Разлика между версии на „Божествени и човешки процеси“

Текуща версия към 18:43, 1 май 2011

Младежки окултен клас - ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1931-1932)

КНИГА: Фактори в Природата

БОЖЕСТВЕНИ И ЧОВЕШКИ ПРОЦЕСИ

Т. м.

Какво ще отговорите на въпроса за отношението между механичните и психичните процеси? Сега вие се намирате на повърхността на океана, виждате, че големи вълни се носят по него, и мислите, че целият океан е развълнуван. Вярно ли е това? Ако от повърхността на океана съдите за целия океан, заключението ви е повърхностно.

Имате една окръжност, крива линия, направена от някакъв метал, с определена дебелина. Ако дебелината й не е навсякъде еднаква, щом я турите в движение, тя ще издържи известно време, не може обаче да се разчита на нея. Всеки, който разбира законите на механиката, може да изчисли колко време ще издържи кривата линия. Той може точно да определи на кое място ще стане пречупването или огъването. И аурата на човека представя нещо подобно – кръг, различно оцветен, с различна големина и дебелина. Аурата на човека определя неговия манталитет. – Видима ли е аурата? – За едни е видима, за други – невидима. В средата на аурата има един център, откъдето изтичат енергиите: горните енергии са свързани с умствените способности на човека, а долните – с енергиите на неговите чувства. Горните енергии са господарите, а долните – слугите. Ако господарите са умни, а слугите глупави, какъв ще бъде резултатът? Или какъв ще бъде резултатът, ако господарите са глупави, а слугите – умни? – Какъв слуга е нужен на умния господар? От какво се нуждае бедният? От какво се нуждае гладният? Ще кажете, че гладният има нужда от хляб. – Защо? – Защото той има отношение към хляба. Нуждата от нещо определя стремежа на човека. Всеки се стреми към това, от което има нужда. Понеже нуждите на хората са различни, затова и стремежите им са различни. Ако не беше така, хората щяха да бъдат еднакви и да се отблъскват.

И тъй, благодарете, че хората не са еднакви, че нямат еднакви разбирания. Могат ли всички хора да приличат на тебе? Ти възпитаваш един човек, искаш да стане като тебе. Каквото му заповядаш, да го изпълнява, както искаш. И това е възможно, но какъв ще бъде резултатът от това възпитание? Този човек ще стане като тебе, но в края на краищата между вас ще се зароди известно отблъскване. Обичаш някого до известно време. След това казваш: Не мога да търпя този човек, изстинах към него, не ми е приятен. Коя е причината за това? По силата на кой психологичен закон става това? Как си обяснявате изстиването или охлаждането на телата от физическо гледище? Причината за това е външна, станало е понижаване на външната температура. Ако дадено тяло се сгорещява, казваме, че външната температура се е повишила. Следователно, ако едно същество прилича на тебе, това показва, че външните условия са еднакви и за двамата. Това същество ще пожелае да заеме твоето място.

Питам: Какво печелиш, ако ученикът ти стане като тебе? Все ще придобиеш нещо, но загубата ще бъде по-голяма. Това е закон. Какво печели учителят, ако преди неговото идване учениците му се разбирали помежду си, а след това започват да спорят. По-рано са имали братски отношения, а след това започват да се обиждат взаимно. Учителят ще каже,че ги направил, каквито иска. Може да е постигнал това, но и друго е постигнал: те започват да се отблъскват. Може ли господарят да направи слугата си добър, ако не му е дал пример за това? Не можеш да искаш от човека това, което ти сам нямаш в себе си. Ако продължаваш да изискваш от него, което сам нямаш в себе си, ти се излагаш.

Казвам: Не е въпрос да изискваш от хората. Първо изисквай от себе си, после от другите. Иначе ще се натъкнеш на противоречия и смущения в себе си. Ако не се отнасяш критично към себе си, ще си мислиш, че знаеш много, че можеш да постигнеш каквото желаеш, че си добър, учен и т.н. Докато си въобразяваш така, изведнъж изпадаш в друго положение и казваш: Невежа съм, нищо не мога да направя; не съм добър, никой не ме обича и т.н. В това отношение ти приличаш на барометър, който ту се повдига, ту спада. Аз имам един барометър с кристали от соли, който показва промените на времето: влага, дъжд, суша. Също така той показва какви ветрове и бури ще има, земетръси и др. Като наблюдавате кристалите, виждате как се наслояват, по какви линии става кристализирането. Най-малката промяна в атмосферата се отразява върху кристалите. Който не вярва в това, и сам да наблюдава, и друг да му обяснява, ще каже, че има някакво съвпадение. За него това не е наука. Като изучавам промените в кристалите, дохождам до заключение, че те не се дължат само на въздуха, но и на етера, в който са разтворени.

Сега, не е въпрос за барометъра. Всички не могат да си служат с него. Ако речете да го наблюдавате, ще се увлечете и ще изгубите много време. Вие ще заприличате на един млад момък, който често посещава Изгрева. Той пише хубави стихове. Казва ми, че от време на време се явява в главата му някаква нова идея, ново разбиране за живота. Като споделя идеите си с хората, считат го за глупав. Например той отрича задгробния живот, но въпреки това твърди, че няма смърт. Заминалите за онзи свят се движат из пространството, в различни планети, влизат в други същества, чрез които лекуват хората, предават им своите мисли и т.н. Той ме пита какво мисля за неговата теория. Казвам му: Това е твоя теория, тя не е в съгласие със законите на Природата. Според законите на физиката, когато светлината минава от по-рядка в по-гъста среда, тя се пречупва. Следователно вие виждате предмета на друго място, а не там, където е в действителност. Когато изгрява слънцето, вие го виждате на друго място, а не там където е всъщност. – Защо? – Защото светлината на слънцето идва на земята за осем минути. Когато кажете слънцето изгря – то е станало осем минути преди този момент. Това, което светлината прави за осем минути, човек ще го направи за хиляди години. Това, което ученият може да направи, невежият не може. Бързината, с която се движи мисълта на учения, е по-голяма от тази на обикновения човек. Ученият живее и работи в среда, съвършено различна от тази на обикновения. Това, което праведният може да направи, грешният не може. Ето защо теорията на обикновения човек се различава коренно от теорията на учения. Двамата работят в различни среди и условия. Обикновеният създава временна, относителна теория, а истинският учен – вечна. Неговата теория почива на абсолютните закони.

Голяма е силата на праведния. Ако желае, той може в един момент да разруши цял град. Обаче той никога няма да направи това. Такъв опит ще коства живота му. Не е този начинът, по който праведният може да покаже силата си. И на Христос казваха: "Ако си син Божи, слез от кръста." Христос не показа силата си, но се подчини на Божията воля. Ако Той беше проявил силата си, нямаше да остане човек около Него. Когато слушате някой велик виртуоз да свири, във вас става преврат. И той се изменя, и вие се изменяте. Голяма сила се крие в неговото свирене. Ако музиката не произвежда преврат в човека, тя е безпредметна.

Какво представляват музиката, науката, изкуството? – Среди, чрез които минават силите на Природата. Хората, които се занимават с тях, възприемат тези сили и се преобразяват. Слушаш един виден музикант да свири. Ти възприемаш известни сили чрез него и се преобразяваш. Същото става чрез науката и изкуството. Музикантът е проводник на музикални сили, ученият – на интелектуални сили. Като проводник първо те се ползват, после окръжаващите. Дали съзнаваш това, или не го съзнаваш, не е важно. И в двата случая ти придобиваш нещо. Човек се ползва и от миналото. Миналите поколения не са изчезнали, следователно човек и от тях се ползва. Светлината, която е светила в миналото, и до днес още не е изчезнала. Тя съществува някъде в пространството. Има звезди, които са толкова далеч от земята, че едва след хиляди години светлината им достига до земята. Минала ли е тази светлина? Тя продължава още да се движи в пространството. Една мисъл може да е минала някога, но тя още се движи в необятното пространство.

Питате: Каква е крайната цел на това движение? – Каква е целта на колелото, което се е завъртяло веднъж, два и повече пъти? Отиваш на кладенеца, завъртиш колелото – имаш някаква цел. – Каква е целта ти? – Да извадиш вода и да задоволиш жаждата си. Щом задоволиш жаждата си, колелото спира. Значи колелото се движи, докато се постигне целта. Докато си жаден, колелото непрестанно ще се движи. В случая между твоята жажда и движението на колелото има известно отношение. Колелото знае ли, че ти си жаден? То не знае нищо, но ти като разумно същество знаеш, че си жаден, знаеш и защо се върти колелото. Жаждата казва на колелото: Започни да се въртиш, да се задоволя. Това е фигура на речта. Ти искаш да станеш знаменит човек. – Коя е целта на това желание? – Жаждата и гладът. Щом си жаден и гладен, имаш право да задоволиш жаждата и глада си. Като се прочуеш, хората започват да те хвалят. Значи дават ти богат обяд да се нахраниш. Минаваш за голям поет, пишеш стихове. Друг декламира чужди стихове. Еднаква ли е заслугата и на двамата? Единият твори, другият изнася неговите творби и ги продава, като задържа парите за себе си. Според мене това не е честно. Художникът рисува картини и ги продава по-евтино от търговеца. Художникът продал една хубава картина за сто хиляди лева, а търговецът я продал за двеста хиляди. – Какво трябва да направи търговецът? – Да намери художника и да му даде поне половината от парите. Това изисква моралът.

Сега вие, които ме слушате, сте продавачи на чужди картини. Нямам предвид личности, общо говоря. Какво трябва да правим сега? – Половината от богатството, което имате, ще дадете на художниците, които са рисували картините. Вие сте продавали техните картини и от тях сте забогатели. Сега ще давате – нищо повече! Ти си даровит музикант – продаваш чужда стока. Виден философ си – продаваш чужда стока. Светия си – продаваш чужда стока. Ще дадеш половината от твоето богатство. Здрав си, енергичен, способен за работа. След 20–30 години казваш, че ръката ти трепери, не можеш да работиш. Къде отиде здравето и силата? Изгубиха се. – Защо? – Не са твои. Това, което придобиваш и губиш, е чуждо. Имаш добро настроение и се радваш. След два дни изгубваш настроението си. – Защо? – Защото не е твое. Трябва да разсъждавате правилно! Нова философия е нужна за всички.

Като говоря по този начин, аз не визирам никого. Това е новата философия. Числата, с които сте работили и продължавате да работите, нямат тези качества, които новото време изисква. Например вдигаш меча си и казваш: Знаеш ли какво мога да направя с този меч? Какво ще направиш? С този меч можеш да отрежеш главата на една свиня или на една мечка. След това той ще се счупи. Ти уповаваш на своя меч, но с него не можеш да освободиш света. Ти преувеличаваш нещата, влагаш в своя меч повече възможности, отколкото той съдържа. Ти нямаш ясна представа за нещата. Казваш: Знаеш ли какво мога да направя? – Какво можеш да направиш? Ако се хвалиш с чужди неща, нищо не можеш да направиш. Всяко нещо в тебе, което се променя, е чуждо. Не е лошо, че имаш чужди неща, но трябва да знаеш кое е твое и кое чуждо и да си готов всеки момент да го върнеш. Плачеш за чужди работи и се радваш за чужди работи. Плачеш, че си изгубил чуждо нещо. Радваш се, че си придобил чуждо нещо. Няма човек в света, който да е плакал и да се е радвал за своето. Какво ще кажете на това? Каквото и да кажете, вие нямате никаква философия. Съвременният свят говори, философства, но в него няма никаква философия. Това, което разваля света, е чуждото, преходното, нереалното. Това, което го оправя, е неговото, истинското, реалното. Казвате: Все ще дойде някой да оправи света. Мнозина са дохождали, но кой оправи света? Който е дохождал, все с насилие е работил. Светът не може да се оправи с насилие. Отрежеш главата на една мечка, друга излезе. – Ще отрежа главите на всички мечки. – Ще отрежеш главите им, но ще се натъкнеш на по-голямо зло – всичките мечки ще влязат в тебе. Ти можеш да задигнеш всичкото богатство в света, но с него заедно ще влязат в тебе всички престъпления на света. Какво ще правиш тогава? Ново разбиране е нужно на човека.

Сега ние се отклонихме от въпроса. Като разсъждаваме така, във вас се ражда вътрешно недоволство. Вие сте недоволни, без да знаете защо. Искате неща, които не ви са нужни. Някога се подценявате, някога се надценявате, благодарение на което изпадате в противоречия. Същото правите и с окръжаващите. Някога се възхищавате от един човек. След време казвате: Не ми се харесва този човек, не постъпва добре. – Защо не го харесвате? Какво не му харесвате? – Челото. – Значи формата на челото не е красива. Това показва, че някой център в него не е добре развит. Този човек е крайно нетърпелив. Той е музикален, но центърът на времето е слабо застъпен в него, поради което не поставя нещата на място – всякога бърза. Някои хора нямат въображение, затова се занимават с дребни неща. Колкото по-високо е челото на човека, толкова по-дълбока е мисълта му. Същевременно челото му има и нужната широчина. Ако срещнете човек с тясно и ниско чело, ще знаете, че той няма дълбока мисъл. Разбиранията му за живота са ограничени. Той не разбира сложните процеси на човешката душа. Ако веждите са дебели, това показва, че човек има отношение повече към материалните работи, отколкото към духовните.

Помнете: Съществува един разумен свят, към който вие се стремите съзнателно или несъзнателно. Така и слънчевата система се движи към един възвишен, разумен център. Учените не знаят защо и с каква бързина се движи слънцето към този център. Някои учени казват, че както влакът има цел да пренесе пътниците от един град в друг, така и слънцето се движи към този център, за да вземе нещо от него и да го пренесе в пространството. Това е механично обясняване. Всяко тяло се движи с известна цел и придобива нещо, но каква е целта му и какви постижения има, не се знае. Всяка точка в пространството е център, от който излизат най-малко четири точки, които започват да се движат в четири различни посоки. При движението си те образуват прави линии. Като се съединят крайните точки на правите, образува се кръг. След тези точки излизат още четири; след тях други четири, които образуват още по-голям кръг. Докога ще расте кръгът? Докато стигне своя краен предел, т.е. докато дойде до своето крайно развитие. Всеки кръг представлява зародиш на яйце. Значи в миналото яйцата са били точки, които се развивали до своя краен предел на птичето царство. Ако турите едно яйце под квачката, след време то ще се излюпи и от него ще излезе пиленце – проявеният живот на яйцето. Ако яйцето не попадне при благоприятни условия, ще се развали.

Мнозина минават през птичето царство, т.е. през света на идеите. Всяка идея е яйце, което очаква времето на своето излюпване. Всеки трябва да знае какво яйце е неговата идея – на славей, на камилска птица, на гъска, на кокошка, кога и за колко време може да се излюпи. Кой от вас е изучавал условията, при които може да се реализира една идея? Ако идеите ви не се излюпят навреме, вие носите отговорност. Мислите ли, че професорът не държи отговорен студента, ако последният не е решил задачата си правилно? Професорът изпраща студента да изследва известен въпрос, дава му средства, пособия и ако той не реши задачата си правилно, отговорността пада върху него. Ако два-три пъти се провалиш, повече не разчитат на тебе – отнемат ти задачата, която са ти възложили. Следователно, когато учителят даде няколко задачи на ученика си и той не може да ги реши, казваме, че този ученик е неспособен. Учителят дава същите задачи на други, по-способни от първия. Ученикът иска от учителя си по-лесни задачи, според способностите му. – Ако и тях не може да реши? – Ще му даде още по-лесни. Така ще продължава, докато най-после учителят му даде задачата 2 х 2. Всеки знае, че 2 х 2 = 4. Ученикът ще реши тази задача, но това показва колко е способен.

На какво прилича четворката? Като знак 4 напомня малко диеза, музикален знак за повишаване на тоновете. Четворката има отношение и към квадрата – условие за разрешаване на противоречията в живота. Сегашният строй ще се подобри, когато хората разберат силата на квадрата. Къщите на хората са построени върху законите на квадрата. Те са квадратни, правоъгълни – изобщо четириъгълни. Няма кръгли къщи в живота. Значи разрешаването на живота е основано върху законите на квадрата. Ако разбирахте законите, върху които е построен нашият салон, щяхте да станете гении. Някои казват: Направихме набързо един салон. – Не е така. Определено е как да се построи салонът. – Трябваше да бъде по-висок. Това е друг въпрос. Според мене салонът трябва да се разшири – има условия за това.

Сега аз искам да обърна вниманието ви към Битието. Веднъж сте дошли на земята, вие имате отношение към Битието. Така и всеки ученик трябва да има отношение към своите учители и към онова, което му се преподава. Ще учиш и ще бъдеш пръв ученик! Какви ще бъдат отношенията ти към твоите другари, това е на второ място. Първото нещо е да определиш отношенията си към своя учител. Щом първото отношение е правилно, и второто ще бъде правилно – отношението към твоите съученици. Като са правилни двете отношения, и третото – към окръжаващите – ще бъде правилно.

Казваш: Дишам, следователно уча, решавам една задача. Ям – решавам една задача. – Така е. С дишането, с храненето, с движенията човек решава задачите си в живота. Ако не е така, дишането няма смисъл, храненето няма смисъл, движенията – също нямат смисъл. Целият живот е предметно учение. Каквото направиш за себе си, това ще те ползва през вековете. Дали съзнаваш това, или не, то е друг въпрос. Пазете се да не изпадате в крайност, да не се объркате. Често, като знаете някои неща, започвате да се страхувате да не сгрешите. Например казвал съм, че като излизате от дома си, трябва да тръгвате с десния крак. Ако тръгнете с левия крак, вие се уплашите и се връщате назад, за да тръгнете с десния крак. Това е безпредметно вече. Да влезеш или да излезеш първо с левия крак, значи да кажеш на приятеля си една обидна дума. Казваш му, че е гарга, т.е. че не разбира нещата. После ще се извиниш, т.е. ще влезеш с десния крак. Той ще те извини, но си казал вече обидната дума. Гарга, паток означават глупав човек. Има патоци, по-морални от някои хора.

Един ден наблюдавах какво направи един паток с плъх. Патокът върви с десетина патици. Те влизат във водата. Един плъх се хвърли върху тях. Патокът веднага го сграбчи и го потопи във водата, но не го пуща. След това го извади над водата, да види жив ли е още. Като видя, че се движи, пак го потопи във водата. Така направи няколко пъти, докато най-после се убеди, че плъхът не е жив. Той му даде един добър урок как трябва да постъпва с патиците.

Казвам: От всички се иска здрава права мисъл. Не как мислите вие, но как мисли обществото; не как мисли обществото, но как мисли народът, как мисли цялото човечество. Когато вашата мисъл носи добро за всички, тя е права. – Гневен съм. – Това е чуждо състояние. – Обезсърчен съм. – И това е чуждо състояние. Често вие преувеличавате нещата, поради което страдате повече, отколкото трябва.

Един наш приятел взел участие в строежа на една малка хижа на Рила и по невнимание един камък паднал на ръката и притиснал пръстите му. Той е музикант. Всички около него се уплашили и ми казват: Отиде музиката, не може вече да свири. Виждам, че те преувеличават. Всичко ще мине и той ще придобие опитност да знае как да пипа камъните. Някой страда, че баща му оставил дълг от 30–40 хиляди лева. Какво ще каже, ако получи наследство от 300–400 хиляди лева? Той скърби и се радва все за чуждото. Освободете се от всички заблуждения, от праха на миналото. Вземете бухалки, да изчистите всичкия прах.

Като говоря по този начин, мога да засегна някого, да го обидя. Аз искам да мислите право, нямам намерение да ви обиждам. Не искам да мислите като мене, нито аз да мисля като вас. Всеки ще мисли по свой начин. За всеки човек е определено специфично място. Никой не може да вземе мястото на своя ближен. – Искаме да бъдем като Бог. – Това е невъзможно. Едно е мястото на Бог. Какво означава думата "подобие"? Да бъдеш подобен на Бог, значи да дадеш възможност на Божественото в себе си да се прояви такова, каквото е всъщност. Ще бъдеш проводник на Божественото, но никога не можеш да направиш това, което Бог прави. Бог оправя света. Ти можеш ли да го оправиш? Хората се карат, съдят се, но не могат да се оправят. Някъде светът се оправя, но не сте вие, които го оправяте. От колко килограма трендафил ще получите един килограм розово масло? – От три хиляди килограма цвят. Значи само един килограм е ценното. Същото се отнася и до човека. Има нещо ценно в него, но то е малко по тегло. Ценното се задържа, а непотребното се изхвърля навън, както остатъкът от цвета на трендафила. Ако си разумен, ще продаваш гюловото масло, а не три хиляди килограма цвят. Речеш ли да отидеш във Франция да търгуваш с розово масло, ще спечелиш много повече, отколкото да търгуваш с трендафил.

Като ви наблюдавам, виждам, че всички сте изпаднали, започнали сте да предете на тънко. Всеки е недоволен от положението си. Трябва да се работи! – Така е, Природата не търпи никаква разточителност. Тя не обича скъперниците, но не обича и ония, които пилеят средствата си. Тя обича разумните хора, които имат идея, които са носители на Божественото. Колкото и да си малък, все можеш да направиш нещо за Бога. Ще живееш за Божията слава, а не за славата на хората. Хората нищо не дават.

Да очакваш на хората, това значи да останеш гладен. Един пътник пристигнал в родното си място. Близките му с цветя в ръце го посрещнали и обсипали с подаръци, но въпреки това той останал гладен. Никой не се сетил, че той не е ял три дни. В същото положение изпаднал един българин, завършил във Франция по музика и пластика. Като се върнал във Варна, богатите български чорбаджии го приели в домовете си за учител по музика, танци и език. Той преподавал известно време, но огладнял. Българинът по характер коренно се отличава от французите. Чорбаджиите, на които учил дъщерите, не се сещали, че този човек е гладен, а трябва да пее и играе. Един ден той срещнал един познат свещеник по една от варненските улици. Още при първите думи свещеникът го поканил у дома си да го нагости. Какво ще ти говори свещеникът? Ти си гладен, имаш нужда от хляб. Започне ли да ти говори за Бог, без да помисли за тебе, ти имаш право да му кажеш: По-добре мисли за себе си! Ако си цигулар, ще посвириш и ще те нахранят. Щом не свириш, няма ядене. Българинът е практичен. Ако му гадае някой, той веднага отваря кесията си. Ако някой философства пред него, той казва: Тази работа не е за ядене и пиене. Следователно, за да не умреш гладен, стани цигулар или гадател. Остане ли да се прехранваш с философия, много ще гладуваш. За да те обичат хората, не се представяй, че знаеш повече от тях. Ако можеш да услужиш на хората, и те ще ти услужват. Обаче поставиш ли се по-високо от тях, те няма да те погледнат.

И тъй, като срещнете един човек, вижте как се държи – като господар или като слуга. Ако днес е господар, в бъдеще ще стане слуга; ако днес е слуга, ще стане в бъдеще господар. За да не бъдеш нито господар, нито слуга, влез в центъра. Който е в центъра, трябва постоянно да дава. От него трябва непрестанно да изтича енергия. Докато даваш, ти си в Божествения процес. Щом започнеш да вземаш, ти си в човешкия процес. Ако си недоволен, ти си в процеса на вземането, в човешкия процес. Даването е Божествен процес. От Божествените процеси ще очаквате Божествени приеми, а от човешките – човешки приеми. Докато си в Божествените процеси, ще даваш, защото имаш всичко; ако си в човешките процеси, ще вземаш, но само толкова, колкото ти трябва. Щом се напълниш, не искай повече.

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– В Истината е скрит животът.

36. Лекция от Учителя, държана на 9-ти септември, 1932 г., в София – Изгрев.