Разлика между версии на „Трите родословия. Моето верую. Новото верую“

Текуща версия към 20:33, 6 август 2011

Утринни слова - Пета година (1935 - 1936)

Трите родословия - Жануа

Трите родословия. Моето верую. Новото верую

22 септември 1935 г., 5 ч сутринта.

(Небето съвсем ясно, чисто, звездно. Месецът се празни, наполовина е, повече към източната половина на небосвода. Хоризонтът чист, отворен за изгрев. Времето топло, приятно, свежо, ведро.)

Нарядът:

„Добрата молитва“

91-ви псалом

„Отче наш“

„Молитвата на Царството“

Първа глава от Евангелието на Матея

„В начало бе Словото“

Онзи, който чете първата глава, малко ще остане озадачен с родословията. Тук има 3 по 14 рода; после иска да покаже как Христос води Своето начало от обещанието Авраамово. Засяга една вътрешна страна, която вас няма какво да ви интересува. Тя е една сложна математическа задача. Някой път има такива задачи, дето само малцина се интересуват. Много сложни задачи са, които мъчно се разрешават.

Може да запитат: Защо нещата са така? Всичко в природата е скрито, няма нищо явно. Много малко е явно. И всякога хората виждат туй, което не е така. Вечерно време като излезнете, погледнете небето със звездите – ще видите такива малки светлинки, като светулки. Казват, много малки свещи са запалени там. И не може да осветляват. И тия безбройни звезди, [за] които ни казват учените хора, ако ние останем на тяхното благоволение, то гладни ще умрем. И тия учени хора казват, че тия звезди са големи като Слънцето в далечното пространство. А тук се виждат едва, и малки.

Онези, които създадоха света... И ние за света знаем толкова, колкото малките мрави знаят за човека. Колкото мравешкият свят знае за човека, за неговия произход, толкова, колкото и ние знаем за вселената и защо е създадена.

Крайната цел? Дават се разни теории. Но да предполагаш нещата и да знаеш, туй са две неща различни. Срещаш човека, гледаш, че е сериозен отвънка и казваш: сериозен е. Но лицето е сериозно, а какво е неговото разположение вътре, ти не знаеш. Или срещаш човека весел, засмян; той отвънка е засмян, отвътре как е? Истинският човек е скрит.

И ако погледнеш въобще сегашните хора, степента, докъде са достигнали, и най-напредналите на Земята, постоянно има едно вътрешно неспокойствие и то зарад нищо и никакво. Някой път само една дума може да безпокои човека. Една дума. Онзи, който е оженен, син му е в странство, казват, че син му заболял, баща му се смущава и майка му се смущава. Е, какво има в заболяването? Казвам: По някой път човек трябва да има вяра в Бога. Но въпреки туй верую, бащата и майката се смущават, че синът може да умре. Страх ги е, че може да умре. А при това хората вярват, че човек не умира, той отива при Бога, а като дойде синът да иде при Бога, не ги утешава туй. И въпреки това смущението се явява. Въпреки че при Бога ще иде. Казват: „Има живот, но тази работа малко така...“

Запример често се проповядва, казват, че човек може да се излъчи, да излезе из тялото си, да иде в Небето. Но колко хора има, които сега са се излъчвали, както апостол Павел, и да кажат това? Както апостол Павел казал, че излезнал от тялото си. Много малцина са. Някои могат да имат някои сънища. Туй, за което апостол Павел говори, то е едно пробуждане на космическото съзнание; то е за човека, влезнал в едно високо развитие. В неговото съзнание [е] друго, светлина вече прониква. И още обикновените хора малко са. Има един автор, наброява, засега има само 19 души, които са имали космическо съзнание. Може да има и повече, но засега само 19 души са те.

Сега, така като се разглежда, някой ще се обезсърчи. Заражда се друг един въпрос: Защо апостол Павел да има туй съзнание, а ние да го нямаме? То е същият въпрос: Защо Петко, Стоян да бъдат богати, а друг да бъде сиромах? То е същият въпрос: Защо Стояновият кон да бъде натоварен, а Петковият да ходи празен? Или защо някоя река да е пълноводна, а другата да е изсъхнала? Те влизат от същата категория въпроси. По някой път питат защо хлябът да е топъл и защо е студен. Топъл е, защото сега е излезнал из фурната; и студен е, защото отдавна е изваден.

Сега, това са ред разсъждения, които не разрешават онова, което ние търсим. Сегашният човек, във всичките свои разсъждения, той търси живота. Всеки иска да живее добре. В съзнанието на всеки един човек туй лежи. Всеки един човек иска да живее без болести, без сиромашия, без несгоди, без мъчнотии. Той иска всичко да има. А е точно обратното сега. Не че всякога човек е тъжен и скръбен, но след всяка една малка радост, която ще ти дойде, непременно ще ти дойде противоположното – скръбта. Таман се зарадваш, отнякъде ще ти дойде някоя малка скръб, като че някой те дебне, не иска да види човека весел. Щом се поразвеселиш малко... И по някой път аз уподобявам туй състояние на някои слуги – седят, разположили се, таман са седнали по столовете и се развеселили, и ето господарят ги види и каже: „Какво седите по столовете? Защо не сте на работа?“ Като че на господаря му се топи сърцето да види тия свои слуги седнали, да си почиват.

Вънка от това, по някой път и вашето сърце се топи, като видите един човек по-красив; или по-богат – пак ви се стяга сърцето. Ако някой е по-силен, стяга ви се сърцето.

Сега, подбужденията – защо ви се стяга сърцето? Защо човек да не може да гледа спокойно и да се зарадва на щастието на другия човек? Пък и болният човек пак да се радва. Каква разлика има между един здрав човек и един болен човек? Между една скръб и една радост? Един скръбен и един радостен?

Пред една публика един говорител като им говорил, та им говорил за сиромашията, искал да покаже, че сиромашията е добра, но те казали: „Сиромашията задръж за себе си, пък на нас дай ни богатството и ти опитай сиромашията.“

Някой път ние говорим за сиромашията, за която не вярваме. Мнозина говорят за сиромашия и за болести, но ние сами не искаме ни сиромашия, ни болести. Ние не вярваме в това. Това са задачи. И болестите са задачи, и сиромашията е една задача. Изостанали от миналото, неразрешени, и сега на съвременните ученици са дадени, вие да ги разрешите. Тия задачи са давани на много поколения и са ги оставили неразрешени. И болестите са задачи и на вас се дават; дали ще ги разрешите, то е въпрос. Може и вие да ги оставите на следующи поколения.

Сега, по някой път вие искате да ви разправям защо са страданията, за да може да разрешите задачата си. Аха, онези, които са ви дали тия задачи, те веднага знаят дали с вашето собствено съзнание ще разрешите задачата или някой ви е казал задачата. Запример вие седите и разправяте как е създаден светът. Но то не е ваша работа; дали сте за Лапласовата теория, как е създадена вселената. Казвате: „Науката го е създала.“ А няма никакви факти, дали науката го е създала. То е въпрос. Но според мене тя е най-трудната задача, да разправяте. Най-първо аз бих рекъл на един учен човек да ми разправи как е създаден човекът. Тия, учените хора, които се занимават с най-отвлечени неща, много малко знаят за себе си научно. Математици има, музиканти, които не знаят колко центъра има в мозъка. Музиканти има, които не знаят, че има такова чувство, отричат го, че има един център, който се занимава с музика. Философи има, които не знаят, че има някой си център – те не го знаят. Има учени хора, които не вярват в магията. И някой не вярва в магията. Как не, магия има. Какво е магия? Омагьосване, магия, значи мъдрост – един по-силен човек може да повлияе на един слаб човек, един по-силен човек може да носи един слаб човек на гърба си.

Разправят за един много виден професор, много учен – сега няма да ви кажа дали в Америка или в Европа – учен човек, разправя на учениците си и всички били доволни от него. Но един ден иде една млада студентка – и тя слуша лекцията, и професорът почва да става разсеян. Не върви лекцията, тъй. Е, как ще го [обясните,] на кого ще го отдадете туй? Паралелно с това един американец разправя, един виден проповедник разправя за една своя опитност. Приготвил той своята проповед (някои проповедници цяла седмица приготовляват проповедта си), написал я той, заучил я той, но по една случайност забравя да вземе ръкописа си, но позаучена била тя тъй, че той имал самоувереност, че ще изкара проповедта си. И казва: „Няма защо да взимам ръкописа от вкъщи. Ще имам малко вяра.“ Качва се той на амвона и ето, една жена с черни очила влиза и като застава тя, като го поглежда, умът му се помрачава; оттук, оттам – нищо няма. В дадения случай, той мисли да каже, че е неразположен, че му станало лошо. Иска да излезне от това затруднено положение. И ето, идва един друг господин, като го поглежда, веднага му се възстановява неговата беседа. Това е неговата опитност.

Е, как ще обясниш? Може да се обясни по един прост начин. Тази, първата жена, с черните очила, като го поглежда, изгасва светлината в мозъка му и всичко потъмнява в ума му – не може да чете, не може да мисли; влиза другият господин през вратата, веднага взема, запаля светлината и той пак продължава проповедта си.

Има една аналогия: по същия начин вие сте в тази стая; ако сега изгасим нашата лампа, вие няма да се виждате. Значи, от светлината зависи знанието.

Аз искам да ви наведа една мисъл: Бог, Който е създал света, оставил е хората свободни, те да си влияят. Не че Господ ги е оставил свободни, но Той се е отдалечил, за да може те свободно да си усвояват знанието. Ако Бог със Своето съзнание би присъствувал в нашия живот, Той като една планина щеше да застане и нямаше да бъдем ние свободни. Но Бог, като е създал света, се е отдалечил, да създаде в нас една мисъл, да се интересуваме как Той е направил света. И e оставил хората сами да си влияят.

Обаче хората не държат едни към други същото отношение, което Бог има. Един човек може да се наложи със своето съзнание. Той иска да убеди човека, че светът е тъй създаден, както той мисли. Някой може да има свое верую за Христа. Иска да го наложи. И сега вие искате да знаете какво ще бъде отношението на Христа спрямо вас. И как си го представлявате отношението на Христа спрямо вас? Представете си, че има 550 милиона християни, които трябва да дойдат при Него, и ти си един от тях. Колко време трябва да отдели Христос в съзнанието Си, колко минути трябва да говори с вас? И по някой път вие се сърдите, че Христос не ви е говорил, не ви е приел. 550 милиона души, по колко минути може да им определи, да им говори?

Сега, то е само за разсъждение. Сега, някой път вие мислите, че ако Христос е тук, ще определи за вас най-малко половин час. Материалистически като разгледате въпросите, то е невъзможно. Ако разсъждавате по човешки, на ден 550 милиона християни, които трябва да дойдат при Него – колко време трябва да отдели Христос в съзнанието Си, колко минути? В това положение, тъй, както ние схващаме, хората, тъй, както са тук, на физическото поле, то е така. Тогава как ще си представите: в съзнанието на Бога, всичките тия безбройни светове на същества, от най-малките до най-големите, всички в даден момент Той ги схваща. За всяко същество определя известно време. За всяко същество е помислил за неговите нужди, за всички промени, които може да станат в живота му. И когато се ражда, и когато умира.

Според нас човек се ражда и умира, а според Бога той минава от едно състояние в друго. Когато се ражда един човек, в Небето скърбят. Когато ние се радваме, Небето скърби, а когато ние скърбим, Небето се радва. Е, как ще разберете? Как ще примирите това? Щом една душа слиза и се въплотява в материята, тя се губи за Небето, няма я. И следователно по нашему като я няма, те слизат да вземат тази душа, която се е въплотила, която страда. И някой път не знае защо страда. При това, като умре, ние, които сме запознати с тоя човек, скърбим за него, а в Небето се радват, че той се е върнал.

Сега може да попитате: Защо е така? Аз оставям на този въпрос вие да отговорите, защо е така. Някой би задал въпроса така: Не можеше ли Господ да създаде един човек без уста, без да яде? Представете си, ако всичките хора станат едно съзнание, ако съзнанието на всички хора стане в едно съзнание, човек няма да има нужда от ядене и пиене. Ако той е сам светлина само, за себе си само мисли, тия условия, туй знание, които сега има, няма да бъдат такива.

Какъв ще бъде човекът, който няма да има такъв образ? Може ли да си го представите какъв ще бъде? Ама то пак са философски разсъждения – щом Бог е създал човека, има известен проект в Себе Си. Една необходимост; ако можеше по друг начин да го създаде, Той би го създал. Човек още не е дошъл до върха на своето развитие. Скициран е той. Човек не е дошъл още до Образа и Подобието на Бога. Вие както сте тука, още не сте по Неговия Образ. И колко време ви трябва на вас, за да го придобиете? Ако вземете, че човек, според твърденията на сегашната наука, е минал 400 000 форми, през които той е минал, още през колко форми има да минава? Да кажем, вие изчислявате, вие не знаете една кокошка в коя форма се е спряла. От най-дребната микроба до кокошката, колко родословия е минала? Четиристотин хиляди родословия има.

Сегашното ви положение, колко хиляди години ви трябват, за да придобиете онзи образ, който вие очаквате? И всеки един от вас, може да му дам един опит, да знае след колко години той може да го достигне. Този, съвършеният човек, трябва при всичките условия, при всичко, каквото става в света, той трябва да бъде не индиферентен, но трябва да бъде добър! И на всичко, каквото става, да вижда само добрата страна. Един съвършен човек ти никога не може да го обидиш, защото той никога няма да ти даде възможност да го обидиш. Няма да ти даде повод ти да мислиш зле заради него.

Ама как тъй? Помисли: Един човек, който е така умен, всичко обмисля, всичко предвижда, в какво може да му се скарате? Работите ги прави по-добре, отколкото вие ги разбирате. Ако има някакво недоразумение между вас, на какво се дължи? Вие не сте достатъчно предвидливи. Ако има някакво недоразумение между вас, вашият език не е толкова деликатен; ако има някакво недоразумение между вас, очите [ви] не са толкоз деликатни. Някой, като ме гледа, се опули така, като че иска да проникне; или някой те гледа от главата до петите, като че търси нещо, като че иска да проникне. Какво ще ме гледа? 160 см височина, 45 см широчина, ръцете може да измери, но това не е човекът. Този човек, преди да се е родил, е бил дребничък, микроскопически, не може да го видиш, така малък е бил, преди да дойде на света. Този, малкият човек, иде като една звезда и се увеличава, и сега го виждате с телескопа, той се движи, той расте, увеличава се постепенно, увеличава се, после пак замине за другия свят. Като остарява, смалява се. По който начин е дошъл, по същия начин си заминава от света.

Преди години ме питат колко голяма е вселената. Казвам: Вселената може да я събереш в една черупка, лешникова. „Ех – казва, – [той] е съвсем малък!“ Тогава му казвам, така мимоходом, сега туй преди 30 години съм казал някому и сега гледам в един меродавен вестник една научна теория, че Вселената била толкоз голяма първоначално, колкото един сапунен мехур. И от този сапунен мехур взела тия грамадни размери. Взело ѝ няколко милиарди години, за да дойде в това положение, и още не е спряла. И колко още може да се разшири, ние не знаем.

Казвам: Туй са мъчно разбираеми неща. Като вземем този, малкия свят, който бил като сапунен мехур, откъде е взел да израсне, та станал такъв голям? Това само мимоходом се казва, съвсем друг смисъл има, че вселената може да я събереш в една лешникова черупка. Лешникова черупка, но има разни лешници. Нали казват, че Христос с 5 хляба нахранил 5000 души. Как е станало това? Казва: големи станали тия хлябове. Като могили бяха! Но казва един: как можеха да влезнат в пещта? И те можеха да нахранят не 5000, но 50 000 души. Та казвам, че светът се събира в една лешникова черупка, но тази лешникова черупка е по-голяма, отколкото сегашната вселена.

Значи, един ден ние подразбираме, малкият лешник е голям. Защото малкият човек и големият човек, има нещо неразбрано. Човек в своето детинство... в своето съзнание вие не помните, първата година вие не помните; после, в младини човек няма такава зряла мисъл, къде е неговото съзнание? Неговото съзнание е в баща му. Ти си дете, понеже баща ти е възрастен. Като започне да остарява баща ти, съзнанието на баща ти постепенно идва в тебе и ти се освобождаваш от влиянието на баща си. Започваш да мислиш. Ако някой път не можеш да мислиш, причината е баща ти. Той трябва да те освободи. Бащата казва: „Ти ще мълчиш.“ Бащата е строг. Когато баща ти благоволи, той да ти даде право да мислиш. Че така и Бог, Който ни е създал, от Него зависи. Не искай да мислиш, преди Господ да ти е дал право да мислиш. Не искай да станеш богат, преди Господ да ти е позволил. За всичко онова, което ти искаш, трябва да искаш позволение. Нямаш ли позволение, ти ще се натъкнеш на мъчнотии. Че то е закон в света. Ти искаш да станеш богат човек в света. На какво основание отгоре? Едно житено зърно, което не е сято, в хамбара стои, иска да стане нещо, седи там, няма условия. Онова, посятото на нивата, има мъчнотии и страда, но то расте.

Та казвам: Ако искате вашият живот да бъде щастлив, то трябва да бъдете в Божествения хамбар. Ако искате, може всинца да ви пратя в Божествения хамбар. Всичките ви страдания ще престанат. Такива майки, бащи, синове, дъщери, всичко туй ще изчезне, всички ще бъдете равни, събрани в хамбара. Но тъй, както сте на Земята, понеже сте на нивата, непременно, за да се развие вашето съзнание, са необходими тия страдания, като един вътрешен подтик. Понеже не разбирате смисъла на този, вътрешния подтик. Хилядите страдания и противоречия в живота, това са все подтици, от които Господ иска да ви избави от туй застояло състояние. Аз го наричам, това е един вътрешен мързел. Мързел на живота. Инертност. Учените хора го наричат инертна материя, която трябва да стане жива. Ти се тревожиш – инертен си. Ти си сиромах – инертен си. Болен си – инертен си; глупав си – инертен си. Всичките неща в света се дължат на тази инертност. Ти не си подвижен, не може да предвиждаш нещата. Първото нещо във всяка една религия е да се събуди съзнанието, да влезеш във връзка с Бога и от Него да възприемеш Неговите планове. И тогава ти изпълняваш онова, което Той ти начертава. Ти после ще чертаеш. Ти като знаеш Неговия план, ще чертаеш. Най-първо трябва да имаш един план.

Вземете сега, какво ще бъде отношението на Христа спрямо вас? То не е важна работа. Какво ще бъде отношението на майката към детето, то не е работа на детето. Чудни сте. Отношението на майката към детето предшествува онова, което детето мисли. Преди детето да е започнало да мисли, вече тя има отношение към него. Подбужденията не произтичат от детето, а произтичат от самата майка.

Следователно вие искате да знаете какво ще бъде отношението на Бога спрямо вас. Не е въпросът там. Вие трябва да съзнавате, вие трябва да разбирате Неговата Любов. Вашето разбиране какво ще бъде по тия отношения, които Бог има към вас? Искате да знаете ще ви обича ли Христос или не. То е друг въпрос. Какво ще разберете? Въпросът е: вие ще разберете ли Христовата Любов? Вие ще я сравните с любовта на някоя майка. То е частично разбиране. С любовта на някой възлюблен. То е частично. Христовата Любов може да я сравните с какъвто искате образ, но те са всички частични прояви. За да разберете Христовата Любов, трябва да разберете онази Велика Любов, Която е създала всичко, държи в своя ум всяка една любов, всеки един живот и му дава условия да се развива. Всяка една душа Бог държи в ума Си. Никой не Го е заставил отвън, той доброволно е създал този човек и има грижа заради него. Ако вие мислите, че Господ трябва да мисли за вас, тогава трябва да има друг Господ отвън, Който да застави този Господ да мисли заради вас.

Вие искате да знаете дали някой ви обича. И ако този човек ви каже, че ви обича... Най-първо, всеки един човек обича себе си. Вие никого не може да обичате никога, ако не обичате себе си. Казва някой: Да обичаме ближния. Но закон има: Обичай ближния си както себе си. Най-първо ти обичаш себе си. Оттам ще вземеш тази любов [към ближния – от любовта] към себе си. Казват: „Себелюбив човек е той.“ Себелюбието седи в този. Че, ако ние не обичаме хората като себе си, погрешката е там. Ние нямаме една мярка. Трябва да имаме една мярка. Досега ние поддържаме, че трябва да се обичаме. Постоянно казвате: „Да се обичаме.“ Но толкова години ви гледам, като седнете вън, на трапезата, не можете да се споразумеете. Някои завземате първите места. Вие не проявявате любовта. Вие не прилагате закона. Трябва постоянно да има една смяна, първите да идат накрая, а другите да вземат първите места. А вие сега, ако някой ви вземе мястото, правите цял въпрос. И проповядвате идеална любов.

Някои мислят, че са ме разбрали. Казва: „Преди да е говорил Учителят, аз вече зная беседата.“ Преди няколко дена седя тук, една сестра седи при мен и разправя за свои много важни въпроси. Гледам, едно момче спретнато, хубаво облечено, „тък, тък“, тропа на вратата. Тя ме погледна, казва: „Едно хубаво дете хлопа.“ Аз пак седя спокойно. То пак хлопа. Тя се безпокои, казва: „Хлопа.“ Казвам: „Това дете пари иска. За пари е дошло.“ Казвам: „Излез да видиш, попитай го за какво хлопа.“ Излиза навън и казва: „Пари иска, 60–70 лева.“ Сега тя иска да знае как аз го зная. Казва: „Отде знаеш това нещо?“ Ех, няма да го зная. Аз съм в него, дошло ми кеф да искам 60–70 лева, чрез него правя един опит.

Това е едно обяснение. Тогава вие казвате: „Той прави всичките работи.“ Но то е пак заблуждение. Ето аз да ви кажа приблизително една истина. Не цялата, половината истина. Ама то е пак заблуждение. Когато някой при мене идва и ми иска пари, аз имам един барометър. Подига се температурата на 100 градуса, започва да ми гори – ако започва да ми гори, ако температурата почва да се подига на 50, 60, 70 градуса, на 100, на 200 градуса, то ще ми иска 50, 60, 70 съответно градуси. Казвам: Дайте му, да се намали температурата.

Сега, възможно е и друго едно обяснение. Представете си, че преди 10 години аз съм взел 50–60 лева от бащата на това момче. Сега да обясня научно: взел съм 60–70 лева и при тия условия казвам: на еди-коя дата да дойде синът. Случва се, че тази сестра идва, идва и това момче. Казва: „Господине, 60–70 лева взехте от баща ми, дайте тия пари, да си ида.“ Има ли някакво голямо пророчество тук? Значи туй, което аз зная, аз съм го направил по-рано. Аз, като виждам това момче, зная, че е синът на този господин и той иде да вземе парите.

То е едно обяснение. Казвам: Кое обяснение на вас ляга повече на ума? Туй, последното, е малко по-приемливо. Но се изгубва туй пророчество, че човек може да предвиди. Предвиждане има в света, то е една възможност. Всеки един от вас може да знае каква тежест може да дигне. Има едно чувство в човека, с което се мери каква тежест можеш да дигнеш. Даже, ако всички имате туй чувство, може да знаете приблизително какво ще бъде вашето щастие, туй смътно може да го видите. Но онези, съвършените хора, те знаят какво има да им се случи. И хубаво е човек да знае какво ще му се случи. Онзи, който не е съвършен, той не трябва да знае. Понеже той, като не разбира Божиите пътища, той се страхува. А за да не се страхува, той не трябва да знае.

Понеже вие сте от страхливите, затова не може да се каже вашето бъдеще. Че, ако вие влезете в Невидимия свят, излезете из туй тяло, да кажем, и с вашия етерен двойник или с вашето астрално тяло, или с вашето ментално тяло, и тогава в този свят ще ви прекарат през голяма пещ. И ако вие запазите съзнание, този горящ огън на Земята нищо не може да направи. Имате онзи опит, дето тримата младежи били турени в пещта. (Даниил, гл. 3.) Ако вие знаете закона, ако вие може да повишите трептенията на вашето тяло, ако вие можете да ги повишите на няколко милиона трептения, отколкото са сега, вас може да ви обстрелват с една граната и като дойде, тя ще се разпръсне на 100 метра от вас, защото онази енергия, която ще излезе от вас, ще разстрои тази граната.

Писанието казва: „Земята, като дойде пред лицето на Бога, веднага ще се разтопи.“ Представете си сега, че цялата Земя със съвременните хора пристигне пред лицето на Господа и цялата Земя изведнъж ще изчезне, ние ще останем във въздуха, пък какво ще остане от нас, кажете ми? Всички вие, които сте тук, не сте готови. Ще стане това, което става със Земята. И вие ще се стопите някъде.

Та сега, някои искат да видят Господа, някои искат да видят даже Христа. Казва апостол Павел: Знаем, Христос когато беше дошъл на Земята, беше взел рабски образ. И като се намери в този рабски образ, смири се. Но Той имаше един духовен образ, който не подлежи на същите закони.

Или, някой път, думите Христови, Който казва тъй: „Ако човек не се отрече от баща си, от майка си, от жена си, ако не ненавиди своя си живот, не може да бъде Мой ученик.“ Добре. Каквото e казал Христос, аз ще ви го формирувам в друг смисъл. Аз давам същото лекарство: Ако ти не можеш да обичаш, ако ти не можеш да учиш, ако ти не можеш да обичаш свободата, ти не можеш да бъдеш мой ученик. Аз не казвам да се отречеш. Но ако ти не можеш да обичаш, ако ти не можеш да учиш, ако ти не обичаш свободата, не можеш да бъдеш мой ученик. Може да бъдеш мой ученик, кога? Когато обичаш, когато учиш, когато поддържаш свободата. Това не е отрицателната страна.

Христос говореше на хора, които не можеха да приемат Неговото учение, и затова Той им даде негативната страна. Казва: „Туй, което говоря, не може да го направят.“ Сега на българите аз казвам тъй (дали може да го направят?): Който не може да обича, който не се учи, който не обича свободата, не може да бъде мой ученик.

Аз не казвам да се отречете. Христос казваше: Да се отречеш, да оставиш всичко. Аз казвам: Да дадеш всичко. Ти си богат човек, цяло езеро, едно море! Ти си се ограничил в себе си. Да прокопаем канали, да почнеш да течеш, да започне да излиза нещо от тебе, да се оживите.

Едно затворено езеро какво ще прави? Вие сте затворени езера. Трябва да се направят канали, да изтичате и да се вливате един в друг. Вие сте се индивидуализирали и всеки иска да бъде щастлив. Щастието не зависи от тия изолирани езера. Щастието седи в онази обмяна, която има между една душа и друга душа. Във всяка една душа...

Ако вие разбирате философията... Всички тия религиозни хора, тъй, както са сега, имат погрешни схващания. Бог се проявява в цялото битие. И в най-малката животинка. Ако ти, в дадения случай, във всяко същество можеш да видиш онзи малък Божествен лъч, ти си на правия път. Ако ти в Слънцето виждаш Божието присъствие, ако в звездите виждаш Божието присъствие, ако в света ти виждаш Божието присъствие, ако в малките ручеи виждаш Божието присъствие, ако в болестта ти виждаш Божието присъствие, ако в богатството виждаш Божието присъствие, ако в знанието, ако в смъртта, ако във всичко виждаш Божието присъствие, ти си в правия път! Ами че там е величието!

Ако човек Бог го е извадил, душата му, от къщата, пречистил къщата, реформира се тази къща, какво лошо има? По някой път и моите дрехи, и книгите изхвърлят навън из стаята, остане тя гола; и като замажат стаята ми, пак наново внасят книгите, дрехите и ги поставят по местата. Какво лошо има в това? Какво има, че по някой път може да се изчисти, а някой път може и нови стени да турят?

Вие искате Христос да ви намери в тия къщи, в които сте сега. Един голям ремонт трябва да стане. Тия неща, които имате, тия разбирания, тия сърца, тъй, както сте сега, не че сте лоши, много сте добри, но всичко туй, което имате, за един обяд на Христа не може да платите. Ще отговорите: да се отрече човек. Христос казва: ще отворите вашите каси на миналото богатство, което досега сте складирали, все за черни дни да живеете, ще го отворите. Ами че тук по някой път се сърдите, че не искате да работите, казвате: „Не искам да работя вече. Не искам да копая вече.“ Тия хора не искат да проповядваме, пък не искат да обичаме никого. Защо? Това е неразбиране. Защо се сърдиш? Кому се сърдиш? Опитва те Господ кому се сърдиш.

Кажете ми: какво сте направили досега за Господа? Не ми се хвалете. Аз както виждам, нищо не сте направили. Аз бих употребил една дума, но не искам да я употребя. Аз считам всичките религиозни хора като готовановци. Аз гледам на въпроса от Божие гледище; и себе си гледам, какво съм направил. Аз гледам как Бог мисли за всички и как е пожертвувал всичко. Пък аз, като човек, по някой път питам: какво съм направил? Хиляди хора има, които страдат. И не може да им помогна. Мога да им помогна, но[...] А Бог може да им помогне и им помага! Хиляди хора умират, отиват при Него, Той им повръща живота и те се раждат пак на Земята. Питам: Аз, който искам всичко, кому какво съм дал? Какво съм направил? Че някой дойде при мене, да кажем, съм дал. Аз се радвам на онова, което Бог прави. Понеже туй, което Той прави, то е моята радост. Аз няма какво да правя, аз се уча от Него.

Аз искам сега вие да се учите от Господа. Вие чакате все да се усъвършенствувате. И все се усъвършенствувате. Ще започнете с бастуните, че като се усъвършенствувате, едва се движите, едва се мърдате и се мъчите. Не чакайте тия, старите години. Днес е вашият ден, докато сте млади. Не чакайте старостта да се усъвършенствувате, защото при туй усъвършенствуване се подпирате с два бастуна. То не е никакво съвършенство. После, постоянно ми казвате: „Остаряхме.“ Какво е туй, остаряването? Остаряването е отдалечаване от Бога; подмладяването е приближаване при Бога.

Казвате: „Учителю, тъй като говориш, нас осъждаш.“ Не е въпрос за осъждане. Но трябва една положителна наука, в която да дадем място на Бога да работи, да ни подигне. Ако ние сами не може да се подигнем, да не спъваме Божественото в нас, което работи за нашето подигане, ние не вървим в правия път.

Аз имам едно верую и по някой път казвам: Вярвам в Един Вечен Истинен Бог, Който е говорил преди години. После, по някой път си казвам: Вярвам в Господа, Който сега ми говори. После казвам: Вярвам в Неговия Дух, Който изработва всичките условия на моето спасение. И най-после казвам: Вярвам в Господа Исуса Христа, Който е дошъл да спаси света. Трябва да вярвате в Бога, Който ви е говорил, трябва да вярвате в Господа, Който сега ви говори и трябва да вярвате в Неговия Дух, Който работи във вас. Трябва да вярвате в Исуса, Който е дошъл да спаси света. Това е сега разбиране! Казвате вие, Той в миналото ви е говорил, сега ви говори и не може да Го разберете. И Неговия Дух, Който за бъдеще ще изработва условията. И Христос казва за Себе Си, ясно е определил, Той казва: „Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи.“ „Аз дойдох да им дам Живот, изобилно, и да покажа на хората по кой начин той може да даде от този Божествен израз.“ За това е дошъл в света. Така трябва да разбирате Христа. Всеки ден, когато дойде една радост във вашата душа, Христос ви е посетил. Когато дойде една хубава мисъл, Христос ви е посетил. На това се дължи радостта.

Вие сега очаквате едно идване на Христа отвън. Когато едно време дойде Христос в Палестина, тогава Христос попита: „Какво мислят хората заради Мене?“ Казват: „Едни мислят, че си пророк, че си учен човек. Други мислят, че си един от пророците.“ „А ти – казва, – Петре, какво мислиш?“ Петър казва: „Ти си Син на Бога Живаго!“ Христос казва: „Плът и кръв не са ти открили това.“

Сега, не искам да имате едно знание, което хората държат, но да имате едно знание, което е дошло отвътре. Когато ние се познаем отвътре, то е истинското познаване. Вие не може да познаете един човек, докато не го обичате. Любовта е закон за опознаване на душите. Без любов вие ще бъдете нещастни, чужди, нещастни, несретни. Нищо не може да постигнете. С любовта всичко може да постигнете. Тогава ще дойде знанието, ще дойде свободата. Без любов нищо не се постига.

Та казвам сега: Турете основа – ако искате да бъдете ученици на Новото Учение, вие трябва да обичате. Ако искате да бъдете ученици на Новото Учение, вие трябва да се учите; ако искате да бъдете ученици на Новото Учение, вие трябва да обичате свободата, за която всичко да жертвувате. Това са правила, това са пътища. Казва: „Какво е Новото Учение?“ Това е Новото Учение: да обичаш, да учиш и то с жар! И всякога да имаш известна любов към знанието и да обичаш свободата.

Божият Дух носи всичките Блага на живота. (Три пъти.)

6.15 ч сутринта

Сега ще имаме време да посрещнем Слънцето.

(Вън Слънцето изгря – 6.16 ч. Ясно, чисто, великолепно! Приятно време! След това на поляната при хубаво слънце – упражненията, и с музика.)

1-во неделно утринно слово, държано от Учителя на 22.IX.1935 г., 5 ч сутринта, София – Изгрев