Разлика между версии на „Божественият подарък“

Текуща версия към 14:48, 31 август 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1936-1937)

КНИГА: Разумните същества, том 2

Божественият подарък

"Отче наш"

За следния път пишете върху темата: "Влиянието на малките и големите дъждовни капки. влиянието на росата и на дъжда". Изпейте песента "Махар Бену аба ". Представете си, че всеки ден ви дават едно и също безвкусно ядене. Какво ще бъде вашето състояние? Сега си представете друго едно състояние: всеки ден ви дават по една златна монета, т. е. събирате общо триста шестдесет и пет златни монети. ако няма къде да ги употребите, те какво ще ви допринесат? - ще ги преброите, ще видите, че са триста шестдесет и пет и ще ги турите настрана. По същия начин и знанието е едно богатство, което ви си дава и ако не знаете как да го употребите, ще 6ъдете в състоянието на богаташа. Например, сега вие пеете. Защо пее човек? Може да дадете много отговори, но кой е правилният? Пеенето е израз на малка придобивка. Всеки, който има една малка придобивка, пее, а който има една малка загуба, плаче. Следователно, щом не искате да пеете, нямате придобивка. Някой казва: "Плаче ми се." Плаче му се, защото има малка загуба. И така, когато пеете, вие не само нещо сте придобили, но трябва да знаете и какво сте придобили. Който пее, има дванадесет подбуждения, които го карат да прави това, т. е. има дванадесет качества, който карат човека да пее. Сега, няма да говоря върху дванадесетте, защото не сте гениални музиканти, за да познавате всичките, но едно, две, три качества може да знаете. Човек пее, понеже живее; човек пее, понеже чувства; човек пее, понеже мисли. За тия три неща вие пеете: първо, че живеете, второ, че чувствате и трето, че мислите. Например, какво придобивате, когато мислите? Вие трябва да знаете как да разсъждавате. Ако сте затворник и ви отворят вратата на килията, какво означава това? Вие започвате вече да мислите как да излезете навън, т. е. имате вече свобода. Мисълта е свободно отворена врата, през която трябва да излезете от едно състояние и да влезете в друго. Това можете да го направите чрез музика. Човек, който не може да излезе през вратата, е парализиран, органите му не функционират. Щом пеете, това показва, че сте в нормално състояние. Ако сте болни, с количка ще ви изнасят навън и ще ви внасят вътре в къщи.

Сега, например, искате да знаете дали някой е здрав - изпейте тона до. в музиката има един основен тон, от който започват другите и който има тридесет и две трептения. Но животът си има свой основен тон в природата. Например, в западноевропейската музика за основни се приемат тоновете до или си, а в гръцката музика пеенето е започвало от фа. Кои са причините за тези различия? Сега, да оставим философските въпроси настрана. Когато си ушиете една хубава дреха и ви срещат хора, едни обръщат внимание на цвета, втори обръщат внимание на кройката, трети - на яката, други - на копчетата, някои пък обръщат внимание на вътрешната подплата, изобщо - разни хора има. Ако някой казва, че дрехата е добре скроена, туй не значи, че цветът й е хубав; ако някой казва, че цветът е хубав, туй не значи, че е добре скроена; ако казват, че яката й подхожда, туй ни най-малко не показва, че всичко в нея е в изправно положение. Какво показва това, че можете правилно да вземете тона до? Преди всичко, представете си, че до е едно житно зърно. Ако го посеете, то ще ви даде тридесет, шестдесет или сто зърна. Какви качества имат различните зърна? Това, което дава тридесет зърна, има повече сол. Това, което дава шестдесет зърна, носи развлечения и кара човека да се радва. Защото 6 е число за деца, за забавление. Човек, който няма това число, всякога е меланхолично настроен. Някой казва, че не му се живее, когато изгубва смисъла на числото 6 и житното му зърно не ражда шестдесет зърна. Какво означава онова зърно, което дава сто зърна? То подразбира крайният предел, намирането на основната идея. Основната идея е единицата, а интервалът от 1 до 100 включва смисъла на истинския живот. Значи в основния тон трябва да има живот. Щом тонът до не носи една малка придобивка за живота, значи е изменил трептенията си. Ако сте неразположени и след като вземете до състоянието ви се измени, този тон е верен; ако пък не се измени, тонът не е верен.

Сега, ще се запитате откъде да намерите верния тон. Той не е поставен на рафт, под който можете да прочетете надписа. Ако влезете в една аптека, аптекарят ви показва къде да намерите лече6ните вещества, които ви трябват. Или съвременните хора имат гардероби и знаят къде са окачени дрехите им. Обаче, за да вземете верен тон, трябва най-първо да се пипнете отзад зад ушите. Често музикантите не знаят къде да се пипнат и се чешат по тила. Но с чесане работата не става. Те не знаят и как да се пипнат — с един, с два, с три или с четири пръста. Въпросът не е с колко пръста да се пипа човек, но ако докоснете този център, веднага ще стане промяна в пеенето. Обикновено певците държат ръцете си кръстосани на корема. Защо заемат такава поза? В корема е южният полюс, а горе, в гръкляна, е северният. Северният полюс няма опора, а тук, в стомаха, има твърда почва. Всъщност тонът трябва да излиза и от двата полюса - от средата на гърдите ви, т. е. енергиите трябва да идват и отдолу, и отгоре, а на екватора някъде трябва да се срещат. Това е много философска и трудна работа.

Казвам: приемете музиката като предметно учение, като средство, дадено на човека за постоянно тониране. Щом станете от сън, трябва да се тонирате, понеже в света, където живеете, вие се детонирате. Например, нямаш пари-детонираш се, заболи те крак - детонираш се, някой ти казал обидна дума - детонираш се, не си спал добре-детонираш се, не си ял добре - детонираш се, хиляди работи има, които могат да детонират човека. не, ще пееш и ще нагласяваш всяко свое детониране! Да кажем, че сега започнете да пеете песента "Махар Бену аба". Тя започва е тона сол? Защо започва с този тон? В определени гами сол е господстващ. Той всякога се връща на мястото, отдето е излязъл, т. е. има свойството да се връща при баща си. Това, че тонът сол е господствуващ, значи, че баща му го очаква. Тази песен започва със сол, понеже показва, че трябва да се върнем при баща си. Започваме с тона сол, защото трябва да се върнем при Господа, за да му благодарим. Когато станете сутрин, кажете: "Махар Бену!", т. е. вземете тона сол. Щом вземам сол, аз турям в ума си, че трябва да се върна при Господа, за да ми даде някои наставления. Тази сутрин вие още не сте се върнали при Господа, не сте пели сол. Не може да се върнете при него, ако не знаете да пеете този тон. Сега, първо под думите не може, не разбирайте нещо абсолютно, има някаква пропорция. Ако изучавате съвременната техника: ще забележите, че понякога се създава контакт, за да се образува едно малко течение. Електротехниците, които разбират законите, почистват малките пластинки, за да има контакт поне една хилядна част от милиметъра - да стане съединение и токът да потече. По същия начин, ако някои работи в живота ви не вървят, туй показва, че не можете да направите добър контакт, т. е. не знаете как да се върнете. Ако се върнете, вие имате контакт. Да кажем, че си учил пет години музика, връщаш се при баща си, той очаква да му попееш, ти започваш, но не можеш. Тогава баща ти ще каже: "На вятъра пращах парите си!" Но ако можеш да изпееш хубаво една песен, той ще остане доволен.

И тъй, вие всеки ден трябва да се връщате при Господа, за да видите какво сте използвали от туй, което ви се дава. Какво ще стане, ако човек не знае как да мисли правилно, ако не знае как да чувства правилно и ако не знае как правилно да постъпва? Цялата философия е да знае човек в даден случай как да постъпи правилно. Цигуларят, който свири на цигулка, или онзи, който свири на орган или на пиано, трябва много добре да знае как да движи пръстите на ръцете си, да знае в даден случай къде да ги поставя, колко време да ги задържа, т. е. в ума му постоянно седят тия пръсти и клавиши. Изпълнител, който не знае всичко това, на едни тонове задържа повече, на други - по-малко, закача и други струни или клавиши, получава се цяла галимация. Музикантът специфично трябва да разбира качествата на тоновете. Следователно не е въпрос за името на основния тон, който и да е той. Ако на един престъпник турим името ангел, той ангел ли е? Името прави ли човека? Някой път името съответства на човека. Така и името до, което са турили на основния тон в музиката, донякъде му съответства. В дадения случай до значи нещо, посято и поникнало на земята, следователно в до в семето. Този тон образува котва, паднала на земята, която носи помощ. Параходът, който има котва, тръгва в морето и възпява до. Животът е едно велико пътешествие в света и ти излизаш и влизаш в туй велико море. Трябва да знаеш, че ще срещнеш много бури, обаче трябва не само да тръгнеш, но и да стигнеш до пристанището! Ако потънеш някъде, тогава пътуването е безпредметно. Човек, който пее, от самия тон разбира, че корабът му няма да потъне. Нали сте правили опити с паница, за да познаете дали е пукната или не: когато я почукате, здравата паница има ясен тон, а пукнатата някак дрънчи. Щом един тон дрънчи като пукната паница, той не е верен. някой казва: "Нямам пари." Това не е музикално. Как ще изпеете фразата: "Имам пари"? Тук вече имаме звука и, а мисълта седи във високия тон. Как ще го изпеете тогава?

Сега, за да пее, музикантът най-първо трябва да се изправи. Вие сте се привели и не можете да пеете. Трябва да се издигнете някъде между земята и слънцето, за да се образува правилно отношение и теченията да вървят по една абсолютно права линия, 6ез никакво изкривяване. Тази права линия може да е между центъра на вашата глава и вашия слънчев възел и тогава трептенията ще бъдат правилни. Или, казано на ваш език, вие не можете да изпеете правилно тона на живота, ако нямате един подтик, едно малко усещане, една малка топлина. Или пък, ако нямате любов или нямате светлина в ума си, вие не можете да вземете правилно един тон. Значи между любовта и Божествената мъдрост се образува едно течение, тогава се явява животът и вие вземате един верен тон. Ще ви дам едно о6яснение: щом има светлина върху пътя, по който вървите, вие ще знаете как правилно да вдигате и слагате краката си и ще видите, че няма препятствие. Ако движите ходилата си много близо до земята, може да се натъкнете на предмет, в който да се 6лъснете. Понеже пътищата на изтока не са павирани, когато ориенталци отидат в странство, веднага ще ги разпознаете по вървежа им -вдигат високо краката си и ги удрят о земята като войници, защото така са привикнали у дома си. Хората от западните народи, понеже вървят по павирани улици, не вдигат така високо краката си и не тропат. И така, щом не можете да пеете, вие сте от източните народи; щом пеете, вие сте от западните. Хората от изтока си въртят тяхното пеене - щом влязат вкъщи, турят си папуци и понеже е гладко, стъпва тихо и полека, но щом излязат на улицата, започват да тропат. Следователно, щом си вдигате много крака и тропате, разбирам, че основата, по която ходите, не е равна или че не сте вкъщи, а някъде отвън. Понякога, когато пътуват между източните народи, и западняците привикват да тропат, което значи, че имат някакво препятствие.

И така, трябва да премахнете всички препятствия в музиката. Преди всичко, музиката действа магически. Когато пътувам музикално и изпея тона до правилно, от единия до другия край на пътя, по който вървя, моментално всички камъни се изглаждат и аз мога да вървя тихо. Щом не го изпея правилно, ще има да си блъскам краката. Или другояче казано, трябва да обичате туй, което пеете. Какъв отговор ще ми дадете, ако ви задавам въпроса защо обичате живота? Мъчно се отговаря. Обичам живота, защото е подарък, даден от Бога. Животът е първият подарък, който Бог, баща ми е дал. И в съзнанието си аз чувствам живота като първата дреха, с която се обличам. След туй ще дойдат и други неща, но вие трябва да благодарите за първия подарък, който Бог ви е дал. Започнете ли да благодарите, оттам нататък работата върви добре. Често слушам да казват: "Защо ми е този живот?" - подарък от баща ти е той, а ти не го оценяваш!

Сега, някои от вас казват: "Какво ще стане, като пея?" Щом знаеш да пееш в живота, всичко ще ти потръгне. Как започнахте песента "Махар Бену аба"? Сол е тонът на връщането при Бога, а пък до е тон на благодарност, че Бог ни е дал живота и ние излизаме от къщи. Значи до означава да излезеш, да премахнеш всички препятствия и ограничения, които съществуват около те6, и да започнеш работа. За да отидеш на работа, ти трябва да имаш един сефетар, който е тонът ре. После имаш един съветник, който ще дойде при те6 да ти покаже, защо си навлязъл в тази област - това е тонът ми. Ще дойде и тонът фа - банкерът, който ще ти покаже средствата, с които ще разполагаш. Най-после ще дойде и тонът сол, който ще събере всички тонове дотук и тогава ти вече си нагласен на квинта. По същия начин и човек притежава пет сетива, т. е. от осезанието до зрението имаме една квинта. Значи всякога, щом усещаш - например, щом туриш ръка някъде и пипнеш, този усет ще ти покаже нещо. И понякога, за да можеш да вземеш вярно един тон, ти трябва да пипнеш определен предмет. да речем, имаш една хубаво гланцирана книга с червен цвят - трябва да я докоснеш малко, за да се образува в те6 едно приятно впечатление. И тогава гласът ти ще се нагласи според туй приятно чувство и ти веднага ще се постараеш да вземеш тона до. Защото пипането е основният тон на сетивата, на живота. Сега, ако ви накарам да вземете до, няма да можете, понеже не сте пипали гладка книга и не сте виждали червен цвят, т. е. някои трептения липсват. Това е теория и остава да се направи един опит.

Сега, цялата погрешка седи в мисълта на хората, че това, което са направили, е хубаво. Често ние рисуваме нашите идеи като карикатури. Например, гледам как някой философ философства за Бога, пита има ли Бог или не. Нарисувал той една карикатура и мисли за Господа като за някой камък, разсъждава на кое място е той. На кое място са камъните, на кое място са изворите? Ние разглеждаме въпроса за Бога по съвсем друг начин. Светлината иде от някъде, но тя не е от слънцето, т. е. законът, по която светлината се изявява в света, е съвсем друг, отколкото законът, по който водата се изявява. Сега някой ще попита как трябва да мислим или как трябва да живеем. Има един закон, който определя мисълта; има един велик закон, който определя живота. Следователно ти не трябва да се 6езпокоиш, а ще влезеш в пътя на този закон и той ще те научи на всичко. Ако завъртиш електрическия ключ, той веднага извършва своята служба - веднага дава светлина; щом го завъртиш на другата страна, светлината престава. Как действа този ключ? Направен е по определен закон.

Та казвам: ще пеете, за да благодарите. Дайте ми една дума, с която човек може да се тонира. Например, как 6ихте изпели израза: "Мило ми е да живея"? Трябва широчина, простор. Не е правилно, ако вземете тона много ниско - високо ще го вземете. В звука м имате една преграда между материалния и божествения свят, т. е. м е препятствие в словесния свят. Когато искате да се ориентирате в правата посока, слогът ми упътва човека да се повдигне нагоре. С други думи, звукът м те спира да слизаш по-надолу и те праща нагоре да вървиш. Да кажем, че водата има един наклон и слиза надолу, но въздухообразните тела имат обратна посока и отиват нагоре. Ако искаш да слизаш в материалния свят, ще попиташ водата; ако искаш да се качваш нагоре, ще попиташ топлия въздух. Значи, щом си студен в чувствата, ще имаш движение надолу, т. е. щом си студенокръвен, надолу ще слизаш; щом си топлокръвен, нагоре ще вървиш. За да се движиш нагоре, в гласа си непременно трябва да вложиш една малка топлина. Ако не я вложиш, и движението ти няма да 6ъде правилно, и резултатите ти няма да бъдат правилни.

Сега, да се помъчим да изпеем слога ми. (Учителя пее думата "мило") къде е дисхармонията, кой е правилният начин, по който да го изпеем? (Уучителя пее: "Мило ми е да живея!") Трябва да съчинявате, това е една форма. Ще пеете дотогава, докато се измени състоянието ви. Защо мислите, че нещата в живота не могат да се постигнат? Когато дойдете до правилния, до Божествения порядък, ще ви стане весело. За онези, които бързо пътуват в не6есното пространство, е лесно; за онези, които много бавно пътуват, изискват се години. Щом усетите, че имате тази бързина, което произтича от вашата мисъл, това е обнадеждване, за да повярвате. Вярата е тази, която премахва мъчнотиите в живота. Значи, щом имате мъчнотии, ще турите вярата на работа, за да става охлаждане.

Сега опитайте да изпеете "Мило ми е да живея". (Учителя пее и всички пеят) Започваме от тона до, понеже в него има един музикален напор, първоначален тласък - да разрушиш една черупка, да премахнеш едно препятствие. Тонът ре пък има права посока на движение. Щом започне да пее, музикантът трябва да разбира думите. Има думи, които показват, че препятствията трябва да се премахнат; има думи, които показват музикално движение. Казвам: трябва да станете музикални, за да се научите да пеете. Ако не можете да пеете, вие не можете да мислите. Музиката е единственият истински метод. Аз говоря за онази музика, която природата ни е дала, за да мислим правилно. Всеки един може да каже: "Аз мога да пея!" (Учителя пее: "Мило ми е да живея!") Ще пеете на се6е си, ще се вглъбите в мисълта си, за да създадете един образ. Мило ви е да живеете за онзи подарък, който Бог ви е дал - живота. Така ще се тонирате. И когато излезете със силата на тонирането, препятствията в живота ще бъдат едно удоволствие. Без тази сила ще се намерите в затруднение.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

34-а лекция от учителя,

държана пред Младежкия Окултен клас

3 септември 1937 г., петък, 5 ч. с, София, Изгрев