Разлика между версии на „Една дума“

Текуща версия към 06:25, 6 юли 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1941 г.,1941

Възпитанието (1940–1941) Том II

Една дума

„Добрата молитва“

„Ще се развеселя“

Ще взема един стих: „В начало бе Словото“.

„Духът Божи“

Що е реалност? Някой път задават хората въпроса и питат. Реалното в живота е само това, за което човек може да мисли. Следователно на физическото поле имаме пет сетива, с които проверяваме реалността на физическото поле само. Имаш един предмет, пипнеш го, за да определиш, че той има място. Той е реален. После второто отношение: виждаш какво ти нося, туряш го в устата, усещаш, че има някаква горчивина или някаква сладчина. Горчивите работи са силните работи; сладките работи са меките работи. Сладките работи, са меките работи. Ако искаш силен човек да станеш, яж горчиво; ако искаш мек човек да станеш, яж сладко. Логически трябва да говорим. Но логиката, която няма отношение към човешкия ум, отношение към човешкото сърце, това не е логика. Това е алогичност. Всички неща, които нямат връзка, са алогични.

Логос значи слово. Словото е плодът, който трябва да го вкусиш. Той има известни качества. След туй трябва да го помиришеш, да видиш какво носи за ума. Усещаш едно ухание. След туй трябва да чуеш с ухото шум, после да го видиш във форма – на генерал ли е, полковник или маршал. Ако е прост войник, е едно; ако имаш някакъв чин, е друго. Всеки един от вас, още като погледне, къде ще поставите един кон или къде ще поставите едно дърво? Вие мислите, че дървото е глупаво. Така просто не се разсъждава. Вие мислите, че ако един човек е богат, той е благороден. То е тъй, ако богатството на този човек е в ума му, в сърцето му, в душата му – съгласен съм. Но ако това богатство не е в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа, не съм съгласен.

Та казвам, реалност е онова, към което ние имаме връзка. Самата реалност има връзка с нас. В реалното материалното е един от нюансите на реалността. Не смесвайте материята с плътта. Някои смесват материята с плътта. Материята е съвсем друго. Материята е едно битие в покой, спи. Като се събуди, това реално започва да се проявява. Когато материята е в покой, когато материята престане да се движи, ние не чувстваме материята. Докато се движат материалните неща, ги чувстваме. Да кажем – вие чувствате светлината. Що е светлината? Светлината е движение. Ако светлината престане да се движи, става тъмна. Следователно тъмнината не е нищо друго освен намаление на светлината. Докато човек мисли, значи, докато се движи неговият ум, той е умен; щом престане неговото движение, той става невежа. Казват за някой, че е прост човек. Прост е този, на когото умът не работи. Сега вие запитвате: „Туй реално ли е?“ Как може да бъде другояче? Казват: „Това не е реално.“ Всяко нещо, което се движи, е реално. Всяко нещо, което не се движи, не е реално. Всяко нещо, което не се движи, е материално. Всяко нещо, което се движи, какво е? Казвате – не е материално. Под думата материя разбираме, че нещо е в покой; под сила разбираме, че нещо се движи. Всяко нещо, което се движи, е сила; всяко нещо, което не се движи, е материя. Следователно, като дойде силата, подбужда материята, казва: „Ставай, ставай. Доста си спала.“ Като я събуди силата, тя казва: „Остави да си почина, сега не е време.“ Но това е вече човешки елемент. Материята и силата не разсъждават така. Но ние изясняваме така, за да станат нещата понятни.

Като пишете думата любов, колко букви има? Като ги турите на едно място, познават ли се, че са турени в един ред? Като напишете любов, в думата любов има ли любов? Никаква любов няма. Вие си въобразявате. Казвате: „Той ме обича.“ Напишете с черно мастило един геометрически ъгъл, после направи едно, после една нула тури, една връзка в средата – става Ю. След това постави нула с опашка, направи б, после направи О, след това направи една права линия с пречупен кръг, стане В. После тури един малък топуз Ь и от всичките стане думата любовь. Аз се чудя каква любов има в това описание. Тия двете линии, които идат, те са два радиуса на колелото на любовта. Когато се завърти колелото на любовта, тия двете линии изпъкват от едната страна, тъй бързо се движат, показват се като един ъгъл. Понеже отдалече идат, показват се като ъгъл, не са така съединени в едно, а те са успоредни. Ние имаме една илюзия, че е Л. Никакво Л не е. Те са две успоредни линии, които идат от безкрайността на пространството. Ние мислим, че са свързани. Пък колелото, което се завъртяло, то дало отблясък на първия диаметър, че то е казало: „Аз съм туй колело, което се върти. Аз съм условията на живота.“ Те са дълбоки работи.

Вие ще кажете: „Не ми говори за такива работи, но реалното.“ Казва: „Пет лева му дадох.“ Че какво има в петте лева? Петте лева реални ли са? Аз да ви дам и десет, но ако няма де да ходите да купувате хляб, дръжте ги в джоба, да видим какво ще ви дадат. Ето аз какво разбирам. Ако ти хляба го държиш отвън, той нищо няма да те ползва. Ако ти парите държиш отвън, те нищо няма да те ползват. Най-първо, ще се сприятелиш с хляба, с парите. Ще намериш един човек, че между парите и хляба ще има връзка. После ти трябва да се сприятелиш с хляба, твоите зъби да се сприятелят. След време ще усетиш, че някаква сила влязла в тебе. Ако аз ви кажа думата любов или на български ви кажа: „Аз ви обичам“, или на английски ви кажа: „I love you“, първото разбирате, но I love you, или на турски ви кажа: вен севи ору... Съвременните хора са станали много еднообразни.

Да кажем – имате думите мелодия и хармония. Какво разбирате вие под думите хармония и мелодия? Казвате: „Хармонично да живеем.“ Мелодия е да се справиш със себе си. Хармония е да се справиш с хората. Мелодия е да заповядваш на себе си. Хармония е да командваш другите, цяла дружина, четири роти или един полк. Четири души или четири роти вървят в акорд. Хармонията е закон, да се хармонизираш с окръжаващата среда. Мелодията е да се хармонизираш със себе си. Който разбира законите на мелодията, ще се справи с всичките вътрешни противоречия. Имаш противоречия, хармонията не може да ти помогне. Мелодията ще ти помогне. Щом противоречията са външни, тогава хармонията ще ти помогне. Сега двата закона в музиката препоръчвам. Какво отношение има мелодията, те не знаят. Мислят – мелодията няма никакво отношение. Самият живот е мелодия, общественият живот е хармоничен. Следователно, ако ти не разбираш личния живот като мелодия, която има отношение към Първото Битие, към разумното в света; ако не разбираш закона на разумното в света, което има отношение към всички живи същества, ти не разбираш. Казваш: „Нямам никакво отношение.“ Даже при най-лошите отношения една пчела има отношение към тебе. Ти страдаш от ревматизъм, разгневи се, жегне те, подуе се мястото. Тя те лекува. Тя умира, ти да станеш здрав. Ти казваш: „Ужили ме пчелата.“ Всяка пчела, която те ужили, те лекува. Ти трябва да ѝ направиш един паметник някъде, че се жертвала. На колко пчели има направени паметници?

Ако ти не можеш да направиш паметник на една твоя мисъл, ако ти не можеш да направиш паметник на едно свое хубаво чувство, тогава какъв човек си ти? Ние мислим, че едно време хората са били диваци, са били некултурни хора. Ние след 2000 години от християнската епоха, християнските народи не могат да се спогодят за обикновени работи. Биете се за земя. Аз да им подаря месечината, стига да имат превозни средства. Цялата месечина им давам на разположение. Може и още да им дам, ако искат. Аз им давам месечината без превозни средства. Колко съм щедър. Превозните средства от тях. Някой от вас е недоволен – месечината им давам, но без превозни средства. Ако иска, и цялото слънце, но превозните средства от него. Аз подарявам слънцето. Криво е, че ние искаме да станем господари на онова, на което никой досега не е бил господар. Ние искаме невъзможното в света. Човек никога не може да бъде господар на Вселената. Това е много казано. Вселената е училище за човека. То е университет. Ти искаш да завладееш този университет, да заповядваш на всичките професори като някое божество. И тъй да бъде, пак не го вярвай. Всичките нещастия в света са излезли от тая глупава идея – да станете господари, да заповядвате.

Аз ви казвам, който иска да заповядва, да стане слуга и да слугува на всички. Ако не можеш да слугуваш на всички, нещастието подир тебе ще върви. Дали ще знаете, ще го опитате. Така го намирам. Нещастието иде от господаруването; щастието иде от слугуването. Всички сега сте нещастни, защото сте господари. Казвам ви сега, спасението е в слугуването, но доброволно. Според мене слугуването е доброволно. Ако ме карат да слугувам, то е развиване. Следователно, ако ние слугуваме свободно, ние сме слуги; ако слугуваме насила, ние сме роби. Когато човек в себе си върши една работа свободно, слугува на своите мисли, слугува на своите чувства и слугува на своите постъпки, то е благородното слугуване. Там е силата на човека: да слугува на своята мисъл. Ще станеш рано сутринта и на своята мисъл ще слугуваш. За да се яви една мисъл, ти трябва да видиш нещо. Ти искаш да нарисуваш една красива мома, ти ще станеш да я чакаш. Тя ще мине отнякъде. Всичките красиви моми знаете ли откъде идат? От слънцето. Всичките красиви момци от слънцето идат. Всичките грозотии от земята идат. Я вижте онази крушка колко е чиста в началото, но след като свети една година, окадява се, грозотия става. Няма да се минат две години, даде оставка. Казва: „Връщам се назад. Тук не искам да слугувам.“

Сега да дойдем до реалността. Всички ние мислим, че можем да уредим света. Много българи са ми казвали: „Да ми дадат власт, аз ще го оправя.“ „Как?“ „Ще ги обеся всичките.“ Че като ги обесиш и никой не остане, какво ще правиш сам? „Всички – казва – ще ги обеся.“ Тогава, ти като обесиш всичките, ще останеш сам, ще бъдеш нещастен. Аз ще дойда след тебе, ще ги оживя всичките, ще направя света щастлив. Ти като обесиш света, аз ще дойда подир тебе и ще ги оживя – всичките дишат, да кажа: „Оставете тия хора да дишат, да мислят. Мислете право, чувствайте право навсякъде.“ Казват: „Туй да не правиш.“ Правете всичко. Тъй не се говори. Всичко, каквото ти дойде на ума, направи го, направи го добре. Не цапай, рисувай хубаво. Всичко, каквото помислиш, направи го, но никога не туряй нито една педя повече, отколкото ти трябва.

Сега вие искате да бъдете богати. Аз ще ви задам въпроса, но колко да ви дам, кажете ми. Богатият, ако иска повече, ще го обесят. Нищо повече. Съвременните хора казват – не говоря право. Аз казвам, прави сте. Аз не говоря право, но вие не постъпвате право. Вие ме заставяте да говоря с вашите постъпки. Казвате: „Какво да правим тогава?“ Аз ще говоря право, и вие ще постъпвате право. Ще изхвърлите нещо. Когато дойде един човек при мене, какво ми коства, може да го направя приятел или неприятел. Когото и да е от вас в две минути може да го направя приятел. Вие имате една рана. Веднага ви превързвам раната, и оздравява. Благодарен сте. Дойдете при мене, мушна ви с нож, направя рана. Казва: „Познавам го какъв човек е.“ Кое е по-хубаво: да превързвам рани или да правя рани? Срещнеш някой човек, и търсиш погрешките. Ти не си хирург, защо ще ги търсиш? Съвременните хора всички станали хирурзи, казват: „Да му кажа погрешката.“ Ами ако за тази погрешка ти си причината? Щом го намериш, тебе ще хванат. Майка, която търси погрешките на своите деца, ще намери себе си. Баща, който търси погрешките на своите деца, ще намери себе си. Ти, като търсиш погрешките на човечеството, ще намериш себе си. Ние, съвременните хора, търсим погрешките. Погрешките са вътре в нас. Ние ще ги намерим в себе си. Самата причина не е тя лоша, която е създала погрешката. Казват: „Как може?“ Всичките неща от добро са станали. Желанието да ядеш, не е лошо нещо, то е благословение Божие. Но ако преядаш всяка сутрин, обед и вечер, няма да се минат няколко години, и ще създадеш болести в себе си. Казваш: „Туй ядене ми създаде...“ Неправилното ядене ти създава болестта. Ти желаеш повече, отколкото ти трябва.

Казвам, страданието ти седи само в това: в излишната любов има страдание. Някъде искаме справедливо да е всичко, един милиметър да не иде, много тънко разпределяме. Знаете на какво мяза нашето разсъждение? Намерила лисицата едно парче сирене от три килограма. Котката и лисицата го видели заедно. Котката казва: „Да го разделим.“ Лисицата – по-хитра, казва: „Аз имам един приятел, той дели много хубаво.“ Тя мислила, че лъвът ще ѝ даде повече на нея. Дошла при лъва, казва: „Ти си арбитър на сиренето.“ „Тъй ли? Ще го разделя.“ Разделил го на две парчета, турил го на двете блюда на везните, и едното парче било по-голямо. Отхапал си. Другото било по-голямо, от него отхапал. И така – ту от едното, ту от другото парче отхапвал, иска да ги изравни двете парчета. Лисицата вижда, че отива сиренето и му казва: „Стига толкова си го уравнявал.“ „Искам – казва – точно.“

Ще ви приведа тук един друг пример с трима македонци. Той не е за упрек. Един македонец иде в София и забогатява. Имал двама души братя и двамата ги повиква да работят с него. Заедно колониални стоки продавали. Единият брат казал: „Братя, няма какво да се караме, да се разделим. Аз ще ви дам по толкоз.“ Братята казват: „Ние искаме поравно да разделиш.“ Той не се съгласил, и те не отстъпили. Започнали да се съдят. Големият брат, който ги повикал, за да не вземат повече от него, приписва всичкия имот на жена си. Тя се залюбва с друг и дава пътя на мъжа си. Осем години се съдят и най-после дошли двамата братя и казват: „Съгласихме се да ни дадеш толкоз, колкото ти искаше.“ Казва им: „Сега и аз нямам нищо.“ Те точно искали да разделят имота. Вземи, което ти дава брат ти. Той те повикал из Македония, какво ще го делиш поравно.

И ние в живота сме от същия калъп. Жените са недоволни, че Господ не им дал красив мъж. Мъжът е недоволен, че жена му не е красива. Че ако е красива, ще я задяват момците. Ако е красив мъжът, жените ще го задяват. Ако жената е красива и се ожени за грозен мъж, по няколко пъти ще я бие на ден, че е красива, че погледи ще има, че усмивки ще има. Ако мъжът е красив, бела ще има в главата. „Ти погледна тази жена, онази жена.“ Де е престъплението сега? Че бащата прави ли престъпление, като гледа дъщерите си? Те са жени. Майката, която гледа синовете си, че те са мъже. Де е философията? Едно неразбиране на работата има.

Ти се радвай, че има някой да обича жена ти. Ти се радвай, че има някой да обича мъжа ти. Ти се радвай, че има някой да обича сина ти. Ти се радвай, че има някой да обича дъщеря ти. Радвайте се. Любовта е Закон на Бога. Там, дето Бог действа, не противодействайте. Не разрешавайте, че този любил, че онзи любил. Този въпрос оставете Бог да го разреши. Вие се радвайте на любовта, в каквато и да е форма да се проявява. Щом се проявява, няма престъпление. То е от друга категория. Аз говоря за любовта във всичките свои форми. Любовта носи великото благо в света на индивида, на семейството. Дето действа любовта, винаги всички се повдигат. Като дойде в един човек в едно семейство, повдига цялото семейство. Ако любовта действа в мъжа, и жената се повдига, и децата се повдигат. Дето любовта действа, всички придобиват своята свобода. Казват, че любовта разваляла. Любовта не разваля. Казвам сега, дайте свободата не на вашата любов, но на вашето разбиране за любовта, защото, когато ти обичаш някого, стане ти неприятно в слънчевия възел, като видиш, че друг го обича, стане ти неприятно, кисело ти стане. Друго като обича, стане ти приятно. Защо в единия случай ще ти бъде кисело, че друг обичал този, когото ти обичаш? Дошъл един при една ябълка, да откъсне един плод. Какво лошо има? Ти ще ядеш своята ябълка, и той ще яде своята.

Казвам, всички ние сме на земята и трябва да се ползваме от Божиите блага. Любовта е едно велико благо за човешкия дух; любовта е едно велико благо за човешката душа; любовта е едно велико благо за човешкия ум; любовта е едно велико благо за човешкото сърце. Тя е едно велико благо и за човешкия организъм. Когато любовта се всели, дойде да живее в духа, в душата, в ума, в сърцето и в тялото на човека, ние ще бъдем хора от съвсем друга еволюция. Казвам, това е новата религия в света. Казвате: „Де да го знаем.“ Значи ти когато обичаш, знаеш; когато другите обичат, не знаеш. Въпросът е там. В какво седи ревността? Ти си ревнив, за да бъде син ти способен, дъщеря ти по-красива. Първоначално ревността причинила подтик в доброто. Ти си бил ревнив, че онзи, който те обича, да обича повече от тебе. Хубаво, дойде обратният процес. Той да обича повече, ти да обичаш по-малко. Ние сме обърнали процеса, движението обратно сме обърнали. Наместо, най-първо, да се обърнем към Бога, ние сме направили пак закона. Всеки човек, който се отдалечава от Бога, любовта в него се намалява. Всеки човек, който се приближава към Бога, любовта в него се увеличава. Щом се увеличава любовта, ти се приближаваш към Бога. Щом се намалява любовта, ти се отдалечаваш от Бога. Значи центърът на живота се отдалечава. Трябва да знаеш кога се приближаваш. Когато се отдалечаваш, не мислиш да се върнеш. Вие ще се отдалечите, после пак ще се приближите. Когато се отдалечаваш, не мислиш да се върнеш. Вие ще се отдалечите, а после пак ще се приближите. Този кръг, който в човека се движи, не може да бъде безконечен. Казвам, по кой начин човек сега може да поправи една погрешка?

Сега искам да бъдете нови хора, да се проявите такива, каквито сте създадени. Вие се проявявате такива, каквито не сте. Ще ви приведа един пример. Един закъсал и не могъл да си намери работа. В града дошъл един цирк. Той бил доста снажен човек. Директорът на цирка му казва: „Имам за тебе работа, ела. Искам – казва – да представя един лъв. Ти ще влезеш в кожата на лъва, ще те науча как.“ Облякъл го в лъвска кожа, с лъвска глава ходи. Цялата публика вика: „Много хубав лъв.“ По едно време гледа, че влиза друг един лъв – още по-голям от него. Започнала да му трепери козината. Онзи лъв, като се приближил, казва: „Не бой се и аз съм като тебе.“ И двамата са лъвове. Когато ти се плашиш в живота, ти си облечен в лъвската кожа, закъсал си. Ние се страхуваме от живота, от най-голямото благо, което Бог ни го е дал. Как ще го преживееш? Ще го преживееш, както никога не си го преживял. По-хубаво нещо от живота няма. „Ами тия страдания?“ Ти щом страдаш, тебе те готвят за нещо. Щом те изпитват, имай надежда. Щом един ученик изпитват и обръщат внимание, ще стане нещо от него. Щом страдате, ще ви подпиша с двете ръце, човеци ще станете. Щом не страдате, ще ви подпиша, че нищо няма да стане от вас.

Казва: „В начало бе Словото.“ То е разумното начало, което ни вика да използваме условията на земния живот. Вие трябва да намерите една дума, на която всякога да можете да разчитате. Намерете една дума. Може да направите един опит. Имате хрема, като произнесете тази дума, хремата престане. После треска имате, като произнесете тази дума, треската престане. Ревматизъм имате, като произнесете тази дума, ревматизмът престане, главоболието престане. Тази дума е динамична. Тя е като онези, които имат внесени пари в банката. Като идат, покажат книжката, веднага ги кредитират. Всяка дума, с която може да разполагаш, тя е мощна дума.

„В начало бе Словото.“ Живото Слово. Единственото нещо, което Бог дал на човека и на което може да се разчита, то е тази дума. Ти, като се намериш в трудно положение, произнеси тази дума. Писанието казва: „Призовете ме в дом скръбен, и аз ще ви помогна. Вие ще ме прославите както трябва.“ Ти се намираш в едно трудно положение, на бойното поле – пукат се, бомби падат. Ти призови Господа. Ако си в един град като Лондон, призови името на Господа. Този, който те ръководи, ще го опиташ. Ако в този живот не може да опитаме онзи, който ни е пратил в света, за какво сме дошли? Ние не сме пратени за ядене и пиене. Ние сме дошли да познаем Бога. Когато се събуди съзнанието на сина и на дъщерята, те ще познаят своя баща и майка. Синът е дошъл да познае баща си; дъщерята е дошла да познае майка си. Когато се събуди съзнанието – да познаем Бога, онзи Бог на любовта; да познаем онзи Бог на светлината; да познаем онзи Бог на истината и на свободата. Затова сме дошли в този свят – да познаем Бога.

Искам да ви дам следната проста форма. Някой казва: „Как се говори истината?“ Когато казваме, че лятно време слънцето изгрява в четири часа, аз не мога да направя това. Аз зная закона. Когато ви кажа, че слънцето ще залезе в осем и половина, така и става. Когато говорим, и нещата стават, както ние казваме, ние сме в пътя на истината. И всички ще говорим това, което може да става.

„Добрата молитва“

Тридесет и първа неделна беседа 18 май 1941 г., неделя, 10 часа София – Изгрев