Разлика между версии на „Трите свещи“

Текуща версия към 21:01, 10 февруари 2012

Общ Окултен Клас-ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГОДИНА (1943–1944)

КНИГА: Новият светилник

Трите свещи

Упражнение за дишане с движение на ръцете.

Издигане ръцете нагоре, над главата; допиране пръстите на ръцете на темето; спущане ръцете надолу.

На фигура 1. има три концентрични кръга. Външният кръг (1) представя физичния човек, т. е. физичната сила на човека. Вторият кръг (2) представя възможностите и условията, при които човек приема топлината. Третият кръг (3) представя възможностите и условията, при които човек приема светлината. Диаметърът на външния кръг показва, как се проявява човек, като приема енергиите от трите кръга, т. е. от трите свята – физичния, духовния и умствения. Когато приема повече сила, човек работи повече на физичния свят. Когато приема повече топлина, той е по-разположен и работи повече в областта на чувствата. Когато приема повече светлина, той работи повече в умствения свят. Казваме, че тоя човек повече мисли. Силата, топлината и светлината представят три запалени свещи, с които човек работи. Успехът на човека зависи от количеството на силата, топлината и светлината на тия свещи. Като не разбира това, някой иска да се прочуе, без да разполага с тия свещи. Как ще се прослави, като магарето ли?

Когато създал света, Бог запитал всички животни, доволни ли са от положението си. Понеже магарето имало малък ръст, казало на Господа, че е недоволно от ръста си. Всички животни минавали край него и му се присмивали, че било малко, че никой не го забелязвал. То пожелало да има по-голям ръст, като другите животни, и да има силен глас, всички да го чуват. Бог задоволил желанието му: дал му по-голям ръст и по-силен глас, отдалеч да го чуват. Като заревало, магарето изплашило всички животни. Силен е гласът на магарето, но без съдържание. Човекът видял магарето, харесал ръста му и го поставил в градината си да я пази от врабчетата и други птици. Понеже птиците хвъркали от дърво на дърво, магарето влязло в ролята си и започнало да ги гони. Така то изтъпкало всички цветя и зеленчуци. Като дошъл господарят, видял пакостите, които магарето направило, набил го добре и го изгонил от градината. Въпреки това, магарето минавало за умно същество.

Когато първият цар в света щял да се жени, повикал магарето да си даде мнението за царицата. То погледнало царицата и казало: С тая царица царят ще започне живота си добре, но ще свърши зле. Със смелостта си, магарето си създало голяма беля на главата. От тоя момент всички го взели за присмех, как си позволило да даде мнението си за царицата. И досега, като реве, магарето казва: Не давай мнението си за царицата на света. С други думи казано: Не давай мнението си за истината. Живей в истината, без да говориш за нея. Не давай мнението си за мъдростта. Живей в мъдростта, без да говориш за нея. Не давай мнението си за любовта. Живей в любовта, без да говориш за нея. Ако те питат нещо за любовта, мълчи, нищо не казвай; ако те питат нещо за мъдростта, мълчи; ако те питат нещо за истината, мълчи. Сегашните хора страдат, защото говорят за любовта, за мъдростта и за истината, без да ги познават.

Да оставим настрана анекдотите. Във всеки анекдот се крие известна истина. За да проникне в тая истина, човек трябва да мисли. Ако не мисли, нищо няма да разбере. Който не мисли, очаква щастието му да дойде отвън. По кой начин ще дойде щастието? То иде от красотата, от здравето, от доброто, от разумността, от силата. Красивият човек е щастлив; здравият е щастлив; добрият е щастлив; разумният е щастлив; силният е щастлив. И обратно: грозният, лошият, болният, глупавият, слабият не са щастливи. Някой се оплаква, че хората не го обичат. Как познава това? Каква е неговата мярка за любовта? Любовта не е нещо материално, да се тегли на везни. Тогава, как познавате, че ви обичат много, или малко? Има три начина, по които познавате, обича ли ви човек, или не ви обича. Който ви обича, внася светлина, топлина и сила във вас. Като влезе в стаята ви, светлината на лампата ви се увеличава. Обичате ли някого, вие трябва да внесете поне едно от трите блага в него: или светлина, или топлина, или сила. Ако внесете светлина в него, небето му ще се проясни; ако внесете топлина, растенията му ще се развиват добре; ако внесете сила, здравето му ще се увеличи.

Днес всички говорят за идването на новата култура. Как се познава, че новата култура ще дойде? Тя ще разпредели правилно светлината, топлината и силата в човешкия организъм. Когато тия сили не са правилно разпределени, човек се усеща неразположен. Някой казва: Криво ми е нещо. Криво му е, защото не възприема добре светлината, топлината и силата в природата. Който възприема силите на живата природа, той всякога е разположен.

Сега ще направя един опит с вас, да видя, какво е вашето възприемане в музикално отношение. Ще ви изсвиря едно музикално парче, да видя, какво ще възприемете: светлина, топлина или сила. Може да възприемете нещо, а може и нищо да не възприемете – това да не ви смущава. Опитът е важен за мене, да видя, доколко сте чувствителни в музикално отношение. Искам да проверя, хармонични ли са вашите възприятия, или не са хармонични. Това, което ще ви изсвиря, има валидност до една година. Някой може да възприеме нещо още днес, друг – след няколко дена, седмици или месеци. Не е важно, дали по-рано, или по-късно ще възприеме. Законът действа до една година.

Светът е основан на същия закон – на хармонията. Рано или късно, човек трябва да възприеме тая хармония – музиката в природата. Цялата природа е проникната от музика. Невидимият свят свири, видимият свят също свири. За оня, който възприема музиката, нещата стават бързо; за оня, който не я възприема, нещата стават бавно. Ще каже някой, че сам той свири. Това не е достатъчно. Важно е, как свири. В музиката – вокална, или инструментална, всички тонове не се обичат еднакво. Ако съчетаете няколко музикални тонове, които не се обичат, ще създадете музикална караница, музикален спор. Това става рядко, но най-малкият музикален спор произвежда известен ефект в света на светлината, в света на топлината или в света на силата. Светът на светлината е Божественият свят. Светът на топлината е ангелският свят. Ангелите се занимават с растителното царство. Цветята представят изложба на ангелите. Светът на силата е човешкият свят. Човешките мисли и чувства са цветя, които човек излага в невидимия свят. Някои мисли са подобни на магарешкия трън.

Човек трябва да носи три запалени свещи, за да се справя с мъчнотиите в живота си. Първата запалена свещ е свещта на Божествената мисъл. Тая свещ трябва всякога да гори и свети. Втората свещ е на Божествената топлина. Третата свещ е на Божествената сила. И трите свещи трябва постоянно да горят. Първата свещ е свързана с извора на мъдростта; втората свещ е свързана с извора на любовта; третата свещ е свързана с извора на истината. Когато и трите свещи в човека горят, той има правилно разбиране. Той е добър, гениален и светия. За него е безразлично, какво положение заема на земята. Какво ще придобиеш, ако живееш в царски палат? Умният човек и в палат, и в колиба да е, все умен си остава. Глупавият и в палат, и в колиба да е, все глупав си остава. Ако си глупав, но имаш сила и добро сърце, какво ще направиш с тях? Бог създаде човешкия свят за развлечение и на хората, и на висшите същества, които отвреме навреме слизат на земята да се развличат. Понякога и Бог се развлича с хората. Както и да постъпват те, Бог гледа на тях с приятност. Според Бога, всички човешки мисли, чувства и постъпки са на място. От всичко Той прави нещо хубаво. Преди години присъствах на сказката на един велик художник в Америка. За да изпитат изкуството му, хората чертаеха различни линии на дъската, без ред, разхвърляни, и той ги съчетаваше така, че от тях създаваше красиви образи и хармонични фигури. Той поставяше всяка линия на своето място.

Съвременните хора не са още добри майстори, добри рисувачи и художници. Всяко противоречие е част от цялото. Ако се натъкнете на едно противоречие и не го възприемете като част от цялото, или като линия от една рисунка и не можете да го поставите на мястото му, вие не сте добри художници и добри майстори. Казвате за даден човек, че е лош. В какво се заключава неговата лошавина? – Че, като бакалин, не теглил точно, давал по десетина грама захар по-малко. Какво са десет грама днес? Някой протестира даже и за три грама. Какво са три грама? Колко бучки захар се съдържат в един килограм? Не сте броили. Колко житни зърна има в един килограм жито? – До 12 – 16 хиляди зрънца, зависи от житото. Ако житото е едро, в един килограм има 12 хиляди зрънца; ако е по-дребно, има 14 хиляди; ако е още по-дребно – 16 хиляди. С един килограм жито годишно, човек може да направи много нещо. Имаш нужда от хляб. Какво ще направиш? Ще вземеш едно житно зърно, ще го покриеш отгоре с една кърпа, ще туриш ръката си върху нея и след 5 – 10 минути ще имаш готов, пресен хляб. Искаш ябълки. Ще вземеш друго житно зърно, ще го покриеш с една кърпа, ще туриш ръката си отгоре и след няколко минути ще имаш ябълки. Каквото пожелаеш, ще имаш. Какво по-лесно от това? Така животът ви ще се улесни. Ти седиш и мислиш, отде да купиш зарзават. Вземи десетина зърна в джоба си, завий ги в една кърпа, тури ръката си отгоре, помисли малко, отправи ума си нагоре, и зарзаватът ще дойде. Знание е нужно на човека! Добрият цигулар вземе цигулката си, настрои я и свири – знае да свири. Неопитният и при хубава цигулка не може да свири. Ако можете да настроите ума си в съгласие с Божествения свят, всичко става; ако можете да настроите сърцето си в съгласие с духовния свят, всичко става; ако можете да настроите волята си в съгласие с човешкия свят, всичко става. Днес тия неща са невъзможни, но в бъдеще невъзможното ще стане възможно.

Често хората се срамуват. От какво се срамуват? Да се срамуваш от лъжата, от лошите думи, от лошите мисли и чувства, разбирам. Да се срамуваш, че нямаш обувки, шапка, дрехи, това не разбирам. Едно време беше срамно да ходиш гологлав или бос, но сега, повечето хора ходят гологлави и боси, без да се срамуват. Едно време гологлавият минаваше за смахнат, а днес, да ходиш гологлав, е в реда на нещата. В това отношение, хората са прогресирали.

Не е важно, дали си гологлав или с шапка, бос или обут; важно е да имаш разположение. Светът на светлината изисква свобода. Който се движи в тоя свят, трябва да бъде свободен. Не можеш да мислиш свободно, ако не влезеш в Божествения свят. Светът на топлината също изисква свобода. Не можеш да чувстваш свободно, ако не влезеш в духовния свят, т. е. в света на топлината. Светлината регулира топлината, а топлината – силата. Следователно, свободният в Божествения свят е свободен и в духовния; свободният в Божествения свят е свободен и във физичния. Светлината и топлината са подбудителни причини във висшите светове. Чрез тях разумните същества регулират силите на физичния свят.

Мнозина искат да бъдат силни. На физичния свят това е възможно, само когато възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Който не възлюби Бога по тоя начин, за него е затворен светът на светлината, светът на топлината и светът на силата. Когато обичаш Бога, за тебе е отворен и физичният, и духовният, и Божественият свят. Ако не обичаш Бога, целият свят е затворен за тебе. Ти се чувстваш изолиран от всички, нещо ти е мъчно, животът няма смисъл за тебе. Натук се луташ, натам се луташ, търсиш причината за това. Причината е проста – светлина нямаш. Достатъчно е да внесеш една малка газена лампа в стаята си, за да се ориентираш. Без светлина постоянно ще се блъскаш. Всички хора живеят в човешкия свят, но постоянно се блъскат. – Защо се блъскат? – Светлина нямат. Сегашният свят, в който хората живеят, е крайно объркан, поради което се ражда голямото разнообразие във вкусове, в желания, в мисли и в чувства. Малкото дете посяга към голяма ябълка. То не знае, че понякога големите ябълки не са много вкусни. И възрастните, и старите също търсят големи ябълки. Тия ябълки ще ни ползват в бъдеще, но не и днес. Може ли едногодишното дете да изяде една ябълка? Когато човек стане на 120 години, тогава ще яде големи ябълки, а сега, докато е в ранната си възраст, ще яде дребни ябълки.

Казва някой, че хората не го обичат. Това е неразбиране на любовта. Човек сам себе ся не изявява, но съществата, които го обичат, се проявяват. Ако си женен, в тебе живее жена ти, която те обича. В жената живее мъжа й, който я обича. Следователно, мъжът прави това, което жената в него прави; жената прави това, което мъжът в нея прави. Мъжът мисли, че е господар на себе си, че той се проявява. И жената мисли същото. Ако им се каже, че друг се проявява чрез тях, ще се засегнат. И детето иска да господарува. Значи, всеки, който иска да господарува, е дете. Той носи в себе си желанието на детето.

В Русия, между простите хора, съществувало поверието, че бедният на земята е богат на небето. Простият войник си мислел: Щом на земята съм прост войник, в другия свят ще бъда генерал. Една разбойнишка банда срещнала един пиян руски войник, който едва се държал на краката си. Те решили да го използват. Взели го със себе си и го завели в един богат дом, дето го облекли в генералска униформа. Един от разбойниците му казал: Ти си вече на другия свят. На земята беше прост войник, а тук си генерал. Виж, как си облечен. Той се погледнал и се зарадвал. Сега вече можеш да заповядваш като генерал. Каквото заповядаш, ще се изпълни. Той плюл на пода, и разбойниците го изчистили. Плюл на друго място, пак изчистили. – Искам да ям. Веднага му сложили да яде. – Водка искам. – Само водка няма тук; всичко друго ще ти дадем, но не и водка. Като слезеш на земята, ще ти дадат водка. По едно време генералът пожелал да му намерят мома да се ожени. Намерили мома, но трябвало да се доставят дрехи и скъпоценности за младоженците. Няколко души от бандата тръгвали с генерала заедно по магазините да купуват нужните вещи. Влезли в един голям магазин, избрали най-хубавите скъпоценности, срещу които дали една малка сума. След това се обърнали към касиера с думите: Понеже купувахме много неща от разни магазини, останалата сума ще платим допълнително. Генералът ще остане тук, докато донесем парите. Генералът се озъртал натук-натам, очаквал другарите си. В това време по улицата минал неговият офицер. Войникът го извикал, спрял го и казал: На земята аз ти се подчинявах и давах чест; сега ти ще ми се подчиниш. Офицерът познал своя войник, но не могъл да разбере, какво е станало, че облякъл генералска униформа. Въпреки [не?]желанието си, той му дал чест. После съобщил, дето трябвало, за станалото, и бързо съблекли войника. Това го накарало да изтрезнее. Всички разбрали, че тук е намесена разбойническа банда, но най-много пострадал търговецът.

Каква е разликата между реалния и нереалния свят? Реалният свят е без сенки. Той е Божественият свят. Всички останали светове, за да бъдат разбрани, имат сенки. Божественият свят, като реален, няма сенки, затова остава неразбран. На физичния свят сенките представят противоречията. Чрез тях светът става разбран. Следователно, всички противоречия и дисонанси в музиката, в говора, в живота са необходими за човешките умове. Те изясняват нещата. В бъдеще противоречията ще изчезнат. Казваш, че някой те обидил. Ти се чувстваш обиден, защото разбираш смисъла на думата. Щеше ли да се обидиш, ако беше ти казал същата дума на френски или на английски език? Виждаш, че човекът ти говори нещо, но не разбираш езика му и не се обиждаш. В тоя случай няма никаква обида. В Божествения свят не съществува никаква обида. Там няма лоши и обидни думи. Влезеш ли в човешкия свят, обидата върви след тебе и пред тебе. – Какво е Божественият свят? – Свят, в който не съществуват никакви обидни и лоши думи. Влезеш ли в тоя свят, колкото и да искаш да се гневиш, не можеш; колкото и да желаеш да обидиш някого, не можеш. Щом влезеш в Божествения свят, веднага забравяш всички обиди и злини. Излезеш ли от него, веднага си спомняш лошото. – Защо е така? – Не е важно, защо е така, но факт е, че на физичния свят лошото се помни, а в Божествения свят се забравя.

Преди години бях в Търново. Един господин дохождаше често при мене, да иска пари. Колкото пъти дохождаше, всякога му давах. Един ден му казах: Слушай, вместо да дохождаш всеки ден да искаш пари, по-добре поискай наведнъж, колкото ти трябват, да не ме безпокоиш често. Аз не съм банкер, да разполагам всякога. Ако нямам пари, трябва да поискам отнякъде на заем, да те задоволя. След три дена той дойде и ми поиска 1,500 лева. Дадох му тая сума. Той взе парите и се замисли, защо не е поискал десет хиляди лева – остана недоволен.

Мнозина влизат в Божествения свят, искат нещо малко, но, като го получат, излизат недоволни, съжаляват, че не са поискали повече. Бъди доволен на малкото. Едно семенце е толкова ценно, колкото и милион семена. В Божествения свят и малките, и големите неща са еднакво ценни. Големите неща са проявени вече във времето и пространството, а малките крият в себе си вътрешен потенциал. Те изглеждат малки, понеже не са поставени при условия да растат и да се развиват. Една малка мисъл след време може да се превърне на гениална. Една малка мисъл може да направи човека гений или светия.

Гледайте на живота като на сбор от малки и големи величини. Четете Светото Писание и спирайте вниманието си и върху малките, и големите неща, описани там. Засега Свещените книги представят човешки завет. Те не са написани на Божествен език. Ако бяха написани на Божествен език, щяха да представят друго нещо. Там са описани и трите свята, не знаем, кой от тях е Божественият. Ако виждаш хубавите неща, ти си в Божествения свят, и всичко около тебе е Божествено. Кажеш ли, че някой е паднал в калта, ти гледаш по човешки. Питаш: Може ли човек да мисли в калта? Питам: Могат ли растенията да вадят хранителни сокове от калта? От калта излизат сладки плодове. Нечистата вода, като минава през пясъчни пластове, става чиста и излиза на повърхността във вид на хубави извори. Човек, с своето неразбиране, прави Божествения свят лош и нечист. Всъщност, Божественият свят е чист, никой не е в състояние да го опетни. Човешкият свят е нечист и трябва да се пречисти. Мъчно се чистят човешките мисли и чувства, затова хората страдат. Бог поглежда към тях, не ги съди, но тихо им нашепва: Очистете света, в който живеете.

1. Лекция от Учителя, държана на 6 октомври, 1943 г. София. – Изгрев.