Разлика между версии на „Хигиена на живота 1931“

Текуща версия към 13:27, 30 април 2011

Беседи

Рилски беседи

1931

КНИГА: Нашето място

Хигиена на живота

Ще прочета няколко стиха от 10-та глава на Евангелието от Йоан. За да поддържа живота си, човек се нуждае от три важни, съществени неща. Те са следните: светлина, живот и любов. Светлината открива физическия свят и помага за разбиране на живота. Ако човек не разбира законите на светлината, той не може да разбере законите на живота; ако не разбере живота, той не може да разбере законите на любовта. Ако човек не разбере законите на светлината, на живота и на любовта, в него ще се зароди вътрешно разногласие. Вътрешното разногласие създава външен дисонанс. В органическия свят светлината е свързана с храната, която човек употребява. Без светлина и топлина, никаква храна не може да се създаде. Следователно човешкият стомах се намира в пълна зависимост от светлината и топлината. Храната е необходима за доставяне на ония елементи, чрез които животът се проявява. Днес всички хора, всички живи същества, от най-малки до най-големи, се стремят към щастие, към осигуряване. Такъв стремеж съществува и в семействата, в обществата, в народите. Всички се стремят към организиране. Питам: кои успяват в този стремеж? По-разумните семейства, общества и народи, които разбират законите на светлината, на живота и на любовта, те могат донякъде да се организират, да живеят по-добре. Останалите, които не разбират тези закони, изпадат в суеверие и нищо не постигат. Защо става това? – Понеже те търсят щастието в началото на живота си, в началото на всяка работа, когато щастието се състои в крайния резултат на живота.

Всички съвременни хора се стремят да растат, да забогатяват, да станат учени, силни, с една дума – да придобият щастието. Следователно, ако щастието е цел в живота, тогава всеки трябва да се стреми да изучи пътищата, по които може да се дойде до щастието. Без щастие животът няма външен израз. На земята израз на щастието е здравето. Първото важно нещо за човека е здравето. Човек трябва да бъде здрав! Обаче здравето зависи от физиологическото съотношение между човешките органи. Ако деятелността между мозъка, дробовете и стомаха е правилна, тогава и здравето на човека е добро. Тези три органа съставят три велики свята. Мнозина смесват търбуха на човека със стомаха и казват: „Човек не трябва много да яде“. Търбух и стомах са две неща съвършено различни. Стомахът е свят, напълно независим от търбуха. В стомаха на човека има десет милиона работници – клетките, които се занимават с храносмилането. Ако на всеки работник се плаща само по един лев надница, на ден трябваше да се плаща по десет милиона лева за храносмилането. Оттук се вижда каква грамадна работа вършат тия клетки. Това говори и за голямото количество енергия, която природата харчи за поддържане живота на тия клетки. И след всичко това хората не ценят живота. Защо? – Защото те не подозират, даже, колко много същества работят за тях даром и каква енергия изразходва природата за поддържане на живота. Съвременните хора, управляващи, учени и философи, са заети с една отвлечена идея: да внесат в живота законност, справедливост, щастие, без да разбират законите на щастието. Въпреки този стремеж на хората почти никъде не се срещат идеални семейства, общества или държави. Това се дължи на обстоятелството, че между трите свята – физически, сърдечен и умствен, няма хармония, няма правилни съотношения. За пример, ако светлината, която прониква в очите, е много силна, очите веднага се свиват, понеже не могат да издържат на тази светлина. Иначе тя ще причини голяма вреда на очите. Ако пък светлината е много слаба, тогава очите се разтварят широко, като у нощните птици, за да приемат повече светлина. Обаче това чрезмерно разтваряне на очите създава друг дефект. Очите на човека не трябва да бъдат нито като очите на нощните птици, нито като тия на дневните. Те не трябва да бъдат нито много широко отворени, нито много свити. Хора, на които очите са широко отворени, имат понятия за живота според светлината на нощта; тия пък, на които очите са свити, те имат понятия за живота според светлината на деня. Това са две различни категории хора, които нямат и не могат да имат помежду си допирни точки. Какво може да се роди в нощта? През нощта житото не расте и плодовете не зреят. Нощта е създадена само за почивка. Истинският живот, истинското растене и узряване става денем. Нощем се обработват материалите, които организмът е възприел през деня. Казвам: нощта представлява страданията в живота, а денят – радостите. Казвате: защо идват скърбите и страданията? – Между страданията и радостите има известно съотношение. Скърбите, страданията са необходими за почивка на човека, а радостите – за работа. Вън от живота скръбта и радостта не съществуват, нито могат да се отделят от него. Ако отделите скърбите и радостите от живота, последният напълно ще се обезсмисли. И тогава няма по-страшно страдание за човека от това, да се обезсмисли живота му. Само при това положение човек вижда, че страданията, както и радостите в живота, са на мястото си. Обаче, ако страданията и радостите не могат да се използват правилно, те не са изиграли ролята си. Който не е използвал радостите и страданията, той се намира в положението на слепец и не вижда благата, които минават пред него. За пример, срещате човек, който разполага с голямо материално богатство, изразено в пари, но живее в постоянен страх, да не вземат парите му, да не ги изгуби по някакъв начин и да стане сиромах. Питам: какво се ползва този човек от своето богатство. Каква радост му носи това богатство? – Никаква. Този човек живее в страх, в мъчение, да не изгуби своето щастие. Следователно щастието или благото на този човек му причинява повече страдания, отколкото радости. Кога благото на един човек му създава страдание, а не радост? – Когато хората около него искат да бъдат богати, без да работят. Нещастието на съвременните хора се състои в това, че малцина от тях обичат да работят. Всеки иска да работи, колкото може по-малко. И аз съм съгласен с това. Чрезмерният труд е неразумен. Ние не сме дошли на земята да ставаме роби на труда. Чрезмерният труд подразбира стремеж на хората към богатство, към осигуряване. Трудът трябва да се замести с разумна работа, а разумна работа може да има само тогава, когато между хората съществува поне една допирна точка. И тъй, ако между хората съществува поне една допирна точка, те ще могат да направят разумна връзка между светлината, живота и любовта. Светлината представлява сбор от съзнанията на всички живи същества, от най-малките до най-големите, включвайки и човека. Животът представлява вътрешната страна на целокупния живот. Това показва, че между всички живи същества има обща допирна точка, понеже всички живеят, т.е. в живота на всички има нещо общо. Обаче животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. В този смисъл само човек живее. Разумността е най-ценното в човешкия живот. Думата „живот“ подразбира разумност. Където няма разумност, и живот няма. Има ли разумност, даже най-слабо проявена, там и живот има. Любовта представлява Божествения свят, върху който са построени всички останали светове. Грешката на съвременните хора се състои в това, че те отделят Бога от Любовта, т.е. от света, на който всичко се крепи. Вън от Любовта Бог не съществува. Вън от Любовта не можем да познаем Бога. Както не познаваме Бога вън от Любовта, също така не можем да познаем човека вън от разумния живот. Следователно Любовта е идейната, възвишената страна на живота. С нея, именно, човек трябва да се занимава. Тя представлява още и светлината на живота му. Докато човек люби, той вижда; престане ли да люби, животът му се помрачава и той вече не вижда. Силите, които поддържат общия живот, се взимат от трите главни елемента в него: от светлината, от живота и от любовта. Същото може да се каже частно и за човека. Той може направо да черпи енергия за поддържане на своя организъм от светлината, ако знае нейните закони; от живота, ако го разбира, и от любовта, ако се стреми към нея. Тези са трите източника, от които човек може да черпи сила, живот и здраве. Има ли тези неща в себе си, той е придобил истинското щастие на земята. Христос казва: „Аз съм добрият пастир: добрият пастир душата си полага за овците“. Под думите „добрият пастир“, Христос подразбирал благоприятните материални условия, които трябва да се дават на всички хора. Под думата „овци“ пък подразбирал разумните хора. Под думата „пастир“ подразбирал Божественото начало в човека, на което той всякога може да разчита. Както тялото не може без глава, така и стадото не може без пастир. Пастирът в човека е неговата глава; овците, това са дробовете, а светлината, това е стомахът, от който той трябва да черпи енергия за живота си. Казвам: какъвто и да е човек, колкото и да е добър, ако не разбира законите на светлината, той няма да се ползва от нея; ако не разбира законите на светлината, той няма да има правилни схващания за света и ще го разглежда като изложба на картини. Обаче, има правила, методи, чрез които човек може да използва светлината. Понякога неразположението на човека се дължи на ред анормални съчетания, предизвикани от неправилното възприемане на светлината. Научно казано: понеже светлината е различно складирана в разните видове храни, вследствие на това едни от тях се отразяват благотворно, а други – неблаготворно върху човешкия организъм. Онези храни, които се отразяват неблаготворно върху човешкия организъм, често стават причина за неговото неразположение. Следователно храните, които хората употребяват, представляват светлина, складирана в разните органи по различни начини. Оттук, всеки човек, който иска да бъде здрав, трябва да употребява такива храни, които да съответстват на неговия организъм. В това се състои истинската хигиена на живота.

И тъй, хигиената на живота трябва да започне с правилното използване на светлината, складирана в растенията и плодовете. Ако възприетата светлина не може да се превърне в жива енергия, ние казваме, че храната не е добре асимилирана, т.е. между храната и дадения организъм няма съответствие. Сегашните хигиенисти и физиолози често препоръчват на човека такива храни, с които не се постига желаната цел. Едни хигиенисти препоръчват на хората месна храна, а други – вегетарианска, но понякога вегетарианската храна от известни масла се разваля толкова много, че е в състояние да разстрои стомаха дори повече от месната. За да се избегнат тези разстройства, човек трябва да се добере до онази храна, която природата е определила специално за него. Този е един от важните въпроси, върху който всеки разумен човек трябва да се замисли. Не е важно какво е писано в книгите по този въпрос, но всеки човек трябва сам да намери своята храна, както това правят животните. Кой е научил овцата да пасе трева? При това кой я е научил да избира трева специална за нея? Без да е чела някаква научна книга, овцата знае каква трева трябва да пасе. Овцата сама избира храната си, а съвременният човек трябва да чете ред научни книги, за да разбере коя храна е добра и коя – не. Относно избора на храната, природата е вложила в човека вътрешен инстинкт, или вътрешно чувство за разпознаване. И ако човек се върне към своето първично състояние на чистота, той ще дойде до положение да различава коя храна е добра и определена специално за него. Ако човек се остави на природата, тя да го ръководи, той ще разреши правилно не само въпроса с храната, но ще знае положително какъв живот трябва да води и как да живее.

Днес съвременните хора говорят за възпитание на младите, прилагат ред нови правила и методи, въпреки това малко постижения имат. Защо? – Защото са се отклонили от първичния живот. Майката дълго време учи дъщеря си как трябва да живее, но все ненаучена остава. Питам: как възпитават птиците малките си? Как им предават науката за живота? Когато един птичи син ще се жени, той съветва ли се с майка си и с баща си коя другарка да си избере и как да живее? Той не се съветва с тях, защото тази наука е вложена в него. Майката и бащата не правят въпрос даже, защо синът им избира тази, а не онази мома за своя другарка. Те са напълно съгласни с неговия избор. Когато пчелите се роят, майката и бащата напускат стария кошер, оставят го на синовете и дъщерите си, а те отиват в нов. Същият закон се прилага и между птиците: старите напускат гнездото си, оставят го на младите, а те започват да си правят ново гнездо. В човешкия свят е точно обратно: майката и бащата остават в старата къща, а младите излизат вън, на нова къща. Аз изнасям тия факти, за да обърна внимание на обстоятелството, че откак хората са се отклонили от правия път, те са забравили всичко онова, което първоначално им било предадено и днес отново го учат. Те се намират в противоречие и често се запитват: „Кой ще ни учи? Кой ще ни възпитава?“ Те забравят, че тия знания са вложени у тях и лесно ще ги възобновят. Кога? – Като се върнат към първичния живот, към живота на чистотата. Ако птицата може сама да се ориентира в живота си, ако микробата знае как да живее, колко повече човекът, като разумно същество, направен по образ и подобие Божие, ще може сам да се справи в живота! Казвам: който иска правилно да се развива, той трябва да разбира законите на светлината, на живота и на любовта. Днес, за пример, не само обикновените хора, но и официалните философи, учени, писатели не знаят и не разбират какво светлината иска от тях; те не разбират какво животът иска от тях и най-после те не разбират какво любовта иска от тях. Затова, именно, те не разбират какво представляват светлината, животът и любовта. Всички хора казват, че Бог е Любов, но какво е отношението на Божията Любов към тях, те не знаят. Обаче, ако хората проявят правилно Божията Любов в живота си, с това те ще поставят основа на един разумен живот. Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Без Божията Любов вие ще имате живот, пълен със страдания и ограничения. Обаче човек не е дошъл на земята да страда. Той е дошъл да учи, да се развива правилно. Ако запитат съвременните хора защо са дошли на земята, те не могат да отговорят. Какво представлява земята, и това не знаят. Земята има форма на параход, който някога е имал много комини. Днес са останали само 56 комина, т.е. 56 вулкана, които постоянно димят. Това показва, че земята продължава да пътува в пространството. Хората са пътници на този параход и разискват в него по разни въпроси: лични, семейни, обществени, народни. Един ден земята ще пристигне на пристанището си, ще изсвири със своята тръба и ще каже: „Всички пътници да излязат на брега, вън от парахода!“ От пристанището пътниците ще продължат живота си на сухо, а параходът ще се върне назад, да вземе други пътници, които да доведе на същото пристанище. И тъй, когато някой казва, че ще напусне този свят, това е вярно по отношение на земята. Учените казват, че един ден земята ще изгуби възможността да храни хората и те ще трябва да търсят друго място, на което да се преселят. Ние вярваме в многократността на живота. Животът не е еднократен, но продължава вечно. Той нито се дели, нито умира. Външните форми се разрушават, а животът продължава – нищо не е в състояние да го умъртви, т.е. да го унищожи. Животът е по-силен от смъртта. За него няма смърт, но хората мислят, че ще умрат. В това отношение те приличат на Настрадин Ходжа, който казвал: „Когато жена ми умре, половината свят умира; когато аз умра, с мен заедно целият свят умира“. И съвременните хора мислят по същия начин. Те казват: „Докато ние живеем, целият свят живее; щом ние умрем, заедно с нас и светът умира“. – Това не е никаква философия. Под думата „смърт“ се разбира минаване от една форма в друга, от един живот в друг. Да минеш от по-ниско на по-високо стъпало в живота, тази смърт има смисъл. Обаче да умреш и да слезеш по-ниско, откъдето си бил, тази смърт няма смисъл. Когато казват, че със смъртта всичко свършва, това е заблуждение, това е крива мисъл. Свършването се отнася само до външните форми, до външните условия, при които човек по-рано е живял. Детинството на човека продължава седем години, от 1-ва до 7-ма година; от 7-ма до 14-годишна възраст човек минава своето юношество, а от 14-та до 21-ва година той става млад момък, завършва своето пълнолетие. След пълнолетието си човек възмъжава и започва постепенно да остарява. Питам: къде остава младостта на този човек? Младостта само се е видоизменила, но младият човек не е умрял. Юношата също така не е умрял. Най-после и детето не е умряло. Това са фази на един и същ живот, който на физическия свят достига своя предел на развитие до стареца. Старецът заминава от този свят в друг и вместо него някъде се ражда малко дете. Следователно това, което на физическия свят наричат смърт, не е нищо друго, освен смяна на формите: старецът заминава, детето идва. Човек не умира, но променя формата и мястото си. Той излиза от една къща и влиза в друга. Казвате: „Какво става със стария човек?“ Той напуска старата си къща, понеже беше нехигиенична, за да влезе в нова, чиста, хигиенична. Ако го търсите в новата къща, той ще ви каже: „Моля, ще ме извините, че не мога да ви приема. Скоро съм се преместил в тази къща, не съм се наредил още. Ще почакате няколко години, докато се наредя. Тогава ще ви приема да ми гостувате“. Този е новият начин за разбиране на живота. Вие казвате: „Отиде старият човек! Бог да го прости!“ – Къде отиде? – „На онзи свят, на небето.“ Който разбира нещата по този начин, той ще се намери в противоречието, в което изпаднал един вярващ, като слушал проповедта на един английски проповедник за онзи свят. Дъщерята на този вярващ наскоро заминала за онзи свят, затова той запитал проповедника: като проповядваш за онзи свят, кажи ми, моля ти се, къде е моята дъщеря, която наскоро напусна този свят? Проповедникът отговорил: „Дъщеря ти е на небето“. Един от присъстващите в събранието, който седял близо до този баща, казал: „Господине, вашата дъщеря не е на небето, но в събранието, при вас.“ Проповедникът казва, че дъщерята е на небето, но не я вижда. Богомолецът казва, че дъщерята е в събранието, при баща си, и я описва каква е на ръст, какви очи има, каква коса и т.н.; същевременно той казва на бащата какво иска дъщеря му от него. Кой от двамата говори истината? Проповедникът твърди нещо, което не вижда, а богомолецът твърди това, което вижда и знае положително.

Мнозина мислят, че със смъртта всичко свършва. Ако е така, и това е добре, но ако умрелият и като умрял може да говори, какво ще кажете на това? Ако се приближите при един умрял и се разговаряте с него, умрял ли е той? Не е умрял. Да умре някой, това подразбира съвършено изчезване на неговото съзнание и абсолютно забравяне на себе си; обаче това не става. Защо? – Защото такова нещо не съществува и в самата природа. Това, което ние наричаме смърт, е временно пренасяне от едно място на друго. Когато някой умре, той постепенно се забравя от другите, изчезва от тяхното внимание, но за себе си, за своето съзнание, той никога не престава да съществува. Забележете, във физическия живот вниманието на човека често се отклонява от един предмет и се спира върху друг. Защо? По-силното впечатление от някой предмет винаги отвлича вниманието на човека от предмета, който по-слабо го е интересувал. И наистина, човек може да бъде мъртъв по отношение на предмети, които му правят слабо впечатление, и жив – по отношение на такива, които му правят силно впечатление.

Следователно вниманието на човека лесно се отклонява от един предмет на друг, от едно място на друго. И затова, щом един предмет, или едно лице не съществува за неговото внимание, той казва, че това лице, или този предмет, е мъртъв. Този предмет е умрял само за него, но не и за всички. Като наблюдавате някой стар човек, ще видите, че той живее на физическия свят, но често преминава в съзнанието си и в духовния свят. Той едновременно живее в два свята. Когато е жив за физическия свят, той е мъртъв за духовния. И обратно: ако за духовния свят е жив, за физическия е мъртъв. По вътрешно чувство човек схваща, че има вечен живот, затова се приготвя да мине от едно състояние в друго, т.е. от живота на смъртта, на безлюбието, в живота на безсмъртието, на Любовта.

И тъй, ако човек разбере живота в неговия тесен смисъл и пренебрегне светлината, той ще бъде мъртъв за светлината. Дали е изгряло слънцето или не, той не се интересува от това, защото е напълно съсредоточен в мисълта си само за живота. Ако пък разбере Любовта, той ще се интересува изключително от нея и няма да обръща внимание на проявите в живота. Това се отнася за частичния живот; обаче съзнанието на човека едновременно може да бъде будно и за живота, и за светлината, и за любовта, т.е. и за физическия, и за духовния, и за Божествения свят. Ако човек във физическия живот игнорира светлината, стомахът му ще отслабне, а оттам и тялото; ако игнорира живота, дробовете му ще отслабнат; ако игнорира любовта, мозъкът му ще отслабне. Ето защо, когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда; когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат; когато се нарушават законите на любовта, мозъкът, главата страда. Питам: къде е човекът – в стомаха, в дробовете или в мозъка?

Сега, като имаме предвид трите важни неща – животът, светлината и любовта, ще срещнем три категории хора. Едни от тях се предават изключително на живота, искат да го изучат в неговите най-малки подробности, вследствие на което отиват до крайности. Религиозните хора пък са пренебрегнали физическия живот, пренебрегнали са светлината, вследствие на което живели в пустини, в манастири, но и по този начин не са намерили смисъла на живота. Те са отричали физическия живот за сметка на духовния. Трета категория хора са изпадали в дълбок мистицизъм, с единствената цел да познаят любовта, но и по този начин не са намерили смисъла на живота. И това са крайности. Пътят на мистика не е лош, но той не трябва да предава своето мистично разположение на хора, които нямат неговата опитност. За да разбере човек смисъла на живота и да бъде полезен и за себе си, и за другите, той трябва да започне от физическия свят, от светлината, и постепенно да отива към духовния и Божествения свят. Който разбира живота правилно, той трябва да изучава еднакво и трите свята. Светлината, в която живеем, не е произволно нещо. Тя представлява извор на блага, които трябва да се използват. Ако ние можем да преработим физическата енергия в духовна и да я пренесем в духовния свят, това подразбира пренасяне на физическите богатства в духовния свят. Това, именно, Христос имал предвид, което изказал в стиха: „Събирайте съкровища за небето, където ни молец ги яде, нито ръжда разяжда!“ Следователно хората трябва да научат законите на живота, на светлината и на любовта и да ги прилагат, ако искат да бъдат щастливи. Не е достатъчно само да знаят законите, но да ги прилагат. Мнозина казват: „Писано е, че нивата трябва да се разоре дълбоко“. Обаче те не я разорават така. Писано е, че нивата трябва да се посее с добро семе. Обаче те не я насаждат с добро семе. Писано е, че трябва да се прави добро. Обаче, те не правят добро. И след всичко това те очакват добри резултати. Не, знания, които не се прилагат в живота, не дават резултати. Питам: ако човек не може да внесе в ума си най-възвишени мисли, в сърцето – най-благородни чувства, и във волята – най-прилични постъпки, как ще изрази живота си? Ако не може да даде израз на своя живот, чрез своите мисли, чувства и постъпки, колкото и да говори за живота, светлината и любовта, той нищо няма да се ползва. Истинските постижения се придобиват само тогава, когато човек влезе във връзка с живота, светлината и любовта. При това, тази връзка не трябва да бъде еднократна, но многократна. За пример, с раждането си още човек е направил връзка с живота, но за да не го изгуби, той трябва непрекъснато да възстановява тази връзка. По същия начин той трябва постоянно да възстановява връзката си със светлината и с любовта. Връзката с Любовта може да се поддържа само с мисълта за Бога. Връзката с живота пък се поддържа с любов към хората. Който не обича хората, той не може да има живот. Връзката със светлината се поддържа с любов към физическия живот. Който не обича физическия живот, той не може да има никакво отношение към светлината. Най-главните, най-високите неща във физическия живот са светлината и топлината, затова ние трябва да обичаме целокупно този живот. Следователно без светлина и топлина ние не можем да разберем отношенията, строежа и проявите на целокупния живот. Щом не разберем живота, и любовта няма да разберем.

Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът“. Ако човек разбере пътя и живота, той ще разбере и истината. Истината пък включва в себе си всички разбрани неща. Лъжата включва в себе си неразбраните неща. Разбраните неща внасят живот, а неразбраните – смърт. Казано е: „Истината ще ви направи свободни“. Тя съдържа в себе си всички условия, в които животът, светлината и любовта се проявяват в своята пълнота. Стихът: „Аз съм пътят, истината и животът“, може да се преведе с думите: „Аз съм светлината, животът и любовта“. Пътят представлява физическия живот. Животът представлява човека. При това, животът се проявява само в Истината, в Мъдростта и в Любовта. Това подразбирал Христос с думите, изказани в стиха: „Аз съм добрият пастир“. Следователно всеки може да бъде добър пастир за себе си: добър пастир за своите мисли, добър пастир за своите чувства и добър пастир за своите постъпки. Това е проповядвал Христос преди две хиляди години, което и днес може да се приложи в частичния и в целокупния живот.

Беседа от Учителя, държана на 2 август 1931 г., 10 ч. сутрин.