Разлика между версии на „Раздай всичко!“

Текуща версия към 11:25, 18 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1924 г.

Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)

2. Раздай всичко!

Беседа, държана от Учителя, на 26 октомври, 1924 г.

И някой си големец Го попита и рече: „Учителю благи, що да сторя, за да наследвам живот вечен?“ [Лука 18:18]

Ето едно умно запитване. Самото запитване показва, че този богат и млад човек е бил умен. Той не задава на Христа въпроси, как може да бъде учен, как може да бъде силен, но Му задава въпроса, как може да наследи вечния живот.

Вие пък сега може да си зададете въпроса: защо този богатият човек е запитал Христа именно това? – Интересувал се е. За да се зададе един въпрос, може да има няколко подбудителни причини, най-малко три подбудителни причини. Някои казват: Попитай ме нещо, за да те позная, какъв си. Всякога, когато запитваме нещо, този, който запитва, по запитването се познава какъв е; и този, който отговаря, се познава по отговора, какъв е.

Съвременните хора поставят всички неща в света тъй, като че нямат никаква връзка помежду си, а те не знаят, че постоянно запитват. Например, те запитват: Защо аз страдам, аз ли съм най-големият грешник, защо тази сиромашия върви по стъпките ми, защо боледувам, защо в това сполучвам, в онова не сполучвам? И след всичко това питам: Защо този богатият момък запитва така Христа? Питам ви аз, кой въпрос е по-важен, вашият, или неговият? – Неговият, разбира се. Е, защо страдате. Ако сте при турците и ги запитате защо страдате, те ще ви кажат: Страдаш, защото си серсемин и будала. Обаче, ако запитат нас, културните хора, защо страдаме, ние няма да отговорим така. Ние ще отговорим: Понеже не сме спазили законите на природата, понеже сме направили някакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме. Следователно, като изправим тия опущения, като загладим грешките си няма да страдаме. Но, източните народи са особени в своите схващания. Преди няколко време един приятел ми разправяше един арабски анекдот. Той е следният. Когато Господ създал света и всички животни, определил на всяко животно да живее по 30 години: на човека определил 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пак 30 години. Един ден Господ повикал магарето и го запитал: „Ти благодарно ли си от 30 те години?“ – „Е, Господи, не искам да живея 30 години, много ми са! Този бой, тези подигравки, който се сипят върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина. Вземи 15 години.“ Понеже човекът бил цар, живял добре, казал: „Господи, аз съм цар, ще управлявам дълго време, дай на мене тези 15 години.“ Той имал 30 години, и като взел 15 години от магарето, станали му 45 години. После Господ извикал кучето и го попитал: „Ти доволно ли си от твоите 30 години?“ – „Много ми са тия 30 години, да ходя да се скитам натук-натам, да зъзна на студа, посъкрати ги малко.“ Съгласил се Господ, взел 15 години от живота на кучето и пак ги дал на човека, та му станали 60 години. Най-после Господ извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живееш 30 години?“ – Не, не искам, Господи, да бъда подигравка на света, да ме карат да се качвам и да слизам от върлините, много ми са тия години, посъкрати ги малко. И от нея взел Господ 15 години, та ги дал на човека. Затуй животът на човека се продължил повече, отколкото на другите животни. Питам сега: Какво искал да каже този, който е създал анекдота, каква идея е скрил в него? Ако питате турците, защо страдат хората, те казват, че хората страдат, защото са серсеми. От този анекдот, според арабите, до 30 годишната си възраст човек живее добър човешки живот; от 30 годишната си възраст нататък, до 45 години живее магарешки живот; от 45–60 годишната си възраст живее кучешки живот, а от насетне – маймунски. Щом дойде човек до годините, които е взел назаем от магарето, казват: е, от магарето си взел. Като дойдат в живота на човека много страдания, казват: е, от кучешкия живот си взел, нищо, ще теглиш. Щом дойде човек до годините, които взел от маймуната, казват: Е, от маймуната си взел, ще се подиграват всички хора с тебе, но и това ще претърпиш. Истинската философия на живота седи в това: ако постъпваме според ума на магарето, ще носим последствията на магарешкия живот; ако постъпваме според ума на кучето; ще носим последствията на кучешкия живот, ако постъпваме според ума на маймуната, ще носим последствията на маймунския живот. Значи, всеки един живот се обуславя от степента на вътрешната интелигентност, т.е. от съзнанието, което човек има. Магарето е магаре, понеже се спряло на този уровен на развитие. Най-напред Господ го направил с много малък ръст и било смирено, но после то поискало да не остава тъй незабелязано, поискало да има голяма форма, да бъде гласовито, и да разрешава важни философски въпроси. И действително, то разрешило всички въпроси, понеже днес все за него се говори. Дето и да отидеш, все за него са разправят. Да, но то е станало магаре, понеже е изменило Божествения план.

Този големец идва при Христа и Му казва: „Учителю благи!“ Христос го пита: „Защо ме наричаш благ? Благ е само един Бог.“ Христос му показва пътя, за да наследи вечния живот. За да наследим вечния живот трябва да се освободим от всички онези спънки за постигане на този живот, т.е. дотогава, докато човек е свързан с хората и чака те да му покажат пътя, те да му покажат това-онова, те да го повдигнат, той не може на намери вечния живот. Значи, докато си свързан с хората, не можеш да намериш пътя. Ти, като този богатият, ще отидеш при Христа и ще Го питаш, как да наследиш вечния живот. Този богатият се приближава до Христа по човешки и Му казва: „Учителю благи!“ „Защо ме наричаш благ? Само Бог е благ.“ Важен е този принцип, който трябва да залегне в нашите души, че само Бог е благ. Ако ние признаваме само Бога за благ, тогава ще настъпи вечния живот, но понеже ние сравняваме хората, кой е повече, и кой по-малко благ, ние се заблуждаваме. Ако искаме да разрешим въпросите в света, те тъй палеативно не се разрешават. Има известни погрешки в света, които се поправят постепенно, но има погрешки които се поправят изведнъж. например, има някой, който пуши тютюн, и постепенно, всеки ден съкращава цигарите, докато най-после се откаже съвсем. Някой пък каже, и изведнъж свърши, отсече – престава да пуши. Вие казвате не, постепенно ще намаляваме цигарите, човек не може изведнъж да се поправи, постепенно трябва. Да, това е единият метод.

Христос се обръща към богатия и му казва: „Добре, ти знаеш заповедите, но на четири неща трябва да обърнеш внимание – да не прелюбодействаш, да не убиваш, да не крадеш, да не лъжесвидетелстваш.“ Прелюбодеянието е нечистота, то е един грях по отношение самаго себе, по отношение своята душа. Щом прелюбодействаш, ставаш нечист, а при нечистия живот вечният живот не може да дойде. Вторият грях е да не убиваш. Убийството е нещо външно, то значи да махнеш противника си. Третият грях е да не крадеш. Да крадеш, това е желанието у човека да взима чуждото, да го внесе в себе си. Да не лъжесвидетелстваш, то значи да не се стремиш да закриеш всички свои грехове. При тия грехове ти опетняваш себе си. Всички грехове започват почти от тия четири основни грешки. Този големец казва на Христа: „Всичко това съм спазил от младини, какво още да сторя?“ Христос му отговорил: „Още едно ти не достига. Иди, продай всичкото си имане, и го раздай на сиромасите.“ То значи: ти си се научил до сега само да взимаш, а законът е, че трябва и да даваш.

Сега, този въпрос – какво трябва да направя, за да наследя живот вечен – всеки един от вас трябва да си го зададе. Онези пък от вас, които имат вечния живот, трябва да си зададат въпроса: какво трябва да правя, за да запазя вечния живот? Но, след това има и трети въпрос: как човек да използва този живот в онзи Божествен смисъл, който е скрит вътре в него, защото за това е дошъл на земята. За да могат тия въпроси да се разрешат правилно, човек трябва да проучи своето съзнание. Вие може да попитате съвременните хора за едно тяхно състояние, за едно тяхно действие, за едно тяхно чувство, или за една тяхна постъпка, дали са прави или криви, те не могат да ги определят. Нещата, обаче, вътре в нашето съзнание, са точно определени. Човек никога не може да направи една постъпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не. Той в себе си знае, дали стъпката, която е извършил е права или крива. Онези които наблюдават отвън, може да имат криви понятия за нас, но ние самите никога не можем да имаме криво понятие. Опасността в съвременния живот е там, че ние някой път подценяваме своите лоши постъпки, а някой път подценяваме своите добри постъпки. Това са две опасности, защото лошата постъпка сама по себе си трябва да се изправи, а цената на добрата постъпка никога не трябва да се понижи. Всяко нещо си има своята цена. Една постъпка е дадена сила в света, и от нея ти не можеш да извадиш нещо повече от това, което тя съдържа в дадения случай.

Вечният живот, това са известни условия, при които човешкият дух може да се развива. При обикновения живот всичко онова, което имате, ще го изгубите, ще го изиграете, а при вечния живот всичко онова, което имате, ще го запазите за себе си.

Сега, мнозина запитват: Ние не трябва ли да живеем? Да, съгласен съм, че трябва да живеем, но как трябва да живеем, в какво седи истинският живот? Вземете. например, какви трябва да бъдат отношенията между двама приятели? Всеки от вас знае, какви трябва да бъдат отношенията между двама приятели, какви трябва да бъдат отношенията между господар и слуга, какви трябва да бъдат отношенията между учител и ученик. Отношенията между господар и слуга не са само отношения на заповеди и изпълнения. Между господар и слуга пак има благородни отношения. Отношенията между учителя и ученика не са само преподаване и учене на уроци. Това са само подтици, които свързват две души, дошли на земята. Някой път ние казваме, че ученикът може да стане учител, и учителят може да стане ученик. Това е право, може така, но има един закон, който определя нещата по следния начин: висшето никога не може да стане ученик на нисшето, и нисшето никога не може да стане учител на висшето – нищо повече! Туй е строго определено, и вие никога не можете да измените тия неща. От греха човек може да се учи, но от греха човек да стане учител е невъзможно. Ние казваме за някого: Той е лош човек, но един ден той може да стане даже и светия, Учител на света. Не, той никога не може да стане светия, да стане Учител на света. Ако по този закон един лош човек може да стане добър, то, казано е още в старо време, може ли от онзи извор, от който изтича мътна вода, едновременно да изтича и бистра вода? Ние знаем, че всички онези извори, от които изтича мътна вода са плитки, а всички онези извори, от които изтича бистра вода, са дълбоки. Следователно, по същия закон ние определяме: Всички хора, които грешат, изтичат от плитко, те са вплетени в материята, или, казано другояче, те разсъждават по човешки върху нещата. тяхното съзнание не е пробудено, те не живеят Божествен живот.

Този богатият човек бил умен, той задал един въпрос на Христа, но след това си отива тъжен. Казва си: Трудна задача е тази! Казва Христос: „Колко трудно ще се спасят богатите хора!“ Защо ще се спасят трудно? – Понеже не са готови да направят жертва, която изисква вечният живот.

Тогава Христос казва: „Невъзможното за човека, за Бога е възможно.“ Този богатият човек не беше в едно безнадеждно състояние, за да не може да изпълни това, което Христос му каза. Той наричаше Христа „Учителю благи“ и казваше, че изпълнил четирите положения на Мойсеевия закон, т.е. надвил на всички слабости в човешкия живот, но когато Христос му казва, че в него има възможност да победи и туй последното, в него се забеляза една неготовност.

Всички съвременни християни сте именно в този последен стадий. Вие знаете, че Христос е благ, четирите заповеди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде до последната, че трябва да ликвидирате, спирате се и казвате: Мога ли да раздам всичкото си имане, мога ли да бъда толкова серсемин, че да ми се смеят хората? Затуй от всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вътрешна философия на живота. Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме със своите наследствени черти, мислим за баща си, за майка си, за дядо си, за баба си: какви въпроси са разрешили, но точно за себе си не мислим. Когато дойде да разрешаваме нещо за себе си, ние минаваме бегло, не се спираме върху своя дух, върху своята душа, върху своя ум и върху своето сърце, и ако даже се спрем, ние се спираме върху туй, което обществото изисква. Ние сме толкова повърхностни! Например, някой иска да стане пръв министър в България. Това е един вътрешен стремеж, но повърхностен. Някой иска да стане учен човек. Това е един вътрешен стремеж но повърхностен. Не, в човешката душа има вложено нещо по-дълбоко от това, което ти искаш: да станеш пръв министър.

И тъй, основният въпрос, първият въпрос, който още не сте разрешили, то е, че вие още не сте познали, кой е благ в света, т.е. нямате още онази мярка, с която можете да мерите човешките отношения. Вземете, например, две окултни общества, или едно спиритическо и едно теософско общество, по какво се различават те, имат ли някакво съществено различие? Един спиритист има душа, и един теософ има душа, един спиритист има дух, и един теософ има дух; един спиритист има ум, и един теософ има ум; един спиритист има сърце, и един теософ има сърце; един спиритист има воля, и един теософ има воля. Има ли някакво съществено различие между тях? Вие лесно можете да направите един теософ спиритист, и един спиритист теософ. Аз наричам това „закон на боядисване“. Аз мога да направя когото и да е от вас, какъвто искам: син, зелен, червен – мога да му дам каквато краска искам. Ами когато някой стане или съдия, или правник, или учител, или професор, или какъв и да е, по какво се различават те? – По нищо. Това е само една боя, един етикет, който като се смени, нищо не остава от него. Следователно, когато започнете да разрешавате истински въпросите, вие ще снемете всички етикети. Вие ще се поставите в онова първоначално състояние, в което се намира вашия дух, вашата душа, вашия ум и вашето сърце. Вие ще отстраните всички онези отношения, който съществуват между хората и вас. Те са лъжливи. Нима аз ще се занимавам с това, кой какво пише във вестниците: че ме хвалили, че ме корили? Това са празни работи! Това, че ме хвалили, аз го наричам граматическо повдигане. Например, пишат на дъската: Иван е добър. Може ли Иван на дъската да стане добър? Дойде преди няколко дни при мене един приятел и ми разправяше, че един ученик написал на дъската пред своя учител следното изречение: Черната дъска е комета. Да, като изречение, граматически то е право, но логически е безсмислено. Следователно, нещата граматически са прави, но логически не са прави. То значи, че по форма тези неща имат връзка, думите в тях граматически са наредени правилно. Та, ние, съвременните хора, разсъждаваме все граматически. Туй наричам „буквата на закона“. Казват: Тия думи са наредени граматически правилно. Да, но не всякога граматически наредените думи са правилни. Когато пишат на дъската, че някой е добър, в действителност той не е всякога добър. Доброто никога не може да се напише на черната дъска. Казваме: Белият плат. Да, но белият плат не може да се напише на дъската. Следователно, онова, което в нашия живот е същинско, не може да се изкаже. Ако вие ме запитате, обичаш ли ме, или не, граматически мога да ви кажа: Обичам ви. Това е едно правилно граматическо изречение, но обичта с думи не се изказва. Какво разбирате вие под думата „обич“. Един разбира едно, друг – друго. Казва някой: Обичаш ли ме? – Обичам те. Е, тогава погледни ме малко. Детето казва на майка си: Мамо, обичаш ли ме? – Обичам те. Е, ако ме обичаш, дай ми крушки. Дъщерята пита баща си: Татко, обичаш ли ме? – Обичам те. Купи ми тогава шапчица, обуща или някоя книжка. В какво седи обичта: в книжчицата ли, в шапчицата ли, в дрехите ли, или в това-онова? Попитайте едно дете, в какво седи обичта? И то ще ви каже нещо, но философското разрешение не е там. Кажете ми вие, какво е философското разрешение на обичта? Е, казват, при обичта имало някакви вибрации на сърцето. Добре, тези вибрации ти опитал ли си ги, виждал ли си ги? Где са инструментите, с които си ги опитал? Колко трептения прави сърцето ти при тази обич? Ама тази дума „обич“ имала съдържание. Хубаво, где е нейното съдържание? Аз не виждам никакво съдържание. Това са символи, с които ние си служим. В дадения случай, когато аз произнасям думата „обич“ тя заради мене има толкова съдържание, колкото е определена в моето съзнание. Тази дума се произнася безгласно. Гледам, някой беден човек зъзне пред мене. Аз веднага произнеса в себе си думата „обич“ и му дам дрехи, обуща, шапка. Това значи обич. Някой пита: Обичаш ли ме? Аз няма да говоря, но ще направя нещата. В духовния свят е престъпление да кажеш нещо, което не си направил. Ти ще направиш нещата, и тогава ще говориш за тях.

Христос запита този младия човек: Ти обичаш ли своя Учител? Готов ли си да извършиш всичко заради Него? Учителю благи, Му казваше той. Ако наричаш Учителя си благ, трябва да бъдеш готов да извършиш всичко заради Него. Христос го изпита отдалеч. Този младият беше учен човек, и той отговори на Христа: „Заради Него всичко мога да направя.“ Да, но той лъжеше, той не беше готов. Чист съм, казваше той, но чистотата се познава. Има нещо в света, което не лъже. Когато ти си чист, и очите ти ще бъдат чисти, няма да са размътени. Когато ти си чист, и лицето ти ще бъде чисто, светло, няма да има един цвят като на керемида, или един тъмен цвят, като на негър. Лицето ти трябва да бъде светло, от него да излиза светлина. Когато си чист, очите ти не трябва да светят като на котка, но да имат мека светлина, ясен поглед, от тях да диша туй любовно чувство, че кой как те види, да има доверие в тебе. У кучето, например, има туй съзнание, че като види някого, маха с опашката си, радва му се, а като види другиго, свива си опашката и се отдалечава. Защо при първия човек се радва, маха с опашката, а при втория си свива опашката? – Защото очите на втория са страшни.

Та, Христос изпитваше този младия човек и му казваше: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай! Нали ме наричаш „Учителю благи“, нали искаш вечния живот?“ Той не беше готов, обаче. За да се придобие вечният живот, изискват се най-големите жертви. Сега, някои хора разглеждат този въпрос и го прилагат до всички. Не, разрешението на този въпрос не се отнася до всички, а само до онези, които искат да добият вечния живот. Отидеш в някой магазин, искаш да вземеш някоя хубава дреха, питаш: Господине, колко струва тази дреха? – 10,000 лв. По-долу не може ли? – Не може, цената е определена. Е, щом искаш хубава дреха, скъпо ще платиш.

Този младият човек пита Христа: „Що да сторя, за да наследвам живот вечен?“ – Ще разпродадеш всичко и ще го раздадеш на бедните. Това не се отнася до глупавите хора. То се отнася само до онзи ученик, който иска да се домогне до вечния живот. Ами възможно ли е? – То е друг въпрос. За някои не е възможно, а за тия, които са готови, е възможно.

Да допуснем сега, че някои имат вечния живот. Те трябва да си зададат втория въпрос: Какво трябва да направим, за да не го изгубим? Тогава Бог казва така: „В който ден сгрешиш, ще изгубиш живота си.“ Значи, в първата фаза на своя живот човек е изучавал законите за придобиването на вечния живот. В първата глава на Битието се казва, че Бог създал човека по образ и подобие свое. Някои са изучили законите за придобиване на вечния живот и са минали напред, а Адам, който бил направен от кал, пропаднал на този първи изпит. Сега, при втория изпит всички хора изучават условията, законите за спазване на вечния живот. Във вечния живот вие не можете да режете с езика си, както искате, не можете да говорите, каквото искате. Някой казва: Аз не съм ли свободен да говоря, каквото искам? – Ако правиш, каквото искаш, ти ще имаш опашка, ще имаш и рога. Когато Господ създал воловете, създал ги без рога, за да не ги впряга човекът. Такова било желанието на Бога. Един ден дошъл дяволът при вола и му казва: Гледам те, ти си без оръжие, не можеш да се браниш. Аз ще ти дам едно оръжие, рога, но няма да мушкаш с тях. Тъй, по някога само ще си махаш главата наляво, надясно. Волът се намерил в едно затруднение, но най-после се съгласил, направил договор с дявола, и той му дал рогата. От тогава волът взел да мисли само за рогата си. След това дяволът отива при човека и му казва: „Слушай, аз създадох в съзнанието на вола мисълта за рогата, а ти използвай момента, да го впрегнеш на работа.“ Затуй волът сега го впрягат на нивата и го бодат отзад с остен – защото натук-натам главата си маха и все за рогата си мисли. Но, човекът го впрегнал. Дяволът му дал оръжие да се брани от враговете си, но по-голям враг от човека има ли? Когато паднат рогата на един вол, той си охлузва главата от хомота и не може да оре, не може да го впрягат. Дяволът направил и с човека един договор. Казва му: „Аз ще ти дам това изкуство, да впрягаш вола, но с едно условие: след като волът оре дълго време нивата ти, ще го заколиш и пастърма от месото ще направиш, а от кожата му – цървули.“ С това дошли греховете за човека.

След това дяволът отива при коня, който до това време бил свободен, не знаел да рита, и му казва: „Ти си изложен на големи опасности, нямаш оръжие да се браниш, искаш ли да ти дам такова?“ Конят знаел, как пострадал волът и му казал: „Не, рога не искам.“ „Не, не, казва дяволът, волът беше серсемин малко, затуй му дадох рога, но на теб, ще дам друго оръжие. Ще ти дам изкуството да риташ със задните си крака.“ Дотогава конят имал пет пръста. „Не, с пет пръста не е хубаво, аз ще превърна краката ти в юмрук, та да риташ с тях и така да се браниш.“ Може ли така? – Може. И тъй, създал той това нещо, приспособил коня към ритане. Оттогава конят взел да мисли все за задните си крака. Отива дяволът при човека и му казва: „Аз създадох у коня условия да рита, да мисли все назад. Иди му тури отпред гем и юлар.“ Тъй ли? Ето защо конят все назад рита, а главата му все гем и самари носи.

Та, и ние, съвременните хора, бодем като воловете с рога, но ни турят хомот, и ритаме като конете, но носим юзди и самари. Зная, казва някой, да бода. Да, ще бодеш, но като воловете ще ореш на нивата. Зная да ритам. Да, ще риташ, но като коня ще носиш юлар и самар. Питам, обаче: Jуй положение в света освобождава ли ни от всички неща, в които сега се намираме? В сегашния си живот ние трябва да разрешим един важен въпрос – трябва да извоюваме своята свобода. Не е въпрос за страданията, но въпросът е, аз свободен ли съм? Първото нещо, ние трябва да извоюваме свободата на нашия ум. Вие си седите, а някоя мисъл ходи из вашия ум, и постоянно ви безпокои. Где е вашата философия, где е вашият закон, где е вашият Бог? Мислите ли, че Бог, който е толкова умен, който е създал света, че не ви е дал възможности да превъзмогнете една ваша слабост? – Вложил е. Някой иска да превъзмогне някоя своя слабост и вземе да чете Библията, или книгата на някой моралист, да види какво се казва там, а забравя да се справи с Божественото в себе си и да види, как трябва да постъпи в дадения случай. Тъй че, ако искаме да разрешим някой важен въпрос, трябва да се справим с Божественото в себе си. Питам: Животните, които нямат никаква книжнина, как се справят със своите въпроси? Когато една котка, или друго някое животно заболее, то веднага отваря своята вътрешна книга, и там намира някои треви, с които се лекува. Те сами се справят. Така можете и вие сами да се справяте.

И тъй, първата работа в живота ни е да се справим с Божественото в себе си. Ние сме дошли до тази фаза. Всичко външно, което имаме, е един подтик. То ни най-малко не уронва престижа на сегашните учени хора. Първо ние трябва да направим една справка със себе си, и след това да се справим с опитностите на другите хора. Това, което са казали някои философи, моралисти, то е само едно допълнение на туй, което ние знаем.

Вечният живот ще внесе една красота в нас. Мнозина казват, че имат вечния живот в себе си. Щом имате вечния живот, трябва да имате разбирателство помежду си. Тия хора, които имат вечния живот, са еднородни. Само еднородните неща се привличат, а разнородните се отблъскват. Два еднородни ума се привличат, два разнородни ума се отблъскват. Две еднородни души се привличат, две разнородни души се отблъскват. Ако двама души се отблъскват, значи те са разнородни. Следователно, ако сте разнородни и се отблъсквате, трябва да знаете, какво е разнородно у вас, дали сърцата ви, дали умовете ви, дали душите ви, или духовете ви. Трябва да знаете, в какво седи причината на туй разнородство. Недъзите на хората, до известна степен, се дължат на разнородството на желанията в техните сърца. Еднородни трябва да бъдете! В еднородността седи закона на Любовта. Тя прави нещата еднородни. Тогава как ще се поправи светът? – Когато хората станат еднородни. Златото и желязото еднородни ли са? – Разнородни. Обаче сегашните химици и старите алхимици твърдят, че желязото може да стане еднородно със златото, т.е. неговите вибрации могат да се трансформират. За това трансформиране има начини в самата природа. Наистина, не всичкото желязо, но част от енергията на желязото може да се трансформира в енергия от златото и да влезе в него.

По какво се отличава желязото? – То се отличава по две неща: по своята твърдост (коравина) и по това, че ръждясва. То е силно, но същевременно и слабо, защото ръждата го разяжда и руши. Някой казва: Не, аз трябва да бъда силен човек! Да, но силните хора ръжда ги разяжда. Аз ще ви докажа, че всички силни и мощни хора в света все ръжда ги разяжда. Следователно, нашето спасение не е в силата. Силата носи в себе си ръжда. И тъй, на всинца трябва еднородство! В този закон на еднородството ние трябва да схванем отношенията си към Бога. Този е великият закон, а не да питаме, дали Бог ни обича. Този въпрос, дали Бог ни обича, тази Любов на Бога ни е извратила. Това е много казано, нали? Бог, който е създал света, който тъй щедро ни е дал блага, всичко това ни изврати. Всичко това, с което Бог ни е надарил, нашите ум, сърце и воля, с всичко това ние злоупотребихме – извратихме се и взехме да се нагрубяваме един друг. Следователно, като не разбрахме Божията Любов, ние си създадохме най-голямото зло. Но, сега настава друг един закон: Бог е влязъл вътре в нас, наблюдава всичко, учи ни, как да Го възлюбим. И когато ние възлюбим Господа, Той ще урегулира нашите чувства. Защо трябва да възлюбя Господа? – Защото трябва да има някои, който да регулира моите чувства. Моите чувства ще се регулират само тогава, когато аз обикна Господа. Туй е вечният живот. Вечният живот седи в любовта ни към Бога. Ние ще станем безсмъртни, не когато Бог ни възлюби, а когато ние възлюбим Бога. Някои питат: Възможно ли е да станем безсмъртни? – Възможно е. Туй е възможност, туй е една привилегия на човека, да възлюби Бога. Аз няма да ви казвам, как трябва да възлюбите Бога. Любовта ви към Бога не трябва да бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика – любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие. Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли. Дойдем ли до любовта към Бога, никакви философски разсъждения не ни трябват, защото философските разсъждения се отнасят към един по нисш свят, към земята. Между ангелите няма философски разсъждения. Е, какви философски разсъждения трябват, за да ви докажа, че съм силен? Ще почна с ред статистически факти да ви доказвам, че още отпреди четири поколения прадядо ми, дядо ми са били пехливани, следователно, и аз съм пехливанин. Хубаво, не е ли по-добре, без да взимам прадядо си, дядо си, аз сам да ви покажа, пехливанин ли съм. Ще кажа още сега: Елате четири души тук при мене. Ако ги хвана и ги издигна горе във въздуха и ги държа прави като свещи, доказвам ли, че съм пехливанин? Преди да ги дигна, питам ги: Познавате ли ме? – Не те познаваме. Дигна ги, държа ги във въздуха: Познавате ли ме? – Познаваме те. Така, някой казва, че е добър човек. Казвам му: Докажи още сега, че си добър човек. Ние имаме един брат, той е голям икономист, пословичен е с икономията си. Той казва: Според мене, не е в многото даване, в малкото, но от сърце. Да дадеш 10 – 15 – 20 стотинки, но от сърце. Че кой не дава 5 – 10 стотинки от сърце? Пет, десет стотинки, това било даване! Ами защо да не дам всичкото, и пак от сърце? Щом възлюбя Господа, аз ще дам всичкото си имане и то пак от сърце. Това е любов! Това е закон. Господ няма да каже: Дай всичко! Но щом аз възлюбя Господа, сам ще раздам всичкото си имане. Че туй е един закон, ще ви докажа. Когато онази младата мома възлюби онзи момък и се ожени за него, тя, за да му покаже, че го обича, му приписва всичкото имане. Баща, който обича сина си, приписва всичко. Господар обича слугата си – приписва му всичко. Някой цар обича някого, приписва му всичко. А вие сега философствате: Аз мога ли да дам всичко? – Мога, защо не! Светските хора го правят, а аз ще взема да разсъждавам, дали мога да дам. Аз не омаловажавам философията, но има един по-ефикасен метод за разсъждение. В даден случай, когато един ученик иска да разреши един въпрос за себе си, той трябва да прояви своята любов към Бога, трябва да прояви Божията Любов вътре в себе си. Той трябва да бъде мълчалив, но вътре в себе си, в сърцето си трябва да направи всички жертви. Но, казва той: Как мога да направя това, аз имам деца, жена? Ами че щом имаш деца, ти не можеш да бъдеш ученик. Щом имаш жена, ти не можеш да бъдеш ученик. Вие сега ще изкарате друго заключение. Казвам: Щом имаш една жена, която ти турила гем, хомот, ти не можеш да бъдеш ученик. Щом една жена ти турила гем, тя не ти е жена. Ако ти е жена, тя трябва да каже: Ти си свободен без гем, без хомот. Щом държи остена, щом ти държи юздите, тя не ти е жена, а ти не си свободен, ти ученик не можеш да бъдеш. Христос тогава ще ти каже тъй: „Когато свършиш училището при жена си, щом тя един ден те изтика и останеш свободен, ела при мен.“ А, ще ме изтика. Да, ще те изтика и вън ще отидеш. В този свят няма вярност. Туй е една истина. Има изключения, но где са тези изключения. Кой мъж не е изтикал жена си, и коя жена не е изтикала мъжа си? При по-красивата жена, жената изтиква мъжа, при по-красивия мъж, мъжът изтиква жената. Не е ли така? Така е, има изключения, но изключенията са само при Божествената Любов. Щом една жена не изтиква своя мъж, в нейното съзнание има нещо по-високо. Ако в една жена няма туй съзнание, колкото и да се кълне, не ѝ вярвай, тя ще изтика своя мъж. Турците казват: И да го чуеш, пак не вярвай. Колко мъже и жени са казвали: Аз те обичам, до гроба ще ти бъда верен! И действително той ѝ е верен до кога? – Докато жената е красива, докато има парици. Щом изгуби красотата, щом изгуби париците, изтиква я навън. Докато си учен, докато си красив, всеки ще те търпи, всеки ще те уважава, но то не е за тебе, то е за твоите парици, за твоя ум за твоята красота. Утре изгубиш ума си, всички казват: Този будала там, хайде дайте му пътя! За такъв човек вече настава особено положение. Същото нещо става с мъжа, с жената, с господаря, със слугата, с всички в света. Следователно, всичко, което ние можем да изгубим, не съставлява нещо съществено.

Христос се обръща към този младия, богатия и учения човек и му казва: „Иди, продай всичкото си имане и всичко, що имаш в съкровището си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай! Тогава на небето горе ще имат добро понятие за тебе, а ти ще научиш великия закон.“ Разправя се за някой си граф Берози, който отивал в Индия на посвещение, да се запознае с окултните методи на йогите. Той имал една възлюбена англичанка, която го придружавала навсякъде. Тя не знаела, в какво седи силата на граф Берози. Той се представил пред нея много скромен, обаче, един ден, като минавали през гористите места на Индия, той се отдалечил за малко, но скоро чува голям вик. Отправя се към това место и вижда, че една голяма боа се обвила около тялото на неговата възлюбена, само главата ѝ свободна, иска да я премаже. Още малко оставало, за да премаже ребрата на неговата възлюбена. Ако вие бяхте на мястото на граф Берози, какво щяхте да направите? Графът се затичва към своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: И за тебе имам място в своите гънки. Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала. С това той показва, че имал сила в ръката си. Питам: Кой от вас не е опасан с една такава боа? Аз виждам всички хора опасани с по една боа. Где е вашия възлюбен, който може да я хване за врата? Изисква се сръчност, изисква се геройство. Туй наричаме закон на себеотричане и онзи, който не знае, как да се бори, той ще плати с живота си. Туй наричаме любов, туй наричаме безстрашие. В този случай графът показа своя ум, своята сила, разумност, и своето благородство. Той казва на своята възлюбена: Когато си слаба, сама не ходи. Слабите хора в опасни места нямат право сами да ходят.

Та, казвам: Ние трябва да разрешим важния въпрос в нас. Кой е този въпрос? В човешката душа има много пороци, много недоразумения се явяват вътре в нас. Те са тия животни, тия змии, и ние трябва да имаме силата на граф Берози, неговата вътрешна смелост, за да ги отстраним от себе си. Това, че един вълк е в нас, не значи, че той е нещо сраснато с нас, той е нещо външно. Вие трябва да опитате силата Божия. Как? – Или вие сами, или този, който ви обича, трябва да ви освободи от боата. Когато вие ходите с Бога, и тази змия се обвие около вас, вие ще видите ръката на вашия Учител, и змията, под силата на неговата ръка ще отпусне тялото ви и вие ще бъдете свободни. Тази свобода вие ще я почувствате с наставане на един вътрешен мир. Няма по-красиво нещо от това в света, да знае човек, че той ходи с Бога. Тъй както до сега съществуваме в света, Бог само отчасти се проявява в нашето естество, и то не всякога. Бог се проявява само в ония добри моменти на нашето съзнание. Отвориш сърцето си, ставаш благ, и Бог се проявява. Затвориш сърцето си, ставаш жесток, няма Го Бог. Та, трябва да знаем, че във всички моменти на благородни пориви и постъпки Бог е, който действа върху нас, и Неговата ръка ни освобождава. В моменти на алчност, грубост, човек държи тия животни в себе си, и тогава Бог не се проявява. Ние казваме: Господи, ние сме готови да изпълним Твоята воля. Тъй казва Господнята молитва. Но, дойде онзи глас отвътре, каже ти тъй: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите, ела та ме последвай!“ Някои хора, като се молят, най-напред си държат главата нагоре, казват: Господи, Господи! Но, като чуят този глас, наведат си главата надолу. Колко вярно е туй положение и в живота! Седи възлюбеният момък пред своята възлюбена, която с трепет очаква да ѝ направи предложение, та да се оженят. Майката и бащата стоят в другата стая, а момата очаква с благоговение, кога възлюбеният ще ѝ предложи. Той мълчи, мисли и най-после казва: Не мога да се оженя заради вас, защото условията са такива – и наведе глава. Същото е и с вас. Когато някой се моли Богу, Господ му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та ме последвай!“ Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държиш главата си нагоре и ще кажеш: Господи, ще бъде тъй, както си казал. Това е геройство, което всеки трябва да покаже. Всички онези разисквания ние можем да оставим за после. Ние благодарим на философите за всички философски системи, с които са ни занимавали досега. Ние благодарим на всички театри, концерти, които са ни занимавали досега, но ние разрешаваме сега един важен въпрос. Кой въпрос? – Въпросът на този младия момък. На земята момата лесно решава въпроса. Тя пита: Ще ме вземеш ли? Момъкът пита: Ще дойдеш ли след мене! Момата очаква, но момъкът казва, че не се решава – и си наведе главата. Господ сега ви запитва: Ще дадеш ли всичко? – И чака за отговор. Ако си наведеш главата, нищо няма да дадеш. Ако разрешиш въпроса правилно, главата ще си държиш нагоре. Вярно е, че пълните класове все надолу гледат, но и счупените класове все надолу гледат. Има ли грях в това, ако празният клас, който бил първо пълен, след като се изпразни се вдигне нагоре? Той казва: Аз бях богат, раздадох всичко на сиромасите, и сега мога да си вирна главата нагоре. Какво означава вирването на главата? Това значи: Господи, аз давам всичко на твое разположение, и съм готов да изпълня Твоята воля. И тъй, от всинца ви се изисква онази вътрешна абсолютна готовност. Тази готовност, да следвате или не Христа, е по една вътрешна свобода, никой не може да ви насили. Кажете ли: Какво трябва да направя, за да наследя вечния живот? – Веднага в съзнанието ви ще изпъкне отговорът: Иди, продай всичкото си имане на бедните, ела и ме последвай! Този въпрос у нас ние бихме го разрешили много лесно. Как? – Ако имаш една жена, която много обичаш, и Господ ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и парите дай на жена си, а след това ела и ме последвай.“ Какво ще каже жена ти? Ако направиш така, тя ще те вземе за светия. Ако постъпиш с приятеля си така, и той ще те вземе също за много добър човек. Но, ако Господ ти каже да продадеш имането си и парите да раздадеш на онези, с които връзките ти са съвсем други, как би разрешил въпроса? Господ ще ти каже тъй: „За да видиш колко те обичат жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, иди, продай всичкото си имане и раздай парите на сиромасите!“ Ако жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, одобрят твоята постъпка, знай, че всички те обичат, но ако въстанат против тебе, знай, че не те обичат и че с тебе не могат да разрешат никакъв въпрос. Един ден жената казва на мъжа си: Аз те много обичам, не мога да живея без тебе. Той ѝ казва: Господ ми каза да продам всичко, парите да раздам на бедните, и аз го направих. Ако тя свие веждите си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: Туй, което си направил, е много хубаво, то е по моето сърце, тя го обича. Ако синът ти каже: Много добре си направил, това е по моето сърце – това е твоят син. Ако дъщеря ти каже: Много добре си направил – това е твоята дъщеря. Ако приятелят ти каже: Много добре си направил – това е твоят приятел. И ако аз направя една добра постъпка, и моето сърце се свие, значи аз не се обичам. Усетя ли в такъв случай едно стягане на сърцето си, значи аз не съм съгласен със себе си. Някой път и аз не съм съгласен със себе си. При всяка една добра постъпка, аз трябва да видя, дали се разширява или стяга душата ми. Ето един въпрос, който трябва да се разреши по естество. Тук се изисква вече не най-малката, но най-голямата разумност, най-голямата любов, с която може да действате в дадения случай. Действате ли по този начин, разрешавате ли въпроса така, вашето лице ще светне, и в замяна на това, Господ ще ви даде други сили. Действате ли така, тогава ще напуснете копитата си, рогата си. Напуснете ли копитата, ще се освободите от юздите си. Напуснете ли рогата, ще бъдете свободни от нивите си. Всички вие имате хомоти и казвате: Тежък е този ярем!

Аз говоря за учениците. И тъй, смелост се изисква! В истинския живот няма какво да се осъждаме. Грях е това! От становището на Любовта, никой ученик няма право да съди когото и да е. Аз имам право да съдя себе си, и като осъдя себе си, трябва да дам един велик пример. Като раздам своето имане на бедните, аз ще дам един добър пример. Това е право. За всичко онова, което ученикът е направил, трябва да мълчи. Говори ли много, нищо не е направил; мълчи ли за онова същинското, вътрешното, което е направил, то е нещо. За хубавото, за великото, което си направил, трябва да мълчиш. Аз не мога да отворя своя мозък да разкрия всички клетки в него, за да докажа, че аз съм учен човек, че баща ми, че дядо ми са били учени хора. Ако аз взема да доказвам това нещо с отварянето на моя мозък, какво ще стане с мене? Ако аз отворя моето сърце, да покажа, колко гънки има в него, какво ще стане с мене? Не, нито мозъкът си ще отварям, нито сърцето си ще отварям. Ако някой иска да види, какво става вътре в мен, нека съди по моите постъпки.

И тъй, най-първо между нас трябва да се образуват правилни отношения: да бъдем тихи и спокойни. Усещали ли сте Божествената тишина? Били ли сте при някое същество, на което, сърцето, умът, душата и духът са свързани с Бога? Били ли сте вие при такъв човек, да почувствате, каква тишина, каква радост има вътре в него? Аз не зная, на какво друго може да се уподоби един такъв човек, освен на онази първа пролетна утрин, когато птичките пеят, цветята цъфтят и навсякъде лъха чист, свеж, ароматен въздух. Такова е състоянието на човека, когато сърцето, умът, душата и духът му са в хармония. Такъв човек е разрешил всичките задачи в света, той е готов на всяка жертва.

Ето един идеал за стари, и за млади. Старите като постъпват тъй, ще се подмладят, и младите, като постъпват тъй, силни ще станат. Ето пътя на вечния живот – една задача, която имате да разрешите. Това е само една скица, която ви обрисувах. Този въпрос вече е зададен. Вие трябва да го разрешите в три направления. Ако сте го разрешили в първото направление, т.е. намерили сте вечния живот, аз ви се радвам. Ако сте го разрешили във второто и третото направление, т.е. ако сте го запазили, и ако сте използвали условията на този живот, тогава казвам: Този е Божественият път, чрез който вие можете да донесете благото на човечеството.

„Учителю благи, какво да направя, за да наследвам живот вечен?“

Ние разрешихме въпроса така: „Възлюбете Господа съзнателно с всичкото си сърце!“ Тази любов да бъде толкова голяма, че да бъдеш в състояние да жертваш всичко, и душата ти да се разтвори повече.

Беседа, държана от Учителя, на 26 октомври, 1924 г.