(→Идеалът на ученика) |
м (→Идеалът на ученика) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
== Идеалът на ученика == | == Идеалът на ученика == | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| Ред 40: | Ред 12: | ||
Природата обича само ония, които имат висок идеал. Смъртта е нещастието на хората без идеал, а възкресението е излизането с висок идеал от дълбоките изби на материалния свят. (Високият Идеал). Душата на всеки един съдържа Божественото в потенциал. Проявяването на тази Божественост чрез подчиняване на вътрешната и външна природа е целта на живота. Постигнете го чрез работа, чрез молитва, чрез психическо подчинение, чрез философия, само чрез един, чрез няколко, или чрез всички тия методи и бъдете свободни. | Природата обича само ония, които имат висок идеал. Смъртта е нещастието на хората без идеал, а възкресението е излизането с висок идеал от дълбоките изби на материалния свят. (Високият Идеал). Душата на всеки един съдържа Божественото в потенциал. Проявяването на тази Божественост чрез подчиняване на вътрешната и външна природа е целта на живота. Постигнете го чрез работа, чрез молитва, чрез психическо подчинение, чрез философия, само чрез един, чрез няколко, или чрез всички тия методи и бъдете свободни. | ||
| − | Без идеал, животът, поне в този вид, в който ние го познаваме, като проявяващ се в известни форми, е невъзможен. Защо? Защото всяка форма, независимо от какво естество е тя, представлява от себе си постигната цел – идеал, към който се е стремило едно по-малко, или повече будно съзнание. Без идеал еволюцията е невъзможна. Идеалът е основния подтик за | + | Без идеал, животът, поне в този вид, в който ние го познаваме, като проявяващ се в известни форми, е невъзможен. Защо? Защото всяка форма, независимо от какво естество е тя, представлява от себе си постигната цел – идеал, към който се е стремило едно по-малко, или повече будно съзнание. Без идеал еволюцията е невъзможна. Идеалът е основния подтик за проява на живота, за това живот без идеал е невъзможен. Ако си представим един максимален песимизъм, който да изключва всяка вяра във възможностите за постигане на нещо, ние ще имаме резултат равносилен на смърт. Еволюцията представлява само стремежа на будното съзнание към реализиране на постоянно сменяващи се идеали – цели. Това са факти. Тъй мислят всички. Явно е, съществата – хора, или си създават идеали, или те им биват налагани от природата (защото тя има средствата за създаване на идеали, дори и у най-пасивния, като засяга мислите и чувствата му, или като действа чрез инстинкта). В този пункт се отличава ученикът от неученикът, в тесен смисъл казано. В широк смисъл взето, всички същества са ученици на един учител – скрития безкрайно разумен живот. |
| − | Идеалите на неученика са наложени от външните условия, които въздействат на неговите инстинкти и чувства. Тези идеали непрестанно се менят, а често си противоречат, поради което обстоятелство животът на този човек прави впечатление на не-ориентиран, хаотичен. Идеалът на ученика е един и | + | Идеалите на неученика са наложени от външните условия, които въздействат на неговите инстинкти и чувства. Тези идеали непрестанно се менят, а често си противоречат, поради което обстоятелство животът на този човек прави впечатление на не-ориентиран, хаотичен. Идеалът на ученика е един и вечен. Той сам по себе си никога не уголемява величината си; остава винаги зад границите на личното домогване. Той расте по сила, не вън, а вътре. Гонен непрестанно Вън, във външните обекти, той се реализира равномерно във всичките си посоки, но вътре. Всяка създадена форма се стреми да го реализира поне от части, но въпреки това, никоя създадена или създаваща се форма, каквато и да била тя, не го съдържа в себе си. Той е тъй обширен, че може да съзре през всичко съществуващо, зад всичко съществуващо, но не и във всичко съществуващо. Той може да съзре и зад цялата природа. Идеалът на ученика е идеалът на природата. Природата постоянно го съзерцава, постоянно се стреми в някое отделно свое творение, или чрез всичките на куп, да долови и предаде неговия образ. Образите се менят. Следователно, и природата като човек – ученик, само съзерцава върховния идеал, а той остава извън границите на нейните постижения. Тъй изнесен този Идеал е едва ли не недействителен, за това обикновено е пренебрегнат. Няма по-действителен идеал от него. Този идеал е поставен от началото на битието и ще свети над небосклоните на всички същества и на цялата природа до скончанието на вековете. Ще се въплащава в разни форми, били те физически или умствени, ще кърми велики идеи.Но всички тези, зараждайки се по силата на неговата творческа воля, ще изчезнат с времето, а той ще надживее и Времето и вечността дори. Към него се стреми всичко живо, абсолютно всичко, защото към него води единствения път, по който тече великия живот. Ученикът тъй схваща идеала, тъй живее с него. Само при едно такова положение можем да кажем, че ученикът и идеалът са едно, но не по същина, а в непреривния процес на реализиране на идеала в ученика през Вечността. Как ще бъдат разрешени ония Въпроси, които се слагат за разрешение пред стъпките на ученика и които имат капитално значение в неговия път? Тия въпроси са много, ще взема два-три. |
| − | 1. Дейност или бездействие. Дейността, движението, смяната на постигнатото с непостигнатото, по-съвършено обуславят еволюцията. Несполучливите опити в живота каляват воля, характер и мисъл и създават условия за по-сполучлив опит. Но дейността създава плодове, които обвързват дееца. От това се раждат всички страдания. Как ще се примирят тия две положения? Само вещия, прозиращия през всичко, но невъплатения в нищо Идеал може да примири тия два полюса. Той ще отнеме жилото на дейността с оглед на резултатите и ще я превърне в дейност – неприривно вечно реализиране на вечността във всеки настоящ миг. Под такава светлина практическите въпроси и задачи стават пак практически, но от един по-вътрешен характер. За ученика съществата и изобщо хората в частност са едно нищо, а именно частично реализиран и непрекъснато реализиращ се вечен идеал. Как би се чувствал ученикът в обществото? Как би се поставил там? Много ясно става от горе-казаното. Тъй разрешава ученикът всички въпроси. А за него собствено съществува само един въпрос: „дали всеки миг той реализира в себе си поне една безкрайно малка част от вечния идеал?“Идеалът на ученика е вечен. Той никога не се мени по същина. Преследван вън, той непрестанно се реализира вътре. Той | + | 1. Дейност или бездействие. Дейността, движението, смяната на постигнатото с непостигнатото, по-съвършено обуславят еволюцията. Несполучливите опити в живота каляват воля, характер и мисъл и създават условия за по-сполучлив опит. Но дейността създава плодове, които обвързват дееца. От това се раждат всички страдания. Как ще се примирят тия две положения? Само вещия, прозиращия през всичко, но невъплатения в нищо Идеал може да примири тия два полюса. Той ще отнеме жилото на дейността с оглед на резултатите и ще я превърне в дейност – неприривно вечно реализиране на вечността във всеки настоящ миг. Под такава светлина практическите въпроси и задачи стават пак практически, но от един по-вътрешен характер. За ученика съществата и изобщо хората в частност са едно нищо, а именно частично реализиран и непрекъснато реализиращ се вечен идеал. Как би се чувствал ученикът в обществото? Как би се поставил там? Много ясно става от горе-казаното. Тъй разрешава ученикът всички въпроси. А за него собствено съществува само един въпрос: „дали всеки миг той реализира в себе си поне една безкрайно малка част от вечния идеал?“Идеалът на ученика е вечен. Той никога не се мени по същина. Преследван вън, той непрестанно се реализира вътре. Той непрестанно се въплъщава във мислови и физически форми, непрестанно заражда и кърми велики идеи. Но всичките те, появили се по силата на творческата му воля, изчезват във всепоглъщащата паст на времето, а той ще надживее времето и вечността дори. Към него се стреми всички живо, защото към него води единствения път, по който тече живота. |
Текуща версия към 12:32, 30 април 2011
Идеалът на ученика
7 ч., с. К. Тулешков
Природата обича само ония, които имат висок идеал. Смъртта е нещастието на хората без идеал, а възкресението е излизането с висок идеал от дълбоките изби на материалния свят. (Високият Идеал). Душата на всеки един съдържа Божественото в потенциал. Проявяването на тази Божественост чрез подчиняване на вътрешната и външна природа е целта на живота. Постигнете го чрез работа, чрез молитва, чрез психическо подчинение, чрез философия, само чрез един, чрез няколко, или чрез всички тия методи и бъдете свободни.
Без идеал, животът, поне в този вид, в който ние го познаваме, като проявяващ се в известни форми, е невъзможен. Защо? Защото всяка форма, независимо от какво естество е тя, представлява от себе си постигната цел – идеал, към който се е стремило едно по-малко, или повече будно съзнание. Без идеал еволюцията е невъзможна. Идеалът е основния подтик за проява на живота, за това живот без идеал е невъзможен. Ако си представим един максимален песимизъм, който да изключва всяка вяра във възможностите за постигане на нещо, ние ще имаме резултат равносилен на смърт. Еволюцията представлява само стремежа на будното съзнание към реализиране на постоянно сменяващи се идеали – цели. Това са факти. Тъй мислят всички. Явно е, съществата – хора, или си създават идеали, или те им биват налагани от природата (защото тя има средствата за създаване на идеали, дори и у най-пасивния, като засяга мислите и чувствата му, или като действа чрез инстинкта). В този пункт се отличава ученикът от неученикът, в тесен смисъл казано. В широк смисъл взето, всички същества са ученици на един учител – скрития безкрайно разумен живот.
Идеалите на неученика са наложени от външните условия, които въздействат на неговите инстинкти и чувства. Тези идеали непрестанно се менят, а често си противоречат, поради което обстоятелство животът на този човек прави впечатление на не-ориентиран, хаотичен. Идеалът на ученика е един и вечен. Той сам по себе си никога не уголемява величината си; остава винаги зад границите на личното домогване. Той расте по сила, не вън, а вътре. Гонен непрестанно Вън, във външните обекти, той се реализира равномерно във всичките си посоки, но вътре. Всяка създадена форма се стреми да го реализира поне от части, но въпреки това, никоя създадена или създаваща се форма, каквато и да била тя, не го съдържа в себе си. Той е тъй обширен, че може да съзре през всичко съществуващо, зад всичко съществуващо, но не и във всичко съществуващо. Той може да съзре и зад цялата природа. Идеалът на ученика е идеалът на природата. Природата постоянно го съзерцава, постоянно се стреми в някое отделно свое творение, или чрез всичките на куп, да долови и предаде неговия образ. Образите се менят. Следователно, и природата като човек – ученик, само съзерцава върховния идеал, а той остава извън границите на нейните постижения. Тъй изнесен този Идеал е едва ли не недействителен, за това обикновено е пренебрегнат. Няма по-действителен идеал от него. Този идеал е поставен от началото на битието и ще свети над небосклоните на всички същества и на цялата природа до скончанието на вековете. Ще се въплащава в разни форми, били те физически или умствени, ще кърми велики идеи.Но всички тези, зараждайки се по силата на неговата творческа воля, ще изчезнат с времето, а той ще надживее и Времето и вечността дори. Към него се стреми всичко живо, абсолютно всичко, защото към него води единствения път, по който тече великия живот. Ученикът тъй схваща идеала, тъй живее с него. Само при едно такова положение можем да кажем, че ученикът и идеалът са едно, но не по същина, а в непреривния процес на реализиране на идеала в ученика през Вечността. Как ще бъдат разрешени ония Въпроси, които се слагат за разрешение пред стъпките на ученика и които имат капитално значение в неговия път? Тия въпроси са много, ще взема два-три.
1. Дейност или бездействие. Дейността, движението, смяната на постигнатото с непостигнатото, по-съвършено обуславят еволюцията. Несполучливите опити в живота каляват воля, характер и мисъл и създават условия за по-сполучлив опит. Но дейността създава плодове, които обвързват дееца. От това се раждат всички страдания. Как ще се примирят тия две положения? Само вещия, прозиращия през всичко, но невъплатения в нищо Идеал може да примири тия два полюса. Той ще отнеме жилото на дейността с оглед на резултатите и ще я превърне в дейност – неприривно вечно реализиране на вечността във всеки настоящ миг. Под такава светлина практическите въпроси и задачи стават пак практически, но от един по-вътрешен характер. За ученика съществата и изобщо хората в частност са едно нищо, а именно частично реализиран и непрекъснато реализиращ се вечен идеал. Как би се чувствал ученикът в обществото? Как би се поставил там? Много ясно става от горе-казаното. Тъй разрешава ученикът всички въпроси. А за него собствено съществува само един въпрос: „дали всеки миг той реализира в себе си поне една безкрайно малка част от вечния идеал?“Идеалът на ученика е вечен. Той никога не се мени по същина. Преследван вън, той непрестанно се реализира вътре. Той непрестанно се въплъщава във мислови и физически форми, непрестанно заражда и кърми велики идеи. Но всичките те, появили се по силата на творческата му воля, изчезват във всепоглъщащата паст на времето, а той ще надживее времето и вечността дори. Към него се стреми всички живо, защото към него води единствения път, по който тече живота.