Разлика между версии на „Настъпване и отстъпване“

Текуща версия към 16:35, 1 май 2011

Младежки окултен клас - ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА (1932-1933)

КНИГА: Съразмерност в природата

Настъпване и отстъпване

Т. м

Един човек свършва една работа. Същата работа я свършват двама души. Има ли разлика в свършената работа от единия и от двамата? Този въпрос може да ви се види странен, но още по-странно е, ако ви запитам какви възприятия ще имате, ако наблюдавате един предмет, например ябълка или круша, с едното или с двете очи. Кога предметът ще бъде по-ясен: като се гледа с едно око, или с двете очи? Две очи, които гледат еднакво, възприемат по-ясно образа, отколкото едно око. Клетките, които образуват очите, имат еднакви свойства и прояви, еднакъв стремеж и еднакви желания. Те са като хората, които се движат в една и съща посока, с еднакви стремежи и разбирания. Щом се наруши тази посока, човешките мисли, чувства и постъпки се раздвояват.

Има особен начин за разбиране на живота. Важно е как се работи сега. Вие още работите по стария начин. По стария начин разчупвате хляба. Кой начин е по-правилен? Ще кажете, че с нож е по-лесно, а с ръка – по-хубаво. Аз взимам разчупването на хляба само за обяснение. Например, разчупваш хляба с едната си ръка. Казваш: „Искам да бъда господар на себе си“. Допущам, че имаш само една ръка. Как ще счупиш хляба? – За да го счупиш с едната си ръка, трябва да имаш основа, където да го подпреш. Ще го подпреш на масата и ще го счупиш. Ако не поставиш хляба на масата, дълго време ще мислиш, докато намериш място, де да го поставиш. Ако имаш две ръце, лесно ще начупиш хляба. Господарят търси слуга, който да му помага. В случая слугата е плоскостта, на която подпираш хляба, за да го начупиш. Слугата трябва да чака, докато начупиш хляба. След това той се изправи нагоре. Ще кажете, че това е непрактично. Но по-добре е да бъдеш слуга, вместо – господар. – Защо? – Защото слугата има две ръце, а господарят – една. Който не мисли право, има само една ръка; който мисли право, има две ръце. Мисълта се ражда между две противоречия. Как ще разбереш една мисъл, която не е минала през противоречия? И яйцето, за да се развие, трябва да има два полюса. Тази мисъл е изразена в елипсата. Двата центъра определят формата на елипсата. Значи в полюсите се крият възможностите на яйцето, а именно: дали яйцето е на орел, на камилска птица, на патица или на други големи и малки птички. По външната форма на яйцето заключаваме каква ще бъде големината на птичката, която ще излезе от него. Яйцето на камилската птица се равнява приблизително на 24 кокоши яйца. Кокошката, патицата, в дадения случай, са знакове в природата.

Какво означават знаковете в математиката? Например, имате знаковете плюс и минус: (+) и (-). Скобите показват границите на знаковете, но в тях още няма никакво съдържание. За мене скобите представят измътено яйце. Обаче ако напиша +() – това е неизмътено яйце. Милиарди клетки има в яйцето, и всяка от тях със своя дейност. Щом яйцето се тури под кокошката, клетките започват усилена дейност, като определят същевременно формата на бъдещото същество. Всяка клетка работи самостоятелно. От нея се образуват органи, системи на формата, която се развива. Законът, който твори в различните форми, е един и същ, но в човека е по-сложен от всички останали форми. Силите, които действат в низшите същества, се проявяват по първобитен начин, а в човека те са по-сложни. Например, каквото желание да се яви у кокошката, тя се стреми направо да го реализира. Има желание да яде и веднага пристъпва към ядене. Човек дълго време ще мисли – да яде, или да не яде, и какво ще яде. Ако хвърлиш на кокошката жито и царевица, тя веднага се хвърля на житото, а царевицата не поглежда. Ако сложите пред човека супа, паприкаш и баница, той ще яде и от трите. Кокошката ще избере само едно. Разбирането на човека и постъпките му са сложни. Ако кокошката влезе в лозе с узряло грозде, тя почва направо да кълве, без разрешение. Влезе ли човек в лозето, ще почне да се оглежда натук-натам, да види някого, от когото ще иска да получи разрешение – да си откъсне малко грозде.

И тъй, всички ваши действия, извършени без дълбока мисъл, са подобни на животинските. Ако човек не мисли, между него и вола има известна прилика. Ти си бърз, пестиш времето, но резултатите на твоите действия са лоши. Който мисли право, резултатите на неговите действия са добри. Той употребил много време за мислене, но затова има добри резултати. Но като си служи с методите на животните, човек всякога греши. Ако в центъра на един предмет закачим един конец и го въртим около пръста си, ще се образува кръг. Страничните точки няма да съвпаднат с елипсата. Но горните и долните точки се съвпадат. При всяко движение плюсът и минусът ще се менят: ако в един момент си положителен, в другия ще бъдеш отрицателен; после ще бъдеш пак положителен, пак отрицателен и ще дойдеш в положение на равноденствие, т.е. в покой.

Какво представят знаковете плюс и минус? Плюсът означава настъпателно движение, а минусът – отстъпателно. Дето има плюс, сражението е спечелено – аз настъпвам, вървя напред. Дето е минусът, сражението е изгубено – аз отстъпвам. Ако си положителен отвън, ще бъдеш положителен и отвътре. Ако не мислиш дълбоко, какъв си: положителен, или отрицателен? Някога с глупостта си човек настъпва, а с разумността – отстъпва: с невежеството настъпва, а със знанието – отстъпва. И обратно: с разумността настъпва, а с глупостта отстъпва; със знанието настъпва, а с невежеството отстъпва. И в елипсата човек прави едновременно две движения: настъпателно и отстъпателно. Двете движения са в различни посоки. Без тези движения човек не може да работи. Умният се качва горе – настъпва, а глупавият слиза – отстъпва. По това се познава кой човек е умен и кой – глупав. Ако тежи повече от нормата, той е глупав; ако тежи по-малко, той е умен. Колкото по-лек е човек, толкова е по-умен. Когато притегателната сила на човека се намалява, казваме за него, че е умен, желанията му са разумни. Той всякога мисли. Ако види на улицата златна монета, няма да я вземе. Глупавият, на когото притегателната сила е голяма, малко мисли. Щом види монетата, веднага се навежда и я взима. Той казва: „Злато е това!“ – Злато е, но някога е полезно, някога – вредно. След войните, на бойните полета остават много ножове, саби от хубав, здрав метал. Който си е послужил с тях, все е пострадал по някакъв начин. Един човек си купил една черкезка кама и казвал: „Колкото пъти я хващах, всякога изпитвах желание да я забия в някого или в себе си. За да не изпадна в изкушение, зарових я в земята и така се освободих от лошите мисли“. Казвам: Тази кама е убивала хора, затова, който я хващал, изпитвал същото желание – да убива. Обаче мисълта не може да се реализира, ако чувствата не взимат участие в нея. Мисълта дава формата, а чувствата внасят подтик. Ако имаш подтик, а форма нямаш, нищо не става; ако имаш форма без подтик, пак нищо не става.

И тъй, в човека действат едновременно и мисъл, и чувство. Те представят двата полюса на елипсата. Кривата линия на елипсата е човешката воля, която дава направление, посока на движение. Двете очи на човека представят двата центъра на една елипса. Носът е точката, която върви към центровете. И устата е елипса. Ако и на брадата турим елипса, имаме вече човешкото лице. Устата определя работата на чувствата, а брадата – работата на волята. Между носа и лицето, устата и лицето, брадата и лицето има известно отношение. Интензивността и благородството на чувствата се определят от разстоянието под носа до средната линия на устата. Колкото по-голямо е това разстояние, толкова по-благородни и интензивни са чувствата. Колкото по-дълъг е носът, толкова по-добре е развит умът. Обикновено хора с дълги носове не са много практични. Човек с къс нос е практичен. Той има желание да завладее света. Това желание ще го заведе преждевременно в гроба. Има желания, които не трябва да се реализират. Само онова желание може да се реализира, в което и умът, и сърцето взимат участие. Какво се ползвате от храната, която се спира в стомаха и не може да се смели? Щом не се превръща в кръв и като жизнена енергия не потече заедно с кръвта, тя не е полезна. Само онази храна е полезна, която се смила в стомаха, пречиства в дробовете, възприема от мозъка и като жизнена енергия се разнася по цялото тяло.

И тъй, за да се реализира едно желание, то трябва да мине през трите свята: през физическия свят, т.е. през стомаха; през духовния свят – през чувствата, и най-после, през умствения свят – през мисълта. – Как се познава, че желанието е минало през трите свята? – По вътрешното чувство в човека, което никога не лъже. Който се противопоставя на това чувство, в края на краищата сам се разочарова. Той може да постигне желанието си, но после съжалява, че го постигнал. Например, ставаш рано бодър, здрав и гледаш, че времето е хубаво. Решаваш да отидеш на Витоша. Отвътре нещо ти подсказва да не отиваш този ден, но ти не слушаш. Взимаш раницата си и тръгваш. Едва стигаш на върха, и времето се разваля: започва да вали сняг, явява се буря, виелица. Връщаш се назад, съвсем измръзнал, мокър, обрулян от вятъра. Ако не вземеш мерки да се стоплиш, може така да се простудиш, че с месеци да лежиш болен. Вътрешното ръководство подсказва на човека какво трябва да прави. Слушайте гласа на това ръководство!

Един ден жената на Настрадин Ходжа, крайно недоволна от мъжа си, казала: „Докога ще седиш без работа? Докога ще подхранваш своя мързел? Започни някаква работа!“ Той си казал: „Ще отида в гората за дърва, да не се сърди жената“. Взел триона и тръгнал към гората. Намерил едно голямо, сухо дърво, качил се, седнал на един от клонете и започнал да го реже. В това време минал един овчар. Погледнал към дървото и казал: „Ходжа, както режеш клона, ще паднеш на земята“. – „Не е твоя работа, върви си по пътя!“ Овчарят продължил пътя си, но не минало много време, Настрадин Ходжа прерязал клона, на който седял, и паднал на земята. Замислил се и казал: „Овчарят е умен човек. Щом знае, че ще падна от дървото, навярно знае и кога ще умра“. Взел отрязания клон в ръката си и се затичал да стигне овчаря. Запитал го: „Слушай, приятелю, ти знаеш много работи. Кажи ми кога ще умра“. – „След три дена“ – отговорил овчарят. Ходжата се върнал при жена си и казал: „Жена, тази е последната работа, която свърших. Още три дена и повече няма да ме видиш, ще се мре“. Казвам: Който не слуша своя вътрешен глас, непременно ще умре. Послушание се иска от всички.

Много хора приличат на Настрадин Ходжа. Като им каже някой, че ще паднат, те казват: „Ако паднем, пак ще станем“. Какво означават думите на овчаря, че след три дена Ходжата ще умре? – След три дена ще придобиеш такава опитност, която ще те научи как и кога може да умре човек.

Като изучавате човешкото лице, ще взимате под внимание три мерки: от средата на веждите по права линия до върха на носа. Тази мярка определя мисълта. Втората мярка: взимаш под носа до средната линия на устата. Тя определя чувствата. Третата мярка: от устата до края на брадата. Тя определя интензивността на волята. Някой взима само едната мярка и вади заключения. Не, ще вземеш и трите мерки, които взаимно се допълват. Като изучаваш човека, ще бъдеш буден. Ако го разглеждаш само физически, ще знаеш една трета от истината. Не е достатъчно да кажеш, че даден човек е интелигентен, защото носът му е дълъг. Външно може да е дълъг, но динамическите сили в него са в застой. Ако изучаваш само носа, ще видиш колко подробности трябва да имаш предвид: широчината на носа, страничната линия, широчината при ноздрите и др. Колкото по-отвесна е страничната линия, толкова по-сприхав, по-нервен е човек. Ако тази линия е по-наклонена, човек е философ, голям мислител. Като орган, носът е възприемател на енергии. Той трябва да бъде мускулест, със здрава основа, да издържа на външния напор на енергиите.

Един богат американец поканил един виден художник да го рисува. Художникът направил първо скицата и всеки ден отивал в дома му да го рисува. В работата си той срещнал голяма мъчнотия с носа на американеца. Едва постави линиите на носа, на другия ден вижда една промяна, някакво мръдване в линиите. Чудил се, но продължава да рисува и мълчал. Най-после, той казал: „Господине, отказвам се да ви рисувам. Никога не съм се натъквал на такъв нос. Всеки ден линиите на вашия нос се изменят. Взех вече да се съмнявам в своята способност“. – „Много просто, моят нос е изкуствен.“ Казвам: Изкуствен нос не се рисува. И човек с непостоянен характер не се поддава на изучаване. Той е с изкуствен нос. Там законите са механически.

Следователно, когато изучавате човека, спрете вниманието си върху положителните сили в него, не обръщайте внимание на изкуствените работи. Ако искате да оправите носа си, да внесете подобрение в него, дишайте дълбоко. Ако не регулирате енергиите на носа, не можете да бъдете здрави. Това зависи от правилното, дълбоко дишане. Поемете дълбоко въздух и го задръжте от 30–60 секунди и бавно го изпущайте. Започнете да задържате въздуха от 10 секунди и постепенно да стигнете до една минута. Търпението на човека зависи от широчината на носа. Дясната страна на носа представя творческия принцип. Долната част на носа представя възможностите за реализиране на желанията. Ако тази част на носа е развита, човек схваща нещата интуитивно. Общо казано, здравето зависи от правилното дишане. Носът се отразява и върху здравословното състояние на нервната система. Като диша дълбоко, човек трябва да бъде спокоен. Да не мисли за нищо, освен за дишането. Че се говори лошо за тебе, бъди тих и спокоен. Ти не си чул какво се говори – хората разправят. Вярвайте само на онова, което сами сте чули. Като го чуеш с едното ухо, обърни и другото, да чуеш по-добре. После мисли върху казаното и не вади бързи заключения. Човек греши, благодарение неправилностите на своя нос. Ако цигулката е хубава, и тонът ѝ ще бъде добър. Тонът зависи още от качеството на струните, от лъка и от самия цигулар. Под „нос“ разбираме съчетание на сили от умствения свят. Една мисъл те безпокои. Как ще я премахнеш? Как ще се освободиш от безпокойството? Има начини за това. Какво прави пътникът, който минава среднощ през гората? – Той пее и върви, дава си кураж. Даже и мечката ще отстъпи пред неговото пеене. Ето защо, като те безпокои една мисъл, пей и върви напред.

Едно нещо препятства на хората – недоволството. Всички са недоволни от това, което имат. Няма защо да бъдете недоволни. Всичко, каквото имате, е резултат на миналото. Значи резултатът не е произволен. Както си работил, такива резултати ще имаш. Бъдещият резултат зависи от твоята сегашна мисъл. Днес изправяме миналите резултати и поставяме основа за по-добро бъдеще. Това, което днес не може да се изправи, ще го оставим настрана. Но всеки трябва да си създаде свой вътрешен свят, своя вътрешна система на движение. Ще вярваш в силата на живота. Предвидено е да живееш и то по точно определен план. Планът е предвиден, но ти трябва да го реализираш. Ако го реализираш, ще бъдеш доволен. Ако не го реализираш, ще бъдеш недоволен.

Осъждат едного, че откраднал от една къща 20 лева с взлом. Адвокатът, неговият защитник, казал: „Той нямал зло намерение, понеже на масата имало 20,000 лева, и той не ги взел“. Обвиняемият започнал да плаче. Всички помислили, че той се разкайва, но последният казал: „Плача, понеже не съм видял 20-те хиляди лева, които можех да взема“. Някога и вие виждате малките условия, а не виждате големите. Правилно е да виждате големите условия и да ги използвате за добро. Добре е да не виждаш големите условия за злото, което можеш да направиш. Благодари за всичко, което си направил. Ако си направил добро, благодари, че си го направил; ако са постъпили зле с тебе, благодари, че ти не си направил същото. Умният благодари за всичко. Като живее, човек непрекъснато настъпва и отстъпва. Настъпвай в доброто, а отстъпвай от злото!

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 21 април 1933 г. в София, Изгрев.