от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
 
 
Ред 2: Ред 2:
  
 
[[Радостта (1932–1933) Том II]]
 
[[Радостта (1932–1933) Том II]]
 +
 +
== Домостроителят ==
 +
 +
 +
„Отче наш“
 +
 +
„Духът Божи“
 +
 +
Ще прочета част от шестнайсета глава от евангелието на Лука.
 +
 +
„Бог е Любов“
 +
 +
Ще взема част от първия стих: „Беше някой си богат човек, който имаше домостроител, и го наковладиха, че разсипва имането.“ Въпросът е за домостроителство. Всякога човек в своите разсъждения изхожда от една точка, която има обща връзка с целия живот. Частичните мъчнотии не разрешават трудните въпроси. Най-първо, човек трябва да определи за кого е създаден светът. Ако питате растенията, ще кажат, че е за тях, понеже живеят. Ако попитате рибите, и те ще кажат, че е за тях, понеже и те живеят на земята. Ако попитате животните и птиците, и те ще кажат, че е за тях създаден, понеже и те живеят на земята. Туй е частично схващане.
 +
 +
Коя е причината, която заставя онзи да съгради един дом? Той го съгражда за някого. Той не го съгражда за своите слуги. Слугите са допълнение. Той може да има и някои други животни в своя дом. Самият дом не е нито за животните, нито за слугите. Той е съграден за някого. Всички питат. Има една централна част, която трябва да се знае. Запример често ние говорим за физическия свят. Има разни определения. Може да вземете речниците на български, на английски, на френски, и ще дадат добри определения. Но аз определям физическия живот – незавършен процес. Те са резултати, дето има само движения, физическият свят е свят, дето има само прости движения. В същината на физическия свят няма никакво чувстване, никаква мисъл. Запример вие имате един часовник. В него няма никакво чувстване, никаква мисъл, макар че той е направен да определя времето. Следователно в това отношение костите на човека спадат към физическия свят. После имате душевния свят, света на чувстванията. Не само че имате едно движение, но в туй движение влиза едно чувстване, няма мисъл. Ти чувстваш нещо, но не можеш да го обясниш. Казваш: „Аз го чувствам това.“ Най-после иде божественият, или умственият свят, в който в движението има и чувстване, и мисъл. Три качества има. физическият свят има само едно качество – движение. Душевният свят има две качества – движение и чувстване. Умственият свят има движение, чувстване и мислене. То е най-простото определение.
 +
 +
Може да ви дам и друго едно определение със строго научни термини, но то няма да ви принесе нищо. Мисълта трябва да бъде ясна. То е естествено разграничение, може да си опростотворяваш. Следователно всякога трябва да знаем едно явление към кой свят спада – дали спада към физическия свят, дали спада към духовния свят, или към света на духа. Сега онези, които не са осведомени, те отричат душевния живот. Те считат душата сбор на проявления. Туй е вече механическо обяснение.
 +
 +
Най-първо, един въпрос трябва да се проучи. Известен ред явления трябва строго да се проучат към коя категория спадат. Да се отрича, това още не е наука. Запример ние често казваме – това е илюзия, онова е илюзия. Думата илюзия нищо не означава. Казвате: „Заблуждение е това.“ Що е заблуждение? Всичките неща в съвременната наука са все истина, но колко от тези теории са заблуждения. Аз мога да ви цитирам: в XIX век 80 теории във физиката са изхвърлени. Те били приети от академиите, от учените, но след време са изхвърлени. Тогава са ги считали за реални, за правилни. Детето е действителност в своето детство, но в голямата възраст то не е нищо друго освен един преход. Най-после, дали човек трябва да се облече в пелени, то е въпрос. Само човек е измислил пелените. То е изобретение, измислица на хората. Птиците нямат никакви повои, никакви пелени. Млекопитаещите също нямат. Само човек има пелени. Да мислим, че детето без пелени не може да расте, че нещо ще му стане, да се поддържа, че ако не се повива в пелени, гръбнакът му ще се изкриви, краката ще се изкривят, това са теории. Възможно е да се изкриви, но може и да не се изкриви. Самото дете си има свои пелени. Кожата представя най-добрата пелена, в която природата го е турила. По-добра пелена от човешката кожа няма. Докато тази кожа е отгоре на човешкото тяло, вие не се бойте. Когато кожата изчезне от тялото, тогава всичката опасност иде. Хиляди пелени без кожата нищо не струват.
 +
 +
Та казвам, ние сега в преносно отношение имаме много пелени във физическия свят. Трябва да дойдем до известна възраст, за да ги изхвърлим. После в душевния живот има пелени, и в божествения свят също. Навсякъде има пелени. Човек отвсякъде трябва да се освободи от известни неща, които са складирани в неговия ум. Той не може да разбере известни истини. Запример някой казва, като отиде на онзи свят, какво ще кажат за него. Онзи свят аз разбирам разумния човек. Това е онзи свят. Сега да направя едно малко изяснение. Казва Писанието, Мойсей е разбирал дълбоко този закон: „В началото Бог създаде небето и земята, а земята беше неустроена.“ Под думата небе Мойсей разбира разумния свят, който е създал цялото небе – с всички слънца, които съществуват. После, когато Мойсей се заинтересувал да обясни втората категория, казва: „Когато Бог почне да устройва тази земя по образа на небето, тогава – казва Мойсей – е създал слънцето, в четвъртия ден.“ Това подразбира направил отношенията на слънцето, на разумното към земята. Разбира се, ако вие това вземете за един човешки ден, въпросът седи другояче. Та върху този въпрос.
 +
 +
В Америка има един професор от университета, който иска да докаже, че Бог действително в шест дни създал света. Този професор сега е заминал за другия свят. Той добре се е ориентирал, но той поддържаше, че в шест наши дни от изгрева до залеза на слънцето Бог е създал света. Той може да поддържа, но кой ще вярва в това. Нещата не само трябва да се докажат, но трябва да бъдат верни.
 +
 +
Сега Христос дава един пример, който има доста социален характер. Взема не някой светия, но един богат човек в света, доста умен богат човек, който взема един домостроител. Външните хора го наклеветват, че той не си гледа работата както трябва. Богатият човек вика този домостроител и казва: „Слушам за тебе много лоши работи, дай ми сметка и за бъдеще ти не можеш да бъдеш домостроител.“ Сега Христос извади една разумна страна на този домостроител. Туй, което той е направил, не че Христос го дава, но този пример е взет отнякъде, не е измислен. Самият господар, като се научил как е постъпил неговият домостроител, който повикал длъжниците на господаря, и казал: „Ти колко дължиш?“ „Сто вати.“ Пише 50. „Ти колко дължиш?“ „Сто кори жито.“ Пише 80. Господарят му го похвалил. Казал: „Учен е моят домостроител.“ Сега онези, които поддържат Христовото учение, казват – този домостроител не е постъпил честно. И се намират в едно чудо.
 +
 +
Какво трябва да правят християните при това положение? Питам, богатството, което богатият имаше, спечели ли го с честен труд от гледището на християнството. Защото, ако прилагаме едно учение спрямо домостроителя, той трябва да бъде изправен. Тогава същият принцип трябва да приложим и за неговия господар. Господарят постъпил ли е тъй? Но този господар бил умен човек и казва: „Ето той мяза на мене. Както аз постъпвам, така и той постъпва, браво!“ Той не гледа от религиозно гледище дали е право, или не. Има една философия в света, която е права. Питате вие един търговец колко той продава плата си. Този човек не трябва да лъже. Той има някакви слуги, криза става, това-онова, той сам произволно си туря известна цена на плата, за да си покрие разноските, да има средства да плати и слугите си и най-после да остане една малка част на него. Ние сега казваме, че той трябва да продава евтино. Че ако той продава евтино, след четири–пет месеца той ще фалира. Досега религиозните хора, които настояват, нито един религиозен човек не е станал богат – да покажат един пример.
 +
 +
Как постъпва всеки религиозен човек? Който е станал богат, се отказва от търговия, защото казва: „Търговията изиска лъжа.“ Питам, с какво трябва да започне религиозният човек. Има един закон, който показва колко трябва да вземеш, както има един закон за храненето, който показва колко храна трябва да възприемеш в стомаха; както има закон, който показва колко въздух трябва да възприемаш в дробовете си; както има един закон, който показва колко мисъл трябва да имаш в ума си. Ти не може изведнъж да имаш много мисли в ума си. В дадения случай, в дадения момент ти не може да възприемеш безброй мисли. Казва някой: „Много идеи имам в ума си.“ Ти не може да ги възприемеш. Една, две, три, четири, пет, това са меню.
 +
 +
Казвам, туй е за разбиране вътрешната страна на живота. Всичките тия противоречия, които сега съществуват в нашия организъм, се дължат на известни опущения. Запример някой път се чувствате нещастен, а сте богат, къща имате, деца имате, но сте неразположен духом. Има някакъв дефект, допуснат някога от миналото. Може да е допуснат и от вашите родители. Ако този дефект не може да се изправи, вие никога не може да бъдете щастлив човек.
 +
 +
Под думата щастлив човек, тъй както вие искате, вие не може да бъдете щастлив човек. Тъй както вие искате, винаги ще имате заробване във вашия организъм, във вашите дробове, в стомаха, подуване в глезените, в гръбначния стълб, в ребрата. Ще викате един лекар, за да ви предпише някаква рецепта, една–две години ви препоръчват бани. Вие се намирате в чудо. Тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин от Свищовско, който се простудил така зле, че едва ходил на краката си. Ревматизъм го хванал, ставен ревматизъм. Идва един лекар в селото – това се случило в кръчмата. Той казал на лекаря: „Съвсем съм загазил, ако можеш да ми помогнеш.“ Гледа го лекарят и казва: „Тебе ти трябват три–четири години да ходиш по топли бани, да се лекуваш три–четири години наред, да се къпеш 3–4 месеца.“ А той бил беден човек, няма средства да ходи, и всичкото си имане да даде. Лекарят му дал една рецепта, но му дохожда една светла идея. Болният, като започнал да мисли, казал: „Не може ли да се заменят топлите бани с друго.“ Лекарят казал, че трябва изпотяване. Един ден гледа, че жена му пече хляб във фурната. Тя извадила хляба. Той казва: „Дай един чувал.“ Той влиза в чувала, след като се съблякъл, и влиза в пещта. Той се намира на зор, но потта започва да излиза. Изважда си малко главата, казва: „Малко главата ми да е навънка, да не ми прилошее.“ Казва на жена си: „Наточи ми зелева чорба с малко червен пипер, стопли я.“ Излиза от фурната, изпива я и след две–три седмици този човек оздравява. Никакъв ревматизъм. След известно време иде лекарят в село и казва: „Тук имаше един селянин, болен от ревматизъм, аз му препоръчах бани. Какво става с него?“ Той казва: „Аз оздравях.“ „Как?“ Той му разправя инцидентно как се е излекувал, благодарение че сърцето му беше здраво и силно. Ако не беше здраво, можеше да се пукне вътре в пещта.
 +
 +
Та природата е взела предвид всичкия разумен живот. Тя взела в съображение всичките препятствия, които може да се случат във вашия живот. Ако някой човек върви по разумните пътища на природата, или на научен език казано, ако върви по ония пътища, по които Бог е устроил света – думата Бог вземам в най-хубавия смисъл, като разумен принцип, който работи във всички хора, ако този принцип работеше във всички хора в света, нямаше да има никакви противоречия. Ако всичките хора, както вярваха в Бога, така изпълняваха и закона му, то нямаше да има никакви противоречия.
 +
 +
Та казвам сега, всеки е домостроител в света. Казвам, когато човек умира, кой го уволнява? Бог ли го уволнява? Писанието казва, че Бог не благоволява духа му и душата му в смъртта на никого. Ако някой умира, това не е Волята Божия. То е опущение. Та когато хората направят някоя война, изпобият се, изпострелят се, пак това Волята Божия ли е?
 +
 +
Та ще ви приведа един пример. Случват се някои противоречия, които ние искаме да примирим. Тези противоречия, които древните мъдреци, адепти на това учение, и днешните още не могат да разрешат. Един от най-великите адепти на Индия един ден в своите размишления, като размишлявал за света, за съдбините, за законите, които съществуват, гледа – една бедна вдовица си оставила своето дете в една люлка и заминала на работа. Вижда, че към детето се приближава една кобра. Веднага се явява желание да помогне на детето. После си казва: „Аз не създадох кобрата, нито пък детето, не е моя работа да се меся.“ Гледа кобрата какво ще направи. Тя се приближава до детето, клъвва го и след пет минути то свършва. Какви са последствията? Този разказ продължава, че като заминал адептът за другия свят, вика го Кришна и му казва: „Ти имаш една погрешка.“ В това време той мисли, че е завършил своето развитие и няма какво да се връща на земята. Кришна казва: „Ти направи едно прегрешение.“ „Не помня. Аз съм живял чист живот.“ Казва: „Ти защо не помогна на онова малкото бедно дете в неговата люлка? Защо остави кобрата да го ухапе?“ Казва: „Ти създаде света, ти създаде и кобрата, и детето. Аз не исках да се меся в твоята работа.“ „Ти мислиш, че ако убиеш кобрата, няма да извършиш волята ми. Ти мислиш, че като остави кобрата да ухапе детето, ти извърши волята ми? Но ако беше се застъпил за това дете, нямаше ли да извършиш волята ми? Моето желание беше да те опитам, да видя дали ще помогнеш на туй дете. Сега ще те изпратя на земята, за да се научиш как да помогнеш на туй дете.“
 +
 +
Сега ние ще се научим как да разрешаваме тези въпроси – не като този адепт да кажем: „Това не е моя работа.“ Законът е: ти не трябва да оставиш в ход твоите низши страсти, които символизират змията, да хапят това благородното, възвишеното, разумното и да спрат този процес. Ти трябва да бъдеш господар на това положение. Ако ти сам не си въздействаш, ако ти сам не станеш господар, кой ще те управлява. Ти искаш по един механически начин да дойде нещо отвън да се случи и да се уредят работите. То ще дойде нещо отвън. Божественият процес винаги произтича отвътре. Човек трябва да мисли. Някой път ние казваме отвътре. Думата отвътре не значи от тялото. Ти най-хубавата мисъл може да я възприемеш и когато си вкъщи, и когато си вън в природата. Една мисъл може да дойде, като ходиш по пътя и като седиш, като пиеш и като ядеш, като лягаш и като ставаш, навсякъде.
 +
 +
Та ние често мислим – като сме в тялото – само там работим. Тялото е потребно дотолкоз, доколкото може да послужи, за да се изразят едни наши идеи в света или за да се изпълни божественото в света. Туй физическото тяло затова е създадено, защото, ако нямаме никакво тяло, няма да имаме никакво съотношение към физическия свят. Физическият свят може да се затвори за нас. Ще живеем в друг някой свят. Следователно онова знание, което трябва да постигаме от физическия свят, ще бъде достояние за нас, а за да бъде достояние, трябва да имаме едно тяло както сегашното. Туй тяло, което ни е дадено, много малко истини ние сме изучили от него. Едва сега учените хора са започнали да изучават какво влияние указва стомахът върху физиката, какво влияние упражняват дробовете в духовния свят на човека и какво влияние упражнява физическият мозък. Следователно човек, за да бъде съвършено здрав, той трябва да има здрав стомах, не стомах, за който постоянно да мисли какво да яде, но стомахът да му доставя тази необходимата храна за поправяне на организма.
 +
 +
Та казвам, едва сега съвременната наука започва да проучва туй вътрешно устройство, с което невидимият свят се занимава. От невидимия свят когато искат да ни повлияят, има три допирни точки. Те ни влияят или чрез нашия стомах, или чрез нашите дробове, или чрез умствения свят, чрез мозъка – три допирни точки. Една мисъл ти може да я предадеш по три начина, но и трите начина ще имат различно приложение. Всяка мисъл, която възприемаш чрез стомаха си, всяка мисъл, която възприемаш чрез дробовете си, и всяка мисъл, която възприемаш направо чрез мозъка си, ще имаш три различни резултата, три различни влияния у самия тебе.
 +
 +
Та казвам, този домостроител той е на физическия свят, на физическия свят той ще повлияе. Този пример той не е в душевния свят, той е чисто физически свят, че не държи сметка как трябва, а постъпва по-справедливо към душевния свят и казва: „Аз вече не мога да работя, срам ме е да ходя да прося.“ Но дохожда му наум: „Понеже имам доброто разположение на тези, които имат да дадат на господаря, един ден, като ме уволни господарят, като съм направил едно добро, и те да ми направят след това една услуга.“ Какво лошо има в това?
 +
 +
Сега аз задавам въпроса другояче. Представете си, че един човек е заградил един планински извор и си турил името, че този извор е негов. Представете си, че той взема по един лев за десет килограма. Като вземеш сто килограма, ще платиш десет лева. Питам, ако аз ида и си наточа вода, няма го господаря там, вляза, наточа си и си замина, без да оставя нещо, какво престъпление съм направил. Той не се мъчи за водата, той заграбил тази вода, той няма право да туря някаква ограда, тази вода не може да остане при него. Въздухът и водата не познават международни пътища, те минават за всичките държави. Дунавът минава навсякъде, минава и през българската държава към Черно море по своя път. Той не признава никакви граници. Ако рекат да кажат: „Този Дунав е наш.“ Кой може да тури граница на въздуха и да каже: този въздух е наш, или английски, или френски въздух. Кой ще тури граница на светлината и да каже: тази светлина е българска.
 +
 +
Има неща, които нямат патент. Никой няма право на тях, международни са те на земята. Ако земята е българска, но водата е международна, въздухът е международен, светлината е международна, човешката мисъл, и тя е международна. Та какво е разбирането на едно учение? Казват – какво учение е донесъл Христос. Във времето, когато Христос се яви в една епоха на насилие, светът минаваше през една голяма криза и трябваше тази криза да се спре. Или другояче казано, в невидимия свят страданията на Христа не са само негови страдания, това е една жертва, която цялото небе прави. Целият разумен свят, Бог, който е създал света, той прави тази жертва. Тя е колективна жертва. Сега ние разбираме частично как Христос е пострадал. Има нещо велико в страданието на Христа. Ако всички християни държаха тази смелост, която той имаше, ако всички можеха да страдат като Христа, нас по-големи герои не ни трябват – Христос е по-силен в очите ми. Ако щеше да се застъпи Христос, римляните не щяха да го разпънат. Той каза, че може да повика 12 легиона ангели по 6 хиляди, мисля, са около 72 хиляди. Ако искате да знаете силата на един ангел, в Библията се казва, че се явил ангел Господен, който в една нощ изтребил 150 хиляди от неприятелската армия. Ако се явят 70 хиляди ангели по 150, те щяха да очистят света.
 +
 +
Но Христос не пожела това. Той искаше да види колко може да издържи. След като издържа това поругание, цяла нощ да се гаврят с него, на другия ден да му турят кръст, той да го носи. Туй показва голямото геройство, спокойно да издържиш. Един човек, който има всичкото съзнание, че може да го направи и се въздържа да направи пакост на света, това е геройство. Христос можеше да очисти Римската империя в 24 часа и от Римската империя нямаше да остане нито прах, нито пепел, но не прие туй да направи. Апостол Петър искаше да вземе ножа, но Христос казва: „Тази работа с нож не става. Вземи един нож, колкото за опит.“ Апостол Петър беше млад човек, революционер, дойде един воин и той извади ножа и го удари, отряза му ухото. Христос му залепи ухото и казва: „Тури ножа в ножницата, защото, който нож вади, от нож умира.“ После вижда апостол Петър, който беше толкова смел да извади нож, той не можа да бъде толкова смел да издържи, когато един от слугите му рече: „И ти си един от неговите ученици.“
 +
 +
Аз виждам, че много християни са много смели, когато имат много пари в банката, като апостол Петър вадят нож. Щом като изгубят парите, нямат нито пет пари в джоба, казват: „Няма да я бъде тази работа.“ Аз казвам, смел християнин е този, който не уповава богатство, смел християнин е този, който разрешава въпроса, тъй както Христос го разреши. Някои казват: „Трябва да се биеш.“ Какво ще се биеш. Иде насреща ти цял един полк, въоръжен с картечници, какво ще се биеш с тях. Ако ги убиеш, и тебе ще убият. След това, като убиеш толкова души, защо е станало? За вятъра. Аз не мога да си представя защо християнските народи в 1914 година – поводът е, че някой си там убил австрийския престолонаследник, се отвори войната. Австрийците искаха да накажат сърбите, Русия се намеси. Ако Русия беше останала вън от войната, наказанието на Сърбия щеше да бъде по-голямо. Сега мене това не ме интересува.
 +
 +
Когато се счупят колата на някого, това мене не ме интересува. Мене ме интересуват счупените умове, счупените сърца, счупените воли на хората. Когато един човек стане безволев, безчувствен, когато изгуби своята трезва мисъл, то е страшното. Че му се счупила колата, лесно може да се поправи. Че му се счупил кракът, и той лесно може да се поправи. Но мъчно се изправят изкълчените умове, изкълчените чувства и изкълчените воли на хората.
 +
 +
Сега Христос казва: „Браво, умно е постъпил този домоуправител.“ Защото, ако вие с онова чуждото не сте щедри, защото човек, какъвто е с чуждото, такъв ще бъде и със своето. Той иска да покаже, че човек в света има една идея. Човек трябва да покаже, че той има един господар, че той служи на Бога, че Бог седи над всичко и над всеки господар. Ти си в една държава на Бога, която седи над всички други, Бог седи над цялото човечество. Ти трябва да бъдеш верен на народа си, доколкото народът е верен на Бога. Така трябва да бъдеш верен и на човечеството. Така трябва да разсъждавате.
 +
 +
Ти трябва да любиш това човечество, народа си, дома си толкоз, доколкото те любят Бога. Това е бъдещият морал. Трябва да имаме една обща мярка, с която трябва да се мери по време и пространство. Да кажем – след петдесет години или след хиляда години, или след сто хиляди години мярката трябва да бъде една и съща. Тя може да има различно приложение, но тази мярка трябва да бъде неизмерима. Тя е истинска мярка, която съществува в природата. Ако всичките хора живеят по тази мярка, те щяха да бъдат щастливи и сиромашията нямаше да бъде наследница в този живот. Смъртта няма да бъде наследница. Защото Писанието казва, че само кротките ще наследят земята. Сега на земята се борят всичките хора, за да я наследят, а в Писанието се казва, че кротките ще наследят земята. Под кротки разбираме разумните хора. В края на краищата вие ще станете господари, а всички хора, които не са разумни, като листата ще опадат от дървото. Не че ние искаме да окапят, но всяко листо, като изгуби тия сокове, окапва.
 +
 +
Та казвам, за бъдещото възпитание, или за нашето вътрешно възпитание, има една философия, която трябва да приложим. Ние, съвременните хора, сме изложени на голяма опасност. Казвате: „Не си струва човек да живее един честен живот.“ Но всякога допущането на каква и да е лоша мисъл указва известно лошо влияние в човешкия организъм. След ред поколения тази мисъл ще упражни влияние. Каквато и да е лошата мисъл, и добрата мисъл, с която трябва да се възпитават хората, трябва да се знае законът. Когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместиш с една добра мисъл, за да се избавиш от лошите последствия, които може да те спънат след един час или няколко часа, или след няколко дни, или след няколко месеца. Да ви представя един пример.
 +
 +
Туй се е случило в Париж. Отива една доста богата жена при една гадателка. Тя ѝ казва: „Днес следобед ти ще бъдеш убита от един човек, на когото очите са зелени.“ Тя ѝ плаща и си отива. Туй ѝ направило силно впечатление. Отива в един ресторант наблизо до гледачката и вижда, че келнерът има тези очи. Тя повиква господаря на ресторанта и казва: „Този човек трябва да го уволниш от гостилницата, защото гостилницата ще ти пропадне.“ Господарят я послушва и уволнява този келнер. Той знае, че причината е тя, той я причаква вънка и я убива. Сега се поставя въпросът: кой е причината за това нещо? Тя можеше да избегне това нещо. Нямаше нужда да го уволнява. Гледачката не е разбрала. Тя трябваше да ѝ каже: „Ти днес ще направиш една глупава постъпка, за която еди-кой си ще те убие.“
 +
 +
Сега този, който привежда този пример, иска да каже – научната страна на гаданието не е празна работа. И в нашите научни теории има празни работи. Той обяснява нещата разумно. Ние казваме, че това не е вярно, онова не е вярно. Ние трябва да знаем кое е вярно и защо не е вярно. Всяко нещо почива на един разумен закон. После туй не е произволно. В природата няма никакъв произвол. Тази жена направи един произвол от страх. Тя можеше да напусне гостилницата и да си излезе, но в нея беше фиксирана идеята, че този келнер ще я преследва и ще я убие. Тя става причина за убиването.
 +
 +
Та казвам, ако вие допуснете една лоша мисъл и ако вие не турите една добра мисъл, непременно келнерът ще ви причака отвън и ще ви причини зло. Всичките нещастия идат по единствената причина – всякога след една възвишена мисъл, която ви дойде, всякога след едно възвишено чувство, което ви дойде, да направиш нещо и ти откажеш, след това ще дойде едно голямо нещастие. Затова единственото нещо, което може да спаси хората, е да се дава ход на хубавите мисли, на хубавите чувства да се реализират. Не отказвайте доброто, което ръката ти дава. Дойде някой просяк, дай му нещо, не хукай. Ти го изгониш, той драсне една кибритена клечка и ти запали плевнята. Дай му нещо, да те благослови Господ и кажи: „Друг път ще ти дам повече.“ Ние по някой път сме много дребнави, казвате: „Ако на този дам, на онзи дам, какво ще ми остане.“ Че колко души най-много може да те срещнат? Повече от сто души? Едва ли ще те срещнат един, двама, трима просяци, два–три лева ще дадеш. Ти си представяш, че всичките просяци ще дойдат. Тогава ще ви приведа друг пример.
 +
 +
Не се опасявайте от мъчнотиите. В Анадола в един от турските градове седи един богат арменец. Минава един турчин бедняк и казва: „Ще ти дам един бешлик, там има едно умряло куче, да го занесеш.“ Турчинът каза: „Аз ще ти дам два бешлика, ти го занеси.“ Този богатият арменец взема и го занася и казва: „Дай ми сега двата бешлика.“ Кой е постъпил разумно: турчинът или арменецът? И двамата са умни според мене. Арменецът казва: „Заповедта аз дадох, но може и да я изпълня.“ Турчинът казва: „Понеже аз не искам да изпълнявам тази заповед, аз давам два франка глоба.“ В този арменец друга черта се крие: той е един скъперник. Той защо даваше на турчина само един бешлик, но не даде едно меджидие или два, три, четири, пет меджидие. Турчинът за десет щеше да го занесе. Този, който му предложи две, показва колко цени парата, веднага забрави, че кучето е умряло и го занесе. Та ние често в света занасяме едно куче. Туй малкото куче аз наричам малко престъпление, едно желание. Като ни дадат два бешлика, ние сме готови да го занесем някъде. Но туй куче ще остави своята миризма, ти не можеш да се освободиш от заразата на мислите. Като носиш нещо гниещо, ти няма да го употребиш за работа, но все таки ще остане известно влияние.
 +
 +
Искам да ви приведа този закон: всяка една мисъл, всяко едно желание имат голямо влияние върху човешкия организъм. Затова, ако съвременните хора биха били толкова чувствителни, че да си помагат едни на други, срещнеш един тъжен, скръбен, помогни му. Някой му дава два бешлика, и той се колебае дали да го занесе, или не.
 +
 +
Та казвам, този домостроител Христос свежда на друг закон. Ние всички сме работници, домостроители, изпратени тук, на земята. Какво трябва да направиш? Трябва да постъпим по най-честен начин, тъй както Бог изисква. С домостроителството трябва да бъдеш крайно справедлив човек. Ако ти не си така справедлив, онези, които се оплакваха, може би има и други причини, но Христос иска да покаже, че този домостроител изправя една своя погрешка. Тези, които го наклеветили на господаря, имаха една погрешка, понеже той се отнесъл зле. Казват: „Той злоупотреби с вашето имане.“ Той казва: „Аз ще изправя погрешката си, която съм направил.“ Господарят го похвалил, че може да изправи тази погрешка, че не бил користолюбив, че не бил за себе си. Той казва: „Ако за себе си аз работя, аз нищо няма да спечеля, но ако работя за другите.“
 +
 +
В това отношение всеки един, който работи за общото благо, той е на добрия път. Защото човек сам по себе си е малък. Човек в своя индивидуален живот той е мярка, с която може да стават постиженията. Той е крайният предел. Човек е крайният предел на Божиите работи в света. Той е мярка. С тази мярка всеки един ще мери. И като мериш, нищо няма да ти дадат. Ти не мисли, че в богатството може да си щастлив човек, не мисли, че в многото знание може да си щастлив човек, нито в силата може да си щастлив човек, но в ония благородните отношения, които може да имаш със своите братя, с туй вътрешно разбиране, само ако всички те обичат.
 +
 +
Под думата обич разбирам, ако Бог те обича чрез всичките хора, само така ще бъдеш щастлив. Или другояче казано, Бог чрез всичките разумни хора опитва доколко всеки човек е справедлив. Той опитва бедните, опитва и богатите, опитва учените, опитва и простите. На всички онези, на които съзнанието е пробудено, те се опитват, понеже са в един клас, тъй както се опитват учениците в училището. Сега ние имаме една идея за онзи свят. Аз често питам: ако се запита едно пиле, което е в черупката, де е онзи свят – вън от черупката. Самото яйце живее в онзи свят. Ние сега живеем в онзи свят. Ние разбираме онзи разумния свят, който иде. След като се измени целият свят, растенията се изменят, хората се изменят, след като се измени цялата природа и се пречисти, дойде разумният живот, туй ще бъде онзи свят. Ние ще живеем в по-добри условия. За да знаем да живеем, защото, ако дойде благото, преди да сме готови, ние ще развалим туй благо, което Господ изпраща.
 +
 +
Та казвам, в новото вярване човек трябва да се съедини. Запример как се групират народите. Учениците в едно училище се групират. Там, където отиват здравите, болните не отиват. Най-здравите деца отиват в университета, а в божествения свят трябва да отидат най-добрите, най-възвишените, които завършват своето развитие на земята. Ние мислим, че Христос ще бъде снизходителен за простите и глупавите. Няма какво. Глупавите са простени, но ние, които влизаме в новата земя, която Бог е създал, трябва да бъдем хора, приготвени за тази земя. Запример, ако всички сме ясновидци, сега да видите нещата, много от вас ще кажете: „Какво ли иска да каже?“ Ако всички бяхте ясновидци, щяхте да видите цялото ваше бъдеще, щяхте да видите всички работници, които работят за вашето бъдеще, вие щяхте да видите всички поколения, които работят. Строителите на бъдещето идат сега в света.
 +
 +
Вие ще попитате къде са тези строители. Не може да ви кажа. Мога да ви кажа, че слънцето ще дойде, щом дойде пролетта. Земята като се върти, ще стане една промяна. Няма да ви обяснявам дълбоките причини. Запример някои лица са по-студени, някои по-топли. Има си причини за топлото лято. Някоя година има повече влага, друг път няма. Сега учените хора доказват, че влагата на земята зависи от слънчевите петна. Когато на слънцето има повече петна, на земята има повече влага. Когато на слънцето има по-малко петна, има по-малко влага и годините са по-плодородни. Когато има повече петна на слънцето, има повече женитби, повече раждания, хората са по-весели, търговците повече печелят. Когато има по-малко петна, хората по-тежко живеят, по-малко дъжд има. Учените хора може да виждат причините, които обуславят социалните работи на земята, добрите условия, добрия живот, плодородието. Докато има плодородие, има и щастлив живот. Щом няма плодородие, веднага усложнява се работата. Аз казвам – не са парите, които определят бъдещите условия. Това е храната, която иде отгоре. Парите са едно средство. Храната без пари може, но пари без храна не може.
 +
 +
Та казвам, условията, при които ние живеем, може да ги изменим само ако разбираме, както един техник разбира законите на техниката. Който управлява един аероплан, разбира законите на движението. Онзи, който движи един локомотив или един автомобил, трябва да знае. Понеже ние никак не сме запознати какво човек може да направи. Човек се ражда в света с едно определено занятие. Ако ти попаднеш в своето занятие, в своите условия, ти ще имаш благословение. Някой път започваме едно, две, три, четири, пет занятия. Не само това.
 +
 +
Има хора, определени да се оженят, има хора, които не са определени да се женят. Една жена може да се жени за 4–5 мъже, умират и остава неженена. Някой мъж се ожени за 4–5 жени, и все умират. И като се жениш, трябва да намериш онзи, който е определен за тебе, с когото може да живееш. После може да се ожениш и да ти се родят деца. Определено е колко деца ще родиш. Един хиромантик може да ти каже колко деца ще имаш и колко ще останат живи, колко от тях ще са щастливи. Някой път се случва, някой път не се случва, но повечето пъти се случва. Ние ще дойдем до другото определение. Значи разумният живот е строго определен, както един механик предвижда всичките части за машината – той знае на кое място коя да постави. Като стане погрешка, той знае как да я изправи. Така и човек е създаден. Един разумен процес съществува в света. Всичко в света е определено. Извън възможностите, които природата ти дала, ти нищо не можеш да направиш. Даже хората половината, даже една десета от това, което имате в сегашния век, не можете да го използвате.
 +
 +
Тогава да ви приведа един научен факт. Един учен казва – ако се събере всичкото съвременно знание, ще се събере в 90 такива книги като Библията, всичкото знание, което е меродавно. Туй знание, като се напечата в човешкия мозък, ще остане място за още 900 такива книги. Какъв простор съществува. За хиляди книги има място в мозъка да се турят. Ние казваме: „Аз много зная.“ Не, ти много малко знаеш. Всичкото това знание като се напечата, остава още място за 900 такива книги. Хиляда години може да живееш, докато нашият мозък се напълни със знание. Като се напечата всичко това на тези листи, тогава тя излиза на продажба. Ако не се напечата, бялата книга на пазар не ходи.
 +
 +
Та този домостроител е дошъл на земята като един пътник, като един ученик да се учи. В туй отношение религията е наука само за духовния свят, как да чувства човек, а физическият свят – какво трябва да работи човек, а божественият свят е занят с чистата наука – да проникнем, да разберем онези закони, с които се ръководи животът, да разберем в даден случай какво може да направим, да знаеш и кое хората може да ни помогнат. Отиваш при някой банкер да искаш пари назаем. Да знаеш положително, че думата ти на две няма да направи. Сега отивате при някой банкер, той ще ти откаже, при втори, трети, четвърти отиваш, отказват. Отиваш при един министър да те назначи, при втори, трети, с години чакаш да си отиде една партия, докато дойде твоята партия. В този разумния живот всичките хора ще дойдат навреме. Няма да бъдат уволнени. Като дойде времето, всеки човек сам ще си даде оставката без наместник. А сега, без да иска, го уволняват. В божествения свят мнозина от вас сами се уволняват преждевременно.
 +
 +
Аз съм слушал хора да казват: „Дотегна ми, искам да си замина, не ми се живее на земята.“ Той не знае какво говори. Аз го питам: „Ти свърши ли си работата?“ „Не, дотегна ми, омръзна ми, между тия хора не ми се живее.“ „Ами в онзи свят, като отидеш, какво ще правиш? Онзи свят е разумен свят, изисква се много голяма ученост.“ Христос казва така: „Бъдете съвършени.“ Човек трябва да бъде съвършен и по душа, и по дух, и по сърце, и по ум, съвършен трябва да бъде. Той трябва да включва в себе си всичките неща. Без тези неща животът не може да бъде щастлив. Щастието на човека зависи от неговия ум. Минава едно дете, проси от няколко души, никой нищо не му дава. Върви замислено това дете. По едно време вижда една госпожа, пада ѝ кърпата. То взема кърпата ѝ и я подава. Тя го поглежда, вижда нещо хубаво и казва: „Ела с мене.“ Ако не беше паднала кърпичката… Тя му отваря път за цял живот. Ти казваш: „Една кърпа.“ Повдигни я, дай я на тази богата жена, тя ще ти отвори живота. Тази падналата кърпа е паднала доброта. Дигни я в името на Бога и я дай. Ще се оправят твоите работи. Тогава господарят ще те похвали, че разумно си постъпил като този домостроител.
 +
 +
„Благословен Господ, Бог наш“
 +
 +
„Добрата молитва“
 +
 +
Тридесета неделна беседа
 +
23 април 1933 г., неделя, 10 часа
 +
София – Изгрев

Текуща версия към 09:18, 8 май 2011

Неделни беседи

Радостта (1932–1933) Том II

Домостроителят

„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета част от шестнайсета глава от евангелието на Лука.

„Бог е Любов“

Ще взема част от първия стих: „Беше някой си богат човек, който имаше домостроител, и го наковладиха, че разсипва имането.“ Въпросът е за домостроителство. Всякога човек в своите разсъждения изхожда от една точка, която има обща връзка с целия живот. Частичните мъчнотии не разрешават трудните въпроси. Най-първо, човек трябва да определи за кого е създаден светът. Ако питате растенията, ще кажат, че е за тях, понеже живеят. Ако попитате рибите, и те ще кажат, че е за тях, понеже и те живеят на земята. Ако попитате животните и птиците, и те ще кажат, че е за тях създаден, понеже и те живеят на земята. Туй е частично схващане.

Коя е причината, която заставя онзи да съгради един дом? Той го съгражда за някого. Той не го съгражда за своите слуги. Слугите са допълнение. Той може да има и някои други животни в своя дом. Самият дом не е нито за животните, нито за слугите. Той е съграден за някого. Всички питат. Има една централна част, която трябва да се знае. Запример често ние говорим за физическия свят. Има разни определения. Може да вземете речниците на български, на английски, на френски, и ще дадат добри определения. Но аз определям физическия живот – незавършен процес. Те са резултати, дето има само движения, физическият свят е свят, дето има само прости движения. В същината на физическия свят няма никакво чувстване, никаква мисъл. Запример вие имате един часовник. В него няма никакво чувстване, никаква мисъл, макар че той е направен да определя времето. Следователно в това отношение костите на човека спадат към физическия свят. После имате душевния свят, света на чувстванията. Не само че имате едно движение, но в туй движение влиза едно чувстване, няма мисъл. Ти чувстваш нещо, но не можеш да го обясниш. Казваш: „Аз го чувствам това.“ Най-после иде божественият, или умственият свят, в който в движението има и чувстване, и мисъл. Три качества има. физическият свят има само едно качество – движение. Душевният свят има две качества – движение и чувстване. Умственият свят има движение, чувстване и мислене. То е най-простото определение.

Може да ви дам и друго едно определение със строго научни термини, но то няма да ви принесе нищо. Мисълта трябва да бъде ясна. То е естествено разграничение, може да си опростотворяваш. Следователно всякога трябва да знаем едно явление към кой свят спада – дали спада към физическия свят, дали спада към духовния свят, или към света на духа. Сега онези, които не са осведомени, те отричат душевния живот. Те считат душата сбор на проявления. Туй е вече механическо обяснение.

Най-първо, един въпрос трябва да се проучи. Известен ред явления трябва строго да се проучат към коя категория спадат. Да се отрича, това още не е наука. Запример ние често казваме – това е илюзия, онова е илюзия. Думата илюзия нищо не означава. Казвате: „Заблуждение е това.“ Що е заблуждение? Всичките неща в съвременната наука са все истина, но колко от тези теории са заблуждения. Аз мога да ви цитирам: в XIX век 80 теории във физиката са изхвърлени. Те били приети от академиите, от учените, но след време са изхвърлени. Тогава са ги считали за реални, за правилни. Детето е действителност в своето детство, но в голямата възраст то не е нищо друго освен един преход. Най-после, дали човек трябва да се облече в пелени, то е въпрос. Само човек е измислил пелените. То е изобретение, измислица на хората. Птиците нямат никакви повои, никакви пелени. Млекопитаещите също нямат. Само човек има пелени. Да мислим, че детето без пелени не може да расте, че нещо ще му стане, да се поддържа, че ако не се повива в пелени, гръбнакът му ще се изкриви, краката ще се изкривят, това са теории. Възможно е да се изкриви, но може и да не се изкриви. Самото дете си има свои пелени. Кожата представя най-добрата пелена, в която природата го е турила. По-добра пелена от човешката кожа няма. Докато тази кожа е отгоре на човешкото тяло, вие не се бойте. Когато кожата изчезне от тялото, тогава всичката опасност иде. Хиляди пелени без кожата нищо не струват.

Та казвам, ние сега в преносно отношение имаме много пелени във физическия свят. Трябва да дойдем до известна възраст, за да ги изхвърлим. После в душевния живот има пелени, и в божествения свят също. Навсякъде има пелени. Човек отвсякъде трябва да се освободи от известни неща, които са складирани в неговия ум. Той не може да разбере известни истини. Запример някой казва, като отиде на онзи свят, какво ще кажат за него. Онзи свят аз разбирам разумния човек. Това е онзи свят. Сега да направя едно малко изяснение. Казва Писанието, Мойсей е разбирал дълбоко този закон: „В началото Бог създаде небето и земята, а земята беше неустроена.“ Под думата небе Мойсей разбира разумния свят, който е създал цялото небе – с всички слънца, които съществуват. После, когато Мойсей се заинтересувал да обясни втората категория, казва: „Когато Бог почне да устройва тази земя по образа на небето, тогава – казва Мойсей – е създал слънцето, в четвъртия ден.“ Това подразбира направил отношенията на слънцето, на разумното към земята. Разбира се, ако вие това вземете за един човешки ден, въпросът седи другояче. Та върху този въпрос.

В Америка има един професор от университета, който иска да докаже, че Бог действително в шест дни създал света. Този професор сега е заминал за другия свят. Той добре се е ориентирал, но той поддържаше, че в шест наши дни от изгрева до залеза на слънцето Бог е създал света. Той може да поддържа, но кой ще вярва в това. Нещата не само трябва да се докажат, но трябва да бъдат верни.

Сега Христос дава един пример, който има доста социален характер. Взема не някой светия, но един богат човек в света, доста умен богат човек, който взема един домостроител. Външните хора го наклеветват, че той не си гледа работата както трябва. Богатият човек вика този домостроител и казва: „Слушам за тебе много лоши работи, дай ми сметка и за бъдеще ти не можеш да бъдеш домостроител.“ Сега Христос извади една разумна страна на този домостроител. Туй, което той е направил, не че Христос го дава, но този пример е взет отнякъде, не е измислен. Самият господар, като се научил как е постъпил неговият домостроител, който повикал длъжниците на господаря, и казал: „Ти колко дължиш?“ „Сто вати.“ Пише 50. „Ти колко дължиш?“ „Сто кори жито.“ Пише 80. Господарят му го похвалил. Казал: „Учен е моят домостроител.“ Сега онези, които поддържат Христовото учение, казват – този домостроител не е постъпил честно. И се намират в едно чудо.

Какво трябва да правят християните при това положение? Питам, богатството, което богатият имаше, спечели ли го с честен труд от гледището на християнството. Защото, ако прилагаме едно учение спрямо домостроителя, той трябва да бъде изправен. Тогава същият принцип трябва да приложим и за неговия господар. Господарят постъпил ли е тъй? Но този господар бил умен човек и казва: „Ето той мяза на мене. Както аз постъпвам, така и той постъпва, браво!“ Той не гледа от религиозно гледище дали е право, или не. Има една философия в света, която е права. Питате вие един търговец колко той продава плата си. Този човек не трябва да лъже. Той има някакви слуги, криза става, това-онова, той сам произволно си туря известна цена на плата, за да си покрие разноските, да има средства да плати и слугите си и най-после да остане една малка част на него. Ние сега казваме, че той трябва да продава евтино. Че ако той продава евтино, след четири–пет месеца той ще фалира. Досега религиозните хора, които настояват, нито един религиозен човек не е станал богат – да покажат един пример.

Как постъпва всеки религиозен човек? Който е станал богат, се отказва от търговия, защото казва: „Търговията изиска лъжа.“ Питам, с какво трябва да започне религиозният човек. Има един закон, който показва колко трябва да вземеш, както има един закон за храненето, който показва колко храна трябва да възприемеш в стомаха; както има закон, който показва колко въздух трябва да възприемаш в дробовете си; както има един закон, който показва колко мисъл трябва да имаш в ума си. Ти не може изведнъж да имаш много мисли в ума си. В дадения случай, в дадения момент ти не може да възприемеш безброй мисли. Казва някой: „Много идеи имам в ума си.“ Ти не може да ги възприемеш. Една, две, три, четири, пет, това са меню.

Казвам, туй е за разбиране вътрешната страна на живота. Всичките тия противоречия, които сега съществуват в нашия организъм, се дължат на известни опущения. Запример някой път се чувствате нещастен, а сте богат, къща имате, деца имате, но сте неразположен духом. Има някакъв дефект, допуснат някога от миналото. Може да е допуснат и от вашите родители. Ако този дефект не може да се изправи, вие никога не може да бъдете щастлив човек.

Под думата щастлив човек, тъй както вие искате, вие не може да бъдете щастлив човек. Тъй както вие искате, винаги ще имате заробване във вашия организъм, във вашите дробове, в стомаха, подуване в глезените, в гръбначния стълб, в ребрата. Ще викате един лекар, за да ви предпише някаква рецепта, една–две години ви препоръчват бани. Вие се намирате в чудо. Тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин от Свищовско, който се простудил така зле, че едва ходил на краката си. Ревматизъм го хванал, ставен ревматизъм. Идва един лекар в селото – това се случило в кръчмата. Той казал на лекаря: „Съвсем съм загазил, ако можеш да ми помогнеш.“ Гледа го лекарят и казва: „Тебе ти трябват три–четири години да ходиш по топли бани, да се лекуваш три–четири години наред, да се къпеш 3–4 месеца.“ А той бил беден човек, няма средства да ходи, и всичкото си имане да даде. Лекарят му дал една рецепта, но му дохожда една светла идея. Болният, като започнал да мисли, казал: „Не може ли да се заменят топлите бани с друго.“ Лекарят казал, че трябва изпотяване. Един ден гледа, че жена му пече хляб във фурната. Тя извадила хляба. Той казва: „Дай един чувал.“ Той влиза в чувала, след като се съблякъл, и влиза в пещта. Той се намира на зор, но потта започва да излиза. Изважда си малко главата, казва: „Малко главата ми да е навънка, да не ми прилошее.“ Казва на жена си: „Наточи ми зелева чорба с малко червен пипер, стопли я.“ Излиза от фурната, изпива я и след две–три седмици този човек оздравява. Никакъв ревматизъм. След известно време иде лекарят в село и казва: „Тук имаше един селянин, болен от ревматизъм, аз му препоръчах бани. Какво става с него?“ Той казва: „Аз оздравях.“ „Как?“ Той му разправя инцидентно как се е излекувал, благодарение че сърцето му беше здраво и силно. Ако не беше здраво, можеше да се пукне вътре в пещта.

Та природата е взела предвид всичкия разумен живот. Тя взела в съображение всичките препятствия, които може да се случат във вашия живот. Ако някой човек върви по разумните пътища на природата, или на научен език казано, ако върви по ония пътища, по които Бог е устроил света – думата Бог вземам в най-хубавия смисъл, като разумен принцип, който работи във всички хора, ако този принцип работеше във всички хора в света, нямаше да има никакви противоречия. Ако всичките хора, както вярваха в Бога, така изпълняваха и закона му, то нямаше да има никакви противоречия.

Та казвам сега, всеки е домостроител в света. Казвам, когато човек умира, кой го уволнява? Бог ли го уволнява? Писанието казва, че Бог не благоволява духа му и душата му в смъртта на никого. Ако някой умира, това не е Волята Божия. То е опущение. Та когато хората направят някоя война, изпобият се, изпострелят се, пак това Волята Божия ли е?

Та ще ви приведа един пример. Случват се някои противоречия, които ние искаме да примирим. Тези противоречия, които древните мъдреци, адепти на това учение, и днешните още не могат да разрешат. Един от най-великите адепти на Индия един ден в своите размишления, като размишлявал за света, за съдбините, за законите, които съществуват, гледа – една бедна вдовица си оставила своето дете в една люлка и заминала на работа. Вижда, че към детето се приближава една кобра. Веднага се явява желание да помогне на детето. После си казва: „Аз не създадох кобрата, нито пък детето, не е моя работа да се меся.“ Гледа кобрата какво ще направи. Тя се приближава до детето, клъвва го и след пет минути то свършва. Какви са последствията? Този разказ продължава, че като заминал адептът за другия свят, вика го Кришна и му казва: „Ти имаш една погрешка.“ В това време той мисли, че е завършил своето развитие и няма какво да се връща на земята. Кришна казва: „Ти направи едно прегрешение.“ „Не помня. Аз съм живял чист живот.“ Казва: „Ти защо не помогна на онова малкото бедно дете в неговата люлка? Защо остави кобрата да го ухапе?“ Казва: „Ти създаде света, ти създаде и кобрата, и детето. Аз не исках да се меся в твоята работа.“ „Ти мислиш, че ако убиеш кобрата, няма да извършиш волята ми. Ти мислиш, че като остави кобрата да ухапе детето, ти извърши волята ми? Но ако беше се застъпил за това дете, нямаше ли да извършиш волята ми? Моето желание беше да те опитам, да видя дали ще помогнеш на туй дете. Сега ще те изпратя на земята, за да се научиш как да помогнеш на туй дете.“

Сега ние ще се научим как да разрешаваме тези въпроси – не като този адепт да кажем: „Това не е моя работа.“ Законът е: ти не трябва да оставиш в ход твоите низши страсти, които символизират змията, да хапят това благородното, възвишеното, разумното и да спрат този процес. Ти трябва да бъдеш господар на това положение. Ако ти сам не си въздействаш, ако ти сам не станеш господар, кой ще те управлява. Ти искаш по един механически начин да дойде нещо отвън да се случи и да се уредят работите. То ще дойде нещо отвън. Божественият процес винаги произтича отвътре. Човек трябва да мисли. Някой път ние казваме отвътре. Думата отвътре не значи от тялото. Ти най-хубавата мисъл може да я възприемеш и когато си вкъщи, и когато си вън в природата. Една мисъл може да дойде, като ходиш по пътя и като седиш, като пиеш и като ядеш, като лягаш и като ставаш, навсякъде.

Та ние често мислим – като сме в тялото – само там работим. Тялото е потребно дотолкоз, доколкото може да послужи, за да се изразят едни наши идеи в света или за да се изпълни божественото в света. Туй физическото тяло затова е създадено, защото, ако нямаме никакво тяло, няма да имаме никакво съотношение към физическия свят. Физическият свят може да се затвори за нас. Ще живеем в друг някой свят. Следователно онова знание, което трябва да постигаме от физическия свят, ще бъде достояние за нас, а за да бъде достояние, трябва да имаме едно тяло както сегашното. Туй тяло, което ни е дадено, много малко истини ние сме изучили от него. Едва сега учените хора са започнали да изучават какво влияние указва стомахът върху физиката, какво влияние упражняват дробовете в духовния свят на човека и какво влияние упражнява физическият мозък. Следователно човек, за да бъде съвършено здрав, той трябва да има здрав стомах, не стомах, за който постоянно да мисли какво да яде, но стомахът да му доставя тази необходимата храна за поправяне на организма.

Та казвам, едва сега съвременната наука започва да проучва туй вътрешно устройство, с което невидимият свят се занимава. От невидимия свят когато искат да ни повлияят, има три допирни точки. Те ни влияят или чрез нашия стомах, или чрез нашите дробове, или чрез умствения свят, чрез мозъка – три допирни точки. Една мисъл ти може да я предадеш по три начина, но и трите начина ще имат различно приложение. Всяка мисъл, която възприемаш чрез стомаха си, всяка мисъл, която възприемаш чрез дробовете си, и всяка мисъл, която възприемаш направо чрез мозъка си, ще имаш три различни резултата, три различни влияния у самия тебе.

Та казвам, този домостроител той е на физическия свят, на физическия свят той ще повлияе. Този пример той не е в душевния свят, той е чисто физически свят, че не държи сметка как трябва, а постъпва по-справедливо към душевния свят и казва: „Аз вече не мога да работя, срам ме е да ходя да прося.“ Но дохожда му наум: „Понеже имам доброто разположение на тези, които имат да дадат на господаря, един ден, като ме уволни господарят, като съм направил едно добро, и те да ми направят след това една услуга.“ Какво лошо има в това?

Сега аз задавам въпроса другояче. Представете си, че един човек е заградил един планински извор и си турил името, че този извор е негов. Представете си, че той взема по един лев за десет килограма. Като вземеш сто килограма, ще платиш десет лева. Питам, ако аз ида и си наточа вода, няма го господаря там, вляза, наточа си и си замина, без да оставя нещо, какво престъпление съм направил. Той не се мъчи за водата, той заграбил тази вода, той няма право да туря някаква ограда, тази вода не може да остане при него. Въздухът и водата не познават международни пътища, те минават за всичките държави. Дунавът минава навсякъде, минава и през българската държава към Черно море по своя път. Той не признава никакви граници. Ако рекат да кажат: „Този Дунав е наш.“ Кой може да тури граница на въздуха и да каже: този въздух е наш, или английски, или френски въздух. Кой ще тури граница на светлината и да каже: тази светлина е българска.

Има неща, които нямат патент. Никой няма право на тях, международни са те на земята. Ако земята е българска, но водата е международна, въздухът е международен, светлината е международна, човешката мисъл, и тя е международна. Та какво е разбирането на едно учение? Казват – какво учение е донесъл Христос. Във времето, когато Христос се яви в една епоха на насилие, светът минаваше през една голяма криза и трябваше тази криза да се спре. Или другояче казано, в невидимия свят страданията на Христа не са само негови страдания, това е една жертва, която цялото небе прави. Целият разумен свят, Бог, който е създал света, той прави тази жертва. Тя е колективна жертва. Сега ние разбираме частично как Христос е пострадал. Има нещо велико в страданието на Христа. Ако всички християни държаха тази смелост, която той имаше, ако всички можеха да страдат като Христа, нас по-големи герои не ни трябват – Христос е по-силен в очите ми. Ако щеше да се застъпи Христос, римляните не щяха да го разпънат. Той каза, че може да повика 12 легиона ангели по 6 хиляди, мисля, са около 72 хиляди. Ако искате да знаете силата на един ангел, в Библията се казва, че се явил ангел Господен, който в една нощ изтребил 150 хиляди от неприятелската армия. Ако се явят 70 хиляди ангели по 150, те щяха да очистят света.

Но Христос не пожела това. Той искаше да види колко може да издържи. След като издържа това поругание, цяла нощ да се гаврят с него, на другия ден да му турят кръст, той да го носи. Туй показва голямото геройство, спокойно да издържиш. Един човек, който има всичкото съзнание, че може да го направи и се въздържа да направи пакост на света, това е геройство. Христос можеше да очисти Римската империя в 24 часа и от Римската империя нямаше да остане нито прах, нито пепел, но не прие туй да направи. Апостол Петър искаше да вземе ножа, но Христос казва: „Тази работа с нож не става. Вземи един нож, колкото за опит.“ Апостол Петър беше млад човек, революционер, дойде един воин и той извади ножа и го удари, отряза му ухото. Христос му залепи ухото и казва: „Тури ножа в ножницата, защото, който нож вади, от нож умира.“ После вижда апостол Петър, който беше толкова смел да извади нож, той не можа да бъде толкова смел да издържи, когато един от слугите му рече: „И ти си един от неговите ученици.“

Аз виждам, че много християни са много смели, когато имат много пари в банката, като апостол Петър вадят нож. Щом като изгубят парите, нямат нито пет пари в джоба, казват: „Няма да я бъде тази работа.“ Аз казвам, смел християнин е този, който не уповава богатство, смел християнин е този, който разрешава въпроса, тъй както Христос го разреши. Някои казват: „Трябва да се биеш.“ Какво ще се биеш. Иде насреща ти цял един полк, въоръжен с картечници, какво ще се биеш с тях. Ако ги убиеш, и тебе ще убият. След това, като убиеш толкова души, защо е станало? За вятъра. Аз не мога да си представя защо християнските народи в 1914 година – поводът е, че някой си там убил австрийския престолонаследник, се отвори войната. Австрийците искаха да накажат сърбите, Русия се намеси. Ако Русия беше останала вън от войната, наказанието на Сърбия щеше да бъде по-голямо. Сега мене това не ме интересува.

Когато се счупят колата на някого, това мене не ме интересува. Мене ме интересуват счупените умове, счупените сърца, счупените воли на хората. Когато един човек стане безволев, безчувствен, когато изгуби своята трезва мисъл, то е страшното. Че му се счупила колата, лесно може да се поправи. Че му се счупил кракът, и той лесно може да се поправи. Но мъчно се изправят изкълчените умове, изкълчените чувства и изкълчените воли на хората.

Сега Христос казва: „Браво, умно е постъпил този домоуправител.“ Защото, ако вие с онова чуждото не сте щедри, защото човек, какъвто е с чуждото, такъв ще бъде и със своето. Той иска да покаже, че човек в света има една идея. Човек трябва да покаже, че той има един господар, че той служи на Бога, че Бог седи над всичко и над всеки господар. Ти си в една държава на Бога, която седи над всички други, Бог седи над цялото човечество. Ти трябва да бъдеш верен на народа си, доколкото народът е верен на Бога. Така трябва да бъдеш верен и на човечеството. Така трябва да разсъждавате.

Ти трябва да любиш това човечество, народа си, дома си толкоз, доколкото те любят Бога. Това е бъдещият морал. Трябва да имаме една обща мярка, с която трябва да се мери по време и пространство. Да кажем – след петдесет години или след хиляда години, или след сто хиляди години мярката трябва да бъде една и съща. Тя може да има различно приложение, но тази мярка трябва да бъде неизмерима. Тя е истинска мярка, която съществува в природата. Ако всичките хора живеят по тази мярка, те щяха да бъдат щастливи и сиромашията нямаше да бъде наследница в този живот. Смъртта няма да бъде наследница. Защото Писанието казва, че само кротките ще наследят земята. Сега на земята се борят всичките хора, за да я наследят, а в Писанието се казва, че кротките ще наследят земята. Под кротки разбираме разумните хора. В края на краищата вие ще станете господари, а всички хора, които не са разумни, като листата ще опадат от дървото. Не че ние искаме да окапят, но всяко листо, като изгуби тия сокове, окапва.

Та казвам, за бъдещото възпитание, или за нашето вътрешно възпитание, има една философия, която трябва да приложим. Ние, съвременните хора, сме изложени на голяма опасност. Казвате: „Не си струва човек да живее един честен живот.“ Но всякога допущането на каква и да е лоша мисъл указва известно лошо влияние в човешкия организъм. След ред поколения тази мисъл ще упражни влияние. Каквато и да е лошата мисъл, и добрата мисъл, с която трябва да се възпитават хората, трябва да се знае законът. Когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместиш с една добра мисъл, за да се избавиш от лошите последствия, които може да те спънат след един час или няколко часа, или след няколко дни, или след няколко месеца. Да ви представя един пример.

Туй се е случило в Париж. Отива една доста богата жена при една гадателка. Тя ѝ казва: „Днес следобед ти ще бъдеш убита от един човек, на когото очите са зелени.“ Тя ѝ плаща и си отива. Туй ѝ направило силно впечатление. Отива в един ресторант наблизо до гледачката и вижда, че келнерът има тези очи. Тя повиква господаря на ресторанта и казва: „Този човек трябва да го уволниш от гостилницата, защото гостилницата ще ти пропадне.“ Господарят я послушва и уволнява този келнер. Той знае, че причината е тя, той я причаква вънка и я убива. Сега се поставя въпросът: кой е причината за това нещо? Тя можеше да избегне това нещо. Нямаше нужда да го уволнява. Гледачката не е разбрала. Тя трябваше да ѝ каже: „Ти днес ще направиш една глупава постъпка, за която еди-кой си ще те убие.“

Сега този, който привежда този пример, иска да каже – научната страна на гаданието не е празна работа. И в нашите научни теории има празни работи. Той обяснява нещата разумно. Ние казваме, че това не е вярно, онова не е вярно. Ние трябва да знаем кое е вярно и защо не е вярно. Всяко нещо почива на един разумен закон. После туй не е произволно. В природата няма никакъв произвол. Тази жена направи един произвол от страх. Тя можеше да напусне гостилницата и да си излезе, но в нея беше фиксирана идеята, че този келнер ще я преследва и ще я убие. Тя става причина за убиването.

Та казвам, ако вие допуснете една лоша мисъл и ако вие не турите една добра мисъл, непременно келнерът ще ви причака отвън и ще ви причини зло. Всичките нещастия идат по единствената причина – всякога след една възвишена мисъл, която ви дойде, всякога след едно възвишено чувство, което ви дойде, да направиш нещо и ти откажеш, след това ще дойде едно голямо нещастие. Затова единственото нещо, което може да спаси хората, е да се дава ход на хубавите мисли, на хубавите чувства да се реализират. Не отказвайте доброто, което ръката ти дава. Дойде някой просяк, дай му нещо, не хукай. Ти го изгониш, той драсне една кибритена клечка и ти запали плевнята. Дай му нещо, да те благослови Господ и кажи: „Друг път ще ти дам повече.“ Ние по някой път сме много дребнави, казвате: „Ако на този дам, на онзи дам, какво ще ми остане.“ Че колко души най-много може да те срещнат? Повече от сто души? Едва ли ще те срещнат един, двама, трима просяци, два–три лева ще дадеш. Ти си представяш, че всичките просяци ще дойдат. Тогава ще ви приведа друг пример.

Не се опасявайте от мъчнотиите. В Анадола в един от турските градове седи един богат арменец. Минава един турчин бедняк и казва: „Ще ти дам един бешлик, там има едно умряло куче, да го занесеш.“ Турчинът каза: „Аз ще ти дам два бешлика, ти го занеси.“ Този богатият арменец взема и го занася и казва: „Дай ми сега двата бешлика.“ Кой е постъпил разумно: турчинът или арменецът? И двамата са умни според мене. Арменецът казва: „Заповедта аз дадох, но може и да я изпълня.“ Турчинът казва: „Понеже аз не искам да изпълнявам тази заповед, аз давам два франка глоба.“ В този арменец друга черта се крие: той е един скъперник. Той защо даваше на турчина само един бешлик, но не даде едно меджидие или два, три, четири, пет меджидие. Турчинът за десет щеше да го занесе. Този, който му предложи две, показва колко цени парата, веднага забрави, че кучето е умряло и го занесе. Та ние често в света занасяме едно куче. Туй малкото куче аз наричам малко престъпление, едно желание. Като ни дадат два бешлика, ние сме готови да го занесем някъде. Но туй куче ще остави своята миризма, ти не можеш да се освободиш от заразата на мислите. Като носиш нещо гниещо, ти няма да го употребиш за работа, но все таки ще остане известно влияние.

Искам да ви приведа този закон: всяка една мисъл, всяко едно желание имат голямо влияние върху човешкия организъм. Затова, ако съвременните хора биха били толкова чувствителни, че да си помагат едни на други, срещнеш един тъжен, скръбен, помогни му. Някой му дава два бешлика, и той се колебае дали да го занесе, или не.

Та казвам, този домостроител Христос свежда на друг закон. Ние всички сме работници, домостроители, изпратени тук, на земята. Какво трябва да направиш? Трябва да постъпим по най-честен начин, тъй както Бог изисква. С домостроителството трябва да бъдеш крайно справедлив човек. Ако ти не си така справедлив, онези, които се оплакваха, може би има и други причини, но Христос иска да покаже, че този домостроител изправя една своя погрешка. Тези, които го наклеветили на господаря, имаха една погрешка, понеже той се отнесъл зле. Казват: „Той злоупотреби с вашето имане.“ Той казва: „Аз ще изправя погрешката си, която съм направил.“ Господарят го похвалил, че може да изправи тази погрешка, че не бил користолюбив, че не бил за себе си. Той казва: „Ако за себе си аз работя, аз нищо няма да спечеля, но ако работя за другите.“

В това отношение всеки един, който работи за общото благо, той е на добрия път. Защото човек сам по себе си е малък. Човек в своя индивидуален живот той е мярка, с която може да стават постиженията. Той е крайният предел. Човек е крайният предел на Божиите работи в света. Той е мярка. С тази мярка всеки един ще мери. И като мериш, нищо няма да ти дадат. Ти не мисли, че в богатството може да си щастлив човек, не мисли, че в многото знание може да си щастлив човек, нито в силата може да си щастлив човек, но в ония благородните отношения, които може да имаш със своите братя, с туй вътрешно разбиране, само ако всички те обичат.

Под думата обич разбирам, ако Бог те обича чрез всичките хора, само така ще бъдеш щастлив. Или другояче казано, Бог чрез всичките разумни хора опитва доколко всеки човек е справедлив. Той опитва бедните, опитва и богатите, опитва учените, опитва и простите. На всички онези, на които съзнанието е пробудено, те се опитват, понеже са в един клас, тъй както се опитват учениците в училището. Сега ние имаме една идея за онзи свят. Аз често питам: ако се запита едно пиле, което е в черупката, де е онзи свят – вън от черупката. Самото яйце живее в онзи свят. Ние сега живеем в онзи свят. Ние разбираме онзи разумния свят, който иде. След като се измени целият свят, растенията се изменят, хората се изменят, след като се измени цялата природа и се пречисти, дойде разумният живот, туй ще бъде онзи свят. Ние ще живеем в по-добри условия. За да знаем да живеем, защото, ако дойде благото, преди да сме готови, ние ще развалим туй благо, което Господ изпраща.

Та казвам, в новото вярване човек трябва да се съедини. Запример как се групират народите. Учениците в едно училище се групират. Там, където отиват здравите, болните не отиват. Най-здравите деца отиват в университета, а в божествения свят трябва да отидат най-добрите, най-възвишените, които завършват своето развитие на земята. Ние мислим, че Христос ще бъде снизходителен за простите и глупавите. Няма какво. Глупавите са простени, но ние, които влизаме в новата земя, която Бог е създал, трябва да бъдем хора, приготвени за тази земя. Запример, ако всички сме ясновидци, сега да видите нещата, много от вас ще кажете: „Какво ли иска да каже?“ Ако всички бяхте ясновидци, щяхте да видите цялото ваше бъдеще, щяхте да видите всички работници, които работят за вашето бъдеще, вие щяхте да видите всички поколения, които работят. Строителите на бъдещето идат сега в света.

Вие ще попитате къде са тези строители. Не може да ви кажа. Мога да ви кажа, че слънцето ще дойде, щом дойде пролетта. Земята като се върти, ще стане една промяна. Няма да ви обяснявам дълбоките причини. Запример някои лица са по-студени, някои по-топли. Има си причини за топлото лято. Някоя година има повече влага, друг път няма. Сега учените хора доказват, че влагата на земята зависи от слънчевите петна. Когато на слънцето има повече петна, на земята има повече влага. Когато на слънцето има по-малко петна, има по-малко влага и годините са по-плодородни. Когато има повече петна на слънцето, има повече женитби, повече раждания, хората са по-весели, търговците повече печелят. Когато има по-малко петна, хората по-тежко живеят, по-малко дъжд има. Учените хора може да виждат причините, които обуславят социалните работи на земята, добрите условия, добрия живот, плодородието. Докато има плодородие, има и щастлив живот. Щом няма плодородие, веднага усложнява се работата. Аз казвам – не са парите, които определят бъдещите условия. Това е храната, която иде отгоре. Парите са едно средство. Храната без пари може, но пари без храна не може.

Та казвам, условията, при които ние живеем, може да ги изменим само ако разбираме, както един техник разбира законите на техниката. Който управлява един аероплан, разбира законите на движението. Онзи, който движи един локомотив или един автомобил, трябва да знае. Понеже ние никак не сме запознати какво човек може да направи. Човек се ражда в света с едно определено занятие. Ако ти попаднеш в своето занятие, в своите условия, ти ще имаш благословение. Някой път започваме едно, две, три, четири, пет занятия. Не само това.

Има хора, определени да се оженят, има хора, които не са определени да се женят. Една жена може да се жени за 4–5 мъже, умират и остава неженена. Някой мъж се ожени за 4–5 жени, и все умират. И като се жениш, трябва да намериш онзи, който е определен за тебе, с когото може да живееш. После може да се ожениш и да ти се родят деца. Определено е колко деца ще родиш. Един хиромантик може да ти каже колко деца ще имаш и колко ще останат живи, колко от тях ще са щастливи. Някой път се случва, някой път не се случва, но повечето пъти се случва. Ние ще дойдем до другото определение. Значи разумният живот е строго определен, както един механик предвижда всичките части за машината – той знае на кое място коя да постави. Като стане погрешка, той знае как да я изправи. Така и човек е създаден. Един разумен процес съществува в света. Всичко в света е определено. Извън възможностите, които природата ти дала, ти нищо не можеш да направиш. Даже хората половината, даже една десета от това, което имате в сегашния век, не можете да го използвате.

Тогава да ви приведа един научен факт. Един учен казва – ако се събере всичкото съвременно знание, ще се събере в 90 такива книги като Библията, всичкото знание, което е меродавно. Туй знание, като се напечата в човешкия мозък, ще остане място за още 900 такива книги. Какъв простор съществува. За хиляди книги има място в мозъка да се турят. Ние казваме: „Аз много зная.“ Не, ти много малко знаеш. Всичкото това знание като се напечата, остава още място за 900 такива книги. Хиляда години може да живееш, докато нашият мозък се напълни със знание. Като се напечата всичко това на тези листи, тогава тя излиза на продажба. Ако не се напечата, бялата книга на пазар не ходи.

Та този домостроител е дошъл на земята като един пътник, като един ученик да се учи. В туй отношение религията е наука само за духовния свят, как да чувства човек, а физическият свят – какво трябва да работи човек, а божественият свят е занят с чистата наука – да проникнем, да разберем онези закони, с които се ръководи животът, да разберем в даден случай какво може да направим, да знаеш и кое хората може да ни помогнат. Отиваш при някой банкер да искаш пари назаем. Да знаеш положително, че думата ти на две няма да направи. Сега отивате при някой банкер, той ще ти откаже, при втори, трети, четвърти отиваш, отказват. Отиваш при един министър да те назначи, при втори, трети, с години чакаш да си отиде една партия, докато дойде твоята партия. В този разумния живот всичките хора ще дойдат навреме. Няма да бъдат уволнени. Като дойде времето, всеки човек сам ще си даде оставката без наместник. А сега, без да иска, го уволняват. В божествения свят мнозина от вас сами се уволняват преждевременно.

Аз съм слушал хора да казват: „Дотегна ми, искам да си замина, не ми се живее на земята.“ Той не знае какво говори. Аз го питам: „Ти свърши ли си работата?“ „Не, дотегна ми, омръзна ми, между тия хора не ми се живее.“ „Ами в онзи свят, като отидеш, какво ще правиш? Онзи свят е разумен свят, изисква се много голяма ученост.“ Христос казва така: „Бъдете съвършени.“ Човек трябва да бъде съвършен и по душа, и по дух, и по сърце, и по ум, съвършен трябва да бъде. Той трябва да включва в себе си всичките неща. Без тези неща животът не може да бъде щастлив. Щастието на човека зависи от неговия ум. Минава едно дете, проси от няколко души, никой нищо не му дава. Върви замислено това дете. По едно време вижда една госпожа, пада ѝ кърпата. То взема кърпата ѝ и я подава. Тя го поглежда, вижда нещо хубаво и казва: „Ела с мене.“ Ако не беше паднала кърпичката… Тя му отваря път за цял живот. Ти казваш: „Една кърпа.“ Повдигни я, дай я на тази богата жена, тя ще ти отвори живота. Тази падналата кърпа е паднала доброта. Дигни я в името на Бога и я дай. Ще се оправят твоите работи. Тогава господарят ще те похвали, че разумно си постъпил като този домостроител.

„Благословен Господ, Бог наш“

„Добрата молитва“

Тридесета неделна беседа 23 април 1933 г., неделя, 10 часа София – Изгрев