Разлика между версии на „В името Божие“

Текуща версия към 06:07, 22 юни 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г.

Любовта дава живот (1938–1939)

В името Божие

Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще прочета 18 глава от Евангелието на Матея.

Когато чете стари работи, човек трябва да знае, как да ги превежда. Това започва в онова време преди 1918 г.

Всеки човек трябва да има по един трансформатор в ума си. Светлината, която влиза в ума му, всяко чувство, което минава през сърцето му и всяка постъпка, която извършва, трябва да се трансформират. Ако не знае как да ги трансформира, той ще се намери в чудо, т.е. в трудно положение. В онова време дойдоха учениците при Исуса и казваха: „Кой е най-голям в царството небесно?“ Този въпрос интересува и сегашните хора. А Исус повика едно дете, та го постави посред тях и рече: „Истина ви казвам: Ако не се обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно.“ Човек, колкото и да е голям на земята, на небето и с микроскоп не можеш да го видиш. Като се качва на небето, човек трябва да бъде десет пъти по-малък, отколкото е в действителност. Но като слиза на земята, пак трябва да бъде десет пъти по-малък от това, което е на небето. Та като отива на небето, човек трябва да бъде като дете – да не носи никакъв спомен от земята. Човек може да носи със себе си само знанието и опитността си. „И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голям в царството небесно.“ Следователно човек трябва да се смири толкова, че всяка най-малка мисъл, всяко най-малко чувство и всяка най-малка постъпка в себе си трябва да ги зачита, да не мисли, че и без тях може. Не казвайте, че вие знаете тия работи. „И ако те съблазнява окото ти, извади го и го хвърли от себе си. По-добре ти е с едно око да влезеш в живота, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен.“

Казвате: „Как да извадим едното си око?“ Че вие имате само едно око, второто ви око е изкуствено. Защо трябва да лъжеш хората с изкуственото си око? Извади това око и го хвърли навън. Нека хората знаят поне, че ти си с едно око. Това изкуствено око и без туй не ти върши никаква работа. То е непотребно. Извади го и го хвърли навън Христос говори за непотребното око на човека. Имаш два ума, единият е непотребен. Извади го и го хвърли навън. Имаш две сърца: едното е добро, а другото е лошо. Извади лошото сърце и го хвърли навън. Тъй щото, когато Христос казва да извадиш едното око, Той няма предвид да извадиш единственото си око, но от двете да извадиш едното. Двете очи развалят работата. Казвате: „Какво ще стане, като извадим едното си око? На какво ще замязаме?“ Ето на какво ще замязате. Братът е с едно око и сестрата е с едно око. Съединете едното око на брата и едното око на сестрата и ще имате две очи – нищо повече. „Гледайте да не презрете едного от тези малките.“ Малките, това са служителите, ангелите, които наблюдават всичко, каквото хората правят и отиват да казват на Господа. Един ангел ще дойде и ще те задигне от земята. „Рабе лукави, всичкият онзи дълг ти простих, понеже ми се примоли. Не трябваше ли и ти да помилваш служителя си, както помилвах аз тебе?“ Сега да сме на ясно. На всеки едного от вас, на когото Бог е простил десет хиляди таланта и той е длъжен да прости на този, който му дължи сто пенязи. Обаче, на онези, на които нищо не е прощавано, те са свободни да правят, каквото искат.

Като е дошъл на земята, човек има за какво да живее. За четири неща трябва да живее човек. От сутрин до обяд той ще живее за радостите си. От обяд до залез на слънце, той ще живее за скърбите си. До среднощ той ще живее за несполуките в живота си, а от среднощ до изгрев той ще живее за сполуките си. За тези четири неща, именно, човек трябва да живее. Нещата в живота се обезсмислят, защото някой човек е изгубил тяхното предназначение. Запример, ако изучавате някой чужд език: френски, немски или английски, англичанинът, французинът или германецът няма да ви разбират, ако не можете да произнасяте думите правилно. Запример: Французите произнасят думата „инактивите“, която означава бездействие. Същата дума на английски означава „инактиф“. Българинът пък казва „бездействие“. Значи, французинът е турил на тази дума на края ѝ буквата „е“ – значи, отворена е тази дума. Англичанинът пък я е затворил. Значи, едната дума е отворена, а другата – затворена. Какво означават отворените и какво – затворените работи? При затварянето работите стават отвътре, а при отварянето – отвън. Французинът е способен отвън да направи всичко, но дойде ли да направи нещо отвътре, той се намира в трудно положение. Англичанинът пък точно обратното: отвътре той прави всички работи много добре, но дойде ли до външните работи, там се намира в затруднение. Англичаните са доста сръчен народ. Но като дойдат до външната страна на нещата, там всичко развалят. Питайте българите да ви кажат, колко работи им развалиха англичаните. Запример, те им развалиха Сан-Стефанска България. Не че те съзнателно искаха да развалят тази работа, но щом дойдоха до външно положение на нещата, умът им не стига там. Ето, вземете нещата и в обикновения живот: Когато бащата обича някое от децата си повече от другите, той все ще намери някаква особена добродетел в него и е готов за това дете да направи всичко. За него той е готов на всякаква жертва. Ако някое от децата му не върви по неговия род, той е готов на всяка крачка да вижда погрешки в него. Кой каквото в дома направи, все на това дете ще го стовари. Това са факти от обикновения живот. Понякога хората се намират в трудно положение. Защо? Човек не може да обича това, което е точно като него. Това, което е подобно на тебе, ще дойде точно от противоположната ти страна. Когато две реки текат от два големи баира, те непременно ще се сблъснат. Между тях няма съгласи да се съберат на едно място. Между тях ще има шум, караници, спорове. Следователно когато двама души не се разбират, те мязат на двете големи реки, които идат от противоположни места. Едната река казва: „Аз слизам от високо“ И другата река казва, че слиза отвисоко. В края на краищата и двете реки се сблъскват. Ние трябва да разбираме психологическите моменти. Когато един човек заеме една служба и го засегнат с нещо, той веднага намира лошите работи в службата. Защо? Защото е засегнат. Когато нещо става вън от него и не го засяга, той намира, че службата е добра. Това е чисто психологически момент. Ето защо, докато нещата не са ни засегнали, ние не знаем, колко можем да издържим. Щом ни засегнат, тогава вече виждаме, колко можем издържаме. Казвате, че трябва да се търпи. Но и търпението има предел. Ние искаме от някои хора постоянно да търпят. Това е невъзможно. Бог, Който е дълготърпелив и Той дохожда до крайния предел. Докато търпи, Той търпи и мълчи, но когато наказва, Той може да запали земята, че нищо да не остане от нея. И тогава всички ще се изплашат, ще решат всички въпроси изведнъж. При това положение всички въпроси моментално се решават: домашни, семейни, обществени, политически и т.н. Но кое е по-добро: ние сами да уредим работите си или Бог да ги уреди? По-добре е ние да уредим работите си, да не очакваме на Господа, Той да ги урежда. Болният не трябва да очаква от лекаря, той да го излекува. Лекарят е само едно условие. Всеки болен трябва да има непреодолима вяра в своя дух, в своята душа, в своята сила, в своя ум, сърце, в своята воля. Лекарят е само едно условие, а човек сам трябва да помогне на мощното в себе си, да се присъедини към него. Ти си сиромах, не уповавай на богатството, което може да дойде като едно условие отвън, но уповавай на душата си, на духа си на ума си, на сърцето си, на волята си, на вярата си и т.н. Човек всякога може да има пари, но всякога не може да разполага с онова, което Бог е вложил в него, ако не е работил да го развие. Всеки от вас може да разбере, дали има добре развито обоняние или няма. Ако обонянието му е добре развито, той ще може да помирише златото и да каже, каква е неговата миризма. И златото има миризма, както мирише карамфилът, розата и други цветя. Това не са го постигнали всички хора. Напротив, сегашните хора миришат, миришат и пак не могат да познаят, дали нещо мирише или не. Ако усетят някаква миризма, не могат да кажат, на какво именно мирише. За мен това е лесна работа. Туря носа си и мириша. Питате, как се познават хората, дали миришат или не. И това се лесно познава, но остава тайна, само за мен. Обонянието на сегашните хора е доста затъпяло, вследствие на което, не могат да възприемат тънките миризми на нещата. „Как придоби това знание?“ С много учене. Цели 20 години съм учил по този въпрос. „Как познаваш, дали хората миришат или не?“ Много просто. Помириша човека и казвам: „Този човек е добър, защото мирише добре, помирисвам го.“ После казвам: „Този човек е лош, защото мирише лошо.“ Това са научни работи. Когато вземете едно ядене, трябва ли да дойде при вас някой авторитет, да ви доказва, дали яденето е добро или не е. Щом го вкусите, вие казвате: „Много вкусно, много добро е това ядене.“ Значи в устата си вие имате един авторитет – езикът, чрез който опитвате вкуса на яденето. Та, хората по наследство от миналите поколения и до днес, носят в себе си известни схващания и разбирания, които ги спъват. Спънката се заключава в това, че всеки човек иска да мислят само заради него. Това е невъзможно. Законът е такъв, че всеки човек мисли само за себе си. Обаче, като мисли за себе си, в това [себе си] са вложени три неща. Като мислиш за себе си, ще мислиш за своя ближен, ще мислиш и за Бога. Ти, човекът, който мислиш за себе си, си едно дете. Като мислиш за себе си и за своя ближен, това е твоята майка. Кой е твоят ближен? Майка ми и нищо повече. И после, като мислиш за Бога, това е баща ти. Бог заема мястото на баща ти. И обратно: баща ти заема мястото на Бога. Следователно ти ще обичаш трима души: баща си, майка Си и себе си. Понеже си излязъл от майка си и от баща си, ще ги обичаш. Вие можете да имате друга някаква философия, то е ваша работа. Но аз, след като съм опитал всички философии, дойдох най-после до тази. Как опитвам аз философиите? Като дойде някоя философия при мен, аз я помирисвам, да видя хубаво ли мирише. После я чукна да видя, какъв тон издава. След това я слушам да говори. После я разглеждам, как гледа на нещата. И най-после гледам, дали добре ходи и работи. Ако приятно мирише, има хубав тон, сладко говори, добре гледа на нещата и добре ходи, и работи, аз я приемам. Няма ли тия качества, казвам ѝ, че не е за мене.

Казвате: „Коя религия е по-реална?“ Религия, в която Бог не живее е мъртва. Всеки човек, в когото Бог не живее е също мъртъв. А всеки човек, в когото Бог живее има дух, има сила. Силата на човека е в духа. В душата пък е любовта. Такава душа при никакви условия не се разклаща. Човек, в когото Бог живее има и ум, който работи и мисли. В този човек има и сърце, има и топлина, от която всички хора могат да се сгреят. За такъв човек всеки казва: „С този човек аз мога да живея. Бог се е споразумял с него. Щом Бог се е споразумял с него и аз мога да се споразумея. Какво ще търся при човек, с когото Бог не се е споразумял?“ Следователно и на вас казвам: Там, дето е Бог, ходете при него, там, дето не е Бог, не ходете. На научен език казано: там, дето има светлина, ходете, там, дето има топлина, ходете, там, дето има любов, ходете, дето има сила, ходете. Защото нещата стават само със сила. Всяко нещо може да стане със сила. С любов нещата могат да се осъществяват. Любовта дава живот, а светлината дава всички блага, от които нашите чувства се нуждаят.

Та новото, на което трябва да се спрем, е да преодолеем себе си. Някой седи и мисли и току изведнъж дойде в ума му мисълта да си има една къща, един голям апартамент, но както си мисли, той си казва: „Защо ми е толкова голям апартамент? Трябва да мисля за кираджии, които често не плащат. С този апартамент ще си създам големи безпокойствия. По-добре да нямам нищо.“ Като размишлява още по-дълбоко, той дохожда до мисълта, че Бог му е дал една къща – неговото тяло, което трябва да се оправи. Като започне да гледа на това тяло, вижда, че нещо на челото му липсва. Той вижда, че челото му е много тясно, едва три-четири сантиметра. Така той дохожда до заключението, че трябва да разшири тази горна стая. Като я разшири ще може повече въздух да влиза в нея. След това той разглежда лицето си, с всички негови удове: веждите си, носа си, устата си и намира, че навсякъде трябва да се направи по нещо. Така той иска да изправи цялата си къща, да я [расс] и хората. Какво по-хубаво от това, да изправи човек къщата си. Някой казва, че не иска да отиде с това тяло на небето. Външното си тяло той няма да го занесе, но вътрешното си тяло ще вземе със себе си. И ако не може да изправи външното си тяло, той никога няма да бъде пуснат на небето. Какъвто е на земята, такъв ще бъде човек и на небето. Не мислете, че като отидете на небето, веднага ще се измените. Каквито чувства има на земята, такива ще имате и на небето. Ако на земята сте сприхави и на небето ще бъдете такива. Само че на небето няма да има кой, да ви дразни, вследствие на което не можете да се проявите. На небето никой няма да ви тормози, да ви заставя, да платите дълговете си. Там ще бъдете свободни. Там няма да се обезсърчавате, защото няма да има кой, да ви създава такива условия. Там няма да се съблазнявате. Значи, човек има условия да се прояви такъв, какъвто е, да прояви своите слабости само когато слезе на земята. И в невидимия свят има същества, духове, подобни на хората. Някои ангели, които живеят на небето, пожелават понякога да оправят света. Като разбере желанието им, Бог ги изпраща на земята, като им дава задача, да възпитат един човек. Те се виждат в чудо.

Сега да дойдем до разбраните неща. Всички трябва да разберат, че света е създаден по известни закони. Под думата „закон“ аз разбирам нещо разумно. Има закони, които се менят, но има закони, които никога не се менят. Закони, които се менят са преходни и в тях разумността е слаба. Има закони, които човешкият дух е създал. Има закони, които ангелите са създали. И най-после, има закони, които Бог е създал. Законите, които човешкият дух е създал, се делят на десет категории, десет йерархии. Ангелите спадат към деветата йерархия, а човек към десетата. Човешката душа представя нещо интелигентно, мощно, силно, а човешката раса представя елементи в природата. Всички човешки души са живи, те са носители на Божията Любов. Когато искат да опитат Божията Любов, невидимият свят я прекарва през призмата на човешките души. Само така могат да разберат, какво нещо е човешката любов. Ако тази любов не може да мине през човешките души, тя не може да се разбере. Иначе тя е недостъпна. Иначе всички същества ще имат смътна представа за любовта. Ако кажете „а“ към „б“, това е само едно отношение. Така и любовта може да се познава теоретически, но теорията не разрешава въпросите. Какво е това отношение, никой не знае. Отношението разбира известна опитност, известно самочувствие, известно съзнание. Да заемеш известно място, това подразбира да поемеш известно движение, да знаеш как, да се справиш. Всяко нещо, което си предприел, трябва да го имаш под известен контрол. Грандиозно нещо е любовта. За да я разбираш, ти трябва да имаш една чиста мисъл. За да разбираш любовта, ти трябва да имаш и чувства. Чувствата се усилват от любовта, но любовта още не е чувство, нито чувството е любов. Мнозина се мамят в любовта. Като изпитват някое приятно настроение, те мислят, че това е любов. Не, не се лъжете. Любовта е нещо, което никога не се изменя. Любовта е нещо вечно. Когато любовта дойде при теб, ти се усещаш силен, мощен, готов да дигнеш цялата земя на гърба си. А щом дойде чувството, ти се задоволяваш с малки работи. Ти искаш да имаш едни обуща, една хубава шапка, една карфица, един часовник, една златна игла, като моята и като моя синджир. Ще кажете: „Защо нося този синджир?“ И той си има някакъв смисъл. Като го хващам от време на време, аз го питам, иска ли да свърша някаква работа за него. Често този златен синджир цапа чистата ми жилетка. С това иска да ми напомни, да го измия. Ако забравя два-три дни да го изчистя, той сам се чисти в жилетката ми. Като го питам, защо ми цапа жилетката ми, той казва: „Къде другаде мога да се очистя? И в такъв случай, по-добре аз да се очистя, макар твоята жилетка да се цапа.“ Често и вие постъпвате по същия начин. Като се чисти в жилетката ми, синджирът казва: „Като съм чист аз и хората ще имат по-добро мнение за тебе.“ По-добре е ние да бъдем чисти във всяко отношение. Във всяко отношение човек трябва да бъде чист в живота си. Всички несгоди, които се случват в живота на човека, се дължат на самия него, а не на някакви външни условия, на някакви препятствия. Лоши условия няма отвън. Всички препятствия в живота на човек се крият в неговия мозък. Вън, в природата не съществуват абсолютно никакви препятствия. В природата всичко е така добре наредено, без никакви препятствия. Който не разбира това, казва, че всичко в природата е разхвърляно, в голям безпорядък. Ако някой човек вземе крилата на една птица и започне да работи с тях, в неговия живот ще стане голямо разместване на нещата. Защо? Понеже той е влязъл в един по-нисък свят да работи, вследствие на което ще срещне големи препятствия. Тази интелигентност е по-ниска от неговата като човек. Когато разглеждаме нещата в природата, не е въпрос само до местата им, но има неща, които вие не виждате. Със своя дух човек може да се подигне по-високо, отколкото сега се намира.

Много неща има, които могат да се кажат на хората, но все таки, засега е опасно. Колкото и да е опасно, те трябва да знаят, че не е само сегашното тяло, с което могат да се движат. Човек има друго едно тяло, с което вечер може да излиза от физическото си тяло и да се разхожда из пространството. Това всеки е проверил. Колко пъти вие сте сънували, че излизате вечер някъде и хвърчите. Гледате, тялото ви лежи на леглото, а вие с друго някакво тяло хвърчите из пространството. С кои очи виждате, че тялото ви лежи на леглото, а същевременно хвъркате някъде из въздуха? С кое тяло хвъркате? Ние чувстваме тия работи с духовното си тяло. Когато казвам, че някои работи не могат да станат лесно, имам предвид физическото тяло на човека. Значи, с физическото тяло на човека работите не могат да станат лесно, но с духовното тяло лесно стават. С духовното тяло много работи, които минават за невъзможни, стават моментално. Невъзможните работи стават с духовното тяло, което е устойчиво. Духовното тяло е Божественото тяло на човека, с което той трябва да работи както с физическото. Когато говорим за духовния живот, ние разбираме, че трябва да се живее добре, да създадем такава храна, която да съгради духовното тяло. Като мислим, чувстваме и постъпваме правилно, ние даваме възможност на Божията Любов да се проявява чрез нас. При това положение, именно, чрез нашето духовно тяло се проявява нашата душа и нашият дух. Щом душата, духът, умът, сърцето и волята почнат едновременно да действат в човека, тогава всички противоречия, които съществуват в живота на човека, моментално изчезват. Бог е в човешката душа, в човешкия дух, в човешкото сърце, ум и воля. Следователно човек трябва да прояви своя дух, своята душа, своя ум, своето сърце и своята воля, за да се прояви Бог в него. Всеки човек трябва да очисти сърцето си, за да се прояви Бог в него. Той трябва да възпита ума си, за да се прояви Бог в него. Настанало е вече време, когато Бог трябва да се прояви чрез ума, сърцето, волята, душата и духа на човека. Обаче, това не може да бъде външна мярка. За да разберете, как се е проявил Бог и как може да се прояви, има особен начин. Когато Бог се прояви в човека, той проявява голяма свобода. Дето и да отиде такъв човек, всички ще се чудят на неговата сръчност, на неговия похват, на неговото дълбоко разбиране. Когато Бог дойде да живее в човека, той се примирява с всички хора и знае, как да постъпва.

Днес всички хора очакват да дойде Христос на земята по някакъв механически начин и да оправи света. Христос дойде преди две хиляди години на земята. Ако и днес дойде, какво особено Го очаква? Христос е казал, че отива при Отца си да ви приготви жилища. При това положение, какво още Го очаквате? Хората го очакват да дойде отгоре с множество ангели. Не, както да Го очакват, Христос няма да дойде втори път на физическия свят. Той ще дойде в умовете на хората. Когато Христос влезе в човешките умове, мисълта им ще просветне и нещо велико ще се разкрие пред тях. Тогава те ще видят света такъв, какъвто никога не са го виждали. Вие виждате един орех, но това още не е истинския орех. Вие виждате една зелена черупка, която ще падне. След нея се явява една твърда черупка, която също пада. Тя не се яде още. Като падне тя, пак има нещо в ореха, което не е за ядене. Особено, докато е пресен този орех, тази тънка ципица е горчива и не се яде. В тези ципица се намира йод. Някои искат да се мажат с йод. Казвам: Много лесно. Яжте орехи и йодът, който е вътре, ще свърши нужната работа. Като се махне тази горчива ципица, най-после остава ядката на ореха, която е за ядене.

Сега всички хора трябва да дойдат до онзи дух на любознателността, който всички деца имат и да се радвате на малките придобивки в света. Всеки ден ще ви се открива по нещо, което е важно за вас. Всичко, което става във всички общества, по целия свят е полезно и на място. В целия свят има един общ план, който работи в изобилието на нещата. Мислите, че в управлението на всяка държава, не участва Божият план? Както и Божият ум? Мислите ли, че това, което днес става в Европа, не става според Божията воля? Има неща, които стават извън Божията воля. Но има неща, които стават според волята Божия. Има един човешки свят, дето Бог е позволил свободно да се проявява човешката воля. А има един свят, той е Божественият, в който Бог не позволява да се наруши с нищо великата хармония, която съществува там. Човек е свободен да наруши и тази хармония, но позволи ли си да направи това, ще се случи такова нещо, което той никога не е мислил. Един млад момък от Видин разправял една своя опитност: Той често хулел името Божие, името на Христа, като отричал даже, че Христос е Син Божий. Майка му казвала да не говори такива думи по адрес на Бога и на Христа, но той не се спирал. Една вечер сънувал един сън, който го разтревожил много. Като станал сутринта, той започнал да плаче. Майка му го питала: „Защо плачеш синко?“ – „Сънувах снощи един страшен сън. Ходих на църква. Както стоях в църквата, от олтара излезе Христос и ми удари две плесници.“ Наистина, не се минали повече от две седмици и този млад момък умрял. Не мислете, че може така лесно да се говори по адрес на Христа. Позволиш ли си с лоши думи да прекрачиш прага на чистия живот, ще получиш две плесници, които ще ти покажат, че не си господар на положението. Ти трябва да цениш името и свободата на Онзи, Който ти е дал тази свобода и този живот. Сега аз не искам да се страхувате от това. Тези работи даже не трябва да се говорят на хората. Съвременните хора страдат от неразбиране на нещата. Те не разбират, какво нещо е религията, какво нещо е любов. Религията е наука за възпитанието на човешкото сърце. Науката е наука за възпитанието на човешкия ум. Та сега, когато говорим за шестата раса, разбирам едно ново училище, което се образува, училище за възпитание на човешките души, за проявление на човешката душа. Хората тепърва започват да се учат, как да се проявява тяхната душа. Някой казва: „Аз нали съм свободен?“ Като се отвори училището за човешката душа, тогава ще дойде и свободата в света. Свободата е достояние само на човешката душа. Само човешката душа е в състояние да оцени онази свобода, която Бог ни е дал. При сегашните разбирания сърцето не може да оцени, какво нещо е свободата. Умът донякъде може да има известно схващане за свободата, но и той още не може да я оцени както трябва. Само душата трябва да дойде, да оцени свободата и да я приложи към себе си и за другите. Засега всички хора донякъде само ценят свободата. Под думата „свобода“ разбираме онази вечна хармония, в която светът съществува. В Бога няма никакво желание да оскърби кое и да е същество. Той гледа с еднакво внимание към всички същества, каквито и да са те – малки или големи. Той знае, че и от най-малките същества, които излизат от Него, след милиони, милиони години ще излязат велики, разумни същества. Та нима голямото дърво не е излязло от една малка семка? Вижте колко малка е семката на ябълката! След години ябълката става милиони пъти по-голяма от своята семка.

Казвам,всички хора на земята представят дървета, подобни на ябълките. Всъщност, самият човек не е нищо друго, освен микроскопическа ябълчна семка. В бъдеще, когато човек завърши своето развитие на земята и се пренесе в невидимия свят, той ще се превърне на една микроскопическа семка. Там ще го посеят и ще се превърне на една духовна ябълка. Разликата между духовните и физическите ябълки седи в това, че тия, в духовния свят говорят. Като отидеш при една духовна ябълка, тя ти предлага от плодовете си. Тя ниско навежда клоните си, за да можеш да си достигнеш, който плод искаш. Даже тя може да ти препоръча, кой плод да си откъснеш. Обаче, ти имаш право да си откъснеш само един плод. Откъснеш ли две ябълки, веднага ще се намериш вън от рая. Защо изпъдиха Ева от рая? Защото откъсна два плода. Единия плод откъсна за себе си и яде, другия даде на Адама. Ако тя беше откъснала само един плод – за себе си, нямаше да ги изпъдят от рая. Това е един факт, добре обоснован. Двата плода не са нужни. Казвате: „Как може да се задоволи човек с един плод само?“ Представете си, че този плод е тежък един килограм. Защо ви е повече от един плод тогава? Вие мислите, че един плод е недостатъчно на човека, защото мерите с вашата мярка на нещата. Плодовете в рая са били много големи и сочни. При това, който е ял от тези плодове, той знае, че те били без семки, вследствие на което нищо не е трябвало да се изхвърля навън. Ако плодовете в рая имаха семки, като хвърляха семките навън, те щяха да никнат и щяха да се размножават повече, отколкото трябва. Дърветата в рая не се размножават, както тук на земята. Това е една мисъл, която за вас няма никаква връзка с това, което досега се говори. То е защото вие не виждате връзката, която съществува между нея и останалите мисли. Между растителното царство и човека има известна връзка, известно отношение. Дълголетието на човека зависи от растенията. Подвижността и хладнокръвието на човека зависи от рибите, а дишането му зависи от птиците. Птиците са били първият фактор за създаване на човешката мисъл и дишане. Аеропланите, които хората правят, са по образ на птиците. По-рано хората не са правили такива летала, каквито днес има и с които хвърчат из въздуха. От млекопитаещите човек е придобил трудолюбието, а скромността и доволството е придобил от тревопасните, понеже те са много скромни в храната си. Месоядните научиха човека на готварство. Всички готвени и пържени работи се дължат на месоядните. Това е мое лично, частно мнение по въпроса. Сега какво можем да научим от човека? Сега хората са дошли до положение да правят разлика между доброто и злото. Казва се в Писанието, че понеже Адам и Ева ядоха от плодовете на забраненото дърво и станаха като боговете, да не би да посегнат към плодовете на живота и придобият вечен живот, затова трябва да напуснат рая. Тази е причината, поради която ги изпъдиха от рая. Ако бяха останали там и яли от плодовете на дървото, щяха да придобият вечния живот и щяха да бъдат изложени на големи страдания. Като не можаха да ядат от тия плодове, те се лишиха от възможността да придобият безсмъртието. Като ги изпъди от рая, Бог им даде възможност да изправят греховете и престъпленията си за по-кратко време и да ликвидират по-скоро с кармата си. Казва се в Писанието, че блудният син след като изяде и изпи всичко, върна се отново при баща си, но вече разкаян и смирен. Блудният син представя човешката раса. Това е положението на човека, който е излязъл от бащиния си дом и отишъл да яде и да пие, но като се видял съвсем изоставен, без пари, без дрехи и ядене, той се принудил да яде рошковите на свинете. Той се оплаква от живота, не намира вече смисъл да остане при същите условия и да се храни само със сухи рошкови. Какъв смисъл да остане при студените камъни, при студената вода, при онази светлина, която изгаря лицето, при онази храна, която разваля стомаха? Не, никакъв смисъл няма при тия работи, при които и съвременните хора живеят. Кое е онова, което радва човека? Това са светлите мисли и чувства и възвишените и благородни постъпки. За какво ни радва Свещената книга? С хубавите мисли и чувства, както и хубавите постъпки на ония,които са я писали преди две хиляди и повече от две хиляди години. Хубавите мисли в тази книга представят Божествените плодове, от които всеки се нуждае. Ако се изтрие черното писмо на тази книга, само по себе си тя вече нищо не струва. Всеки плод е важен дотолкова, доколкото той носи в себе си Божествени мисли, Божествени чувства. Всеки плод е важен дотолкова, доколкото ой носи в себе си Божествена енергия и доколкото носи действителността в себе си. Въздухът ни е приятен, понеже той носи Божествените мисли и чувства в себе си. Всичко в света ни е приятно дотолкова, доколкото носи Божествения живот в себе си.

И тъй, какво търсят хората в света? Търсят нещо. Човек навсякъде търси Бога и като Го намери, ще му служи. В живота си човек търси две неща: да бъде обичан и да го обичат. Ако не намери някой, когото да обича, той е недоволен. И ако не намери някой, да го обича, пак е недоволен. Щом намерите някой, който да ви обича или вие да го обичате, веднага ставате доволен. На всеки човек трябват две неща: да обича и да го обичат. Ти обичаш едного, а той обича друг. Него пък, преди тебе е обикнал друг и т.н. Радвайте се, когато можете да обикнете и един, и втори, и трети, и четвърти. Радвайте се на всеки човек, в когото виждате проявлението на Бога. Какъв смисъл има да обичаш човек, а да не виждаш проявлението на Бога в него? Тази любов не е на място. Ако в човека, когото обичаш, виждаш Бога, тази любов е на място. И тогава никога не противодействай на тази любов. Радвайте се, когато виждате в човешката душа, в човешкия дух, в човешкия ум, в човешкото сърце проявлението на Бога. Радвайте се на онази светлина, която се проявява в човешките умове. Радвайте се на онези добродетели, които се проявяват в човешките сърца. Сега аз мога да ви похваля за едно нещо. Всички вие страдате от много голяма добрина. Вие сте подобри отколкото трябва. Единствената ви погрешка се заключава в това, че сте по-добри, отколкото трябва. Ако не бяхте по-добри, отколкото трябва, щеше да бъде добре, но всичката мъчнотия е в това, че сте по-добри, отколкото трябва. Да станете лоши, не можете. А като сте добри повече отколкото трябва, носите голям товар, който не ви е много приятен. Сега оставям тази задача вие да я решите. Нагоре не можете да вървите, но и надолу не можете да слезете. Тъй щото вие се намирате в положение […], т.е. навсякъде е запушено. Като се намира в това положение, човек казва: „Запушено е навсякъде, нищо не ми върви.“ Отде произлиза тази дума?

Един турчин умрял и отишъл на онзи свят. Докато бил на земята, работите му не вървели добре. Един ден започнали да го разхождат из невидимия свят. Като вървял, той виждал навсякъде чешми, които изобилно течели. Той запитал: „Чия е тази чешма?“ – „На Хасан.“ – „Ами тази?“ – „На друг Хасан.“ Така той обиколил всички чешми и се радвал на изобилието, което виждал. По едно време, той видял една чешма, която слабо течела, капка по капка. „Ами тази чешма, чия е?“ – „Твоя.“ Като видял чешмата си в това положение, той се навел, взел едно дърво и започнал да я човърка, да отвори широк отвор, да тече и през нея изобилно вода. Но като я чоплил, той я запушил още повече и водата съвършено се прекратила. Като се събудил от сън, видял, че това е сън, но все пак започнал да си мисли по този въпрос, какво да направи, за да отпуши своята чешма, да потече по-силно. Какво трябва да направи човек, за да се спаси от това, което запушва всички негови работи? Той трябва да мисли, да чувства и да действа правилно. При това положение и чешмата ти ще протече по-изобилно. Когато чешмата на земята на някой човек се подпуши, това показва, че благословението, което иде от Божествения свят вече е спряло. Проводниците на неговия живот са прекъснати. Ако питате един електротехник, на какво се дължи силата на светлината, той ще каже, че това зависи от предавателите. Същото може да се каже и за радиото. Често техниците казват, че във въздуха имало голямо напрежение, вследствие на което жиците и апаратът не могат да издържат. В това отношение електричеството често прави големи пакости. Често лампите не горят, вие завъртвате ключа, той не светва. Друг път го завъртвате на една страна, а той се отвъртва сам. Това се дължи понякога на голямото напрежение, а понякога на малкото напрежение. Коя е причината за това? Все някакво подпушване става. Често казват, че причината за прекъсването на тока или за това, че не свети, се дължи на крушките или на ключовете. Вие въртите един ключ, а той се развъртва. В бъдеще трябва да правите ключовете си да се звътват само надясно, а не наляво. Когато работи със сърцето си, човек винаги развъртва ключовете на ляво. Когато умът действа, той отвъртва ключовете на дясно. Ако умът отвъртва ключовете в същата посока, както и сърцето, работите му ще тръгнат назад. Умът и сърцето работят с енергии, които работят в две противоположни посоки: сърцето работи от ляво на дясно, а умът – от дясно на ляво. От тези два вида енергии се образува цял кръг. Ако енергиите не се срещат по този начин никаква светлина няма да има.

Та радвайте се за противоречията, които съществуват във вашия ум и във вашето сърце. Следователно когато се натъкнете на някакво противоречие, ще знаете, че жиците на вашата инсталация са скъсани. Съединете жиците на сърцето със сърцето и жиците на ума с ума да не става никакво прекъсване. Не спъвайте нито сърцето си, нито своя ум. Ако умът стане слуга на сърцето и започне да изпълнява всичките му желания, той е на крив път. Умът само трябва да подкрепва сърцето, да върши своята работа; и сърцето трябва само да подкрепва ума в неговите работи, но по никой начин да не отстъпват от своята работа. Сърцето като помпа трябва да изкарва кръвта и да я разнася по цялото тяло, да храни целия организъм. Работата на ума пък е да изпраща електрическа енергия към мозъка, по цялата мозъчна система, за да може човек да работи. Човек работи чрез нервната си система. Ако нервната система в него не работи, никаква работа в организма не може да се извърши. Ето защо, човек трябва да бъде внимателен, да не прекрати по някакъв начин Божествените енергии в природата.

И тъй, човек разполага с известна собственост – своето тяло, с което трябва да се заеме, да го изправи, както днес хората изправят своите къщи и апартаменти. За тази цел човек трябва да работи върху челото си, за да има широко, високо и изправено чело. После очите на човека не трябва да бъдат нито много далеч, нито много близо до носа му. Съвременните хора не знаят още, как да гледат. Те трябва да се учат да гледат правилно, за да могат правилно да възприемат светлината. Когато гледа нещо, погледът, т.е. лъчът, който излиза от очите му, трябва да образува ъгъл от 45 градуса. Ако, като се моли, човек гледа надолу, неговата молитва отива надолу в трапа. Очите, умът на човека трябва да бъдат насочени нагоре. Мисълта му също трябва да се отправя към Бога. Като се моли, човек трябва да се изолира от ония мисли и чувства, които го спъват. Това значи да се изолира човек от света. Електротехниците знаят как да изолират жиците, да не тече по тях тока напразно. И човек трябва да знае, как да се изолира от света, да не му влияе. За тази цел, ако искате да се освободите от шума на света, турете в ушите си памук. Искате ли да се освободите от неприятни миризми, турете в носа се памук. Ако не искаш да запушиш носа си с памук, излез от това място, дето миризмата е лоша. Днес електротехниците търсят начин, как да се освободят от шума, който се дига в аеропланите. В човешкия мозък съществуват същите апарати, каквито и в аероплана и радиото. Човек има такива апарати, с които всеки момент може да се изолира от външния шум. С други думи казано, човек може да се подигне с мисълта си така, че да стане глух за най-големия шум около себе си. Мислете за онези работи, на които трептенията са бързи и силни. Не мислете за онези мъртви работи, които са в покой. Те са неподвижни. Не мислете за неподвижните планини. На вас планините се виждат неподвижни. Не, това е една оптическа измама. Ако вашето зрение е развито, ще видите, че има едно движение в планините, каквото никога не сте предполагали. Следователно всички неща, които бавно се движат, те носят със себе си една по-ниска енергия, която ни спъва. Всички тела, които се движат бързо, те носят в себе си висша енергия, която се отразява добре на човека.

И тъй, истинският живот зависи от онези безсмъртни трептения в природата. Значи, има в природата смъртни и безсмъртни трептения. В природата има смъртни трептения на светлината, но има и безсмъртни трептения на светлината. Също така има смъртни трептения на топлината, но има и безсмъртни трептения на топлината. Мислете тогава върху безсмъртната светлина и топлина, които носят живот в себе си. Ако човек може да постави тялото си, както мозъка си на действието на безсмъртната слънчева светлина и топлина, той ще може да възприема такива звукове от слънцето, каквито никога не е чува. Тези звукове идват от слънцето. Достатъчно е човек да развие в себе си тази способност да се свързва с безсмъртната светлина и топлина на слънцето, той ще може да се съобщава със съществата от невидимия свят, от горните светове изобщо. Така, като че с радио слуша, той ще почне да приема новини от слънцето. Жителите от слънцето ще почнат да ви разправят, кога колко големи петна ще има на слънцето, какви преобразования стават там, какъв бюджет определят и т.н. Ще кажете, че тези неща не ви влизат в работа. Радио е това. Искате или не, ще можете да се съобщавате с горния свят. Сега ние сме в България, но по радиото можем да слушаме какво става в Лондон, в Берлин и по целия свят. Едно време това не беше възможно, както днес не е възможно да се съобщава човек от слънцето със земята. Както е възможно да се съобщават хората от едно място на друго на света, така един ден ще бъде възможно да се съобщават от слънцето до земята. Че ако вие искате да се разговаряте с Господа, това е още по-невъзможно. Тогава как казвате, че някой се е разговарял с Господа? Господ е създал света, като предметно учение, да се учим обективно. Цялата вселена е едно обективно училище, в което човек трябва да учи, да се развият всичките му дарби и способности. Без това училище ние нямаше да имаме никакъв успех. Като знаете, че Бог е създал света, вие не трябва да се обезсърчавате. Вие днес сте повече от това, което сте били в миналото. Ще дойде ден, когато ще бъдете повече от колкото сте днес. Ето, днес има добри певци на земята, но те трябва още повече да развият своя глас. Ако един ангел дойде на земята, той ще има съвършено различен глас от този на най-добрите певци на земята. Той може да взима и до девет и до десет октави. Ако хората слушат този ангел, те не могат да издържат на трептенията на неговия глас и ще заспят. Същото може да се каже и за всеки оратор, чиито трептения надминават тия на седемте октави. Публика, която слуша такъв оратор, не може да издържа на неговите трептения. Тя непременно ще заспи. Това показва, че има известни трептения, които предизвикват в нервната система на човека такива трептения, на които той не може да издържа. Тъй както е, устроена днес нервната система на човека, той не може да издържа на голямо напрежение.

Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Ние сме изпратени на земята като малки, разумни деца да се учим. Небето за сегашното състояние на хората е недостъпно. Вие можете да бъдете на небето и нищо да не разберете от живота там. Ако при това състояние, в което днес се намирате отидете на небето, при този висок свят, вие там не можете да се учите. Там няма условия за вас. Там можете да отидете на гости, за малко време, но веднага ще ви пратят в по-долните светове, дето можете да учите. По-долните светове са свързани със земята. За да бъде небесното училище достъпно за вас, вие трябва непременно да слезете на земята, там да свършите курса. Като свършите земния курс, тогава ще можете да се учите и в небесното училище. За небесното училище се изисква по-високо съзнание. Казват някои: „Защо ни е земният живот?“ Че ако вие не можете да разберете земния живот, небесния съвсем не можете да разберете.

Казвам: Радвайте се, че сте дошли на земята. Казвате: „На какво да се радваме?“ Лесно е да се каже, радвайте се, но не е лесно да се радва човек при всички условия, при които живее. Още от най-дълбока древност, при възпитанието на окултните ученици, техните учители са прибягвали към различни средства, правили са с тях различни опити да им покажат илюзиите в живота, да ги освободят от заблужденията, от временните, от преходните състояния. Те са водили учениците си при една голяма змия, с отворена уста, която веднага ги поглъщала. Като се доближи някой ученик при змията, тя веднага го глътвала. Така се изгубвали един след друг учениците. Но змията била така направена, че от едната страна ги гълтала, а от другата пак ги изкарвала навън. И смъртта, от която хората се плашат, е нещо подобно на тази змия. Докато мислят, че смъртта ги е глътнала, тя ги изкарва от другата страна цели, неповредени. Та, когато мислите, че някой човек е умрял, ще знаете, че това са илюзии на живота, илюзии на човешкия ум. Човек може да умре, да престане да функционира, само ако не вярва в Господа. Така може да престане една фабрика, да работи, ако няма енергия в себе си. Така е и с плодовете.

Следователно всеки човек, който няма Божествена енергия в себе си, той може да умре, да престане да функционира. Човек не може да се изгуби. Какво представя човекът? Според изчисленията на някои учени, човек е съставен от триста милиона, а според изчисленията на други от 30 милиарда клетки. Значи 30 милиарда клетки съставят човека. Това е грамадно общество от души. Всяка една от тия души има свои желания, свои мисли и чувства, своя свобода. Всяка душа има свой стремеж. Обаче, всички тия души се подчиняват на една централна душа, която минава като цар през всички останали души. Всяка една от тия души се надява един ден да стане като централната. Значи, всяка една от тия души съставя един член от това голямо общество. Следователно каквото представя всяка една от тия души в организма на човека, такова нещо представя всеки един човек във великия Божествен организъм, в Битието. Всеки човек е една малка душичка от великия Божествен организъм. Вие сте свободни, но се подчинявате на закони, които са общи за целия организъм. Така трябва да гледате на човека. Широко съзнание се иска от вас. Та понеже живеем като части от общия Божествен организъм, затова трябва да изпълняваме волята Божия. Като слушаме волята Божия и я изпълняваме, волята Божия ще бъде наша воля, но и нашата воля ще бъде воля Божия. И тогава, каквото Бог направи, ще бъде добро и за нас. Като не знаят това, хората се отделят от Бога и мислят, че могат да живеят вън от Него. Всичко можете да направите, но да живеете вън от Бога, това е невъзможно. Опитайте се да живеете вън от Бога, да видите какви страдания и нещастия ще ви нападнат. Само при това положение ще се убедите, че вън от Бога няма живот. Вън от Бога е смъртта, а в Бога е животът. Като си в Бога, ти живееш в надеждата, във вярата, в знанието и в свободата. Докато си в Бога всичко можеш да направиш. Само в Бога можеш да създадеш своя рай. Вън от Бога вие сте в ада.

Затова помнете следната мисъл: „Щом Бог е в мене и аз в Него, всичко мога да направя.“ За новите хора това трябва да бъде мотото: „Бог в мен и в Бога всичко мога.“ Това не трябва да бъде само на думи, но и живот да стане на човека. Всеки да си каже в себе си: „С Бога в мене, каквото иска Той да направи и аз мога да го направя.“ Каквото ти каже Господ, каквото ти каже твоят дух, каквото ти каже твоята душа, каквото ти каже твоят ум и каквото ти каже твоето сърце, направи го без страх. Направиш ли го, няма да сгрешиш. Така ти ще направиш едно велико добро за себе си и за другите.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

Шеста неделна беседа от Учителя, държана на 6 ноември 1938 г. София – Изгрев