Разлика между версии на „И украсиха светилниците си“

Текуща версия към 10:13, 7 май 2011

Неделни беседи

Възкресение (1932–1933) Том I

И украсиха светилниците си

Тогаз се раздигнаха всички онези девици и украсиха светилниците си.

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Двадесет и пета глава от евангелието на Mатея – от двадесет и пети до двадесет и седми стих.

„Фир-фюр-фен“

Онова реалното, което може да се разбере в света, то е конкретното, видимото. Под думата видимо се разбира знайното, това, което нашето съзнание може в даден момент да разбере и узнае. Само онези неща са видими, които ние разбираме. Вие може да кажете, че сте видели много работи – това е само една илюзия на вашия ум. Видимо е само онова, което вашето съзнание разбира, и остава впечатление от него. Вие много неща виждате, които остават в съзнанието ви впечатления, но не ги разбирате. Не е необходимо да знаете всичко. Най-голямото нещастие за човека ще бъде да знае всичко. И най-голямото нещастие за човека ще бъде да не знае нищо. Това са две антитези. Първо, да знаеш малко, да не знаеш много, за да има какво да учиш. Разбира се, и най-видните хора на земята – даже поети, писатели и философи, имат свои слаби страни. Всеки човек има нещо да учи. Защо? Липсва му нещо. Когато един писател описва един характер, повидимому той си го представя в неговата светлина, в неговата светла страна и така го изнася, но всеки характер има си една отрицателна страна, която писателите не са описали. Те не са ги описали, но сами по себе си се разбират. И няма защо да ги описват, нито пък ние ще ги описваме. Все някой ще ги опише. Изобщо, докато хората са живи, описват им все лошите страни; като заминат от земята, започват да описват добрите им страни. И защо и за какво – това е един вътрешен навик.

Казвам, няколко неща има, които всякога трябва да държим в ума си. Една малка стая може да се осветява с едно малко прозорче, но една голяма стая не може да се осветява с малък прозорец. На голямата стая трябва голям прозорец. Едно малко същество като комара може да се задоволи с малко храница, но едно голямо същество като човека не може да се задоволи с храната на комара. Следователно невъзможно е да се препоръчват идеите на комара за човека и невъзможно е да се препоръчват идеите на човека за комара. Следователно разумен човек е онзи, който туря всяко нещо на мястото му. Има писатели, поети, философи, които мислят добре, но те искат да представят цялата истина изведнъж. Немислимо е цялата истина да се представи в една епоха. Докато детето е в утробата на майка си, то не може да разбира живота извън нея. Дотогава то е в едно пасивно състояние и преживява живота точно на майка си. Каквото майката мисли, такова и то мисли. Майката само всажда в него и като свърши всичката работа, която трябва да извърши, тя го пуща на свобода. Тя му отваря вратата и казва: „Хайде, сега да се разходиш свободно, но не много далеч от мене, само на няколко педи разстояние, нито даже на един или два метра разстояние.“ Тя го туря близо до себе си, в някоя люлка. Ако се отдалечи от нея, очаква го някаква опасност.

Та ние, съвременните хора, сме замязали на някои разгалени деца. Има два вида хора: едните аз наричам изпъкналите хора, а другите – вдлъбнатите хора в света. Едните са с изпъкнали очи, а другите са с вдлъбнати. Едните са с издути устни, а другите са с тънки устни; едните са с големи уши, а другите са с малки; едните са с големи ръце, а другите са с малки. Това са двата вида хора, но това още не е научно изяснение. На същото основание има и два вида науки: едната е за забавление, за упражнение, а другата е истинската наука, която ни дава директива, посока в живота, как трябва да живеем, как трябва да преустроим живота си. Тази наука едва сега иде на земята. Запример някога ни казват как трябва да се храним, каква храна трябва да употребяваме и коя е по-хигиеничната храна. В това отношение има две мнения: едното мнение е мнението за месната храна, а другото мнение е идеята за растителната храна. И за едната, и за другата храна има поддръжници. Поети, писатели и философи поддържат например месната храна като отлична храна за организма, че който се храни с такава храна ще има добре развити способности и дарби, ще бъде интелигентен човек и т.н. И за другата идея се явяват поети, писатели, доктори и философи, които казват, че който се храни с растителна храна, той ще има добро здраве, висока нравственост, големи способности и т.н. Те привеждат за пример слона. И едните поддръжници на месната храна, и другите – на растителната храна, са заинтересовани. И двата типа хора страдат на общо основание. Съвременната растителна храна е оцапана. Тя е полурастителна. И съвременните плодове според най-новите изследвания не са чисто растителна храна, те имат примеси от месни елементи. Всички плодове, които се хранят от земята, възприемат от елементите на месото, на кръвта, защото самата земя е оросена с кръв. Вижте например онази черница, която е посадена на гроба на някой умрял. С какво се храни тя? Тя се храни с мазнините от умрелия човек, от неговите сокове, които влизат в пръстта и след това хората ядат от плодовете, от бобонките на тази черница и казват: „Много вкусна е тази черница!“

Някой казва: „Аз съм вегетарианец.“ Не, ти още никакъв вегетарианец не си. Под вегетарианска храна аз разбирам такава, която няма абсолютно никак месни примеси и сокове още в своето първично състояние. Друг е въпросът, когато човек е бил в рая, когато растенията не са били още покварени, както в нашите времена. Вегетарианците правят изследвания да видят колко калории топлина съдържа растителната храна и колко месната. Следователно вегетарианската храна трябва да бъде абсолютно чиста. Не само това, но и въздухът, който дишаме днес, не е толкова чист. При такава храна и при такъв въздух и ние не можем да бъдем толкова здрави, както се изисква. Месната храна съдържа такива вещества, които подпушват порите. Това подпушване, което хората наричат запек, често създава смъртта им. Когато половината от порите на клетките на човешкия организъм се подпушат, той вече е кандидат за онзи свят. И ние можем да кажем, че онези животни, които могат да послужат като образци на дълъг живот, не са месоядци, а вегетарианци. Каквото и да говорят учените, аз бих могъл да ви представя ред образци на дълъг живот, и то все от такива, които се хранят с растителна храна. Има много растения, които са представители на дълъг живот, при това те не са месоядци.

Растенията знаят законите на дългия живот и тепърва хората трябва да учат от тях как да живеят дълъг живот. Биологически вие може да разгледате живота на растенията и да кажете, че те не живеят разумно. Как може да не водят разумен живот? В растенията стават цял ред химически процеси. Растенията знаят как да си избират храна от почвата и как да я усвояват. Те знаят какви газове да вземат от въздуха и как да ги преработват, да преустроят целия си организъм. Казват, че растенията се отличават по своя плод. Ако растенията не бяха разумни, ние щяхме да бъдем първите глупци в света. Благодарение на интелигентността на растенията и ние придобиваме разумност. Следователно разумността и нашата интелигентност до известна степен се дължи на растенията. Онези, които не разбират първичния окултен език, те не знаят, че Бог чрез Словото създаде света. Значи Словото предшества човека. Следователно човек отпосле се създаде по образ и подобие на Словото. Човек се храни със Словото. И още хиляди години човек ще се храни със Словото.

Сега ние минаваме покрай растенията и дърветата, поглеждаме малко с присмех към тях и казваме: „Това е дърво, това е растение.“ Обаче трябва да знаем, че всяко растение, всяко дърво има интелигентност, която в известно отношение надминава човека. И Христос не се срамува да казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Той не казва: аз съм слонът, а вие слончета или аз съм лъвът, а вие лъвчетата, или аз съм сомът, а вие сомчетата, или аз съм големият кит, а вие китчетата, но казва: „Аз съм лозата, а вие – пръчките.“ Ще кажете, че Христос не е бил ботаник. Не, Христос имаше много по-пълни понятия по ботаниката, отколкото всеки съвременен ботаник. Това е мое мнение, но аз имам доста доказателства, от които се уверявам, че Христос е бил много по-добър ботаник, от сегашните видни ботаници. Ако Христос би написал една ботаника, аз бих предпочел да уча неговата ботаника, отколкото тази на съвременните, даже и най-видни, ботаници.

Сега аз искам да ви наведа на една мисъл, която често се среща у вас. Запример вие често говорите за светлината, за маслото, което носили петте девици в светилниците си. Под думата светлина се разбира съзнанието на човека. Светлината на петте разумни девици подразбира светлината на човешкото съзнание, т.е. разумното начало у тях. Петте неразумни девици нямали масло в кадилниците си и т.е. нямали достатъчно светлина в съзнанието си. Тъй щото под думата масло ние разбираме онази материя, която може да гори и да дава топлина и светлина. Значи тя поддържа горенето. Неразумните девици, които нямали масло, нямали тези благородни чувства, които дават топлина на човека. Всеки човек, който няма сърце, няма благородни чувства в себе си, минава към страната на глупавите хора. Мнозина казват, че човек трябва да има ум. Ум без сърце не може да се прояви. На същото основание човешкият дух не може да се прояви без любов. Любовта е детето на духа. Ние познаваме духа чрез детето. Апостол Павел, един от видните учени на времето си, казва: „Плодът на духа е любовта.“

Какво разбираме под думата плод? От детето ти ще познаеш каква е майка му, какъв е баща му. Следователно любовта е обективната страна на непонятното. При сегашните условия единственото понятно нещо за нас е любовта. Когато говорим за разумността, даже и за най-голямата разумност, каквато можем да си представим, ние винаги я свързваме с любовта. Дето любовта влиза в живота, и знанието ни е разбрано. За това може да дадем ред примери. Запример онези предмети, които обичаме, ние ги учим по-добре, отколкото онези предмети, които не обичаме. Онези предмети, които ни са любими, те ни са и понятни. Когато обичаме един човек, той ни е повече понятен и ние го изучаваме; когато не го обичаме, той не ни е толкова понятен и ние не го изучаваме. Та често ние казваме, че познаваме нещата. Обаче ние само отчасти ги познаваме. Познаването им зависи от нашата любов към тях. Частично разбираме нещата и затова казваме: „По този въпрос зная малко нещо.“ Малкото знание е всякога опасно. Онзи, който знае да плува, безопасно е да влезе и до гушата във водата; но онзи, който не знае да плува, за него е опасно да влезе и до колене във водата. Следователно онзи, който иска да влезе в живота, той трябва да има знания, той трябва да разчита на силите, които се намират в него. Сега какво виждаме в света? Едни отричат Бога, а други го приемат.

Сега нека остане у вас конкретната мисъл: единственото реално нещо, което знаем в света, това сме ние самите. Вън от себе си ние нищо друго не познаваме. Понякога например вие говорите за ангел, но в края на краищата вие на този ангел все ще му дадете човешки образ. Ако пък живеехте във времето на египтяните, на този ангел бихте дали образ или на Апис, или на някой бик, или на вол, или на лъв, или на орел и т.н. Някои дават образите на херувимите, и то следните четири образа: единият мязал на човек, вторият на лъв, третият на орел, а четвъртият на вол. Това са херувимите, които имали крила. Това е изобщо цялото творение, което е познато на нас. Но то представя всичките фази, през които сме минали. Някой казва: „Аз да съм бил орел!“ Ами, ако един ангел носи орелско лице и не го е срам, защо тебе да те е срам? Ако един ангел носи лицето на един вол и не го е срам, защо тебе да те е срам? Ти не искаш да носиш лицето на един вол, а като човек правиш престъпления. В някое отношение един вол стои по-високо от един човек. Волът съзнателно няма да направи никакво престъпление, той няма да окраде някого, той няма да убие някого. В какво тогаз волът седи по-ниско от човека? Ама волът няма интелигентността на човека, ще кажете вие. Та в какво се заключава човешката интелигентност? Та ти като човек, който мислиш, че си интелигентен, и правиш престъпления, в какво се проявява твоята интелигентност? Интелигентността се заключава само в това, което човек може да твори, да създава. Ако ти само разрушаваш, това не е никаква интелигентност. Та кой не знае да разрушава? Дойде един заек, обели корите на дърветата и нищо повече. Дойде един молец, нападне дрехите, направи дупки в тях – това знание ли е? Това е една глупост, която някога може да коства живота на хората, както и живота на молеца или на всяко същество, което руши. Ако някой намери молеца в сандъка, веднага го осъжда на смъртно наказание.

Сега ние, хората от този век, се намираме в едно особено положение, разрешаваме един от важните въпроси – да вярваме или да не вярваме. Чудни са хората, които разрешават такъв един въпрос – да вярват или да не вярват. Да вярвам ли, че аз съществувам, или да не вярвам, че аз съществувам? Сега аз оставям идеята за Бога. Някой казва: „Има ли Бог, или няма?“ Казвам, малко хора ще се намерят, които да отговорят на този въпрос. Важно е да се постави конкретно въпросът, дали аз съществувам, или не. Всеки за себе си да си постави този въпрос. Щом аз съществувам, има ли друг живот, или няма? Аз зная този живот, в който сега живея. Един ден, като мина в другия живот, оттам, от този живот, ще съобщя какво има там. И ако нищо не ти съобщя, ти ще си въздържаш понятието за онзи свят. Някой казва: „Като умре човек, какво става с него?“ Сега аз ще ви поставя в друго положение. Ще ви поставя същия въпрос от друго гледище. Представете си, че имате две кани или две шишета. Едното шише е пълно с вода, а другото е празно. След това вие преливате водата от пълното в празното шише. Питам, какво стана с водата, която беше в първото шише? Водата изгубила ли се е? Не се е изгубила. Ами шишето изгубило ли се е? Не се е изгубило. Водата само се е преляла от едното в другото шише. Ами човекът де е? Какво представя човекът? Този въпрос си задавате вие. Като ви давам примера с шишетата и водата, казвам, такъв човек, какъвто вие си представлявате, той не съществува в природата. Хиляди шишета съществуват като първите две, направени от грънчаря, и вие мислите, че като затворите малко вода в едно от тия шишета, че тази вода е единствената, която съществува в едно от тия шишета и живее. Това са ваши заблуждения. Следователно разумният живот едновременно живее във всички същества.

И вие питате: „Като умрем, де ще отидем?“ Няма да умрете. Ако се излеете от формата, в която сте били поставени, вие ще отидете в истинския живот, отдето сте излезли. И Христос казва: „Излязох от Отца си, от големия извор и се връщам пак при него да живея.“ Като ме слушат, мнозина ще направят от думите ми цял въпрос и ще кажат – той не вярва в това, не вярва в онова. Питам, в какво да вярвам? Вярвам в единството на живота, вярвам, че всички хора имат един произход. Всички хора имат толкова живот, колкото могат да съберат. Както и всяко шише съдържа толкова вода, колкото то може да събере. В качествено отношение по живот между хората няма абсолютно никаква разлика, но те се различават в количествено отношение. Обаче съвременната философия внася между хората толкова различие, вследствие на което между тях се насаждат чувства на омраза, на неразположение и те започват да спорят помежду си кой в какво вярвал. Един вярвал в Христа, че бил Син Божи, друг вярвал в Бог Отец, в троеличието и т.н. И вследствие на това различие във вярванията им те създават помежду си едно голямо раздалечаване, едно отчуждаване. Но тия въпроси са толкова отвлечени, че не може да се говори нищо по тях. Колкото философи и писатели съм чел досега, нито един от тях не може да твърди и да каже, че е ходил на онзи свят освен Сведенборг, който с положителност твърди, че се е разговарял с Бога. Той разправя всичко това сериозно и не се съмнява. Що се отнася до другите философи, те правят своите изводи по един логичен път, те казват – ако това е така например, другото ще бъде иначе. Те излизат от причини към последствия.

В света причинност няма. Причинността ние сами я създаваме. В Бога не съществува никаква причинност. За да има някаква причина за нещо, все трябва да бъде човек заставен от нещо друго. Няма причина, която може да застави Бога да създаде един свят. И не е било време, когато светът да не е съществувал. Аз не говоря за нашия свят, но изобщо за Битието. Ако е било време, когато светът да не е съществувал, тогава можем да говорим за причината, поради която не е съществувал, и за причината, която е заставила Бога да създаде света. Това са все наши умозаключения, които не могат да дадат никакви резултати. Пак по причини и последствия индуските философи говорят за кармата. Те казват, че причината за кармата е грехът. А коя е била причината, която заставила човека да греши? Тогава те дохождат до едно заключение: от две добрини винаги се ражда едно зло и от две злини, се ражда едно добро. Как ще разберете това нещо? Разберете го както искате. Или между десет добри хора винаги ще се роди един лош и между десет лоши винаги ще се роди един добър човек. Обаче не съществува закон, според който от десет лоши хора да се родят десет лоши и от десет добри да се родят десет добри. Всякога десет добри хора са в състояние да родят един лош човек. Това значи – единият лош човек представя канал, през който ще минат нечистотиите на добрите хора. А добрият човек между десетте лоши представя отдушник, през който да мине доброто на тия лоши хора. Тъй щото за в бъдеще всички вие сте канали или отдушници. Значи хората представят кандидати или за канали, или за отдушници. Това е изводът.

Казвате: „Как е възможно това?“ Казвам, когато хората умират и ги заравят в земята, дето започват да гният, тогава те не се питат как е възможно това. Ще кажат сега, че е съдено на човека така – да умре. Не е съдено на човека да умре. Нима, когато убиват един човек, че е съдено да го убиват? Не, хората си предполагат така. Нима, когато една майка пометне детето си, че така е съдено? Не, това са наши заблуждения. Ние си мислим така. Вие сте свободни да мислите както искате, но ние не сме свободни от последствията, които могат да дойдат в нашия живот. Та това са философски разсъждения, които няма да ви ползват, понеже вие сте с установени възгледи. Някои от вас са така установени, че казвате: „Повече от това не ни трябва.“ За изяснение на тази мисъл ще ви приведа един пример от американския живот. Едно десетгодишно дете отива на църква с баща си, дето проповедникът говори за Христовото учение, като казва, че трябва да живеем съобразно него и да бъдем винаги весели и доволни, винаги да пеем. То гледа баща си всякога сериозен, замислен, не пее – установен християнин. Един ден то пита баща си: „Татко, ти защо никога не пееш?“ „Е, татковото, аз съм установен, то е за вас, неустановените, вие трябва да пеете.“ Детето си помислило малко, въздъхва дълбоко в себе си и казва: „Кога ли аз един ден ще стана установен като татко си?“ Един ден бащата тръгва на разходка с кабриолета със сина си. По едно време конят спира и не мърда от мястото си. Бащата го удря, но той не се мърда. Тогава синът казва: „Татко, както виждаш, конят се е установил, не иска да върви напред.“

Казвам, установените възгледи не са правите възгледи в живота. Те представят един изопачен живот. Изопачен живот на нашите мисли, на нашите чувства. Ние правим разделение на едно от друго и като мразим някого, казваме: „Защо Господ не махне този човек? Как го търпи?“ Мислите ли, че Господ, който е направил света, носи вашия ум? Че ако той махне едного, ще махне и тебе. Тогава и другите ще кажат за тебе: „Как Господ търпи този, че не го махне?“ Ако Господ постъпва според както ние искаме, тогава той би трябвало да премахне повече от нас. Тогава какво ще стане със света?

„И украсиха светилниците си.“ Та ако ние искаме да поправим живота си, трябва да дойдем до това положение, да се пробуди нашето съзнание. Сега не е въпросът за морала в света. Ако вие сте хората, които търсите вашето щастие, ако търсите вашето блаженство тук, на земята, а не на небето, вие трябва да следвате този път. Човек може да бъде на земята блажен и щастлив, но той може да бъде и на небето блажен и щастлив. Щастието и блаженството на един дом, на един човек, на цялото човечество зависи от нас. Ние можем да бъдем щастливи, когато пожелаем. Повечето хора желаят да бъдат щастливи, други не желаят, вследствие на което между тях се явяват раздори. Сега ние туряме закона. Питам, как ще си обясните живота и отношенията между мъжа и жената в един дом, които, преди да се оженят, са си писали приятелски, божествени писма, обичали са се и са си писали, че един без друг не могат да живеят, че тяхното щастие и блаженство зависи от тяхното събиране, а след като се съберат, едва са се изминали две години и те не могат вече да живеят заедно. Как ще си обясните това положение? Кое става причина за този вътрешен раздор? Причината е, че има много мъже и много жени. Слабата страна на мъжа са многото жени и слабата страна на жената са многото мъже. Тъй си представям аз положението – другаде не мога да видя причината. Някой казва, че жената го съблазнява. Казвам, ами като си на масата пред винцето, там кой те съблазнява? Жената го съблазнява, виното го съблазнява, парите го съблазняват, ами къде е тогаз човекът. Кое е онова, което не те съблазнява? Ти се съблазняваш от това-онова, но питам, ами ако и от тебе хората се съблазняват, какво ще кажеш тогава? Кой е виновен тогава? Когато ти се съблазняваш, виновни са тези, които те съблазняват, но когато ти ставаш причина хората да се съблазняват, коя е причината тогава?

Турците имат една поговорка, според която нито един турчин досега не си е дал отговор за това. Ще кажат няколко приказки отгоре на това и нищо повече. Като запитали един от източните видни философи защо Господ е направил така света, той отговорил: „Когато Господ създаде всички умни работи в света, най-после той искал да си има една играчка и затова направил хората, да си играе с тях.“ Без хората, без тия играчки не може. Всички разумни същества, които вземали участие в създаването на света, като се отегчавали, трябвало да си поиграят с нещо, вследствие на което Бог им създал хората като играчка, като забавление след трудната и сериозна работа. Те служили като кукли на разумните същества. И като запитали другите турци може ли това, те казали: „Може да е така, може да е прав този философ.“ Обаче един от западните философи може да даде съвсем друг отговор на този въпрос.

Всеки човек трябва да има един възглед, който може да бъде най-силен за неговия живот. Аз не говоря за обикновените възгледи, но за онези възгледи, които да представят една сила, на която всеки човек да уповава. Възгледите на човека трябва да бъдат един вътрешен капитал. Както парите, които човек има в банката, му дават едно вътрешно спокойствие, така и знанието, което има за изяснение на живота, така и силата, която има в себе си, трябва да внасят един вътрешен мир в душата му. В миналото столетие, когато излезе на бял свят сегашната френология, до времето на Гала всички вярваха, че човек е само интелект, чувство и воля. Де се намират тия интелект, чувство и воля, никой не знаеше. Обаче този германски учен дойде да докаже на хората, че умът функционира в човешкия мозък и след това той доказа, че в мозъка на човека има много способности, които са локализирани на специални за тях места. И той доказа местата на тия способности и чувства в мозъка. Той доказа точно де се намират точно способностите на разсъдъка, на паметта и на ред още чувства. За тази цел раздели челото на три части, също така и на главата посочи местата на различните способности. Опитният френолог може със завързани очи само с пипане на челото да покаже какви способности и чувства са развити в човека. Толкова опити се правиха в Америка и в Англия, но нито американците, нито англичаните не повярваха в тази наука. Те и досега още не са поставили тази наука като една обоснована наука в училищата си. В някои частни училища обаче френологията се изучава като отделен предмет. Като изучаваме черепите на по-нисшите същества от човека и стигнем постепенно до човека, ще видим там постепенното прогресиране в това отношение, в това развитие. Всеки от вас може да направи един малък опит в това отношение. Ако вземете един човешки череп или черепа на кое и да е друго животно, и го осветите със свещ вечерно време, ще видите, че ония места от черепа, дето човекът или животното е работило най-много, костта на черепа там е най-тънка. Запример, ако човек е чрезмерно религиозен, горната част на черепа е много тънка. Ако пък този човек е бил философ и е много мислил в живота си, тогаз ще забележите, че черепът му отпред на две места на челото е най-тънък, там светлината прониква най-много. Ако пък някой човек е бил много груб, много жесток, тогава черепът при ушите му ще бъде най-тънък. Значи ония места от черепа, които са най-тънки, показват, че на тия места именно, човекът е функционирал най-много.

Та учените хора с разни опити са доказали, че мозъкът на всички места в човека не е еднакво развит, вследствие на което и черепът не е навсякъде еднакво развит – дебел или тънък. Ние питаме защо някой човек не разбира известни работи. Има хора, които и след сто години, а други и след двеста години, едва биха могли да разберат това, което днес се преподава. Запример има музиканти, които могат да свирят, да създадат нещо, но те не разбират дълбоко музиката. Същото може да се каже и за някои художници. Тези музиканти и художници не могат да се сравнят с гениалните художници и музиканти, които имат гениални черепи. Гениалният череп е гениален сам по себе си: и по устройство, и по структура, и по вещество на мозъка, както и по ръба на черепа. Шевовете на този череп са много деликатни. Ако се наблюдава черепът на един обикновен и един гениален човек, ще се види грамадната разлика: и във вещество, и в структура на самото вещество, и на самите нишки на мозъка, а също така те се различават и по силите, и по способностите, които функционират в техните черепи. На пръв поглед е така, както наблюдавате един съд, който грънчарят е направил от фина, от хубава кал, и един съд, който е направен от обикновена глина.

Фактът е там, че за да бъде един човек добър в пълния смисъл на думата, той трябва да има един отличен организъм, една отлична глава, или с други думи казано: бащата или майката на този човек, т.е. неговите родители, трябва да имат организми, създадени от най-фина материя, за да могат да предадат своите качества и на децата си, а също така и външните условия, и целият народ, към който той се числи, трябва да бъдат разумни. Забележете всички онези велики хора, които са се раждали било в Египет или във Вавилон, или в Гърция, или в Индия, условията за тях са били много благоприятни. Те са имали добра среда там. По какво се отличават те? Сравнете кавказката раса с другите раси. Като вземете една кавказка глава, да ви е приятно да гледате. Черепът на бъдещата раса ще бъде още по-съвършен. В симпатичната нервна система на сегашната раса има нещо, което е недоразвито, което ѝ липсва. Сегашната бяла раса се отличава от другите раси по това, че по чувство тя седи много по-високо от тях. В бялата раса липсва още нещо благородно. Запример при сегашната раса, особено във време на войната, се забелязва това нещо – те могат да обесят един човек, без да им трепне окото, или могат да поставят един човек на стол, през който минава силен електрически ток, и да го поставят на големи страдания, без да им трепне окото за това. Те не съжаляват и казват – този човек трябва да умре. Китайците в това отношение са още по-жестоки. Белите в сравнение на миналите раси са по-напреднали, но и те имат още недоразвито нещо в това благородното, възвишеното. Запример колко пъти у вас, които принадлежите на бялата раса, се зараждат лоши, неприятни чувства и мисли. Разправяше ми една млада мома, учителка някъде в България, какво лошо чувство се зараждало в нея, което я поставяло на положението на животно. „Имах – казваше тя – една другарка, която никак не обичах. Някой път, като я гледах, у мене се зараждаше едно неприязнено чувство към нея, че аз бях готова да я пребия, да хвърля нещо върху нея – да я пребия.“ Казвам, това е едно атавистическо чувство, което се явява в сърцето ѝ като остатък от онова животинско състояние на миналите векове или остатък от миналите раси, с които ние тепърва има да се борим. Това е атавизъм, наследствени черти от миналото, с които ние сега трябва да се борим, да ги облагородим.

Понякога ние мислим, че сме ангели. Не, далеч сме още от да сме ангели. Далеч сме даже да бъдем от разумните хора в света. Запример, ако вие държите една статистика за вашата обхода с хората, ще видите колко на сто сте били деликатни в отношенията си към тях. Аз всяка вечер правя наблюдение в това отношение и съм дошъл до заключение, че българинът на сто случаи едва десет пъти е показал благородна обхода. У жените е 12 на сто, а у мъжете е 10 на сто това благородство. Тази е моята статистика. Това число показва какъв е просторът на жена и какъв на мъжа. Този закон е най-много 25 процента. Това вземам за себе си. Българинът е дошъл едва на половината на 25, а именно – 12 процента. На сто мисли и на сто чувства, които имам в себе си, аз трябва да приложа поне 25 процента. Това аз считам закон, в който няма никакво изключение. Значи 25 процента представят едно урегулирано положение, а 50 процента са изключенията. Това показва какъв грамаден запас има в човека от необработена материя.

Казвате – този човек е лош, онзи човек е лош. Та само хората не са лоши. В какво седи лошавината на хората? Минавам покрай едно дърво и у мен се явява желанието да хвана един клон и да го отчупя. Тази е лошата страна у човека. Какво прави това дърво? Ти трябва да го съжалиш, да не го повреждаш. Или минаваш покрай един чист планински извор и в тебе се заражда желанието да си измиеш в него краката. Как така? Запитайте се защо е създадена тази вода. Тази вода не е създадена да миеш краката си в нея. Имай предвид, че утре ще мине някой човек и ще се наведе да пие от тази вода. Ти с твоите крака ще окаляш тая вода. Ще си измиеш краката малко по-далече от главата на този извор. Ще кажете, че това е дребнавости в живота. Питам, кои неща са съществените, които създават характера на човека? Истински човек е онзи, който е внимателен в най-малките микроскопически добродетели и ги спазва напълно.

Един ден, като правя своите изследвания, минава покрай мене един господин и ми разправя положението си. Жена му била болна, децата му болни, няма пет пари в джоба си да ги нагледа, да им купи хляб. Аз му вярвам, че е така. Изваждам от джоба си една сума и му давам да си помогне. Аз обичам да наблюдавам. Проследих този човек в публиката де ще отиде. Виждам, че този човек отиде в кръчмата и каза на кръчмаря: „Дай тук сега!“ Казвам: „Разбрах сега какви били неговите жена и деца.“ След няколко часа той пак ме среща на улицата и ми казва: „Господине, дайте ми една помощ.“ И започна да разправя същата история. Той не ме позна, но аз го познах. Питам го: „Как така, ти досега не си ли си ходил у дома си?“ „Какво искате да кажете?“ Казвам му: „Ти отиде в кръчмата и там изпи жена си и децата си. Ти ме забрави, но аз съм онзи човек, на когото преди няколко часа разправяше същата история.“ „Не, вие имате грешка.“ „Погрешката е моя, а не твоя. В това отношение аз никога не правя погрешки. Сега, като искаш да ме излъжеш още един път, погрешката е в тебе. Хайде, сега аз искам да дойда с тебе до дома ти, искам да помогна на твоите деца и на твоята жена, но не на тези деца твои и на тази ти жена, които са в кръчмата.“ „ Ще ме извините тогава, жена ми умре.“ „Ами децата ти?“ „Тях изпратих на занаят тук-там – няма ги.“ След това аз си тръгнах по пътя.

Казвам, така не се разрешават социалните въпроси в живота. Ние не трябва да се лъжем. Понякога ние разрешаваме един социален въпрос за народа си и по този начин всеки минава за патриот. Всеки минава за защитник на една религия, за защитник на онзи свят, за защитник на Бога. Каква нужда има Бог да го защитавам? Каква нужда има една религия от мене да я защитавам? Един Господ, който има нужда аз да го защитавам, и една религия, която има нужда аз да я защитавам, аз се отказвам от тях. Аз себе си не мога да защитавам, че Бог ще защитавам. Как ще го защитавам? Да бъда проводник на божественото, това разбирам. Бог сам се защитава. Той е най-силното, най-разумното същество, което няма нужда от абсолютно никого да го защитава. Има нужда само хората да бъдат носители на божествените идеи в света и проводници. Това е единственото нещо, което можем да направим. Вярата ни трябва да се свежда до това отношение: да бъдем носители на божественото. А божественото, като минава в нас, то ще внесе новата култура. Ако през тебе не може да мине една божествена мисъл или едно божествено чувство, или една божествена постъпка, която ти да чувстваш, ти не можеш да бъдеш културен човек. Не е въпросът да защитаваме онова старото, в което хората са вярвали, но въпросът е да дойдем до това, което ние знаем за себе си в този момент.

Христос проповядвал ли е това, което в Стария завет се проповядваше: око за око и зъб за зъб. Не, Христос проповядваше: „Ако някой ви удари по едната страна, обърнете и другата да ви удари.“ Добре, но ако Христос дойде сега в нашия век, той ще проповядва съвсем друго нещо. Око за око, зъб за зъб, това значи: ако изкорениш едно дърво, посади друго. Но Христос казва така: ако някой пожелае да посади в твоята градина едно дърво, ти му дай място да посади две дървета. Това е казаното в стиха: ако ти ударят една плесница, обърни и другата си страна. В това има смисъл вече. Ако вземете този стих в буквален смисъл, той няма нищо в себе си. Каква нужда ще има най-после един философ да се остави на невежите да му удрят плесници? Защо учителите бият учениците си? За тяхното невежество. Следователно, ако един философ се остави на този, на онзи да му пляскат по една плесница, това показа, че той е невежа човек. На основание на най-великото в света, ние казваме – няма по-красиво нещо от това, човек да познава себе си. Гръцките философи са казали: „Познай себе си!“ Но те са поставили това правило на такава база, че нищо не са могли да научат. Те казаха: „Познай себе си в красотата.“ Следователно те дадоха място на красотата. Красотата е израз на човешката разумност. Всички съвременни хора се възхищават от гръцката скулптура, но в моите очи липсва нещо в тази скулптура, а главно в нея липсва висшата разумност. Те поставиха правия ъгъл на своите богове добре, но главно те изкривиха ъгъла при ушите. Геометрически те не поставиха ушите на своите богове на мястото си. В цялата скулптура на гърците ушите им не са на мястото си. Те поставиха разумността добре, ъгълът ѝ е на 90 градуса, но на тази разумност те не дадоха импулс, подтик. Ухото дава подтик. И онзи художник, който не може да постави ухото на мястото си, не може да постави намясто камперовия ъгъл, той не разбира законите, по които мери нещата.

Ако искате да знаете какво е вашето чело, трябва да разгледате първия си пръст и по една от фалангите да познаете какво е челото ви, на каква степен на развитие се намира. Ако двата ви пръста са еднакви, една несъразмерност във вашето развитие има. То не е лошо, но няма да бъдете слънчев тип, няма да бъдете един прогресивен тип, вие ще ходите тежко, ще мислите слабо. Освен това важно е и как са поставени пръстите ви. Колкото палецът слиза надолу, толкова моралните и умствените чувства в човека са по-силно развити. Значи има известна мярка за това. Когато палецът е горе, пак има известно влияние върху развитието на тия чувства. Не мислете, че тия неща са произволни. Те са мерки, които за в бъдеще ще се изучават и в училищата даже. Те са една архива. Ако хората са учени в този смисъл, когато умре майката или бащата на някой човек, той ще вземе костите им и ще ги изучава да ги измерва. Те трябва да бъдат за тях свещени кости. Като ги пипаш, ще кажеш: „Татко, колко си бил хубав.“ Ако гръдният кош е силно развит, гърдите широки, това показва, че чувствата у тия хора са силно развити – имат дълбочина. Ако пък гърдите са сплеснати, това показва, че чувствата у тия хора не са силно развити. Засега в съвременните хора коремчето е най-добре развито от всичко друго. Не е лошо това, защото, ако коремчето изтънее, ще бъде съвсем лошо за тия хора. Не е лошо човек да има добре развита стомашна система. Когато човек яде сладко, хубаво, това е едно благословение за него. Когато той не яде с приятност и в стомаха му се образува излишък от киселини, това вече е лош признак. Когато в стомаха се отделят повече киселини, трябва да ядете червен лук, пиперки, чесън, да се изпотявате повечко. Тези лютиви български пиперки са за препоръчване. Яденето е най-нисшият живот на мисълта. Не отделяйте процеса на яденето от процеса на мисълта. Не отделяйте процеса на дишането, както и на цялата ви нервна система от мисълта. Тези три процеса: яденето, дишането и мисълта, са свързани тясно. Ако ядете добре, ако дишате добре и ако мислите добре, и умът ви ще се развива добре, както трябва. Ако ти не можеш да се спреш пред едно парче хляб с благоговение, без да го разгледаш малко ли е, или е голямо, и можеш да го вглъбиш с благодарност към това, което природата е създала, и да кажеш: „Господи, благодаря ти за този живот, който си създал и който в момента ще приема в себе си“ и в резултат на това – усетиш едно голямо удоволствие, значи, че си приел тази храна както трябва. И ако след това не се спреш с такова благоговение пред въздуха, който приемаш отвън, и не благодариш за него, ти, ти не можеш да се ползваш както трябва от този въздух. Обаче, ако го приемеш с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане в тебе правилно. По същия начин трябва да постъпиш и с мисълта, когато трябва да приемеш една мисъл. Но ако, като имаш една глава, и започнеш да я удряш в стената и казваш: „Главо, главо!“ кой е виновен за положението ти – главата или ти сам? Не, като си пипнеш челото, кажи си: „Благодаря на Бога и на природата за това голямо богатство, което ми е дал и което не съм обработил.“ Като го пипнеш на горната и долната част, пак си кажи: „Благодаря, че имам много работа, имам да обработвам този голям капитал, който ми е даден.“ Какво правите вие? Седите и мислите за някоя голяма служба или за последната парижка мода, или за някакво ново палто, за нови обуща, за нова шапка, панталони и т.н. И тези работи са хубави, но не са съществени. То е все едно, както някои казват: „Ние трябва да проповядваме на хората религиозност, т.е. да бъдат религиозни.“ Не, религиозност нас не ни трябва. Най-първо, нас ни трябва свещена наука за разбиране на човешката душа. После ни трябва наука за разбиране на човешкия дух. Аз оставям сега този въпрос настрана. Духът, това е той, а душата, това е тя. Важно е за нас сега, че умът се проявява и сърцето се проявява, а останалите две неща ще дойде в бъдеще време и за тях.

Духът, това е силата на човека. Вие сте силни дотолкова, доколкото съзнавате силата на вашия дух. Вие сте благородни дотолкова, доколкото съзнавате благородството и силата на вашата душа. Силата на вашето сърце зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашата душа в себе си. Силата на вашия ум зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашия дух. И доколкото вашият дух работи, дотолкова и вашият ум ще работи. Ако се съмнявате и колебаете във вашия дух, и умът ви ще се колебае. Ако се колебаете в душата си, и сърцето ви ще се колебае. Ако сърцето ви е непостоянно, и душата ви непостоянна ще бъде. Вие седите и мислите – я имате душа, я нямате; я имате дух, я нямате. Аз не поддържам неща, които не съществуват. Според мене ние не можем да мислим за неща, които не съществуват в света. Всички неща в природата и в живота ние не можем да ги обясним само с ума и сърцето си. Тези неща ние можем да обясним само с духа и душата в човека, като най-възвишени и благородни прояви. Тези явления са от естество много по-високо от това, което ние съзнаваме. В животните е проблем дали имат ум, или нямат. Те съзнават само, че имат сърце, имат и тяло, но дали имат ум, по това нищо положително не знаят. Ако запитате един философ от животните дали имат ум, те ще кажат: „Нашите учени досега не са си дали мнението още по този въпрос. За в бъдеще ще проучим този въпрос.“ Та и ние сега още спорим дали имаме дух, или нямаме. Духът не е нещо материално, което може да се хване. Това, което се хваща, то е резултат на духа. Духът е самият човек. Това, което сте вие във вашето съзнание, това е духът. Това, което вие съзнавате, това, което остава неизменно при всички условия, това наричат съзнание на човека. Обаче съзнанието е само едно огледало, едно отражение на деятелността на човешкия дух. Това неизменното у нас, което вие съзнавате, то е човешкият дух. И вие сте неизменни дотолкова, доколкото чувствате, че у вас присъства едно разумно начало, на което вие всякога можете да се осланяте.

Та сега ние не проповядваме нито само за видимото, нито само за невидимото, но вървим от видимото към невидимото, и обратно. Като погледнете една човешка ръка, вие намирате на нея написано много нещо, по което можете да гадаете. На пръстите на ръката, на носа, на очите, на веждите, на очите на човека са написани много неща, по които може да се чете. Ако вземете един косъм, и по него можете да четете целия характер на човека. Достатъчно е да дадете един косъм на някой чувствителен, силно сензитивен човек, за да ви опише по него характера на този човек. За вас един косъм нищо не значи, а за учения човек, като прекара този косъм по пръстите си, по него той може да чете целия характер на човека. Вие не разбирате значението на космите и затова имате грижата само да се повчешите, да поизгладите малко космите си, да се представите пред хората по-благороден, по-умен и нищо повече. След това ще си изопнете малко мускулите, ще се поусмихнете. Това е философия, наука наистина, но стара философия, стара наука. След това набръчкате малко веждите си, да покажете, че сте дълбоко замислени. Ако всичко това е право, ако този човек мисли философски, аз го облажавам, но аз виждам, че той взема само поза, че той е актьор на мисълта.

Разправяха ми един интересен случай за двама американски гадатели френолози. Единият от тях си туря ръката върху главата на другия и му разправя, разправя, а той се прави, като че нищо не разбира. След това той му казал: „Много ще ми бъде приятно, ако ми позволите и аз да пипна вашата глава.“ „Можете.“ Той започнал след това да му разправя такива работи, които само той знаел за себе си. И после му казал: „Слушай, няма какво да разправяш тези неща на другите хора. Нали знаеш – всеки човек си има слабости.“ И после и двамата се засмели и казали: „Както виждате, не сме такива, каквито се представяме пред хората, благодарение че космите ни покриват всичко.“

Сега ние трябва да дойдем до онова вътрешно знание, което имаме в себе си. Днес се предава едно знание, което няма никакво приложение. Аз не съм за откриване на цялата азбука изведнъж, нито пък за откриване на цялата азбука на човешкия характер, но поне две букви. Ако се открие цялата азбука изведнъж, това би внесло голям смут в душата на хората. На сегашната раса могат да се открият поне две букви, а именно за тяхното чело и за мозъка им. За човешката брада е още опасно да се говори. Обаче дошло е време за човешкото чело и за носа, а естествениците се занимават и без това с мозъка. Всеки трябва да знае как да уравновеси носа с челото си, за да има едно правилно развитие. При това знание могат да се раждат за в бъдеще такива деца, които да бъдат носители на новите идеи. По този начин, както днес се раждат хората, едва ли след 2500 години ще могат да носят новите идеи. Трябва да стане една коренна промяна в ражданията и женитбите на хората. Сегашната култура трябва съвършено да се измени. Днес, в каквото и да вярвате и каквото и да проповядвате на един човек, вие не можете да внесете в него нещо ново. Той може с тебе заедно да се моли, но това още не е молитва. В тази молитва има нещо скрито, някакво скрито желание има в него. Аз съм виждал в Америка в някои религиозни общества, събират се на молитва около 400–500 души да се молят и слушат тия хора с най-голямо внимание. Те слушат, защото иначе обед няма да им се даде. Тъй щото, за да има обед, човек трябва да се моли. Осигурете, първо, яденето на човека, за да може и другите работи да си върши искрено.

Съвременната бяла раса трябва да разреши един важен въпрос – въпросът за храненето на човека, въпросът за хляба. Разрешението на този въпрос е социален, но той може да бъде и общочовешки. И ако днес стават толкова престъпления, те стават по единствената причина, че ние не сме се заинтересували да осигурим насъщния хляб на хората. Всяка държава трябва да осигури хляба на своите поданици. И богатите хора трябва да се заемат да работят, за да се осигури насъщният хляб, за да не бъде изложен човек на явна смърт от глад. Днес и младите моми, и момци, и сестри, и братя, всички са изложени на голяма опасност само за хляба. И затворите днес съществуват по единствената причина, че хората крадат за хляб. Всички казват: „Хлябът трябва да се уреди, да се достави.“ Хлябът в човека казва: „Вие трябва да уредите въпроса с хляба, тъй както аз съм го дал.“ Ние очакваме този въпрос да се уреди отвън. Ние очакваме Господ да дойде отвън и той да уреди този въпрос. Той е дошъл в държавниците, в мъжете, в жените. Казват: „Гладни са тези хора. Да видим какъв е бюджетът.“ Бюджетът е даден отгоре. Житото е дадено отгоре. Всичките блага на един народ са дадени отгоре. А при това, когато един човек иска хляб, казвам му, че трябва да търпи. Добре, ако ще търпят, и богати, и сиромаси еднакво да търпят, но ако едните трябва да търпят, а другите да се пресищат, тогава? Каква е разликата между богати и сиромаси? Ако ние проповядваме един Бог, който наистина съществува, трябва да знаем, че неговите отношения към всички човешки същества са еднакви. Поне за насъщния хляб са еднакви. Мислите ли, че Бог ще остане доволен, ако влезе в една богата къща и види какви пищни обеди се слагат, когато в друга къща няма насъщния. Ще бъде ли той доволен от един обед, какъвто един китайски мандарин дал на един американец? На обеда трябвало да минат 40 най-пищни блюда, когато китайците са един много беден народ. Кой спря китайската култура? Тяхната култура е една от най-старите, но тя пропадна, защото те не уредиха правилно въпроса за яденето. Те са един народ крайно егоистичен. Този егоизъм ги е напълно потиснал. Те откак се родят, докато умрат, мислят само за яденето.

Казвам, ние сега очакваме да дойде Христос на земята. Питам, вие, религиозните, ако очаквате само на Христа, защо сте дошли тогава на земята? Защо са дошли българите на земята? Да развият само национализъм ли? Българите са дошли на земята да уредят работите си. Всеки българин трябва да гледа на другите като на свои братя. Това значи българин. Сега ще съдят някого, че се проявил в нещо. В какво се провинил човекът? Сега, които ме слушат, ще кажат, че това е несъобразно със съвременния строй, със съвременното общество, със законите на държавата. Какви са основните закони на държавата? Ако аз не се храня с подходящата храна на своя организъм или ако не дишам чист въздух, или ако не мисля право, какъв ще бъде моят живот? Аз зная какъв ще бъде. Ако една държава няма разумни закони, ако тя не се погрижи за нуждите на своя народ, какво ще бъде бъдещето на този народ? По статистика днес в България се извършват най-много убийства. Няма друга страна като България, в която да се вършат толкова убийства и престъпления, както в България. След България, може би да иде Америка.

Нека оставим сега мисълта, дали вие сте отговорни за това, но всеки трябва да има в себе си импулс да бъде искрен, а не да дели хората на вярващи и невярващи, или безверници. Най-първо, хората трябва да се делят на такива, които мислят, и такива, които не мислят. Според мене хората трябва да се делят на такива, които мислят, и такива, които не мислят, и на хора със сърце и без сърце. Всеки трябва да влиза в положението, в нуждите на другите хора и да може да им помогне. Изобщо нуждите на всички хора трябва да бъдат задоволени. Когато има храна в изобилие, нуждите на всички деца трябва да бъдат задоволени. Когато видя един човек бос, гологлав и без дрехи нови, аз не го съжалявам, но го съжалявам, когато го чуя да въздиша, да ходи гладен, да обикаля тук-там за едно парче хляб. Същественото е хлябът. Ако е въпрос за обуща и шапки, и животните ходят боси, и птиците ходят гологлави. И птиците, и гъсениците, и пеперудите си намират храна, а хората често ходят гладни, лишени от насъщния хляб. Ние, културните хора, виждаме един човек да умира от глад, и то не в една езическа страна, но в една християнска страна, каквито са днес повечето държави. При това туй става при голямото изобилие, в което се намираме. Сега хората се делят на вярващи и невярващи, а при една вярваща страна ще видите хора, които умират от глад и казват: „Това е Волята Божия, този човек е грешник и той трябва да умре гладен.“ Когато Христос е бил на земята, той е проповядвал същия въпрос – за хляба. И един ден, когато народът дошъл да го слуша, Христос казал: „Не искам да ги пусна гладни, да не премалеят по пътя.“ И той беше принуден по някакъв начин да им даде, да им достави хляб.

Казвам, силата у вас седи да станете проводници на разумното в себе си. Онези, които вярват в Бога, трябва да станат проводници на божественото в себе си. Или пък станете проводници на разумното в себе си, или най-после станете проводници на идеите на вашите ближни. Трябва да се вземат едно от трите тия положения, а не само да се изисква на теория. Ако вярваш в Бога, бъди носител на Божиите идеи. Ако вярваш в себе си, бъди носител на своите идеи, но не на своите изопачени идеи, а разумни идеи. И най-после, ако вярваш в своите ближни, бъди носител на техните идеи. Това не е йерархия, това е ред и порядък. Вие седите и си казвате: „Да, но в света никой не живее за себе си.“ Ако ние сме в това голямо учреждение, в което засега се намираме, то всеки от вас си има своето предназначение.

Казвам, кой е бил младоженикът, за когото девите се приготовлявали? Той е човещината, той е обществото, човешкото, непроявеното. Този брат представя общото, човешкото, всички човешки души, които се познават и между които влиза любовта, да ги свързва в едно цяло. И тогава всеки ще поглежда на човека като свой брат, роден от една майка и от един баща. Така всички хора ще се чувстват близки помежду си. Аз не казвам, че трябва да вземете целия товар на човечеството, за това даже не трябва да се безпокоите, но казвам, всеки от вас трябва да бъде запалена свещ. Трябва да изпрати в света по една добра мисъл и по едно силно желание, които да се реализират. Аз мисля, че ако християнският свят би турил в действие своята силна мисъл и силни желания за подобрение на човечеството, досега той би достигнал нещо. Сега вие сте закъсали по единствената причина, че сте оставили всичко на Бога и казвате: „Като дойде Христос, той всичко ще уреди.“ Че Христос дойде, но какво уреди? Тъй както хората разбират уреждане на нещата, той нищо не уреди. Той дойде и римската империя го разпна. После Христос дойде в 1914 година, но шест хиляди хора измряха. Той им каза: „Не се бийте, а те не го послушаха.“ Той ще дойде в следващата война. Хората сега се приготовляват и ако се отвори една война, ще измрат около 50 милиона хора. Ако и тогава не проумеят, ще се отвори нова война, още по-ожесточена, в която ще умрат 550 милиона хора.

Това не го искам аз, но казвам, че човешките мисли, чувства и постъпки определят тази война, в която ще измрат не по-малко от 50 милиона хора. Ако и тогава не проумеят, ще дойде по-страшната война. След нея те вече няма да воюват, защото ще стане такова чудо, каквото хората никога не са очаквали. Тогава ще се прекъснат всичките съобщения, железници, телеграфи, телефони и ще трябва да се минат най-малко сто години, за да могат да се възстановят отношенията на един народ с други. До това време те ще бъдат съвършено изолирани. Това не го предсказвам аз, но пророците от целия свят: от Англия, от Америка, от Германия, от Франция, Китай, Япония, отвсякъде предсказват това, което ще стане. Казвате – те са смахнати хора. Възможно е да е така, възможно е тези, които пророкуват, да са смахнати хора, но възможно е и тези, които слушат, и те да са смахнати. Щом допускам едното, аз допускам и другото. Ако пророкът говори нещо, което става, той не е смахнат, той знае законите и разбира. Но ако някой пророкува неща, които не стават, може да кажете, че е смахнат. Когато някой човек казва, че едно здание ще се събори и се събаря, този човек не е смахнат, той предвижда нещата, той е умен човек. В смахнатостта нещата не стават, а в разумността стават. Сега ние разсъждаваме кои са причините или как ще станат нещата. Казвам, ако ученият намери онази запалка, с която може да запали целия въздух на земята, какво ще стане? Тогава всичко ще се свърши, всичко ще ликвидира. Цялата сегашна култура ще изчезне. Ако днес някои хора знаеха това, те биха запалили земята, без да му мислят много.

Сега, като ви говоря това, мнозина от вас се плашат, представят си нещата страшно. Казвам, не мислете, че това, което ви говоря, ще стане още сега. Не, това са само проекти. В една драма нещата се представят драматически, но те не са действителни. Има известни пророчества, които са предсказани още в старо време, но не са се сбъднали. Има пророчества, предсказани днес, и те не са се сбъднали. Въпросът е как можем да се избавим от тези пророчества, т.е. от това, което има да стане. Това е важно, то е поставено на дневен ред. Сега ние се страхуваме за последствията. И да се страхуваме, и да не се страхуваме, това, което ще стане, ще стане. Разликата е само в това: ако човек умира със страх, ще се мъчи повече; ако умира без страх, няма да се мъчи толкова, ще умре по-спокойно. Това е, което може да се придобие. Та сега трябва да запалите свещицата си – само да мислите. Има неща, които могат да поправят нашия живот. Аз не съм за личния живот, или за личното благо. За мене поправянето на един човек е поправяне на цялото човечество и покварянето на един човек е покваряне на цялото човечество. Такъв е принципът: принципът на цялото е принцип на единичното, и обратното. Защото всеки човек е уд на цялото човечество. Нали вие знаете, ако се охлузи един от вашите удове, ще ви боли целият организъм. Целият организъм ще страда, докато заздрави мястото. Колко дълго време се изисква, докато понякога се заздрави мястото.

Та ако сегашните хора при сегашните си разбирания мислят като хората отпреди две хиляди години, аз не зная каква култура бихте имали. Сега аз гледам и двете страни на човечеството: и едните, които вярват, и другите, които не вярват, и намирам, че и в едните, и в другите има нещо, което не е право. Ученият човек, в който умът е взел надмощие, е останал горделив, груб, надменен. В него сърцето малко работи. Онзи пък, в когото сърцето е вземало надмощие, той угажда само на себе си и казва: „Каквото ще да става, но аз ще си поживея.“ И нито едните са полезни, нито другите са полезни. Полезни хора са само онези, които мислят за общото повдигане и в които има съчетание между ума и сърцето. Повдигането на цялото човечество, това е идеалът на тия хора. Повдигне ли се цялото човечество, тогава и народите, и обществата, и отделният човек ще се повдигнат. Това е новата религия, която иде в света. Тя е религия на човешкото братство. Тя трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието е пробудено. Не е вярата в Бога само, тя е друг въпрос. Ние учихме вярата вече. Братство ни трябва нас. Щом трябва да бъдем братя, една основа ни трябва нас. Щом човек се ражда в света, той трябва да има баща и майка. Неговият баща трябва да бъде най-разумният от всички и неговата майка трябва да бъде най-благородната от всички. Ако аз бих имал един баща, бих желал той да бъде най-разумен. И ако имам една майка, бих желал тя да бъде най-благородна. По-голямо богатство от това не мога да искам. Имам ли това нещо, аз съм в състояние да се справя със своя живот, да си проправя пътя в живота. Мощните сили седят скрити в самия човек. Ако вярвате в това, има един закон в природата, който може да проверите. Ако знаете езика на природата, тя може да ви отговори и да ви задоволи всички нужди. Природата може да покаже пътищата за уреждане на вашия живот, тя може да задоволи нуждите на човека за насъщния му хляб, изобщо за най-съществените нужди, но никога не задоволява нуждите на човека за пари, за богатство и за ред други второстепенни работи. За всеки човек има само един установен път, по който той трябва да мине. При това за него има един определен бюджет, отпуснат от природата, с който той може да разполага. Още от раждането си той трябва да знае този път и да не се отклонява на една или на друга страна. За каквото е роден човек, в това направление трябва да върви и той не трябва да се отклонява нито на йота от своя път, не трябва да се изкушава от нищо. Онзи, който не се отклонява от своя път на призванието си, той е в положението на онези разумни деви, които имали масло в светилниците си. Онзи пък, който не знае своя път и не върви в него, той е в положението на глупавите деви, които нямали масло в светилниците си. Този човек, като се намери при лошите условия на живота, не знае как да постъпва.

Та единственото нещо, на което сега трябва да се осланяте, то е да имате тил. Тил могат да ни бъдат нашите майки, нашите бащи, нашите братя и сестри, нашият народ, цялото човечество и най-после тил може да ни бъде и цялата природа, или всички ония разумни същества, които са минали по този път. Питам сега, всички тия разумни същества, които от осем хиляди години насам са идвали и са заминавали от земята, де са те сега? Те представят едно грамадно множество, ако направим изчисление на техния брой. Изчезнали ли са те? Не, те не са изчезнали. Те са потопени в този живот, те са между нас, постоянно работят с нас заедно. Изобщо нищо в света не се губи.

Казвам, ние сега сме възприемници на миналото и на сегашното. Сегашната култура зависи от това, какъв ход ще ѝ дадем. Каквото направление ѝ дадем сега, това ще стане. Христос казва: „Ако се сберете двама или трима в мое име и попросите нещо, ще ви се даде.“ Каквото разумно вържите на земята, ще бъде вързано и на небето. От разумното зависи дали добро, или зло завържите, това ще стане.

Казвам, сега всички вие трябва да бъдете носители на новото в света, с което хората трябва да се подобряват, за да се премахне онова ожесточение. То не може да се премахне насила. Разумно трябва да се постъпва в света. В разумното няма лицемерие, няма лицеприятие.

Три неща трябва да се застъпят в живота: любов безгранична, разумност, в която няма никаква тъмнина, и свобода без ограничения. Тази любов трябва да бъде застъпена от всички. Също така и разумността и свободата трябва да се застъпят от всички. Това трябва да бъде достояние на всяка култура, която се повдига сега в света. Това е новото начало, което трябва да се постави в живота. При това разбиране на живота ние почти нямаме кредит от природата.

„Благословен Господ, Бог наш“ (три пъти)

Тайна молитва

12 часа по обед

Седемнадесета неделна беседа 15 януари 1933 г., неделя, 10 часа София – Изгрев