Разлика между версии на „Затвор и освобождаване“

Текуща версия към 16:30, 1 май 2011

Младежки окултен клас - ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА (1932-1933)

КНИГА: Съразмерност в природата

Затвор и освобождаване

Т. м.

Тема за следния път: „Причини за неуспехите“.

Какво се разбира под „успех“ и „неуспех“? Ако се нахраниш, успех ли е това? Външно, това е успех. Изобщо, всяко хранене успех ли е? Някога храната не подхожда за даден организъм, не се отразява благоприятно върху него. Когато се нахраниш, казваш: „Успях да се нахраня“. Това подразбира, че си могъл да се вредиш. Отиваш в гостилницата да ядеш. Думата „успех“ означава и развитие на вътрешни качества. Какво е нужно, за да успява човек? Всеки иска да има успех. Например, като се вредиш навреме да издържиш изпита си, ти считаш, че си успял в нещо. Друг успява да се запише в университета, но с това не се свършва работата. Щом се запишеш, ти си вече студент, но учене се иска от тебе. Много от вас сте свършили университет, но не знаете защо съществуват твърдата, течната и въздухообразната материи. Какви са свойствата им, вие знаете, но какво е предназначението им, не знаете. Водата може да кара воденици, машини, мотори. И вятърът кара воденици. Забелязано е обаче, че като минава през гъста, твърда материя, човек се намира под едно влияние; като минава през течна материя, той се намира под друго влияние; и през въздухообразна материя е под трето влияние. От значение е за какво мисли човек: дали за твърдата, течната или въздухообразната материя. Ако искаш да си построиш къща, да си купиш ниви, лозя, ти си под влияние на твърдата материя. Ако мислиш за морета, за океани, за плавания, ти си под влияние на течната материя. Ако си астроном и мислиш за небето и небесните светила, ти си под влияние на въздухообразната материя. Следователно, който мисли за земята, е земен тип; който мисли за водата, е воден тип; който мисли за въздуха, е въздушен тип. Това, за което мислиш най-много, то оказва влияние върху тебе. От това гледище човек още живее в подземие; той не е излязъл на повърхността на земята. Той е затворен в мозъка си, в гъста материя. Външно изглежда, че човек се е освободил от гъстата материя, че не се влияе от твърдата материя, от своя мозък. Засега мозъкът се храни с твърда материя. След време той ще се храни с по-рядка материя – с въздух. Днес човек се занимава с идеята за освобождаване. Засега той е още затворен в една черупка, както мозъкът. Затворен си в един малък череп и оттам мислиш как да завладееш света. Какво ли не си фантазираш! Някой те бутне по главата, и ти казваш: „Знаеш ли кой съм аз?“ – Кой си? Ти си човек, затворен в един малък череп, който едва събира от един до два килограма мозък. Средно мозъкът тежи от 1200 до 1800 грама най-много. Последното число се отнася до гениални хора. Като измерят мозъка на един гениален човек, всички се учудват на тежестта му. Обаче гениалният умира, и мозъкът му изчезва. Значи и той, като обикновените хора, не се нуждае от много. Човек може да прекара живота си с един и половина килограм мозък. Който не разсъждава правилно, като чуе това, ще се обезсърчи. Колко трябва да бъде голяма главата на човека? Практично ли е да бъде главата на човека голяма? На едно тяло, тежко 60–70 килограма, му трябва 2–3 килограма тежка глава. Ако пък главата е тежка 50 килограма, колко трябва да бъде тежко тялото? – Около 1000 килограма. Мозъкът на слона, по отношение големината на тялото му, е малък, той има тегло около 9 килограма заедно с гръбначния мозък.

Аз искам да ви наведа на мисъл, за която малко се говори в научния свят, а именно: Успехът в живота не зависи от големината на мозъка, нито от големината на тялото. Това са само условия. Ето, слонът, който има грамадно тяло и мозък, тежък 9 килограма, се управлява от човека, който има малко тяло, в сравнение със слона, и мозък, тежък един килограм и половина. Не отричам значението на мозъка, но имам предвид неговото качество. Ако се безпокоиш за нищо и никакво, какво е качеството на твоя мозък? Безпокойството е присъщо на първобитния човек. Тогава са ставали земетресения, наводнения, бури в съзнанието му. Следователно безпокойството в него е било оправдано. Щом се безпокоите, и вие още не сте излезли от първия геологичен период – от дилувиалния период, от вулканическите изригвания. Ти си неразположен, безпокоиш се и мислиш, че с това ще постигнеш нещо. Освен че нищо няма да постигнеш, но влизаш в общия кипеж на живота. Казваш: „От мене човек не става“. Не си прав. Ти си вече човек: имаш два крака и две ръце, ходиш изправен; имаш глава, лице, мозък. Може би искаш да кажеш, че не мислиш по човешки, т.е. не мислиш право. Това е друг въпрос. – „Еди-кой си свършил университет, аз нищо не съм свършил.“ – Какво е постигнал той със своето образование? Работил известно време за народа си и след смъртта му ще признаят заслугите му. Какъв смисъл има в това? Пазете живота си. Внимавайте да не скъсате нишката. Всичко останало – обезсърчаване и насърчаване, скръб и радост, сила и безсилие – произтичат от един и същ източник. Остаряваш – обезсърчаваш се; подмладиш се – насърчаваш се. Като стар, губиш енергията си; като млад, придобиваш енергия. Кое ти дава право да се обезсърчиш? – „Остарях, не мога вече да мисля.“ – Старият не мисли ли? Кое дърво дава повече плод: старото или младото? Старото дърво е по-организирано от младото. Казваш: „Трябва да свърша университет, да заема добра служба, да си създам добро материално положение и да си поживея“. Така мислят всички хора – учени и прости. По какво се отличаваш от тях? Като се върнат от работа, и ученият, и простият мислят за ядене; мислят какво е сготвила жената. Ако има супа, дали е сготвена добре; ако е готвила кокошка, дали е печена или варена.

Ще се върна към твърдите, течните и въздухообразните вещества. Твърдите вещества се отличават с голямо постоянство; течните вещества се отличават с разширяване, разливане, а въздухообразните – с голяма пъргавина и подвижност. Те служат като съединителна връзка между два свята. Изучавайте трите вида на материята от високо гледище – от гледището на духовния и умствения свят. Като пренасяте нещата от по-низш в по-висш свят, вие ще понасяте по-лесно всички изпитания. Днес се смущаваш от това, какво мислят хората за тебе. Като застанеш на по-високо стъпало, ще мислиш право, без да се смущаваш. Че хората говорят за тебе, това да не те смущава. Важно е, верно ли е това, което говорят. И за мене могат да говорят добро и лошо. Бил съм учен човек. Ако е верно, прави са. Бил съм силен. Важно е дали се ползвам от силата, която имам.

Младите говорят за знание, за култура. Питам: Какво ще стане с вашето знание след 30–40 години? Какво ще остане от вашето разбиране? Днес мислите по един начин, тогава ще мислите по друг. Де остана вашето знание? Ще кажете, че според законите на природата всичко се мени. Не е така. Само преходните неща се менят. Какво ще мислиш, ако те затворят? Там ще те облекат в халат. Халатът е преходна дреха, наложена ти е, по необходимост я носиш. И в сегашния културен свят има наложени положения от ред поколения. Те не са естествени. Новата култура, новият живот ще освободи човека от всичко непотребно. Щом излезеш от затвора, ще се освободиш от затворническия халат. И католическото кюре носи кепе на главата, но то е временно. Щом напусне поста, той се освобождава от кепето. То е като халата на затворника. В живота има много затворници, които минават за свободни хора и разнасят своето благословение тук и там. Не се минава много време, виждаш, че тези хора един след друг ги изнасят – заминали за другия свят.

Каква е разликата между онзи, който е затворен в четири стени, и онзи, който свободно се движи, а всъщност е в затвор? – Първият заминава за другия свят самотен, никой не го оплаква, а втория придружават много близки и познати, речи му държат, венци и цветя му носят. Казваш: „Да ме пази Господ от затвор!“ От този затвор бягаш, в друг влизаш. Ще свършиш богословско училище, ще те облекат в особена дреха и ще тръгнеш да благославяш хората. И това не е лошо, но то е повторение. С години наред в живота се повтаря една и съща история. Носи се житото на воденицата, мели се, докато стане на брашно. Казвате: „Култура е това!“ Да, култура на смляното жито, култура на брашното.

Говори се за египетската култура, за вавилонската, за еврейската, индуската. Това са все култури. Какво стана с тях? Днес се правят разкопки, търсят да намерят величието на Египет. Намират в гробниците мумии, изучават ги. От останките съдят за тогавашната култура. След хиляди години ще изучават и нас; и ние ще бъдем в някой музей. Ще кажете, че така трябва да бъде. Аз изнасям тези неща не да се обезсърчавате; за мене това не е обезсърчаване. Това е фаза в развитието на живота. Когато видя пъпката на един цвят, аз не я отричам, но гледам на нея като на фаза, през която цветът минава. Тя не е крайният резултат. След време тя ще се пукне, ще се покажат чашката, венчето на цвета и най-после ще се разтвори целият цвят. Така ще се явяват един цвят след друг, с малко различие помежду си. И цветът не е последната фаза. Той ще прецъфти, ще върже плод и след време плодът ще узрее: ще падне на земята и ще се изгуби. Следователно има тясна, вътрешна връзка между пъпката, цвета и узрелия плод. Казвате: „Изгуби се плодът“. – Не се изгубил, той е влязъл или в земята, или в стомаха на едно живо същество. Плодът все ще бъде изяден от някое живо същество.

Вие сега се нуждаете от положително верую. Време е да се откажете от старите учения и вярвания на вашите деди и прадеди. Сега се налага поне малка промяна във формите на живота и в самия живот. Докога ще вярвате в традициите и в човешките закони? Докога ще вярвате в преходните неща? Хората си правят къщи, и вие си правите къщи. Хората се хранят и обличат по един и същ начин, който и вие следвате. Тогава каква е разликата между вас и затворника? Затворникът става и ляга, излиза и влиза, храни се, все със звънец. Той казва: „Закон е това“. Питам: Такива ли са законите в природата? Мислите ли, че както живеете сега, това е естественият, правият живот? Не сте ли и вие затворници, като всички хора? Ако сте затворници, где е директорът? Кой е вашият директор? Ще кажете, че вие изучавате окултната наука.

На окултните науки аз гледам другояче. Има една физиогномия, която гледа на хората като на затворници. Аз се интересувам от онази физиогномия, която разглежда двата типа хора: затворници и свободни. Следователно, като срещна един човек, аз проверявам, затворник ли е той, или свободен. Ако е затворник, разглеждам го от една светлина, ако е свободен – от друга. Ломброзо разглеждал хората като затворници – престъпни типове, и то в последната фаза. Има три категории затворници: Първата категория е в предварителния затвор; втората категория е в средата на затвора, а третата – в дъното на затвора. Ломброзо разглежда само онези, които са в дъното на затвора, най-престъпните типове, а останалите – в средата и предварителния затвор – не са предмет на неговите изследвания. Що се отнася до свободните типове – той не се занимава с тях.

Съвременната медицина изучава човека в неговите болезнени състояния, т.е. като затворник. Тя трябва да го изучава като свободен. Само така тя ще дойде до заключението, че човек не умира. Свободният човек е безсмъртен. Смъртта е затвор, ограничение. Ти си затворен, мъчно ти е нещо, страдаш, боледуваш, на никого не вярваш. Коя е причината за това, не знаеш. Трябва да се освободиш от мисълта за ограниченията, да станеш свободен. Това не се постига изведнъж. Сега вие сте в затвора, но в коя част, не знаете. Почти всички сте в предварителния затвор. Има една опасност за вас: ако не живеете добре, ще влезете в средната част на затвора, а оттам – на дъното. Желателно е да излезете от предварителния затвор, да няма нужда да изследвате средата и дъното на затвора. Всички се нуждаете от самообладание. Малко хора съм срещал, които имат самообладание. Англичаните имат външно самообладание. В това отношение китайците ги надминават. Китаецът е спокоен, не се вълнува; гледа какво става около него и се усмихва. Много китайци съм срещал, но само веднъж видях китаец да се усмихва. Той беше попаднал в един голям омнибус, между много европейци. Едни от тях бяха с бомбета на главата си, други – с меки шапки, добре облечени. Китаецът беше без шапка, с дълга коса и с особени дървени обувки, като налъми. Всички го гледаха, но и той ги гледаше. По едно време той се усмихна. С това искаше да каже: „Как попаднах между тези хора?“ Китаецът счита за безчестие да носи европейска шапка, както и европеецът, ако трябва да носи дълга коса. Това са външни неща. Такива бомбета и дълги коси има вътре в човека. Ог тях трябва да се освободите. Например, безверник си – ето едно бомбе. Песимист си – друго бомбе. Важно е да се определиш като човек, а не като европеец или китаец. Кои са качествата на човека?

Днес всеки се стреми към свобода. Няма по-хубаво нещо от свободата. Какво по-голямо благо от това, да бъдеш вън от затвора? Докато си в затвора, ще се натъкваш на различни изпитания и противодействия. Те представят твърди вещества. – Какво ще правим с тях? – Ще ги турите на работа. Искаш да използваш парата. Де ще я туриш? Нали е нужен котел? А котелът се прави от твърдо вещество. Искаш да използваш електрическите вълни. Пак ще си послужиш с твърдо вещество. Тръбите, жиците, които се употребяват при електрическата инсталация, са от метал – твърдо вещество. И в човека има предавателни и приемателни станции: очите, ушите, веждите, носът, устата, пръстите. Вие още не знаете службата на тези станции. Има теории за това, но те не ви задоволяват. Има адепти, които знаят законите на природата и като махнат с дясната ръка, укротяват бурята. Знание е нужно за това. И вие може да махнете с ръка на бурята, но тя ще продължава да вилнее. Ето, царят подпише една заповед, и работите се нареждат. Защо неговият подпис има сила? – Съзнанието на царя е свързано със съзнанието на множество разумни същества, а подписът на простия човек няма сила. Казваш: „Аз съм говедар“. – Ако си говедар, бъди поне цар на говедата, та като издадеш една заповед, всички да я изпълнят. Ако говедата не те познават, и нито едно от тях не изпълнява твоята воля, какъв цар си ти? Говедар е онзи, който само дава, без да го познават и зачитат говедата. Следователно не може да бъдеш цар, преди да си бил говедар. Овчарят стои на по-високо място от говедаря. – Защо? – Защото овцата е по-умна и по-благородна от говедата. Волът може да те мушне, но овцата – никога. Между млекопитаещите овцата минава за най-благородно животно. Затова овчарят се ползва от почитанието и уважението на хората. Овцата се възпитава по-лесно от говедото.

Задача на всеки човек е да изучава условията, да види какво може да направи, как може да ги използва. Нищо не става произволно. Разумни закони управляват света. Например, един прост случай: искате да накарате едно колело да се движи. Ако пуснете водата под него, то няма да се движи; ако я пуснете отгоре или отстрана, колелото ще започне да се движи. Колкото по-силна е водата, толкова по-бърже ще се движи колелото. Значи водата е едно условие; силата на водата – второ условие. Разумният използва условията, и работата му върви напред. Студент си, готвиш се за изпит, но се намираш в трудно положение – не помниш, паметта ти е слаба. Казваш: „Не съм паметлив“. – Коя е причината за това? Причината може да е в сегашния ти живот, а може да е в миналото прераждане. Ако разбираш законите, може да изправиш този недостатък. Интересно е да знаеш в какви случаи паметта ти е слаба: дали при запомняне на имена, на дати или събития. Забелязано е, че когато мозъкът заболява, първо се забравят съществителните имена, после прилагателните, глагола и най-после – съюзите. Когато паметта се възстановява, става обратното: първо си спомня съюзите, глаголите, прилагателните и най-после, съществителните. Това показва, че съществителните са от най-нов произход. Значи съюзите, прилагателните и глаголите са най-старите думи. Човек трябва да знае произхода и значението на всяка дума в речта. Ако няма нужното знание, човек естествено се обезсърчава. Това е неизбежно. Чрез обезсърчаването ти преодоляваш известна мъчнотия и придобиваш опитност. Има едно специално място на носа, дето се отразява обезсърчението. Щом се обезсърчиш, пипни това място, и обезсърчението веднага ще изчезне.

Един американски милионер пожелал да го нарисува един виден художник. Първия път художникът направил скицата, схванал добре чертите на милионера. Втория ден, като продължил работата си, останал изненадан: забелязал малка промяна в линията на носа. Поправил грешката си и си отишъл доволен от работата. На третия ден забелязъл същото нещо. Той се почудил и си казал: „Каква е тази работа! Никога не съм правил подобна грешка. Защо този нос не ми се поддава?“ Милионерът се усмихнал и казал: „Приятелю, ти рисуваш добре, грешката не е в тебе, но в моя нос – той е изкуствен“. Значи милионерът съзнателно побутвал носа си, искал да изпита художника.

И тъй, в живота има изкуствени и естествени неща. Изкуствените постоянно се променят, те не са реални. Те са изкуствените носове. Както и да ги рисуваш, колкото и да си майстор, все ще те изненадат. Също така има естествени и изкуствени мисли и чувства. Не се занимавай с тях, не прави опит да ги рисуваш. Изкуствената мисъл може да измениш, когато пожелаеш. Основната идея в живота е да дойдете до това положение, дето нещата не се менят. Това е реалността. – Що е реалност? Представи си, че от дядо ти останало голямо наследство, заключено в каса. Радваш се, обикаляш около касата, но ключът не е в тебе, не можеш да я отключиш. Имаш нужда от пари, не можеш да си помогнеш. Отиваш при един, при друг приятел, никой не ти помага. Ти си пред катастрофа. Най-после си спомняш, че някъде вкъщи си видял един ключ. Опитваш ключа и се оказва, че е от касата. Отключваш и виждаш, че касата е пълна със злато. Обезсърчаването изчезва, ти се радваш, че си спасен от катастрофа. Докато не беше ключът в ръката ти, ти беше обезсърчен; щом го намери, ти се насърчи. Значи реалността е в ключа. Що е ключът? – Това е знанието на законите в природата. Там ще намерим онова, което ни е нужно. Само Истината разрешава въпросите. Тя носи светлина и свобода за човешкия дух. Който се е домогнал до Истината, само той може да се тонира. С едно слушане само работите не се уреждат. Школа трябва на хората, да прилагат новите методи за своето изправяне. Има метод за усилване на паметта ; в 2–3 месеца може да се постигне това. Първото нещо – ще се концентрираш, да се изолираш от външния свят и като си в него, да не се безпокоиш и смущаваш от нищо.

Има една жица в природата, по която тече енергията на безпокойството и смущението. Щом се докоснеш до нея, веднага започваш да се безпокоиш – нейната енергия те засяга. Като знаеш това, стой на разстояние от тази жица, не я пипай. – „На пътя ми е тя.“ – Мини по друг път. Не минавай всякога по един и същ път. Умният не решава въпросите си по един и същ начин, нито по една и съща форма. Някога минаваш по един път – добре си разположен. Друг ден минаваш по същия път – не си разположен. Този ден по земята текат енергии, противоположни на твоя организъм. Ти си влязъл във връзка с едно дисхармонично течение в природата. И хората са носители на различни течения: едни на хармонични, други – на дисхармонични. Не дружете с хора, носители на дисхармонични течения. Професорът къса едного, а другите минават благополучно. Той не прави това съзнателно. Оказва се, че мозъчните течения на професора и на студента са в дисхармония. Ако студентът разбира този закон, ще се яви на изпит друг ден, когато енергиите между тях са хармонични. Ето как трябва да постъпи този студент. Понеже професорът върви по мъжка линия, енергиите у него са по-груби. Такива са и енергиите на студента. Преди да се яви на изпит, той трябва да помоли една от студентките, с мек, женствен характер, да влезе преди него, да смекчи атмосферата. Един наш приятел, студент по медицина, се явил на изпит при един строг професор. Едва влязъл в стаята, професорът му казал: „Първо да се яви студентката номер еди-кой си, а вие след нея“. Нашият познат има мекота, женственост. Достатъчно беше да влезе и излезе от стаята, за да внесе нещо меко, благо в характера на професора. Студентката влязла преди него, издържала изпита си добре. След нея се явил нашият приятел, който без да съзнава, помага и на себе си, и на студентката. Ще кажете, че това не е наука. – Ако знаете законите и можете да ги прилагате, наука е. Ще пуснете тока, колелото ще се завърти и ще произведе светлина.

И тъй, да използваш своята мисъл, своето чувство и волята си навреме, това е наука. Днес всички говорят за мисълта, за чувствата, но нищо не постигат. – Защо? – Нямат знания, не знаят как да ги приложат. Говорят за воля, но не могат да запазят една обикновена тайна. Дойде един, съобщя му нещо и казвам: „Ще го пазиш в тайна, на никого няма да го кажеш“. Той обеща да пази тайната. Казах му да я пази за една година. Той седи неспокоен, мъчи се и като види един от приятелите си, казва му: „Слушай, ще ти кажа една тайна, но само ти ще я знаеш“. Приятелят му я каже на свой приятел, той – на друг, и в края на краищата всички я знаят. Пази тайната, която ти е казана. Ако я изпуснеш, ти губиш. Има хора, които са крайно скрити, пазят тайна. Други пък са много отворени, не държат тайна в себе си. И едното, и другото е крайност. Ще държиш идеята в себе си, докато узрее. След това ще я пуснеш в света, да се ползват всички от нея. Йоан видя много неща в невидимия свят, но му се каза да ги запечата. Има неща, за които и сега не се позволява да се казват.

Като се говори за човешкия ум, сърце и воля, дохождаме до устройството на човека. Казвам: Човек не е създаден произволно. Бог, най-разумният, е неговият създател. В създаването на човека са взели участие множество разумни същества. Всичките органи – очите, ушите, носът, устата – са поставени на местата си. Всичко красиво и възвишено в човека има Божествен произход. Ако искаш да бъдеш красив, ще се обърнеш към Божественото начало, там е красотата. Като мислиш така, ще бъдеш красив. Това не се постига в един ден, но поне ще поставиш основа на своето желание. Като работиш така, ще преобразиш своя организъм. Това значи успех, който зависи от твоята разумност. Разумната природа не желае да страдат хората. Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в страданията и смъртта на човека.“ Значи той иска да се радвате на благата, които ви е дал. Не може ли човек да използва разумно тези блага?

Работете за идването на новото в света. Новата мисъл, новото разбиране ще ви тонират, ще оформят вашите органи. Очите, ушите, устата, носът на съвремените хора още не са установени по Божествените закони. Човешките мисли и чувства са ги отклонили от онези правилни мерки, които природата е дала. Ако спра вниманието си върху вашите очи, уши, уста и нос, вие ще се обезсърчите и ще кажете: „Нищо няма да излезе от нас“. – Не се смущавайте, всичко се променя, и вашите лица ще се изменят. В продължение на 10 години човек може да преобрази своята уста, очи, нос, да подобри линиите на тялото си; да подобриш целия си живот. Оставете се напълно на влиянието на разумните сили в природата, те ще ви преобразят. Това значи да се развива човек естествено. Има един естествен ред и порядък, който нарежда работите. Там действат разумни същества по един велик, Божествен план. Този план е завършен в ръцете на Бога, но вие още не сте го реализирали на земята. За насърчение на всички, казвам: Има една основна идея в центъра на вашия мозък, която свети като скъпоценен камък. Той е изгубеният ключ, скритото богатство. Който го намери, ще се ползва от него. И като се домогнеш до него, не го вади навън, но се ползвай от неговите качества.

Изучавайте физиогномията, както изучавате фактите на днешната наука. Изучавайте и другите окултни науки по нов начин – чрез концентрация. Не говоря за концентрацията на факирите, но да я постигнете по един правилен хармоничен начин. Да минавате от едно състояние в друго, без да нарушавате връзката между разумните сили. Под „концентрация“ разбирам още, след като сте направили една погрешка, да се опитате да възстановите хармонията между своя ум, сърце и воля. Това значи влизане в естествения, хармоничен ред на силите, които премахват непотребните неща – спънки в човешкия живот. Например, каква по-голяма дисхармония би могла да се произведе от желанието на човека да се удави, да се отрови – да се самоубие; или каква по-голяма дисхармония от тази – човек да се отрече от своите религиозни вярвания или научни изследвания. Отричането още нищо не разрешава.

Един българин, отчаян от живота си, решил да се удави. Неговият добър приятел, като разбрал намерението му, взел една кофа с чиста вода и тръгнал след него. В момента, когато се готвел да се хвърли във водата, приятелят му се засилил и излял върху него кофата с вода. Той се стреснал веднага, обърнал се назад и го попитал: „Защо ме намокри?“ Той не помислил даже, че като се хвърли във водата, цял ще се измокри, а се пази от една кофа вода. Постъпката на приятеля му го стреснала, и той се върнал у дома. Като размишлявал, той си казвал: „Добре, че ме заляха с вода, да ми дойде умът в главата“. Значи, като ти дойде мисъл за давене, излей върху главата си кофа вода, тя ще те тонира, ще възстанови твоето равновесие. Следователно, когато някой от вас заболее от хрема, треска или друга болест, цярът им е котел с вода. Той ще ви ободри и ще внесе в ума ви една красива мисъл, а в сърцето – едно красиво чувство.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 10 март 1933 г. в София, Изгрев.