Разлика между версии на „И ще родиш син“

Текуща версия към 19:57, 24 април 2023

Неделни беседи

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.

Път на зазоряване (1939–1940)

И ще родиш син

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще взема само няколко думи от 1-ва глава на Евангелието от Лука, от 31-ви стих, а вие сами ще си прочетете цялата глава. „И ще родиш син.“

„Изгрява Слънцето“

Великото в създаването на света е отбелязано със създаването, т.е. появяването на човека. В този смисъл целият материален свят е създаден за човека. Значи, създаването на човека съставя една от великите епохи в материалния свят. В естеството на човека има две основи. Ако разгледаме човека индивидуално, ние виждаме, че той се явява и изчезва. Той иде отнякъде, заминава, изчезва, без да знаем къде. Сега да оставим какви са вашите религиозни вярвания по този въпрос. Ако имате религиозни вярвания, които се дължат на вашата опитност, това е един въпрос. Ако сами сте проверили нещата, това е едно, но ако се осланяте само на вяра, че този или онзи са писали или казали така, това е друго нещо. Защото нещата, които са писани, могат да бъдат верни, а могат да бъдат и неверни. Ако всичко, което досега е [писано, е вярно], защо тогава съществува този дисонанс в света? Ако всичко в света е зло, тогава откъде произтича доброто? Или ако всичко е добро, откъде произтича злото? Ако целият свят е лош, откъде иде доброто?

Човек има две естества. В свещените книги е казано, че човек е създаден от земя, от пръст. Това е едното естество на човека. Второто му естество е това, че Бог е вдъхнал в човека дихание и той е станал жива душа – духовното естество на човека. Значи, едното естество на човека е от земята, а второто – от духа. Та, злото в света се явява от човека, който е направен от земя, а доброто – от човека, който е излязъл от Бога.

Някои си задават въпроса: Защо човек така е създаден? Че как трябва да бъде създаден? Всички разглеждат въпроса как може човек да бъде създаден другояче. Нека дадат един проект, по който човек може да бъде създаден. Може да се зададе въпросът защо човек трябва да има два крака и две ръце, с по десет пръста. Може да се зададе въпросът защо човек може да има седем дупки на главата си: две очи, две уши, две ноздри на носа и една уста. Може да се зададе въпросът защо човек трябва да има двеста и петдесет хиляди косми на главата си, или седем милиона прозорци на тялото си. После трябва да знаете колко кости има в тялото си. Доста интересно е създаден човек. Всичко това вие не го знаете. Като не се спирате върху тия неща, казвате: „Човек е създаден по образ и подобие Божие“ и спирате там. Мнозина не знаят защо служат очите им. Също така, те имат нос, но не знаят защо им служи носът. Те мислят, че носът е само за чистене. Търговец е носът. Той се занимава с търговска стока, понеже от него излиза материал за продан. Ние постоянно изпращаме този материал в света. Съвременните учени са се впуснали в две крайности. Едни от тях изучават само това, което виждат, и казват: „Това е човекът, който виждаме.“ Тялото виждат, значи тялото е човекът. Слугите казват: „Това, което ние виждаме, то е човекът.“ Нито едното е право, нито другото е право. Във виждането като процес слиза съзнанието. То не е просто виждане. Всеки гледа и вижда, но един вижда едно, друг вижда друго. Няколко души гледат, [но един вижда едно], друг вижда друго. Няколко души гледат [един човек], но единият от тях вижда, че косата му е бяла, вторият вижда, че очите му са сини, третият вижда, че очите му били големи, четвъртият вижда, че носът му бил широк, а петият вижда, че устата му била голяма. Това не е човекът. Че ушите били големи на някого, това не е човекът. Или че носът му бил широк, и това не е човекът. Ние констатираме само това, което представя някакво качество на човека, но това не е човекът. Това са инструменти, с които човек си служи.

Сега ние сме навлезли в една по-напредничава епоха. И ако не изменим своите възгледи, ще дойдат усилни времена. И ако човек не разбира законите на пролетта и лятото, той няма да може да се ползува от есента и зимата. Като дойде зимата, какво ще прави той? Той няма да има вече онези благоприятни условия на пролетта и лятото, но ще се сгуши вкъщи. Какво ще прави той, ако няма храница, дърва и въглища? Какво ще прави той при промените на природата? Често вие казвате, че човек ще остарее. Какво представя старостта? Старостта е зимата в живота. Когато се чувствуваш в разцвет на своя живот, това е лятото на живота. Ти си в апогеята на своя живот. Когато си в младенчеството на живота си, ти си в пролетта на своя живот. Пролет, лято, есен и зима, това са четирите годишни времена на човешкия живот. Всяка година трябва да се използува разумно.

Ние вадим своите заключения от физическите неща, които съществуват в живота. Първо трябва да изучаваме физическия човек, а после духовния. Като се изучава духовният човек, методите са съвършено други от тия, с които се проучава физическият човек. Като изучаваме съвременната култура на един народ, запример, ние можем да изучаваме училищата и църквите. Питам: Отде и как са произлезли училището и църквата в човека? После можем да проследим индустрията и земеделието как са произлезли. След това можем да проследим военното дело, военните оръжия и аероплани. После можем да изучим и социалния живот, отде произтича той.

Вие не знаете откъде произтича всичко това, но когато видите един инженер, казвате, че той може да строи къщи, да дава планове. Отде произтичат тия способности в него? Той е роден така, със способността си да строи. Патката е родена да плува. Птицата е родена със способността да хвърка, конят е роден със способността да бяга. Но къде се крие причината за всичко това? Способността на инженера да строи се крие в областта на слепите му очи, както и в предната част на главата. Художникът, който разбира от изкуството, крие своята способност отстрани на главата, в тази част на мозъка, но същевременно той има и творчески ум. Онзи човек, който обича да се кичи, да се облича добре, да се докарва пред хората, крие своята черта отчасти в задната част на мозъка, отчасти и в страничната част. В тези области на мозъка се крият известни чувства, които го поощряват към обличане и докарване в облеклото и в различни украшения. Някои хора обичат да менят дрехите си: сутрин се обличат с дрехи от един цвят, на обяд – с друг цвят, а вечер – с трети. Странен е човек със своите навици. Някои хора обичат сутрин да се обличат с червени дрехи, на обяд – с бели, а вечер – с черни. Онзи, който се облича с червени дрехи, има подтик да направи нещо, иска да бъде активен. Когато се облича с бели дрехи, той иска да прекара тихо и спокойно, да се не смущава душата му от нищо. Той иска да се освободи от всякаква скръб в сърцето си и от всякакво смущение в ума си. Изобщо, той иска пълно спокойствие и тишина. Вечер понеже идат малко болезнени състояния, човек се облича с черни дрехи. И наистина, виждаме, че всички стари хора на стари години започват да се обличат с черни дрехи, да се вглъбяват в себе си, да се приготовляват за онзи свят. На обяд, като се наяде добре, човек иска да се облече с бели дрехи. Значи, черният цвят ги приготовлява за онзи свят, за черния живот, в земята, дето се разлагат техните тела; белият цвят приготвя хората за онзи свят; а червеният цвят е сватът, който ги сватосва. Червеният цвят сватосва белия цвят с черния. Аз пък ги турям така: белият, черният и червеният цвят. Тази идея е добре поставена. В Писанието е казано: „Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е.“ Следователно това, което е родено от земя, земя е, а това, което е родено от Духа, Който е излязъл от Бога, то е Божествено.

Сега, като изучават проявите на отделните хора, намират разлика и казват, че някой е голям авторитет. Може да е авторитет, а може и да не е. По какво се отличават материалистите? Материалният човек мисли само за себе си. Питам: За какво мисли едно яйце, което е в кошницата? Яйцето не мисли за нищо. За какво мисли едно пиле, което се е излюпило? Пилето ни най-малко няма това разположение, каквото яйцето има. Щом се излюпи и тръгне да ходи, то мисли вече за храната си. Има вярващи хора, които казват: „Ние не трябва да мислим много, има кой да промисли за нас.“ Да, яйцето не мисли за нищо. За него трябва да мисли кокошката, която го е снесла, и господарката, която го е турила в кошницата. Обаче, щом пилето се излюпи от яйцето, то започва вече да мисли за нещо. Пилето може да мисли най-малко за две неща: или за да подобри своя физически живот, или да подобри своя духовен живот.

Но между физическия и духовния живот има една връзка. Ако човек подобрява жилището си, за самия човек ли го подобрява или за самото жилище? Той подобрява жилището си заради човека, който живее в него. Ако ние подобряваме своя физически живот с оглед на това да подобрим условията на своя духовен живот, това подобряване има смисъл. Следователно всичко, каквото правим, знанието и силите, които придобиваме, това са все спомагателни средства за подобряване положението на човека.

Питам: Какво е допринесла сегашната епоха, в която живеем, със своите богатства? В една от Своите беседи Христос казва: Какво се ползува онзи, който постоянно се безпокои и грижи, за да придобие нещо? Той може ли да стане по-висок и по-богат? Ако ти се безпокоиш, ще станеш ли по-учен? Ако се обезсърчаваш и обезверяваш, какво ще постигнеш? Казвам: При сегашните условия, при които хората живеят, очакват нещо особено, големи постижения. За да се развиват правилно, те трябва да поддържат и двата възгледа: едновременно човек е духовно и материално същество. Духовното същество е господарят на материалното. Духовното трябва да взима грижи за материалното в човека.

Ние поддържаме идеята, че в света има нещо разумно. Вярно е, че в света има една разумност, но тази външна разумност може да ползува дотолкова, доколкото прониква в нас. Ако тази разумност не прониква в нас, какво може да ни ползува, кажете ми. Не само това, но ако поддържаме съществуванието на Бога, Който е създал всичко, Който е всесилен, а нямаме никаква връзка с Него, ние няма да се ползуваме от нашите твърдения. Какво ни интересува този Бог, ако не можем да се ползуваме от всичко, каквото Той има? Сега не е въпросът до нашите вярвания, до това, което ние поддържаме. Ние можем да опишем това Същество, Което различни философи са Го описвали, във всички времена. Учителите на човечеството са Го описвали по един или по друг начин, но ако не сме свързани с Него, никакви описания не могат да ни ползуват. Едни от учените и философите са Го описвали като много строг, като Същество, Което всичко покосява и не се грижи за хората, за нищо не се грижи. Други пък са Го описвали като толкова тщеславен, че ако не Му принасяли жертвоприношения, Той щял да се гневи и да разруши всичко. Да се мисли така за Бога, това се оправдава само с факта, че едно време хората са били деца. Но днес, когато са израсли, когато имат други възгледи за живота, как могат да уповават на такова същество? Те трябва да изменят своите стари възгледи за Бога.

Три неща се искат от сегашния човек: той трябва да мисли за светлина, да има светли мисли и по възможност със своя ум да не прави вреда на никого. Със светлина трябва да служи човек на Бога. Второто положение: Човек трябва да служи на Бога с любов. Той трябва така да обича всички същества, че да не причинява никаква вреда и на най-малкото същество. Без да иска, понякога човек може да причини вреда на някое същество. Запример, без да иска, човек може да настъпи някоя мравка. Това се прощава. Защо? Защото мравката е много дребна, може човек да не я види. Като разбере, че е стъпил върху една мравка, той трябва да се извини, да ѝ каже: „Ще ме извиниш, настъпих те, защото си много дребна, не те видях.“ Третото нещо, което се изисква от човека, е да настрои своята воля, да бъде хармонична във всички свои действия. Всички велики хора, които са идвали на света, са се спирали пред тази мисъл. Те са се увличали и са разглеждали тоя живот. Като четете Исаия, Иеремия, Иезекила, Данаила, във всички ще видите, че като сегашните хора, и те са имали повече любов към своя народ. Те са обръщали голямо внимание на народа, в който живеят, но въпреки това са говорили за Божественото. Всеки народ съществува заради нас. Така е от наше гледище. За българите българският народ е най-важен. За англичаните английският народ е най-важен. Това е право, но питам: Кой народ е най-важен за Бога?

Сега ще направя едно малко сравнение. Представете си, че ми предстои един дълъг път, за да свърша една работа. Как мислите, от кой файтон, такси или аероплан ще бъда по-доволен? От онзи, който върви бързо, спокойно, без да ме разтърсва, или от онзи файтон, който върви бързо, но несигурно и на всеки момент трябва да мисля да не стане нещо. Кой аероплан ще ме задоволи: онзи, който върви плавно, равномерно и сигурно, или онзи, който всеки момент може да загази и аз през цялото време трябва да мисля дали ще остана жив? Или ако пътувате с параход, също вие трябва да се сигурни, да разчитате на него, че той ще ви изведе на определеното място и то без никаква катастрофа.

Сега като знаете, вие пътувате на един доста голям параход – Земята. Имате ли някакво сътресение? Вечер не спите ли спокойно? Понякога се явяват малки или по-големи разклащания. Това се дължи на огнярите, които живеят на Земята. Понеже са поставени на работа около този параход, те турят повече огън отколкото трябва, вследствие на което стават експлозии и катастрофи. Засега този параход има петдесет и четири комина, а едно време е имал сто петдесет и четири–двеста петдесет и четири комина. Тъй щото, като върви сега този параход в пространството, той има около петдесет и четири и то все големи комини. Петната, които се явяват днес на Слънцето, не са нищо друго освен дим, кадеж от Слънцето. Значи, и Слънцето има свои комини, които хвърлят дим върху него. Ние наричаме този дим слънчеви петна. Значи, и Слънцето пътува в пространството.

Къде отиват жителите на Слънцето? На разходка, понеже през цялата вечност те са живели все на едно място, дотегнало им е вече да живеят там, затова решили да си направят своите екскурзии. Един ден те пак ще се върнат в своето отечество. Не стига това, но понякога понасят и нас, че, щем-не щем, и ние вървим с тях. Те си правят своите екскурзии, а ние по принуждение ги следваме. Значи, ние сме зависими от тях. Те си имат свое отопление и осветление, те са богати като князе и царе, а ние, които живеем на Земята, се нуждаем от въглища, от осветление. Ако те не ни изпращат от тяхната светлина и топлина, ние сме изгубени, зависими сме от тях. Те казват: „Ако вие не служите на Бога, няма да ви изпращаме нито светлина, нито топлина. Ако не изпълнявате и не служите на великия закон на живота, ще намалим бюджета ви и ще ви лишим от плодородие.“ Оказва се, че когато кадежът на Слънцето се увеличава или когато се увеличават и слънчевите петна, има повече влага, повече дъжд, по-голямо плодородие, но и по-големи студове. Когато се скрият петната, всичко това се намалява. Това е перспективно. Слънцето си показва само едната страна. Ние виждаме, че на всеки единадесет години се появяват петна в голямо количество.

Сега аз говоря в обща форма, а не в научен смисъл, за да ви бъде по-интересно. Учените казват, че на Слънцето ставали големи изригвания, които стигали на разстояние сто–двеста–триста–петстотин километра в пространството. Възможно е, аз не оспорвам това. Ако Слънцето гори, изхвърля огън, съгласен съм, но ако не изхвърля огън, не съм съгласен. Сега ние се интересуваме от Слънцето в едно отношение, а именно от това, че целият органически живот е обусловен на Слънцето. Едно време ние сме били независими, нашата Земя е била като Слънцето. Това е било преди грехопадането. Грехопадането е станало, когато Земята е изгубила своята светлина – нищо повече.

Сега, аз изнасям една теория, която за мене е вярна. Дали вие вярвате в нея, това не е важно за мене. За мене е безразлично дали другите вярват. За себе си аз съм авторитет. Някой ще каже, че не е вярно. Провери и виж. Ще кажете, че така е писано в свещените книги. Не искам да кажа, че не разбирате, но казвам, че свещените книги са писани на три езика. Вие сте ги чели само на обикновения език, не сте ги чели още с езика на талантливите и гениалните хора. Вие не знаете какво са казали талантливите и гениалните хора за рая. Преди грехопадането раят е бил огрят и осветляван, отопляван с Божествена топлина. Щом съгрешил първият човек, тогава светлината и топлината са се дигнали от Земята. След това Земята е станала корава и тъмна и студена. Та сега ние живеем от подаянието на Слънцето. Ако Слънцето ни изпраща своята топлина и светлина, ние ще благодарим. Ако не ни изпрати, ние ще се молим да ни изпрати.

За това днес всички хора се молят. За какво се молят? Те се молят за вода, за светлина, за парички, за къщи, за волове, за земя и т.н. Някой казва: „Аз се моля много време.“ За какво се молиш? – „Аз се моля за здраве, за спасение.“ Че, това са все материални работи. Чудни са хората, като се молят все за материални работи. Молете се на Бога да можете да Му служите с любов, да служите на ближните си с любов и да служите на себе си с любов. Молете се на Бога да можете да Му служите с мъдрост и със светлина, да служите така и на ближните си, и на себе си. Молете се на Бога да бъдете всички свободни и да Му служите с истина, така да служите и на ближния си, и на себе си. Това е истинско служене. Вие започвате да работите с Бога, а свършвате със себе си. Вие започвате работите си с Бога, а ги свършвате със себе си.

В това отношение хората мязат на онзи циганин, който се качил на една топола да сваля косари. Като се видял в трудност, той се обърнал с молба към Свети Никола: „Свети Никола, помогни ми да сваля косерчетата. Едно ще дам на тебе, едно на мене. Така ще ги разделя по братски.“ Като свършил работата си, слязъл от тополата и казал: „Свети Никола, защо ти са на тебе косарчета? Ти си светия, нищо не ти е нужно. Виж, аз си скъсах гащите, докато сваля тия косарчета. Остави ги за мене.“ Та, всички вие, докато се намирате на тополата, в трудно положение, всичко обещавате, но като слезете от тополата, казвате: „Свети Никола, ти си светия, не ти трябват косарчета. Ти нямаш нужда от тях. Светия с косари ли ще се занимава? Остави ги на мене.“

Сега преведете този пример и във вашия живот. Когато човек и всички народи се намират в трудно положение, всички викат към Бога, да дойде да им помогне да победят. Всички воюват и очакват помощ от Бога. Като разглеждам това положение на хората, намирам, че те изпадат в много смешно положение. Един баща има пет сина и пет дъщери. Един ден синовете и дъщерите се скарват и всеки от тях се моли на баща си да му помогне той да победи. Питам: Ако в един дом братът налага сестрата и сестрата налага брата и след това пукнат главите си, кой от тях ще победи? И на кого от тях бащата трябва да помогне? Те не го питат какво да правят, не го търсят предварително, но като се видят в безизходно положение, тогава викат към него. И всички тия хора четат Стария Завет и се чудят на тия войни, които са ставали тогава. За тях тези войни са неразбрани. Това е за войни, които са неразбрани, а в света съществуват и много [други] войни: война между доброто и злото, война между истината и лъжата, война между знанието и невежеството, война между любовта и безлюбието. Както виждате, много войни стават в света. И след това казват, че не трябва да се бием ние. Трябва да се бием, трябва да воюваме на общо основание. Но ние се бием за това, за което не трябва да се бием, а не се бием за това, за което трябва да се бием. Ако двама души се карат, кажете ми, защо се карат? Двамата поддържат две различни партии. Единият поддържа злободневната партия, а другият поддържа добродневната партия. Значи, хората се делят на две партии: злободневци и добродневци.

Та казвам: Има защо да воюваме, защото злото е една партия, която воюва против всички хора. Злото има за цел да обезлюди Земята. Има същества на Земята, които са създадени от черната светлина. Те искат да погълнат всички хора, да ги направят черни. Те са успели да направят една част от хората черни, но те искат всички хора да вземат на своя страна, да ги почернят. Когато човек започне да греши, лицето му потъмнява и се явяват бръчки на него. Той изгубва своята красота. И забележете, ако наблюдавате някой момък или мома, които водят порочен живот, лицето им постепенно става тъмно, черно, явяват се бръчки и красотата им изчезва. В скоро време те погрозняват.

Казано е в Евангелието: „Ти ще родиш син.“ Значи, доброто трябва да се роди в човека. Човек трябва да ражда не само веднъж. Един път той ще роди доброто, на втория път – правдата, на третия път – знанието и светлината, на четвъртия път – истината и свободата, на петия път – любовта. И любовта трябва да се роди, защото е казано в Писанието, че плод на Духа е любовта. Казвате: „С какво трябва да се занимаваме?“ Ще раждате. И мъже, и жени трябва да раждат – нищо повече! Съвременните хора не искат да раждат. В еврейския народ считат за позор, ако жената не ражда. Те считат, че е нещастие, ако жената не ражда. Наистина че е нещастие за човека, когато любовта не може да се роди в душата му, когато мъдростта не може да се роди в ума му и когато истината не може да се роди в неговата воля. Това е, което човек трябва да ражда. Но и този е начинът, по който може да се освободи. Ако ти родиш любовта, тя ще те освободи. Ако родиш мъдростта, тя ще те освободи. И ако родиш истината, тя ще те освободи.

„Ти ще родиш син“, който ще бъде спасител на света. Христос казва: „Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие.“ Христос имал предвид не обикновеното разбиране на раждането. Казват: „Защо им говориш с притчи?“ – „Защото не им е дадено да разбират. За вас е дадено да разбирате вътрешния смисъл на нещата, а те не разбират още, затова нека мислят.“ Сега, като се роди някой човек, ражда се като дете, после расте, после се ожени, ражда си дечица, става виден човек и един ден, като умре, ще му турят паметник, на който ще пишат, че бил голям патриот, набожен човек, писал е много книги и т.н. Един ден, когато изчезне Земята, къде ще отидат неговите книги? Един ден нашата Земя ще остане в архивата. Къде ще отиде неговата слава? Казвате, че като умрете, ще има кой да мисли за вас. Съгласен съм с това, но кой кого ще слави, когато Земята отиде в архивата? Права е идеята, че човек иска да го славят, но казано е в Писанието: не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога. Има един вечен свят, дето нещата не се губят. Казано е в Писанието: „Не се радвайте, че духовете ви се подчиняват, нито че сте богати, но радвайте се, че имената ви са записани на небеса, в онзи красив Божествен свят.“ Това трябва да ви радва: че имената ви са записани в този красив свят и вие сте граждани на Царството Божие. Ти няма да бъдеш един изгнаник, но ще бъдеш гражданин на това царство. Докато не си станал гражданин, ти си нещастен, но като станеш гражданин, ти си осигурен вече. Мислите ли, че положението на посланика е лошо? Вие знаете, че положението на кой да е посланик, бил английски, германски, френски, руски, сръбски, български, е осигурено. Той представя държавата, от която е изпратен, и неговата дума се чува.

Та, радвайте се, ако и вие сте изпратени като посланици на Земята. Сега вие искате [Бог] да ви обръща внимание. Питам: Вие съзнавате ли, че сте Негов представител? Както са посланиците на различните държави, да се ползувате с техния авторитет? Някой ти каже, че Бог не съществува и ти се свиеш, казваш: „Бог не съществува. Така казват учените хора.“ Ти ще кажеш: „Не, аз съм посланик на Господа и всеки ден приемам кореспонденция оттам.“ Ще кажете, че е много казано. Ще кажете, че гордостта на човека се проявява. Ами ако не кажеш, това не е ли страхливата гордост? Значи ти от страх се криеш.

Тогава някои философи аргументират: „Ако Бог съществува и ние живеем и след смъртта си видим, че нищо няма, не губим нищо. Обаче, ако Бог съществува, тогава, като отидем в онзи свят, Бог ще ни възнагради.“ Виж го ти посланика! Аз пък разсъждавам другояче. Ти никога не можеш да отричаш нещата, които не съществуват. Само реалността може да се отрече. Само битието може да се отрича. Това, което не съществува, никога не може нито да се отрича, нито да се твърди. Твърдят се и отричат се само реалните неща в света. Тъй щото, когато отричаш съществуванието на Бога, това показва, че ти поставяш себе си на мястото на Бога. Тогава ти си Бог, ти си мярка на нещата. Ти казваш: „Аз съм. Вън от мене никой не съществува.“ Прав си. От това твое разбиране произлиза спорът между хората. Събират се две същества: едното отрича другото и второто отрича първото и започват да спорят кой от двамата е по-силен. От това именно произтича злото. Щом отричате реалността, злото се явява. Щом отричате истината, веднага злото иде при тебе. Злото е отглас на отричане на нещо съществено. Ако твърдиш, че реалността съществува, ти си съгласен с доброто. Доброто гради. И тогава, ако искате да знаете дали сте на правата или на кривата страна, виж съсипва ли се животът ти или се гради. Ако животът ти се съсипва, ти отричаш реалността. Ако животът ти се гради, ти поддържаш съществуванието ѝ. Тогава, пази се да отричаш реалността, защото сам по себе си ще се съсипеш. Ако твърдиш нещо, което внася в тебе светлина, топлина и сила, дръж се за него. Това е реалното. Онова, което подига човека, онова, което облагородява човека във всяко отношение, това е Божественото начало в света. Онова у нас, което ни уморява, което ни трови, което внася размирие, страх и безнадеждие, хвърлете го настрана, пазете се от него.

Казват за някого, че се хванал като слепец за тояга за нещо. Израилският народ се беше хванал като слепец за тояга за Моисея и той ги изведе из Египет. Защо се бяха хванали за него? Моисей написа един закон. Той донесе на евреите едно отлично учение.

Моисей минаваше за един от кротките хора. Той направи само един път престъпление в Египет и то от голям патриотизъм. Един ден той видя как един египтянин биеше един евреин и отиде да ги разтърве. Моисей нямаше намерение да убива египтянина, но понеже беше силен, голям юнак, той го събори на земята примрял. Като помисли, че египтянинът е умрял, Моисей го взе и го зарови в пясъка. Той трябваше да остави египтянина на земята и след време той щеше сам да се съживи, да дойде в себе си. Но Моисей се много уплаши. Той знаеше, че не е позволено на посветените да вършат убийства. А Моисей беше един от посветените. Моисей се уплаши много и избяга след това в пустинята, дето стана овчар, да изкупи прегрешението си.

Моисей си мислеше, че като убие египтянина, израилският народ ще се освободи. След това той разбра, че с патриотизъм този въпрос не може да се реши. После, когато Бог искаше да го изпрати в Египет да освободи евреите, Моисей каза: „Господи, аз си опитах късмета, избери друг да свърши тази работа. Мене ме остави на свобода.“ – „Не, ти трябва да отидеш, да изправиш грешката си.“ – „Нали виждаш, Господи, че съм гъгнив и езикът ми се преплита?“

Знаете ли защо Моисей беше гъгнив? Първоначално той не беше гъгнив, но след като уби египтянина, той се уплаши много и стана гъгнив. Но Господ му каза: „Ти няма да се безпокоиш за това, Аз съм наредил тази работа. Ще изпратя с тебе брат ти Аарон, който е красноречив. Той ще те придружава навсякъде, докато езикът ти се развърже.“ Когато говореше с Господа, Моисей не беше гъгнив, но щом оставаше с хората и говореше между тях, тогава ставаше гъгнив. Той ходи на Синайската планина, написа Закона там, говори с Господа, без да заеква. И Бог му каза: „Докато си при Мене и говориш с Мене, ти не си гъгнив. Но щом останеш между хората, ставаш гъгнив.“

Това става и с вас. Защо? Всякога, когато човек не иска да изпълни нещо, което Бог му заповядва, той става гъгнив и не може да говори. Обаче когато защищава една кауза, тогава езикът му се развързва. Знайте, че великите хора не принадлежат само на евреите. Той дойде само да услужи на този народ, а евреите се помислиха за Богоизбран народ. Следователно всеки народ, който е готов да служи на Бога, на Божественото в света, е Богоизбран народ. Всеки народ, който се отказва да служи на Бога, той не е Богоизбран народ. И всеки от вас, който реши да служи на Бога, е Богоизбран, той е посланик Божий.

Всички трябва да бъдете посланици, а не проповедници. Аз считам думата „проповедник“, че е малко обезсмислена. Думата „посланик“ е по-добра. Посланикът е човек с авторитет, той е човек с особени прерогативи. Проповедникът може да бъде гонен, но посланикът не може. Само като се скъсат дипломатическите отношения между две държави, всеки посланик се оттегля в своята държава. Та, в бъдеще не ви съветвам да ставате проповедници, но станете посланици. В къщата на посланика и денем, и нощем има светлина. Посланик е онзи, в къщата на който и денем, и нощем има топлина. Посланик е онзи човек, който има сила в себе си. Следователно всеки човек трябва да има знание за Бога и всеки човек трябва да има любов към Бога и всеки човек трябва да има сила, да служи на Бога. Това значи посланик в света. Та казвам: Понякога се явява желание да напуснете Земята, да отидете в онзи свят. Така са ви учили, но вие трябва да знаете, че сте дошли на Земята да свършите земното си училище, земния университет. Много работи имате да учите. Дайте си отчет какво сте научили досега. Кое е същественото, което знаете? Някои искат да умрат, за да отидат на онзи свят. Умирането ни най-малко не въвежда човек в онзи свят. Аз да ви кажа: не мислете, че човек като умре, отива в онзи свят. Аз се абстрахирам от това, което се говори в свещените книги, и от това, което учените и богословите пишат. Според мене със смъртта къщата на човека се продава и той остава на пътя. За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една квартирка, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брат си или сестра си, някоя твоя роднина или приятел и си мислиш, че си в онзи свят, а всъщност ти си в една стаичка при твой приятел или роднина. За онези хора, които вярват, че са в онзи свят, така е, в онзи свят са. Но онези, които добре разбират положението, знаят къде се намират.

В една англиканска църква един от видните английски проповедници (това било в Лондон) проповядвал на хората за онзи свят и разказвал, че след като умрат, всички хора отиват на онзи свят, при Бога. Един богат търговец, като слушал проповедника да разказва за онзи свят, го попитал: „Моля, господин пасторе, къде е моята дъщеря?“ Той имал единствена дъщеря, която наскоро се поминала. Пасторът му отговорил: „И тя е при Бога.“ До този търговец седял един господин, който се обърнал към търговеца с думите: „Господине, Вашата дъщеря не е на онзи свят, горе, но е при тебе. Тя сега ми говори, да ти кажа какво иска. Тя иска да направиш нещо за нея.“ И той започва да я описва: млада мома, стройна, със сини очи, с тънки вежди. Описва каква е роклята ѝ и т.н. Търговецът се обърнал към проповедника с думите: „На кого от двамата да вярвам? Тук ли е наистина дъщеря ми, или е на онзи свят при Бога? Твоето твърдение ли е вярно или това на господина?“ Проповедникът казва, че дъщерята е при Бога, но не може да я опише, да каже каква е, когато другият господин я описва до най-малките подробности. Даже описва какъв е цветът на дрехите ѝ. Значи, дъщерята е при баща си, тя си има едно малко апартаментче при него. Казвате: „Къде е нашият Стоян?“ Вашият Стоян е вътре във вас. Че е наистина в тебе, познава се по това, че постоянно за него мислиш. Дето ходиш, все за него мислиш. Той [е] в твоята къща, но ти не го виждаш. Казвате: „Ще се познаваме ли на онзи свят?“ Не се страхувайте, ще се познавате. Докато всеки човек няма свой собствен апартамент, няма да се познавате. Вие ще ходите като кираджии от един апартамент в друг. Досега още не се познавате, защото нямате собствени апартаменти. Засега още вие не сте граждани на Царството Божие. Вие ходите като кираджии от една къща в друга. Един ден, като се усъвършенствувате, вие ще можете с тялото си да ходите навсякъде по Земята и на небето. Тогава вие ще имате тяло, каквото Христос е имал. Нали Христос се явяваше с тялото Си на Своите ученици? Докато не беше влязъл в онзи свят, всички Го виждаха, но след възкресението Го виждаха само Неговите ученици. Това е свойство на духовния човек. Духовният човек може да се явява когато иска и на когото иска. Не иска ли да се яви, той ще ви вижда, но вие няма да го виждате.

Та казвам: Човек трябва да се роди. Христос трябва да се роди. Под думата „раждане“ аз разбирам да се роди у нас любовта, да се роди у нас мъдростта, да се роди у нас истината. Да се роди у нас животът от любовта, да се роди у нас знанието и светлината от мъдростта, да се роди у нас свободата от истината. След туй ще почнат постепенно в поколенията да се създават всички добродетели. Тогава всички ще бъдат силни и мощни, герои в света. Та, когато обичате един човек, той веднага може да ви се покаже. Когато го обичате, той е влязъл вече във вас, близо е до вас. Но когато не го обичате, той е много далеч от вас.

Сега ще ви приведа следния пример. Един американец отишъл в Африка на лов. Той си носел пушката и една кутия с кибрит в джоба си. По едно време гледа на пет–шест крачки от себе си един лъв, който се готвил да се хвърли върху него. Той има пушка, но не може да гръмне с нея. В този момент чува гласа на майка си, която му казвала: „Ти имаш в джоба си една кутия с кибрит. Драсни една клечка и ще бъдеш спасен.“ Той изважда кибрита, драсва една клечка кибрит и всичката трева наоколо се запалва. Лъвът веднага подскочил и избягал. Така се спасил този англичанин.

Казвам: Ако ти не можеш да запалиш своята кибритена клечка при големите мъчнотии на живота си и да се освободиш от това, което те очаква, ти не си разбрал живота.

Сега пожелавам на всинца ви да станете посланици на Божествената любов, посланици на Божествената мъдрост, посланици на Божествената истина, посланици на Божествения живот, на Божествената светлина и знание, посланици на всички добродетели и на всички сили и тогава да отидете да слугувате на Бога, да посрещнете Неговото Царство, което иде вече на Земята. Посрещнете и Неговите посланици. Казано е в Писанието: „Всички, които чуят гласа Му, ще станат, ще оживеят и ще възкръснат.“ Това са все посланици. Първо ще станат посланици в Царството Божие. Това е първото ваше възкресение.

Желая на всинца ви да се сдобиете с това възкресение, да посрещнете Царството Божие и да чуете гласа Божий. Амин.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

Един стих в Евангелието казва: „Който има Духа Христов...“

Вярвайте в Божествения Дух, Който говори у вас, Който подкрепва ума ви, Който подкрепва сърцето ви, Който подкрепва душата ви и Който подкрепва духа ви. Вярвайте в Божествената любов, която ви оживява. Вярвайте в Божествената мъдрост, която ви осветлява. Вярвайте в Божествената истина, която постоянно ви освобождава. Вярвайте на всички онези учители, които носят Божественото в себе си.

17-а неделна беседа, държана от Учителя на 28.I.1940 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев.