Разлика между версии на „При къпалнята“

Текуща версия към 05:19, 6 юли 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.

Път на зазоряване (1939–1940)

При къпалнята

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета 5-и и 6-и стих от [5-а глава от] Евангелието на Иоана: „И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години. Исус като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече боледувал, казва му: „Искаш ли да оздравееш?“

Живеем в един век, когато хората мислят, че много знаят и всичките страдания идат от много знания. Живеем в един век, дето хората са повече богати отколкото трябва и страдат от изобилието на богатството си. Живеем вече в един свят, дето хората се удоволствуват повече отколкото трябва и страдат от удоволствие. Казват: „Трябва да си поживеем малко на Земята.“ Че трябва да се живее, вярно е. Вълкът разбира живота по един начин. Ако попитате овцата, и тя казва: „Трябва да се живее.“ Но диаметрално се различава разбирането на овцата от това на вълка, разликата е колкото от Земята до небето.

Сега, това са фигури. Хората искат да живеят, но в какво седи добрият живот? Малко хора има, които знаят добре. За да живееш, непременно трябва ти храна. След като си роден, трябва ти вода, трябва ти въздух, светлина, топлина – тези са елементите на физическия свят. Без достатъчно храна, тялото страда и без въздух, пак страда и без светлина, пак страда. Когато на тялото не се дава достатъчно храна, то губи своята тежест. Щом човек започва да олеква, показва, че храна не взема. Щом започва да изсъхва, показва, че малко вода му дали. Щом започва да съхне, показва, че малко въздух му дали. Щом се спъвате навсякъде в живота, показва, че светлината е малко.

Казвате: „Лесна работа, човек да гледа.“ Не знаете ли онзи сложен процес, когато светлината влиза в човешкия мозък? По кой начин се отпечатва светът? Ние не може да подозираме. Съвременните физиолози обясняват тъй, както обясняваме движението на един автомобил. Всеки може да обяснява движението на автомобила, но то е само външната страна. При тия условия, при които ние живеем, автомобилът може да се движи по този начин, но щом се изменят условията, движението не може да става. Един параход, който се движи във водата, не може да се движи на сухо. Една железница, която се движи по сухо, не може да се движи по водата.

Сега, може би на пръв поглед това са отвлечени работи, но както в логиката, има предпоставки, първо авторът предпоставя от тях, изважда заключението. Или както в граматиката, има подлог и сказуемо – думата, за която се говори и какво се говори за думата. Сега, тези работи вас ви са понятни. Аз искам да ви покажа онова, на което вие не сте обръщали внимание. По какво се познава цигуларят? Да има хубава цигулка, да знае да свири добре. Още като вземе лъка, ще го познаеш знае ли или не. Като вземе да криви на тази, на онази струна лъка, той не е от големите цигулари. Ако не взема тоновете вярно, пак не е от големите цигулари. Още като започне, тоновете излизат не гладко, но дрезгаво, няма самоувереност. По какво се познава певецът? По ларинкса. По какво се познава художникът? По четката – като [я] вземе, знае как да туря боите. По какво се познава ораторът? Знае как да тури думите си. Той няма да говори като мене. Другояче говори един оратор, други са прийомите му. Аз сега ви говоря, но трябва да повикам един оратор, за да започне да говори и да видите как и по какво се познава. Един актьор, той представя как един човек умира. Не сте били актьори, но една много трудна роля е да представиш как умира човек. Горкият, ходи да гледа как умират хората. Но той, като играе ролята да умира, пази той сам да не умира. Някой път играе ролята на сиромах, но гледа той сам да не осиромашее. На сцената за хората си представя, че е изгубил богатството си, но за себе си той си го запазва.

Цялата природа е една школа. Всичките хора са дошли на Земята, те са пътници, дошли са да се учат. Ако изучаваш това, което е на Земята, Земята е един отличен университет, с отлични знания. Тия знания за вас са потребни за далечното бъдеще. Сега вие мислете сами да се справите. Тук-там поразгледате, но с гледане не става тази работа. Когато ученикът влезе в училището и само разгледа книгите и черните дъски и тебешира, с който се пише, работа не става. Той трябва да се опретне да учи. Не само да знае десетте числа, но да знае и всичките пермутации от едно до десет, като ги повтори, да знае какви величини може да се образуват.

И много нещастия в света произтичат от незнанието на движението. Още като излезеш от къщи и с левия крак вземеш една голяма крачка, аз да ти предскажа, че дето отиваш, нищо няма да сполучиш. Ако ти си туриш с лявата ръка да вземеш нещо, казвам, че ти ще го изгубиш, каквото и да си взел – нищо повече. То са случайности. Те са съвпадения. Казвам: Понякога вие да се ориентирате защо главата ви е нагоре, краката – надолу, защо дясната ви ръка е на юг, лявата – към север, главата – нагоре, краката – надолу. Лицето ви означава изток, гърбът ви – запад. Ако обърнете гърба на изток, ще имате точно обратните резултати: дясната ръка ще бъде към север, лявата – към юг, гърбът ви ще бъде към изток, лицето ви – към запад. Едно нещо ще остане неизменно: както и да се обърнете, главата ви ще бъде нагоре, краката ви – надолу. Случва се и друго, когато вечерно време си легнете, турите главата си към север, краката – към юг, значи изменя се положението.

Запример, много пъти не можете да спите вечерно време, защото не знаете как да си легнете. Някои имате обичай, ще седнете на леглото, ще преметнете краката, ще се повъртите на леглото на лявата, на дясната страна, един час ще се въртите, докато заспите. За да заспиш, не трябва да имаш никаква тревога в ума си. Ти пред леглото да снемеш всичките раници, умът ти да бъде свободен. Ти легнеш с раница, умът ти е пълен с мисъл. Ходил си на театър, ходил си на опера, целият оркестър гърми в главата ти, всичките инструменти чуваш в главата, врява, шум, спи ли се? Или може да си бил на бойното поле, гранати се пукат. Този шум е в главата ти. Или станал някакъв крах, изгубил си четиристотин–петстотин хиляди лева, искаш да спиш. Спи ли се? Умът ти е натоварен с парите вътре. Богатите хора защо са нещастни? Умът им е натоварен повече с пари, отколкото трябва. Казва: „Как да стана щастлив?“ Казвам: Изхвърли из главата си парите, тури ги в банката, пък ти не се занимавай с тях. Ожени се човекът, тури жена си в главата, жената постоянно носи в главата. Жената, и тя носи постоянно мъжа в главата си, къде ходи, какво прави, детектив. Той пък мисли тя какво прави. Майката роди едно дете, мисли къде ходи детето, да не е станало нещо.

Та казвам: Всичките хора се намират в едно безпокойство. Няма човек, който да не се безпокои. Изгубиш коня – безпокоиш се. Изгубиш вола – безпокоиш се. Изгубиш парите си – безпокоиш се. Къщата си изгубиш – безпокоиш се. Едно вечно безпокойство съществува. Казвате: „Да живеем добре.“ Че как ще се живее добре? Трябва една основа на добрия живот. Основата седи в следното: три неща ни е дал Бог, от които зависи животът – ума, с който разполагаме в дадения момент, сърцето, с което разполагаме в дадения момент, и волята, която ни е дадена в нашето тяло. Зависи от тялото ни. Зависи от сърцето ни. Зависи от ума ни. Умът ни е свързан със светлината. Сърцето ни е свързано с топлината. Волята ни е свързана със силата. То са три неща необходими. Човек без светлина нищо не може да постигне. Човек без топлина нищо не може да постигне. Човек без сила нищо не може да постигне. Не само онази грубата сила, но във всяко нещо умът трябва да се изяви, трябва известно количество светлина, ни повече, ни по-малко.

Ако направиш едно добро, аз уподобявам доброто на едно семе. Трябва да избереш доброто. Според мене едно Божествено семе ще му избереш най-добрата почва, ще изучиш закона на саждането, няма да го зариваш два метра в земята, но няколко пръста, два–три–четири пръста. Най-първо ще го полееш, за да расте. Добро, което не расте, не е добро. Някой път хората говорят за доброто. Казва: „Направих едно добро.“ Дал си пет стотинки или един лев някому. Това не е добро. Защото на този човек, ако му дадеш пет лева, той е недоволен, той иска сто и петдесет. Ти не влизаш в положението му. Защо му трябват сто и петдесет лева?

Един български чиновник, назначен на служба с четири хиляди лева заплата, назначили го с претенции, но има доста дългове, понеже бил доста дълго време без работа. Като получава четири хиляди лева, мисли да плати дълговете си, но веднага си заръчва спортен костюм за хиляда и шестстотин лева, за екскурзия в планината. Веднага си поръчва един костюм за приемане в официални дни, и той хиляда и шестстотин лева. Още на първия ден мисли, че работите му ще се уредят. Намира се в трудно положение.

Не е ли същото нещо: някоя мома види един красив момък, казва: „Той е вече.“ Мазна риба. Като го вземе, щастието е то, всичко гради. Но голямо щастие няма от красивия момък. Ще ѝ побелее главата още на тридесет и пет години. Не че е лошо – като е красив, всички го оглеждат. Кой където е, ще го оглеждат, в реда на нещата е. Този красивия момък има ухание като карамфила – отдето мине, мирише, събират се около него всичките пчели.

Сега тия образи, които говоря за момите и момците, това са образи на човека. Полета, през които човек трябва да мине. Не е лошото в младия момък, не е лошото в момата, не е лошото в женения човек, не е лошо и в децата. Не е лошото в музиката вътре, но в [не]правилното вземане на тоновете. Когато не вземеш правилно тона „до“ според онзи камертон, който е определен... Или, в живота съществува един камертон. Щом вземеш един тон и не е верен, щом не вземеш тона вярно, ти не можеш да имаш резултати в пеенето. Сега съвременните музиканти, разбират музиката много механически. За мене „до“-то е един резултат на тона. Когато аз искам да насадя една квачка, да се излюпят много добре пилците, аз ще им пея „до“. Всичките ще се излюпят много добре. Като ида всяка сутрин, казвам: „До“. За двадесет и един ден като повтарям, всичките пилета ще излязат, може да излезе само един запъртък. Ако не вземаме вярно тоновете, всичките ще бъдат запъртъци, не може да се измътят.

Някои казват: „Петлите пеят.“ Ако петлите престанат да пеят, целият кокоши свят ще се унищожи. Знаеш колко е вярно? Аз съм съдия. Всеки един от вас, на когото работите му не вървят, да кукурига. Ние считаме за обидно да кукуригаш, а не считаме обидно да убиеш един човек. Ние считаме за обидно да кукуригаш, но да напишеш една статия във вестника считаме в реда на нещата. Кукуригането е десет пъти по-хубаво отколкото една статия в един вестник. Петелът, като кукурига, казва: „Стани, Слънцето изгря и благо на хората донесе.“ Втори път като изгрее, казва: „Тревите изникнаха, цветята цъфтят.“ Целия ден петелът като кукурига, има различие в кукуригането. Някои мислят, че кукуригането е еднакво. Много се лъжете. Трябва ухо, да слушате. Той е такъв виртуоз в пеенето. Всичките мислят, че той еднакво кукурига. Не, виртуоз е петелът. Нито един певец не може да изпее нито една песен по един и същ начин. Има едно вътрешно различие.

И благодарение на туй различие е хубостта на живота. Ние мислим, че повтаряме някои неща. Нещата никога не се повтарят. Даже произнасянето на думата „добро“, не може да я произнесеш по един и същ начин. Всякога има различие. И благодарение, че има различие.

Законът и в любовта е същият. Някои казват: „То любовта едно време беше.“ Мислят, че знаят какво нещо е любовта. Аз толкова време изучавам любовта и едвам съм в предисловието на любовта, пък вие мислете, че познавате любовта. Знаете ли какво нещо е любовта? Любовта в себе си носи един огън, който разтопява всичките твърди вещества. Няма вещество, което любовта да не разтопи. Няма мъчнотия, с която любовта да не се справи. Всичко разтопява. Тя носи един огън. Дори разтопява и смъртта. Дето влезе, тя туря ред и порядък. Но знаете ли какво е ред и порядък? Ред и порядък съществува само там, дето има светлина. Ред и порядък има само там, дето има топлина. Ред и порядък има само там, дето има сила. Няма ли светлина, няма ли топлина, няма ли сила, никакъв ред и порядък няма. Те са трите основни тона на битието. Както в музиката имате три тона: „до-ми-сол“ и после пак дойде „до“.

Та казвам: Най-първо трябва да се освободите от влиянието на миналото, което показва човешкия живот, който е минал. Миналото е това, което е преминало. И трябва да извадим опитност. Бъдещето представя живота на ангелите. То е бъдеще заради нас, а за ангелите е настояще, в което сега живеят. Божественото е вечното настояще. Три неща има: от миналото да се ползуваме от опитността на хората, която сме претърпели; да се ползуваме от бъдещето, в което ангелите живеят; и да се ползуваме от настоящето, в което Бог живее. Някой казва: „Аз разполагам с настоящето.“ С настоящето разполага само Бог. Ако вървиш по Неговите стъпки, ще ти бъде всичко добре. Ако мислиш, че настоящето е в твоите ръце, ще влезеш в най-големите противоречия. Представете си, че вие живеете между хората. На всички тия хора не можеш да влияеш. Ако някой би се опитал да влияе на всичките хора, той щеше да си създаде всичките нещастия.

Тогава вие ще замязате на онзи човек, който искал да има много деца. Дошъл един и му казал: „Не ти трябват много деца.“ – „Не – казва, – искам много деца; и хиляди да са, ще ги гледам. Деца ми трябват.“ Той дошъл вкъщи, донесъл едно кило жито и като го пръснал вкъщи, шестнадесет хиляди зърна, всички станали деца. Като гракнали насреща му, той се учудил. Той мислил едно дете, но – шестнадесет хиляди деца, всички искат хляб. Той се уплашил, взел дърво и почнал да ги убива. Целия ден ги гонил и ги бил. Най-после останало само едно, скрило се зад вратата. Казало: „Татко, мене не убивай.“ – „Добре – казва, – ти можеш да останеш.“

Та казвам: Този, който съчинил този анекдот, разбира, че чрезмерните желания ни са непоносими. Човек може да има чрезмерни желания, които отнемат всичката ни енергия. Едно желание човек може да отгледа както и да е, но хиляди желания, какво ще ги прави? Хилядите желания, те са отглас. Всеки човек има право да има по едно желание. На Земята имаме два милиарда хора, които живеят. Тия желания не са твои, те са отглас на всичките хора. Ти имаш само едно желание, то е твое. Всеки един от тях нека отгледа своето желание. Ти не се безпокой за желанията на другите хора. Ние се безпокоим какво ще бъде с всичките тези желания. Всичките тези желания, то е неразбиране на Божия закон. Бог, Който създал света, хората, така хубаво го обмислил, че ако ние се подчиним доброволно, разумно, бихме постигнали всичко онова, което е необходимо за живота ни. Тогава би имало един живот много по-хубав от сегашния. И сегашният не е лош. Защото мислим, че е лош.

Ние живеем в един просветен век. На фронта има сега повече от седем–осем милиона хора, които са на крак. Защо? Казват: икономическа борба. Сега всичките тези държави – Англия, Франция, Германия, Русия, Италия, Америка и малките държави, водят една икономическа борба за храната. Казват, че всеки народ трябва да съществува, трябва да има условия за живеене. Всеки един народ иска да бъде пръв. Сега, ако краката [поискат] да бъдат първи, да завземат мястото на главата, какво ще стане? Главата си е на място. Всеки един народ в света си има свое предназначение. Трябва да изявят какво предназначение имат. Всеки народ има строго определено място, не е произволно къде да бъде. Аз турям българите в черния дроб. Дотогава, докато българите слушат и изпълняват службата на черния дроб за храносмилането на човечеството, работата ще върви много добре. Щом искат повече от това, ще дойдат всичките нещастия върху тях. Гърците ги тургам на мястото на човешкото сърце. Сърцето трябва да препраща кръвта навсякъде по тялото, но като дойде за храносмилането, черният дроб работи. Той е фабрикант. Ако не действува, с какво ще се занимава сърцето? То ще изпраща онази кръв, която черният дроб е изработил.

Има спор между гърци и българи, кой седи на първо място. Гърците казват, че главата на българите е дебела. Не зная дали главите на гърците са по-тънки. То е факт, може да се измерват главите на гърците, има известни инструменти. Може до сто души гърци да измерим и на сто души българи и да се види колко са дебели главите. Ако главите са дебели, дебели са. Но главата не е навсякъде дебела. То са иносказания. Ако дойдем до психологическото развитие, гъркът в полуинтелектуалните способности бил развит. Гърците били развити в слепоочните области. Но гъркът, за да дойде до положението на един човек за бъдещето, му трябват още два милиметра, да се подигне главата нагоре. Българинът се отличава по това, че едно от чувствата му – упоритостта, е толкова голяма, че той като дойде до упоритостта, за пет пари разваля работата. Българинът е живял в особени условия, гъркът е живял в особени условия.

Сега не седи въпросът да даваме преимущество на един народ пред друг, защото в гърците има доста славянска кръв. Но ние засягаме човека в неговите проявления, както Бог го е създал. Един народ се отличава, че носи в себе си човешки образ. Но човешката интелигентност – неговата глава и неговото сърце и неговата воля – това са най-ценните неща, с които човек е свързан. Ако ти чрез ума не си свързан с Божествения свят, ако ти със сърцето си не си свързан с духовния свят, и ако с тялото си не си свързан с всичко онова, което Бог е създал, ти не си на мястото си. Най-първо, тялото трябва да бъде в контакт с всичко онова, което е създадено от Бога и е под ръководството на Неговата воля. После, сърцето трябва да бъде свързано с духовния свят, да имаш онази топлина, която служи за развитието на човека. Без любов в света растене не може да има. Постижението е в знанието. В растенето е мисълта. Ако ти не може да растеш, ти щастлив не можеш да бъдеш.

Та казвам сега: Мнозина проповядват за Христа. Какво нещо е Христос? Те мислят, че като видят, че Христос е дошъл на Земята, рисуват една картина. Или казват, че някой мязал на Христа. Аз наричам „Христос“ онзи, който е носил Божествената светлина в ума си. „Христос“ наричам онзи, който носил Божествената топлина в сърцето си. И наричам „Христос“ този, който носил Божествената сила в своята воля. Всеки един, който може да носи тези неща, е свързан с Божествения свят. Тогава казват: „Няма друг като Христа.“ Добре, ако имаше двама Христосовци, какво щеше да стане? Ще дойдат в стълкновение.

Под думата „едно“ разбираме: то е целокупността на цялото битие, то е едно. Щом битието се раздели в процеса на своето съзиждане, съграждане, то се раздвоява вече. Образуват се полюси, явява се поляризирането на човека: мъж и жена, мъжете и жените. По какво се отличава една жена от един мъж? Светлината на мъжа е остра, светлината на жената е мека. Топлината на мъжа гори, топлината на жената е мека, жената дава. Силата на жената съгражда и нарежда, а силата на мъжа руши. И мъжът, който мисли, че без жената може да направи нещо, той всякога ще разруши нещата. Всеки, който иска да руши, той е мъж. Всеки, който си служи с насилие, той е мъж. Той е взел мястото на Бога. „Мъж“ значи „мисъл“, но той не знае каква е мисълта. Ти може да разрушиш, но [на мястото] на това, което си разрушил, трябва да създадеш нещо по-хубаво. Ти може да изтриеш едно писмо на дъската, но да напишеш по-хубаво. Ако изтриеш, че направиш по-калпаво, не си разбрал; не затривай първото.

Та казвам: Христос намира този човек, който тридесет и осем години седял. Характер имал. Тридесет и осем години да чака – каква вяра имал, че може да влезе във водата и един ден да бъде здрав. Първият път се опитал да влезе, но отнемат привилегията му, друг влиза пръв. Пък в годината само веднъж се случва да се размърда водата. Втората година пак отива, но пак друг го изпреварва. Как мислите, дали се е карал? Не, но тридесет и осем години чака и най-после казва на Христа: „Няма кой да ме тури във водата, когато отида, все ме изпреварват.“ И най-после, след тридесет и осем години, в тридесет и деветата... Когато дойде Христос, тридесет и осем години бяха изминали, тридесет и деветата беше настанала. Щом настане тридесет и деветата година, то е вече спасителният процес. Три и девет прави дванадесет, едно и две прави три. Числото 3 представя Божественият свят, дето имате светлина, която дава смисъл на живота, топлина, която дава растене, и Божествена воля, която освобождава. Казва: „Искаш ли да оздравееш?“ Христос като му казва: „Дигни одъра си и ходи“, той не попита: „Може ли да стана?“ Тридесет и осем години чака да го турят в къпалнята.

Та казвам: Този процес, ако ти не може да разчиташ и на твоя ум, какво може да постигнеш? Този човек е видял онази Божествена светлина, която Христос носел, и Божествената топлина и сила. Веднага щом му казал: „Дигни одъра си“, той става и го дига. Казват му: „Днес е събота, не ти е простено да дигнеш одъра си и излезеш.“ При мене са идвали някои, които са загазили, болни, казвам им: „Иди, ще оздравееш.“ – „Как ще оздравея, краката ми не държат.“ Казвам: „Иди при някой лекар, плати на лекаря. Има специалисти, ще оздравееш скоро.“ Връща се след една година, казва: „Загазих с тези инжекции, осакатиха ме.“ Казвам: „Иди си, ще оздравееш.“ Той казва: „Как ще оздравея?“ Казвам: „Иди при лекарите.“ След втората година пак иде, казва: „Осакатиха ме, какво да правя?“ Казвам: „Иди, ще оздравееш.“ Казва: „Как ще оздравея?“ Рекох: „Лекари има.“ След третата година казва: „Хайде, ще те послушам.“ Казвам: „Кръгом!“ Рекох му: „Като се върнеш вкъщи, ще кукуригаш.“ Той ме гледа и казва: „Ще кукуригам.“ Кукуригането е едно здравословно състояние. Българите имат една нова дума, в Костенец я употребяват, казват „ку“. „Ку“ значи „искам“. То е едно съвпадение.

Не е въпросът за щастието. Въпросът е за разбирането на Божествената светлина и идването на онова съзнание, човек да служи някому. Трябва да служиш на нещо. Най-първо ще се научиш да служиш на светлината. Там, дето светлината открива света, в този свят ще се движиш. Най-после ще се научиш да се движиш в този свят на топлината. Всичките плодове, които виждаш, това са плодове, създадени от топлината. И най-после ще се движиш в света на истината, дето е силата. Тя ще ти даде сила да вкусиш от светлината, да вкусиш от топлината и да вкусиш от силата. Като се върнеш от този свят, ти си придобил три неща, от които можеш да бъдеш щастлив. Човек, който има светлина, човек който има топлина и сила, той е щастлив човек. Той не е зависим. Някой казва: „Как може да бъде това?“ Иди при лекарите.

Та казвам: Ако в нас любовта не може да бъде подбудителна причина, какво ще направите? Помнете, че когато ти вървиш по пътя и се спънеш в един камък, спри се, спри се при този камък, не го ритай – тебе ти се дава един велик урок. Питай този камък защо е на това място. Той ще ти разправи своята история. И като научиш историята, ти няма да направиш същата погрешка, която той е направил. Ти минаваш по някой окалян път и се окаляш. Спри се, попитай тинята защо е тиня. Тази тиня от какво е станала, от само себе си ли е станала? Като минаваха животните, те образуваха тази тиня. Тя ще ти покаже кои са причините. Ако ти оставиш своите мисли и чувства и постъпки безразборно да минават, те ще образуват кал, от която страдаш, понеже не става тъй, както ти искаш.

Казвате: „Няма Господ в света“, „няма справедливост“, няма това, няма онова. Защо отричаш? Щом няма Господ, ти стани. Щом нещата не са наредени, нареди ги ти. Защо искаш да се наредят? Дойде някой, ушил ти една дреха, не я харесваш. Кажи на този дрехар: „Аз ще ти кажа как се шият дрехи“, вземи, че ги уший. „Понеже бях занят, но така трябва да се шие.“ Когато искаш да коригираш нещата, сам трябва да знаеш да ги направиш. Мнозина говорите като критици, казвате: „Няма любов.“ Знаете ли какво нещо е любовта? Вие не знаете, а казвате, че няма любов. Вие отричате това, което не сте опитали. То не е разумно. Всички неща, които ние не сме опитали, може да ги отричаме. Всяко нещо, което ти отричаш, ти в твоя ум нямаш никаква опитност в този свят. Следователно той не съществува заради него. Според мене, когато човек отрича една истина, аз го считам, че той е извън света на истината. Кракът му не е стъпил в този свят. Когато един човек казва: „Няма светлина“, той не е в света на светлината. Сляп го считам. Когато един човек отрича света на любовта, считам го, че е извън света на любовта. Той е в един особен свят на безлюбие.

Казвам: Има един свят, дето Бога Го няма – той е в самия човек. Ти си първият свят, в който Бог не съществува. Казвам: Защо страдаш? Казва: „Какво да правя?“ Приеми Господа, да влезе Бог в тебе, ти ще бъдеш щастлив. Всичките хора, в които не е Господ, са нещастни. Всички хора, в които е Господ, са щастливи. Всички хора, дето е Бог, има светлина; всички хора, дето нямат Бога, нямат светлина. Всички хора, дето е Бог, имат сила; всички хора, дето Бога Го няма, нямат сила. Вие ще кажете: „Лоши са хората.“ Всеки човек, който има сила, Господ е с него. Лошите хора са много добри. Силните хора са много добри. Кому се противопоставяш? Иде отгоре една канара, търкаля се – не се противопоставяй, но отдалечи се от нея. Поздрави я, че се търкаля надолу. Ще се отдалечиш и ще кажеш: „Поздравлявам Ви, на добър път!“ Поздрави тази силната канара.

Мислите ли, че всичките ония хора, които вършат каквото искат, са под един закон, който ги ръководи? Няма свободен човек. Мислите ли, че дяволът върши каквото иска? Дяволът, и той служи на Бога, без да знае. Той мисли, че така го е намислил, а зад неговата мисъл седи нещо, което той не знае. Тази мисъл да се загнезди във вас: Когато дойдем и влезем в онзи, разбрания живот, да сътрудничим на Бога, Който работи. И ние да сътрудничим и да работим с Него заедно. В съвременния свят всичките народи, общества, домове и индивиди, и най-малките същества, все идат да сътрудничат с Божествения закон на свободата. Всички сътрудничат в светлината, в свободата, в силата. Според тяхното развитие се дава съответна светлина, дава се съответна топлина и сила.

Под думата „топлина“ се разбира степента на вашите чувствувания, които имате. Чувствувания има от най-разен вид, разни калибри. Да кажем, че се увеличи вашата чувствителност. Дадат ви един французки наполеон. Ще се зароди едно доволство. Дават ви два наполеона – усилва се задоволството, дават ви три, четири, пет, шест, седем, осем, девет – доволството ви все расте. Като дойде до едно място, вашето чувство вече не се усилва, оттам ще ви стане безразлично. Там, дето ти стане безразлично, вие сте взели повече. Като се качите до най-горната точка и не вземете нито един наполеон повече, то е нормата. И в яденето е същият закон. Като вземеш, първата хапка е най-сладка. Втората е по-сладка, три, четири са по-сладки, но дойдеш до едно място, дето вече се пресищаш. Ако вземеш една хапка повече, настава обратен процес. Не си доядай. Нека има нещо в живота, което не си постигнал. Ти ще бъдеш щастлив. Щом постигнеш всичките желания на Земята, ти ще бъдеш нещастен човек.

Разправят за двама американци, единият се наричал Ингърсол, другият – Бичер. Единият бил един отличен адвокат, учен човек, специалист. Другият, Бичер, бил един от прочутите оратори, красноречиви проповедници. И двамата живеят във Вашингтон, в един хотел със съседни прозорци, разговарят се. Бичер се загледал нещо в улицата, гледа, нещо тичат. Ингърсол го пита: „Какво гледаш?“ – „Гледах един инвалид, сакат с един крак, дойде един, че му ритна патериците и той се търкаля по земята.“ Ингърсол казва: „Какво магаре, че му ритнал патерицата.“ Казва му Бичер: „Ти си онзи, който риташ. Ти осакащаш вярата на хората.“ Какво ще риташ на един човек неговата патерица? Който и да е, тя му помага нещо. Не препоръчвам патерица, но като нямаш два крака, патериците са за предпочитане. Ако имаш два крака, още по-добре. Следователно, ако имаш два крака, те са основа; да имаш два крака, то е разрешение на въпроса. Човек, който не цени краката си, той няма добра основа.

Аз бих ви препоръчал вечерно време да миете краката си и малко да ги погладите, пръстите, краката, помилвайте ги. Кажете: „Много ви благодаря, че днес ми услужихте много добре.“ Това правили ли сте? Казвате: „Те са крака, те са службаши.“ Вие искате те да бъдат много внимателни, да ви почитат, да имат уважение. Вие сте ги затворили в обущата, измъчват се вашите слуги и искате да бъдете щастливи. Докато не направите краката си щастливи, и вие не можете да бъдете щастливи. Вие носете хубави обуща, да нямате мазоли.

Религиозните хора казват, че от това смъртното тяло трябва да се освободиш. Да се освободят от тази плът. Най-голямото благо, което имаме на Земята, то е нашето тяло. Ония лошите привички, които сме придобили, от тях трябва да се освободим. От лошите наследствени привички, които сме придобили, които са присадки в нас. После да дадем свобода на природата, както е било първоначално. Говорим някой път за възкресението на тялото. Като се освободим от всичките лоши навици, които имаме, от ония лоши мисли, които нас ни измъчват, от ония лоши желания, от ония лоши постъпки, ние ще престанем най-първо да измъчваме себе си. Ние сами сме най-големите мъчители. Седиш цял ден и критикуваш защо светът е създаден така, защо хората са такива. И другите хора са точно такива, както си и ти. И ти, и те критикуват, всички критикуват. Всички сега знаем, че войната е лоша. По кой начин може да се поправи светът? Според мене, ако две кучета се карат за една кост, ще донеса още една кост, че да има и за едното, и за другото по една кост. Спорът ще престане. Докато е една кост, силният я взима. Хвърля още една кост и въпросът се разрешава. Въпросът е там.

Всеки един човек има три неща, с които може да се задоволи. Имаш една съществена мисъл, с която трябва да се задоволиш. Има едно съществено желание, с което трябва да се задоволиш. Има и една съществена постъпка. То са трите неща. Има една мисъл в ума ти, тази наричам Божествената мисъл; има едно Божествено чувствувание в твоето сърце и една Божествена постъпка във волята. Те са основата на твоето щастие. Те са пробният камък, с който ти можеш да станеш щастлив човек. При тази мисъл, умът ти ще функционира правилно и при онази постъпка, волята ти ще функционира правилно. Казвам: Тази пробната мисъл, то е Божественото, то е мъдростта, Божественото знание, светлината. Пробният камък, то е добрият живот на любовта. Пробният камък на истината, то е свободата. Ако ти не си свободен в своята мисъл, ако ти не си свободен в своите чувства и в своите постъпки, ти не можеш да имаш добър живот. Всички вие сте в къпалнята и чакате. Всички вие сте от тридесет и осем години. Казвам: Сега, хайде ще кажа една дума. Искате ли да бъдете здрави? Не здрави само телата ви. Искате ли умът ви да се намести на място? Искате ли да се намести сърцето и волята да се намести? Сега на вас няма да ви кажа като излезете, да кукуригате.

Поставете онова Божественото знание в ума. Има една светлина, която е мека. Има една топлина, която е мека, което не гори и не изгаря. Турете я в сърцето. Имайте една сила, която е мека, поставете я във вашата воля. Най-първо, чрез меката светлина, като се обърнете, ще видите туй, което наричате Божие лице; чрез меката топлина ще видите пулсирането на Божието сърце, какво е спрямо вас и през меките постъпки ще видите онази разумност, която съществува в цялата природа.

Знаете ли какво нещо е въздържанието? Представете си, че вас ви турят на позорен стълб, по свобода го приемате. Вие сте един цар. Ако свържат на един стълб един цар и започнат да го укоряват, а той да е спокоен и да слуша това, като го обиждат, а има сила да отмъсти, ако този цар не постъпи според тях, той е търпелив човек, той има светлина в ума си.

Та казвам: Някои от вас мислите, че сте търпеливи. Търпеливи сте, понеже нямате никаква сила. Търпеливи сте, понеже нямате никаква мисъл. Търпелив е онзи човек, който има Божествената светлина, онзи, който има Божествената топлина и Божествената сила. Аз наричам, този е търпеливият човек. Според мене търпението е наука за добиване на Божествената светлина, за добиване на Божествената топлина и за добиване на Божествената сила, които са необходими на Земята.

Един ден ще дойде да умирате; какво ще правите, я ми кажете? Ще дойде смъртта, ще каже: „Хайде сега, да се преборим.“ Вие се плашите. Ще дойде смъртта, ще иска да се пребори и ще ви гътне и ти ще свършиш. Смъртта хвана Дан Колов и го гътна. Като те хване, трябва да ѝ се противопоставите, да се борите, тя като погледне, да каже: „За пръв път срещам човек, когото не мога да гътна на земята.“ Ако вас може да ви гътне сиромашията, да се обезсърчите, мислите ли, че вие сте силен човек? Ако вие може да се обидите от една дума само, мислите ли, че сте силен човек? Светът тук е една школа, едно училище на Земята. Място на всички дипломатически лъжи. Решиш ти да се молиш, дяволът дойде, казва: „Какво чакаш, сега не му е времето да се молиш. Не се моли, но направи нещо, че тогава да се молиш. Той Господ с твоите празни думи ли ще се занимава? Иди първо да направиш нещо добро.“ Щом отидеш да направиш нещо добро, ти после не можеш да се молиш, изгубиш настроението. Ти не можеш да се молиш. Когато ние отидем при Бога да се молим, Той ще ни попита: „Доволни ли сте вие от онова, което направих за вас? Вие свършихте ли работата, която имахте да свършите?“ Значи ти ще Му разправяш за работата, която има да вършиш, какво си вършил. Пък вие ще Му разправяте неща, които Той не иска и които не са потребни.

Какво дава „Отче наш?“ „Отче наш, да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти.“ Казва там за „хляба наш насъщний, дай ни го нам днес.“ Ти казваш: „Господи, прости ни греховете.“ Бог грехове не прощава. То е лъжлива идея. Онези ангели, които съгрешиха, които направиха грях, тях ги държи отговорни, те ще понесат последствията. Хората, които направиха погрешки, счита ги за погрешки. На тях се прощава. Казвам: Не си туряйте греховете на дявола. И вие да идете с него заедно дето той отива, вие не разбирате.

Нали знаете онзи анекдот, дето се явява дяволът при един светия, в християнската епоха било, дяволът казва: „Много голям грешник съм. Моли се на Господа заради мене.“ Той започнал да се моли. Явява се един ангел на светията и казва: „Да се молиш за него. Той не е грешник, но той е дяволът. Но, за да го познаеш, втория път като дойде, ето как да го изпиташ. Ти ще кажеш на дявола той да се качи на една канара и цяла година да казва: „Господи, аз съм мерзост на запустението.“ След една година дяволът иде пак при светията. Казва на дявола: „Ти ще идеш на една канара, цяла година да стоиш там и да казваш: „Аз съм мерзост на запустението.“ Казва: „Аз, който заповядвам на света, не се моля аз, то е твоя работа.“ Тогава той му казал: „Старата злоба не може да бъде нова добродетел.“

Три неща помнете: Поставете любовта в сърцето си, знанието в ума си и поставете силата във вашата воля. Те са трите неща, с които ние трябва да се свържем с Онзи, Който създал света. Като идете при Бога, ще Му кажете доволни ли сте от онова, което направил за вас и за работата, която сте свършили, как е – ни повече, ни по-малко. После ще кажете: „Де да го зная как да кажа?“ Ако идете да говорите по телефона с някого, вие не го виждате, но го чувате. Сега, в съвременния живот вие може да говорите на някого на хиляди километра, не го виждате, чувате гласа му по телефона. По гласа ще го познаете. После, по думите пак ще го познаете.

Та казвам: Като идете на вашия телефон, не познавате ли гласа на Бога? Всяка Божествена дума, която дойде до вашия ум, ще произведе светлина. Всяка Божествена дума, която дойде до вашето сърце, ще произведе топлина. Всяка Божествена дума, която дойде до вашето тяло, до вашата воля, ще произведе сила във вас. Вие ще почувствувате Божествената светлина, Божествената топлина и Божествената сила и веднага ще се изправите. Всичките мъчнотии, които ви заобикалят, вие ще може да се справите с тях. Туй е Божият глас. И мъртвите, които чуят гласа, и те ще оживеят, ще станат.

Та казвам: Отправете ума си нагоре, да дойде тази Божествена светлина. Отправете сърцето си нагоре, да дойде тази Божествена топлина. Отправете и волята си нагоре, да дойде Божествената сила.

И там имаше човек, който беше готов да възприеме Божествената светлина, Божествената топлина и Божествената сила.

„Благословен Господ Бог наш“

„Добрата молитва“

26-а неделна беседа, държана от Учителя на 7.IV.1940 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев.