Разлика между версии на „Стар и нов порядък 1941“

Текуща версия към 06:32, 6 юли 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1941 г.,1941

Възпитанието (1940–1941) Том II

Стар и нов порядък

„Отче наш“

„Благост“

Ще прочета няколко стиха от двайсет и първа глава от евангелието на Йоана – от първи стих до седми стих.

/1/ Подир това пак се яви Исус на учениците си на Тивериадско море, и яви им се така: /2/ там бяха наедно Симон Петър и Тома, нарицаемий Близнец, и Натанаил от Кана Галилейска, и синовете Заведееви, и други двамина от учениците негови. /3/ Казва им Симон Петър: „Аз ще отида да ловя риба.“ Казват му: „Ще дойдем и ние с тебе.“ Излязоха и възлязоха завчас на ладията, и през онази нощ не уловиха нищо. /4/ И като се разсъмна вече, застана Исус на брега, но учениците не познаваха, че е той Исус. /5/ Казва им Исус: „Деца, имате ли нещо за ядене?“ Отговориха му: „Не.“ /6/ А той им рече: „Хвърлете мрежата отдясно на ладията, и ще намерите.“ И тъй хвърлиха, и не можаха вече да я привлекат от множеството на рибата. /7/ Тогаз онзи ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: „Господ е.“ А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса връхната си дреха (защото беше гол) и хвърли се в морето.

„Духът Божи“

Човек се намира като изоставено дете, изхвърлено на земята, което не познава ни баща си, ни майка си. Собствените си родители не познава. Познава тези, които са го осиновили. Човек е осиновено дете на земята. Тъй щото познава само тези, които са го отгледали.

Ако ни запитат кое е най-важното в живота, всеки би дал различна мисъл. Христос запита учениците си: „Деца, имате ли нещо за ядене.“ За децата това е най-важното. Нещо за ядене. Той им доставя голямо удоволствие. Някой философ може да каже, че има нещо в яденето. Може да разисква философски. Всичката негова философия почива на яденето. Ако той не яде, няма да философства. Философства, защото има ядене. Някой богаташ зависи от яденето. Ако няма ядене, парите хич не помагат. Изводът е. Човек защо работи много? „Имаш ли нещо за ядене?“ Казва: „Какво да му отговоря?“ „Имаш ли нещо за ядене?“ Щом като изядеш нещо, никой не може да ти го отнеме. Докато не си го изял, може да ти го вземат. Туй, което си изял, е твое. Туй, което не си изял, е чуждо.

Сега има една философия, която човек трябва да разбира. Съвременното човечество се отклонило от правия път в развоя. В слизането му на земята има някакво отклонение. Разни теории има, няма да се спирам върху теориите, защото една теория е верна дотолкоз, доколкото тя отговаря на фактите. Фактите са най-мощните неща, които свидетелстват в света. Фактите не може да ги избегнеш. Факт е, виждаш. Не знаеш какво нещо е светлината, но виждаш. Как виждаш? „Имам очи, виждам. Тури ми игла на ръката, ще я видя, ще я намеря.“ Казвам: „Ти си философ. Затвори очите си – туря една игла на земята – със затворени очи със своята философия намери тази игла. Аз ти казвам, намери иглата ти с философията си.“ Ти ще се буташ. Ние, съвременните хора, със свята философия не можем да намерим същественото в живота.

Много са интересни обясненията в Библията. Казва: „Взел Господ пръст от земята и направил човека.“ От каква пръст? Защото има бяла пръст, има и жълта, и червена. Има и черна пръст, не знаем от каква пръст. Казва – направен от пръст. Един български проповедник, който минавал за много учен, като разправял как Господ направил човека, казал: „Господ направи човека от много хубава пръст и три дена го суши. Адам беше влажен, и три дена суши пръстта да изсъхне, да стане сцепление на пръстта, че като го погледна, не можа нищо да му даде, да стане за работа. Турил го на един плет да съхне.“ Пита го един негър: „Ами кой прави този плет?“ „То – казва – не е твоя работа. Плетът, то е по-дълбока работа.“ Защото до човека всичкият живот, който е слязъл отначало в създаването на света, животът е влязъл. И всички живи същества преди човека са работили, за да изкарат малко материал, за да се създаде човешкото тяло. Следователно хиляди години работили. И така в шестия ден е направен човекът. Пет дена са работили да събират този материал, тази пръст, от която е направен човекът. Частите, от които е направен човекът, са били направени по разни места на Вселената и трябвало да ги съберат от всички места, докато ги сглобят.

Човек е сглобено нещо. Много части са сглобени, а това има разнообразие в характера. Някой път човек е герой. Бие се. Защо се бие, и той не знае. Някой път се наежи като пуйка, дигне си носа. Някой път дигне главата си, като някой вол с рогата. Казвам, колко хиляди работи има в този човек. При създаването на човека хората са се отклонили. По модел е създаден, но човек се е отклонил и не е създаден тъй както трябва. Много работи има, които му липсват. Справедливост няма. Той като те обере, смее се. Че ти страдаш, няма нищо, казва. Той да се махне, аз да съм добре. Има друг човек, който влиза в положението ти, не иска с игла да те бутне. Друг те бутне с нож и казва: „Да знаеш, че аз съм герой.“ Или запример някой път хората искат да отворят някоя врата. И като не може да отвори вратата, като хване, изтегли и рамката. Развали целия порядък. Или, виждал съм някои хора, шият нещо и като не може да го ушият, вземе, че го скъса. Пише писмо на друг и като не може да напише писмото, скъса го. Вземе друго писмо, пак започне да пише. Пак го скъса. Защо го къса? Какво е виновно писмото? Защо ще скъсаш писмото? Той ще скъса писмото, и казва: „Ти си виноват, аз заради тебе не може да пиша.“ Пита ме една госпожа млада. Казва: „Защо Господ създаде света така?“ Гледам, тя има едно ревливо дете. Питам я: „Ами ти защо роди това ревливото дете? Господ не го създаде, ти го създаде. Защо е ревливо детето ти? Ти като мислиш, че светът не е създаден добре, защо не създаде друго дете, да не е ревливо. Ти, с ревливото дете, искаш да кажеш защо Господ създаде света така.“

Човек трябва да знае откъде да започне в живота. Всички ние страдаме, понеже започваме оттам, отдето не трябва. Вие, като разгледате някое дърво, гледате как завързва, как зрее. Виждате – постепенно всичките плодове, изведнъж не узряват, постепенно узряват. Тези, които са на южната страна, узряват по-скоро и са по-сочни. Тези, които са към север, не зреят и краските не са така хубави. Онзи, който не разбира закона, той ще мисли, че безразлично е дали ти си на север, или на юг. Не е така. Онези клетки, които живеят в мозъка, тяхното състояние е друго. Онези клетки, които живеят в краката на хората, са други. Онези клетки в краката са разумни. Но те носят цялата тежест. Техният свят не е така организиран, както светът горе в мозъка. Някои искат светът другояче да бъде създаден. Кого ще турим на туй място? На мястото, дето не обичаме, кого ще турим? Пък има един закон на съответствие. Всичките клетки на тялото с милиони години, ако човек би живял милиони години, тия клетки от краката се качват в мозъка, а клетките от мозъка слизат в краката. Става едно кръвообращение. В туй кръвообращение става инволюция и еволюция. И сам човек слиза и се качва, за да придобие опитност. Ти си в едно лошо положение, от половин час те вали дъжд – то е магнетическа баня. Ти си болен. Като те накваси в юни този дъжд, ще оздравееш. След половин час излезе слънцето, чувстваш се добре. Питаш защо е този дъжд. За твоята болест дойде. По някой път ме питат защо е този вятър. Знайте, ако не духаше вятър, какво щеше да бъде положението на земята? Земята щеше да бъде една пустиня. Благодарение че духат ветровете, пренасят всичките блага, плодородие, изобилие. Защо пече слънцето? Какво ще стане, ако не пече слънцето? То пече, но и дава нещо. Изгрее слънцето, и в изгряването е хубавото. Като грее, е по-малко опасно, отколкото, като не грее. Месечината никога не грее. Ако останеше тя да ни храни, какво щеше да станем? Всички щяхме светии да станем.

Та казвам, новото разбиране какво е. Човек е дошъл на земята като един екскурзиант, като един екскурзиант и всеки ден да играе. Като стане от леглото, да си поиграе вкъщи. Да си поиграе, както знае вкъщи, когато никой не го вижда. Той стане, навел глава. Жена му, децата му да не го виждат. Стани, дигни си главата, поиграй, нищо повече. Срам го е какво ще кажат хората, като го видят, че вкъщи играе. Като играе на хорото пред хората, като пие винце, всичко това е намясто. Сега на трезвения човек умът му е намясто. А като играе, той се чуди какво ще кажат хората. Ето какво ще кажат: „Ето един свестен човек. Човек, който знае да играе, когато не е пиян.“ Човек мяза на едно радио, винтовете на което са отворени повече, че бучи. Този, който бучи, този, който направил радиото да бучи, не е намясто учен. Да направи радиото – да не смущава. След време ще бъде учен. Човек трябва да бъде весел. Казвате: „Какво ще стане със света?“ Какво ще стане? Ще стане туй, което всякога е ставало. Ще духа вятър, облаци ще дойдат, слънце ще грее, хляб ще се опече. Казва: „Много дъжд има отвън.“ Ще се измият прозорците, работа ще има на хората, трева ще има, мляко ще има.

Казвам, трябва една трезва мисъл. Хората всякога изискват да им се разправя нещо, което не е. Преди години иде един и казва: „Кажи ми каквото не е.“ Казвам: „Аз ще ти кажа това, което не е. Аз предвиждам, че ти ще бъдеш много голям човек. Ще станеш богат, къща ще имаш, хубаво положение ще имаш.“ Той се зарадва, изправи се. Рекох: „Зад туй виждам нещо толкоз страшно, че не бих желал да бъдеш такъв.“ „Че какво виждаш?“ „Какво виждам? Виждам една свиня, която гоят в кочината, по пет пъти я хранят на ден, но виждам как я колят и как ще ѝ извадят месото и ще го опекат.“ Той ме гледа и казва: „Туй виждаш ли го?“ „Виждам го. Така и тебе ще те опекат като прасето.“ Че какво да му кажа хубаво. После той ми казва: „Излъга ме.“ „Сега ти говоря истината. Хубавото го виждам, бих желал да стане обратното – по-преди да те пекат, а после да дойдат хубавите неща. Сега не зная кои са причините.“ Той е малко духовит: „Тогава хората ще станат вегетарианци, няма да ме опекат. Ще се освободя, няма да ме изядат. Ако са тези сегашните, ще ме изядат. Аз го зная. Но те ще станат вегетарианци.“ Радвам се, че съдбата му е такава, няма да го опекат. Рекох: „Харесвам те сега.“

Та първото нещо, трябва да носим весел дух. Ние се плашим. Ние се плашим, каквото мислим. Мислим много работи, пущаме всичко да минава през нашия ум. Не е право. Човек трябва да бъде много внимателен. Да не пуща ония течения да минават през неговия мозък. Ще го опетнят, и тогава животът ще стане нещастен. После в сърцето си човек не трябва да пуща кални желания и постъпки, които внасят дисхармоничното и лошото в света. Първото нещо се изисква, като станем сутрин, една светла мисъл да внесем в ума си. Ако си неразположен, имаш една круша. Хвани крушата и кажи: „От тебе искам – изяж я, хубаво сдъвчи я и кажи – дай ми хубавата мисъл.“ Изяж тази круша и след 20 минути чакай каква мисъл ще ти донесе. Хубаво, ако крушата ти помогне. Като седиш, не бързай. Не бързай да излезеш. Защо не си разположен? Вземи, че си направи чай. Една чаша хубава чай, изпий я по лъжичка и виж какво ще внесе. Още работата не става. Вземи една книга, отвори, прочети един стих хубаво, и пак почакай. Ти ще кажеш: „Ако и тогава не дойде?“ Целия ден работи вкъщи, не излизай навън. „Чиновник съм.“ Ти не си роден за чиновник. Когато някого хванат на бойното поле, роден ли е там? Това е човешки порядък. Отишъл там по стечения на обстоятелствата и станал роб.

Ще ви разкажа следующия пример. Един умен човек носил червен пипер. Хванали го пленник в една война, вземат му пушката, оръжието. Той казва: „Пуснете ме, един ден ще ви бъда полезен.“ „Че как ще те пуснем? Ако те пуснем, горе ще ни претрепят.“ „Аз имам и друг начин, по който може да се освободя.“ „Че как ще се освободиш, оръжие нямаш?“ „Без оръжие може да се освободя от тебе. Искаш ли да опитам ума ти?“ Онзи казва: „Ще те претрепам.“ Другият изважда пипера и хвърля в очите. Започва да си трие очите и остава всичко. Другият взема, връзва го. Дохождат до границата. „Слушай – казва – аз ще ти дам един пример. Аз съм по-умен от тебе, аз ще те пусна ти да си вървиш, не искам да те претрепвам. Не искам ти да ми туряш червен пипер в очите.“ Питам, когато волът ви подкарва някъде, какво трябва да правите? Той носи хубаво оръжие, въоръжен е с най-хубавото оръжие. Ще носите червен пипер. Кой е червеният пипер? Няма по-страшен пипер от истината. Като го блъснеш, вземи пушката и го докарай до границата и му кажи: „Който носи червен пипер, роб не става.“ Казвате: „Пиперлия човек.“ Защо носите този пипер? Аз съм за този пипер, който излиза от истината. Всеки от вас, жени и мъже, всички да носите пипер в джобовете си. И който не се подчинява, – пипер в очите.

Ние живеем в един свят, в който всички можем да бъдем щастливи. Ние сме единствената причина, че някои много ядат, а други никак не ядат, а други не си доядат. Гледаш – някой човек бърза в яденето. Някой пък философства, че не било наготвено. Той се смущава за яденето, че достатъчно пипер нямало, достатъчно масло нямало или зехтин. В тия времена колко масло трябва да има? Една лъжица масло е достатъчно. Три лъжици трябвало. Ами ако няма три лъжици? „Сто грама е малко хляб.“ Ако ядеш 100 грама хляб, има достатъчно енергия да добиеш, ако дъвчеш. Ако имаш цял самун, изяж го за пет минути; ако имаш половин самун, изяж го за десет минути; ако имаш една четвърт, изяж го за четирийсет минути. Тъй щото онези, които имат малко хляб, времето да удължават, ще има толкова енергия, колкото целият самун. Сега този самун можете да го приложите. Казвате: „Няма философия.“ Философия има в нещата. Човек трябва да знае как. По някой път се представят нещата така, че се виждат нещата като басня.

В природата съществува един закон, който, всеки като го приложи, няма изключение. На умния човек, ако му дадеш едно житено зърно, той ще види възможностите. Онзи, който е обикновен човек, той казва: „Ще взема целия самун.“ Онзи талантливият ще вземе един орех и ще го изяде, а онзи гениалният човек, казва: „За мене е житеното зърно.“ Ще иде да го посее. Достатъчно е 3–4 години да работи, за да бъде един от богатите хора на земята, отколкото онзи, дето взел ореха или който взел самуна, понеже то е мощното вътре. Имаш една мисъл. Ако може на тази мисъл да ѝ дадеш един органически подтик, твоята мисъл ще бъде толкоз силна. Нали сега има тези дългобойните оръдия. От какво зависи силата им? От силата на експлозива. Колкото този експлозив е по-силен, снарядът се върти. Ако излиза направо снарядът, е по-слаб. Този снаряд се върти и в туй дълго въртене туй дългобойното оръдие, снарядът отива надалече. И хората вървят по същия закон на еволюцията. Ние вървим по същия закон на снарядите. Ние, като вървим, излизаме из туй дуло в живота, за да произведем онзи ефект, който е необходим в живота.

Ако ти една мисъл може да изхвърлиш по закона на любовта, тази мисъл да е в движение, дето иде, тези хора ще направят един отговор, и тя ще дойде до тебе. Вие се чудите. Природата има един закон. В планината отиват светски хора на екскурзия – 10–20 души. Дойде студът, замръзват хората. Трябвало да им режат краката. Отива един светия на екскурзия, той се помолва, изменя се времето, иде топло течение на планината, уясни се времето и човек излиза. Значи светията, като се помоли, изпраща енергия, изменят се всичките течения. Чудни хора сме. Ако живеем по закона на любовта, природата се тонира според нашата любов. Ние носим тия дисхармонични мисли, които, като отидат в природата, тя се гневи, дават най-лошото време: студ, град, както онзи ден. Като дойдоха тука, направиха едно упражнение. Искат да кажат на света: „Слушайте, внимавайте. Ако дойдем с нашата артилерия – това са сега най-малките, с най-малките калибри от 5 сантиметра, а има и дългобойни.“ Ако такива снаряди бяха падали по 1–2, по 10 кила? Фламарион някъде даваше един пример, дето на едно място паднал един такъв снаряд, който тежал един тон.

Ние, съвременните хора, не сме изучавали, не знаем законите на природата. Човек може да бутне някъде в природата и да произведе такъв експлозив – да помете всичките хора. Побутне известен снаряд, който има 300–400 килограма експлозив. Като избухне, знаеш ли какво става? Може да избухне една мина. Ние, съвременните хора, с нашите мисли, с нашите чувства, създаваме цяла една война на разрушение. Ти казваш: „Аз да го намеря, ще го смачкам, ще го счукам на сол. На сол и пипер ще го направя.“ Някой казва: „Ще го обеся, ще го убия.“ Друг казва: „Главата му ще откъсна.“ Всичко, каквото хората казват, туй става. Разправяха ми един пример тук, който тук, в България, е станал. Колко е верен, не зная, но ще ви приведа. Един български касапин имал три деца. Двете мъжки, по-големи. Най-малкото женско, на една година. По-голямото момченце казва на братчето си: „Да ти покажа как татко коли агънцата.“ Взема ножа и с ножа заколва го. Като видяло, уплашило се, хуква да бяга. Носи ножа и се натъква на него. Майката в това време къпела малкото момиченце и като видяла, хуква да види и оставила детето във водата. И като се връща, намира го удавено. Ще кажете: „Защо Господ даде така да станат нещата?“ Защото бащата е касапин, той не е роден за касапин.

Казвате: „Как да подобрим своята съдба?“ Със своята мисъл. Казвам, експлозивните мисли, чувства и постъпки един ден всичко възвишено и благородно ще разрушат. Сега се показва това. Ако един народ се въоръжава, неговите въоръжени сили, които има, не може да траят повече от 15 години. И ако не ги употреби във войната, започват да експлодират сами. Затова са принудени след 15 години да направят една война, че алъш-вериш да има. Сега ние не туряме причините в нас, че ние сме, които поправяме нещата. Всеки трябва да поправя. В света истината трябва да господства. Казваш: „Какво аз мога да направя?“ Какво може да направиш? Какво ще направиш? Ти ще направиш това, което едно американско дете направило. В Ню Йорк имало една канара, в която американците са направили 3 хиляди дупки, дълбоки повече от един метър, в които турят динамит, експлозиви. Съединяват ги с една електрическа жица и дават на едно дете 4–5-годишно да натисне бутончето. Като натиснало, цялата канара се разрушава. Но и детето някой път като бутне бутончето на жицата, с която са съединени тия експлозиви, адски машини, отива някоя канара. Голямо разрушение става. Но малкото дете като бутне, може да дойде и всичкото добро в света.

Възможностите, които Бог дал, в нашите ръце са, за да оправим живота си. Казваме: „Да дойде Господ, да оправи живота.“ Ти трябва да бутнеш копчето в главата. И в сърцето има едно копче, едно бутонче, и него ще бутнеш. И в тялото има едно бутонче, и като бутнеш, всичко става. Тогава привеждат поговорката, че Бог дава, но в кошара не вкарвал. Тази поговорка няма смисъл. Много поговорки бих коригирал, които не са направени по закона на истината. Ще коригирам един пример, който на мене е даден. Отнася се не до българите, но до англичаните. Аз ще го коригирам как трябва да бъде. Той е следният. Един английски лорд отива в Италия, мисля във Венеция, в един от най-хубавите хотели. По едно време гледа през прозореца – в една друга стая един италианец турил си револвера на челото. Снема го, пак го туря, така 4–5 пъти. Англичанинът вижда – не иска да се самоубива, разбира това. Той отива при този италианец и му казва: „Господине, защо искате да се убиете?“ „Имам да давам 50 хиляди лири и постоянно ми ги искат, дотегна ми да ми казват. Искам да се самоубия.“ Англичанинът изважда една книга, един чек и му го дава, казва: „Тъй човек не се самоубива. Аз ще ти кажа – ти си страхливец.“ Взема револвера и се убива пред него. Сега искат да покажат, че това е смелост. Това не е смелост. Това е тщеславие, английско тщеславие.

Аз да коригирам примера в какво седи. Виждам един богат човек и един апаш. Апашът влиза с револвера срещу челото на богатия. Богатият се моли: „Не ме убивай. Каквото искаш, ще дам.“ Онзи снема револвера и взема парите. Казва апашът: „Пари имаш още, дай.“ И пак туря револвера срещу челото. Онзи пак му дава. Така 4–5 пъти. Всеки път по 5–10 лири му дава. Казвам, защо туря револвера? Да даде парите. Осмисля се. Да изтегли парите, туря револвера. Казвам: „Върни тези пари на този човек. Аз наместо 50 хиляди ще ти дам 100 хиляди.“ Туй е благородна постъпка. Да живеят и обраният, и разбойникът. Но онзи, който си тегли куршума и се самоуби, той направи пакост на себе си. Той няма себе си. Някой път постъпваме като глупавия англичанин. Като се разсърдиш на жена си, ще си теглиш един куршум да се самоубиеш, да се покаже, че си герой. По-добре освободи жена си от един разбойник. Тя е обрана жена. Да се върнат парите.

Съвременните хора казват: „Да дойде Христос в света.“ Христос да дойде, пак ще го разпънат. Най-първо, ще го арестуват. Ще го развеждат в обществената безопасност, ще правят дознание. Казва: „Ти учиш едно учение, което не е съгласно с нашия порядък на нещата.“ Ако е в демократическите страни, Христа ще го съдят по един начин. Ако е в болшевишкия режим, – по друг начин. Ако е в монархическите страни, него ще го направят комунист. Ако е в комунистическите, него ще го направят империалист. Но и в двете страни ще го разпънат. В едната ще го разпънат, че поддържа демократически идеи, а в другата ще го разпънат, че поддържа комунистически идеи. Нито демократическите, нито комунистическите идеи са прави. Там, дето има убийство, този порядък не е божествен, той е човешки. Нямам нищо против него, хората може да се избиват, когато искат, но то е човешки порядък. В един божествен порядък никакво убийство не се позволява. И в този порядък, не че е много желано, но в този порядък на хармония никакво убийство не се позволява. Следователно там, дето съществува едно убийство, нарушението е най-малко. Когато се убиват милиони хора, безпорядъкът е голям. Сега като воюваме в себе си, пак е убийство. Някои казвате: „Иде ми да се самоубия.“ Ти не мислиш право. „Не искам да живея.“ Ти си страхлив човек, не искаш да живееш. Казваш: „Не искам тази работа да я правя.“ Приел си една работа, свърши я докрай. Каквато работа имате, довършете я. Намислил си да крадеш, иди открадни и нищо повече. Сега да ме разберете, да се обясня.

Ще кажете, че проповядвам кражбата. Ти си актьор, играеш в театър. Една апашка роля ти дали, да откраднеш. Нали даваш лош пример. Всичките хора те гледат как отиваш, как изваждаш парите, най-после те хващат, съдят те, и хич не ти мръдва окото. Ти казваш, че това е на шега. Не е на шега, от тази шега излиза нещо. Истината шеги няма. Има една шега в истината, но не такива шеги, които причиняват убийство. Казвам, напразно допущаш идеята, че трябва да крадеш. Щом допуснеш, ти допущаш идеята, че си слаб човек, не може да работиш. Вече тунеядец си. В себе си пущаш една лъжа. В тебе Бог ти говори – родил си се със способности, с благородно сърце, с възможности цар да станеш, не на хората, ако на хората допущаш, нищо от тебе няма да стане. Ако мислиш, че може да се прехранваш с кражби, логика няма. Не да ви доказвам със закон, но в тази логика допущането на отрицателните мисли носи всякога разрушение. Или някой път искаш да излъжеш. Никаква лъжа в себе си няма да допуснеш. Някой казва: „Кажи ми истината.“ Аз не съм длъжен да му говоря. Как може да му кажа истината? Някой казва: „Кажи ми истината.“ Аз ще му кажа: „Живей, както аз живея. Както аз правя, прави и ти, ако искаш.“ Ти ще му разправиш за истината, той ще я оспорва. Това ще приложим в днешното общество.

Какво е днешното общество? Ти една свиня не може да я реформираш. Ти може да я реформираш, да я извадиш от кочината, но да я накараш да се реформира тя, то е невъзможно. Това е за онзи, който знае. Може да реформираш хората и себе си може да реформираш. Разправя един английски лекар. Среща го един негов приятел, той казва: „Къде си ходил?“ „Ходих да гледам как играят, как маршируват бълхите.“ Казва: „Искаш да се шегуваш с мене?“ „Не, не. Те вървят, маршируват като войници.“ „Невъзможно е.“ „Ела с мене.“ Завежда го и той вижда между две стъклени плочи хиляди бълхи. И този им командва и бълхите се разделят на взводове, на роти, на полкове, играят, събират се. Имат си офицери. Офицерите седят пред всичките. И той казва на този, който ги управлява бълхите: „Това е дарба.“ А онзи казва: „Най-голямата мъчнотия срещнах: да накарам бълхите да не скачат. Да ги отуча да скачат. След туй всичко лесно научават.“ Ако бълхите може да станат добри войници, защо хората не може да станат войници на истината?

Христос запитва и казва: „Деца, имате ли нещо за ядене?“ За един свой приятел да имаш една отлична мисъл. Той като я приеме в ума си, да има с какво да се занимава. Като възприемеш въздуха, от този въздух да извадиш нещо. Като възприемеш храната, от тази храна да извадиш нещо. Аз бих ви препоръчал: никога не допущайте един болен човек да ви готви. Онзи, който готви, трябва да бъде здрав. Болните хора да не ви готвят. Ще туряте болния човек да готви и ще харесате, и никой няма да ви види. И хляб, който меси, да е здрав. Болен човек да не меси хляб. Болни хора и на нивата не ги пущай. Здрави хора навсякъде да работят. Болните – на курорт. Казвате: „Пари трябват.“ Парите не създават курорта.

Сега ние говорим за новия порядък. Старият порядък върви, той е намясто. Ние няма да се освободим от стария порядък. От стария порядък трябва да извадим всичките поуки – стария порядък и старите кораби, в които сме се качили, каквото и да правим, трябва да дочакаме да слезем на пристанището, да дойдем до новото. Няма какво да реформираме кораба. Трябва вода и храна. Хванал съм се на хорото, докрай ще играя. Сега всички хора реформират. Този кораб не може да се реформира. Новият кораб, който ще преустрои, той няма да се създаде в морето. Казвам, с вашите стари възгледи новият порядък е несъвместим. Божественият порядък е несъвместим с безлюбието. Божественият порядък е несъвместим с насилието. Божественият порядък е несъвместим с лъжата. Няма допирни точки. Бог го допуща, той съществува, но е несъвместим. Ако искаш да влезеш в божествения порядък, ще имаш точно обратното. Казвате: „Откъде да дойдат парите?“ Щом парите при вас не идат, имам друго мнение за вас. Това показва, че не ги обичате. Вие казвате, че ги обичате. Щом парите при вас не идат, не ги обичате. Насила ги вземате, то не е любов. Парите, като ги обичаш, ти вървиш, те отподире се търкалят. Ако направите този опит, ще кажете – то е илюзия, то е лъжа. Няма защо да правите този опит, да се търкалят парите. Аз не бих желал да подкупвам хората с пари. Ако ми дадяха цялата земя за наследство, не бих направил един опит да накарам хората да направят нещо, за да вървят парите им отпреде. Може да го направя, но и цялата земя да ми дадат, да го направя, няма да го направя, защото е лъжа и подкуп. Човек ще вярва в парите, които се търкалят. В думите не ми вярва, в търкалящите пари ще вярва. Това е старият порядък. Хората, които вярват в светлите мисли, които вярват в светлите чувства и в светлите постъпки, те са хора на новото. Туй трябва да го турим в себе си. Кои мисли са светли? Всяка мисъл, която е светла, носи мир, сила, здраве. Всяко чувство, което е светло, носи мир, сила, здраве. И всяка светла постъпка носи същото. На това трябва да се устрои бъдещето.

Та казвам, направете опит. Вие искате да направите опит по нашему. Когато едно дете дойде, когато от невидимия свят един възвишен дух реши да слезе на земята, какво прави? Дава ли разпореждане? Не. Той се подчинява на законите на земята. Ще дойде при майка си, представя се в нейните ръце. На бащата и майката казва: „Направете от мене каквото искате.“ Остава се на тяхно разположение, да ги опита какво мислят. Ще го турят в един апартамент, ще го свият 9 месеца, ще стои свито, дето нищо няма да каже. Казват: „Нищо няма да говориш. Откъде си, какъв си, отде слизаш, колко си богат, нищо няма да говориш. След 9 месеца ще държим един изпит и след деветия месец, тогава ще кажеш Ваааа.“ Детето казва: „Свободен съм. Вааа... Свободен съм да дишам.“

Всеки, който е свободен да диша, свободен е да мисли. Досега, като каже детето вааааа, казват – баща му и майка му са много добри хора. Детето е весело. Казвам, вие трябва да кажете ваааа. А овцете казват беааа. То не е все същото. Ваа значи – добър е Господ, свободен съм, иде новото в света, което ще освободи хората да дишат. Вие казвате: „Да има някой, да ни даде пари.“ Опасни хора са тия, които дават пари. Той е сифилистичен, страда от проказа, като ти даде пари, ти ще се заразиш от проказата. Парите носят проказа. За тия пари ще идете. Някой човек казва: „Пари да имам.“ Но Господ казва: „Не, божественият свят няма пари.“ Тебе ти се ядат череши, казваш: „Да имам 10 лева, да си купя череши.“ В божествения свят, като пожелаеш нещо, ще те хване една приятна дремка и като се събудиш, гледаш – една трапеза, едно кило хубави червени череши. И след като изядеш черешите, казваш: „Да има на земята една чашка пиво.“ Дремнеш, като се събудиш, гледаш – бистра, хубава вода. Има един аромат, като я пиеш. Казваш: „То е най-хубавото питие.“ Очите ти светнат, станеш силен, мощен. Казваш: „Цялата земя може да обикалям.“

Научете се щедро да давате и щедро да оценявате. Не бъдете скържави в преценката си. Дойде някой човек, сега не е хубаво да ви привеждам такива примери. Аз, който не обичам да давам, много съм скържав. Нещо, което ми е най-противно, е да давам пари. Някой път дам, за да не ме глобят. Псувнята е по-лоша от даването на пари. Седя, идат двама души. Казват: „Да живееш, за деня...“ Те носят картини. „Колко искате за картините?“ Не се пазаря. Казват: „Четиристотин лева.“ Давам. Те казват: „Да си жив.“ Друг един ученик свършил прогимназия. Турил в един плик диплома как е свършил и разни други разписки, иска да постъпи в търговското училище. Трябвали му 3000 лева, не му стигали 1500 и най-после спира, че му трябвали още 400 лева. И той иска 400 лева. Казва: „Да си жив, Учителю.“ Пак турям 400 лева в дипломата. Защо иска? Трябват му. Може да му трябват, може да не му трябват. Той казва, че му трябват. Казва: „Той те лъже, не му давай нищо.“ Казвам: „Трябва му на този човек, дай му, да си върви. Две банкноти по 200 лева колко струват? Фиктивно е това, лъжа е. Тия две книжки едва 5 лева струват. Дай му две парчета от книга по 200 лева, да си върви.“ Изгледа ме един и ми казва: „Намаза ли със зехтин диплома, или го пущаш на сухо.“ Казвам: „Доста е намазан с 400 лева.“ Не казвам, че е намазано с 400 лева. Намирам закона: който иска, дай; имаш, дай. Четиристотин – 400 лева. Защото, виж, той е умен. Три хиляди лева му трябвали. Той не иска 3000 лева, после – 1500, най-после 400 лева – вече необходими. Казвам, туй е необходимо.

Умните хора 3000 лева не искат, искат 400 лева. Дай ги четиристотинте. Аз другояче разсъждавам. Туй дете Господ го е изпратил, дай му. Онзи художник, пак Господ го е изпратил. Иде друг един, и той носи, казва: „Да живееш, Учителю.“ „Колко искаш?“ „Сто лева.“ Този 100 лева иска – от божествения порядък е. Казваш: „Няма да дадеш.“ Ако изляза насреща ти с револвер, ще дадеш. Човекът без револвер иде, защо да не му дадеш. Ти си един страхливец. Ще го туриш в правия път – да не носи револвер, дай му. Той, като дойде с револвер, ще те застави и ще му дадеш 800 лева. Аз разсъждавам. Казвам, този човек иде без револвер. Той казва: „За Господа дай.“ Дай за Господа. Да не дойде оня реалният Господ. Като дойде с револвера, веднага го слушаш. Всички хора се подчиняват на него. Дойде друг, казва: „Това не е верно, онова не е верно.“ Този Господ, който носи револвер, на него давате всичко. Давайте от онова, което Господ ви е дал. От преизобилието на вашето здраве давайте. От преизобилието на вашата мисъл давайте. Не от немотията. От преизобилието на вашите чувства давайте. От всичко, което имате, давайте. И в даването, и във вземането се изпълнява Волята на Бога в този свят.

„Благословен Господ, Бог наш“

Човешкият и божественият порядък се различават. Божественият порядък на нещата всякога има изобилие. Вижте житото, което се ражда. То е от божествения порядък. Водата, която иде и се пречиства, въздухът, светлината от божествения порядък са. Всички живеем в божествения порядък. В човешкия порядък сме излезли от божествения порядък. Златното зърно – изискват се хиляди години, докато стане на плод. Сегашното злато ще го изядем един ден. Тъй щото не се заблуждавайте. Златото, което ще стане на плод, ще го изядем. И то е от божествения порядък.

Тридесет и девета неделна беседа 13 юли 1941 г., неделя, 10 часа София – Изгрев