Разлика между версии на „Що има вътре в човека“

Текуща версия към 06:02, 22 юни 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г.

Любовта дава живот (1938–1939)

Що има вътре в човека

Ще се развеселя.

Отче наш.

Ще прочета втора глава от Евангелието на Йоана. Ще говоря върху темата, която Христос е изказал в 25 стих от същата глава: „Понеже Той познаваше, що има вътре в човека.“

„Що има вътре в човека.“ Този стих в прочетената глава е взет в друг смисъл, но аз ще го взема в положителен смисъл. Аз не искам да ви проповядвам, не искам нито да ви морализирам, не искам да ви говоря, че ще станете богати и красиви. Всички тия неща не зависят от човека. За да бъде красив, човек трябва да се е родил красив. За това даже и не говоря. Ако не се е родил красив, ако не се е родил добър, ако не се е родил учен, човек не може да бъде нито красив, нито учен, нито добър. Според мен всички хора се раждат с определени качества.

Сега аз ви държа една професорска лекция. Това е наука. Това е професорска лекция. В човека има нещо, което той не го съзнава. В човека има много възможности скрити, които той не ги съзнава. В човека има известни ламтежи, известни стремежи, но понякога той се намира в известни противоречия, вследствие на което изпада в положението на пеперуда. Има случаи, когато някоя пеперуда влезе в някоя къща и като не може да излезе оттам, отдето е влязла, тя отива към прозореца и започва да се блъска с крилата и с главата си в прозореца, да го счупи за да излезе навън. Тя не подозира даже, че главата ѝ не е толкова яка, да може да счупи прозореца. Главата ѝ не е толкова яка, прозорецът е по-як от главата и от крилцата. Вследствие на което тя пада на земята. И човек си задава въпроса, добър ли е, има ли някакви дарби или няма? Да се задават такива въпроси, това значи да се блъскате. Аз ви казвам: Вие имате дарби повече, отколкото трябва. Въпреки това всички хора страдат от сиромашия. Ако нямахте дарби, вие щяхте да бъдете по-щастливи. Но понеже имате дарби, те ви причиняват нещастия и страдания. Ако вие надувате един мехур, който, като гайдата няма отде да издиша, той ще се пръсне. Сега всичките ви страдания са резултата от това надуване. Сега вие разсъждавате и казвате: „Аз искам ли да ме надуват?“ Ти не искащ, но кой човек в света не е надут? Всичко в света е надуто. Аз взимам думата „надут“ в частичен смисъл и другото значение на тази дума е дошло отпосле. Има нещо вложено в тази дума. Възможно е някога вложеното да не е толкова ценно, както капиталът е ценен. Някога капиталът може да е много ценен, но човек не знае как да използува този капитал. Запример, някой човек може да е роден с отличен глас, с глас на гениален певец, но ходи с мотика и лопата да рови тук-там, да копае земята. И най-после той казва: „Дотегна ми вече да ровя, дотегна ми да копая.“ Друг някой ходи с игла да шие, но нищо не изкарва, а е надарен от природата без да знае това. С гласа си този човек щеше да принесе много по-голяма полза, отколкото с мотиката и с ралото си. И това, дето ходите с иглата си да шиете дрехи, няма да ви ползува толкова, колкото гласът ви щеше да ви ползува. Казвам на този, който копае и на този, който шие дрехи: Тези работи не са за вас. Не се занимавайте с тях. За онзи, който е роден да бъде добър шивач, нека се занимава с шивачество. Онзи, който е роден за земеделец, нека се занимава със земеделие. Кой за каквото е роден, с него да се занимава. Но никога не се занимавайте с работа, за която не сте родени. Защото, ако ние мислим отсега да станем такива, каквито не сме родени, това е трудна работа. Вярно е, че ние сме родени за нещо, но трябва да определим, за какво сме родени. Всеки човек е роден за нещо. Поетът трябва да определи, за какво е роден. Философът трябва да определи това, за което е роден. Добрият човек трябва да определи това, за което е роден. Ученият човек трябва да определи, това за което е роден. Силният човек трябва да определи това, за което е роден. Това са дарби. Всеки човек има хиляди възможности да се прояви. Казвам: От самия човек зависи най-първо да определи за какво е роден. Ако сам не можеш да се определиш, ти трябва да намериш някой, който да определи за какво си роден. Сега да ви дам едно малко изяснение. Понякога вие седите и виждате, че не живеете, както трябва. Вътрешно, по закона на интуицията, вие схващате, че във вашия живот има нещо дисхармонично, вследствие на което не живеете, както трябва. Вие отдавате тази дисхармония на нещо вън от вас. Вие мислите, че тя е някъде вън от вас. Не, тя е в самите вас. Има случаи, когато пътници в пустинята дигат толкова голям прах около себе си, че нищо не виждат. Около тях е голяма мъгла. Те мислят, че причината за тази мъгла се крие някъде извън тях. Не, те сами са дигнали този прах около себе си. Какво трябва да прави човек, като върви по този прашен път? Не е само физическият прах, който плаши хората. Има един умствен, един сърдечен и един волев прах - прах на ума, на сърцето и на човешката воля. За да се махне този прах, човек трябва да има вода. През цялото време, като пътува, човекът трябва да полива пътя си с вода, за да не се дига прах. Природата е много умна, и затова като види, че във въздуха се е дигнал много прах, който става неприятен и вреден за разумните същества, които живеят на земята, тя изпраща водните капки на помощ. Всяка прашинка става като център на водните капки. Водните капки свалят всички прашинки на земята, като им казват: „Вашата работа не е тук, горе, във въздуха, но долу на земята, дето ще бъдете по-полезни.“ Като паднат на земята, прашинките се наслояват една върху друга и по този начин образуват почвата. Въздухът трябва да бъде чист за дишане. Следователно какво се изисква от нас, за да бъде животът ни нормален? Мислите ни трябва да бъдат чисти, да не съдържат този вътрешен прах, който ни причинява ред страдания. Запример, ако сега сте в Германия или в Чехия, какво ще мислите? Ако сте в Германия, ще мислите, не може ли по някакъв начин да вземете Судетската област? Като чехи пък ще мислите, не може ли да задържите тази област за себе си? Сега вие не знаете, как ще се развият работите. Нито чехите, нито германците знаят това. Всеки вярва в нещо. Но може ли да постигне това, в което вярва? Всички онези работи, в които човек вярва и не влизат [в тях], обаче, Божията Любов, Божия Мъдрост и Божия Истина, са непостижими. Същия закон се отнася и за личния живот на човека, и за семейния му, и за живота на обществата, на народите, на цялото човечества. Всички онези работи, както и мислите, и чувствата, и постъпките ви, в които влизат и трите елемента, водят към известно постижение. Сега ето как седи въпросът. Ще изясня мисълта си с един анекдот за Александър Велики.

Когато Александър Велики превзел една страна, срещнал един добър старец, който му разправил една от своите опитности в живота си. Един ден този старец купил една нива от някого и започнал да я обработва. По едно време той се натъкнал на едно голямо съкровище, заровено в тази нива. Той веднага занесъл съкровището на човека, от когото купил нивата и му казал: „Намерих това съкровище на нивата, която купих от тебе, но ти го донасям, защото аз купих само нивата, но не и съкровището, което беше в нея.“ Човекът му отговорил: „Ти си купил нивата ми, а заедно с нея и съкровището.“ – „Не, аз не го искам.“ – „Аз пък не го приемам назад, то върви с нивата заедно.“ Единият го дава, другият не иска да го вземе. Единият не иска да го вземе, другият не го дава. Сега, както ви виждам, вие ще кажете: „Да бяха турили нас на това място.“ Съвременните хора на 20 век веднага биха разрешили този въпрос. До времето на Александър Велики този въпрос не е бил разрешен. Старецът запитал Александър Велики: „Ти какво казваш, какво трябва да се направи?“ Александър Велики отговорил: „И двете страни имат право.“ После Александър Велики запитал стареца: „Този, който ти продаде нивата има ли син?“ – „Има.“ – „Ти имаш ли дъщеря?“ – „Имам.“ – „Тогава оженете сина и дъщерята и дайте на тях гърнето със златото.“

Сега ще ви дам друго разрешение. Миналото и бъдещето се разрешават от настоящето. Сега ние спорим за настоящето гърне. Миналото отказва гърнето, казва: „То не е мое.“ И бъдещето отказва гърнето, че не е негово. Следователно гърнето е за хората на настоящето. Хората на настоящето, които сега се раждат, са хора на новите идеи. Ако хората, които сега се раждат, мислят, че могат да наредят работите си, според сегашните им разбирания, извън Божията Любов, Мъдрост и Истина, те са на крив път. В органическо отношение ние имаме много добри примери. Запример, какво ще бъде положението на крака, ако мисли, че той може да уреди работите си извън своето тяло? Той трябва да уреди своите работи съобразно цялото. Той не може и не трябва да се отделя от цялото. Кракът не може да стане по-голям от тялото. Той ще има определена големина. Ако стане по-голям от тялото, положението съвсем ще се влоши. Кракът трябва да има онази определена големина, която му е дадена от природата. Същият закон се отнася и до ръцете, и до очите – до всички удове на човешкия организъм. Какво ще придобие човек, ако очите му станат много по-големи, отколкото са сега? Не е въпросът в големината на нещата. Мнозина искат да станат по-големи, отколкото са. Въпросът седи в онази красива, разумна организация, която е поставена в един уд. Човек трябва да си зададе въпрос: При какви условия са се образували всички удове на неговия организъм, при какви условия са се създали растенията, рибите, птиците, млекопитаещите, как са се образували техните люспи, пера и т.н. Вие виждате една риба и казвате: „Риба е това, нищо повече.“ Не, на рибата са написани всички условия, при които е създадена. Ако става въпрос рибата днес да се създава, като риба, нейната работа е свършена. Днес това е невъзможно. Рибите се създадоха при такива специфични условия, които им осигуряваха възможностите на тяхното съществуване. Птиците, млекопитаещите, растенията също се създадоха при специфични условия, които носеха възможности за тяхното развитие и съществуване. При условията, при които са били създадени животните и растенията едни други си помагали. Тъй като днес сте родени, втори път ще бъдете родени при съвсем други условия. Нещастие ще бъде за човека да се роди два пъти такъв, какъвто е днес. Казано е в Писанието: „Роденото от плътта плът е, роденото от Духа, дух е.“ Но роденото от плътта е осъдено на смърт, а роденото от духа е предназначено за живот. Сега можете да ме запитате, защо, именно, плътта е осъдена на смърт? Защото в плътта не е вложена разумността. Защо умира човек? Човек умира по две причини: или защото няма достатъчно въздух и храна или защото няма прави разбирания за живота. Наистина, ако се свърши въздухът на човека, той веднага е осъден на смърт – няма условия да се прояви. Ако няма достатъчно храна, той пак няма условия за живот. Ако няма достатъчно мислова сила в себе си, той пак е осъден на смърт. Днес много хора страдат от неврастения. На какво се дължи неврастенията? На недоимък на нервна енергия в тях. Тази нервна енергия е потребна за съграждане на нервната система в човека. Някои пък се оплакват от болки в гърдите. Казват: „Те страдат от гръдобол, понеже не дишат дълбоко.“ – „Че откак съм се родил не съм престанал да дишам, все дишам.“ Да, но ти дишаш много плитко, не дишаш, както трябва. Така не се диша. Като дишаш, ти трябва да имаш съзнание, че дишаш, че приемаш едно Божествено благо – въздуха. Като дишаш, постоянно мисли за тази Божествена енергия, която е скрита във въздуха и че тя влиза в теб, за да подкрепи организма ти. Ти дишаш без да осъзнаваш, какво благо ти е дадено и приемаш в дробовете си. Ти дишаш и мислиш за съвсем други работи. Това не е дишане. Запример, мнозина мислят, какво ще стане с тях, ако земята се сблъска с някоя комета или някоя планета. Те мислят за неща, които могат да се случат само при една възможност на два милиарда случаи. При два милиарда случаи има само една възможност да се сблъска земята. А знаете ли, колко милиарди и милиарди случаи могат да минат, докато земята може да се сблъска с някоя комета или планета. По-скоро земята ще остарее, баба ще стане, отколкото да дочака времето на някакво сблъскване. Според астрономите, някои звезди се явяват и изчезват. Има звезди от първа степен по своята светлина, но минава известно време и те изчезват. Щом изчезват, те стават тъмни тела и после умират. Като изгори, старото в нея изгаря и после отново се ражда. Същото става и с човека. Като умре и той изгаря, и после отново се ражда. Някои учени казват, че смърт не съществува за човешкото тяло. Те твърдят, че нищо в природата не се губи, нито се създава. Този закон се отнася, както за материята, така и за енергията в природата. Тъй щото и енергията в човека нито се губи, нито се създава. И животът, който съществува, нито се губи, нито се създава. Само функцията на нещата се замества. Когато детето расте и остарява, умряло ли е? То се е изменило само, но не е умряло. Та казвам: Смъртта е едно неестествено изменение на човека. В смъртта човек чувства, че не е опитал нещата. Някой казва: „Тежко ми е, искам да умра!“ – Защо? – „Не съм се наживял, както трябва. Ето, всички мои другари се ожениха, деца имат и жена, а аз не съм се оженил, някои от другарите ми станаха министри, а аз не съм постигнал това положение.“ Следователно смъртта е едно неестествено положение за човека, понеже у него остават известни мисли, чувства и желания, които не са задоволени. Значи, човек умира като един чиновник, когото преждевременно уволняват, вследствие на което, той не може да приложи силите си за благото на човечеството. Защо умира човек? Човек умира, понеже Бог го уволнява като неспособен за изпълнение на своята длъжност. Някои умират и ги назначават на по-висока служба. Други умират и ги назначават на по-ниска служба.

Сега ще ви приведа един пример от гръцката история, която българите са взели и в своя живот. Аз не искам да представя, какви са свещениците. Това не е наука, но взимам примера в друг смисъл. Да критикувам и това не е наука. Този свещеник казал на жена си: „Жена, ти трябва да знаеш, че аз съм праведен човек.“ Един ден той казал на жена си: „Жена, аз зная, че ще умра по-рано от теб, но като праведен ще отида направо в рая, при свети Петър. Като дойдеш и ти в този свят, там ще ме търсиш, няма да се луташ много да ме намериш.“ Наистина, свещеникът заминал по-рано. След десет години заминала и жена му. Като се видела на онзи свят, първата ѝ работа била да намери мъжа си. Отишла в рая, търси го тук-там, никъде не го вижда. Отива при свети Петър и пита за мъжа си: „Къде е попът?“ – „Не го знам, виж къде е записано името му.“ – „Търсих го в рая, но не го намерих.“ – казала попадията. – „Тогава иди да видиш в списъка на онези, които са в ада, може да е там.“ Попадията започнала да чете списъка и намерила, че името на мъжа ѝ било между тези, които са в ада. Тя отишла в ада, намерила там мъжа си и започнала да плаче. „Попадиьо, недей плака, защото и от моето положение има по-лошо. Аз съм поне на раменете на владиката.“ Значи, свещеникът си мислел, че като отиде на онзи свят, ще го назначат на една висока служба – при свети Петър, а той бил назначен на една долна служба – при Юда Искариотски. С този пример искам да ви покажа заблуждението на човека. Всеки си мисли, че като умре, ще отиде в рая. Едно е вярно само, че като умре, от тукашната си служба, човек отива на друга служба, но каква ще бъде тя – по-висока или по-долна зависи от неговия живот на земята.

Сега аз не искам да вярвате, но като отидете на онзи свят, ще го проверите, ще видите дали е така. Сега можете да се отнасяте критически, но ще го проверите един ден. Казвате днес, че това не може да бъде. Дали е така или не, като го проверите, ще видите. Като отидете на онзи свят ще проверите нещата, но сега си задръжте мнението за себе си. Сега аз се отнасям към личния живот на човека. Някога човек мисли, че може да постигне някои големи работи в света. Понякога човек си мисли, че ще стане поет, философ, министър, цар, какво ли не още, но като види, че това, което е мислил не става, той се намира в най-лошите условия на живота. Като види, че нищо не е постигнал, той започва да се утешава с този – с онзи. Той казва: „Ето, нашият Драган и той нищо не успя, и той е като мене. И той е закъсал.“ Не, не е хубаво да закъсва човек. Всяко закъсване показва, че този човек не е живял добре. Погрешката е в него. Всеки човек, който е дошъл на земята е способен за много добри и красиви работи.

Сега аз не взимам доброто в този смисъл, в какъвто днешните хора го разглеждат, защото в сегашния обществен строй личният морал седи по-високо от обществения. В лично отношение хората са много по-добри, отколкото в обществено. Лично хората постъпват много по-справедливо, отколкото народите един спрямо друг. Ако един по-малък народ не приеме условията на един по-голям, последният веднага му отваря война. За нищо и за никакво те избиват милиони хора. Какво придоби Европа от европейската война? Измряха шест милиона хора и то цвета на Европа. Аз не съм против това, което става в света. Аз зная, че всичко е за добро, но тук се дава жертва, която не е на място. Ако тия шест милиона хора бяха станали проповедници на правдата, на разумността, ако бяха станали учители на човечеството, ако бяха екипирани да работят за доброто на човечеството, цялата земя щеше да се превърне на рай. Обаче тия шест милиона хора измряха и работите на Европа не само,че не се подобриха, но се влошиха. Работите на народите се влошават, защото те нямат любов към Бога освен това те обичат да икономисват истината. Защото доброто за един народ трябва да бъде добро за всички народи. Разбирайте ме право. Всеки народ има право да диша свободно, да се храни свободно, да не умре от глад, да няма това задушаване и после да не се безпокои, какво ще стане с него утрешния ден. В този смисъл, казвам, че всички народи имат еднакви права. Ако става въпрос за една война при сегашните услови, като започнат да падат онези хвърчила, онези бомби от по 250–500–750 килограма, че няма да остане жив човек на земята. Къде ще се криете тогава, какво ще правите, кажете ми? Как ще се разрешават въпросите при това положение? Днес мъжът и жената се карат, но като падне една бомба между тях, всичкото каране ще свърши. Някъде станала министерска криза, но като падне една бомба между министрите, нищо няма да остане нито от тях, нито от кризата. В европейската война, колкото и да се крили в Лондон, достатъчно било да дойдат няколко германски цепелини, за да внесат страх и ужас навсякъде.

Сега аз искам да ви наведа на мисълта да гледате на нещата светло. Пред мен стой едно велико, светло бъдеще, за което сега говоря не е Божествен порядък на нещата, но човешки. Това са човешки разбирания, разбирания на хора, които са внесли своите мисли, своите идеи и желания, с които искат да направят порядък на природата. Обаче, природата санкционира човешките правила, закони и порядки дотолкова, доколкото те са в съгласие с нейните закони и порядки. Обаче, щом види даден човек, или дом, или общество, или цялото човечество, които са се отклонили от нейните порядки, тя се противопоставя, понеже не позволява никакво отклонение. Казвате, че природата отстъпва. Да, и природата отстъпва, и Бог отстъпва, но до едно време. Като дойдат 50–60-те години на човека, като изгуби парите, на които е разчитал, като изгуби здравето на което е разчитал, че като не му остане нищо, тогава само ще разбере, как е живял и какво е придобил или изгубил. Какво ще правите при това положение? Там, дето нещата се губят, това е човешкият порядък. Там, дето нещата се печелят, това е Божественият порядък. Това, което губиш е човешко. Това, което печелиш, е Божествено. Ако грешиш, ти си в човешкия порядък. Ако живееш добре, ти си в Божествения порядък на нещата. Това са максими, които имат отношение към живота. Достойнството на човека седи в това, да бъдем честни към себе си. Всеки трябва да има сила в себе си, да си каже: Аз искам да изпълня волята Божия. Не е достатъчно човек само да си каже, но като си каже, той трябва да изпълни казаното. Човек трябва да си каже: Господ е имал такова голямо доверие в мен, че всичко ми е дал. Следователно, и аз не искам да Му изневерявам. Срамота е за мен, да изневерявам на Този, Който е имал такова доверие към мен, каквото никой друг. При всички тия слабости, които човек има, Бог не се е поколебал в него. Като види, че грешите, Той пита: защо правите така? – Ами еди-кой си ми взе парите. – Лесна работа са парите. – Ама еди-кой си ми взе дрехите. – И за дрехите е лесна работа – пари, дрехи, колкото искате, само се примирете. – Ама хлябът ми отне. – Хляб, колкото искате. – Земята ми взе. – Със земя е пълно цялото пространство. Земя може да ви се даде, колкото искате. Ако германците искат земя, Господ може да им даде цялата месечина. – Но, кога? – Когато те сами си направят цепелини и се пренесат с тях. Идеята седи в това да се примирим. Човещина трябва да има между хората. Между всички народи и общества трябва да има човещина. Навсякъде трябва да владее пълна справедливост. Онова, което е добро за нас, трябва да бъде добро за всички. Така трябва да гледаме на нещата. Някой път ние гледаме пристрастно на всичко. „Що има скрито в човека?“ Сега ние живеем, за да се разберем на кой порядък служим, на човешкия или на Божествения. Ако умираме, ще знаем, че служим на човешкия порядък. Ако умираме и оживяваме, ние служим на Божествения порядък. Защото и в Писанието е казано: трябва да минем от смърт в живот. Сега аз искам да ви покажа ценността на този живот, през който сега минавате. Някой път вие сте недоволни от земния си живот. По-добър, по-красив от сегашния ви живот няма. Казвам ви: Не бързайте да отидете на небето. Сега земята е небе за вас. И като умрете, пак ще останете на земята. Аз поне така виждам нещата. Едва погребете някого, а той ходи из София. Софиянците са тук. Аз не искам да вярвате в това, което аз виждам. Това не е религия. Това, което аз виждам, остава си за мен. Един ден, когато проверите тия неща, тогава ще видите, вярно ли е това, което ви говоря, или не е вярно. Докато не проверите тия неща, вие ще мислите, че са приказки от хиляда и една нощ. Сега аз не искам да вярвате, но не искам да ви кажа, че не виждам тия неща, защото така ще излезе, че не говоря истината. Аз виждам нещата, но не с тези обикновените очи. С обикновените очи аз виждам само тия неща, които са на физическия свят. В това отношение аз имам три чифта очи. И вие имате три чифта очи, само че вашите два чифта са залепени с восък. Сега на всички ви казвам: турете очите си близо до някоя нагорещена /соба/, за да се стопи восъка. Щом восъкът от очите ви се стопи, вие постепенно ще почнете да проглеждате. На научен език казано, човек не може да прогледа умствено, докато не мисли. Човек не може да прогледа духовно, докато не чувствува. Не е достатъчно само да чувствува човек, но той трябва да има такъв силен импулс в себе си, че като му дойде някакво благородно чувство в сърцето или някакво благородно желание, да се стреми да го реализира, да преодолее всякакви препятствия, които срещне на пътя му. Само при това положение човек може да прогледа. Земята в това отношение е едно добро условие за развитие на човека.

Ако вие турите в действие всички възможности, които сега са ви дадени и ги разработите, вие ще влезете във втората фаза на живота. Втората фаза на живота седи в това, че вие ще влезете в духовния свят. Сега на земята всеки човек се намира в положението на дете, което е в утробата на майка си. Това дете още не диша, то е свързано чрез майка си с един малък канал, откъдето се храни, без още да диша. Това дете още не диша, понеже дихателната му система не е образувана. На деветия месец, когато дробовете му се сформируват, то излиза от утробата на майка си със своята първа мантия. Щом детето заплаче, това показва, че му е определено да живее. От този момент то започва да диша. Та казвам: Вие сега сте в утробата на майка си, не можете още да дишате. Остава още един месец, докато се родите. Вие сте вече в деветия месец. Като ви говоря така, вие мислите, че това се отнася за умиралка. Не, това е пробуждане. Съзнанието на човека трябва да се пробуди. Смъртта, от която се боите, не е нищо друго, освен минаване от смърт в живот. Този кръг, в който досега сте живели, се завършва, остава само още един месец. Този последен месец представлява разумният физически живот, който има да живеете на земята. Той може да продължи 10–20–30–40–50–100– до 120 години. Следователно, всеки човек, който е достигнал до положение да разбира живота в неговата пълнота, той има цели 12 месеца, които, умножени по 120 години, дават едно голямо число от години. Значи, всеки човек, който разбира живота си по този начин, той живее 1400 години на земята. И ако днес хората живеят малко на земята, това се дължи на факта, че те не разбират живота. А който го разбира, можете да си представите, какво високо развитие трябва да има. На физическия живот има условия, при които човек може да живее по-дълго време. Това се отнася до съзнателния живот. Когато човек дойде до тази епоха да живее 1400 години на земята, той ще бъде господар на своето положение, на своята съдба. И тогава няма да се вълнувате от сегашните събития. Не е ли добре сега човек да научи онези закони, според които да живее дълго време на земята? Казвате: какво ще правим толкова много години на земята? Тогава ще се разкрие пред вас голямо поле за умствена и духовна работа. Който е достигнал до тази епоха, той ще може свободно да пътува до месечината, до слънцето, до Венера. Ще си вземе един билет и сутринта ще тръгне за слънцето. За осем минути ще стигне там. Вечерта ще се върне, но пълен с новини. Това е за поощрение на човека. Казвате, че това не може да стане сега. Сега не може да стане, понеже е кратък животът ти на земята. Ако само в един месец човек живее 120 години, а в останалите месеци не може да живее толкова много, той не е разбрал законите на живота. Според астрологията, всеки месец носи в себе си известни качества. Всички месеци заедно пък, съставлява едно цяло.

Тази материя може да ви се вижда отвлечена, но аз говоря за постиженията на един човек, а не на небето. Аз говоря за тия хора, които могат да живеят 1400 години. Човек има чрезмерни желания, които в един кратък живот не могат да се реализират. Представете си, че всеки се намира в положението на Иова, който имаше много имоти, стада, говеда, синове и дъщери – всичко в изобилие. И той трябваше да мине приз един голям изпит, да изгуби всичкото си имане, всички синове и дъщери. Той мина през една ужасна криза в живота си. Жена му казваше: Какво мислиш за правдата сега? Кажи нещо за твоя Господ. Кажи една дума да се освободиш. В това време Йов направи много погрешки, но по отношение на бога не сгреши. Той казваше: бог е бил към мене всякога много добър, нищо не мога да кажа против Него. Като мина през големите страдания, Йов казваше: господи, много пъти съм говорил, без да мисля, но сега, след като Те виждам, нищо не мога да кажа. Като мина през тези страдания, всичко му се върна: имоти, говеда, овце, и най-после синовете и дъщерите му се върнаха, и то по-красиви от първите.

Казвам ви: В сегашния живот още на всеки човек трябва да стане това, което стана на Йова. – Като умрем ли, тогава ли ще стане това? – Не, още този живот човек трябва да мине през смъртта и да оживее, за да не става нужда да отива в другия свят и после да се връща. Хората искат да се подмладяват. И аз желая да се подмладите. За да се подмладите, определете си всеки ден да мислите по десет минути, да не допуснете в ума си нито една отрицателна мисъл. Дръжте в ума си мисълта, че всичко в света е направено много хубаво, всичко в света е възвишено и красиво. После, определете си десет минути да не допуснете в сърцето си нито едно отрицателно чувство. След това още десет минути определете, да извършите една добра постъпка, без никакво колебание, дали е прави или не. Значи, определете по половин час на ден, по десет минути в мисълта си, в чувствата си и в постъпките си, да не допущате нищо отрицателно и колебливо. По този начин само ще се подмладите. – Ама не мога да направя това. Щом не можете да го направите, вие сте осъдени да остареете. Не само сте осъдени да остареете, но и да умрете. Ако определите половин час, вие ще бъдете кандидати за един велик живот. Пред вас седи едно велико бъдеще. И тъй, десет минути ще определите в мисълта си за Бога, десет минути в чувствата си и десет минути в тялото си. Желая ви да направите това.

Благословен Господ Бог наш.

Тайната молитва.

Първа неделна беседа от Учителя, държана на 25 септември 1938 год. 10 ч. пр. обяд. София – Изгрев.