Разлика между версии на „Приемане и предаване“

Текуща версия към 08:02, 8 август 2011

Беседи

Утринни слова - Втора година (1932-1933)

Сеятелят, том 2

Приемане и предаване

Размишление

Ще прочета 1-ва глава от Евангелието на Йоана.

Защо е дошъл човек на земята? Защо съществува светът? Има ли друг свят, освен видимия? Има ли задгробен живот? Това са въпроси, които хората си задават. Те сами си отговарят и то по най-различен начин. Мнозина приемат съществуването на невидимия свят, както и на задгробния живот. Като ставаш от сън, кажи си: „Аз съм дошъл на земята да проявя Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добротата“. Щом сте облечени в добродетели, можете да правите чудеса. Природата съдейства за придобиване на добродетелите. Например, мухите, комарите са научили хората да работят. По-рано те са били лениви. В това отношение мухите са остен за хората. Като видят ленив човек, на носа му кацне една муха, жилне го тук-там, докато го накара да се раздвижи. Без работа нищо не се постига. Искаш да бъдеш силен. Докато не придобиеш трите велики добродетели – Любовта, Мъдростта и Истината – никога няма да бъдеш силен. Силата има отношение към тях. Често хората се усещат претоварени, духът им е понижен и се питат коя е причината за това. – Те се натоварили с непотребни мисли и чувства и не знаят как да се освободят от тях. Има начини за освобождаване от излишния товар, но хората трябва да се вглъбят в себе си. Така те ще видят, че причината се крие някъде в миналото. Хората нямат представа за миналото, в което се крият впечатления и спомени на вековете. Учените правят изчисления за колко време се възприема едно впечатление в съзнанието. Някои са дошли до заключение, че едни впечатления се възприемат за една хилядна част от секундата, а други – за още по-малка част от секундата. Важно е, че тези впечатления се задържат в съзнанието и се наслояват като излишен товар. Като работи съзнателно върху себе си, човек се освобождава от непотребните впечатления. Иначе те всякога ще се преповтарят в съзнанието му и ще го измъчват. Говори се за светски и за духовен живот.

Щом е на земята, човек минава едновременно и през двата живота. Светският живот е вън от човека, а духовният е вътре в него. Това е правилно. Стане ли обратното, човек потъва в света като лодка в морето. Правилно е лодката да бъде във водата, а не водата в лодката. Следователно вие ще бъдете в света, но не светът във вас. Ако мислите, че можете да се освободите от света, вие се лъжете. Това е невъзможно. За да се освободите от света, трябва да се справите с всички противоречия. Те са калта на живота, която всеки момент цапа човека. – „Как да се освободим от тази кал?“ – Ако си умен, ще направиш от нея нещо ценно, както грънчарят прави от калта хубави грънци. В тази кал растат всички плодове. Ако не си умен, ще се цапаш и ще страдаш. Умният, философът, филтрира нещата. Той никога не допуща в съзнанието си утайки. Който няма този филтър, ще пие мътна вода. Златарят изпитва нещата чрез огъня. Той е пробният камък за него. Дръжте се и вие за този огън. Аз го наричам „свещеният огън на Любовта“. Прекарайте мислите и чувствата си през този огън и не се страхувайте от нищо. Щом мислите и желанията ви се опекат на свещения огън, те стават безопасни. Ако не минат през него, те са нечисти и всеки момент могат да ви изненадат. И тъй, искате ли да придобиете чистота и светост, оставете се на огъня на Любовта. Ще минете през страдания, но ще се очистите. Според мене, който не е минал през страдания, той не знае що е чистота и светост. Страданието е подобно на изгаряне. Като страдаш, нечистотиите в тебе ще изгорят. – „Не може ли без страдание?“ – Ако можеше, пръв Христос нямаше да страда. Знаете, че Христос страда. Той мина през такива страдания, през каквито никой не е минал. И пророците страдаха. Всички светии и велики хора също са страдали. Значи без страдания не може. Всяко благо се изкупва чрез страдания. След тях идат радостите. – „Защо се радва човек?“ – Защото е получил това, което е дал; или намерил това, което е загубил. Сега вие искате да изучавате окултните науки, да се запознаете с висшите светове, да разберете вътрешната страна на живота. – Това е естествено. Човек дохожда до състояние да не може да се познае. Той иска да познае себе си, да намери мястото си във вечността. Страшно е състоянието, когато човек изпада в раздвояване на съзнанието. Той сам не се познава, не знае кой е и къде е. Друг път изпада в индиферентност. И това състояние е тягостно. Тогава човек нищо не харесва, нищо не желае: не му се яде, не му се пие – нищо не иска. В такова състояние, човек мисли, че може и без ядене, и без пиене. – Не е така. Като живееш на земята, ще ядеш и ще пиеш. На физическия свят не може без храна. Изучавайте всички окултни науки, за да си помагате сами. Ползвайте се от вашите опитности, както и от опитностите на своите близки, за да решавате задачите си правилно.

Като ученици, вие трябва да изучавате Любовта във всичките ѝ прояви. Някои мислят, че най-високата форма на Любовта е майчината. Според други най-висока е приятелската. Нито майчината любов, нито приятелската са меродавни. Аз имам предвид онази Любов, която освобождава човека от всички противоречия. Тя внася мир в неговата душа. Тази Любов определя отношенията на хората към майката, към приятеля, към всички окръжаващи. Следователно любовта към майката, към приятели е частична любов. Един ден може да изгубите тези форми на Любовта, без да сте изгубили Любовта. В Любовта няма загуба, няма смърт. Онзи, когото обичаш, той никога не умира. И който обича, също не умира. Смърт съществува там, където няма Любов. Когато Бог престане да обича хората, те непременно ще умрат. Това е по човешки казано. Значи смъртта е състояние на безлюбие. И Христос, като минаваше през големи страдания, каза: „Господи, защо си ме оставил?“ Той трябваше да мине през страдания и да умре, за да възкръсне. Той знаеше тайната на живота, но се остави да мине през най-големите изпитания. Силата на Христа се заключава в това, че Той запази връзката си с Бога. И на вас казвам: Запазете тази връзка! Вън от връзката ви с Бога никаква философия не съществува. Всички други неща ще придобиете само ако запазите връзката си с Бога. Тя е една от необходимите връзки. Може да учите, да придобивате знания, да развивате дарбите и способностите си, но без връзка с Бога всичко е безсмислено. Всичко може да изгубите, но ако сте в общение с Бога, вие ще придобиете възкресение. Питаш: „Защо съм дошъл на земята?“ – За да се натовариш с Любовта. Каква е разликата между Божията Любов и човешката? – Божията Любов е достояние на всички живи същества, а човешката не е достояние на всички. Например, като човек, ти не можеш да обичаш всички еднакво. Към коня, към вола, към котката имаш едно отношение, а към човека – друго. Даже и към хората любовта ти е различна. А Бог обича всички еднакво. В Божествения свят всяка вдишка е Любов. Ще приемеш една вдишка и после ще я изпуснеш навън. Всяко вдишване внася нов подтик на Любовта. Щом приемеш Любовта, ще я предадеш навън. Значи непрестанно ще приемаш и ще предаваш. Така е от Божествено гледище. Обаче от човешко гледище, като приемеш любовта, ти я задържаш за себе си, не искаш да я предадеш. Човешката любов трябва да се пречиства. Иначе тя внася нечистотии в организма. Тя е причина за нечистата кръв в тялото. Да пречистиш човешката любов, значи да я заместиш с Божествената. Сама по себе си тя не може да се пречисти. Каквото и да правите, човешката любов си остава човешка, не може да се измени. Като живееш по човешки, ще обичаш по човешки и ще умреш по човешки. Питате: „След колко време ще приемем Божията Любов?“ – След една секунда. Всяка секунда можете да приемате тази Любов и да я предавате. Това е момент на съзнанието. Скръбен си, мислиш, че никой не те обича. Достатъчно е да си помислиш, че има Един, Който те обича, скръбта ти веднага ще изчезне. Има светии, които са прекарвали цели 20 години в пустинята, за да приемат Божията Любов. Това е много дълъг период, който се равнява на хиляди години. Според мене достатъчно е да прекараш в пустинята една секунда, за да възприемеш Любовта на Бога. – „Възможно ли е това?“ – Възможно е. Едно е нужно: да премахнете всички прегради и противоречия между Божията Любов и човешката. – „Защо трябва да се махнат преградите?“ – Махни ги и не питай! Боли те ръка. Превържи я и не питай защо те боли. Колкото повече я човъркаш, толкова по-зле за тебе. Ще я превържеш и ще я оставиш да зараства. Ще благодариш на Бога, че не си по-зле, отколкото може да бъде. И като оздравееш, пак ще благодариш на Бога, че си добре. – „Не може ли без рана?“ – Не може. Който е ходил на бойното поле, все е бил раняван. Той се върнал с някакъв отличителен белег, знак на геройство. И Христос, като дойде на земята, опита този закон. И Той не беше свободен, приковаха ръцете Му с гвоздеи. И до днес още Той носи белезите на ръцете и на краката си. Като Го викат да дойде пак на земята, Той поглежда към ръцете и краката си, поглежда към хората и казва: „Ако сте от онези, които още забиват гвоздеи на ръцете и на краката на хората, не дохождам“.

Тогава Той пита учениците си: „Кой от вас не е бил закован на кръста?“ Ако се обади някой, че не е опитал този кръст, него праща на земята. Няма да остане човек, на когото да не забият гвоздеи. Всеки ще мине през Христовия кръст. Където има чук и гвоздеи, там владее човешки порядък. Следователно, ако искате да бъдете хора на новото, на Божественото, откажете се от човешкия порядък, т.е. от вашите чукове и гвоздеи.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единия, Вечния Бог на живота.

Утринно Слово от Учителя, държано на 9 април 1933 г., София, Изгрев.