Разлика между версии на „Общи и частни положения“

Текуща версия към 16:32, 1 май 2011

Младежки окултен клас - ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА (1932-1933)

КНИГА: Съразмерност в природата

Общи и частни положения

Само светлият път на Мъдростта води Истината. В Истината е скрит животът.

(Чете се темата: „Причини за неуспеха в живота“.)

Тема за следния път: „Методи за придобиване на красотата“.

Има много причини за успеха и неуспеха на човека. Какви са тези причини, мъчно може да се каже. – От какво зависи да бъде човек художник? – От вътрешните и външните условия, в които е поставен. Ако е сляп, може ли да бъде художник? Ако човек е глух, може ли да бъде музикант? Ако е ням и глух, може ли да бъде оратор? Това са общи положения, но има и частни положения, от които също зависи успехът и неуспехът на човека. Частно положение е, например, речта на оратора да бъде красноречива и съдържателна. Ако речта е красива, но не е съдържателна, значи липсва нещо в нея. Какво ще кажете за младия момък, който се облича хубаво, а не изпълнява даденото си обещание? Да се облича хубаво, причината за това е една; да не изпълнява обещанието си, причината е друга. Той ще се оправдава с неразположението си. Казва: „Не изпълних обещанието си, защото бях неразположен“. Днес си неразположен, но всеки ден не си неразположен. Има хора, които рядко са неразположени; има хора, които често са неразположени, почти всеки ден. Главната роля в неразположението на човека играе стомахът. Човек е неразположен, когато стомахът му е разстроен. – Коя е причината за разстройството на стомаха? – Главата. Щом страда главата, и стомахът страда. Това е общо положение.

Мнозина обръщат внимание на общите положения в живота. Например, казвате: „Да имаме успех в работите си!“ – От какво зависи той? – От няколко фактора. Този въпрос може да се зададе при всеки неуспех. Колкото и да ви интересува този въпрос, вие може да бъдете далеч или близо до истината. Ще кажете, че причината за неуспеха е във външните условия. – На какво се дължат те? Например, ти искаш да станеш музикант, но баща ти и майка ти не се интересуват от музика, не искат да подкрепят твоето желание. Те са богати земеделци, но не разбират от музика. На твоята идея, да изучаваш музика, те гледат като на птица, кацнала на дърво. Докато е на дървото, и птицата пее, и дървото пее. Щом хвръкне птицата, не се чува вече тя, но и дървото престава да пее. Дървото някога пее и само, но с птицата пее по-добре. Когато има ехо в планината, и дърветата пеят. Тогава и долините пеят.

Ще кажете, че това не ви интересува. Какво ви интересува? Вие се безпокоите как ще прекарате живота си, ще имате ли успех. И гладният мисли само за едно: как и отде ще намери нещо за ядене. Ако е в град или село, ще влезе в някоя къща, ще си изпроси малко хляб. Обаче той е в планината. Отде ще намери хляб? Слаб е, краката му не държат. Ще кажете да усили хода си, по-скоро да стигне до някое село. Сили няма човекът, как ще ускори движението си? За да стигне до едно село, трябва да измине 20 километра път. Той е толкова слаб, че едва извървява в минута два метра. Изчислете за колко време ще измине 20 километра път. Лесно се говори за успех, но успехът представя път от 30–40 километра. Как ще го изминеш със слабите си, треперещи крака? Първото условие за успеха на човека е да се домогне до магическата страна на живота. Който се е докоснал до тази страна, той се радва на успеха си. Който не може да я постигне, страда, мъчи се. – Какво се иска от човека, за да се домогне до магическата страна на живота и на природата ? – Послушание. Казва ти се: „Слушай, вземи лист и молив, да запишеш всичко, каквото трябва да направиш“. – „Няма защо да пиша, аз помня добре.“ – „Ще отидеш на планината, ще вървиш два километра навътре, ще се отбиеш наляво. Там ще видиш една пещера. Ще вземеш ключа, ще завъртиш три пъти наляво и четири пъти надясно. Вратата ще се отвори и ще влезеш вътре, дето ще намериш всичко, каквото желаеш: храна, дрехи, книги за четене.“ Тръгваш на път, но забравяш какво трябваше да направиш. Вече си пред пещерата, но не знаеш де е ключът, не помниш колко пъти трябва да завъртиш наляво и колко пъти надясно. Но щастието и успехът ти зависят именно от отварянето на тази врата. Стоиш и си мислиш: „Какво да правя сега? Де е човекът, който ми посочи тази пещера?“

Казвам: Всички, които ме слушате днес, сте в положението на онзи в планината. Всички сте забравили де е ключът и по колко пъти трябва да го завъртите наляво и надясно, за да отворите вратата. Какво ще се прави тогава? – Ще чакате да дойдат добрите условия. Пещерата е човекът. Като дойдете до човека, ще врътнете ключа три пъти наляво и четири пъти надясно, дето е посоката на ума. Ще мислите право. Лявата страна е посоката на сърцето – ще чувствате правилно. Сърцето разрешава едни въпроси, а умът – други. Казваш: „Трябва да обичам, да възлюбя някого“. Защо искаш да обичаш? – За да получиш нещо. – Обичта всякога дава. Срещнеш един човек, който може да ти помогне, да ти даде нещо от себе си, но в дадения случай той е замръзнал, всичко в него е в застой. Какво трябва да направиш? – Да го стоплиш. Като го обикнеш, ти ще го стоплиш, и водата, т.е. животът в него ще потече. Ако не можеш да стопиш леда в него, ти не го обичаш. Каква любов е тази, която не може да стопи леда? Има хора, които не се поддават на стопяване, но те са малко. Изобщо, Любовта е сила, която може да стопи всякакъв лед. Обаче първо ще стопиш своя лед, а после леда на другите. Как ще топиш леда на хората, ако не си стопил своя? Следователно ще пееш, ще свириш, ще обичаш, докато стоплиш човека.

Какво се постига днес с музиката? – Нищо особено не се постига. – Защо? – Не е намерен ключът на пещерата. В музиката има три ключа. Обикновеният е виолин ключ. Например, имате на виолин ключ три ноти: долно „до“, „фа“ на петолинието и горно „до“, с такт 4/4. Изпейте сега тези ноти, да видите какво ще излезе. Тонът „фа“ има зелен цвят. Той означава растене. – Накъде ще растеш? – Навсякъде, във всички посоки, както расте бобът. Ще растеш, но и ще мислиш. Бобът се издига нависоко, увива се около някоя суха пръчка. Като вземат пръчката, той пада на земята, дето го обират. След това го нарязват и го турят в тенджерата да ври. Казвате: „Не струва да вариш боб“. Ако не вземеш верно тона „фа“, това показва, че не си израсъл правилно. Щом не растеш правилно, ти си неразположен. Тогава вземи правилно тона „до“, основният тон на живота – червеният цвят. Пей и свири „до“, докато възстановиш хармонията си. – „Нямам ли друга работа, че ще пея!“ – Много работа може да имаш; много дългове имаш, но знай, че оправянето на твоите работи е в зависимост от тона „до“ – основният тон на живота. Тръгваш на път с известна цел. Постигането на твоята цел зависи от краката ти. Ако те са здрави, ще постигнеш целта си. Ако не са здрави, нищо няма да постигнеш. Ще се грижиш за краката си, няма да ги нараняваш. Ще ги впрягаш на работа, да не се атрофират, но ще ходиш умерено. Ако отслабнат и се откажат да вървят, ще обвиниш съдбата си. В случая съдбата си ти сам. Ще се движиш, ще работиш, за да не атрофираш органите си.

Съвременните хора имат задачи, които трябва да решат. – „Как да ги решим?“ – Стопи леда, и водата сама ще си намери пътя. Без да я учиш, тя знае накъде да тече. Запали свещта и не я учи как да свети. Тя знае как да свети. Ако стоиш пред запалената свещ и я учиш какво да прави, ти си на крив път. Друг е въпросът, ако не можеш да я запалиш. Тогава между свещта и тебе няма никакво отношение. Свещта може да свети, а ти можеш да я запалиш. Значи ти ще я запалиш, а тя ще свети. След това ще я вземеш със себе си, за да ти покаже пътя. Ако очакваш на светлината, тя да те носи, ти си в положението на аристократа, който очаква на другите. Не, ти сам ще носиш светлината, а тя ще ти покаже пътя. – Де е мястото на светлината? – В човешкия ум.

Като се натъква на неуспехи, на известни противоречия, човек казва: „И аз имам достойнство, не мога повече да понасям“. – Не си само ти с достойнство. Всичко живо има достойнство. То е качество на цялото битие, на цялата природа, на Бога. Само Бог е достоен в пълния смисъл на думата. Мислиш, че с достойнството си трябва да блеснеш пред хората. Това е частично разбиране на достойнството. И успехът на човека е частично постижение. Успехът на светията също е частично постижение. Успехът на Бога е общо постижение. Следователно само Бог успява. Ако Бог успява, всички хора ще успяват. Ако Той не успява, никой не може да успее. Като знаете това, не спъвайте работата на Бога. Ако спъвате Неговите работи, и себе си ще спъвате. Искаш да станеш виден музикант, да се прославиш в обществото. Това е частично разбиране. Пей и свири за себе си, първо ти да се харесаш, а после другите. Какъв смисъл има да те харесват Петко, Драган, Стоян? Ще изпаднеш в положението на онзи американец, който събудил от сън един виртуоз-цигулар да му свири.

Виден цигулар отишъл в Париж да даде концерт. Той дал три хубави концерта. Като чул за този знаменит цигулар, американецът пожелал да го слуша, но изпуснал и трите концерта. Понеже желанието му да го чуе било силно, той отишъл в хотела му, да го моли за специален концерт. Цигуларят запитал: „Какво искате?“ – „Имам силно желание да ми посвирите.“ – „Не мога, аз съм в легло вече, дадох три концерта.“ – „Ще ви платя 500 долара, само да ми посвирите!“ – „Не мога.“ – „Хиляда долара ще дам.“ Цигуларят се замислил, станал от леглото си и започнал да свири. Американецът слушал отвън. После пак тропнал на вратата, предал хилядата долара и казал: „Благодаря за концерта. Сега ще ви помоля да ми дадете цигулката си, аз да ви посвиря, да си кажете мнението“. Цигуларят се замислил: Какво ще стане, ако даде цигулката си на американеца, и той избяга с нея? Само за 1,000 долара! – „Защо се колебаете? Дайте си цигуката да посвиря и аз.“ Как трябва да постъпи музикантът?

И тъй, достойнството е общо положение. Като знаете това, стремете се към общите положения в живота, като еднакво задължителни за всички. Тогава, ако искаш да имаш успех в живота, ще спазваш общите принципи. – „Искам да бъда щастлив.“ – Щастието ти зависи от твоето здраве, като общо положение за всички. Ако си здрав, весел, с добро разположение на духа, дето и да отидеш, ще бъдеш добре приет. Ако си мрачен, песимист, всички врати ще бъдат затворени за тебе. Представи си, че паднеш на планината и навехнеш крака си. Богат си, имаш пари, но няма кой да ти помогне. В това време минава един човек покрай тебе, иска да ти помогне, но не може. Той тръгва за града, 10 километра далеч от планината, да намери кабриолет, с който да те пренесе в болницата. Колко време трябва да лежиш, докато дойде този човек с кабриолета да те вдигне от мястото! Обаче щастието ти се усмихва. Минава друг човек, който веднага се залавя за работа: разтрива крака ти, превързва го и след половин час ти се изправяш на краката си. И двамата тръгвате заедно за града – ставате приятели. След време и първият пристига с кабриолета, но не може да те намери.

Казвам: Хората не успяват, защото търсят щастието си по пътя на кабриолетите. Щастието е в твоите ръце. Това, което можеш сам да направиш в даден момент, е твоето щастие, както и щастието на другите. Щастието може да бъде и вън от тебе, но това е изключителен случай. Не уповавай на изключителните случаи. Ако можеш да разтриеш изкълчения крак на своя ближен, ти държиш неговото щастие в ръцете си. Някога щастието на човека зависи от една дума, казана на място и навреме. Ако знаеш как да драснеш кибритената клечка, ти ще запалиш огъня и ще се стоплиш; ако не можеш да запалиш огъня, ще трепериш от студ и ще кажеш: „Лоша е съдбата ми“. – Това е частично разбиране. Радвай се, че има умни, добри, учени хора по земята. – „Не ме интересуват тези хора.“ – Ако един човек е здрав, всички ще бъдат здрави; ако един е умен, добър и учен, всички хора ще бъдат умни, добри и учени. Да се учиш, това е общодостъпно за всички. Въпросът е само до времето и условията. Успехът, доброто е общо благо за всички. Природата желае щастието на всички същества, но тя не може да им го наложи. Всяко същество желае своето щастие и го възприема като общ принцип. Ако не желаеш щастието на другите, и ти не можеш да бъдеш щастлив. Ако не желаеш щастието на другите, и те няма да желаят твоето щастие.

Съществува един велик закон в света, върху който се гради животът – законът на Любовта. Не може да обичаш някого, и той да не отговори на твоята любов. В закона на Любовта няма никакво изключение. Дето има изключения, там Любовта отсъства. Тя изключва всякаква корист. Ако мислиш, че като заемеш първо място, ще придобиеш Любовта, ти сам се заблуждаваш. Не можеш да застанеш пред устата на кравата и оттам да очакваш мляко. Ще вземеш последното място, ще хванеш вимето ѝ и ще почнеш да я доиш. Докато се стремиш към първото място, нищо няма да получиш. Ще оставиш първото място – главата – и ще отидеш на последното – при опашката. Там ще започнеш да доиш. Ако не вземеш последното място, никога не можеш да издоиш кравата. Който стои на първо място, той храни кравата; който стои на последно място, той я дои. Има учени, които отхранват науката; има учени, които я доят. Има религиозни, които отхранват религията, и други, които я доят. Това е философия. И едното е хубаво, и другото е хубаво. Тези процеси трябва да се разбират. Ако искаш плодовете на живота, стой на последно място. – „Не съм свикнал да седя на последно място.“ – Тогава ще се лишиш от млякото, от плода на живота. Първото място е за умните хора. Те ще приготвят условията за доенето. Ако първо не нахраниш кравата, никакво мляко не можеш да очакваш. Значи резултатът, постижението иде от последното място. Това значи правилно разбиране. – „Закъсах, обърках се.“ – Защо закъса? – Защото си недоволен от последното място. – „Какво да правя? Да отида на първо място, при главата?“ – Не, там няма нищо да получиш. Ще стоиш на последното място, докато дойде кравата от паша. Ще се наведеш и ще почнеш да я доиш.

Сега ще ви дам темата „Грее слънцето“, да я разработите свободно. Как ще започнете да пеете? Първо ще отидете при главата, а оттам – при опашката, в края на слънцето. (Учителят пее мощно: „Грее слънцето, на болните носи здраве, а на здравите – щастие“.) Опитайте се и вие да изпеете тази песен, може да турите други думи. Пазете следното правило: Всяко музикално упражнение да съвпада с ударението на думите. Някога ударението на думите не съвпада с мисълта. Дето няма съвпадение, там отсъства всякаква музикалност. То е все едно да видиш един голям, едър човек с тънки устни. Те не отговарят на неговия ръст. Тънките устни подхождат на дребен, малък човек. Природата обича съразмерност между органите, между частите на тялото. Може да започнете песента от „ми“. Значи българинът първо минава страдания, а после започва да мисли. Вие стоите, не знаете отде да започнете. Десет деца се събрали пред един кладенец, всяко носи празна чаша, но не знае как да я напълни. По едно време дохожда един човек с кофа, вързана с въже, и веднага децата се събират около него: Той пуща кофата в кладенеца, изважда вода и напълва чашките на децата. След „ми“ ще вземете „ре“, да внесете движение в песента. Това е състоянието на болния, който иска вече да стане от леглото си, Той казва: „Достатъчно ми е любовта на близките. Искам вече друга любов“. Това е любовта на правилата – правила за болния. И вие направете опит да изпеете песента по друг начин, не по старите правила.

Един юнкер, ученик във военната гимназия, писал зададена тема по български език. Понеже не знаел де се поставят препинателни знакове, той ги турил на края на темата си, след което писал: „Всички по местата си! Заповядвам ви! Хайде, марш!“ Наистина, той заповядва добре, но дали знаковете ще го послушат, това е важният въпрос. Запетаята е знак за малка почивка. Точка и запетая – по-голяма почивка. Какво означават двете точки, т.е. двуеточието? – След двуеточието изреждаме нещо. Най-после туряме точка. Там, дето българинът поставя точка и запетая, англичанинът туря само запетая. Той казва: „Времето е пари“. Българинът има много време на разположение, пилее го. Англичанинът го пести. Характерните черти на един народ се познават по езика му. Също се познава и неговия темперамент, и начина, по който нарежда мисълта си. Германецът поставя глагола в края на изречението. Той нарежда всички думи и най-после свършва с глагола. Често вие се смущавате от погрешките си. Не се смущавайте. Обикновено учените, гениалните хора грешат, а обикновените и глупавите грешат много рядко. Всички изключения в природата се дължат все на гениални хора. Онзи, който прави изчисления в движенията на земята, изпуснал нещо и се явило едно малко изключение. В човешкия живот обаче има много изключения. Който може да изправи едно изключение, той е гениален човек. Всяко изключение подразбира погрешка, която носи големи последствия. Както са допуснати изключенията, така са допуснати и страданията. Не е желателно страданието, но е неизбежно.

Пазете се от контрастите, от противоположностите в живота. Следователно радост и скръб са контрасти, допуснати от самата природа. Помни: Като страдаш, ти правиш услуга някому. Като страдаш, природата взима от тебе нещо и го дава другиму. В случая ти си онова същество, от което се взима нещо. Това, което се взима от тебе, за да се даде на друг, носи твоето щастие. То се урегулира чрез закона на обмяната. Аз не искам да ви убеждавам, но казвам: Зад всеки неуспех, зад всяко страдание се крие известно благо. Изпейте сега песента „Грее слънцето“. Кога трябва да пеете: сутрин, при изгрев слънце, или вечер ? – Може да пеете на всяко време. Има смисъл, като пееш „Грее слънцето“, наистина то да изгрее. Значи между песента и нагряването на слънцето да има известна връзка. За да разбереш дали слънцето чува твоята песен, пей в облачно време. Ако облаците се разпръснат и слънцето изгрее, значи то чува песента. Ако облаците не се разпръснат и слънцето не изгрее, то не се интересува от твоята песен. И аз много пъти съм пял на слънцето, и някога то изгрява, някога не изгрява. В първия случай то харесва песента, във втория – не я харесва. Щом не харесва песента ми, аз изменям тона си, докато най-после слънцето изгрее. Щастието на човека се заключава в това, да пее на слънцето, и то да му се открива. Във всяка работа, която има резултат, слънцето взима участие; дето няма резултат, няма никакъв плод. Тогава небето е облачно и слънцето забулено.

Пейте „Грее слънцето“, за да свършите работата си добре, да имате резултат. От вас зависи да имате плод. Ще прилагате един метод след друг, докато постигнете успех.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 17 март 1933 г. в София, Изгрев.