Разлика между версии на „Фактори в природата“

Текуща версия към 18:33, 1 май 2011

Младежки окултен клас - ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1931-1932)

КНИГА: Фактори в Природата

ФАКТОРИ В ПРИРОДАТА

Тайна молитва

Упражнение за дишане: шест вдишки, три задържания на въздуха и шест издишки. Изправени на крака. Бавно вдигане ръцете нагоре, поемане на въздух, като се брои до шест. Задържане на въздуха и броене до три. Бавно сваляне ръцете надолу, издишване въздуха, като се брои до шест. Упражнението се прави шест пъти.

Какво може да пишете върху темата: „Фактори при храносмилането”. Първо стомахът трябва да бъде здрав, в пълна изправност. После зъбите трябва да бъдат здрави, ръцете и краката – също. За да става правилно храносмилането, човек трябва да се движи. От голямо значение е и подборът на храната. И най-после, като приемеш храната в устата си, ще я дъвчеш добре. Щом сдъвче храната си, човек е вече свободен. Работата на стомаха не е негова работа. Тук съзнанието на човека не взима никакво участие. Други същества взимат участие в храносмилането. Колкото човек взима участие в храносмилането, толкова взима участие и в мисълта. Той не може да се меси във вътрешния процес на мисълта и няма право да се меси. Той трябва да знае докъде се простира неговата свобода. – Докъде се простира моята свобода? – Дотам, додето можеш да работиш. Ако се намесиш в работа, която не се отнася до тебе, нищо няма да постигнеш. Какво ще направите, ако с вашето съзнание влезете в процеса на храносмилането? Няма по-тежко нещо за човека от това, да го заставят да вземе участие в храносмилането.

В заключение на горното казвам: Всеки трябва да знае докъде се простира неговата свобода. Казвате: Аз трябва да мисля. Първо, трябва да имате здрав мозък и силен ум. После да правите подбор на мислите си и най-после да оставите мисълта си свободно да тече и да се проявява. Процесът на мисълта не зависи от човека. – Защото ти не си единственият, който мислиш. Хиляди и милиони същества мислят. Като мислиш, твоята мисъл се среща с техните мисли и се преплитат. Пръв Бог е мислил. Следователно сегашният свят е резултат на Неговата мисъл. И човек е мислил дълго време, но за себе си. Какво е излязло от неговата мисъл? Кой е направил гнездото на птичката: Тя или природата? – Птичката. На същото основание казвам: Къщата на човека, неговите дрехи, обувки са произведения на неговата мисъл. Тук е важен процесът на мисълта, който не зависи от човека. Ако не разберете това, вие ще се натъкнете на големи мъчнотии. Казвате: Човек трябва да мисли право. Така е. Но между мисълта и храненето има известна връзка. Следователно ще мислиш право, ако се храниш правилно, т.е. ако зъбите ти са здрави, стомахът здрав, храната доброкачествена. Щом приемеш храната в устата си, първо зъбите ще свършат своята работа, ще сдъвчат добре храната и ще я изпратят чрез храно¬про¬вода в стомаха и червата. Храносмилането се отразява върху кръвообращението; кръвообращението се отразява върху дихателната система; дихателната система се отразява върху нервната система, а тя – върху мозъка, седалище на мисълта. Ако всички тия процеси се извършват правилно, и мисълта ще бъде права. Мозъкът и нервната система не са мястото, дето се създава мисълта. Те само възприемат и обработват мисълта. Значи има един висок свят, дето мислите се създават и оттам се изпращат в нашия свят чрез мозъка и нервната система – проводници на тия мисли. Например мисълта за доброто е създадена в един висок свят от напреднали същества. Те са мислили дълго време върху доброто и са изпратили мисълта си в нашия свят. Високо организирани човешки умове са възприели тия мисли, обработили са ги и са ги предали на останалите хора на земята. Ще кажете, че това са отвлечени въпроси. Така е, отвлечени са, да ги оставим настрана.

И тъй, важните удове, които взимат участие в храносмилането, са: зъбите, стомахът, червата, очите, вкусът и обонянието, които подбират храната. Как ще се смели храната, не е ваша работа. Как ще протече мисълта, и това не е ваша работа. Не се безпокой как ще разбереш известен въпрос. Ако се безпокоиш дали ще разбереш математиката, нищо няма да научиш. Ти започни да учиш и не мисли как ще я разбереш. Първоначално нищо няма да разбереш; после ще се почувствуваш като в мъгла; след това ще ти светне малко, ще прогледаш. Най-после ще започнеш да разбираш и ще решаваш доста трудни задачи. Няма да решаваш всички задачи, но някои се налагат да ги решаваш. Същото сте изпитвали и при изучаване на музиката. Затова Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме.” Достатъчно е отчасти да знаем и отчасти да разбираме.

Мнозина се безпокоят за живота си. – Има нещо, за което може да се безпокоите, но не и за живота си. – Какво ще стане с живота ни? – С живота ви ще стане това, каквото става и със семето. Ще се безпокоите или не, животът ви ще се развива, ще върви в своя път. Вие мислите, че ако правите усилия, ще подобрите живота си. – Нищо няма да подобрите, но ще попречите на процесите в живота да се развиват правилно. Едно усилие може да прави човек: да не бърка на Божествените процеси в своя живот. Например искаш да бъдеш добър. Това е естествено желание. Не остава нищо друго, освен да проявиш доброто в себе си. Обаче ти започваш да си противодействуваш и казваш: Не трябва да бъда добър, хората злоупотребиха с добрината ми. – Не спъвай процеса на доброто в себе си. Искаш да учиш, но нещо отвътре ти казва: Не се мъчи – и без знания се живее. Ти се поддаваш на тоя глас и се спъваш. Не се спъвай, учи! Знанието е благо за човешката душа. Пази правилото: Не спъвай правилните и разумни процеси, които стават в Природата! Не спъвай процесите на твоята душа!

Новата философия казва: Като се нахраниш, не се безпокой дали храната ще отиде на мястото си. Бъди уверен, че всичко ще стане така, както Природата е предвидила. Не се безпокой дали ще станеш учен. Учи и за нищо не мисли. Не се безпокой дали ще станеш светия. Живей добре и не мисли за светийство. – Дали ще стана богат? – И това не е твоя работа. От тебе се иска да работиш и да учиш. Ако е определено да бъдеш богат, богатството само ще дойде при тебе. – Ако човек не работи, може ли да стане богат? – В Природата не съществуват отрицателни процеси. Под „отрицателен процес” разбираме оня кратък момент в Природата, когато става смяна между един и друг процес. Обаче отрицателният процес „не работя” не съществува в Природата. Искаш или не искаш, ще работиш. Покажете ми едно същество, което не работи. Търсил съм такова същество, но и досега не съм намерил. Казвате: Камъкът не работи. – Лъжете се. В камъка стават такива процеси, каквито вие не може да си представите. Външно изглежда, че камъкът не работи, но в него стават вътрешни процеси. Някой казва за себе си, че не мисли и не чувствува. Това са временни, преходни процеси. Невъзможно е човек да не мисли и да не чувствува. Външно ледът е неподвижен, но под него водата тече и работи. – Не искам да бъда добър. – Това е невъзможно. Ако не си добър, ще бъдеш лош, все ще дадеш ход на своите енергии. Когато човек не иска да свърши една работа, както Природата изисква, това наричам зло. Заставят ли те насила да правиш добро, и това наричам зло. Ако доброволно свършиш работата, която Природата изисква от тебе, ти правиш добро. Човек трябва да бъде разумен, да знае кога как да изпълни задължението си. Например оставят едно малко дете при тебе и ти казват: Когато ожаднее детето, дай му да пие топла вода. Ти сгорещяваш водата до възвиране и наливаш в устата на детето вряла вода. Ето една грешка. Така ти изгаряш гърлото на детето. Разумен трябваше да бъдеш, да знаеш колко гореща вода може да пие детето. Вадиш заключение, че гореща вода не може да се пие. Дават ти после да изпереш една риза и я туряш в студена вода. Търкаш ризата със сапун, но тя не се изпира. Това е втора грешка. При прането водата трябва да бъде топла, а не гореща или студена. Разбиране е нужно на човека. Ако не разбира нещата, той върши всичко по буква и греши.

Помнете: Отрицателни процеси в Природата не съществуват. Изобщо само тия процеси се извършват, които Природата е допуснала. Това, което Природата не допуща и не желае да стане, не става. По този начин Природата предпазва човека от големите злини. Престъпленията и злините стават все от малки неща. Дал си на детето гореща вода и си го изгорил – това е престъпление. Пил си студена вода и си се простудил – друго престъпление. Какво означава горещата и студената вода? Горещата вода е доброто в света, а студената вода – злото. Посаждането на житното зърно в земята и изгниването му – това е злото. Израстването му, т.е. изникването му от земята или възкръсването му, това е доброто. Това, което е добро за житното зърно, не е добро за човека. Не е добре на човека да го заровят в земята. Какво ще бъде положението на рибата, ако я извадите от водата? Какво ще стане с нея? – Ще умре. Значи въздухът като по-рядка среда не благоприятствува на рибата. Влезе ли човек във водата, непременно ще умре. Значи човек, поставен при по-лоши условия, т.е. при условията на рибата, умира; рибата, поставена при по-добри условия, т.е. при условията на човека, и тя умира. Ако въздухът представлява рая, а водата – ада, излиза, че рибата умира в рая, а човекът – в ада.

Това са противоречия, които се нуждаят от обяснения. Пита се: Как е възможно и в рая да се умира, и в ада? Не е все едно де ще умреш – в рая, или в ада. Да умреш в ада, това е естествено. Адът има отношение към смъртта. Всяко рибешко желание, внесено в човешкия свят, непременно ще умре. И обратно: всяко човешко желание, внесено в рибешкия свят, също ще умре. Разумност се иска, а именно човешкото желание да си остане в човешкия свят, а рибешкото желание – в рибешкия свят. Следователно, щом се натъквате на противоречия, ще знаете, че сте объркали местата на вашите желания, на вашите мисли и чувства. Това означава неразбиране законите на живота.

Какво разбирате от числата 1[на 2 степен], 2[на 3 степен], 3[на 4 степен], 4[на 5 степен]? Какво представят числата 1[на 2 степен] и 2[на 3 степен], знаете, даже геометрически може да ги изразите, но как ще изразите геометрически числата 3[на 4 степен] и 4[на 5 степен], не знаете. Първата степен означава движение, втората степен – разширяване, третата – растене, четвъртата – организация, петата – мобилизация, шестата – външно украсяване, седмата – идейна почивка, осмата – създаване на дома, деветата – създаване на човека. Значи човекът е създаден в деветата степен. Това са отвлечени идеи. Една идея е разбрана за човека дотолкова, доколкото може да влезе като елемент в неговата мисъл, да работи с нея. То е все едно да имаш една хубава цигулка и хубав лък, а не знаеш да свириш. Изваждаш цигулката от кутията, дръпнеш струните, погледнеш я и пак я затвориш – не можеш да свириш. След време пак я извадиш, погледнеш я, пак я затвориш. Казваш: Сложна работа е цигулката. – Сложно нещо е наистина; ако не си учил, не можеш да свириш. Има цигулари, които свирят десетки години и пак срещат мъчнотии, някои произведения не могат да свирят.

Казвам: Както в музиката, така и в мисълта се срещат мъчни неща. Не е лесно да преведеш всички формули и отношения в математиката на разбран език. Съществуват три вида математика: математика на физическия свят, математика на духовния свят и математика на умствения свят. Най-лесна е мате матиката на физическия свят. С тази математика се занимават и децата на небето. Още като се родят, те са математици. Като пораснат, те влизат направо в университета, дето изучават духовната и умствената или Божествена математика, която има приложение в процесите на мисленето и чувствуването. Изкуство е да събираш мислите, чувствата и желанията на едно място. Какво ще получиш, като събереш две мисли заедно? В окултната наука под „сила на мисълта” се разбира събиране на мисли. Не може да се говори за силна мисъл, ако всяка мисъл е единична, сама за себе си. Съвкупност от мисли правят мисълта силна.

Да допуснем, че ти имаш само една мисъл в себе си – мисълта, че съществуваш. Тя се подкрепва от един вътрешен стремеж в тебе, от едно вътрешно желание да постигнеш нещо. Какво желаеш? Да пораснеш, да станеш голям. Ти си малък, искаш да станеш голям като другите хора. За това е нужно храна, градивен материал, с който да поддържаш работниците в себе си. Ти приемаш храната чрез устата си и започваш да растеш, достигаш височина 165-170 см – обикновения човешки ръст. Днес рядко се срещат хора на височина 2-3 метра. Колко висок е бил Голиат? Щом достигнеш предела на физическото растене на височина, ти започваш да надебеляваш. И за това растене е нужна храна – градивен материал. Стигнеш ли определената височина и дебелина, ти започваш постепенно да се префинваш. Тялото ти става все по-фино, докато един ден остарееш. Старостта е подобна на завиване на бубата в пашкул. Както възвишените същества се ограничават в себе си, така и старият човек се затваря в пашкул, докато дойде денят на прераждането му, т.е. връщането му отново на земята, като малко, новородено дете. Който разбира правилно процеса на развитието, той мисли за идеални неща. Неговата мисъл е силна; тя представя математически сбор от мисли. Казваш: Искам да умра. – Жалко! Не умирай преждевременно, преди да се превърнеш на пашкул. – Не искам да умра! – Жалко! Ще останеш завинаги в пашкула, без да се превърнеш в пеперуда. Някога е жалко, ако искаш да умреш; някога е жалко, ако не искаш да умреш. Щом се завиеш в пашкула, ще умреш, за да възкръснеш, да се превърнеш в пеперуда на новия живот.

И тъй, ако гледате на смъртта като на минаване в нов живот, на трансформиране на известно състояние, вие сте разбрали дълбокия смисъл на живота. Който не разбира дълбокия смисъл на живота и на смъртта, той мисли върху тях, без да дойде до нещо съществено. Животът и смъртта са два важни процеса, които трябва да се разберат. Животът е родил смъртта. Следователно смъртта служи на живота, а не животът на смъртта. Когато е бил в райската градина, човек сам е приел смъртта. Бог казал на Адам и Ева: „От всички дървета може да ядете, но не и от дървото за познаване на доброто и злото. В който ден ядете от това дърво, ще умрете.” Това значи: В който ден ядете от забраненото дърво, ще се превърнете на какавида, а после на пеперуда. Това е пътят, по който вървят всички животни. Дълъг и мъчен е техният път. Адам искаше да разбере какъв процес е превръщането на бубата в какавида и на какавидата в пеперуда. Черният адепт се приближи до Адама и му каза: Когато човек се завива в какавида, той става божество. Адам му отговори: Щом мога да стана божество, ще ям от забраненото дърво. Днес повечето хора са в положението на какавида. Думата „какавида” е съставена от две думи: кака и вида. Значи да видя кака си. Какъв е произходът на тази дума? Има ли глагол от нея? – Няма. Това е вметнато. Важно е да различавате временните процеси от вечните.

Мнозина имат криво схващане за същината на живота, както и за същината на мисълта, чувството, желанието. Ето защо човек не знае на кои мисли, чувства и желания да даде предимство. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко желание са на своето място, когато се проявяват и реализират навреме. Какво ще направиш, ако отидеш на гости лятно време при външна топлина 35º С, а домакинът запали огън да те стопли? Ти ще махнеш ръка и ще бягаш далеч от огъня. Този огън има смисъл зимно време. Обаче изгасиш ли огъня през зимата, ти не разбираш отношението между явленията. Огънят е за зимата, а водата – за лятото.

Кое е отличителното качество на правата мисъл? Казваш: 2 + 2 = 4, 3 + 1 = 4. В случая резултатът е един и същ. Ако съберете две разумни същества, двама работници, получавате четири. Ако съберете три разумни същества с още едно разумно същество, ще получите пак четири. Когато двама души свирят първа цигулка и двама – втора цигулка, резултатът е музикален, слушате музика, но впечатлението ще бъде различно, ако трима свирят първа цигулка, а един – на пиано. Значи в развитието си двама души могат да имат еднакъв резултат, макар че условията им са били различни. Важно е човек сам да избира условията, да не се спъва. Това значи да се намира под добри астрологически влияния. Кои са най-добрите влияния? – Когато слънцето е в центъра на живота. Човек трябва да се намира под пълното влияние на слънцето.

Казвам: Някога вие изпадате в големи противоречия; нещо ви мъчи, тежи ви, нещо ви противодействува. Какво ще правите? Ще използувате ключа на живота. Ще си отворите с него и ще се натъкнете на тайните на живота. Само така ще се освободите от мъчнотиите. Седиш близо до огъня и се печеш: чудиш се кой е наклал тоя огън, защо са го наклали. Какво ще правиш? Ще се отдалечиш от огъня на два-три метра разстояние и ще се освободиш – от тебе зависи. Седиш замислен и се безпокоиш, че една лоша мисъл те смущава. Какво ще направиш? Отдалечи тази мисъл от себе си – от тебе зависи да си далеч от нейното влияние. Имаш желание да се обличаш хубаво. Вървиш по улиците и все по витрините гледаш, дано можеш да си купиш нещо хубаво. Обаче пари нямаш. Търсиш начин да се домогнеш до една от тия хубави дрехи. Мислиш си: Не мога ли да задигна една хубава дреха?

Един американски апаш разказвал своята история как станал апаш. Каквато работа започвал, нищо не му вървяло. Най-после намислил да стане апаш. След известна практика решил да се предаде на изкуството да краде скъпоценни камъни. Един ден той влязъл в магазина на един голям бижутер. Добре облечен, с малка кесийка в ръка, пълна със скъпоценни камъни, той се поклонил учтиво на бижутера и започнал да разглежда скъпоценните му камъни. Препоръчал се също за бижутер и набързо му показал своите фалшиви камъни. Докато се разговаряли, той ловко сменил скъпоценните камъни на бижутера със своите фалшиви камъни и бързо напуснал магазина. Още на другия ден бижутерът забелязал тази смяна, но било вече късно – апашът бил далеч от него.

Питам: По вашето разбиране престъпление ли е това? Според мене престъпление е онова, което се хроникира от самата Природа. Всяко престъпление се отбелязва и върху човешкия организъм. Който разбира това, сам може да види колко престъпления са отпечатани на неговото тяло. Те са остатъци на миналото. Като знаете това, не се чудете, че някога, по атавизъм, във вас изпъкват странни мисли и желания. Щом видите угоено агънце, веднага у вас се явява желание да го заколите и опечете, да си хапнете от него. Всъщност вие сте вегетарианци.

Като ученици вие сте поставени в положението да изправите грешките на своето минало. В това се заключава науката за самовъзпитанието. От всички се иска разумна, съзнателна работа. Ако не работи съзнателно, човек прави големи усилия, които дават малки резултати. Вижте какво прави великият музикант! За една вечер той печели толкова, колкото друг някой за десет години. За всеки човек Природата е определила специален път за развитие. Следователно всеки трябва да намери своя път. Като влезеш в разумната Природа, тя казва: Ето, пред тебе се откриват много пътеки, избери си, която искаш. Всички пътища са изчислени, само един не е изчислен. Той е за оня, който търси лесния път. Изчислените пътища са мъчни, а неизчисленият е лек, без мъчнотии. Макар и лек път, ти се обръщаш към Господа с думите: Господи, освободи ме! Бог те изважда от тоя път и те поставя в един от изчислените пътища. Като видиш, че и тук е мъчно, пак се връщаш назад.

Едно се иска от всички: Не поставяйте препятствие на процесите, които стават във вас. С други думи казано: Бъдете в пълно съгласие с живата Природа! Не питайте жива ли е Природата, или мъртва; съществува ли задгробен живот, или не. Казвам: Раят за рибата е ад за човека; адът за човека е рай за рибата. Следователно, докато умираш – в ада си; докато живееш – в рая си. Ако искаш да познаеш в рая ли си или в ада, ще разбереш от това живееш ли, или умираш. Какво ще правиш, ако си риба? – Ще стоиш във водата – в ада. Адът е миналото на човека, т.е. неблагоприятните условия на живота. Раят е бъдещето на човека, т.е. благоприятните условия на живота. Животът е сегашното състояние на човека. Ето защо, за да не умрете, не се връщайте в ада, но не се стремете и към рая. Живейте в настоящето; ползувайте се от условията, които ви се предлагат. – Има ли друг живот? – Има. – Има ли рай? – Има. – Има ли ад? – Има. Гробищата са адът. Какъв по-страшен ад от тях? Адът е краят на човешкото щастие, а раят – началото на човешкото щастие. Ти можеш да излезеш от рая така, както рибата от водата. Ти можеш всеки момент да излизаш от рая и да влизаш в ада. Раят е мястото, дето започва истинският живот. Адът е мястото, дето свършва истинският живот. Раят и адът са условия, т.е. степени на човешкото съзнание. Попаднеш ли в рая, между възвишените същества, всички те възлюбват и започват да ти помагат. Попаднеш ли в ада, тамошните същества веднага се нахвърлят като вълци върху тебе и те изяждат. Адът е място на постоянно разлагане. Щом влезеш в затвора, т.е. в ада, веднага започваш да се разлагаш. Влезеш ли в рая, започваш да събираш и градиш. Задръжте в ума си следната мисъл: Това, което гради във вас, е рай; това, което руши, е ад. Следователно живей близо до рая, а далеч от ада! Постоянно тропай на райската врата, за да влезеш в рая. Едно се иска от тебе: Да се откажеш от живота на какавидата.

Помни: Отрицателни процеси в Природата не съществуват. Това, което наричаме отрицателен процес, не е нищо друго освен смяна между два процеса.

Не поставяй никакви прегради на пътя на твоята мисъл. Не казвай, че това е постижимо, онова е непостижимо. Постижими неща са ония, които съзнанието може да обхване. Щом съзнанието не може да обхване нещо, то е непостижимо. Днес всички хора се стремят към изобилие. Те имат това изобилие, но в живота съществува известна дисхармония. Например едни са богати, други бедни; едни са здрави, други болни; едни работят повече, отколкото трябва; други малко работят или почти не работят. Това е причина за проява на отрицателни процеси. Значи смяната между процесите не е правилна. Отвреме-навреме богатите дават на бедните, помагат им, но както скъперникът мъж дава на жена си. Докато е жива, тя иска от него да й купи дрехи, покъщнина, нещо хубаво за ядене, но той свива кесията, нищо не дава. Като умре, той купува дрехи, прави хубави сладкиши, раздава за душата й, за Бог да прости. Колко по-хубаво е да задоволиш желанията й, докато е била жива, отколкото след смъртта й. Мнозина казват: Сега не живеем добре, но като умрем, тогава ще се изправим. – И това не е лошо. По-добре е обаче приживе да имате хубави дрехи и добра храна, отколкото след смъртта ви да раздават за Бог да прости.

За следния път проучете миналата лекция и я свържете с днешната. Тя е доста мъчна за разбиране, защото съзнанието ви е разкъсано. Новите работи не се приемат лесно. Гледате на витрината нови, хубави дрехи, но те струват 10-15 хиляди лева. Пазарите се, искате да ви отстъпят нещо. Отстъпват пет хиляди лева, но пак ви се виждат скъпи – нямате толкова пари. Спирате се на едни, на други дрехи, по-евтини, и като дойдете до хиляда лева, бръкнете в джоба си и ги купувате – пак старите дрехи. Всеки си купува дрехи за толкова пари, колкото има в джоба си. Казвам: Десет години не си купувай дрехи, но купи такава, каквато отговаря на новите условия. Нека струва скъпо, но да ти е по вкуса, да е по всички изисквания на новото. Защо ти е дреха за хиляда лева? Ако си купуваш нещо – да бъде най-хубаво, най-фино, да няма подобно на него. Същият закон съществува и в Природата. И там най-хубавите неща са най-скъпи.

Като ви наблюдавам, виждам, че всички сте старомодни, живеете по стар начин. Искам да живеете по нов начин, по новата мода, по новата обхода. В продължение на десет дни от днес искам всички да постъпвате по нов начин, по новата мода, да бъдете модерни.

­ Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

­ В Истината е скрит животът.

19. Лекция, държана от Учителя

на 19 февруари 1932 г. в София – Изгрев.