Разлика между версии на „Живите символи като методи за работа“

Текуща версия към 20:07, 5 април 2011

Беседи

Младежки окултен клас - ПЕТА ГОДИНА (1925-1926)

КНИГА: Влияние на светлината и на тъмнината

ЖИВИТЕ СИМВОЛИ КАТО МЕТОДИ ЗА РАБОТА

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Размишление

Ще се спрем сега върху стрелата. Харесва ли ви картината? Идеята предадена ли е? (На черната дъска е изложена една цветна картина на символите от сестра Цветана Щилянова.) Вие можете да си представите тази идея и по друг начин. То е ред за разсъждение. Представете си, че вие имате копие. Най-първо, при това копие седи войник, седи и се радва той, че е намерил оръжие, с което да се брани. Представете си тази идея, тогава пък минава онзи, намира чука. Този човек иска да гради някоя къща, ходил е, търсил е чука. Войникът носи копието, той ще мисли начина какво да прави с това копие. После ще влезнем в техните размишления вътре. Радва се, че е намерил това копие и го държи. Един от вас е намерил чука, мисли да гради къща. Допуснете, минавате, имате една чаша. С нея може да гребете вода от един извор. Представете си, че това е една малка кофа, с която можете да си извадите вода от кладенеца, като я спуснете и извадите. Значи едно движение надолу и едно нагоре. Две движения има вече в ума ви. Ще тълкувате тези движения. Най-после спирате се при свещта. Представете си, слънцето залязва и намирате този светилник запален. Взимате го вие и се радвате, че слънцето, което вече залязва – имате с какво да се ръководите. Туй е естественото приложение, което дава цена на светилника.

Чешмата. Вие сте пътник жаден, намирате тази чешма, няма ли да седнете при нея – гледате водата и се радвате. Вие сте гладен. Намирате ябълката, спирате се, гледате най-първо има ли плод, няма ли. Ако има плод – внася радост във вас. Едно дърво може да ви причини радост само ако има плод. Ако торбата ви е пълна с хляб, ще се радвате на сянката му.

Книгата. Тя представлява най-важното, което човек може да търси. Тези символи може да ги съчетаете как? Кой е най-естественият начин? Вие може да дадете много съчетания, и всички може да са прави. Може по разни начини. То само ще определи вашето състояние, но кой символ с кой се хармонизира? Свещта с книгата. Чашата с чешмата. Светилникът с книгата. Ябълката с чешмата. Следователно вие ще ги разпределите, както те си хармонират. Тогава ябълката ще турите близо до чешмата. А копието и чука къде ще турите? Тогава символистично може да направите, може да турите едно човешко сърце пронизано – войникът, сърцето и копието.

Чукът – ще направите онзи зидар, който гради къща, къща ще направите там, а при това ще направите двама, които чакат да се съгради къщата, че да живеят. Кълвачът кълве тук-там по дърветата, търси червеи, а косът като намери дупката, направи си от нея къщата. Кълвачът разрешава въпроса за прехраната, а косът разрешава жилищната криза, влиза вътре, сондира, казва - хубаво. Можем да направим къща, чук при къщата, зидарят и двама – майка, която седи със своето дете или деца, или ученици, гради се училище и те чакат – различно може да представите идеята.

След това при чешмата може да представите един уморен пътник. Но хармонично, къде трябва да поставите светилника? На най-високото място, понеже той осветява. След светилника чешмата трябва да се постави отляво, понеже отъждествява чувствата, също и чашата и ябълката. Отдясно какво трябва да се постави – книгата. Чукът при краката. Кой от вас знае да рисува, да видим как ще ги наредите? (Излиза брат Георги Томалевски.)

Сега къде може да ги поставите тези символи на човешкото лице? Светилника къде може да го поставите? Аз имам един проект - как биха могли да се съчетаят тези символи. Един път, в далечината в тоя път – една чешма, един човек приближава до чешмата със светилник в ръка, подпрян на копието и с чук на пояса. На чешмата – чаша, над чешмата – плодоносно дърво. А звездното небе представя отворената книга, която след това ще чете (брат Цветан Стайков.)

В символистиката важи с коя ръка човекът ще държи копието – с дясната или лявата, чука, книгата, ябълката. Писанието казва: „Светилник на нозете ми с Твоето Слово." То е разумното в човека. Светлината е необходима за физическия живот на човека. Чешмата е една необходимост. На какво е символ водата? (На живота.) Ако пийте вода от някой бистър извор вечерно време (насън), показва, че ще научите нещо ново. Ако вечерно време вие намерите някое копие и го носите някъде, показва, че ще придобиете в будния живот сила. Чука ако сънувате, изкуство ще придобиете. Ако държите празна чаша, надеждите ви празни ще останат. Ако сте при някое плодно дърво и ядете от плода му, в будния живот ще имате обратната опитност. Ако ядете плодове насън, в будно състояние ще имате неприятност.

Най-хубавите неща на земята в сънно състояние имат точно обратните резултати. Тоест, насън ако видите онова, което е най-хубаво, то на физическото поле ще имате обратни резултати. Ако ви дават пари насън, много лоши работи ще има, казани за вас. Понеже парите дрънкат. Ако въшки ви лазят, пари ще ви дават. Туй показва, че въшката е емблема на службата на парите. Както въшката е паразитна, тъй и парата е паразитна. Ако в невидимия свят светилникът е запален, вие вървите и светилникът е запален пред вас, добър признак е. Ако влезнете в стаята, че изгасне светилникът – един лош признак е. Тъй щото идеите, които изведнъж загасват, а други идеи веднага светват – то е светилникът.

Тогава чашата е свързана с всички онези процеси само за чистене. Когато човек иска морално и физически да се чисти, трябва да употребява метода на чашата. Като вземете най-първо чашата, какво я правите? Измивате я отвътре и отвън. След това почерпвате вода и пиете с нея. Същият метод ще употребите. Ще се почистите като чашата. Някъде искаш да бъдеш, да кажем, усещаш се усамотен, хората нямат уважение, изгубил си приятели, нищо не върви. Ще употребиш метода на чашата. При сухата чешма хората отиват ли? Има някои чешми, които текат само кога вали дъжд. Не. Постоянни извори. Хубавият извор трябва да дава нещо. Същият метод. Вие трябва да извирате постоянно и безкористно. Непременно вашият живот ще се поправи. Онзи, който върви по положителната страна на живота, не трябва да очаква резултати. Трябва да гледа само положителната страна. А в положителния живот всякога има резултати. Те ще дойдат.

Най-първо човек трябва да започне с методите на копието. Само силният може да употребява копието. Само силният може да употребява копието и само силният може да употребява чука. Чашата и децата може да употребяват. Той е метод и за децата. Книгата пак е за възрастните. На дървото и малкото дете може да се покачи и откъсне, при чешмата и малките птички могат да идат, буболечиците. Едно състояние – близко до материалния свят – с него трябва да започнете. Свещта е опасна. С нея трябва да бъдете внимателни. На едно дете, ако му дадете свещника и кибрита, ще запали свещта денем и ще я изгори, без да мисли, че ще му трябва нощем. Светилникът е за възрастните. Книгата и чукът е за възрастните. Чашата е за човека, който трябва да се поправи. За начинаещи – трябва да употребяват метода на чашата. Ябълката е за децата, чешмата, и тя е за децата.

Можем да кажем, че ябълките се отнасят до физическия човек. Първо, човек е започнал живота си с чешмата. След това се е явила ябълката, то е вече организираният живот, жизнените сили, които са се появили в организма. След това се явява чашата като едно преходно състояние – желанията на човека, неизпълнените му желания, разочарованията. Затова чашата е отворена отгоре. Всичкото лошо в чашата седи там. Чашата – каквото вземете, трябва да го изпиете, не може да седи. В момента може да си служите с нея. Чашата показва, че каквото намислиш да правиш, ще го правиш в момента. Отложиш ли го, ти ще имаш процес – тази чаша ще се строши, а строшаването показва, че може да пострадаш.

Тези символи, които ви дадох, те са методи за работа. Всеки разумен човек може с тях да борави. Копието показва, че противникът, с който имаш да воюваш, той е умен и трябва да вземеш всички предпазни мерки. Да не се осланяш. Да се приготвиш добре. Чукът не е страшен, но трябва да знаеш да го употребяваш. Този, който не знае, може да го носи цял живот само да тежи.

Някой свършил гимназия, университет, не знае защо е свършил. Попитат го, защо свърши? Не зная. Той знанията на гимназията не може да използва и знанията на университета не може да използва. А в живота нещата трябва да се използват в този смисъл, че всяко нещо трябва да се тури на работа. Колкото то и да е малко, човек трябва да работи. Представете си ползата от едно копие, то е толкова остро. Може да го употребите, с него може да пробиете едно нагноясало място и да изтече всичката гной. Значи в разумния живот може да ви послужи. Видите – някой ваш приятел има някой цирей. Ще мушнете не здравото място, онова място, което е нагноило, и то толкова, че да може гнойта да изтече навън и вашият приятел ще ви благодари, че сте го освободили. Това е до онези от вас, които са критици. То е да знаете как да употребявате копието си, а чука къде може да го употребявате разумно.

Кой от вас вече знае добре френски. Да напише едно изречение. (Брат Г. Радев написва изречението.) Dieu est l`amoure. С туй изречение чукът има ли връзка? Има, точно връзка има. Този човек няма къде да живее. Ето един чук, с който може да съгради къща. Казва, Бог е Любов. Значи, вярвайте в любовта. С едно магическо чукване любовта съгражда една къща, казва: „Влез тук, живей, не бой се." Питам сега, написаното тук съвпадение ли е? Какво е? Вие как наричате тези съвпадения?

(Учителят подава един канап.) Подайте го по права линия до края. Колко е дължината му? (Обаждат се мнозина, един пише на черната дъска: 8 м, 7.30 м, 15 м, 7.5 м, 8.5 м, 7 м, 10 м, 9 м, 11 м. Измерваме, оказва се 7.25 – 7.30.) Приближава се. Да направим сега един триъгълник. Едната страна знаем. Другата страна колко е дълга? (8 м, 6 м, 7.3 м, 6.5 м, 7.4 м, 7.9 м. Измерена дойде 7.05 м.) Останалата страна колко е? (6.5 м, 5 м, 6 м, 5.5 м, 5.8 м, 5.2 м, 6.8 м. Измерваме: 5.40 м.) Приближава до 5.5 м с 0.10 м. Тогава приближенията са 5:5:10. Едно отношение направете сега. Триъгълникът е един символ на Духа. Най-възвишеното у човека. Триъгълникът с емблема на Духа, на съзнателния живот.

Пет показва, че ако някой път правите отклонения вътре в живота си, то е по причина. Неточностите произтичат от волята и от чувствата ви, а не от ума ви. Когато чувствата се намесят в каквато и да е работа, те спъват човека. Където се намесят чувствата, човек почва да се колебае. Може да е близо до истината, но щом дойдат чувствата, понеже чувствата представляват една по-гъста среда, пречупванията са по-силни, намалява умът. Ако наблюдавате предмет от една по-гъста среда в по-рядка, ще го видите ли на мястото? Или ако го наблюдавате от по-рядка среда в по-гъста, как ще го видите? Сега може да приложите закона, какво е отклонението. Всеки един от вас трябва да знае в каква среда живее. Къде мислите според вас средата е най-гъста? Числото 10 е положително число. В положителните числа средата, която е по-активна, по-гъста ли е? По-рядка е всякога. Разбира се, тези числа 5 и 5, 2 пъти по 5 имат смисъл само когато животът е разумен. Тогава този закон работи. Щом животът не е разумен, тези отношения не работят. Ако на разумния човек му представите този триъгълник, той веднага ще съобрази, веднага ще се ориентира, той ще чете като една написана книга -разумно, какво означава. Той ще знае, че сме правили измервания на този триъгълник. Ще знае колко души ученици и какво сме разговаряли, ще знае колко души са казвали там, той ще ги знае. Малки работи са това, но той ще ги знае. А който може да знае такива нищожни работи, ако тях може да знае, колко повече важните работи ще знае още по-добре. (Как може да знае?)

Вземете един хиромант, как ще може да знае, аз няма да обяснявам този закон, но да вземем хиромантията. В дадения случай ние можем да си послужим. Допуснете, това е пръст. Той е дълъг седем сантиметра показалецът. Допуснете, че двама души са на една и съща възраст. Допуснете, че този човек е на трийсет и три години. На първия показалецът е от 7 сантиметра, а на втория – 12 сантиметра. Какво заключение ще направите по пръстите? (За височината.) Височината им е еднаква, ръцете еднакво дълги. Само пръстите се различават, на единия са по-дълги.

Какво заключение ще направите? Единият е човек на фактите. На дробните. А онзи с късите пръсти никакви факти не го интересуват, той работи общо. Между числото 7 и 12 в дадения случай има известно отношение 7:12. Резултатите са неизвестни, х:у. Да кажем, 12 е резултат на у. Разбира се, хиромантите са дошли до тези заключения от наблюдение. Те знаят най-после как е сформиран пръстът. Изобщо всички хора с дълги пръсти са хора на фактите. А онзи с късите пръсти казва горе-долу, пет-десет метра. И много от астрономите са с къси пръсти. И когато определят разстоянието до слънцето, изчисляват приблизително. Един, два милиона – нищо! И действително те са прави, някой път слънцето е по-близо до земята, друг път по-далеч. Някой път сме два милиона километра далеч от слънцето и в своя път слънцето опира до нас, от чисто тяхно гледище трябва да има промеждутък. Да не би слънцето да се сблъска с нас. Това не са точни изчисления. Обаче има методи в окултната наука, с които точно определяме колко е далеч слънцето. Онези окултни учители имат съвсем друга задача и не им е да поправят хората. Оставят ги да се занимават, понеже хората, които правят погрешките, сами трябва да ги изправят.

Числото 5 е число на чувствата. То има добри страни, има и лоши страни. Може ли 5 да го съкратите? На какво? А 10 на какво може да го съкратите - на 2 и на 5. А 10 съкратено на 10 дава единица. Пет делено на себе си дава 1. Всички числа, които се делят на себе си, дават единица. Единицата от това гледище всякога показва произхода на нещата. Тя е абсолютна мярка, с която човек трябва да мери нещата. Единицата, в такъв случай, означава разумното. Ако той е разумен, с единицата има мярка, с която може да мери вече. Като прилага единицата, той ще придобие знанието. А в дадения случай сегашните учени хора си служат с 0, то е условие. Единицата, тази абсолютна мярка с нулата (10) показва при условията, при които се намира, какво може да извърши. Тук са положителните творчески условия. Но ако турите пред 5 нула (0), ще имате същите резултати.

Някой път трябва да се подберат някои числа, да се обясни как известни числа могат да ни покажат резултатите за някои събития. Вие не сте правили измервания, да видите колко са дълги пръстите ви. Колко е дълъг носът, веждите и да видите отношението в сантиметри, каква е разликата. Вие не знаете какво число има вашият нос. И ако носът ви може в разстояние на десет години да нарасне с половин милиметър, направили сте голям прогрес в умствено отношение. Сега, мислите ли, че когато се построява едно живо същество, че неговият нос има четири сантиметра или пет, или шест сантиметра. Това число случайно ли е?

Онези, които се занимават в другите светове с човека, имат една по-точна наука. Те знаят, че той има вежди, знаят колко косъма имат веждите му и дължината на всеки косъм колко е. Знаят и колко косми имаш на главата, колко пъти си ги стригал и по колко. Знаят колко косъма имаш по тялото и по колко е дълъг всеки. По космите те четат. А за нас туй не важи. За тях важи, откак човек се е родил, докато умре, колко е пораснал косъмът му, те знаят вече. Ако тези неща разправяте на един човек, който не е запознат, той ще каже, много надалеч сте отишли. Защото наистина абсолютно никаква връзка няма. То са само такива предположения, или разкази от „Хиляда и една нощ".

Човек трябва да има грамадна вяра. Да вярва. Сегашните хора са много суеверни. Кажете на някой човек това, което той желае, той ще ви повярва. Идете, кажете на някой човек, който има критически ум, еди на кое място има пари, той ще повярва. От близко, което засяга живота му, той ще повярва. Аз зная – във Варненската гимназия има един ден, когато учениците обичат да се надлъгват. Имаше един учител по гръцки, много строг. Казват му: „Пощальонът ви търси, една много важна телеграма." Той става, напуска класа, търси, праща, няма никаква поща. Влиза в учителската стая, учителите се смеят – кой как го излъгали учениците. Защо учителят не се сеща. Защото му е толкоз близко до ума, че не допуска друго. При това учителите не се обиждат, днес е ден, когато учениците изпитват учителите си колко са умни. Един ден им се позволява. Само този ден имат.

Такива шеги си позволяват и американските ученици и позволяват си със своите професори и учители. В един от видните университети преди двайсет – двайсет и пет години в щата Масачузетс отива бащата на един студент да види как се учи син му. Спира той своя файтон с едно конче, отива при ректора. Обаче в туй време студентите излизат, отвързват колелетата и целия файтон качват на покрива на зданието заедно с коня и нагласяват колата. И седи като паметник. Слиза председателят, гледа конете му и чуди се как е възкръснала колата му на покрива. После взема, почва да се моли на студентите, най-после плаща им да снемат колата отгоре. Обаче студентите не се спират, един ден те изнасят кравата на този председател на третия етаж на зданието горе. Как са я изнесли?! Три дена седяла кравата горе. Как да я снемат? Трябва да се развалят стълбите. Най-после студентите си предлагат услугите, та му снемат кравата долу.

Питам сега, кое е онова, което подбужда? Не е злоба, то е шега, такава доста духовита, която понякога учениците употребяват. Такива шеги стават и в живота. Но може да се наблюдават нещата. Трябва да се правят много точни изчисления. Човек от числата може приблизително – на земята абсолютно не може да се изчисли, – може да се направят известни изчисления.

Упражнение. Поставя се дясната ръка на лявото рамо. Изнася се десният крак напред изопнат - бавно, съсредоточено спущане на ляво коляно и бавно издигане. След това лявата ръка на дясното рамо, левият крак напред – спущане (коленичене) и издигане.

Туй е сега волево упражнение. Концентриране на ума, да контролира малките частици. Имате някой път неприятност, неразположени сте духом. Туй упражнение е хубаво. В тези движения да присъства съзнанието. Десет дена ще правите упражнението. Три пъти вечер преди лягане.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Шеста лекция

на Младежкия окултен клас

20 декември 1925 г., неделя, 19 часа

София – Изгрев