(Нова страница: Утринни слова - Пета година (1935 - 1936) Трите родословия, том 1) |
|||
(Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Утринни слова]] - Пета година ([[1935]] -[[ 1936]]) | [[Утринни слова]] - Пета година ([[1935]] -[[ 1936]]) | ||
− | [[Трите родословия, | + | [[Трите родословия - Жануа]] |
+ | |||
+ | == Топлината на Любовта == | ||
+ | |||
+ | |||
+ | 12 януари 1936 г., | ||
+ | 5 ч сутринта. | ||
+ | |||
+ | (Небето облачно. Времето меко.) | ||
+ | |||
+ | Нарядът. | ||
+ | |||
+ | 24-та глава от Деянията на апостолите. | ||
+ | |||
+ | „В начало бе Словото“ | ||
+ | |||
+ | Има противоречия в живота лични, семейни, обществени, религиозни и политически. Светът е пълен с противоречия. Там, дето има живот, има противоречия на Земята. Тия противоречия засега не могат да се премахнат. Природата, която е толкова умна, не могла да ги премахне, държи ги. Задава се въпросът: защо е така? Защото е така. Може ли да бъде другояче? Може да бъде. Кога? Някога. Тогава аз ви давам два метода: ако вярвате в това, което е, ще придобиете това, което е; ако вярвате в това, което не е, ще придобиете това, което не е. Сега, защо е така? Защото не може да бъде другояче. Ако вярваш в това, което е, ще придобиеш това, което е. Ако вярваш в това, което не е, ще придобиеш това, което не е. Тъй е. И всички онези, в каквато и област да е, които са се старали да обяснят противоречията, никой не е успял да ги обясни. Обясняват, но и като обяснят нещата, остават такива, каквито са. Обясняват, че някой убил някого. Но това обяснение ни най-малко не помага на убития човек. Убитият човек е убит. Обясняват, че някой човек откраднал пари на някого. Но парите са откраднати, няма ги вече. Сега, противоречия се намират в личния живот. Всеки човек си има свои противоречия. Всичките хора нямат еднакви противоречия. Сега, в живота по-напредналите души обясняват. И кога ти можеш да си обясниш? Онова, което можеш да си обясниш, е онова, което ти можеш да направиш. Обяснение е само това, което може да направиш в себе си. | ||
+ | |||
+ | Например ти казваш: „Защо злото съществува?“ Попитай себе си: защо ти си го допуснал в себе си? Най-първо ти не питай защо злото е в света, но попитай защо злото е вътре в тебе. Щом се запиташ, постарай се тогава туй зло по някакъв начин да го измениш. Злото от себе си ти не можеш да го изхвърлиш навън. Но да се спреш. Злото е един противник умен, силен и с когото, ако речеш да се бориш, ще видиш, че не е така лесно. Може да кажеш: „Излез си.“ – „На кое основание отгоре?“ Злото може да ти даде възражение. Злото ще каже: „Че, и аз имам право да живея, както и ти.“ | ||
+ | |||
+ | Сега, вземете един процес. Вземете един, който работи със съвременния цимент. Той взима цимента, взема малко вода, разбърква я, направя една каша. И след време направи цял един блок. Ако туриш ръката си в тази каша, и след като се циментира, ти ще се намериш в трудно положение. Ще попиташ: „Защо този човек направи кашата?“ Защо той направи кашата, то е негова работа, но питам: защо ти тури ръката в кашата? Ти питаш защо той направил кашата. Той направил кашата за нещо, но ти защо тури ръката в кашата? Той турил вода, турил прах циментен, съединява се, става на блок. Друг пък направил цимента. Взел камъни, които били някъде, че ги пекъл в пещта и направил цимента. Единият разглобява, другият сглобява. Това са техните интереси. Единият продава камъните, които направи на прах – продава цимента. Другият пък, който се научил да съединява, прави блокове. Значи има практическо приложение: наместо да се пренасят големите блокове, пренася се прахът и после сглобяват ги и правят здания. Какви съображения имат? В тия процеси мнозина пострадат. Ръцете на мнозина, които работят цимент, огрубяват. Казвате: защо е така? Учените хора могат да ви разправят, но колкото и да ви разправят, повредата на ръцете е повреда. Циментирането на ръцете вие може да го обяснявате, че се е сгъстил циментът, че се е втвърдил, но работата е, че ръката или кракът не е свободен. | ||
+ | |||
+ | Следователно в живота има положения, при които нещата ти са приятни – туриш крака в кашата. Може да го туриш колкото искаш и може да го извадиш. Но ако дълго време го държиш – десетина часа, след туй ни най-малко не може да дигнеш крака си, както искаш. Следователно всяка една погрешка, още в началото, като я направим, да я поправим. Ако отначало туриш крака в цимента и можеш да го извадиш, ти можеш да се освободиш. Но ако оставиш крака си в този цимент, за да видиш какви ще бъдат резултатите, ти ще се намериш в трудно положение. Пак може да освободиш крака си, но ще бъде много по-мъчно, отколкото първоначално. | ||
+ | |||
+ | Сега мнозина казват: „Защо трябва да правим погрешки?“ Ти няма защо да правиш погрешки. Не си оставяй крака в цимента – ще се намериш в трудно положение. Нищо повече. Всяка една ваша мисъл, не я оставяйте да се циментира. Не оставяйте вашето съзнание дълго време, понеже циментира се съзнанието и ще причините вреда на себе си. Следователно нищо не ви коства, няма да ви коства голямо усилие да си извадите крака от цимента, да се отдалечите на 3–4 педи и вие да бъдете свободни. | ||
+ | |||
+ | Та казвам: Трябва да имате една ясна представа, вие по някой път се обърквате с онова, което става в света, което хората правят. Ако вземете една капка вода, не може да потопите света. Една капка вода не може да удави човека, не може да му направи никаква пакост. Тя е толкоз приятна, че като падат тия капчици по растенията, всички растения се радват. Но милиони и милиарди капки, събрани на едно място, отдето минат, пакост правят: дървета изкореняват, къщи събарят, хора удавят и какво ли не правят. Тия, миролюбивите капки, които бяха светии, като се съберат на едно място, повличат орталъка. Потоп правят. Защо е така? Защото не може да бъде другояче. Злото седи в това, че се решили да се явят на едно място, да направят угощение и отдето минат, опустошават. | ||
+ | |||
+ | Сега, това ви го давам като малко обяснение. С него могат да се обяснят и други работи. Ти не се оправдавай. Злото седи в това. Какво трябва да се прави? Казва: не събирай много вода на едно място. Сега, туй е, което става в природата. Ако не се пазиш от водата, ако събереш много вода в организма си, ще се образува водянка. Ще пиеш необходимата вода. Но не задържай водата в себе си. Не се влюбвай в нея. Като дойде, дай ѝ път да си излезе. Нека седи половин–един час. Като остане там, нахалствува. Като се събере водянка, ти ще набъбнеш. Всеки ден започват да ти изваждат по 5–6 килограма вода. Питам: какво ще правиш? Лекарите ще се ползуват от тебе. Всеки ден лекарите ще идват със своята помпа и ще изваждат вода. Защо? Защото си се влюбил във водата. Може да обичаш водата, но никога не си позволявай да се влюбваш в нея. Не е позволено. Щом се влюбиш, ще се развратиш. Щом се развратиш, тя ще ти плати така, както тя знае – ще те надува. | ||
+ | |||
+ | Това са обяснения. Това е едно болезнено състояние. Болките, това са анормални състояния, анормални отношения, които хората имат в порядките, които съществуват в природата. | ||
+ | |||
+ | Вие разглеждате живота само от ваше лично гледище. Имате събрани милиони същества и те имат разни отношения. Как ще се поставите? Запример как ще оправдаете човека в неговите постъпки спрямо животните? Или как ще оправдаете хората спрямо техните отношения, които имат едни към други? Не може да се оправдаят. Защото, под думата „оправдание“ ето какво разбирам: след като го оправдаеш, не може да подобриш работите. Ти само можеш да направиш една малка услуга. Аз мисля, да оправдаеш някого – да поправиш нещата. То е истинското разбиране. Ако може да поправиш една погрешка, тя е поправена. Но ако само я отстраняваш, погрешката остава погрешка. | ||
+ | |||
+ | Сега, всичките противоречия в света съществуват, че хората не разбират службата на доброто и злото. Ти щом се влюбиш в злото, то ще ти плати както то знае. Няма някой, който вършил любовни работи със злото... който се е влюбил в злото, той вече знае какви са последствията. Той ще излезе с одрана кожа. Всичко, каквото имаш, ще ти бъде взето до парица, ще бъдеш изпъден навън, че нищо няма да имаш, гол-голеничък ще останеш. Всичко ще ти бъде взето. Казва: „Върви отдето си дошъл.“ Злото може да го употребиш, но не се влюбвай в него. По някой път злото е много красиво, мяза на една много красива мома. Очите ѝ тъй светят, че когото погледне, все го изгаря. Срещне някой момък, казва: „Изгори ми сърцето.“ Не че тя изгаря сърцето, злото изгаря сърцето, злото гори. Момци има изгорени, моми има изгорени. Майки има изгорени и бащи има изгорени; и приятели има изгорени. И царе, и прости, и сиромаси, и богати, в целия свят навсякъде има изгорени, на общо основание и на пепел са станали. | ||
+ | |||
+ | Казвате: „Какво трябва да се прави?“ Едно правило: Не се влюбвай в злото. Никакви любовни работи. Запознайте се, но като дойде до любовни писма, да не ви знае адреса, къде, на коя улица живеете. Като попита за фамилията, нищо не съобщавайте. Ти сам бъди. Нима мислите, ако дойде един вълк и се запознае с овцата и я попита: „Колко деца имаш?“ – какви са неговите намерения? Когато някой крадец дойде някъде и пита: „Колко добитък имате? Колко коне, овце, кози, добитък имате? Какви са вратите, хубаво ли са направени?“ Но той вече има един план да открадне нещо. | ||
+ | |||
+ | Това са външни неща, за обяснение. Злото е нещо вътрешно. И какво е само по себе си? Никой никога не го обяснява. Когато са попитали един от най-учените в Египет за злото, той само си стиснал устата. Христос, като дошъл до злото, казва: „Не противи се злому.“ Защо? Не противи се. Мини, поздрави и върви. Ако речеш да се бориш, ще си навлечеш беля на главата. И всички сега сте герои, които се борите със злото. Съвременните нещастни герои са, които се борят със злото. Всеки, който се бори със злото, ще остане победен. Не трябва да се борите със злото. Защото предназначението на човека е да работи с доброто! Нищо повече. Влезте в доброто. Ако дойде за борба, тури доброто, да се бори със злото. | ||
+ | |||
+ | Сега, някой казва: „Не трябва ли да се борим със злото?“ Какво ще се бориш със злото? Представете си една модерна армия от 100 000 добре обучени войници, с картечници, въздушни газове, тежка артилерия и какво ли не още, а ти – един прост войник с една кремъклия пушка, турил си я на рамо и си излязъл да се бориш със 100 000 войници. Те ще те пометат така, в един час отгоре, и земята ще разровят отгоре! Какво ще правиш? Хич не ти трябва да се бориш. Вземи си кремъклията пушка и да те няма там, ако си умен човек. Ще кажеш: „Аз ще ида да воювам.“ Никакво воюване. Остави тия хора, с тях можеш да работиш и другояче. | ||
+ | |||
+ | Аз сега ви представям само онази външна страна, че злото е нещо силно. Слабият няма какво да се бори със злото. Ако се бориш със злото, ще разрушиш себе си, ако не се бориш със злото, за тебе ще бъде добре. Защото предназначението на човека е не да се бори със злото в света. Борѝ се с греха, а не със злото. Не оставяй злото да ти стане господар. Щом се бориш, то ще ти стане господар; ти с него не се бори. Познавай злото, без да се запознаваш с него. Аз правя една разлика: познавай злото, без да се познаваш с него. | ||
+ | |||
+ | Сега не искам да остане в ума ви мисълта, че човек трябва да се плаши от злото. Не. Не се борѝ със злото. Разумното е това. Едно малко 5-годишно дете не трябва да се бори с един юнак 25-годишен, който се е упражнявал на всичкото изкуство. Да излезе това, малкото дете на арената, да се намаже с масло, смешно е това. Той ще го хване, ще го изхвърли от арената. Злото казва: „С дечурлига не се боря. Юнак да дойде.“ Никога няма да турят едно дете да се бори с един голям юнак. И по някой път вие ставате смешни, когато искате да се борите със злото. Смешни сте. Една грамадна сила е то. Отстъпете място на големите юнаци, да се борят с него. Умът ти трябва да бъде спокоен. | ||
+ | |||
+ | Второ положение. Вас ви занимава въпросът, искате да знаете защо Господ направил света така. Защо допуснал злото? Оставете този въпрос неразрешен. Има много неща, които може да се обяснят и след като се обяснят нещата, няма да ги разберете. И следователно, ние в сегашния живот трябва да се занимаем с неща, които са близки, които може да разберем и които може да приложим. Тия, трудните въпроси, ще ги оставим за бъдеще. Вие оставете въпросите, които са мъчни, за далечното бъдеще. Някой ви каже, че трябва да победите злото. Има цяла една история за много адепти, които са се борили със злото и са изчезнали от света, изчезнали от Земята. Ако се борим със злото, легнеш някоя вечер и сутринта няма да те намерят никъде. Както когато си в обществената безопасност: дойдат, арестуват те – ни глас, ни слушание. Какво ще правиш? Ако ти сам се бориш с една държава, какво ще постигнеш, когато всички са опълчени против тебе? Представете си едно положение: целият свят е опълчен против тебе, какво ще правиш? Христос казва: „Не противи се злому.“ Но злото си има своя слаба страна. Коя е слабата страна? Злото има само една слаба страна – че злото не може да издържи топлината на Любовта. Единствената слаба страна е тази. Щом му припари топлината на Любовта, не може да издържи. Там е. Нищо друго. Единственото нещо, което може да ви пази от злото, то е топлината на Любовта. Единственият шлем, щит, който може да си турите. Друго нищо. Ама добре да живееш, добре да се отнасяш, това-онова, всичко друго може да употребите, но единственото нещо, на което може да разчитате, е да имате най-малката топлина на Любовта, която да припари злото. То се пази от тази топлина като от чума. Като усети тази топлина, то се пази от нея. Злото усеща, че в света има само един неприятел. Топлината на Любовта за злото е най-големият неприятел. Пари, гори, топи всичко. | ||
+ | |||
+ | Някои от вас може да кажете: „Как ще го разберем?“ Не зная как, трябва да го разберете. Слушайте го, не го разбирайте. Защото как ще разберете? Вие ще се намерите пак в едно противоречие. Как трябва да запазим топлината на Любовта? Цяла една философия е. В окултната наука има ред такива правила. Ред правила има, но са толкова сложни тия правила, че всеки, който се занимава с тях, ще осиромашее. Какви ли не правила. То е много проста работа. Не мисли за това, което не разбираш. Нищо повече! Или другояче казано: Не носи това, което не можеш да носиш. Не мисли това, което не разбираш и не носи това, което не можеш да носиш. Никой не може да те застави да носиш това, което не можеш да носиш. | ||
+ | |||
+ | Някои си турят на ума, казват: „Как да спасим света?“ Оставете тази работа, как да се спаси светът. Това не е за тебе, как да се спаси светът. Спасяването на света не е за тебе. Защото ти не си единствен. За спасяването на света има други, които се грижат. Философски изяснявам. Сега ние не се занимаваме със сегашния ред на нещата. Не се занимаваме със сегашното ваше състояние. Че ти си бил нещастен, то е твоя работа. | ||
+ | |||
+ | (Един брат пита нещо). Слушай, Игнате, ако си умен и ме слушаш, ще мълчиш. Ако си умен, сега ще мълчиш. И ще бъдеш тъй добър да мълчиш. Ако можеш да поправиш света, ще те похваля. Излез да го поправиш. Само да говориш оттам е безпредметно. Нито аз поправям света оттук. Аз не изяснявам, аз само казвам противоречията. В твоя ум се раждат противоречия, още 1000 години ще минат и няма да има разрешение на този въпрос. Аз говоря за тебе, което можеш да направиш. Ти се остави с подобрението на хората. Въпросът е само за себе си. Бих ти казал нещо, но търпи. Сега ще направиш една погрешка – ако говориш, ще направиш погрешка и тогава ще навредиш на себе си. Нали ти казах онзи ден какво трябва да правиш. Като знаеш за една минута какво трябва да направиш, приложи същото правило. Аз не казвам, че онова, което в твоя ум се подига, не е право. Но в твоя ум се подига един въпрос, който след хиляди години ще има едно малко разрешение. Този въпрос не само в тебе се подига. Сега може ли да ми кажеш кои са подбудителните причини да говориш? Защо трябва да говориш, а не да мълчиш? (...) Никакви обяснения. Боли те ръката, защо? Защото те боли ръката. Ти охкаш, какво ще обясниш? Значи, кожата не е такава, каквато трябва да бъде. Ядеш хубаво ядене, приятно ти е, весел си, защо? Защото ядеш. Какво ще обясняваш? Ако ми обясняваш как се е готвило, за тебе е много добре да ядеш, но за онова, което ядеш, ни най-малко не е добро. Сега, ето къде ще направиш една погрешка. Ти ще драснеш твоята кибритена клечка, ще запалиш огъня и тогава ти сам ще бягаш от огъня. Ти ще запалиш плевника и ще бягаш. Аз бих желал, като запалиш плевника, сам да стоиш, да издържаш на огъня. Щом не можеш да стоиш, не пали плевника. Ще запалиш огъня, после ще излезеш навън, ще кажеш: „Другите да горят.“ Да бягат и те. | ||
+ | |||
+ | Това не е философия, това не е ограничение на мисълта, ние сами се ограничаваме. Ще се образува кадеж, дим, ти не можеш да дишаш, ще изгубиш съзнанието си. Нито пък сега задачата е да разрешиш тия погрешки, които сега съществуват. Да кажем, днешното общество, дотам, додето е дошло, всичките хора си имат свои погрешки. Мъчна работа е да се изправят. Не е един, не са двама, това са милиони общества, това са държави. Всички съзнават, че има ред, закони, религия. Има нещо криво. Но нещата не може да се изправят. Тъй, както хората практически схващат, даже най-идеалната държава, най-големите философи дойдат донякъде, усещат, че не може да се оправят нещата в дадения случай. За бъдеще възможно е да се оправи. | ||
+ | |||
+ | Съществува и сега един оправен свят. Ако искаш, може да те заведа в този свят, дето живеят хората както ти искаш, но не е тук, на Земята. Ако искаш, още утре ще ти дам билет, но ще трябва да се съблечеш от туй, което имаш сега. Сега искам да ме разбереш добре. Похвалявам желанието, че искаш да научиш нещо, добро е, но не е навреме. Че искаш да ядеш, ни най-малко не ти правя забележка. Но, че искаш да ядеш не навреме – погрешката е там. Чакай след 4–5 часа, да се опече питата, сега нищо за ядене няма. На мене ми е много по-приятно да живея в този, уредения свят. Аз правя усилие да живея в този свят между хората. Един ден, когато искам да оправя света, ще го напусна, ще си замина, нищо повече. | ||
+ | |||
+ | Ако паса говедата и мисля, че ще станат философи, тя е празна работа. Ще хвърля тоягата, ще ги оставя свободни. Говедата не се нуждаят от говедар. То е наше разбиране. Понеже наш интерес е да пасем тия говеда, за да ги използуваме. Ако искаш говедата да бъдат свободни, нека говедарят да си иде, да пусне говедата да бъдат свободни. Сега всеки иска да стане един говедар, нищо повече. Нямам нищо против говедарите. Но говедарят никога няма да направи говедата да станат хора като него. Туй е, което аз зная. Вие както искате може да вярвате. Аз зная, че ако аз съм говедар, никога няма да направя говедата философи. Но не бих се цанил за говедар, и да искат да ме цанят. Ще кажа: Всичко мога да стана, но за говедар намерете си някой друг човек. Тия говеда сами могат да си ходят, няма да ги уча как да пасат. Те сами ще пасат. И сами знаят как да пият вода. Те знаят и между себе си как да се отнасят. Няма да ги уча. Те знаят как да се отнасят помежду си. | ||
+ | |||
+ | Сега ти си поставен пред злото. Ако имаш топлината на Любовта, стой; ако нямаш тази топлина на Любовта, плюй си на краката, бягай. Ако не бягаш, злото ще те спити така, както не си помислювал. Нищо не говорѝ сега. Ти искаш да говориш, ти си подигаш веждите. Подигането на веждите аз зная какво значи. Ти не ги подигаш, твоите вежди, друг ги подига, твоите вежди. Нещо бъбли в тебе – ти не си това. Помни го това. | ||
+ | |||
+ | Сега, има неща, които аз мисля, казваш: „Той не е съгласен с мене.“ Аз не искам да бъда в съгласие с никого, нито искам хората да бъдат в съгласие с мене. Аз желая всички хора да бъдат в съгласие с природата. Аз седя и да искам всичките хора да седят; аз спя и да искам всичките хора да спят. Може някои, като им дойде времето да спят, да спят. Може да спят, като им дойде времето. И като им дойде времето да станат, може да станат. Казвам: Туй, което е Игнат, всички имате такова разположение, като Игната. В дадения случай всички сте Игнат. Игнат значи: всички може да се запалите. | ||
+ | |||
+ | Злото и доброто в света са мъчни за разбиране. Аз ще ви дам един пример. Ако имате 10 момци при една красива мома и 10-те се влюбят в нея, то ще имате ужасна борба, кой да има тази мома на свое разположение. Ако тя е мома на злото, тя ще ги направи дар-пелишан. Всеки има желание да я обсеби, да я има за себе си. Всички на може да я имат. Тогава какво ще стане? Който е най-силен. Туй не е само между момците. Ако между 10 моми турите един момък, ще имате същия резултат. Ако вземете 10 души гладни хора и им дадете един хляб, ще има такава караница за този хляб и ще го вземе най-силният. И за сегашното състояние на хората казвам: Отстъпи! Но да отстъпиш подразбира хора, които са се подигнали, които разбират законите. Ако разбираш закона, ще кажеш: „Моят живот не е обоснован от един самун хляб. Има един хляб, не е за мен. Аз имам хляб на друго място. Вие може да делите хляба, аз няма да го деля.“ | ||
+ | |||
+ | Та сега, искам в твоя ум да остане едно приятелско чувство, ни най-малко не искам да те апострофирам, нито да ти кажа, че това, което мислиш, не е на мястото. То е на мястото, но казвам: Когато иде тренът по релсите, отстрани се от пътя, да мине той. Не стой на пътя. Като мине тренът, пак може да се изправиш на релсите, но като дойде вторият трен, отдалечавай се от тях. Има време, когато трябва да се отдалечаваш от злото. Затуй именно всички трябва да проучавате закона на Любовта, за да може да се ползувате от онази топлина, която трябва да имате. | ||
+ | |||
+ | Знание сега трябва в света. Сегашните хора много малко знание имат. Имат знание, което е чисто механическо. Хубаво е туй знание, но с туй знание само една трета от живота се поправя. Две трети остават непоправени. | ||
+ | |||
+ | Сега ние ще се обърнем към апостол Павел. Хванали го евреите в храма, за един въпрос: какво подбуди апостол Павел? Защо трябва да проповядва едно Ново Учение? Сега разглеждам въпроса: той влиза в света като новатор на Новото Учение на Христа. При това, още не беше се освободил от ония заблуждения на еврейството. Иска да иде в храма да се очисти, като че само в Ерусалимския храм може да се избави. Онзи Учител, Който поддържаше Учението, като Го попитаха: „На тази ли гора или в Ерусалим трябва да се покланяме?“, казва: „Нито на тази гора, нито в Ерусалим.“ „Бог е Дух и който Му се кланя, в Дух и Истина да Му се кланя.“ Апостол Павел забрави, че трябва да се покланя в Дух и Истина, и при това отиде в Ерусалим, да се поклони. Малко политика има тук – да привлече тия евреи към християнството, да възприемат Новото Учение. Обаче те го хванаха и – хайде в затвора. Казват: „Опетни нашия храм.“ Казва: „Честити Феликсе, понеже си устроил нашия живот меко и гладко, с благодарност се обръщам към тебе.“ Апостол Павел засяга от друга страна въпроса. Той знае, че е запознат с еврейското учение и най-после въпросът се свежда към това, че Феликс в края на краищата иска да го пусне, но за това очаква апостол Павел да му даде пари за откуп. Понеже апостол Павел нямал достатъчно пари, той го оставил в затвора, за да угоди на евреите. | ||
+ | |||
+ | Питам сега: Вас какво ви интересува да ви разправям работи, които са станали преди близо 2000 години? Какво отношение имат тия събития с нашето положение сега? Може да се спорим сега: апостол Павел не можеше ли другояче да постъпи? Можеше. Защо тогава? Негова работа. Ами този съдия не можеше ли да го пусне? Можеше. Но човекът иска пари. После го вика няколко пъти. – „Хубаво е вашето Учение, но днешните условия... То не може така. Не може да се реформира светът.“ Апостол Павел казва: хората тъй ще живеят. Възможно е един ден, но сега не може. | ||
+ | |||
+ | Ние сега като апостол Павел имаме някаква нова идея и след 2000 години тези идеи да са на място. Сега хората казват: „Те са празни работи.“ Не че са празни работи, светът не е готов да приеме. Даже апостол Павел не беше готов да има това разбиране. Той не можеше да се освободи от тия навици на еврейството. Имаше желание да иде в Ерусалим, както сега отиват на хаджилък. | ||
+ | |||
+ | Да се повърнем към онова, което е съществено. Каква е целта на един лист, който е поставен на едно дърво? Целта на листа не е да регулира живота на цялото дърво, то си има своя функция, през него растението диша. Но туй дърво не се нуждае само от един лист. То има десетки хиляди листа и, съединени всичките листа, чрез тях диша дървото. Ако всичките листа паднат и остане само един лист, туй дърво ще изсъхне. Значи, всичките наши идеи, всяко чувство не трябва да остане само. Ако в тебе остане само едно чувство и мислиш, че с него ще направиш нещо, то е изгубена работа. У тебе всички твои чувства, всички твои мисли трябва да бъдат в съгласие с целокупния живот, в който трябва да пребъдваш в дадения случай. | ||
+ | |||
+ | Сега лично трябва да разберете. Вие най-първо да разберете вашето лично място като лист и след туй ще изучавате другото. Ако си един лист, един ден ще се превърнете на клонче и ще изучавате закона на клончето. След туй ще се превърнете на клон и ще изучавате закона на клона. Ще се превърнете на дънер и ще изучавате законите на дънера, ще разберете дънера. И когато станете цяло дърво, и тогава ще имате ясна представа за всичките функции. Тогава ще имате ясна представа как може да се подобри цялото дърво. Всичките процеси, които стават в дървото, ще знаете. Листата знаят много малко. Клончетата знаят още повече. Големият клон знае още по-много. И дънерът знае, а пък цялото дърво, което съдържа и корените и клоните, то разбира вече всичко онова, от което дървото се нуждае. | ||
+ | |||
+ | Ти си българин сега, съгласен съм. След като умреш, какво ще остане от тебе? Казвам: Като българин да живееш, то е като лист да живееш. След като листът падне от дървото, вятърът го носи и той изсъхва. Как ще разбереш живота сега? Значи, ако си българин, англичанин, казва: „Като англичанин трябва да живея.“ Аз казвам: Като човек трябва да живееш! Хубаво, как се живее като човек? Като човек значи да мислиш, да бъдеш в съгласие с природата, не с порядките на хората. С тях може да бъдеш в разногласие, но с порядките на живата природа всеки един от вас трябва да бъде в съгласие. И следователно противоречието може да се роди в света от злото, което съществува. Да допуснем, че имаш един баща, който ти оставил един дълг от 10 милиона, и вие да сте отговорни. Но баща ви не ви е оставил никакво имущество. Казва: синът да го изплати. Какво ще правите? Десет милиона така лесно ли се плащат? И тогава много синове има, които се отричат от баща си, казват: „Не искам нищо от баща си.“ По сегашния закон синът казва: „Отказвам се от баща си, от всяко наследство“, следователно отхвърля от себе си всяко задължение. Ако вземе най-малкото наследство, ще се ангажира 10 милиона да плаща. | ||
+ | |||
+ | Та казвам: Ако имате дългове, отречете се от вашите бащи. И мен ме питат: „Какво трябва да правим сега?“ Отречете се от вашите бащи. И може целия живот да посветите. Дали ще изплатите дълга, то е друг въпрос. При най-щастлив случай може да вземете 10 пъти лотариен билет и всеки път билетът ви да печели по един милион. Та, в 10 тегления, при най-щастливия случай, може да си изплатите дълга. То е извънредно положение. А при обикновените случаи, ако човек така работи, частно, за да изплати, то е почти невъзможно при сегашните порядки на нещата да изплати 10 милиона лева. | ||
+ | |||
+ | Обаче по закона на Любовта е възможно. Онзи, на когото дължиш, все-таки е един банкерин. Има един случай другояче да се изплатиш. Този банкерин има дъщеря. Ти си момък отличен, много умен. Като те погледне, като те види бащата, казва: „Ще уредим тази работа.“ Вижда, че може да му станеш зет. Ще каже: „Имам един план, ако се съгласиш, тия пари лесно може да платиш.“ Един ден ще ти предложи една от дъщерите си; какво ще кажеш? Дъщерята за него е полица, която ти подписваш. Той ти казва тъй: „Ще подпишеш, че тази полица някога ще платиш.“ Условието е: ако живееш добре с дъщеря му и се отнасяш добре с нея, тия пари той никак няма да ги търси. Но ако направиш към дъщеря му най-малката погрешка, полица ще има, веднага ще трябва да ги платиш. Гаранционна полица е това. Значи, ще зависи от твоето благоразумие, от твоята предвидливост. Ако ти живееш добре с неговата дъщеря, няма глава да те боли. | ||
+ | |||
+ | В природата почти е същият закон. Ние всички имаме една полица от 10 милиона лева. И дотолкоз, доколкото ние живеем съобразно законите на природата, не ни държи отговорни. Като направим една малка погрешка, изведнъж – полицата. Казва: „Дъщеря ми.“ | ||
+ | |||
+ | Сега, не искам да ви давам директиви. За бъдеще вие може да разрешите вашия живот както искате. Вие може да вярвате както искате. То е ваша работа. Сега ние вървим по един път. Ние сме дошли до един път, дето заедно вървим. Ще дойде време и вие ще тръгнете по една посока и ще си кажем: „Сбогом, сбогом.“ Като останете сами, ще разрешите въпроса както искате. Нали сте виждали ята? Най-първо има птица, която ги води. Казва: води ги онази. Когато тази птица остане сама, кой ще я води? Ще плюе на краката си, тя сама трябва да знае пътя. Не само трябва да я водят другите хора. Хубаво е, то е улеснение на труда, но като останеш сам, трябва да знаеш как да хванеш своя път. Като останете сами, трябва да знаете с хората как да живеете. Но и като останем сами, трябва да знаеш сам как трябва да хвъркаш. Сега, като останете сами, да мислите; и тогава сами ще си турите закон. Пътя сами ще научите. Няма какво да питате. Вие сами ще търсите своето щастие. Сега, като сте с ятото заедно, вие ще се съобразявате със законите на ятото. Всичките по-силни по-напред да вървят, да ръководят. По-слабите – отподире. Ще си помагате едни на други. | ||
+ | |||
+ | Сега, не трябва да слизаме на физическото поле. Аз считам, че на физическото поле са двама души, когато се спорят. Двама търговци се спорят за вземане-даване. То е на физическото поле. Двама учени хора се спорят, занимават се с една теория – еволюционната теория. Спорят се коя е по-права. Двама социолози може да се спорят. Двама религиозни хора може да се спорят. Дето има спор, нищо не се постига. | ||
+ | |||
+ | Кой е на правата страна? Кой има правото? Или другояче казано: Кого да хванем на работа? Казвам: Здравият е, който може да работи. Който не може да работи, не го турям на работа. Болния тури в болницата, да оздравее този човек. Който е здрав, тури го на работа по свобода. Кажи: това и това. И го остави свободен. Втория ден и той да бъде доволен, и ти. Ако е той болен, на работа не го туряй. Сега, законът е: Ония способности и мисли, с които можеш да работиш, които са силни, работи с тях. Не работи с най-слабите си мисли. Тях остави да укрепнат. Работи с най-силните си мисли, с най-силните си чувства. Работи тъй, както знаеш. Какво има да разправям на един художник или на един цигулар, или на един борец? Те си имат учители. Всичките борци имат свои учители, всичките художници имат свои учители, всичките музиканти имат свои учители. Във всичките области на живота всичките хора са имали учители. Няма някой, който да не е имал учител. И най-после, като се научи, и той стане учител на себе си. | ||
+ | |||
+ | Та казвам: Ние се приближаваме. Ето аз как разглеждам въпроса. Кое е важното сега? Представете си, че всички ние сме в едно здание, най-първо въздух има достатъчно за всички. Сто души сме в туй здание херметически затворени. Един ден започва да става лошо на тия хора, започва да се вие свят, да припадат. Не че от неядене, но от липса на въздух. Ще дадат хляб, вода – трябва чист въздух. Единственото нещо: трябва чист въздух. Казва: „Трябва да се търпи.“ С търпение работа не става. Единственото нещо е да излезете от този замък навън, да излезете от тези ограничителните условия, за да се спаси животът ви. Да се отвори някъде дупка, да нахлуе чист въздух. Като влезе чистият въздух, всички ще се освежат. Като влезе този, чистият въздух, ще се освободите. Туй безпокойство, което всичките хора имат, показва, че въздухът не е чист. Голямо безпокойство има вътре във всинца ви. Ние за едно се безпокоим, за второ, за трето. То е привидно така. Има нещо, което липсва на хората. Туй, което липсва, трябва да се даде. Кое липсва? На хората им липсва чист въздух, топлина им липсва. С топлината свързвам чистия въздух. За мене чистият въздух носи чисти мисли – няма противоречие. | ||
+ | |||
+ | Един човек рисува. Казвам: Хубаво направи. Някой не рисува. Може никога да не се примеся в неговото рисувание. Като погледне, някой казва: „Не ми харесва.“ Какво трябва да кажа на този? Казвам: „Има нещо в твоята картина, което не е вярно – гледай да го поправиш.“ Дойде един, казва: „Не е вярно“, трети, четвърти, пети. Но да обяснят, сега. Отде ще зная дали е вярно или невярно? Отивам при обущаря, направил ми обуща, стискат ме. Казвам: „Не ти е направена добре обувката.“ Калъпът на моя крак не става. Не че той не е майстор. Друг може да я тури, мене не ми е по мярката на крака, но за моя крак не е. Някои идеи може да са по моя крак, но в дадения случай тия обуща не са за мене. Значи има специфично отношение. Този обущар, той на мене да ми разправя, че той правел много хубави обуща, че всичките хора са доволни. Аз съм съгласен, но казвам: Направи и на мене обуща, и аз да съм доволен. Ако на мене направиш добри обуща, разбирам, но хубавите обуща на другите ни най-малко няма да ме ползуват. Нито моите обуща ще ползуват другите хора. | ||
+ | |||
+ | Сега, като ви говоря, аз ви кроя обуща. Ето, на Игнат не му стават обущата. Обущата, които направих, не му стават. Да чака. Аз може да ги поправя. Ще видя къде е погрешката. Ще направя едни обуща за него. Сега не може калъп да намеря. Трябва да се намери, да се поправят обущата. Краката на всички хора не са еднакви. Всички нямате еднакви разбирания. Той ще прави за себе си и вие ще правите за вас. Специфично всеки един от вас трябва да има хубави обуща на крака си, тъй, да сте доволни. То е правото положение. | ||
+ | |||
+ | Сега, другото положение. Ще му кажа с какви чорапи: с копринени, с памучни или дебели вълнени. Ако направя обущата за тънки копринени чорапи и ако обуеш обущата с копринени чорапи, отлично можеш да ходиш. Но ако туриш дебели вълнени чорапи, ще те стискат. Ако носиш вълнени чорапи, ще ти скроя обущата за вълнени чорапи. Аз ще го питам: С какви чорапи ще носиш обущата? | ||
+ | |||
+ | Та, някой път зависи от вашите чорапи. Казва: „Охлузили ми се краката.“ Казвам: С какви чорапи ги носиш? – „С вълнени.“ Те не са направени да ги носиш с вълнени чорапи, с копринени [чорапи да ги носиш] са направени. Някой казва: „Много са халтави обущата.“ Казвам: Те са направени да ги носиш с вълнени чорапи. Да се разберем. То е правото. Аз тъй правя обущата: за копринени или за вълнени чорапи. Направените обуща за копринени чорапи са за копринени чорапи. Направените обуща за вълнени чорапи са за вълнени чорапи. Казвам: Вие трябва да имате правилни възгледи. Те съществуват. Вие имате правилни възгледи във вас. | ||
+ | |||
+ | Бих ви казал, разрешението в света е: Обичайте Бога! Вие ще кажете: „Де да Го намерим?“ Аз ще ви кажа де да Го намерите. Намерете в света най-добрия, най-съвършения човек – той е най-близо до Господа. Тръгнете по света и го търсете. Аз не ви казвам къде да го намерите. Намерете в света най-умния, най-добрия и най-любящия човек. И като ви хареса, останете при него. Той ще ви каже къде е Господ. Ако този, най-добрия човек не може да го намерите, тогава положението се влошава. | ||
+ | |||
+ | Или, да обясня: вие искате обуща – намерете най-добрия майстор. Ако намерите обикновен майстор, той ще направи обикновени обуща. Намерете най-добрия майстор на обуща, той ще ви направи обуща и вие ще бъдете доволни. Или искате дрехи – намерете най-добрия майстор на дрехи и той ще ви скрои. Ако искате да намерите Бога, намерете най-умния човек в света. И ако не сте го намерили, търсете го. | ||
+ | |||
+ | Тогава ще ме запитате тъй: „Как ще знаем дали този човек е най-умният или не е?“ Аз ще ви дам едно малко обяснение. Вие имате 100 свещи, които носите със себе си. Запалите една свещ, не можете да четете. Загасете я, оставете я настрана. Запалете втора, трета свещ. Свещта, при която може да четете най-добре, дръжте тази свещ. Тя е последната. Свещта, с която може да четете и да разберете всички неща, да ви са ясни, дръжте тази свещ. Всички ония свещи оставете настрани. Следователно дръжте се за онези ваши мисли, онези ваши чувства, които хвърлят светлина върху целия ваш живот. Онази ваша мисъл, която дава сила за вашия живот, дръжте се за нея. Всеки един от вас има по една силна мисъл, в която всички други мисли се обединяват. Една мисъл, около която всички други мисли се организират. Тя е като дънер. Вие имате едно чувство, около което всички други чувства се организират. Имате постъпка, около която всички постъпки се организират. Дръжте най-силната мисъл, дръжте най-силното чувство, дръжте най-силната постъпка. Около тях се дръжте. Около най-хубавата мисъл, най-доброто ви чувство и около най-добрата ви постъпка се организират всички ваши мисли, всички ваши чувства и ваши постъпки. | ||
+ | |||
+ | Та казвам: Ако всички ние бихме обичали Бога, въпросът ще се разреши. Ако имаме еднакво понятие за Бога, въпросът лесно ще се разреши. Всички страдаме от един недоимък вътре в света. Човек може да диша, но има един слаб организъм, не може да вземе достатъчно въздух, който да му пречисти кръвта. Ще има един малък дефект. Той може да се храни, но стомахът не може да смели храната. Става едно неправилно храносмилане. И след туй, въпреки всички негови усилия, той се усеща някой път неразположен духом, виждат му се нещата мъчни, противоречия има, и т.н. Има вътрешно субективно схващане. | ||
+ | |||
+ | Някой път нас хората ни са много приятни, някой път не ни са приятни. То е вътрешно субективно схващане. Но всеки един човек, който в дадения случай ви помага, може да ви бъде приятел. Всеки човек, който работи за вашето добро, той ви е приятел. Всеки човек, който работи за себе си и не работи за вашето добро, не ви е приятел. Законът е такъв. Всеки човек, който работи съзнателно за вашето добро, не може да не ви е приятен. Той никога с нищо не може да ви обиди; той нищо не иска. Когато вие се подигате, когато вие напредвате в науката, той се радва на това. Той ви поощрява. Той ви насърчава и ви помага. Този човек вие не може да не го обичате. Той в нищо няма да ви ограничи. На всяко ваше добро предприятие, каквото и да предприемете, той ще го одобри, ще каже: „Съгласен съм, предприемете.“ Никога няма да ви обезсърчи, да каже: „С тази работа не се занимавам.“ | ||
+ | |||
+ | Сега, разберете ме. Всички ония хора, които работят за нашето добро, ние ги обичаме. И всички ония хора, които не работят за нас, ние имаме особено мнение, не може да ги обичаме. Когато се усъмним, че някои хора не работят за нас, тогава се заражда противоречие. Казва: „Трябва да се подчиним, трябва да се покоряваме.“ Аз тъй разбирам. Каквото и да е, ако искате един човек да ви обича, работете за неговото добро. Нищо повече. Ако иска аз да го обичам, той трябва да работи за моето добро. Не може да има изключение в това. Не може да не ви обичат хората, ако сте работили за тяхното добро. Един ден може да минавате и щом узнаят, че не сте работили за тяхното добро, веднага ще изменят мнението си за вас. | ||
+ | |||
+ | И Писанието казва: „Ако изпълните Волята Божия, ако обичате Бога, не може Бог да не ви обича.“ И обратното: Бог знае, че ние не може да не Го обичаме, понеже Бог работи за нашето добро. Следователно, когато и да е, един ден ще Го обичаме. В света не съществува такъв закон да не обичаш този, който те обича. И един ден всички ще обичаме Бога, понеже и Той ни обича и работи за нас. Някои съзнават, някои не съзнават; има причини за това. И един ден аз съзнавам, че нашата любов към Бога ще се възроди, тя няма да бъде отвлечена и тогава тази любов към Бога ще се прояви. Ние ще се обичаме. | ||
+ | |||
+ | Първото нещо: Когато познаем Бога, ще обичаме всичките хора, понеже ще видим, че Бог живее в тях. Когато един ден съзнаем, че Бог ни обича, и ние ще обичаме другите по-нискостоящите от нас, понеже Бог и в тях работи. И един ден цялата природа, всичко онова около нас ще ни стане обично. Аз разбирам Божественото. Човешкото ще ни стане обично, но в туй ще видим Бога. Тогава в нас ще се роди онази радост и няма да има противоречие. Дойде някой човек при тебе, ти си богат, той се нуждае от помощ – ти ще му помогнеш. Той е болен, ти имаш знание – ще повърнеш здравето му. Умряла жената, умрял синът – ще повърнеш сина му. Той е затворен в затвора – ще го извадиш. | ||
+ | |||
+ | Питам: Ако имаш тази сила, който и да дойде, няма ли да поправите живота? На всички ще може да помагате, да освобождавате. С мисълта може да си служите. Може да упражните вашата мисъл. Вие не сте я упражнявали. Като срещнеш някой стражар, трябва да знаеш праведник ли е [този, когото води,] или не е. Щом е праведник, ще кажеш мислено: „Пуснете го.“ И те ще го пуснат. | ||
+ | |||
+ | Игнате, в тебе има нещо, което искаш, то е мъчна работа, не е лесна работа. В миналото един учител учил един ученик, че като го срещне мечка, да си концентрира мисълта, да ѝ каже да се махне от пътя и да не се бои. Иде една голяма мечка насреща му, той се концентрирал, но видял, че тази работа с мисъл няма да стане. Казал: „Чакай да се кача на крушата, че отгоре да мисля.“ И той умен. Като не разбрал закона, качил се на крушата. Защото тази мечка, ако не можеш да я върнеш от един километър, твоята мисъл не е силна. Щом останат десетина метра, тя приближава, може да се нахвърли върху тебе. Казвам: Твоята мисъл не е достатъчно силна. | ||
+ | |||
+ | И ние не сме достатъчно силни да бъдем проводници на Божията Любов. След като проповядвам, аз гледам, някои има, казват: „Какво седнал да разправя тия работи?“ Човекът мисли, че го забавлявам. Казва: „Какво ми говори така? Хляб, хляб!“ Дали аз проповядвам или не, аз проповядвам, но той хляб турга. Ни най-малко като проповядвам, не оправям света. След като проповядвам, хората ще ядат. И след като проповядвам за Царството Божие, пак ще боледуват. След като проповядвам, хиляди хора има в затворите. Че има несправедливост – при всичкото казване, хората са затворени в затворите. Какво трябва да се прави, кажете? Аз може да пусна всичките хора, но трябва да запаля цялата Земя. Аз може да освободя всичките на Земята, но трябва да изгори всичко – нищо повече. И съдии, и попове, всичко, и аз с тях, да се освободят всичките, да няма никакъв закон. Какъв ще бъде животът, ако се прекара през огън, кажете ми? Какви ще бъдем ние? Опасността е там, че всички няма да се стопите, няма да изгорите. Аз искам всички да се стопите, да не изгорите. Сега хората не са дошли дотам. Следователно чакаме един ден, когато светът ще се стопи, без да изгаря. | ||
+ | |||
+ | Едно учение, което ще те стопи, то е правилно учение. Онова учение, което ще те изгори, да станеш на пепел, то не е право. Да се пречисти и да остане само онова злато, сребро. Така разбирам едно учение. Да намериш правилните отношения, които съществуват между всички хора. Правото отношение в умствено отношение с всичките хора, в духовно отношение и на физическото поле, и в Божествения свят, и в духовния свят. Правото учение е това, което може да те примири с всичките хора, където и да са те. | ||
+ | |||
+ | Вие говорите за Бога. Но ви казвам: Обичайте Бога, за Него мислете, както Той мисли. Всичките страдания, всичките въздишки са пред Него. Той гледа и чака, Той вижда страданията на хората. Помага на всичките и не ги оставя. Онзи, който е в затвора, и на него помага. На стражаря казва: „Поосвободи го. Не го измъчвай. “ На всички дава тия упътвания, как трябва да постъпи. На съдията казва: „Не го съди толкова строго, бъди снизходителен.“ На учителя казва: „По-добре преподавай.“ На слугата казва: „Потърпи.“ На всички дава съвет и учи хората. На съдията казва как да бъде съдия; на слугата казва как да бъде слуга. Казва: „Ти слуга всякога няма да бъдеш. Сега временно си.“ На слабия казва: „Ти слаб всякога няма да бъдеш, малко потърпи, сега другояче не може.“ | ||
+ | |||
+ | Бог създал света и като мислил през цялата вечност, създал един план и Той реализира Своя план. Един ден Той ще доведе всички в съгласие. Един ден всички вие от Небето и от Земята ще се съберете на едно място. И ангели, и дяволи ще се съберете и ще седите. Пред Бога няма да има ни ангели, ни дяволи. Кога? Някога. | ||
+ | |||
+ | Ще кажете тъй: „Има един Бог в света, Който може да примири всичките противоречия, да направи всичките хора щастливи, но всички трябва да бъдем при Него и да мислим както Той мисли и да започнем да постъпваме тъй, както Той постъпва.“ Сега всички искате да знаете кога ще бъде. Когато може да стане, тогава. Сега всеки един от вас ще работи доколкото Господ му говори. Да бъдем верни – каквото Господ каже, направи го. Казва на стражаря: „Не мъчи този човек. Не го мъчи.“ На съдията казва: „Не осъждай този човек.“ На слугата казва: „Добре слугувай.“ На жената, на детето, каквото каже Господ, направи го. То е важно. Другите неща, всичките тия противоречия, Господ ще ги поправи. Господ казва: „Ти ще вървиш, Аз съм взел всичко предвид, не бой се.“ Някой казва: „Обесиха онзи“ – „На този, когото обесиха, ще дам по-хубаво тяло и по-щастлив живот.“ – „Онзи убиха на бойното поле.“ – „И него ще възнаградя. Ще премахна всичките страдания, ще улесня живота, ще го направя по-добър, отколкото сега.“ Какво има да кажете на туй? Каква е цаката на туй? | ||
+ | |||
+ | (Към Игната:) При мене после ела сам. Аз искам, като влезеш в моята стая, да влезнеш сам, да не влезнат всичките тия, няма да се разберем. | ||
+ | |||
+ | И сега мъчнотията е, че много сте на едно място и всички имате различни разбирания. Не мислете, че аз не зная. Нито един от вас не схваща моите възгледи. Някои мислите, че сте в съгласие с мене. Аз ви разбирам, вие сте в съгласие със себе си. С мене още не сте в съгласие. Аз не се заблуждавам. Казва: „Каквото каже Учителят, слушам.“ На такава динена кора не стъпвам, нито искам да ви поставя на изкушение. Не искам да ви поставя на един изпит, който не може да издържите. | ||
+ | |||
+ | Една жена казва, че обича мъжа си. Казва ѝ той: „Иди, хвърли се в реката.“ Тя тръгнала към реката да се дави, че като наближава, казва: „Кажи да не се удавя.“ Не. Това не е обич. Пък и от негова страна не е хубаво, ако тя го обича, той да я кара да се хвърли във водата. То е само приказката такава. Тя като иде до края, той иска да види дали ще се хвърли, тя се обръща, да ѝ каже да не се хвърля. Кажете: казал ли е той да се хвърли или не? Досега имали ли сте случай да е казал някой на жена си, за да му докаже, че го обича, да се хвърли в реката? Онзи, който е създал приказката, поставил така. | ||
+ | |||
+ | Сега, да се повърнем. Следователно в живота е важна любовта към Бога. Докато човек не осъзнае туй вътре в себе си, той не може да бъде полезен ни на себе си, ни на другите. То е закон. Човек, докато не съзнае Божествената Любов, не може да бъде полезен ни на себе си, ни на другите. Може да бъде полезен, но някога ще причини по-голяма пакост, по-голяма вреда, отколкото полза. Сега аз виждам всичките блага, които съществуват в света. Но ви казвам, сега далече някъде в океана, аз виждам един параход, който потъва. Аз го виждам и не може да му помогна. Този параход дава сигнал, и онези, които ще дойдат да му помогнат, дали ще го намерят? Виждам, вика за помощ. Казват: „Що Господ да не праща ангели да го спасят?“ Те са тръгнали по морето не по Волята Божия, не ги е пратил Господ там, те са тръгнали по свои търговски сделки. И понеже не са взели всички предпазителни мерки, да бъде здрав параходът, пропуснали нещо и след една голяма буря потъва параходът. Вие ще попитате: „На кое място е сега?“ Може ли да проверите на кое място е? Трябва да виждате. Тъй, както ви говоря, има нещо, което вие може да проверите. Казвам: Този параход е някъде из Индийски океан, дава сигнали, но потъва. Къде е потънал, никой не знае. Как ще проверите дали е потънал? Изгубил се. Но нещо може да проверите. Казвам ви тъй: ето един параход в Индийски океан, който сега в еди-колко си часа дава такъв сигнал. Отивате на парахода, избавяте пътниците. И самия параход избавяте. Тъй може да проверите. И вестниците пишат за това. Ще кажете: „Каквото каже нашият Учител, е вярно.“ Туй, което казвам за този параход, вестниците не може да пишат. Следователно има нещо, което трябва да проверите. Утре ще пишат вестниците. Не само това, но казвам: Този параход е от 12 000 тона, толкоз матроси, виждам капитанина, виждам всички. Казвам: Еди-къде си авария стана на парахода. Един от котлите се е пукнал. Пътниците са толкоз на брой. После във вестниците вие четете същото. Вярно е. А разправям за нещо, което не може да проверите. Разправям, туй е в Небето. Онова е, тия работи не ги разбирате. | ||
+ | |||
+ | Ще се намерите в противоречието на един турски султан, който искал да изпита един от своите учени ходжи, който всеки ден казвал на султана какво Господ прави на Небето и какво ангелите правят. Всичко знаел. Султанът се съмнявал в неговото знание. Той повикал гръцкия патриарх и своя учен ходжа, искал да ги опита. Той взел един голям гювеч с топло мляко и казал на ходжата и на патриарха заедно да дробят. Започнали и тримата да дробят в големия гювеч. Султанът объркал хапките и казал на ходжата и на патриарха: „Всеки да яде от своите хапки.“ Ходжата казал: „Отде да ги зная?“ – „Че, ако вашите хапки не знаете, как ще знаете какво става в Небето?“ | ||
+ | |||
+ | Ние не разбираме малките работи в света, големите работи как ще разберем? Казвам: Вярвайте в ония неща, които може да проверите. И като ги намерите верни, вярвайте. Защото, ако вярваш в туй, което е, ще имаш туй, което е; ако вярваш в туй, което не е, ще имаш туй, което не е. Сега желая всички да вярвате в туй, което е, за да имате туй, което е. Вярвайте в Любовта, вярвайте в нейната топлина. Вярвайте в Бога. Обичайте Бога и вървете напред. Един ден, сега или някога, Той ще ви се открие. И като ви се открие, вие ще проверите моите думи. Ще кажете, че туй, което съм казал, е вярно. Сега още не сте го проверили, ще останете на особено мнение, но един ден, когато четете вестниците, всичко туй, което казвам, ще стане. И вие ще кажете: „Вярно е.“ Докато не проверите, не отказвайте, че то не е вярно. Пазете един ден като проверите, възприемете това, което сте проверили. Туй, което не сте проверили, оставете го настрана, навън. По-хубаво учение от това няма. Туй, което човек може да провери в себе си, туй, което може да въздигне неговия дух, туй, което може да въздигне неговата душа, да въздигне неговия ум, да въздигне неговото сърце, туй, което може да съгради самия него, то е истина. Туй, което работи за тебе, то е реалността в света. Тогава разсъждавайте, ще ви дам стиха, в който Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ – Аз съм провереният път, проверената истина, провереният живот. Когато Христос казва: „Аз съм Пътят“, не е път, който не е проверен. То е един път, в който като тръгнат хората, всички противоречия ще се разрешат. Понеже в този път ще има изобилие, ще има разбиране. Тази истина ще бъде еднаква за всички. Този живот ще бъде еднакъв за всички. Всички ще се ползуват от него еднакво. Следователно няма да има никакво противоречие. Всичките противоречия всякога произтичат от факта, че всички хора не еднакво се ползуват от пътя, не еднакво се ползуват от истината, не еднакво се ползуват от живота. | ||
+ | |||
+ | Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.) | ||
+ | |||
+ | 7.05 ч сутринта | ||
+ | |||
+ | (На поляната – упражненията.) | ||
+ | |||
+ | 17-о неделно утринно слово, | ||
+ | държано от Учителя | ||
+ | на 12.I.1936 г., 5 ч сутринта, | ||
+ | София – Изгрев |
Текуща версия към 20:46, 6 август 2011
Утринни слова - Пета година (1935 - 1936)
Топлината на Любовта
12 януари 1936 г., 5 ч сутринта.
(Небето облачно. Времето меко.)
Нарядът.
24-та глава от Деянията на апостолите.
„В начало бе Словото“
Има противоречия в живота лични, семейни, обществени, религиозни и политически. Светът е пълен с противоречия. Там, дето има живот, има противоречия на Земята. Тия противоречия засега не могат да се премахнат. Природата, която е толкова умна, не могла да ги премахне, държи ги. Задава се въпросът: защо е така? Защото е така. Може ли да бъде другояче? Може да бъде. Кога? Някога. Тогава аз ви давам два метода: ако вярвате в това, което е, ще придобиете това, което е; ако вярвате в това, което не е, ще придобиете това, което не е. Сега, защо е така? Защото не може да бъде другояче. Ако вярваш в това, което е, ще придобиеш това, което е. Ако вярваш в това, което не е, ще придобиеш това, което не е. Тъй е. И всички онези, в каквато и област да е, които са се старали да обяснят противоречията, никой не е успял да ги обясни. Обясняват, но и като обяснят нещата, остават такива, каквито са. Обясняват, че някой убил някого. Но това обяснение ни най-малко не помага на убития човек. Убитият човек е убит. Обясняват, че някой човек откраднал пари на някого. Но парите са откраднати, няма ги вече. Сега, противоречия се намират в личния живот. Всеки човек си има свои противоречия. Всичките хора нямат еднакви противоречия. Сега, в живота по-напредналите души обясняват. И кога ти можеш да си обясниш? Онова, което можеш да си обясниш, е онова, което ти можеш да направиш. Обяснение е само това, което може да направиш в себе си.
Например ти казваш: „Защо злото съществува?“ Попитай себе си: защо ти си го допуснал в себе си? Най-първо ти не питай защо злото е в света, но попитай защо злото е вътре в тебе. Щом се запиташ, постарай се тогава туй зло по някакъв начин да го измениш. Злото от себе си ти не можеш да го изхвърлиш навън. Но да се спреш. Злото е един противник умен, силен и с когото, ако речеш да се бориш, ще видиш, че не е така лесно. Може да кажеш: „Излез си.“ – „На кое основание отгоре?“ Злото може да ти даде възражение. Злото ще каже: „Че, и аз имам право да живея, както и ти.“
Сега, вземете един процес. Вземете един, който работи със съвременния цимент. Той взима цимента, взема малко вода, разбърква я, направя една каша. И след време направи цял един блок. Ако туриш ръката си в тази каша, и след като се циментира, ти ще се намериш в трудно положение. Ще попиташ: „Защо този човек направи кашата?“ Защо той направи кашата, то е негова работа, но питам: защо ти тури ръката в кашата? Ти питаш защо той направил кашата. Той направил кашата за нещо, но ти защо тури ръката в кашата? Той турил вода, турил прах циментен, съединява се, става на блок. Друг пък направил цимента. Взел камъни, които били някъде, че ги пекъл в пещта и направил цимента. Единият разглобява, другият сглобява. Това са техните интереси. Единият продава камъните, които направи на прах – продава цимента. Другият пък, който се научил да съединява, прави блокове. Значи има практическо приложение: наместо да се пренасят големите блокове, пренася се прахът и после сглобяват ги и правят здания. Какви съображения имат? В тия процеси мнозина пострадат. Ръцете на мнозина, които работят цимент, огрубяват. Казвате: защо е така? Учените хора могат да ви разправят, но колкото и да ви разправят, повредата на ръцете е повреда. Циментирането на ръцете вие може да го обяснявате, че се е сгъстил циментът, че се е втвърдил, но работата е, че ръката или кракът не е свободен.
Следователно в живота има положения, при които нещата ти са приятни – туриш крака в кашата. Може да го туриш колкото искаш и може да го извадиш. Но ако дълго време го държиш – десетина часа, след туй ни най-малко не може да дигнеш крака си, както искаш. Следователно всяка една погрешка, още в началото, като я направим, да я поправим. Ако отначало туриш крака в цимента и можеш да го извадиш, ти можеш да се освободиш. Но ако оставиш крака си в този цимент, за да видиш какви ще бъдат резултатите, ти ще се намериш в трудно положение. Пак може да освободиш крака си, но ще бъде много по-мъчно, отколкото първоначално.
Сега мнозина казват: „Защо трябва да правим погрешки?“ Ти няма защо да правиш погрешки. Не си оставяй крака в цимента – ще се намериш в трудно положение. Нищо повече. Всяка една ваша мисъл, не я оставяйте да се циментира. Не оставяйте вашето съзнание дълго време, понеже циментира се съзнанието и ще причините вреда на себе си. Следователно нищо не ви коства, няма да ви коства голямо усилие да си извадите крака от цимента, да се отдалечите на 3–4 педи и вие да бъдете свободни.
Та казвам: Трябва да имате една ясна представа, вие по някой път се обърквате с онова, което става в света, което хората правят. Ако вземете една капка вода, не може да потопите света. Една капка вода не може да удави човека, не може да му направи никаква пакост. Тя е толкоз приятна, че като падат тия капчици по растенията, всички растения се радват. Но милиони и милиарди капки, събрани на едно място, отдето минат, пакост правят: дървета изкореняват, къщи събарят, хора удавят и какво ли не правят. Тия, миролюбивите капки, които бяха светии, като се съберат на едно място, повличат орталъка. Потоп правят. Защо е така? Защото не може да бъде другояче. Злото седи в това, че се решили да се явят на едно място, да направят угощение и отдето минат, опустошават.
Сега, това ви го давам като малко обяснение. С него могат да се обяснят и други работи. Ти не се оправдавай. Злото седи в това. Какво трябва да се прави? Казва: не събирай много вода на едно място. Сега, туй е, което става в природата. Ако не се пазиш от водата, ако събереш много вода в организма си, ще се образува водянка. Ще пиеш необходимата вода. Но не задържай водата в себе си. Не се влюбвай в нея. Като дойде, дай ѝ път да си излезе. Нека седи половин–един час. Като остане там, нахалствува. Като се събере водянка, ти ще набъбнеш. Всеки ден започват да ти изваждат по 5–6 килограма вода. Питам: какво ще правиш? Лекарите ще се ползуват от тебе. Всеки ден лекарите ще идват със своята помпа и ще изваждат вода. Защо? Защото си се влюбил във водата. Може да обичаш водата, но никога не си позволявай да се влюбваш в нея. Не е позволено. Щом се влюбиш, ще се развратиш. Щом се развратиш, тя ще ти плати така, както тя знае – ще те надува.
Това са обяснения. Това е едно болезнено състояние. Болките, това са анормални състояния, анормални отношения, които хората имат в порядките, които съществуват в природата.
Вие разглеждате живота само от ваше лично гледище. Имате събрани милиони същества и те имат разни отношения. Как ще се поставите? Запример как ще оправдаете човека в неговите постъпки спрямо животните? Или как ще оправдаете хората спрямо техните отношения, които имат едни към други? Не може да се оправдаят. Защото, под думата „оправдание“ ето какво разбирам: след като го оправдаеш, не може да подобриш работите. Ти само можеш да направиш една малка услуга. Аз мисля, да оправдаеш някого – да поправиш нещата. То е истинското разбиране. Ако може да поправиш една погрешка, тя е поправена. Но ако само я отстраняваш, погрешката остава погрешка.
Сега, всичките противоречия в света съществуват, че хората не разбират службата на доброто и злото. Ти щом се влюбиш в злото, то ще ти плати както то знае. Няма някой, който вършил любовни работи със злото... който се е влюбил в злото, той вече знае какви са последствията. Той ще излезе с одрана кожа. Всичко, каквото имаш, ще ти бъде взето до парица, ще бъдеш изпъден навън, че нищо няма да имаш, гол-голеничък ще останеш. Всичко ще ти бъде взето. Казва: „Върви отдето си дошъл.“ Злото може да го употребиш, но не се влюбвай в него. По някой път злото е много красиво, мяза на една много красива мома. Очите ѝ тъй светят, че когото погледне, все го изгаря. Срещне някой момък, казва: „Изгори ми сърцето.“ Не че тя изгаря сърцето, злото изгаря сърцето, злото гори. Момци има изгорени, моми има изгорени. Майки има изгорени и бащи има изгорени; и приятели има изгорени. И царе, и прости, и сиромаси, и богати, в целия свят навсякъде има изгорени, на общо основание и на пепел са станали.
Казвате: „Какво трябва да се прави?“ Едно правило: Не се влюбвай в злото. Никакви любовни работи. Запознайте се, но като дойде до любовни писма, да не ви знае адреса, къде, на коя улица живеете. Като попита за фамилията, нищо не съобщавайте. Ти сам бъди. Нима мислите, ако дойде един вълк и се запознае с овцата и я попита: „Колко деца имаш?“ – какви са неговите намерения? Когато някой крадец дойде някъде и пита: „Колко добитък имате? Колко коне, овце, кози, добитък имате? Какви са вратите, хубаво ли са направени?“ Но той вече има един план да открадне нещо.
Това са външни неща, за обяснение. Злото е нещо вътрешно. И какво е само по себе си? Никой никога не го обяснява. Когато са попитали един от най-учените в Египет за злото, той само си стиснал устата. Христос, като дошъл до злото, казва: „Не противи се злому.“ Защо? Не противи се. Мини, поздрави и върви. Ако речеш да се бориш, ще си навлечеш беля на главата. И всички сега сте герои, които се борите със злото. Съвременните нещастни герои са, които се борят със злото. Всеки, който се бори със злото, ще остане победен. Не трябва да се борите със злото. Защото предназначението на човека е да работи с доброто! Нищо повече. Влезте в доброто. Ако дойде за борба, тури доброто, да се бори със злото.
Сега, някой казва: „Не трябва ли да се борим със злото?“ Какво ще се бориш със злото? Представете си една модерна армия от 100 000 добре обучени войници, с картечници, въздушни газове, тежка артилерия и какво ли не още, а ти – един прост войник с една кремъклия пушка, турил си я на рамо и си излязъл да се бориш със 100 000 войници. Те ще те пометат така, в един час отгоре, и земята ще разровят отгоре! Какво ще правиш? Хич не ти трябва да се бориш. Вземи си кремъклията пушка и да те няма там, ако си умен човек. Ще кажеш: „Аз ще ида да воювам.“ Никакво воюване. Остави тия хора, с тях можеш да работиш и другояче.
Аз сега ви представям само онази външна страна, че злото е нещо силно. Слабият няма какво да се бори със злото. Ако се бориш със злото, ще разрушиш себе си, ако не се бориш със злото, за тебе ще бъде добре. Защото предназначението на човека е не да се бори със злото в света. Борѝ се с греха, а не със злото. Не оставяй злото да ти стане господар. Щом се бориш, то ще ти стане господар; ти с него не се бори. Познавай злото, без да се запознаваш с него. Аз правя една разлика: познавай злото, без да се познаваш с него.
Сега не искам да остане в ума ви мисълта, че човек трябва да се плаши от злото. Не. Не се борѝ със злото. Разумното е това. Едно малко 5-годишно дете не трябва да се бори с един юнак 25-годишен, който се е упражнявал на всичкото изкуство. Да излезе това, малкото дете на арената, да се намаже с масло, смешно е това. Той ще го хване, ще го изхвърли от арената. Злото казва: „С дечурлига не се боря. Юнак да дойде.“ Никога няма да турят едно дете да се бори с един голям юнак. И по някой път вие ставате смешни, когато искате да се борите със злото. Смешни сте. Една грамадна сила е то. Отстъпете място на големите юнаци, да се борят с него. Умът ти трябва да бъде спокоен.
Второ положение. Вас ви занимава въпросът, искате да знаете защо Господ направил света така. Защо допуснал злото? Оставете този въпрос неразрешен. Има много неща, които може да се обяснят и след като се обяснят нещата, няма да ги разберете. И следователно, ние в сегашния живот трябва да се занимаем с неща, които са близки, които може да разберем и които може да приложим. Тия, трудните въпроси, ще ги оставим за бъдеще. Вие оставете въпросите, които са мъчни, за далечното бъдеще. Някой ви каже, че трябва да победите злото. Има цяла една история за много адепти, които са се борили със злото и са изчезнали от света, изчезнали от Земята. Ако се борим със злото, легнеш някоя вечер и сутринта няма да те намерят никъде. Както когато си в обществената безопасност: дойдат, арестуват те – ни глас, ни слушание. Какво ще правиш? Ако ти сам се бориш с една държава, какво ще постигнеш, когато всички са опълчени против тебе? Представете си едно положение: целият свят е опълчен против тебе, какво ще правиш? Христос казва: „Не противи се злому.“ Но злото си има своя слаба страна. Коя е слабата страна? Злото има само една слаба страна – че злото не може да издържи топлината на Любовта. Единствената слаба страна е тази. Щом му припари топлината на Любовта, не може да издържи. Там е. Нищо друго. Единственото нещо, което може да ви пази от злото, то е топлината на Любовта. Единственият шлем, щит, който може да си турите. Друго нищо. Ама добре да живееш, добре да се отнасяш, това-онова, всичко друго може да употребите, но единственото нещо, на което може да разчитате, е да имате най-малката топлина на Любовта, която да припари злото. То се пази от тази топлина като от чума. Като усети тази топлина, то се пази от нея. Злото усеща, че в света има само един неприятел. Топлината на Любовта за злото е най-големият неприятел. Пари, гори, топи всичко.
Някои от вас може да кажете: „Как ще го разберем?“ Не зная как, трябва да го разберете. Слушайте го, не го разбирайте. Защото как ще разберете? Вие ще се намерите пак в едно противоречие. Как трябва да запазим топлината на Любовта? Цяла една философия е. В окултната наука има ред такива правила. Ред правила има, но са толкова сложни тия правила, че всеки, който се занимава с тях, ще осиромашее. Какви ли не правила. То е много проста работа. Не мисли за това, което не разбираш. Нищо повече! Или другояче казано: Не носи това, което не можеш да носиш. Не мисли това, което не разбираш и не носи това, което не можеш да носиш. Никой не може да те застави да носиш това, което не можеш да носиш.
Някои си турят на ума, казват: „Как да спасим света?“ Оставете тази работа, как да се спаси светът. Това не е за тебе, как да се спаси светът. Спасяването на света не е за тебе. Защото ти не си единствен. За спасяването на света има други, които се грижат. Философски изяснявам. Сега ние не се занимаваме със сегашния ред на нещата. Не се занимаваме със сегашното ваше състояние. Че ти си бил нещастен, то е твоя работа.
(Един брат пита нещо). Слушай, Игнате, ако си умен и ме слушаш, ще мълчиш. Ако си умен, сега ще мълчиш. И ще бъдеш тъй добър да мълчиш. Ако можеш да поправиш света, ще те похваля. Излез да го поправиш. Само да говориш оттам е безпредметно. Нито аз поправям света оттук. Аз не изяснявам, аз само казвам противоречията. В твоя ум се раждат противоречия, още 1000 години ще минат и няма да има разрешение на този въпрос. Аз говоря за тебе, което можеш да направиш. Ти се остави с подобрението на хората. Въпросът е само за себе си. Бих ти казал нещо, но търпи. Сега ще направиш една погрешка – ако говориш, ще направиш погрешка и тогава ще навредиш на себе си. Нали ти казах онзи ден какво трябва да правиш. Като знаеш за една минута какво трябва да направиш, приложи същото правило. Аз не казвам, че онова, което в твоя ум се подига, не е право. Но в твоя ум се подига един въпрос, който след хиляди години ще има едно малко разрешение. Този въпрос не само в тебе се подига. Сега може ли да ми кажеш кои са подбудителните причини да говориш? Защо трябва да говориш, а не да мълчиш? (...) Никакви обяснения. Боли те ръката, защо? Защото те боли ръката. Ти охкаш, какво ще обясниш? Значи, кожата не е такава, каквато трябва да бъде. Ядеш хубаво ядене, приятно ти е, весел си, защо? Защото ядеш. Какво ще обясняваш? Ако ми обясняваш как се е готвило, за тебе е много добре да ядеш, но за онова, което ядеш, ни най-малко не е добро. Сега, ето къде ще направиш една погрешка. Ти ще драснеш твоята кибритена клечка, ще запалиш огъня и тогава ти сам ще бягаш от огъня. Ти ще запалиш плевника и ще бягаш. Аз бих желал, като запалиш плевника, сам да стоиш, да издържаш на огъня. Щом не можеш да стоиш, не пали плевника. Ще запалиш огъня, после ще излезеш навън, ще кажеш: „Другите да горят.“ Да бягат и те.
Това не е философия, това не е ограничение на мисълта, ние сами се ограничаваме. Ще се образува кадеж, дим, ти не можеш да дишаш, ще изгубиш съзнанието си. Нито пък сега задачата е да разрешиш тия погрешки, които сега съществуват. Да кажем, днешното общество, дотам, додето е дошло, всичките хора си имат свои погрешки. Мъчна работа е да се изправят. Не е един, не са двама, това са милиони общества, това са държави. Всички съзнават, че има ред, закони, религия. Има нещо криво. Но нещата не може да се изправят. Тъй, както хората практически схващат, даже най-идеалната държава, най-големите философи дойдат донякъде, усещат, че не може да се оправят нещата в дадения случай. За бъдеще възможно е да се оправи.
Съществува и сега един оправен свят. Ако искаш, може да те заведа в този свят, дето живеят хората както ти искаш, но не е тук, на Земята. Ако искаш, още утре ще ти дам билет, но ще трябва да се съблечеш от туй, което имаш сега. Сега искам да ме разбереш добре. Похвалявам желанието, че искаш да научиш нещо, добро е, но не е навреме. Че искаш да ядеш, ни най-малко не ти правя забележка. Но, че искаш да ядеш не навреме – погрешката е там. Чакай след 4–5 часа, да се опече питата, сега нищо за ядене няма. На мене ми е много по-приятно да живея в този, уредения свят. Аз правя усилие да живея в този свят между хората. Един ден, когато искам да оправя света, ще го напусна, ще си замина, нищо повече.
Ако паса говедата и мисля, че ще станат философи, тя е празна работа. Ще хвърля тоягата, ще ги оставя свободни. Говедата не се нуждаят от говедар. То е наше разбиране. Понеже наш интерес е да пасем тия говеда, за да ги използуваме. Ако искаш говедата да бъдат свободни, нека говедарят да си иде, да пусне говедата да бъдат свободни. Сега всеки иска да стане един говедар, нищо повече. Нямам нищо против говедарите. Но говедарят никога няма да направи говедата да станат хора като него. Туй е, което аз зная. Вие както искате може да вярвате. Аз зная, че ако аз съм говедар, никога няма да направя говедата философи. Но не бих се цанил за говедар, и да искат да ме цанят. Ще кажа: Всичко мога да стана, но за говедар намерете си някой друг човек. Тия говеда сами могат да си ходят, няма да ги уча как да пасат. Те сами ще пасат. И сами знаят как да пият вода. Те знаят и между себе си как да се отнасят. Няма да ги уча. Те знаят как да се отнасят помежду си.
Сега ти си поставен пред злото. Ако имаш топлината на Любовта, стой; ако нямаш тази топлина на Любовта, плюй си на краката, бягай. Ако не бягаш, злото ще те спити така, както не си помислювал. Нищо не говорѝ сега. Ти искаш да говориш, ти си подигаш веждите. Подигането на веждите аз зная какво значи. Ти не ги подигаш, твоите вежди, друг ги подига, твоите вежди. Нещо бъбли в тебе – ти не си това. Помни го това.
Сега, има неща, които аз мисля, казваш: „Той не е съгласен с мене.“ Аз не искам да бъда в съгласие с никого, нито искам хората да бъдат в съгласие с мене. Аз желая всички хора да бъдат в съгласие с природата. Аз седя и да искам всичките хора да седят; аз спя и да искам всичките хора да спят. Може някои, като им дойде времето да спят, да спят. Може да спят, като им дойде времето. И като им дойде времето да станат, може да станат. Казвам: Туй, което е Игнат, всички имате такова разположение, като Игната. В дадения случай всички сте Игнат. Игнат значи: всички може да се запалите.
Злото и доброто в света са мъчни за разбиране. Аз ще ви дам един пример. Ако имате 10 момци при една красива мома и 10-те се влюбят в нея, то ще имате ужасна борба, кой да има тази мома на свое разположение. Ако тя е мома на злото, тя ще ги направи дар-пелишан. Всеки има желание да я обсеби, да я има за себе си. Всички на може да я имат. Тогава какво ще стане? Който е най-силен. Туй не е само между момците. Ако между 10 моми турите един момък, ще имате същия резултат. Ако вземете 10 души гладни хора и им дадете един хляб, ще има такава караница за този хляб и ще го вземе най-силният. И за сегашното състояние на хората казвам: Отстъпи! Но да отстъпиш подразбира хора, които са се подигнали, които разбират законите. Ако разбираш закона, ще кажеш: „Моят живот не е обоснован от един самун хляб. Има един хляб, не е за мен. Аз имам хляб на друго място. Вие може да делите хляба, аз няма да го деля.“
Та сега, искам в твоя ум да остане едно приятелско чувство, ни най-малко не искам да те апострофирам, нито да ти кажа, че това, което мислиш, не е на мястото. То е на мястото, но казвам: Когато иде тренът по релсите, отстрани се от пътя, да мине той. Не стой на пътя. Като мине тренът, пак може да се изправиш на релсите, но като дойде вторият трен, отдалечавай се от тях. Има време, когато трябва да се отдалечаваш от злото. Затуй именно всички трябва да проучавате закона на Любовта, за да може да се ползувате от онази топлина, която трябва да имате.
Знание сега трябва в света. Сегашните хора много малко знание имат. Имат знание, което е чисто механическо. Хубаво е туй знание, но с туй знание само една трета от живота се поправя. Две трети остават непоправени.
Сега ние ще се обърнем към апостол Павел. Хванали го евреите в храма, за един въпрос: какво подбуди апостол Павел? Защо трябва да проповядва едно Ново Учение? Сега разглеждам въпроса: той влиза в света като новатор на Новото Учение на Христа. При това, още не беше се освободил от ония заблуждения на еврейството. Иска да иде в храма да се очисти, като че само в Ерусалимския храм може да се избави. Онзи Учител, Който поддържаше Учението, като Го попитаха: „На тази ли гора или в Ерусалим трябва да се покланяме?“, казва: „Нито на тази гора, нито в Ерусалим.“ „Бог е Дух и който Му се кланя, в Дух и Истина да Му се кланя.“ Апостол Павел забрави, че трябва да се покланя в Дух и Истина, и при това отиде в Ерусалим, да се поклони. Малко политика има тук – да привлече тия евреи към християнството, да възприемат Новото Учение. Обаче те го хванаха и – хайде в затвора. Казват: „Опетни нашия храм.“ Казва: „Честити Феликсе, понеже си устроил нашия живот меко и гладко, с благодарност се обръщам към тебе.“ Апостол Павел засяга от друга страна въпроса. Той знае, че е запознат с еврейското учение и най-после въпросът се свежда към това, че Феликс в края на краищата иска да го пусне, но за това очаква апостол Павел да му даде пари за откуп. Понеже апостол Павел нямал достатъчно пари, той го оставил в затвора, за да угоди на евреите.
Питам сега: Вас какво ви интересува да ви разправям работи, които са станали преди близо 2000 години? Какво отношение имат тия събития с нашето положение сега? Може да се спорим сега: апостол Павел не можеше ли другояче да постъпи? Можеше. Защо тогава? Негова работа. Ами този съдия не можеше ли да го пусне? Можеше. Но човекът иска пари. После го вика няколко пъти. – „Хубаво е вашето Учение, но днешните условия... То не може така. Не може да се реформира светът.“ Апостол Павел казва: хората тъй ще живеят. Възможно е един ден, но сега не може.
Ние сега като апостол Павел имаме някаква нова идея и след 2000 години тези идеи да са на място. Сега хората казват: „Те са празни работи.“ Не че са празни работи, светът не е готов да приеме. Даже апостол Павел не беше готов да има това разбиране. Той не можеше да се освободи от тия навици на еврейството. Имаше желание да иде в Ерусалим, както сега отиват на хаджилък.
Да се повърнем към онова, което е съществено. Каква е целта на един лист, който е поставен на едно дърво? Целта на листа не е да регулира живота на цялото дърво, то си има своя функция, през него растението диша. Но туй дърво не се нуждае само от един лист. То има десетки хиляди листа и, съединени всичките листа, чрез тях диша дървото. Ако всичките листа паднат и остане само един лист, туй дърво ще изсъхне. Значи, всичките наши идеи, всяко чувство не трябва да остане само. Ако в тебе остане само едно чувство и мислиш, че с него ще направиш нещо, то е изгубена работа. У тебе всички твои чувства, всички твои мисли трябва да бъдат в съгласие с целокупния живот, в който трябва да пребъдваш в дадения случай.
Сега лично трябва да разберете. Вие най-първо да разберете вашето лично място като лист и след туй ще изучавате другото. Ако си един лист, един ден ще се превърнете на клонче и ще изучавате закона на клончето. След туй ще се превърнете на клон и ще изучавате закона на клона. Ще се превърнете на дънер и ще изучавате законите на дънера, ще разберете дънера. И когато станете цяло дърво, и тогава ще имате ясна представа за всичките функции. Тогава ще имате ясна представа как може да се подобри цялото дърво. Всичките процеси, които стават в дървото, ще знаете. Листата знаят много малко. Клончетата знаят още повече. Големият клон знае още по-много. И дънерът знае, а пък цялото дърво, което съдържа и корените и клоните, то разбира вече всичко онова, от което дървото се нуждае.
Ти си българин сега, съгласен съм. След като умреш, какво ще остане от тебе? Казвам: Като българин да живееш, то е като лист да живееш. След като листът падне от дървото, вятърът го носи и той изсъхва. Как ще разбереш живота сега? Значи, ако си българин, англичанин, казва: „Като англичанин трябва да живея.“ Аз казвам: Като човек трябва да живееш! Хубаво, как се живее като човек? Като човек значи да мислиш, да бъдеш в съгласие с природата, не с порядките на хората. С тях може да бъдеш в разногласие, но с порядките на живата природа всеки един от вас трябва да бъде в съгласие. И следователно противоречието може да се роди в света от злото, което съществува. Да допуснем, че имаш един баща, който ти оставил един дълг от 10 милиона, и вие да сте отговорни. Но баща ви не ви е оставил никакво имущество. Казва: синът да го изплати. Какво ще правите? Десет милиона така лесно ли се плащат? И тогава много синове има, които се отричат от баща си, казват: „Не искам нищо от баща си.“ По сегашния закон синът казва: „Отказвам се от баща си, от всяко наследство“, следователно отхвърля от себе си всяко задължение. Ако вземе най-малкото наследство, ще се ангажира 10 милиона да плаща.
Та казвам: Ако имате дългове, отречете се от вашите бащи. И мен ме питат: „Какво трябва да правим сега?“ Отречете се от вашите бащи. И може целия живот да посветите. Дали ще изплатите дълга, то е друг въпрос. При най-щастлив случай може да вземете 10 пъти лотариен билет и всеки път билетът ви да печели по един милион. Та, в 10 тегления, при най-щастливия случай, може да си изплатите дълга. То е извънредно положение. А при обикновените случаи, ако човек така работи, частно, за да изплати, то е почти невъзможно при сегашните порядки на нещата да изплати 10 милиона лева.
Обаче по закона на Любовта е възможно. Онзи, на когото дължиш, все-таки е един банкерин. Има един случай другояче да се изплатиш. Този банкерин има дъщеря. Ти си момък отличен, много умен. Като те погледне, като те види бащата, казва: „Ще уредим тази работа.“ Вижда, че може да му станеш зет. Ще каже: „Имам един план, ако се съгласиш, тия пари лесно може да платиш.“ Един ден ще ти предложи една от дъщерите си; какво ще кажеш? Дъщерята за него е полица, която ти подписваш. Той ти казва тъй: „Ще подпишеш, че тази полица някога ще платиш.“ Условието е: ако живееш добре с дъщеря му и се отнасяш добре с нея, тия пари той никак няма да ги търси. Но ако направиш към дъщеря му най-малката погрешка, полица ще има, веднага ще трябва да ги платиш. Гаранционна полица е това. Значи, ще зависи от твоето благоразумие, от твоята предвидливост. Ако ти живееш добре с неговата дъщеря, няма глава да те боли.
В природата почти е същият закон. Ние всички имаме една полица от 10 милиона лева. И дотолкоз, доколкото ние живеем съобразно законите на природата, не ни държи отговорни. Като направим една малка погрешка, изведнъж – полицата. Казва: „Дъщеря ми.“
Сега, не искам да ви давам директиви. За бъдеще вие може да разрешите вашия живот както искате. Вие може да вярвате както искате. То е ваша работа. Сега ние вървим по един път. Ние сме дошли до един път, дето заедно вървим. Ще дойде време и вие ще тръгнете по една посока и ще си кажем: „Сбогом, сбогом.“ Като останете сами, ще разрешите въпроса както искате. Нали сте виждали ята? Най-първо има птица, която ги води. Казва: води ги онази. Когато тази птица остане сама, кой ще я води? Ще плюе на краката си, тя сама трябва да знае пътя. Не само трябва да я водят другите хора. Хубаво е, то е улеснение на труда, но като останеш сам, трябва да знаеш как да хванеш своя път. Като останете сами, трябва да знаете с хората как да живеете. Но и като останем сами, трябва да знаеш сам как трябва да хвъркаш. Сега, като останете сами, да мислите; и тогава сами ще си турите закон. Пътя сами ще научите. Няма какво да питате. Вие сами ще търсите своето щастие. Сега, като сте с ятото заедно, вие ще се съобразявате със законите на ятото. Всичките по-силни по-напред да вървят, да ръководят. По-слабите – отподире. Ще си помагате едни на други.
Сега, не трябва да слизаме на физическото поле. Аз считам, че на физическото поле са двама души, когато се спорят. Двама търговци се спорят за вземане-даване. То е на физическото поле. Двама учени хора се спорят, занимават се с една теория – еволюционната теория. Спорят се коя е по-права. Двама социолози може да се спорят. Двама религиозни хора може да се спорят. Дето има спор, нищо не се постига.
Кой е на правата страна? Кой има правото? Или другояче казано: Кого да хванем на работа? Казвам: Здравият е, който може да работи. Който не може да работи, не го турям на работа. Болния тури в болницата, да оздравее този човек. Който е здрав, тури го на работа по свобода. Кажи: това и това. И го остави свободен. Втория ден и той да бъде доволен, и ти. Ако е той болен, на работа не го туряй. Сега, законът е: Ония способности и мисли, с които можеш да работиш, които са силни, работи с тях. Не работи с най-слабите си мисли. Тях остави да укрепнат. Работи с най-силните си мисли, с най-силните си чувства. Работи тъй, както знаеш. Какво има да разправям на един художник или на един цигулар, или на един борец? Те си имат учители. Всичките борци имат свои учители, всичките художници имат свои учители, всичките музиканти имат свои учители. Във всичките области на живота всичките хора са имали учители. Няма някой, който да не е имал учител. И най-после, като се научи, и той стане учител на себе си.
Та казвам: Ние се приближаваме. Ето аз как разглеждам въпроса. Кое е важното сега? Представете си, че всички ние сме в едно здание, най-първо въздух има достатъчно за всички. Сто души сме в туй здание херметически затворени. Един ден започва да става лошо на тия хора, започва да се вие свят, да припадат. Не че от неядене, но от липса на въздух. Ще дадат хляб, вода – трябва чист въздух. Единственото нещо: трябва чист въздух. Казва: „Трябва да се търпи.“ С търпение работа не става. Единственото нещо е да излезете от този замък навън, да излезете от тези ограничителните условия, за да се спаси животът ви. Да се отвори някъде дупка, да нахлуе чист въздух. Като влезе чистият въздух, всички ще се освежат. Като влезе този, чистият въздух, ще се освободите. Туй безпокойство, което всичките хора имат, показва, че въздухът не е чист. Голямо безпокойство има вътре във всинца ви. Ние за едно се безпокоим, за второ, за трето. То е привидно така. Има нещо, което липсва на хората. Туй, което липсва, трябва да се даде. Кое липсва? На хората им липсва чист въздух, топлина им липсва. С топлината свързвам чистия въздух. За мене чистият въздух носи чисти мисли – няма противоречие.
Един човек рисува. Казвам: Хубаво направи. Някой не рисува. Може никога да не се примеся в неговото рисувание. Като погледне, някой казва: „Не ми харесва.“ Какво трябва да кажа на този? Казвам: „Има нещо в твоята картина, което не е вярно – гледай да го поправиш.“ Дойде един, казва: „Не е вярно“, трети, четвърти, пети. Но да обяснят, сега. Отде ще зная дали е вярно или невярно? Отивам при обущаря, направил ми обуща, стискат ме. Казвам: „Не ти е направена добре обувката.“ Калъпът на моя крак не става. Не че той не е майстор. Друг може да я тури, мене не ми е по мярката на крака, но за моя крак не е. Някои идеи може да са по моя крак, но в дадения случай тия обуща не са за мене. Значи има специфично отношение. Този обущар, той на мене да ми разправя, че той правел много хубави обуща, че всичките хора са доволни. Аз съм съгласен, но казвам: Направи и на мене обуща, и аз да съм доволен. Ако на мене направиш добри обуща, разбирам, но хубавите обуща на другите ни най-малко няма да ме ползуват. Нито моите обуща ще ползуват другите хора.
Сега, като ви говоря, аз ви кроя обуща. Ето, на Игнат не му стават обущата. Обущата, които направих, не му стават. Да чака. Аз може да ги поправя. Ще видя къде е погрешката. Ще направя едни обуща за него. Сега не може калъп да намеря. Трябва да се намери, да се поправят обущата. Краката на всички хора не са еднакви. Всички нямате еднакви разбирания. Той ще прави за себе си и вие ще правите за вас. Специфично всеки един от вас трябва да има хубави обуща на крака си, тъй, да сте доволни. То е правото положение.
Сега, другото положение. Ще му кажа с какви чорапи: с копринени, с памучни или дебели вълнени. Ако направя обущата за тънки копринени чорапи и ако обуеш обущата с копринени чорапи, отлично можеш да ходиш. Но ако туриш дебели вълнени чорапи, ще те стискат. Ако носиш вълнени чорапи, ще ти скроя обущата за вълнени чорапи. Аз ще го питам: С какви чорапи ще носиш обущата?
Та, някой път зависи от вашите чорапи. Казва: „Охлузили ми се краката.“ Казвам: С какви чорапи ги носиш? – „С вълнени.“ Те не са направени да ги носиш с вълнени чорапи, с копринени [чорапи да ги носиш] са направени. Някой казва: „Много са халтави обущата.“ Казвам: Те са направени да ги носиш с вълнени чорапи. Да се разберем. То е правото. Аз тъй правя обущата: за копринени или за вълнени чорапи. Направените обуща за копринени чорапи са за копринени чорапи. Направените обуща за вълнени чорапи са за вълнени чорапи. Казвам: Вие трябва да имате правилни възгледи. Те съществуват. Вие имате правилни възгледи във вас.
Бих ви казал, разрешението в света е: Обичайте Бога! Вие ще кажете: „Де да Го намерим?“ Аз ще ви кажа де да Го намерите. Намерете в света най-добрия, най-съвършения човек – той е най-близо до Господа. Тръгнете по света и го търсете. Аз не ви казвам къде да го намерите. Намерете в света най-умния, най-добрия и най-любящия човек. И като ви хареса, останете при него. Той ще ви каже къде е Господ. Ако този, най-добрия човек не може да го намерите, тогава положението се влошава.
Или, да обясня: вие искате обуща – намерете най-добрия майстор. Ако намерите обикновен майстор, той ще направи обикновени обуща. Намерете най-добрия майстор на обуща, той ще ви направи обуща и вие ще бъдете доволни. Или искате дрехи – намерете най-добрия майстор на дрехи и той ще ви скрои. Ако искате да намерите Бога, намерете най-умния човек в света. И ако не сте го намерили, търсете го.
Тогава ще ме запитате тъй: „Как ще знаем дали този човек е най-умният или не е?“ Аз ще ви дам едно малко обяснение. Вие имате 100 свещи, които носите със себе си. Запалите една свещ, не можете да четете. Загасете я, оставете я настрана. Запалете втора, трета свещ. Свещта, при която може да четете най-добре, дръжте тази свещ. Тя е последната. Свещта, с която може да четете и да разберете всички неща, да ви са ясни, дръжте тази свещ. Всички ония свещи оставете настрани. Следователно дръжте се за онези ваши мисли, онези ваши чувства, които хвърлят светлина върху целия ваш живот. Онази ваша мисъл, която дава сила за вашия живот, дръжте се за нея. Всеки един от вас има по една силна мисъл, в която всички други мисли се обединяват. Една мисъл, около която всички други мисли се организират. Тя е като дънер. Вие имате едно чувство, около което всички други чувства се организират. Имате постъпка, около която всички постъпки се организират. Дръжте най-силната мисъл, дръжте най-силното чувство, дръжте най-силната постъпка. Около тях се дръжте. Около най-хубавата мисъл, най-доброто ви чувство и около най-добрата ви постъпка се организират всички ваши мисли, всички ваши чувства и ваши постъпки.
Та казвам: Ако всички ние бихме обичали Бога, въпросът ще се разреши. Ако имаме еднакво понятие за Бога, въпросът лесно ще се разреши. Всички страдаме от един недоимък вътре в света. Човек може да диша, но има един слаб организъм, не може да вземе достатъчно въздух, който да му пречисти кръвта. Ще има един малък дефект. Той може да се храни, но стомахът не може да смели храната. Става едно неправилно храносмилане. И след туй, въпреки всички негови усилия, той се усеща някой път неразположен духом, виждат му се нещата мъчни, противоречия има, и т.н. Има вътрешно субективно схващане.
Някой път нас хората ни са много приятни, някой път не ни са приятни. То е вътрешно субективно схващане. Но всеки един човек, който в дадения случай ви помага, може да ви бъде приятел. Всеки човек, който работи за вашето добро, той ви е приятел. Всеки човек, който работи за себе си и не работи за вашето добро, не ви е приятел. Законът е такъв. Всеки човек, който работи съзнателно за вашето добро, не може да не ви е приятен. Той никога с нищо не може да ви обиди; той нищо не иска. Когато вие се подигате, когато вие напредвате в науката, той се радва на това. Той ви поощрява. Той ви насърчава и ви помага. Този човек вие не може да не го обичате. Той в нищо няма да ви ограничи. На всяко ваше добро предприятие, каквото и да предприемете, той ще го одобри, ще каже: „Съгласен съм, предприемете.“ Никога няма да ви обезсърчи, да каже: „С тази работа не се занимавам.“
Сега, разберете ме. Всички ония хора, които работят за нашето добро, ние ги обичаме. И всички ония хора, които не работят за нас, ние имаме особено мнение, не може да ги обичаме. Когато се усъмним, че някои хора не работят за нас, тогава се заражда противоречие. Казва: „Трябва да се подчиним, трябва да се покоряваме.“ Аз тъй разбирам. Каквото и да е, ако искате един човек да ви обича, работете за неговото добро. Нищо повече. Ако иска аз да го обичам, той трябва да работи за моето добро. Не може да има изключение в това. Не може да не ви обичат хората, ако сте работили за тяхното добро. Един ден може да минавате и щом узнаят, че не сте работили за тяхното добро, веднага ще изменят мнението си за вас.
И Писанието казва: „Ако изпълните Волята Божия, ако обичате Бога, не може Бог да не ви обича.“ И обратното: Бог знае, че ние не може да не Го обичаме, понеже Бог работи за нашето добро. Следователно, когато и да е, един ден ще Го обичаме. В света не съществува такъв закон да не обичаш този, който те обича. И един ден всички ще обичаме Бога, понеже и Той ни обича и работи за нас. Някои съзнават, някои не съзнават; има причини за това. И един ден аз съзнавам, че нашата любов към Бога ще се възроди, тя няма да бъде отвлечена и тогава тази любов към Бога ще се прояви. Ние ще се обичаме.
Първото нещо: Когато познаем Бога, ще обичаме всичките хора, понеже ще видим, че Бог живее в тях. Когато един ден съзнаем, че Бог ни обича, и ние ще обичаме другите по-нискостоящите от нас, понеже Бог и в тях работи. И един ден цялата природа, всичко онова около нас ще ни стане обично. Аз разбирам Божественото. Човешкото ще ни стане обично, но в туй ще видим Бога. Тогава в нас ще се роди онази радост и няма да има противоречие. Дойде някой човек при тебе, ти си богат, той се нуждае от помощ – ти ще му помогнеш. Той е болен, ти имаш знание – ще повърнеш здравето му. Умряла жената, умрял синът – ще повърнеш сина му. Той е затворен в затвора – ще го извадиш.
Питам: Ако имаш тази сила, който и да дойде, няма ли да поправите живота? На всички ще може да помагате, да освобождавате. С мисълта може да си служите. Може да упражните вашата мисъл. Вие не сте я упражнявали. Като срещнеш някой стражар, трябва да знаеш праведник ли е [този, когото води,] или не е. Щом е праведник, ще кажеш мислено: „Пуснете го.“ И те ще го пуснат.
Игнате, в тебе има нещо, което искаш, то е мъчна работа, не е лесна работа. В миналото един учител учил един ученик, че като го срещне мечка, да си концентрира мисълта, да ѝ каже да се махне от пътя и да не се бои. Иде една голяма мечка насреща му, той се концентрирал, но видял, че тази работа с мисъл няма да стане. Казал: „Чакай да се кача на крушата, че отгоре да мисля.“ И той умен. Като не разбрал закона, качил се на крушата. Защото тази мечка, ако не можеш да я върнеш от един километър, твоята мисъл не е силна. Щом останат десетина метра, тя приближава, може да се нахвърли върху тебе. Казвам: Твоята мисъл не е достатъчно силна.
И ние не сме достатъчно силни да бъдем проводници на Божията Любов. След като проповядвам, аз гледам, някои има, казват: „Какво седнал да разправя тия работи?“ Човекът мисли, че го забавлявам. Казва: „Какво ми говори така? Хляб, хляб!“ Дали аз проповядвам или не, аз проповядвам, но той хляб турга. Ни най-малко като проповядвам, не оправям света. След като проповядвам, хората ще ядат. И след като проповядвам за Царството Божие, пак ще боледуват. След като проповядвам, хиляди хора има в затворите. Че има несправедливост – при всичкото казване, хората са затворени в затворите. Какво трябва да се прави, кажете? Аз може да пусна всичките хора, но трябва да запаля цялата Земя. Аз може да освободя всичките на Земята, но трябва да изгори всичко – нищо повече. И съдии, и попове, всичко, и аз с тях, да се освободят всичките, да няма никакъв закон. Какъв ще бъде животът, ако се прекара през огън, кажете ми? Какви ще бъдем ние? Опасността е там, че всички няма да се стопите, няма да изгорите. Аз искам всички да се стопите, да не изгорите. Сега хората не са дошли дотам. Следователно чакаме един ден, когато светът ще се стопи, без да изгаря.
Едно учение, което ще те стопи, то е правилно учение. Онова учение, което ще те изгори, да станеш на пепел, то не е право. Да се пречисти и да остане само онова злато, сребро. Така разбирам едно учение. Да намериш правилните отношения, които съществуват между всички хора. Правото отношение в умствено отношение с всичките хора, в духовно отношение и на физическото поле, и в Божествения свят, и в духовния свят. Правото учение е това, което може да те примири с всичките хора, където и да са те.
Вие говорите за Бога. Но ви казвам: Обичайте Бога, за Него мислете, както Той мисли. Всичките страдания, всичките въздишки са пред Него. Той гледа и чака, Той вижда страданията на хората. Помага на всичките и не ги оставя. Онзи, който е в затвора, и на него помага. На стражаря казва: „Поосвободи го. Не го измъчвай. “ На всички дава тия упътвания, как трябва да постъпи. На съдията казва: „Не го съди толкова строго, бъди снизходителен.“ На учителя казва: „По-добре преподавай.“ На слугата казва: „Потърпи.“ На всички дава съвет и учи хората. На съдията казва как да бъде съдия; на слугата казва как да бъде слуга. Казва: „Ти слуга всякога няма да бъдеш. Сега временно си.“ На слабия казва: „Ти слаб всякога няма да бъдеш, малко потърпи, сега другояче не може.“
Бог създал света и като мислил през цялата вечност, създал един план и Той реализира Своя план. Един ден Той ще доведе всички в съгласие. Един ден всички вие от Небето и от Земята ще се съберете на едно място. И ангели, и дяволи ще се съберете и ще седите. Пред Бога няма да има ни ангели, ни дяволи. Кога? Някога.
Ще кажете тъй: „Има един Бог в света, Който може да примири всичките противоречия, да направи всичките хора щастливи, но всички трябва да бъдем при Него и да мислим както Той мисли и да започнем да постъпваме тъй, както Той постъпва.“ Сега всички искате да знаете кога ще бъде. Когато може да стане, тогава. Сега всеки един от вас ще работи доколкото Господ му говори. Да бъдем верни – каквото Господ каже, направи го. Казва на стражаря: „Не мъчи този човек. Не го мъчи.“ На съдията казва: „Не осъждай този човек.“ На слугата казва: „Добре слугувай.“ На жената, на детето, каквото каже Господ, направи го. То е важно. Другите неща, всичките тия противоречия, Господ ще ги поправи. Господ казва: „Ти ще вървиш, Аз съм взел всичко предвид, не бой се.“ Някой казва: „Обесиха онзи“ – „На този, когото обесиха, ще дам по-хубаво тяло и по-щастлив живот.“ – „Онзи убиха на бойното поле.“ – „И него ще възнаградя. Ще премахна всичките страдания, ще улесня живота, ще го направя по-добър, отколкото сега.“ Какво има да кажете на туй? Каква е цаката на туй?
(Към Игната:) При мене после ела сам. Аз искам, като влезеш в моята стая, да влезнеш сам, да не влезнат всичките тия, няма да се разберем.
И сега мъчнотията е, че много сте на едно място и всички имате различни разбирания. Не мислете, че аз не зная. Нито един от вас не схваща моите възгледи. Някои мислите, че сте в съгласие с мене. Аз ви разбирам, вие сте в съгласие със себе си. С мене още не сте в съгласие. Аз не се заблуждавам. Казва: „Каквото каже Учителят, слушам.“ На такава динена кора не стъпвам, нито искам да ви поставя на изкушение. Не искам да ви поставя на един изпит, който не може да издържите.
Една жена казва, че обича мъжа си. Казва ѝ той: „Иди, хвърли се в реката.“ Тя тръгнала към реката да се дави, че като наближава, казва: „Кажи да не се удавя.“ Не. Това не е обич. Пък и от негова страна не е хубаво, ако тя го обича, той да я кара да се хвърли във водата. То е само приказката такава. Тя като иде до края, той иска да види дали ще се хвърли, тя се обръща, да ѝ каже да не се хвърля. Кажете: казал ли е той да се хвърли или не? Досега имали ли сте случай да е казал някой на жена си, за да му докаже, че го обича, да се хвърли в реката? Онзи, който е създал приказката, поставил така.
Сега, да се повърнем. Следователно в живота е важна любовта към Бога. Докато човек не осъзнае туй вътре в себе си, той не може да бъде полезен ни на себе си, ни на другите. То е закон. Човек, докато не съзнае Божествената Любов, не може да бъде полезен ни на себе си, ни на другите. Може да бъде полезен, но някога ще причини по-голяма пакост, по-голяма вреда, отколкото полза. Сега аз виждам всичките блага, които съществуват в света. Но ви казвам, сега далече някъде в океана, аз виждам един параход, който потъва. Аз го виждам и не може да му помогна. Този параход дава сигнал, и онези, които ще дойдат да му помогнат, дали ще го намерят? Виждам, вика за помощ. Казват: „Що Господ да не праща ангели да го спасят?“ Те са тръгнали по морето не по Волята Божия, не ги е пратил Господ там, те са тръгнали по свои търговски сделки. И понеже не са взели всички предпазителни мерки, да бъде здрав параходът, пропуснали нещо и след една голяма буря потъва параходът. Вие ще попитате: „На кое място е сега?“ Може ли да проверите на кое място е? Трябва да виждате. Тъй, както ви говоря, има нещо, което вие може да проверите. Казвам: Този параход е някъде из Индийски океан, дава сигнали, но потъва. Къде е потънал, никой не знае. Как ще проверите дали е потънал? Изгубил се. Но нещо може да проверите. Казвам ви тъй: ето един параход в Индийски океан, който сега в еди-колко си часа дава такъв сигнал. Отивате на парахода, избавяте пътниците. И самия параход избавяте. Тъй може да проверите. И вестниците пишат за това. Ще кажете: „Каквото каже нашият Учител, е вярно.“ Туй, което казвам за този параход, вестниците не може да пишат. Следователно има нещо, което трябва да проверите. Утре ще пишат вестниците. Не само това, но казвам: Този параход е от 12 000 тона, толкоз матроси, виждам капитанина, виждам всички. Казвам: Еди-къде си авария стана на парахода. Един от котлите се е пукнал. Пътниците са толкоз на брой. После във вестниците вие четете същото. Вярно е. А разправям за нещо, което не може да проверите. Разправям, туй е в Небето. Онова е, тия работи не ги разбирате.
Ще се намерите в противоречието на един турски султан, който искал да изпита един от своите учени ходжи, който всеки ден казвал на султана какво Господ прави на Небето и какво ангелите правят. Всичко знаел. Султанът се съмнявал в неговото знание. Той повикал гръцкия патриарх и своя учен ходжа, искал да ги опита. Той взел един голям гювеч с топло мляко и казал на ходжата и на патриарха заедно да дробят. Започнали и тримата да дробят в големия гювеч. Султанът объркал хапките и казал на ходжата и на патриарха: „Всеки да яде от своите хапки.“ Ходжата казал: „Отде да ги зная?“ – „Че, ако вашите хапки не знаете, как ще знаете какво става в Небето?“
Ние не разбираме малките работи в света, големите работи как ще разберем? Казвам: Вярвайте в ония неща, които може да проверите. И като ги намерите верни, вярвайте. Защото, ако вярваш в туй, което е, ще имаш туй, което е; ако вярваш в туй, което не е, ще имаш туй, което не е. Сега желая всички да вярвате в туй, което е, за да имате туй, което е. Вярвайте в Любовта, вярвайте в нейната топлина. Вярвайте в Бога. Обичайте Бога и вървете напред. Един ден, сега или някога, Той ще ви се открие. И като ви се открие, вие ще проверите моите думи. Ще кажете, че туй, което съм казал, е вярно. Сега още не сте го проверили, ще останете на особено мнение, но един ден, когато четете вестниците, всичко туй, което казвам, ще стане. И вие ще кажете: „Вярно е.“ Докато не проверите, не отказвайте, че то не е вярно. Пазете един ден като проверите, възприемете това, което сте проверили. Туй, което не сте проверили, оставете го настрана, навън. По-хубаво учение от това няма. Туй, което човек може да провери в себе си, туй, което може да въздигне неговия дух, туй, което може да въздигне неговата душа, да въздигне неговия ум, да въздигне неговото сърце, туй, което може да съгради самия него, то е истина. Туй, което работи за тебе, то е реалността в света. Тогава разсъждавайте, ще ви дам стиха, в който Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ – Аз съм провереният път, проверената истина, провереният живот. Когато Христос казва: „Аз съм Пътят“, не е път, който не е проверен. То е един път, в който като тръгнат хората, всички противоречия ще се разрешат. Понеже в този път ще има изобилие, ще има разбиране. Тази истина ще бъде еднаква за всички. Този живот ще бъде еднакъв за всички. Всички ще се ползуват от него еднакво. Следователно няма да има никакво противоречие. Всичките противоречия всякога произтичат от факта, че всички хора не еднакво се ползуват от пътя, не еднакво се ползуват от истината, не еднакво се ползуват от живота.
Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)
7.05 ч сутринта
(На поляната – упражненията.)
17-о неделно утринно слово, държано от Учителя на 12.I.1936 г., 5 ч сутринта, София – Изгрев