Разлика между версии на „Голямата радост“

Текуща версия към 14:20, 18 декември 2012

Неделни беседи

Неделни беседи - 1941 г., 1941 г.

Като роди дете (1940–1941)

Голямата радост

Отче наш.

В начало бе Словото.

Ще прочета 10 стих от втората глава от евангелието на Лука.

(10) И рече им ангелът: Не бойте се, защото, ето, благовествувам ви радост голяма, която ще бъде на всичките люде.

Духът Божи.

Живеете в един свят на противоречия. Че съществуват противоречията, ние не се тревожим за това. Защото и да се тревожим, и да не се тревожим, противоречията съществуват, но поне искаме да обясним причините на противоречията. Аз вземам думата противоречие в много широк смисъл. Не разбирайте в тесен смисъл думата противоречие. Животът е пълен с противоречия, но единственото нещо, което търсим в света, това е животът. Туй, в което се намират всичките противоречия, него търсим. В живота, понеже човек трябва да яде, от яденето произтича едно противоречие. Понеже човек трябва да диша, от дишането произтича едно противоречие. Като работи човек, трябва да почива, от почивката произтича едно противоречие. И като се ражда и като умира човек, се има едно противоречие. Ако си богат, роди се едно дете, радвате се. Ако сте сиромах, роди се едно дете, тъгувате, не може да му услужите както трябва на това дете. Мисля, преди 20 години един софийски чиновник, бедняк, малко позакъсал, ражда му се едно дете. Него ден, когато се родило детето, го повишили като чиновник. Излязъл навън, намерил на пътя 100 лева, с които можел да кръсти детето и оттам насетне всичко му тръгнало наред. Но случило се, че това дете умряло и в който ден то умряло, него го уволнили от служба и откакто умряло детето, всичко вървяло назад. Сега вие ще попитате защо е така. Така си е. Когато се ражда, питаме, защо се ражда. Когато умира, питаме, защо умира. Раждането в един смисъл е осиромашаване. Умирането, смъртта в един смисъл е забогатяване. Смъртта в един смисъл е осиромашаване. Раждането в един смисъл е обогатяване. Понеже човек идва от един по-висш свят, като слиза от тоз свят, осиромашава. Един има повече тук, друг има повече горе. Умира някой, отива в другия свят, там има повече, радва се. Един има повече горе, друг повече долу. Сега някои може да се не съгласят с това. Дали вие ще се съгласите или не, то е безпредметно. Те са логически изводи. Ние трябва да разсъждаваме за нещата, както стават. Има една реалност, на която всякога може да разчитаме. Туй ние наричаме Божествено. Има една относителна реалност, на която отчасти може да разчитаме. Всичките противоречия произтичат от относителната реалност в света. Запример, относителна реалност са книжните пари. В Германия, когато се понижи германската марка, имаше някои разкази, които надминаха приказките в хиляда и една нощ. С един милиард марки не може да вземеш един обикновен обяд. Вие трябва да сте финансисти, трябва да знаете с колко се е намалила германската марка. Мене ми разправяше един пример един българин. Той забогатява. В 14-та година имал 600 хиляди марки, вложени в една германска банка. Мисли си, че си уредил работите, казва си: Да става каквото ще, и война да става. След като се свърши войната, получава едно писмо от банката да иде и да си изтегли парите, понеже банката не могла да води сметка за 600 хиляди марки. Според тогавашния курс те стрували 10 стотинки и банката нямала параграф. Касиерът от обич към клиента дал му още един милион марки, че да станат 30 стотинки, за които могло да се води сметка. Един милион и 600 хиляди марки са равни на 30 стотинки. То е едно обезценяване. Туй сега става в човешкия порядък, но в природата такова обезценяване не става.

Та казвам: В живота ние имаме един порядък, от който произтичат всички противоречия. Той е относителен порядък в света. Има един порядък, от който произтичат всичките блага. Той е Божественият порядък на нещата. Тази е една идея, която трябва да държите в ума. Щом дойде едно нещастие, то е в относителния порядък на нещата. Боледуваш, то е в относителния порядък на нещата. Причината е, че не си знаел, как да ядеш, как да избираш храната. Дишаш, заражда се едно болезнено състояние. Човек, който яде добре, който диша добре, никога не боледува. Казват: Всички боледуват, които не знаят да ядат, които не знаят да дишат. Който знае да яде правилно по Божественому, който знае да диша правилно по Божественому, той никога не умира, всякога живее добре. Туй е сега от чисто логическо гледище. Вие ще кажете, че не виждате това, толкоз хора са измрели. То са онези хора, които са направили погрешка на относителния порядък в света, а всички ония, които са изпълнили Божествения порядък, за тях гробища няма, те са свободни хора в света. Той се чуди, че има гробища някъде. Но вие се страхувате, като се говори за смъртта. Смъртта не принадлежи на Божествения порядък на нещата. То е един изключителен порядък. Казват: Ще умрем. Щом не знаеш да ядеш, ще умреш. Щом не знаеш да дишаш, ще умреш. Щом не знаеш как да мислиш, да чувстваш, ще умреш. Ако мислиш добре, ако чувстваш добре, ако ядеш добре, ако дишаш добре, няма да умреш. Прави се възражение, че кой не е умрял до сега. Ами че Земята не е умряла. Слънцето не е умряло. Че Земята я изчисляват на една доста голяма възраст. Какво да ви кажа, да ви кажа, че е девица, тя е женена, млада е още. Откак се е оженила, има един милиард и 500 милиона години. Достигнала е 19 години, турете ѝ още толкоз, тъй ще е тя на три милиарда години. И тя се счита млада дева на 21 година по наши години. Те са относителни неща. Казвате, че човек остарява. Земята се завъртяла 120 пъти около Слънцето, а пък човек като се стягал е остарял. Казва: 120 години съм. Казвам: Земята те носела, ти не си обикалял. Земята като се върти, ние остаряваме. Човек като се вози на земята, остарява от притеснение.

Ние сме в един век, поне изисква се да разбираме законите на разумната природа, да имаме една ясна представа за оня свят. Отчасти поне да разбираме света, в който живеем. Ние по някой път се вглъбяваме в себе си, искаме да живеем един щастлив живот. Но щастието никой не може да ни го отнеме. То е качество на цялата природа. Следователно, ако ние живеем съгласно с нея, ние всякога ще бъдем щастливи. Ако четете Библията, първият човек, който беше създаден, Бог му каза: Ако спазваш моите закони в рая, ще бъдеш щастлив, ще бъдеш знаменит и добър ще бъдеш. В който ден престъпиш закона ми, ще излезеш извън рая и ще влезеш в друг свят. Първите хора искаха да опитат, дали това е вярно или не. Разбраха, че е вярно и излязоха извън рая. Сега не знаят как да се върнат в рая.

Сега каквито възгледи имате, дръжте ги, те са придобити от миналото. Човек може да има известни опитности в живота, туй още не е меродавно. Един благороден човек може да има едно схващане за живота, ученият може да има, здравият може да има, всеки човек може да има какъвто и да е възглед. Ние се намираме в един статистически свят. След хиляди години какъв ще бъде сегашният човек? Ще се различава. Преди хиляди години човек не е бил такъв, какъвто е сега. Сега нямам време да ви изяснявам, какъв е бил човек преди хиляди години. Преди хиляди години човек е бил нещо велико сам по себе си, но този великият човек, започнал да се смалява, смалява и дошъл до едно голямо смаляване и се превърнал в едно микроскопическо същество, че като нямало накъде надолу да слиза, започнал да се движи нагоре. Туй го наричат еволюция, започнал да еволюира. Хората казват, че той произлязал от низш живот. Не. Нашият живот е произлязъл от висшия живот. Висшият се е възстановил от низшия. Висшето като се смалявало, станало низше. Низшето, като се въздигнало, станало висше. Питам: Когато милионерът изгуби своите пари, какъв става? Сиромах. Не е ли той същият милионер? Ако го теглите, богатството тежи повече. Имаме един българин, който сега ще прави демонстрации, че може да издържи на раменете си две хиляди килограма. Най-силният българин, който може да издържа две хиляди килограма. Той не си открива тайната, има си някаква тайна. Кой от вас, ако му турят две хиляди килограма, може да издържи?

Казвам: Трябва да се запознаем с основните закони на живота, по които той се развива. Някои хора искат да живеят щастливо на земята. То е немислимо. Човек сам по себе си не може да бъде щастлив. Той е част от цялото битие. Следователно, той може да живее и да бъде щастлив, само като бъде съгласен с цялото. Той казва: Аз искам да живея за себе си. Щом живееш за себе си, нещастието ще дойде. Понеже в щастието само за себе си не може да предвидите всичките нужди на един човек. В цялото може да се предвидят. Оня свят аз го наричам Божествения свят на цялото, човешкият свят е на частите. Следователно, има един свят на частите. Ти си малко същество, може да живееш в този свят, за да уповаваш, за да разбираш своя си живот. Сега учените хора падат в една крайност. Казват: Човек трябва да бъде учен. Човек трябва да бъде учен, но не е всичко учение в света. Казват: Човек трябва да бъде религиозен. Човек трябва да бъде религиозен, но не е всичко религия в света. Че той трябва да живее малко, да бъде свободен, да живее малко светски живот. Човек в три направления расте. Ако детето живее физически, тялото ще бъде голямо, главата малка. Ако живее умствено, ще има чело голямо, задната част на главата ще бъде сплесната. Ако живее в трите свята в Божественото, тялото ще бъде съразмерно, защото главата има отношение към тялото. Измерено, лицето на човека, съставя една десета част от тялото. В главата има известна съразмерност.

Та казвам: Нещастието някой път произтича от една несъразмерност. Ако майка ти, когато те е раждала, се е скъпила да ти даде една глава. Казва: Що му трябва такава голяма глава, че ти създаде голямо тяло, та тогава в голямото тяло ще имаш само големи разходи. Природата, която правила много опити, ония допотопни същества, големите мамонти, трябваше да ги изчисти в света, понеже видя, че е несъвместимо тия същества с големи тела и малки глави. Всичките ги изчисти. Та казваха, че те ще оправят света. Те създадоха всички съвременни войни, понеже като излязоха от физическия свят, влязоха в духовния свят, наречен астрален свят. Сега хората имат грамадни желания, те са грамадните мамонти. Всеки иска да има милиони, не един, 2, 3, но 40, 60, 100, 300 милиона, един милиард. Защо са му тия милиарди долари? Казват: Да направим фабрики, да подтикнем човечеството. Хубаво е да подтикнем човечеството, но как се подтиква човечеството? Не седи прогресът на човечеството в произвеждането на материали. Една закономерност има. Съвременното човечество създаде своето нещастие от своята лакомия. Милиони години тялото на Земята е събирало енергия от Слънцето, от която ние се ползуваме. Онези, които се занимават със земята, казват: Да изорем почвата, повече жито да ни дава. Ако ние, както сега харчим положителната енергия, ще се изхарчим, тогава с какво ще се храним ние? Трябва да се икономисва. Природата обича икономия. Икономията е закон, но щастието седи да имаш един труд, който е поносим за тебе. Ние, съвременните хора, умираме от големи грижи, работим повече, че трудът изтощава тялото ни. Най-първо хората се мъчили повече, започнали да се трудят и сега се стремят към работа. Работата е идеал. Да работи човек, разбираме хармонично да впрегне човек ума, сърцето и тялото. Да няма излишък, и да няма недоимък. Хората умират по единствената причина, че някои от техните органи се развалили. Като се развалят мускулите на сърцето, човек умира. Като се изтощят нервите на симпатичната нервна система, човек умира. Като се изтощи мозъчната система, човек умира. От хиляди години хората умират от изтощение, недоимък. От хиляди години хората мислят. Казват: Тъй Господ наредил света. Господ не е наредил света да умират хората. Казва: Множете се и плодете се. Множете се разумно. Изпълнете всичко с разумност. Казва: Множете се. Една риба, която ражда 300 хиляди яйца, колко години ще и вземе да се запознае с имената на тия деца, да ги кръсти? 300 хиляди деца са. И те като станат риби по 300 хиляди деца, целият свят ще се изпълни с риби. Ако света се напълни само с риби, какво ще направят рибите? Рибите сега във войната вземат участие. Големите параходи, това са риби, които воюват. После в сегашната война вземат участие и птиците. Аеропланите са птиците. И те воюват. Хората ги направили и хората ги наблюдават, как рибите и птиците воюват. Човек, когато започне да воюва със своя ум, със своето сърце, светът ще се оправи. Има една война, когато светът ще се оправи. Сега глупавите воюват, не хората, но глупавите птици и глупавите риби воюват. Аз в рибите намирам само едно качество, което е хубаво, че те живеят в чистата вода. Единственото нещо, което е за подражание, е философското мълчание на рибите. Те никога не си казват мнението, никога не обиждат с думи. Единствените същества, които никога не обиждат, то са рибите. Казваме: Мълчи като риба. То е фигура на речта.

Един учен човек ще развие своята сказка или реч по един начин, научно ще доказва. Според мене научни работи са ония, които влизат в един свят, който се организира. Само организираният свят, в който човек може да влезе, е учен. Защото тия факти трябва да се съединят в едно цяло. Запример вземете един човек, може да знаете, колко кости има. Тия кости са разхвърляни. Да съедините тия кости с мускулите, с нервната система, да турите кръвта да се движи, да турите живота. Тук преди години имаше един човешки организъм изложен. Ходиха да гледат как кръвта функционира, колко пъти се обръща. Че ако разгледате целия човек като мисъл и чувство, ще имате една ясна представа, как мисли човек, как действува неговият ум, в какво участва, как чувствува и как действува, когато работи как действува.

Та казвам: В природата съществува един закон. Не може ние да бъдем щастливи, ако природата не ни създаде едно удобно жилище. Защото тялото е едно удобно жилище. Човек няма такова удобно жилище, затова умира. От някакъв недоимък умира човек. Когато хората дишат, във въздуха има един елемент на безсмъртие. За това са говорили старите алхимици. Те са казвали, че има една течност, от която човек ако вземе една капка, се подмладява. Този елексир иде от слънцето. Хората дишат и не могат да вземат елексира, той минава през тях и не остава в тях. Индусите имат разни системи за дишане, но още нито една не се е домогнала до онази тайна на природата. Защо? Онзи, който иска да се домогне до този елексир, той трябва да държи изпит върху надеждата, ще държи изпит върху вярата и ще държи изпит върху любовта. Щом издържи, вече му позволяват да има този елексир. Който има надежда, е като този българин, който издържа две хиляди килограма. То е играчка за него. Най-първо ще му турят Земята на раменете, ще тича около Слънцето с нея. Цялата Земя ще носи и ще тича. Като се върти десет години, той ще издържи изпита си. След туй ще му дадат другия изпит. Да носи на раменете си Слънцето и да обикаля 20 години. Като обикаля 20 години, ще издържи втория си изпит. Най-после ще му дадат да носи и цялата вселена от десет милиона слънца, в която живее, и ще ги тури тия всичките на гърба си и ще ги носи 120 години и като издържи това, той вече добива правото на безсмъртието. Не е лесна тази работа, затова никой не я е постигнал. То е фигуративно казано. Но човек може да вкуси от живота. Има един момент на щастието, когато човек вкуси, че никога не забравя. Двама светии се молили само да зърнат рая. Завели ги и двамата. Единият казал: Само един миг да зърна, не искам повече. Като турил окото си да види, другият го чакал 250 години, най-после го бутнал и казал: Стига, стани. Казва му: Защо си толкова нетърпелив, аз още не съм зърнал. Казва: 250 години те чакам. А той мисли, като че е миг. Човек от хубавите работи мъчно се отказва. По някой път бащата и майката намират голяма промяна в своите дъщери и синове. Като зърне дъщерята някого, тръгне вече, не си обръща окото, в къщи седи, обезсмислил се живота. Казва: Не зная какво става с нашата дъщеря, шашардиса се. Пък обича да гледа. Туй го наричат илюзии в живота. Какви ти илюзии. Страда човекът, но било илюзия; радва се – илюзия; страдш и то е илюзия, ако е илюзия.

Само че щастието е организираният живот, нещастието е неорганизирания. Неорганизираният живот като се организира, то се превръща на щастие. Ние някой път питаме: Защо са тия страдания? Да организираме страданията, да станат условия за щастливия живот за бъдеще. Съвременната наука ни е дала доста обяснения. Вземете в азотната или в сярната киселина, ако падне някаква капчица, изгаря ръката. Опасен елемент е сярата и азотът. Той като се извади, другото е безопасно. В сярната киселина не всичко е опасно. В страданието неорганизираното е опасно. То е много активно. Активен е, запример онзи човек, който иска да забогатее, онова желание, което иска да забогатее, то руши. Извади това желание, човек е добър. Или да кажем човек, когато го страх от живота, не иска да умира. Той е готов привидно да извърши много престъпления. Ако го убедят, че не може да умира, не върши никакво престъпление. Ако го убедите, че ще умре, той пази живота си, ще дойде до престъпление. Ние, съвременните хора, не разбираме от какво произтичат нещастията на хората. Той взема една кокошка, клъцне и главата. Тя се моли. Казва: Ти трябва да умреш, аз да живея. Но кой ни е дал правото да колим? Казвам, че Бог създал нещата. Началото не е било така. Това е нашият порядък. Сами си даваме това право да ядем животни. Всеки един човек, който яде животинска храна, ще умре. Ако се направи един опит, ще видим, че ония хора, които се хранят с растителна храна, ще живеят повече, отколкото ония хора, които се хранят с месо. Тия животинските клетки, те носят смъртта в себе си. Понеже като ядете животинските клетки, всяка животинска клетка тя си има стомах, черва, нечистотии, извержения, като ги ядете, с всичко туй ги ядете в свинското месо, в овчето месо. Вие като ядете месото, приемате тия благоухания. Клетките са пълни с извержения, които учените хора наричат токсини. Когато се препоръча растителната храна, то е защото най-малко токсини има в растителната храна, в плодовете. Това е от чисто научна страна.

Сега аз говоря за онези от вас, които сте готови. Не да се подчинявате, казвате: Условията са такива. Условията в света ние ги създадохме. Човек може да се храни само с жито. Откак е влязло житото в света, човек живее много по-добре, отколкото е живял в миналото. Но трябва едно разумно убеждение. Природата не търпи аномалии в света. Статистиката показва, че в Америка, дето се изсякоха горите базразборно, се зароди неврастенията. Растителното царство е необходимо за здравето на хората. Един народ, ако иска да бъде здрав, не трябва да изсича горите си базразборно. Така са свързани растенията, дърветата с хората, че някога, когато се отсече едно дърво, един човек умира. Ако се отсекат две дървета, двама умират. Ти посадиш едно дърво в света и после казваш: Да се отсече. Не може така безразборно в света. Разумно трябва да постъпим. Когато садиш, трябва да мислиш, ще го сечеш ли това дърво. Щом си садил едно дърво, да го не сечеш, ако искаш да живееш добре. Ако садиш, за да сечеш, не може да чакаш нещо хубаво. Този закон е верен. Някой иска да се ожени и да се разведе. Трябва разумно да се жениш, ще се разболееш. Другарката, която те обича, и ти трябва да я обичаш. Децата, които раждате, трябва да ги родите с любов. Ако не ги родите с любов, ще ви пати главата. Всяко нещо, което не се спазва физическия закон в света, в един свят, дето не се спазва духовния закон и в един свят, дето не се спазва Божественият закон, хората щастливи не могат да бъдат. Физическият закон се отнася до тялото, духовният закон се отнася до сърцето и Божественият закон се отнася до човешкия ум. Следователно, Божественият свят строи главата, нашият духовен свят строи дробовете ни, а физическият свят строи тялото. Те са свързани в едно. И трите са съвокупни в едно. Ние искаме някой път да се освободиме от тялото си. То е неразбиране. Да се освободим от едно не добре организирано тяло, то е право, но всякога ние се стремим да се воплотим или да живеем в едно добре организирано тяло. Питам: Когато Христос въкръсна, с кое тяло възкръсна? С духовното тяло, с организираното тяло възкръсна. Туй тяло имаше тия свойства, че Христос се яваваше и изчезваше, ставаше видим и невидим. Значи всяка частица е под контрола на човешката воля, че когато искаме да бъдем видими и невидими, когато искаме да бъдем толкоз малки, че никой да не ни вижда и когато искаме толкоз големи, колкото земята. Сега тук може да се родят някои противоречия. Щастието не седи ние да бъдем големи колкото земята. Под думата „колкото земята“, разбираме богатите условия в живота. Аз наричам земята богато условия за живота. И тя има още за милиони и милиони години да живее. Слънцето е още по-голям център за живота. Цялата вселена е още по-богата за живота. Тъй щото земята, слънцето, всичките планети са извор на живота, условия, дето животът може да се развива.

Сега от старо време хората са се занимавали със звездите. Ако обичаш Венера, ще си облагородиш сърцето. Ако обичаш този червения Марс, ще станеш силен, няма да бъдеш страхлив. Ако обичаш Юпитер – сега вечерно време ще видите Сатурн и Юпитер вървят заедно, братски се разговарят. Юпитер отпред върви, Сатурн отподире. И двамата спогаждат се, говорят си нещо. Ако обичаш Сатурн, ще те научи да разсъждаваш правилно. Ако обичаш месечината, тя ще те научи да обичаш красивото в света, да разсъждаваш. Тъй щото някои казват: Нас не ни интересува друг свят, нас ни интересува живота. В какво седи другият свят? Един живот без Месечината, живот ли е? Един живот без Венера, живот ли е? Един живот без Юпитер, живот ли е? Един живот без Марс, живот ли е? Един живот без Сатурн, живот ли е? Един живот без Слънцето, живот ли е? Не е живот. Ние казваме: Да вярваш в Господа. Че как ще вярваш в Господа, кажете ми? Ти, за да се запознаеш с един художник, ще се запознаеш с неговите произведения. Ти не може така да идеш. Най-малко десетина от неговите произведения трябва да познаваш. Ходиш, гледаш ги, та се въодушевиш, че тогава ще се запознаеш. Той хабер няма от работите, които Господ създал, иска да се запознава с Господа. Животът, който Бог ти е дал, ти не зачиташ, искаш Господа да познаваш. Мисълта, която вложил в тебе, не се интересуваш от закона, искаш с Него да се запознаеш. Благородните чувства, които е вложил в тебе не цениш. Тялото не цениш и питаш дали има Господ в света или няма.

Има нещо в света, което нас ни спъва. То е онзи неорганизиран свят. Има една лоша страна в хората, че човек като стане учен, не иска и другите да станат учени като него. Като стане силен, не иска да станат и другите силни като него. Ако и другите са силни, ще дойде едно състезание, ражда се неразбирането в живота. Не се кооперират да турят силите си да работят като органи на великото цяло, но всеки човек иска да бъде като божество, че той да заповядва. Как ще заповядате? Ако ти имаш хиляда говеда или хиляда овце, как ще заповядваш? Трябва да ги храниш. Откъде ще вземеш сено, зрънца? Зимно време е. Значи, трябва да те кредитира природата. Ако останат всичките тия говеда да замучат насреща ти, казват: Дай ни хляб. Сега светът върви в нови посоки. Хората искат един нов порядък. Новият порядък седи в това, всеки човек иска да използува правата, които природата му е дала. Всеки народ трябва да използува правото, което има. Онзи народ, който не използува своето право, той греши. Всеки народ, който търси своето право за себе си, греши. Всички народи, които се кооперират, вървят по Божествения ред на нещата. Ако една война иде в света да създаде този порядък, добре дошла. Питат: Защо е тази война? Когато стават землетресения, те с векове се готвят. Известни газове се набират и като се наберат толкоз, стане разтръсване на земята, за да излезат навън. Като излезат, после се събират за друго землетресение. Значи, това долу в почвата става. В миналото са ставали и такива землетресения. Има остатъци, които показват, какви са били землетресенията в миналото. Когато човек не използува разумно своята мисъл, остават известни разрушителни сили в мислите. Когато човек не използува своите чувства, които сърцето изисква, в сърцето остават разрушителни сили. Когато човек не използва разумно и своите постъпки, които тялото изисква, остават разрушителни сили в тялото, тогава се образуват тия катастрофи. Организират се хората, трябва да се бият вече. Сега се моделира една част от челото на главата, горната част на челото. Човек започва да мисли за лошите последствия след като се бият. Те се бият, не искат да се организират сега. Те се бият, но същевременно пак преговарят. Всеки иска да победи и пак преговарят да се примирят. Разумни са хората. После се сдружават. Англия се сдружава с Америка, Германия с Италия, с Русия. Всеки гледа да привлече повече към своята страна. Едни други се организират вече.

Та казвам: Ние сме между два блока в света. Единият блок е доброто, другият блок е злото. Единият е блок на силата, която руши, не руши, но не е организирана, свят на личния живот. Другият блок е на доброто, той е на колективния живот. Дотогава, докато мислим за себе си, ние създаваме своето зло. Като започнем да мислим за общото благо, в него се включва и нашето благо, ние влизаме в общото. Ние създаваме доброто в света. То е законът на любовта, да обичаш другите като себе си. Ще каже някой: Защо да го обичам? Всеки човек, който обича, даже едно животно, което те обича, то е проводник на една благотворна сила, която действува в света. Вземете българите вярват, че като се построи една къща и дойде една котка, тя е късмет. Щом сториш къща и дойде една котка, бъди уверен, че за сто години си осигурен. Ако замине котката, ти ще заминеш от къщата. Сега ще кажете: То са поверия. Не са ли поверия тия витамини С, В или кой да е витамин? Тия витамини преди да ги открият учените хора, не ги ли гълтахме? Такива витамини са съществували. Сега като че са ги открили. Те от памти века съществуват. Няма по-силен витамин от надеждата, като го глътнеш на физическото поле, всичко ще ти тръгне. Няма по-силен витамин от вярата. Като го глътнеш, всичко се урежда. Най-силният витамин е Любовта, като го глътнеш всичко се урежда. Три витамини има, кръщавам единият с буквата Н, другият с буквата В, и третият – с буквата Л. Витамин Н, витамин В и витамин Л. Аз съм правил опити с тия витамини. Тепърва ще правят учените хора. Сега, ако ви изнеса в преносен смисъл, ще кажете: Как може да бъде. Надеждата, това е един разумен свят. Най-красивият разумен човешки живот е надеждата. По-красив свят от надеждата на земята няма. Това е ядката на цялото човечество, на разумните, на добрите хора, на благородните хора. Това е надеждата, което обединява всичките хора, в което цялото човечество се вслушва. В името на надеждата, каквото кажете, всичко става. Каквото поискате, всичко става. В името на надеждата, всичко ще ти дадат. Без надеждата нищо не ти дават. На земята, за да ти върви, трябва да намериш тия хора на надеждата, да се запознаеш с тях и каквото поискаш, те ще ти дадат. Сега някои правят възражения, казват: Докажи. Ние не се нуждаем от доказателства. Няма какво да доказваме. Ти си болен човек. Казвам ти: Яж три деня от хляба и ти ще оздравееш. Ако оздравееш, този хляб е добър; ако не оздравееш, не е добър. Казва: Ако четеш тази книга, всичко ще се обърне, ще ти тръгне наред. Мислите ли, че ако християните биха чели евангелието и ако повярваха в туй евангелие каквото е писано, че светът няма да се поправи? Те четат и не вярват.

Казват, че се явили ангели. Възможно е. Ако има ангели, има ги. Светът никога не може да мисли за това, което не е. Никога не може да отричаш това, което е. Защото, ако поддържаш това, което не е, ще отслабнеш. То ще бъде резултатът. Ако поддържаш туй, което не е, всички нещастия ще дойдат отгоре ти. Ако поддържаш туй, което е, всички блага ще дойдат отгоре ти. Сега казват: Ние вярваме в Бога. Туй не е вярване. Вярата трябва да се облече. Вярата изисква едно здраво тяло. Любовта изисква едно здраво сърце, а пък тялото и сърцето изискват един здрав ум, един здрав мозък. Свързани са заедно. Та казвам: Ако ние с любовта помагаме на нашия ум, ако с вярата си помагаме на нашето сърце, ако с надеждата помагаме на нашето тяло, ония клетки, от които ние сме образувани, това са умни същества, тяхната колективна деятелност е която ни освежава. Някой път мислим, че сме много големи. Благодарение на общото сдружение на техния живот, на техните мисли, всички имат една мисъл и вярват в едно направление. Казват: Този път, в който вървиш, е добър, ние сме с тебе. Един ден, ако внесеш съмнение в тях, те се раздвояват. По някой път имат особено мнение. Дадеш храна, казват: Не искаме да работим. За този господар не искаме да работим. Сърцето по някой път започва да се колебае, разделят се клетките, прескачане се явява на сърцето, не бие пулсът редовно. Като върви редовно, после прескача. Чувствата ти не са редовни. Някой път мислиш, мисълта ти не е редовна. Някой път мислиш, че мисълта ти хвръкне, че не знаеш, какво си мислил. Един американски психолог, д-р Браун от Бостънския университет, развивал една лекция, какво е „Аз“. Като развивал въпроса пред студентите, той се объркал, кой е „Ти“ и кой е „Аз“. Объркал се тъй, той ли е „Аз“ или той е „Ти“. Те ли са „Ти“, или те са „Аз“. Казва на студентите, че спира лекцията и си отишъл. Връща се вкъщи и пита жена си: Аз ли съм „Аз“ или аз съм „Ти“? Знаете колко смешно положение. Срещам много хора, казват: Влязло нещо в мене, казва – не съм аз. И апостол Павел казваше тъй: Не живея аз, друг живее в мене. По някой път беше радостен, а по някой път му идваха страдания.

Питам: Вие как бихте разбрали „аз“. Какво значи „аз“? „Аз“ съм човекът, който ви говоря. „Ти“ – вие сте, които ме слушате. Ами „той“ кой е? Онзи, който преценява, той е „той“. И тримата, то е „аз“. Аз, ти и той, това е „аз“. „Вие“ сте ти, аз и той. „Той“ е ти аз и той. Аз ти и той сме синца „ние“. „Аз“, човекът, който говоря. Вие, които ме слушате сте „ти“ и „той“ е, който преценява. Но всичко това е колективен труд. Аз може да бъда „аз“, вие може да бъдете „ти“. Сега в живота това е вярно. Мъжът е „аз“, който говори. Жената, която слуша, е „ти“. Децата преценяват колко е добър бащата и колко е добра майката. Като се срещнат, казват: Баща ми е много добър, много умен човек. Ето едно семейство. Децата казват: Майка ни е малко сприхава. Казвам: Туй дете не слуша, бащата каквото е казал. Има непослушание.

Та казвам: В света Онзи първият, който говори, туй е Бог. Ние сме, които слушаме, възприемаме. Ти сме ние. Тогава Господ се обръща и казва: Да възприемем. Ако възприемем словото Му, добре тогава. Онези, които после ще възприемат нашето слово, те ще бъдат точно такива, каквито сме ние спрямо Бога. Законът е много верен. Ако слушаме онзи, който ни говори, и нас ще слушат. Ако ние не слушаме, и нас няма да ни слушат. Тази работа е толкоз ясна, че ако сега хората направят един опит да изпълнят волята Божия, всеки както разбира да изпълни волята Божия без да прави пакост някому, може да направи без да иска, но да няма желание да увреди някого. Ако всичките хора биха изпълнили волята Божия, светът знаете колко щастлив щеше да бъде сега?

Преди години идваше един учител и се оплакваше от директора, казва: Аман от този директор, като мечка ме е нарочил. Казва: Трябва да бягам от гимназията. Рекох: Ще ти дам един съвет. Като го слушаш, ще кажеш: Господ живее в тебе. Ти си добър, ти си добър. Господ живее в тебе, ти си добър. Като го слушаш, гледай го в очите и кажи: Господ живее в тебе. Ти си добър човек. Казва ми след три месеца: Измени се директорът. Казвам: Измени се, защото и ти се измени. Ти по-рано мислеше, че като мечка те е нарочил, че е нехранимайко, сега започна да мислиш, че Господ живее в него, че е добър. Ти го кредитираш и той те кредитира. Казвам: Кредитирате се един друг. Да съзнаете цената, която Бог е вложил.

Има една черта в нас, в българите – няма да кажа така, като че аз не съм българин. Българин, то е псевдоним, като дойде един министър, българите ще му видят всичките лоши качества. Като стане някой министър, турете хубави мисли за него, може би ще свърши работата. Кажете: Господ е в него, той е добър човек. Казвате: Той ще обере орталъка. Той ще направи това, ще направи онова. И тъй става, както мислите.

Най-после ще ви дам един съвет. Синца, ако ме слушате, ще опитате тази година. Три пъти на ден да си казвате: Господ живее в мене. Сутрин като станете, ще си кажете на себе си: Господ живее в мене, аз съм добър. И ще бъдеш добър. Ти казваш: Ама дали живее? Дали живее или не живее, остави това, настрана го кажи. Дали живее или не, не му мисли. Бих желал идната година, като ви държа друга беседа да ми кажете вашия опит, да видите, как ще се измени живота ви, най-малко 75% ще се измени. Вие ще го почувствувате и вашите познати ще го почувствуват, че Господ живее във вас и вие сте добри. После ще кажете: Да изпълня волята Божия. Като дойде някой при тебе и поиска някаква услуга, ще кажеш: Заради Господа, който живее в мене, ще го направя. Ако си учител в училището, заради Господа, който живее в тебе, ще го направиш. Тогава и инфлуенция, и каквито и болести да дойдат, лесно ще ги минавате. Ще имате развлечение с инфлуенцията. Инфлуенцията е почистване за Коледа, треската е почистване за Великден. Те са две пречиствания. Щом дойде треската, кажи: Великден е дошъл. Щом дойде инфлуенцията, кажи: Коледа е дошла. Щом дойде инфлуенцията, Христос се е родил. Щом дойде треската, Христос е възкръснал. Виж кое време е. Всички тук на Изгрева започнаха много добре, Христос се е родил. Сега, радвам се, че Христос се е родил, сега искам да възкръсне, треската да дойде.

Рече им ангелът: „Не бойте се, ето благовествувам радост голяма, която ще бъде за всичките народи“. Каква по-голяма радост от това, Бог да живее в нас или да възприемем Духа Му. Каква по-голяма радост от тази да участвуваме в онова, което Бог е създал. Каква по-голяма радост, да имаме този вътрешен мир, спокойствие. Като погледнеш, да знаеш, че се возиш на един параход, да кажеш: Ама че хубав кораб. Дигнеш знамето сутринта, като станеш да пееш. Сега станеш, навел си главата, казваш: Какво ще се прави, лош е този живот.

Рече им ангелът: „Не бойте се, защото ви благовествувам голяма радост, която е за всичките народи“. Страданията показват, че се е родил Христос. Сега, понеже всички страдаме, Христос се е родил. Остава втората фаза. Всичко да превъзмогнем, да дойде възкресението, новият живот, който иде. Трябва да дойде треската. Като дойде треската, като дойде големият огън, всичко измита. Всякога след една треска, хората се усещат някак си обновени. То е онзи вътрешен обновителен процес. Казвам: Любовта като дойде, тя ще произведе тия обновителни процеси на пречистване. Затуй започнете с надеждата, облечете се добре. Започнете с вярата, напивайте се добре. Аз говоря за един свят, дето няма вино. После, говоря за един свят, дето светлината е храна за хората. Съвременните хора трябва да се храним със светлина. Няма по-хубава храна от светлината. Ние всички се храним със светлина, само че е много сгъстена, трябва малко да я разредим. Всичко е кондензирана светлина, в плодовете, в растенията.

Казвам: Ако внесем новата психология, да вярваш в душата си, туй значи да видиш душата си в туй новото тяло, в което човек трябва да бъде облечен. Да вярваш в духа си, в онази мощна сила, Божественото в тебе, което ти обичаш. Да вярваш в своя ум, той е най-добрият слуга, който никога няма да те лъже. Да вярваш в сърцето си, най-добрата слугиня, която върши работата както трябва. Да повярваме в душата си, то е новото в света. Да повярваме в духа си, който носи Божествената сила да побеждава; в ума, който носи светлината – най-добрият слуга, който може да ни служи; и сърцето, което всякога ще бъде на наше разположение. Ние да се научим да им бъдем благодарни. Да благодарим за доброто сърце, което Бог ни дал. Да благодарим за хубавия ум, който Бог ни е дал. Да благодарим за душата, която Бог ни е дал, и да благодарим за духа, който Бог ни дал, че ни освободил от всичките тежести на сегашния живот.

Радвайте се, че живеете на земята, която още не е организирана. Радвайте се, че ще живеете в обетованата земя, която ще бъде организирана.

Благословен Господ Бог наш.

Отче наш.

13-та неделна беседа, държана на 12.I.1941 год. Неделя 10 ч. с. Изгрев