Разлика между версии на „Трите зрънца*“

Текуща версия към 21:09, 11 април 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Светото място

Светото място - София 1939 г.

ТРИТЕ ЗРЪНЦА

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Размишление.

Представете си, че са ви дадени три зрънца за изследване. Едното зрънце е пясъчно, второто – житно, а третото – зародиш от някое млекопитаещо. Какви резултати ще се получат от трите зрънца, ако им притурите единица калория топлина? От топлината пясъчното зрънце ще се разшири малко, житното – ще почувства импулс за растене, а зародишът на млекопитаещото ще се зачене. Значи, при нагряване неорганичната материя се разширява само, а органичната започва вътрешно да расте. Изобщо процесите, които стават в неорганическата материя, са по-прости от тия, които стават в органическата. Ако в органическия и психическия свят човек постъпва както в неорганическия, той ще се натъкне на едно вътрешно ограничаване в себе си. Дойде ли до механизиране на органическите процеси, човек приготвя условия за склероза в организма си. Склерозата не е нищо друго, освен изгубване на пластичността на организма. Това се дължи на недоволството, на което човек се натъква. За да се справи с анормалните състояния на своя физически и психически живот, човек трябва да изучава окултната наука. Тя дава методи за съграждане на здраво, мощно тяло, за реорганизиране на човешките мисли и чувства, за укрепване на нервната система. Щом придобие това нещо за себе си, човек ще го приложи и в обществото. Ако е мъчно човек да приложи тия методи към себе си, още по-мъчно е да ги приложи в обществото.

Една от задачите на окултния ученик е да се справи с недоволството си. На какво се дължи недоволството? Много причини има за недоволството: външни и вътрешни. Запример, убоде ли ви някой с игла, вие веднага ставате недоволни. Тази игла може да се забие в тялото – да предизвика физическо недоволство, но може да се забие в сърцето и в ума – да предизвика сърдечно и умствено недоволство. Обаче, има случаи, когато една и съща причина може да произведе недоволство, а може и да не произведе. Ако вашият възлюбен ви убоде с игла, вие няма да се сърдите. Ако ви убоде човек, когото не обичате, веднага ще станете недоволни и ще му се разсърдите. Коя е причината, че в първия случай човек не се сърди, а във втория се сърди, не е известна. Това остава тайна, но не напълно.

В света съществуват три вида тайни: тайна на физическия, на духовния и на Божествения свят. Тайните на физическия свят могат да се разкрият напълно, 100%; тия на духовния свят – отчасти само, 75%, а тайните на Божествения свят всякога остават скрити. Обикновеният човек не може да проникне в тайните на Божествения свят. Отидете ли при извора, ще видите, че винаги една част от него остава закрита. Това е мястото, от дето водата изтича. Това е главата на извора, т.е. неговата Божествена проява. Искате ли да измерите дълбочината и интензивността на извора, свойствата и качествата на неговата вода, застанете на мястото, което представя духовната част на извора, т.е. неговите дробове. Дойдете ли до физическата проява на извора, ще спрете вниманието си на неговата дължина, т.е. разстоянието от главата на извора до морето. Като измервате дължината му, вие не можете вече да говорите за чистотата на водата. Можете ли да съдите за чистотата на извора от водата на реката, произлязла от него? Все има известно уподобяване, но за да определите каква е всъщност разликата между физически, духовен и Божествен живот, вие трябва да държите вътрешна връзка между Бога и своята душа. Божествените неща са всякога закрити. За да разберете съдържанието им, вие ще ги развалите.

Някой иска да разбере какво представлява той като човек, като его. Този въпрос не се разрешава. Никой досега не е отговорил на този въпрос. Ще каже някой, че е душа, че е его. Това са думи, които не разрешават въпроса. Или ще кажете, че човек мисли, чувства, действа, движи се, пее, играе. И това още не е човекът. Човек не е нито в мисълта, нито в чувствата си, нито в постъпките си, нито в движението. Дойдете ли до Божественото, не пипайте. Някой казва, че иска да се изяви, да покаже кой е и какъв е, да разкрие целия си живот. Човек трябва да знае, че цялата слънчева система даже не може да го побере. Колкото да се разкрива, няма къде да направи своето изложение. И като знае какво представлява, човек все пак трябва да бъде смирен. Смирението е закон за запазване на енергиите. С малко енергия смиреният извършва добра работа.

Сега да се върнем към трите зрънца, на които се прибавя по единица калория топлина. От топлината пясъчното зрънце ще се разшири само. То може да се уподоби на човек, който е придобил голямо наследство, но гледа на живота механически. С получените пари той ще си направи къща, ще я нареди добре и ще се радва, че ще може да живее охолно. Житното зърно като получи топлина, ще придобие импулс за растене. То може да се уподоби на човек, който е дал ход на вътрешния живот в себе си. От приетата топлина в себе си зародишът на млекопитаещото започва да се развива. Това семе може да се уподоби на човек, който изучава смисъла на живота. Следователно единицата топлина, съзнателно поставена в трите свята, извършва три различни служби. Живо нещо е топлинната енергия, вследствие на което влезе ли в тялото, тя произвежда оживяване, в сърцето – въодушевление, а в ума – светлина. Значи една и съща енергия произвежда три различни резултата според областта, в която прониква. Като влезе в тялото и не намери отглас, топлинната енергия отива в сърцето; ако и там не намери отглас, тя отива в ума; ако и там не намери отглас, отива във висшите области на живота. Добре е дето мине, да остави и да вземе нещо и да се върне към своя източник. Какво ще вземе от човека? Неговите недъзи, недоволства, скърби и страдания. Тя ще ги занесе в ретортите на Божествения свят, дето ще ги превърне в нещо възвишено и красиво. Това, което хората считат безсмислено в Божествения свят, се превръща в нещо смислено.

И тъй, изучавайте окултната наука, нейните методи и закони, за да ги прилагате във всекидневния живот, да го осмислите и обновите. Това значи да мине човек от обикновено състояние във възвишено, в което всичко преживяно изчезва, окапва, както листата на дърветата. И в края на краищата от човека остава корен за основа на физическия живот, стебло – за основа на духовния свят и клони – за основа на Божествения свят. На земята човек може да е бил виден, знаменит, но влезе ли във висшия свят, от него остават само три неща: корен, стебло и клони.

Като ученици на Велика Школа от вас се иска геройство, юначество. За да се насърчите в тази област, вие трябва да проследите живота на революционерите, да видите с какво въодушевление са се хвърляли те в борбите. Град куршуми се сипят пред тях и около тях, но те вървят напред. Трябва ли човек, който е изпълнен с велики идеи, да се страхува от живота? Вие сте изпълнени с велики идеи, а въпреки това се страхувате. Вземете пример от великите хора в света, които са излагали живота си за своите идеи и убеждения. Тези хора могат да ви дадат добри уроци, да ви помогнат в трудни моменти на живота ви. Поради изсичане на горите и избиване на млекопитаещите, хората се натъкват на големи страдания, без да могат да си помогнат. Те не подозират, че животните и растенията представляват резервоар на жизнени сили за растенето и развитието на човека. С изтребването на млекопитаещите жизнената им енергия се разпръсва в пространството. Понеже хората не могат да се свързват пряко със силите на природата, те се лишават именно от ония жизнени сили, които възприемат от животните: Казано е в Писанието: „Не се свързвайте със света” Това значи: не се свързвай с илюзиите на света.

Сега, на вас се казва да не се свързвате с нисшите животински прояви, но да използвате техните жизнени сили. Те са космически сили, необходими за развитието ви. Като приемате тия сили съзнателно, вие ще примирите физическия свят с духовния и с Божествения. Тези светове са неразривно свързани помежду си. Живейте съзнателно и изучавайте мислите, чувствата и желанията си. Не се смущавайте, че не сте постигнали известно желание. Всяко желание се реализира на определеното за него време. Същото се отнася и до мислите и чувствата на човека. В това именно седи красотата на живота.

От вас се иска внимание, да не пропуснете времето за проява на дадена мисъл, на дадено чувство или желание. Пропуснете ли времето им, ще изпаднете в такова положение, че на 30 годишна възраст ще пожелаете това, което е за 80 годишна възраст; или на 80 годишна възраст ще пожелаете това, което и за 30 годишен човек. Спазвате ли съответното време за всичко, вие ще придобиете особена пластичност и здравина на тялото си, които ще се отразят благотворно върху живота на душата и на духа ви. Искате ли да хармонизирате живота на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа, турете за основа на живота си идеята за братството и приятелството.

Съвременните хора говорят за братство и приятелство, но като дойдат до приложение, не издържат. Те се натъкват на ред атавистични чувства, мисли и желания, които нарушават чистотата на братството и приятелството. Рядко ще срещнете мома или момък, които да запазят помежду си братски и сестрински отношения. В края на краищата в тях възникват такъв род чувства и мисли, които помрачават светлината в техния живот. Те не трябва да се смущават, но трябва да се справят със своя атавизъм. Какво от това, че някой ял и пил? Трябва ли за сметка на миналите поколения да страдате? Други са яли и пили, а вие се нагърбвате да плащате техните дългове. В Писанието е казано, че за всяко престъпление се въздава до четвъртия род. Един от древните пророци е казал, че който яде киселец, зъбите му скоминясват. С други думи казано: който пипа огън, той непременно ще се изгори. Ако бащата е ял киселец и ако е пипал огън без участието на сина, само бащата ще носи последствията на своя изопачен живот. Обаче, ако бащата и синът са пили заедно, и двамата ще носят последствията от своя ненормален живот. Това не значи, че трябва да се страхувате от влияния. Каквото и да правите, вие сте потопени в света, от чиито влияния не можете да се освободите. Благодарете на разумните братя и сестри, които грижливо пазят телата ви, когато се излъчвате във време на сън. Ако нямаше кой да пази телата ви, вие щяхте да ги намерите ограбени и разрушени.

И тъй, дойдете ли до Божественото, спрете се с всичкото уважение и почитание, без да го отваряте. Ще дойде някой да ви пита вярвате ли в Бога. Ще кажете на този човек: Мога да ви говоря върху астрология, хиромантия, графология, но по въпроса вярвам ли в Бога не казвам нито дума. Това е въпрос, от който стоя далеч, не се занимавам с него. – Съществува ли Бог? – И с този въпрос не се занимавам. Когато запитали Хермеса, великия Учител на Египет, какво представлява злото и грехът, той стиснал устни и премълчал. Ако бяха задали този въпрос на някой обикновен човек, той щеше да извади ножа от ножницата си, да разреже връвта, която свързва злото и ще започне да говори. Не, стане ли въпрос за злото, ще стиснете устни и ще мълчите, както Хермес е мълчал. Отворите ли устата си, ще я напълните с нещо лошо. Тъй щото, не говорете за злото, но дръжте се за доброто и за красивото в света. Нека доброто и красивото в света бъдат място за почивка в живота ви. Нека красивото и Доброто бъдат вашите ръководни начала.

Съвременните хора обичат да философстват и се натъкват на въпроса за душата, която разглеждат ту като материално, ту като духовно проявление. Когато говорим за душата, ние имаме предвид космичната душа, която съдържа всички слънца в себе си. Те представляват нейни клетки, в които тя прониква, за да ги движи. Космическата душа манипулира с тия слънца както желае. Следователно тя е господарка и на материалната, и на духовната им страна. Когато съществата не са пробудени още ние казваме, че космическата душа е материална. Пробудят ли се съществата, започнат ли да се движат, в тях се проявява духовното естество на душата. Казваме, че всичко в природата е одухотворено. И най-после, когато съществата започнат да живеят смислено, да мислят и да чувстват правилно, казваме, че душата проявява своето Божествено естество. Каквото и да се говори за душата, каквито теории да чете, в края на краищата всеки трябва да задържи онова вътрешно разбиране, което има в себе си. Не е важно, че не може да го изкаже с думи. Важно е, че това понятие, което той има за душата, го задоволява.

Христос казва „Скръбна е душата ми до скръб.” Тези думи изразяват материалното състояние на душата. Те подразбират някаква физическа болка. Когато някой счупи ръката си или крака си, казва: Заболя ме душата. Значи болката е толкова силна, че се отразява в душата. Мине ли болката, всичко се забравя. Обаче има състояния, които са по-страшни от всякаква физическа болка. Те се отразяват на духовното състояние на душата. При онова положение човек мъчно забравя това, което е преживял. Според някои учени душата представлява съвкупност от умствени способности в човека. Умствените способности са в зависимост от проявите на сърцето и волята. Значи душата представлява сбор от прояви на ума, на сърцето и на волята на човека. Дойдете ли до френологията, тя разглежда тия прояви по друг начин. Тя изучава умствените способности на човека според развитието на различните мозъчни центрове и от тях вади заключение за интелигентността на човека.

Като ученици вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да пресъздадете своя мозък, да преработите неговата материя. Това не се постига в един живот. Много работа се изисква от човека, докато постигне съвършенство. Ако изучавате клетките на човешкия мозък, ще видите, че клетките на моралния човек се различават коренно от тоя на обикновения човек, а още повече от тия на престъпника. Каквото е изработил човек в един живот, оттам нататък ще продължава да работи. Нищо в природата не се губи. Следователно дето и да са разпръснати клетките на даден човек в пространството, в края на краищата, когато той отново слиза на земята, всички негови клетки ще се съберат на едно място и ще образуват новото му тяло. В създаването на човешкия организъм се крие голямата мистерия. Когато се казва, че планетите имат влияние върху човешкия организъм, това показва, че те са му дали нещо. Това е закон в природата. Влияния има само там, дето съществуват отношения на вземане и даване. Като знаете това, вие трябва да бъдете смели и решителни. Това не значи да мислите, че всичко можете да направите. Има неща, които човек безусловно може да направи, но има и такива, които не може да направи.

Един стар дядо възседнал магарето си, а редом с него вървяло едно младо момче и си говорели. Момчето казало: Дядо, хайде да си поговорим по някой философски въпрос. – Хайде, дядовото, аз съм стар, опитен, всичко зная и всичко мога да направя. – Не, дядо, макар и да си стар, не можеш да направиш всичко. – Всичко мога да направя, дядовото. – Щом всичко можеш да направиш, слез от магарето, аз да се кача на него, а ти да вървиш пещ. – Виж, това не мога да направя. След няколко дена младото момче се качило на магарето си – отивало в града. То настигнало дядото, поздравило го и продължило пътя си. Дядото го извикал и му казал: Синко, хайде да поговорим за една работа, която може да стане. – Каква е тази работа? – Да слезеш от магарето, за да се кача аз. Момчето веднага скочило на земята и казало на дядото: Заповядай, дядо, качи се на магарето, аз мога да вървя пеш. Значи това, което за стария е невъзможно, за младия е възможно.

Следователно, когато някой се запита дали е млад или стар, нека си отговори може ли да слезе от магарето, да отстъпи на дядото, а той да върви пеш. Ако може да направи това, той е млад; не може ли да го направи, той е стар. В дадения случай магарето ще послужи като символ, с който ще разрешавате задачите си. Намерите ли се на кръстопът, кажете в себе си: Мога ли да сляза от магарето да отстъпя или не мога? Какво правят повечето хора? Щом с намерят пред известна мъчнотия, те казват: Защо ми дойде тази мъчнотия на главата? Все аз ли трябва да страдам? Кога ще се смекчи съдбата към мене? Каквито въпроси да си задава, човек не може да си отговори защо страда. Не е той единственият, който страда. Всички хора страдат. Той е стар, има здрави очи и уши, да вижда и да чува добре; има здрави ръце и крака, да ходи и да работи; има книги на разположение, да се просвещава. Какво повече иска? Наред с него седи сляп и глух човек, който не може да работи, но благодари на Бога и за това положение. Кой от двамата стои по-високо? Казано е в Писанието: „Който изтърпи докрай, той спасен ще бъде. Следователно ще дойде ден, когато тия двама души ще сменят положението си: на недоволния ще се отнемат благата и ще се дадат в ръцете на доволния.

Сега от всички хора се изисква да дойдат до съзнателно разрешение на въпросите. Задачата на човека не седи в избягване на страданията. Човек трябва да страда, но разумно. Когато страда, той трябва да придобива нещо красиво. Не е въпрос да убива желанията си, но да ги облагородява, докато един ден ги постигне. Красивите желания са бистра планинска вода, която полива всичко, каквото срещне на пътя си. Като не могат да реализират желанията си, мнозина се обезсърчават и започват да отричат всичко.Те казват: Бог не съществува, душа не съществува. Ако наистина душа не съществува, защо хората се занимават с въпроса за нейното съществуване или несъществуване? Душата съществува, затова, именно, хората се занимават с нея. Човек обича да говори за това, което знае. Тази е причината, поради която човек всякога говори за живота, за душата, за добродетелите. Без тия неща слизането на земята е безпредметно. Най-понятна и близка идея за човека е тази за живота. Каквото и да прави, човек все за живота говори. Той излиза от него и се връща към него. Какви са формите на живота, това не е важно. Формата се определя от мислите и чувствата, от подтика на душата и на духа. Колкото по-мощен е духът и по-възвишена душата, толкова по-сложна и красива е формата, в която животът ще се излее. За да разбере живота в неговата пълнота и целокупност, човек би трябвало поне за момент да влезе във всички форми, да разбере състоянието, в което се намират. Това, обаче, може да направи само адептът, само посветеният. Затова е казано на слабия да не се свързва с грешния, да не би и двамата да паднат заедно. Само силният може да се свързва със слабия и с грешния, и то временно, докато ги повдигне.

Като ученици от вас се иска силна, съсредоточена мисъл. За да постигнете това, вие трябва да правите ред упражнения и усилия. Запример, вие сте се наели да издавате списание „Житно зърно”. Какво показва името на списанието ви? Че трябва да орете, да сеете и да жънете. Ако почвата му не е добра, трябва да я наторите. Ако има плевели между житото, трябва да ги оставите настрана, да не се смущавате от тях. Почвата на списанието ви ще се подобри с увеличаване на материалните средства. Колкото повече абонати имате, толкова по-добре ще върви списанието. Ако има абонати, които не искат да плащат, ще гледате на тях като на плевели, които сами по себе си ще отпаднат. Работете усилено с мисълта си, да заставите абонатите си да плащат, а тия, които не са се записали, да се запишат. С мисълта си можете да постигнете големи резултати. Мощно нещо е човешката мисъл! Тя прониква навсякъде и преобразява нещата незабелязано. Единствено препятствие на вашето списание е материалната му подкрепа. За да знаете как ще върви, направете му хороскоп, да видите кои планети му влияят благоприятно и кои – неблагоприятно. С издаване на списанието ще се изпита вашата разумна воля, вашият ум и вашето сърце. За всичко това обаче се иска искреност и чистота: искреност на списването му, както и в прокарването на самото списание в обществото.

— Само светлият път на Мъдростта води. към Истината.

21. лекция от Учителя,

държана на 20 февруари 1927 г. София - Изгрев.