар и вижте как започва полекичка, как върху тридесет сантиметровия гриф повтаря тоновете един път, два пъти, сто, двеста пъти, докато свикне. Или погледнете някоя певица как упражнява колоратурно пеене, как вдига и слaга гласа си. Сега, нека допуснем, че се задава тема да се намери онова вещество, което поддържа вечния живот, и се обявява възнаграждение от пет милиона лева. Колко души от вас ще се решат да се кандидатират да решаването на тази задача? Най-първо ще кажете, че това е невъзможно. Невъзможни са всички ония неща, за които човек не може да мисли. Ония неща, за които човек може да мисли, са възможни. Някой казва: "Това е немислимо!" - Всичките задачи, за които човек може да мисли, все имат разрешение, макар той да не може да го намери.

Според съвременната математика няма точка, която да не образува център. Тогава квадратът в центъра ли се образува, или вън от него? Значи е извън центъра. Понеже математиката е сложна, ще разгледаме този въпрос геометрически. Двата диаметъра разделят квадрата на четири части. Ако вземем триъгьлника сав, страната ав е неговата видимата част, т. е. този триъгълник е видим от ав. Следователно ние предполагаме, че има един обратен триъгълник, който е подобен на първия. Той може ли да има същите качества? Не може.

Сега, вас това не ви интересува. Ако въпросът се разреши, този квадрат какво ще ви ползва? В такъв случай вие сте големи материалисти. Ако ви попитам какво сте придобили, след като сте слугували на един господар, вие ще кажете, че на месец ви е плащал по три-четири-десет хиляди лева. От тия пари колко ще употребите за храна, петстотин лева на месец стигат ли ви? Добре, представете си, че имате заплата от десет хиляди лева, от които отделяме хиляда лева за ядене, хиляда лева за дрехи, хиляда лева за обуща, още хиляда за шапки, връзки и ризи, хиляда лева за квартира, хиляда лева за попълване на библиотеката, за развлечения с автомобил - още хиляда лева; всичко накрая излиза общо седем хиляди лева. Следователно на месец ви остават три хиляди лева. Добре, да допуснем, че вие слугувате тридесет години - по три хиляди на месец колко стават? - На година имате тридесет и шест хиляди, а за тридесет години стават близо един милион. А ако на година имате по сто и двадесет хиляди, за тридесет години колко ще направят?

Сега, при лошите условия на живота човек трябва да 6ъде умен. При умния и силен господар ти трябва да 6ъдеш по-умен и по-слаб от него - по-силен по ум и по-слаб по сила. При слабия и глупав, господар няма мъчнотия, ти си господар на положението. При глупавия господар си свободен, но при умния и силен господар ти си зависим. Единственото нещо, което може да ти даде свобода, е да 6ъдеш по-умен от него. Тогава няма да влизаш в стълкновение. Големите мъчнотии не изискват сила, изискват ум за разрешение.

Сега имате такава трудна задача и със сила тя не се разрешава. В миналото имало една задача, която Александър Велики отишъл да разреши, но наместо да развърже гордиевия възел, разсякъл го с меча си. Александър Велики не разреши въпроса, затова създадената от него държава се разтури. Ако 6еше развързал този възел, той щеше да остави една силна държава. Но понеже отряза възела, дойдоха други и нарязаха въжето. Това, което човек със сила може да направи, всякога се разрушава; това, което човек с ум може да направи, е правилното разрешение на всяка една задача. Добре, какво трябва да правите с този ваш слаб и глупав господар, при който вие сте свободни? Той е възложил сега всичко на вас, какво трябва да правите? Този слаб и глупав господар съществува в света. И този най-силен и най-умен господар също съществува. Природата е най-силният и най-умният господар. А кой е най-глупавият и най-слабият, на когото ние сега служим? - Самият човек- той е най-глупавият и най-слабият господар. Има едно място отзад - между главата и шийните прешлени, което щом се прободе с игла, този "силен" човек, който заповядва на света, загубва всичката си сила и всичкото си знание, които е придобил. Та сега, и ние понякога служим на този господар и слушаме, когато ни чете морал какво трябва да правим. Например, ако се намериш в трудно положение и го попиташ, той казва: "Тук не пипай, ти си слуга! За да живееш дълго, стегни се и яж!" Ти пак го питаш: "Какво трябва да прави човек, за да се учи?" - "Да чете малко книги" - Отговаря ти той. Този господар представя нещата в най-лесна форма. Нима е трудно? Когато заекът служил на този господар, той му казал: когато бягаш нагоре, трябва да имаш дълги задни крака, за да държат равновесие." Заекът мислел, че този господар е много учен, послушал и направил задните си крака дълги, за да може да бяга нагоре. Обаче, щом го обърнали да бяга надолу, той започнал да се премята и си казал: "Господарят не е предвидлив."

Сега и ние разсъждаваме по същия начин - когато имаме пари, заекът бяга нагоре; когато нямаме пари, заекът надолу бяга. Без пари какво трябва да правите? Аз уподобявам парите на едно придобито знание, на един резултат от общата човешка деятелност. Погрешката е в това, че понякога си мислим, че колективността, силата на цялото човечество, ги притежаваме ние. Това е лъжливо положение, защото това, което цялото човечество притежава, ние не можем да притежаваме. Има възможности в нас, но при съвсем други условия. Не можем да 6ъдем силни като цялото човечество в даден случай. Хора, които имат правилни стремежи, вървят в една и съща посока и когато идеята на един човек е умна, може хиляди да я подемат. Ако-другите не подемат неговата идея, той сам не може да я прокара. От тази гледна точка, човек трябва да придобие вечния живот, т. е. за да 6ъде силен като цялото човечество, той трябва да стане 6езсмъртен. Безсмъртието е силата на човек да не умира. Но там вече се изисква знание.

Ако човек разреши божественият закон за веществата, с които първоначално е направен нашия организъм, последният ще се обновява нормално. Например, ритъмът на сърцето не е равномерен - понякога бие по-често, понякога по-бавно. Някой път се образуват газове в стомаха и червата, притискат диафрагмата и причиняват сърцебиене. Или се насъбират излишни вещества във венозната кръв и кръвообращението става нередовно. Следствие на всички тия неща животът на човека се скъсява. Казвам: симпатичната нервна система трябва да се пречисти, мозъчната нервна система трябва да се пречисти.

Вас сега ви вълнуват малките работи. Представете си, че ви турят в една окултна школа, поставят ви на изпит, дават ви една крупна сума за цяла една година и ви казват: "Умно трябва да употребите тия пари!" Но в тази окултна школа има закон, според който ще пратят по-умни и ще ви оберат. Тогава ще ви кажат: "Трябва да се впрегнете да работите като кон, като вол!" и ще бъдат безпощадни към вас. Вие веднага ще се смутите и ще кажете: "Отиде, взеха ми парите!" но в тази школа не се позволява да питате кой ви е взел парите - ще пиете една студена вода и толкова. При това при вас ще идват професори и ще ти измерват температурата под дясната мишница, под лявата мишница, за да видят има ли някаква промяна. После ще ти вземат и малко кръв, за да видят станала ли е някаква малка реакция, т. е. ще проверят и най-малкото смущение, което сте претърпели по време на този опит. Добре, какво трябва да направите в дадения случай?

Сега, искам да ви наведа на нещо, което не съществува в природата. Представете си, че един ден човечеството дойде до изкуството да направи отделно око, което ще можете да поставяте в контакт е нервната система и да виждате, а вечерно време за по-голямо удобство ще можете да го изваждате навън. Тогава ще има възможност някой да ви задигне окото, нали? Какво 6ихте казали, ако ви оберат? За да не ви оберат, какво трябва да направите, след като ви дадат тази сума? Аз сега ви наблюдавам: същото това нещо става във вас и това е една задача, която разрешавате. Някой път имате разположение - едно хубаво състояние, което струва милиони и милиарди, чувствате се в рая, но станете сутрин, обират ви и всичко туй изчезва, нямате и пет пари в се6е си. Тогава влизате в едно обезнадеждено положение - обезсърчени сте, не ви се живее, искате да се хвърлите отнякъде и казвате: "Обраха ме, обраха ме." Обраният окултен ученик къде ще намери туй, което са му задигнали? Никъде не може да го намери. Накрая какво става е вас?

Сега, можете ли да дадете пример как нещата се връщат назад? Питам ви защо сте толкова лековерни, защо повярвахте в тази голяма измама? Вие имате един благороден господар и той ви е дал една сума. Но после, когато ви оберат, вие казвате: "Той си взе парите назад, обра ме. Той ме залъгва." Защо така разрешавате въпроса? Вие вярвате в разумната природа, а при това допускате, че в нея са ви обрали. Питам на какво основание, въз основа на какви математични и геометрични закони допускате това?

Действително, в квадрата нямате никакъв център, защото той образува една система. Но всяка точка, всеки ъгъл са свързани с един общ център, който е някъде, но ние не го знаем къде е. Всички тия елементи са свързани с един център, те са верижни. Тогава противоположните ъгли какво означават? В триъгълника срещу равни ъгли лежат равни страни и срещу равни страни лежат равни ъгли. Един ъгъл - това е една възможност, което означава, че правата линия не е безконечна. Следователно пречупването на правата под определен ъгъл показва продължението в едноизмерния свят. Светът на едното измерение е правата линия и пречупването показва нейното продължение. Представете си същество, което се движи в един малък кръг и мисли, че пътят му е грандиозен. Но нещата в те6 трябва да се пречупват, понеже не можеш да вървиш в посоката на своята права линия и да разрешиш въпросите. Пречупването става, за да излезеш от трудното положение. Туй, което не може да го разрешиш в едноизмерния свят, в двуизмерния свят можеш да го разрешиш; туй, което в двуизмерния свят не можеш да го разрешиш, в триизмерния свят можеш да го разрешиш; туй, което в триизмерния свят не можеш да го разрешиш, в четириизмерния свят можеш да го разрешиш; което в четириизмерния свят не можеш да го разрешиш, ще го разрешиш в петоизмерния, в шестоизмерния свят. Това е въпрос на човешката мисъл - трябва да знаеш къде можеш да разрешиш всяка една трудна задача. Има задачи, които могат да се разрешат на физическото поле, а има задачи, които на физическото поле са неразрешими.

Сега, първото ви заблуждение е, че вярвате, че могат да ви оберат. Всички трябва да разберете едно нещо: никой не може да ви обере. Вие се самозаблуждавате, че сте обрани и казвате: "Аз съм крайно докачен!" Че между това същество и те6 има такова грамадно разстояние - как тогава те е докачило то? Някои от вас са на четиристотин-петстотин милиона километра един от друг, как е възможно едно същество да ви обиди от такова разстояние, как можахте да чуете гласа му? Вие си въобразявате, че някой ви е обидил. Утре могат да направят един запис на кино или на грамофонна плоча, който да се върти автоматично и да ви казва една обидна дума. Питам.Ще идете ли да зашиете една плесница на този автомат? Понякога като ви гледам, чудя ви се и казвам: "Те са отлични окултни ученици." И казва някой: "Не мога да го търпя, обиди ме!" Какво има да го търпиш? Най-малкото разстояние между всеки един от вас е десет милиона километра. Разстоянието от земята до месечината е двеста и осемдесет хиляди километра, после следва Венера, после - Mеркурий, Юпитер и други. Нанесената обида е едно заблуждение вътре в човека и ако не се научите да мислите така, вие всякога ще се докачате. Казвате: "Никой не може да ме обиди - може да ми каже и най-горчивите думи." Казвате още: "Знаете ли какви горчиви думи ми каза!" Вие си въобразявате. Следователно обида не може да съществува, понеже в този свят на движение на праведния, на умния човек не му се позволява да се спира никъде. Грешният може да спира на много станции, но умният, праведният пътува с експрес. Прегрешението седи в това, че сте спрели вашия експрес.

Вашите работи често мязат на погрешката на оня свещеник, който пътувал с трен от Гюргево за Букурещ. По едно време той си показал главата през прозореца и калимавката му хвръкнала. Дръпва той аварийната спирачка и спира трена. Питат го: "Защо спря трена?" -"Калимавката ми падна." Глобяват го и сумата била десет пъти повече, отколкото струвала калимавката му... ако и вие спрете божествения трен за вашата калимавка, това ще ви коства десет пъти повече. Оставете я и не спирайте божествения трен за една калимавка.

Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.

20-а лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас 16 април 1937 г., петък, 5 ч.с, София, Изгрев