Разлика между версии на „Баща и син“

Текуща версия към 12:58, 27 октомври 2011

Извънредни беседи

КНИГА: Баща и син

1937 г.

Баща и син

Новата 1937 година, която сега настъпва, ще бъде малко по-добра от тази, която изтече. Годината 1936 представяше един разточителен син, който направи много дългове. Сега иде бащата да изплати дълговете на своя син.

Две неща определят живота: денят и нощта. Те се образуват от движението на земята около нейната ос. От движението на земята около слънцето пък се образуват годишните времена. Понеже земята има дъщеря – луната, от движението и около земята се образуват седмиците и месеците. Най-малката мярка на живота е денят, който се определя от движението на земята около своята ос. Както при движението на земята около оста и се образуват ден и нощ, така и в живота на човека настъпват радости и скърби, разположения и неразположения на духа. Какво показва това? – Това показва, че човекът има своя собствена земя, която се върти около оста си. Движението на земята около слънцето представя духовния живот на човека. Значи, както видимата земя се движи около слънцето, така и земята на човека се движи около невидимо, духовно слънце. Седмиците и месеците определят възгледите на хората. Двете седмици на месеца представят възходящите фази на луната – новолуние и пълнолуние. Другите две седмици представят изпразване на луната – низходящите и фази.

И тъй всяка година носи нещо в себе си. Както земята се движи около слънцето и образува годишните времена, така и човешката душа се движи около Бога и образува духовни годишни времена. И човекът има своя луна, която се движи около земята, като образува седмици и месеци; той има и своя земя, която, при движението си около своята ос, образува ден и нощ, а при движението си около слънцето – годишните времена. Оттук вадим заключението: в каквато система живее човек, такива са и възгледите му за живота.

Тази вечер всички хора, всички народи посрещат новата година по различен начин, според обичаите и традициите си. Има един анекдот, в който се разказва, как един японец, от високо произхождение, посрещнал една нова година. Той дължал голяма сума на един богат търговец. Тъй както вървели работите му, длъжникът не виждал никакъв изход да се улесни по някакъв начин и да изплати дълга си. Затова, в навечерието на новата година, той отишъл при своя кредитор, богат японски търговец и му казал: Господине, дойдох да ни се извиня, че и тази година не мога да изплатя дълга си. Това е срам, безчестие, което не мога да понеса. Аз съм отчаян от себе си, от положението, в което се намирам, и реших да туря край на живота си. Дойдох пред тебе да направя „хара-кири” (разпаряне на корема с нож). Не искам вече да живея, да те лъжа. Веднъж обещах, че ще изплатя дълга си, но не можах. Втори път не искам да обещавам и да не изпълня обещанието си. – Не, не бързай, господине. Ти си добър, благороден и честен човек, няма защо да се самоубиваш. Ето, аз скъсвам полицата ти пред тебе. Бъди свободен, не мисли за дълга си към мене. Считай, че всичко си ми платил. Остани да живееш, да изпълниш предназначението си на земята като човек. Седни да пием по един чай. – Много благодаря, господине, за великодушното отношение към мен. Радвам се, че ме освобождаваш, но не мога да остана повече тук, защото бърза работа ме чака. – Каква работа може да има един човек, който преди половин час беше решил да се самоубие? – Трябва да отида още при шест души, на които дължа големи суми, и пред тях да направя „хара-кири”.

Както виждате, умен бил този японец. Той използвал един благоприятен момент – настъпването на новата година, в който да посети своите кредитори и да получи от тях прощаване на дълговете си. Всички негови кредитори скъсали полиците му и той посрещнал новата година без никакви дългове. Добре е човек да посреща новата година без дългове.

Сега на вас не ви препоръчвам да правите „хара-кири”, за да се заличат дълговете ви, но вие трябва да учите. От вас се иска учене и работа. Като ученици, вие сте забравили пътя, който ви предстои да минавате. Затова, вземете книгата „Пътят на ученика” и добре я проучете. През цялата година работете върху нея. Приложете всички правила и принципи от нея в живота си. Каквито противоречия и да срещнете, вие ще можете да ги разрешите.

Като е дошъл на земята, човек се запитва, каква е целта на неговото идване. За каквото и да е дошъл, човек първо трябва да яде. Дали ще работи нещо, дали ще учи, дали ще се моли, той непременно трябва да яде. Ако запитате учения, защо е дошъл човек на земята, той ще каже, че човек е дошъл, за да учи. Религиозният ще каже, че човек е дошъл, за да се моли. Според нас, обаче, за каквото и да е дошъл човека, първото нещо, което трябва да направи, е да яде. Яденето подържа живота на човека, на всички живи същества. Яденето, храненето е основната религия, която се подържа от всички живи същества, от най-малки до най-големи. И ангелите подържат религията на храненето. Истинската религия в света се заключава в яденето. Изкуство е да знае човек, как да яде! Който знае как да яде, той има религия; който не знае, как да яде, той няма никаква религия в себе си. Яденето е един от символите на истинската, на новата религия в света.

Казвате, че „символът на вярата” е съставен от 12 члена. Символът на новата вяра, на новата религия е съставен от четири члена: светлина, въздух, вода и храна. Който знае, как да възприема светлината в себе си, той е разбрал и приложил новата религия; който може правилно да диша, той е разбрал и приложил новата религия; който се е научил правилно да пие вода и да уталожва жаждата си, той е разбрал и приложил новата религия; и най-после, който се е научил правилно да яде, той е разбрал и приложил новата религия. В какво трябва да вярва човек? – Човекът трябва да вярва в хляба, във водата, във въздуха и в светлината. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който вярва в мене и яде от този хляб, той ще има живот в себе си”. Казано е в Писанието: „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.” Словото, това е живият хляб. Ако се храните с живото Слово, което слиза на земята, вие ще растете и ще се развивате. Всеки човек трябва да стане хляб за ядене. Той трябва да представя живото Слово, с което душата се храни.

Съвременните хора се страхуват от края на живота си и се запитват, какъв ще бъде краят им. – Много просто. Краят на животът им ще бъде крайно осиромашаване: всичко, което са спечелили, ще го изгубят. Те ще се намерят в положението на краен бедняк, с едно съзнание само. – Ами после? – Понеже си обеднял и не разполагаш с никакви богатства, отново ще те пратят на земята да се трудиш, да работиш, да придобиеш онова богатство, което не се губи нито на земята, нито на онзи свят. Човекът мисли, само докато се труди и работи. Само така той може да се освободи от противоречията на живота. Човек търси спасението си вън от себе си. – Не, спасението на човека е в самия него. Спасението на човека зависи от неговите вътрешни разбирания за живота. Който разбира важността на духа, на светлината, на въздуха, на водата и на храната, само той може правилно да мисли, само той може да се спаси.

Съвременните хора се трудят, работят, но въпреки това не успяват. – Защо? – Те не знаят, как да работят. Те са пренебрегнали своето сърце, а трябва да работят, именно върху сърцето си. Те не подозират даже, че всички спънки в живота им се дължат на сърцето. Първият човек още е направил голяма грешка, като е допуснал друг някой да влезе в сърцето му. И оттогава досега този, който е влязъл в сърцето на човека, без негово позволение, му създава ред спънки и противоречия.

Следователно, всички страдания на човека, всички вътрешни борби, които човека преживява, се свеждат към това, да изпъди той от сърцето си онзи, който незаконно е влязъл в него. Като го изпъди навън, човека ще придобие свободата си. Човекът е заложил сърцето си, вследствие на което не е господар на положението си, не е господар на своето сърце. На човека се дават страдания с единствената цел за изкупи сърцето си. Докато не го изкупи и предаде в ръцете на Бога, човек постоянно ще се ражда и умира, всякога ще бъде нещастен. До това време въпрос за щастие не може да става. Казвате за някой човек, че има кораво сърце. Коравото сърце е заробено сърце. Такъв човек плаче и скърби, само когато неговите интереси се накърняват, когато той е обран и излъган. Обаче, когато той обира и изнасилва другите, тогава не скърби и не плаче. Тази е причината, задето страданията идват върху човека. Те идват с цел да смекчат сърцето му, да изпъдят от него онзи, който се е намърдал там без позволение. За това е казано в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си!”

Сега ще приведа един пример из живота на един беден човек. Той ходил от къща на къща да работи. Тук го викали да работи, там го викали, но малцина му плащали. Като се отчаял от работата си, той решил да пее. Тръгнал по кафенета, по кръчми, но щом отварял устата да запее, веднага го спирали, като му казвали: „Какво си се разкряскал? Хайде излез вън да кряскаш! Не искаме да те слушаме.” Като видял, че и с песен не може да се живее, той решил най-после да ходи в черква да се моли. Тръгнал от черква на черква да се моли, но и от тук бил изпъден. Като се намерил вън от черквата, най-после си казал: Както виждам, в този свят не може да се живее нито с работа, нито с пеене, нито с молитва. Нищо друго не ми остава, освен да си купя един револвер и да тръгна да обирам хората. Както казал, така и направил. Купил си револвер и тръгнал по улиците. Първият човек, когото срещнал, бил един богаташ. Последният го спрял и запитал: „Къде си тръгнал тъй замислен? Какво мислиш? – Мисля, че за да вървят работите ми добре, трябва да бъда богат. – Ами Господ съществува ли за тебе? – Зависи. Докато работите ми вървят добре, и Господ съществува. Щом работите ми се обърнат, никакъв Господ не съществува. – Какво ще кажеш по този въпрос за работата, за пеенето? Струва ли човек да работи, да пее? – Това не се отнася до мене. Аз опитах и едното и другото, но не ми върви. Тази работа оставям на богатите, нека те да работят и да пеят. Ето, виж този револвер. Решил съм вече с него да работя. Ти вярваш ли в него? – Вярвам. Дай тогава, колкото пари имаш в джоба си! Иначе, ей сега ще опиташ силата на моя револвер. Аз искам твоя Господ – парата, да бъде и мой Господ. – Моля ти се, не ме убивай! Ето, вземи тези пари, и бъде доволен.

Питам: Кой от двамата печели – богатия или сиромаха? – Нито богатия, нито сиромахът. – Защо? – Утре ще се яви друг сиромах с револвер в ръка и ще го насочи срещу първия, който е решил да живее с обири. – Не, по този начин, въпросите не се решават.

Защо работите на сиромаха не вървели добре? – Защото вършил всичко без любов. Той работил без любов, пял на хората без любов, и ходел на черква да се моли, пак без любов. – Защо богатият бил обран? Защото придобил богатството си без любов. На съвременните хора, богати и сиромаси, липсва любов. Когато едни млад човек се явил при Христа и Го запитал, какво трябва да направи, за да придобие Вечен живот, Христос му казал: Едно ти не достига – любов нямаш. Щом придобиеш любовта, с нея заедно ще придобиеш Вечния живот. Христос казва и на съвременния човек: „Продай имането си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай!” – Как да го раздам? – Като дойдат разбойници в дома ти, как ще го раздадеш?

В турско време, когато искали да изтръгнат пари от някой български чорбаджия, турците туряли на врата му нагорещена желязна верига. И тогава, иска не иска, чорбаджията вади гърне с злато и го дава на турчина. Ще дойде ден, когато нагорещената верига ще мине през врата на всеки човек. – Може ли да стане това? – Ще го опитате. Като наближи края на живота, хората очакват да дойдат ангели от небето да ги вземат и да ги занесат пред престола на Бога. – Не, в последния час на живота ви ще дойдат разбойници, ще ви хванат за врата и ще кажат: „Дай всичко, което си спечелил! – Ами какво ще оставя за децата? Как ще се развиват, като нямат пари? – Това е заблуда. За развиване на човека е нужна любов, а не пари. Ако децата ви нямат любов, и те ще бъдат нападнати от разбойници и обрани като вас. Човекът трябва да работи с любов, да пее с любов и да се моли с любов. Хората познават влюбването, но не и любовта. Когато богатият има любов, той е истински човек. Когато сиромахът има любов, и той е истински човек. Богатият без любов не е човек. И сиромахът без любов не е човек.

И тъй, човекът има всичко, но любов няма. Само едно му не достига: любов. Докато не придобие любовта, той ще се ражда и умира, ще бъде недоволен, ще се мъчи и ще страда. Щом придобие любовта, той коренно се изменя: става радостен и от всичко доволен. – Как да придобием любовта? – Както вие разбирате. – Как да живеем по любов? – Както вие разбирате любовта, а не както другите я разбират. Досега вие сте живели по чужди разбирания, а не според вашите. Живейте според вашите дълбоки вътрешни разбирания и ще видите, че тези разбирания са еднакви за всичките хора. Те са написани от Бога в сърцето на човека. Ако приложите любовта според правото разбиране на вашето сърце, вие ще възкръснете. За онзи, който е готов да се жертвува, любовта е дошла. Който не е готов да се жертвува, той ще изпита всички разочарования на влюбването.

Защо сте се събрали тази вечер тук? Кое е онова, което ви е събрало и което събира всички хора? – Любовта. Само любовта е в сила да събере всички хора заедно. Събрания стават не само на земята, но и на небето, във възвишените светове. Там се събират разумни, възвишение същества, по-велики от всички велики хора по лицето на земята. Истински велик е онзи, в душата на когото любовта царува. Хората искат да бъдат щастливи, да отидат при Христа. Христос живее в любовта. Следователно, ако нямате любов в себе си, не можете да бъдете щастлив, не можете да отиде при Христа. Любовта е врата за Царството Божие. Който мине през тази врата, той ще влезе в Царството Божие. Без любов човек се намира в пред затворени врати. Дето похлопа, все затворена врата ще намери. Докато не придобие любовта, човек всичко ще има, но ще бъде вън от живота на небето. – Какво ще има тогава? – Той ще има всичко, каквото растенията имат; той ще има всичко, каквото рибите имат, птиците и млекопитаещите имат. Той ще има даже и това, което човек има, но няма да има Любовта на Бога. – Като умрем, нали ще отидем на небето? – Зависи, как сте умрели. Някои хора умират и след смъртта си пак остават на земята. Други хора умират, но след смъртта си възкръсват и отиват на небето. Така умира и житното зърно: посаждат го в земята и след известно време покълва, дава стъбло и листа, започва да се развива. С други думи казано: Житното зърно възкръсва.

Желая ви тази година да придобиете любовта в себе си като врата, през която да влезете в новия живот. Вие сте добри хора, но нямате онази любов, през която да минете за Царството Божие. Щом нямате тази любов в себе си, няма кой да ви пази от разбойници. Те ще дойдат и ще ви оберат. – Как да се справим с греха? – Като престанете да се занимавате с него. Любовта не се занимава с греховете на хората. Тя има пред вид освобождаването на хората от смъртта. Щом се освободи от смъртта, човек придобива любовта, и тя започва да го учи, как да живее. Щом любовта отсъствува, човек се натъква на противоречия, ограничения, страдания, мъчнотии и намира, че животът няма смисъл. Това се отнася и до физическия, и до духовния живот на човека. Любовта разрешава всички противоречия, всички мъчнотии.

Двама души пътуват заедно към един планински връх. Единият носи в ръката си шише с вода, а другият върви празен. По едно време вторият ожаднява и моли първия да му даде шишето си, да пие вода. – Не давам. Ще имаш търпение. Като извървим още един километър, тогава ще ти дам да пиеш. – Много съм жаден, дай ми малко вода. Страдам от жажда. Като не може да задоволи жаждата си, той започва да мисли, как да се домогне до шишето, да пие вода. – Защо първият път не задоволява желанието на другаря си? – Той е умен човек, знае, че след десет минути ще стигнат до един чист планински извор, дето и двамата ще пият от неговата кристална вода. Ако другарят му пие вода от шишето и утоли жаждата си, няма да усети благотворното влияние на чистия планински извор. Наистина, след десет минути те се намират пред извора. – Хайде да поседнем пред този извор. Ето, вземи шишето, и пий от него! – Не, щом съм пред този извор, не се нуждая от водата на твоето шише. Благодаря ти, че не задоволи жаждата ми, за да мога сега да пия от водата на този чист извор.

Съвременните хора страдат, понеже някои от тях имат шишета, пълни с вода, а други – нямат. Които имат, те не дават от своята вода на онези, които нямат. Казвам: Идете при извора, при изобилието на живота! Там се разрешават всички противоречия и мъчнотии в живота. Изворът, това е разумният живот, в който се разрешават всички задачи. Това не става изведнъж, но постепенно, докато човек придобие права мисъл и абсолютна вяра в Бога.

Следователно, събирането на хората на едно място зависи от любовта. Функцията на удовете на човешкия организъм зависи от живота на този организъм. Докато човекът има живот в себе си, всички удове на тялото му ще функционират правилно.

Казано е в Писанието: „Бог е Любов.” Любовта носи живот, носи светлина и знание, носи свобода. Любовта изключва всички заблуждение, всички криви разбирания. Казвате, че еди-кой си не живее добре, върши престъпления. Когато видя, че някой греши, аз се уча от неговата грешка и избягвам да правя същата погрешка. Виждам, че някой иска хляб от едни фурнаджия. Последният му казва: Имаш ли пари? – Нямам. – Щом нямаш пари, не ти давам хляб. Като видя това, тихичко се приближавам към този човек и му казвам: Ела при мене. Ти си сбъркал, забравил си, че трябва да дойдеш при мене. Ето, вземи този хляб и продължи пътя си. Така постъпвам с всички хора, на които фурнаджиите не дават хляб. Какво показва това? – Че любовта разрешава всички въпроси в живота.

Задача за през годината: всеки ден да разрешавате по едно противоречие. Всяка седмица да разрешавате по още едно противоречие. Всеки месец - по още едно. Най-после, и през годината да разреши по едно противоречие. Знаете ли, колко противоречия можете да разрешите в сто години? Какво по-голямо богатство ще иска човека, ако може да разрешава противоречията на своя живот? За да разрешава противоречията си, човека трябва да бъде носител на любовта.

Защо мъжете и жените не успяват в живота си? – Те не успяват поради известни слабости, които се крият в тях. Мъжът не успява поради своята грубост. Външно мъжът е груб, защото обективният ум в него е силно развит. Значи, злото в мъжа е отвън. Когато прояви грубостта си, тогава вижда погрешката си и казва: Не трябваше да постъпя така. Той започва постепенно да омеква. Щом омеква, Бог се проявява в него. Жената пък външно е мека, а вътрешно – груба. Докато се ожени, тя е мека, внимателна, отстъпчива. Щом се ожени, тя проявява своята вътрешна грубост и казва на мъжа си: Сега вече, като си се хванал на хорото, ще храниш и мене, и децата, ще носиш юлара. Понеже мъжът е груб отвън, а жената груба отвътре, Бог ги е съединил, за да могат вътрешният Бог в мъжа и външният в жената да се съюзят и да изгонят външното зло от мъжа и вътрешното - от жената. Този е дълбокият смисъл на женитбата. Ако женитбата не може да изпъди злото от мъжа и жената, тя няма никакъв смисъл. Когато злото не иска да излезе от семействата, то разделя мъжа от жената и ги озлобява един против друг. За да издържа на противоречията в живота, човекът трябва да съедини силата на ума си със силата на своето сърце. Така само той ще изпъди злото от ума и сърцето си и ще пусне Бога да живее в него. Днес Бог не живее в сърцето на човека, а трябва да живее. И за това Той се обръща към човека с думите: „Сине мой, дай ми сърцето си”. Бог иска да изпъди от сърцето на човека онзи, който незаконно се е наместил вътре, и да заеме неговото място.

Желая на всички тази година да служите на Бога с любов. Съединете силите на ума със силите на сърцето си, за да изпъдите неканения гост. Станете господари на вашето сърце!

Беседа от Учителя, държана на 1 януари, 1937г. София. – Изгрева.