(→Изисквания от ученика) |
|||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Младежки окултен клас]] - година 1 | [[Младежки окултен клас]] - година 1 | ||
| − | [[ | + | [[Противоречия в живота, том 2]] |
== Изисквания от ученика == | == Изисквания от ученика == | ||
| − | + | Т. м. | |
| − | + | За следния път пишете върху темата: "Скъпоценните камъни". | |
| − | + | Сега, аз ще взема думата "ученик" в ограничен смисъл. Човек е ученик докато учи, докато е в училище. Ученичеството е особено състояние на ума. В окултен смисъл на думата, човек може да бъде ученик, само докато е в контакт, или връзка с Учителя си. Щом изгуби или прекъсне тази връзка, той престава да бъде ученик. За да бъде в постоянен контакт, необходимо е послушание и внимание. Човек може да бъде послушен само към Висшето, към Божественото. Тук се изисква абсолютно послушание. Щом се отнася до низшето, то трябва да има послушание и внимание към висшето. Следователно, ученикът трябва да има абсолютно послушание към Учителя си. Това послушание трябва да произтича от неговото съзнание. Преди да е отишъл при Учителя си, ученикът трябва да има послушание към Него и да Го познава; ако не Го познава, да се старае да Го познае. Ученикът трябва да разполага с такива чувства и способности, с които може да познае Учителя си. | |
| − | + | Връзката между Учителя и ученика не е моментална, в даден момент образувана, нито пък е временна. Тя е вечна и съществува от хиляди години насам. Ученикът не трябва да се разколебава от неуспехите, които може да срещне още в началото на своето ученичество. Светът, в който Учителят живее е абсолютен и не търпи никакво невежество. Атмосферата, в която Учителят живее и се движи е жива и който се опита неподготвен да влезе в нея, той сам се излага на смърт. Като казвам, че ученикът е изложен на смърт, имам предвид положението на рибата, която излиза от водата. Когато извадите една риба от водата и я оставите на сушата, нея естествено я очаква смърт. Тя излиза от своята среда и влиза в друга, в която не може да живее. Значи, учениците трябва да имат послушание и внимание към Учителя си, за да могат постепенно да се развиват в тях нови чувства и способности, като благоприятна среда за възприемане на новите идеи. Тъй щото, ако влезете неподготвени в атмосферата на Учителя си ще знаете, че неизбежно ви очаква смърт. Ако искате да знаете защо трябва да умрете, обърнете се към рибата и вижте защо тя умира във въздуха. Тя не е пригодена към новите условия на живота, вследствие на което се задушава. Наблюдавайте електротехниците как работят с електричеството. Те пипат жиците много внимателно, защото могат да получат такъв силен удар, който моментално да ги повали на земята. Знание се изисква от онзи, който работи с електричество. То не иска да знае кой е пред него. Който не разбира законите на електричеството, той ще се намери на земята. И ако го питат, защо постъпва така, електричеството казва: „Аз търпя около себе си хора, които знаят повече от мене - учени хора; на онези, които не знаят повече от мене, които са невежи, давам ритник на общо основание”. | |
| − | + | При това, трябва да се знае, че телата на хората могат да бъдат проводник или на електричество, или на магнетизъм. Същевременно, човешкият организъм може да бъде проводник и на тъй наречените, черно електричество и черен магнетизъм. Черното електричество и черният магнетизъм произтичат от тъмнината. Това показва, че съществуват бяло електричество и бял магнетизъм, които произтичат от бялата светлина. Взимате парче магнит и приближавате към него една игла. Магнитът привлича иглата. Самият магнит ли е причина за привличането? Не, в магнита се крие известна сила, известен ток, който привлича. Ако този ток, или тази сила изчезне, само по себе си желязото нищо не струва. Също така и вие трябва да се наблюдавате, да видите, какви токове, какви сили текат в душата ви. Ако свирите на някой инструмент, на пиано, например, вие сте доволни, когато всички клавиши издават правилни, хармонични тонове. Обаче, ако няколко клавиши само не издават правилни тонове, свиренето е дисхармонично. Първата ви работа е да нагласите тези няколко клавиши да звучат хармонично. Следователно, ако и във вашата душа се яви най-малката дисхармония, вие трябва да нагласите тези жици, които звучат неправилно. Тези тонове, тези жици са се отклонили от общата хармония, от хармонията на цялото. Инструментът, на който свири вашата душа, е съставен от три главни октави: октава на ума, на сърцето и на тялото, Всяка една от тия октави е разделена на още три. Значи, вашата задача се заключава в това, да видите, в коя от трите октави е станало известно отклонение. | |
| − | + | За контролиране на волята си, ще ви дам следното упражнение: вземете една игла и я забодете в някоя дебела част на тялото си, на дълбочина два три милиметра. Опитайте се да видите, какви състояния ще преживеете. Наблюдавайте състоянията си, за да разберете, през какви колебания минава волята ви. В първия момент сте смели: взимате иглата и се готвите да я забиете някъде на ръката. Щом иглата се докосне до ръката, изведнъж я вдигате, не се решавате. Пак я доближите, пак я вдигате. Интересно е сега да броите, колко такива колебания ще имате, докато най-после се решите да направите опита. От този опит ще проверите силата на волята си и способността да концентрирате ума си. Числото, с което определяте броя на вашите колебания, е математическа величина, която показва състоянието, в което се намира вашият организъм и времето, необходимо за неговото тониране. Подобен опит правят и малките деца. Като срещнат една река, в тях се явява желание да я прескочат. Погледнат реката, вижда им се дълбока, отстъпят няколко крачки назад. Засилят се, отстъпят. Пак се засилят, пак отстъпят. Най-после, те придобият нов кураж, засилят се и казват: "Ще прескоча, че каквото ще да става или в реката, или на другия бряг". Щом се засилят, те минават препятствието. Казвам: в умовете и в сърцата ви съществуват ред препятствия, които вие непременно трябва да премахнете. С това ще тонирате силите на вашия организъм. За това се изисква воля, знания, сила. С помощта на тия нови, положителни знания, вие ще измените характера си, ще го подобрите и ще можете лесно да преодолявате мъчнотиите, които се изпречват на пътя ви. | |
| − | И | + | И тъй, ако човек правилно е използвал знанието си, характерът му се подобрява; ако неправилно е използвал знанието си, характерът му се влошава. В последния случай той казва: "Едно време бях по-добър, по-благороден". Благородството всякога си остава благородство; диамантът всякога си остава диамант; златото всякога си остава злато. Защо? Защото, веднъж човек могъл, според съществуващите затова закони, да превърне един низш елемент във висш, няма сила в света, която може да измени резултатите на това действие. Няма сила в света, която може да превърне златото в низш елемент. Това може да стори самият човек, който е превърнал някой низш елемент в злато. Като знаете това, стремете се да вложите в тялото, в мозъка и в сърцето си онези възвишени и устойчиви енергии, с които природата си служи за развитието на човека. Само тези енергии са в сила да тонират, да регулират енергиите на вашия слънчев възел. Също така и симпатичната нервна система трябва да е в пълна изправност. Когато в сърцето ви проникват неприятни, горчиви чувства, ще се стремите да се освободите от тях. Те оказват лошо влияние върху черния дроб, вследствие на което в него се явява известно разстройство. |
| − | + | Колцина от вас мислят да направят задачата, която миналия път дадох? Ще ви дам една формула, която трябва да употребите при изпълнението на тази задача. Думите, които ще изговорите, ще заместват парите, с които досега сте си служили. Ще кажете: "Започвам да работя с Божествените добродетели, които живеят в мене". Прилагайте тази формула всеки ден, докато свършите задачата си. Тя ще ви бъде като пропуск. Щом станете сутринта и пристъпите към задачата, изговорете тази формула в ума си, тихо, никой да ви не чува. Като се отказвате временно от парите, вие напущате оръжието си, с което досега сте работили. За сметка на това оръжие трябва да поставите ново. Новото ще бъде дадената формула. Значи, като се отказвате от парите, започвате да работите с Божествените добродетели, като ключове за отваряне на човешките сърца. По този начин ще побеждавате. За физическия човек, парите са също такъв ключ: на този ще платиш, на онзи ще платиш, ще си пробиеш път. И вие, като светските хора, трябва да бъдете умни, досетливи, да не изпущате нито един случай да приложите Божествените добродетели. | |
| − | + | Ще приведа един пример за един работник, окултист, който изпълнявал волята Божия по известен начин. Той отишъл да търси работа: похлопал на една врата, отказали му; похлопал на втора, също. На другия ден пак същата история. Минали така ден, два, три, цяла седмица няма работа. Той дошъл до отчаяние: жена, деца го чакат в къщи, а няма какво да им занесе. Като вървял един ден по улиците, видял, как едно малко момиченце паднало на земята и си счупило крака. Той веднага се затичал към него, вдигнал го на ръце и се отправил към дома на детето. Попитал детето, де живее, какъв е баща му, за да знае, какво направление да вземе. Детето казало адреса, казало името на баща си, който бил виден фабрикант. Като занесъл детето в дома му, бащата благодарил на бедния работник, и за благодарност го назначил на работа в своята фабрика. Какво показва това? Детето на фабриканта бил последният и то благоприятен, случай, който работникът трябвало да използва, за да намери работа. ако той не е бил буден, щеше да го пропусне. Будност се изисква от ученика, защото, ако не е буден и пренебрегне една малка работа, той ще изгуби един благоприятен случай. Този случай беше за работника последен, за да намери работа, но пръв от благоприятните съчетания. Само чрез този случай той можа да си намери работа, т. е. да реализира идеята си. Мнозина мислят, че като влязат в Школата, всички пътища за реализиране на техните идеи ще се отворят. Лъжат се те. Понякога за окултните ученици се създават такива големи мъчнотии, че те се намират в чудо, не знаят, какво да правят. Ако не познават законите, много пъти ще се обезсърчават и отчайват. Така се отчайват и пътниците по големите морета и океани. Щом ги хване морската болест, те се отчайват и започват да съжаляват, защо са влезли в този параход. Щом мине морската болест, и отчаянието им минава. И на вас казвам: не съжалявайте, че сте влезли в Школата. Бъдете смели и решителни и вървете напред. Това се отнася до онези, които са готови да следват Школата. Които не са готови, те могат да излязат вън, когато пожелаят. | |
| − | + | Като ученици на окултна школа, вие трябва да се съгласявате с процесите на природата, а не да ги ограничавате. Вие можете да се натъкнете на процеса на чистене, на растене или на пробуждане на съзнанието. Ще се спрете пред тези процеси, ще видите, какво произвеждат те във вас. Ще имате самообладание, търпение да понасяте всичко онова, което природата ви дава. Например, когато природата ви подложи на процеса на чистенето, вие изживявате много неприятни чувства и сте готови да реагирате, да се борите с нея. Едно трябва да знаете: природата не търпи абсолютно никаква нечистота. И затова, когато някой дойде в контакт с нея, тя го подлага на щателно чистене. Като дойдете до този процес, вие започвате да философствате: "Какво мисли природата с това?". Едно мисли природата: да ви изчисти. Какво мисли гладният? Да намери храна и да се наяде. Разликата между гладните хора се заключава само в образите, към които се стремят: един иска само хляб, друг иска хляб и месо, трети иска печена кокошка и т. н. Гладните хора се различават помежду си в мислите и желанията. Ако наблюдавате човек, който обича да яде месо, ще видите на лицето му особен цвят. Преди години срещнах на улицата една дама от висшето общество, особено красива. На лицето си имаше воал, но всичко в нея беше приятно. Както вървеше, тя спря пред една колбасница. Изведнъж лицето ѝ придоби особен израз, яви се нещо неприятно, отблъскващо, събуди се в нея животинското естество. Тя влезе в колбасницата, купи си нещо и на излизане оттам, виждам на лицето ѝ предишната маска, с приятно, добро впечатление. При вида на месото, тя не можа да завладее своето низше естество. Като си купи нещо от колбасницата, тя задоволи в себе си низшето естество, и лицето ѝ прие пак първия красив, приятен израз. | |
| − | + | Следователно, вътрешните мисли и чувства, които се крият в човека, са в състояние всеки момент да изменят израза на неговото лице. Всяка мисъл пък, от своя страна, е сложна, тя съдържа в себе си условия за сложни процеси, които пак се отразяват върху лицето на човека. Например, мисълта в човека за хранене предизвиква в него ред процеси. Особено, ако човек е гладен, веднага в ума му изпъкват разни картини. Той си представя хубава супа от пуйка, или кокошка, с ориз, или с фиде; също така може да си представи печено прасенце с горчица или с хрян, придружено с няколко чашки шестгодишно вино вместо вода. Всичко това въодушевява гладния. Той върви, представя си ту едното, ту другото, и като мине покрай някоя богата гостилница, в която може да реализира своите желания, а няма пари, току въздъхне и продължи пътя си. | |
| − | + | Преди години се срещнах във Варна с един гимназиален учител, когото бяха уволнили от служба. Той вървеше с мене и философстваше по разни въпроси. По едно време, минахме покрай една малка гостилница, в която се пържеха за обед кебапчета, шишове, пържоли и т. н. Като му замириса на кебапчета, той каза: "Това е щастлив живот, да имаш пари в джоба си и когато пожелаеш, да влезеш в гостилницата и да си хапнеш от тия работи. Сега аз минавам заминавам и не мога да вляза вътре да си хапна едно кебапче". Казвам: с тези кебапчета цялата философия на този учител пропадна. Всичко, каквото беше говорил, рухна пред миризмата на кебапчетата. Казвам му след това: "Твоето нещастие сега е щастие за мене. Ако аз попадна в тази гостилница, ще се чувствам нещастен". | |
| − | + | Защо този учител изгуби философията си пред едно кебапче? Това показва, че старите навици в човека възкръсват отново; те са живи, а не мъртви. Срещате някой окултен ученик, който минава за напреднал, говори за въздържание, за постижения, но като мине покрай някоя гостилница, или покрай някое кафене, изведнъж в него възкръсва желанието да си хапне малко месце, или да си пийне едно кафенце, да си изпуши една цигара, да си поиграе малко на карти. Това са стари навици, които наново изпъкват в съзнанието му, като изкушение; той трябва да бъде буден, скоро да се опомни и да се освободи от старите образи на миналото. Достатъчно е да поставите човека при известни условия, за да изпъкнат старите образи в съзнанието му. Как е възможно окултен ученик да се натъква на такива противоречия? Ще отговоря на този въпрос със следния пример. Представете си една гъсеница, която се е превърнала в пеперуда, обаче, забравила да изхвърли от себе си старото съзнание на гъсеница, вследствие на което живее едновременно в двете състояния. Като изпадне в състоянието на гъсеница, започва да търси листа и се натъква на противоречие - не може да яде листа. След това тя се опомня, дохожда във второто съзнание на пеперуда и започва да хвърчи от цвят на цвят, да смуче сладкия сок на цветята. Докато има хобот, тя не се нуждае от листа. Също така и окултният ученик може да се спъне от своя минал живот. Той ще иска да възкреси старото и ще падне в изкушение. Старото подразбира връщане към старите форми. Дойдете ли до старото, кажете си: "Това ми е непотребно. Минал съм вече през тези състояния и сега търся новите условия". Представете си, че като ученик на Школата, ви поставят на изпит да не лъжете. От миналото си вие носите слабостта да полъгвате малко. В първо време сте употребявали бялата лъжа, а после черната. По този начин, постепенно, незабелязано и за самите вас, вие сте придобили навик да лъжете. Постъпвате на работа при много строг господар. Като направите някаква погрешка, вие започвате да се колебаете, да се борите в себе си, да кажете ли истината, или не. Най-после решавате да излъжете, да скриете погрешката си, за да не изгубите службата си. | |
| − | + | В това отношение, вие може да изпаднете в положението на един слуга, който веднъж казал истината на господаря си, но бил наказан. По известно стечение на обстоятелствата, слугата бил принуден да каже истината на господаря си, но последният, като не го разбрал, ядосал се и го наказал. Тогава слугата казал на господаря си: "Чудно нещо, господарю! Ти ме поставяш в противоречие. Толкова пъти досега съм те лъгал, но ти никога не си ме наказвал. Днес за пръв път казах една истина, и ти ме наказа. Взех да мисля в себе си, защо ме наказваш: дали за истината, която ти казах, или затова, че досега все съм те лъгал". | |
| − | + | Казвам: същото нещо може да се случи и на вас. Един път да кажете истината и да ви накажат. Това наказание е наложено от невидимия свят. Той не наказва затова, че сте казали истината, но затова, че досега не сте говорили истината. Това не значи, че в съзнанието ви трябва да остане убеждението, че като говорите истината, ще ви наказват. Наказва се човек, само когато не говори истината. И обратното се случва: ако всякога сте говорили истината, а един път само сте казали лъжа, ще ви възнаградят, но не за лъжата, а за истината, на която до това време сте служили. Особени са наказанията и възнагражденията, които невидимият свят налага на хората. Например, материалното забогатяване е особен род наказание от невидимия свят. И наистина, като забогатее, човек постепенно започва да губи своя вътрешен мир, спокойствието си. Това не значи още, че не трябва да бъде богат. Богат трябва да бъде човек, но същевременно той трябва да има силен и устойчив характер. | |
| − | + | Ученикът трябва да гледа на нещата широко, да не мисли, че всичко, каквото съществува, е само за него. Например, ако се случи да минавате покрай някоя плодна градина, колкото и да желаете да си откъснете някакъв плод, нямате право да сторите това, щом господарят не е там. Нали всичко принадлежи на Бога? На Бога принадлежи, не и на вас. Ако трябваше да вкусите от тия плодове, господарят щеше да бъде там, и сам щеше да ви предложи няколко плода. Преди години, тръгваме с един приятел от Варна за Бургас пеш. Приятелят ми взел велосипед със себе си и го кара бавно. По едно време заваля проливен дъжд. Стигаме до Камчията, но от дъжда тя заляла едно разстояние от няколко километра. Приятелят ми носи вече велосипеда си на гръб. Как ще се върви по-нататък? За да преминем реката, трябва да се събуем боси и да нагазим до колене във водата. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Ханджията ни казва: "Ето, отгоре иде един колар, конят му е много силен, колата здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Досега никому добро не е правил". "Ще се опитаме". Аз се приближавам към коларя и му казвам: "Приятелю, би ли ни направил една услуга? Както виждаш, пътя ни е през реката, а водата е много придошла. Ние можем да минем през реката, но велосипедът не можем да носим. Ако обичаш, тури велосипеда на колата си, а ние ще вървим пеш". "На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите на колата, аз ще ви прекарам лесно". | |
| − | + | Казвам: който е готов да тури велосипеда на колата си, той ще бъде готов и хората да качи. Който не е готов да приеме велосипеда, той няма да бъде готов и хората да приеме. Едно нещо трябва да имате предвид: когато човек работи с Божествените закони, ще види, че в тях няма абсолютно никакво изключение. Постъпвай според тези закони и не се безпокой. Ние бяхме решили на всяка цена да минем реката, не можехме да се върнем назад. Нито пък на чужда помощ разчитахме. Бяхме готови сами да носим велосипеда. Щом невидимият свят видя нашата готовност, сами да си помогнем, и колата дойде. Тогава и лошият човек става добър, готов на услуги. Човек трябва да разчита на себе си. Ако дойде някоя кола, това вече е привилегия. Ако никаква кола не дойде, ще вървите напред. Можете да газите вода до колене, но връщане няма. | |
| − | + | Като ученици на тази Велика Школа, вие трябва да правите ред опити, да се калите, но никой да не знае, да не подозира даже, какви опити мислите да правите. Опитите ви, проявите ви трябва да бъдат естествени, да няма никаква ексцентричност в тях. В това отношение, англичаните са свободни; сутрин, във време на сняг, или през май месец, те ходят боси и никой не обръща внимание на това. Ако тези неща се правят в България, хората ще започнат да критикуват, да ги окачествяват като ексцентрични прояви. Следователно, добре е всяко упражнение, да се прави така, че да не дразни другите. Важното е, че всяко упражнение има предвид да кали човека, да го доведе до положение да излезе от обикновения ред на нещата. За тази цел окултната школа предлага на учениците си съвършено нови методи за работа, излети в красиви, приятни форми. | |
| − | + | За да успява в работата си, от ученика се изисква голяма искреност. Той трябва да бъде искрен спрямо себе си: никога да не прикрива по грешките си, нито пък да ги преувеличава или намалява. Че направил някаква погрешка, той може да си прости затова, но да не се извинява. Да си прости, това подразбира съзнателно отнасяне към някоя своя погрешка. Той си прощава, но със съзнание втори път да не повтаря същата погрешка. Да започнете да се извинявате, че условията били такива, че кармата ви била такава това не е позволено. Грешката е грешка, няма какво да се извинява. Тя трябва да се констатира, като факт, и да се търси начин за изправянето ѝ. След време, когато надраснете повече и в ума ви дойдат по-светли, по-възвишени мисли, тогава вече ще разглеждате въпросите от друго становище. | |
| − | + | За следния път пишете върху темата: "Най-силната добродетел на ученика". Всеки от вас ще помисли по този въпрос и ще напише онази добродетел на ученика, която той намира за най-силна. Някои уподобяват добродетелите на скъпоценни камъни. Следователно, както описвате характерните белези на скъпоценните камъни, така могат да се описват отличителните черти и на добродетелите. | |
| − | + | По същия начин се описват отличителните белези или свойства на всички прости и сложни тела, с които химията си служи. Например, отличителното свойство на водата е нейната подвижност или неустойчивост. Водата е неустойчива, за да бъдем ние устойчиви. Като казваме, че водата е неустойчива, това значи, че тя се приспособява към всички условия, добри или лоши. Друго характерно свойство на водата е способността ѝ да разтваря. Тя е добър разтворител. Като разтваря, тя чисти, измива телата. Същевременно, водата има свойството да разхлажда. Всеки е изпитал разхладителното действие на водата през топлите, горещи дни. Това са няколко отличителни свойства на водата, които и простият човек познава. Попитайте овчаря, какво нещо е водата, той веднага ще ви каже. След това вече идат и другите свойства на водата, които само учените знаят, а именно, че водата е сложно тяло, съставена от два обема водород и един обем кислород. Това, и ред още свойства има водата, за познаването на които се изисква по-голямо вдълбочаване. | |
| − | + | По същия начин можем да опишем свойствата на светлината, например. Светлината има свойството да осветява окръжаващите предмети. Тя осветява пътя на човека. Водата улеснява живота. Без вода няма живот. Когато село или град се създава, всички гледат да изберат място, дето има вода. Понякога могат да дойдат порои, да завлекат къщи, говеда, хора, но въпреки това, тя е благо, носител на живота. | |
| − | + | Като ученици, ще мислите право, за да развиете добре темата за "Скъпоценните камъни". Ще си спомните няколко камъка, които добре познавате, и ще изтъкнете отличителните им черти. Пишете в общи черти, но изтъкнете главно причината, задето ги наричат скъпоценни камъни. После, пишете, защо някои камъни имат по-голяма, а други по-малка цена. Скъпоценните камъни действат възпитателно върху човека, вследствие на което всеки желае да има такива камъни. Скъпоценният камък съдържа в себе си в кондензирано, т. е. в сгъстено състояние фина енергия. Понякога скъпоценните камъни губят своята сила, своя блясък, и после отново ги придобиват. Причина затова често са самите хора. От някои хора скъпоценните камъни губят своя блясък, а от други го придобиват. Следователно, като знаете няколко от свойствата на скъпоценните камъни, помислете, може ли човек да бъде скъпоценен камък? Какъв скъпоценен камък желаете да бъдете? Един желае да бъде диамант, друг рубин, трети сапфир и т. н. Мислете добре върху темата и пишете, колкото е възможно по-кратко. | |
| − | + | Казвате: "Какво отношение имат скъпоценните камъни към нас?". Едно трябва да знаете: всяка мисъл, всяко чувство, върху което размишлявате, оказват известно влияние върху вас. По този начин вие се свързвате с тях. Така е от окултно гледище. Всяка тема, всеки въпрос, върху който човек размишлява, оказва известно влияние върху него и го ползува дотолкова, доколкото той е могъл да се свърже с него. Той оказва известно въздействие за развиването ви. Например, когато размишлявате върху най-силната добродетел на ученика, даже и да не се домогнете до нея, пак ще имате голяма полза. В какво се заключава ползата? В свързването ви с добродетелите. Някой ще пише, че най-силната добродетел на ученика е любовта, друг вярата, трети милосърдието, четвърти способността му да учи и т. н. Като мисли за дадената добродетел, без да подозира даже, той се свързва с нея. В това, именно, се съдържа ползата за ученика от развиване на темите, които се дават на класа. Всички добродетели са еднакво важни и силни, в смисъл, че за дадено време и за даден ученик, известна добродетел оказва най-голямо влияние върху неговия характер. За войника, който отива на бойното поле, най-голяма добродетел е смелостта; за прислужника на болния най-важна добродетел е милосърдието; за ученика най-важна добродетел е послушанието; за работника трудолюбието; за слугата досетливостта и съобразителността. Тази черта е особено необходима за онзи слуга, който е попаднал при лош господар. Той трябва да бъде толкова досетлив и съобразителен, че отдалеч още да предвижда желанията на господаря си. Слугата трябва да познава господаря си, да знае, как да постъпва с него. | |
| − | + | Преди няколко дена се случи да наблюдавам постъпката на едно малко кученце. То беше доста интелигентно, съобразително кученце. Господарите му хвърлиха един кокал да гложди. В това време от съседния дом дотърча едно голямо куче, и веднага се хвърли върху кокала. Този час малкото кученце отстъпи кокала на голямото куче и започна спокойно да обикаля около него, доволно, че му е отстъпило кокала. Ако малкото кученце не беше съобразило, че в случая, най-добре е да отстъпи кокала, между двете кучета щеше да стане голяма схватка, от която малкото щеше да пострада. И лошият човек, лошият господар е подобен на голямото куче. Дойдете ли с него в отношения, които водят към схватка, отстъпете му кокала, нека гложди. Този кокал може да бъде някаква служба, или друга някоя материална вещ, отстъпете я, за да не пострадате. Лошият човек разполага с физическа сила в себе си. Щом е физически силен, той е готов всичко да направи. В случая, благоразумието изисква от човека да отстъпи. Отстъпването не е страх, но пестене на време и енергия. | |
| + | |||
| + | Сега, които от вас желаят, могат да посещават класа, като пазят хармония в отношенията си. Помнете, че всеки, който нарушава хармонията, пакости на себе си, пакости и на другите. Каквато пакост да направите някому, първо тя има отглас, отражение във вашето съзнание. Всяка крива мисъл, всяко криво чувство, или всяка крива постъпка е лош, грозен образ, който се отпечатва първо в съзнанието на онзи, от когото е излязъл, или от когото е направен. Значи, злото, лошото се излива в нехармонични, в неправилни форми или образи. Доброто се излива в хармонични, в правилни образи. Човек сам рисува и едните, и другите образи. Виждате в една градина две круши: опитвате едната сладка, опитвате другата горчива. Защо е горчива? Горчивината показва нейния егоистичен характер. Тя е родила горчиви плодове за да не би някой да се ползва от тях. С това тя иска да каже, че никому не дава плода си. Също така има и краставици горчиви. Обаче, умният човек и горчивите плодове може да използва за нещо. | ||
| + | |||
| + | Едно е важно да знае ученика: всяка негова постъпка се хроникира. Подир всеки ученик вървят детективи от Бялата и от черната ложа, които всичко записват. Първите хроникират добрите мисли, чувства и постъпки на ученика, а вторите лошите. И едните, и другите ще използват на място вашите постъпки. Като хроникират лошите ви постъпки, детективите на черната ложа изучават характера ви, за да могат, по най-лесен и незабелязан от вас път, да ви привлекат на своя страна. И едната, и другата ложа имат желание да ви привлекат на своя страна, заради което ви убеждават, че пътят, който ви предлагат, е правият и най-добрият път. Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от ония връзки, които са го спъвали в миналото, които и до днес още го спъват. При свободно време, искам всеки от вас да систематизира главните мисли от тази лекция, а после, всеки да извади за себе си ония важни, основни мисли, които той е разбрал най-добре, и от които ще може да се ползва. | ||
| + | |||
| + | Като казвам, че от ученика се изисква послушание, аз имам предвид послушанието в най-малък размер. От 24 часа през денонощието, искам да употребите само един час за послушание, половин час денем, когато сте будни, и половин час вечер, когато сте в астралния свят. Но този половин час трябва да бъдете абсолютно послушни. Той ще бъде основна мярка за вашето послушание. Значи, половин час, или 30 минути през деня ще бъдете послушни, и през това време ще размишлявате върху послушанието. Този час можете да разпределите на няколко части: сутрин да употребите десет минути за послушание, на обед десет минути и вечер десет минути. После, десет минути преди да си легнете, десет минути като се събудите сред нощ и десет минути рано сутринта, преди ставане, всичко един час. Ако се събудите бодри и весели, това показва, че сте били послушни. Ако станете уморени, с отпаднал дух, показва, че не сте били послушни, не сте били в училището, но сте били вън някъде. Това не трябва да ви обезсърчава. Човек минава през всички фази, през които минава и брашното докато стане хляб. Брашното е леко. Ако го оставите вън, на открито, и най-малкият ветрец е в състояние да го раздуха. Вие взимате топла вода, туряте в нея брашното и образувате каша. Досипвате още брашно, докато кашата става все по-гъста, способна за месене. Събирате, оттук оттам, брашното и започвате да мачкате тази каша. Тя става гъвкава, лесно се меси, и вие казвате, че тестото е вече добре омесено. След това го правите на хлябове и го носите на фурната. Значи, и човек първо е брашно, после каша, след това тесто, а най-после хляб. Тъй щото, ако сте брашно, ще знаете, че едва сте излезли от воденицата; ако сте каша, още сте в нощвите; щом сте тесто, вече ви месят; щом станете хляб, занасят ви на фурната, и вие се радвате, че можете да бъдете полезни на човечеството. | ||
| + | |||
| + | Това са положения, състояния, които човек минава през живота си. Тези състояния ще го наведат на нови образи, нови мисли и идеи, които ще му дадат подтик, подем за работа. Старите решения, старите идеи ще заместите с нови, които ще ви подмладят. Казано е в Писанието: "На онези, които чакат Господа, силата им ще се възобнови. Онези, които търсят пътя на мъдростта, ще подобрят своя път". Да изкарате добро от добрите хора, това не е голямо изкуство, но да изкарате нещо добро от лошите хора, това е изкуство. Като знаете това, не се обезсърчавайте, но работете върху себе си смело и решително. Задачите, които ви се дават, трябва да се изпълняват без съмнение и колебание. Най-малкото съмнение е спънка. | ||
| + | |||
| + | Достатъчно е само да помислите, че може и без дадената задача, за да се спънете. Даде ли ви се някоя задача. тя трябва да се изпълни без никакви разсъждения. Щом изпълните задачата и видите резултата, тогава можете да разсъждавате, колкото искате. Който иска да бъде ученик, преди всичко той трябва да приложи своята разумна воля. Защо? Такъв е законът в Божествения свят. Там първо се действа, а после се размишлява. В човешкия свят е тъкмо обратно: там първо трябва да се мисли, а после да се действа. Според интуицията, която е закон на Божествения свят, щом почувстваш, щом възприемеш нещо от този висок свят, ти веднага трябва да действаш, а после ще размишляваш върху последствията. Значи, ако сте в Божествения свят, първо ще действате, а после ще мислите; ако сте в човешкия свят, първо ще мислите, а после ще действате. Както виждате, това са два диаметрално противоположни, един на друг, метода. И затова като казвам, че ученикът не трябва да разсъждава, имам предвид Божествения свят. Щом си в Божествения свят, ще действаш първо, а после ще мислиш; щом слезеш в човешкия свят, ще мислиш първо, а после ще действаш. Защо е така? Защото, когато ние действаме, Бог мисли. Когато ние мислим, Бог действа. Как постъпва инженерът? Първо той обмисля плана на къщата, съобразява се с ред положения - средства, материал, местоположение; после, той съставя плана, и след това вече го прилага, действа по готовия план., Значи, кажеш ли, че ще мислиш първо, ти си в човешкия свят. Кажеш ли, че ще действаш първо, ти си в Божествения свят. По метода, който прилагате, ще познавате, в кой свят се намирате. Ако разбъркате методите, ще сгрешите. Ако влезете в Божествения свят и първо мислите, а после действате, ще сгрешите. Ако влезете в човешкия свят и първо действате, а после мислите, пак ще сгрешите. Методите на тия два свята се коренно различават. Те са строго определени, вследствие на което никакво разместване не може да става. | ||
| + | |||
| + | И тъй, ще мислите и ще действате; ще действате и ще мислите. | ||
| + | |||
| + | Т. м. | ||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | 16. Лекция от Учителя, държана на 14 юни, 1922 г. | ||
| + | |||
| + | София. | ||
Текуща версия към 19:40, 24 юли 2011
Младежки окултен клас - година 1
Изисквания от ученика
Т. м.
За следния път пишете върху темата: "Скъпоценните камъни".
Сега, аз ще взема думата "ученик" в ограничен смисъл. Човек е ученик докато учи, докато е в училище. Ученичеството е особено състояние на ума. В окултен смисъл на думата, човек може да бъде ученик, само докато е в контакт, или връзка с Учителя си. Щом изгуби или прекъсне тази връзка, той престава да бъде ученик. За да бъде в постоянен контакт, необходимо е послушание и внимание. Човек може да бъде послушен само към Висшето, към Божественото. Тук се изисква абсолютно послушание. Щом се отнася до низшето, то трябва да има послушание и внимание към висшето. Следователно, ученикът трябва да има абсолютно послушание към Учителя си. Това послушание трябва да произтича от неговото съзнание. Преди да е отишъл при Учителя си, ученикът трябва да има послушание към Него и да Го познава; ако не Го познава, да се старае да Го познае. Ученикът трябва да разполага с такива чувства и способности, с които може да познае Учителя си.
Връзката между Учителя и ученика не е моментална, в даден момент образувана, нито пък е временна. Тя е вечна и съществува от хиляди години насам. Ученикът не трябва да се разколебава от неуспехите, които може да срещне още в началото на своето ученичество. Светът, в който Учителят живее е абсолютен и не търпи никакво невежество. Атмосферата, в която Учителят живее и се движи е жива и който се опита неподготвен да влезе в нея, той сам се излага на смърт. Като казвам, че ученикът е изложен на смърт, имам предвид положението на рибата, която излиза от водата. Когато извадите една риба от водата и я оставите на сушата, нея естествено я очаква смърт. Тя излиза от своята среда и влиза в друга, в която не може да живее. Значи, учениците трябва да имат послушание и внимание към Учителя си, за да могат постепенно да се развиват в тях нови чувства и способности, като благоприятна среда за възприемане на новите идеи. Тъй щото, ако влезете неподготвени в атмосферата на Учителя си ще знаете, че неизбежно ви очаква смърт. Ако искате да знаете защо трябва да умрете, обърнете се към рибата и вижте защо тя умира във въздуха. Тя не е пригодена към новите условия на живота, вследствие на което се задушава. Наблюдавайте електротехниците как работят с електричеството. Те пипат жиците много внимателно, защото могат да получат такъв силен удар, който моментално да ги повали на земята. Знание се изисква от онзи, който работи с електричество. То не иска да знае кой е пред него. Който не разбира законите на електричеството, той ще се намери на земята. И ако го питат, защо постъпва така, електричеството казва: „Аз търпя около себе си хора, които знаят повече от мене - учени хора; на онези, които не знаят повече от мене, които са невежи, давам ритник на общо основание”.
При това, трябва да се знае, че телата на хората могат да бъдат проводник или на електричество, или на магнетизъм. Същевременно, човешкият организъм може да бъде проводник и на тъй наречените, черно електричество и черен магнетизъм. Черното електричество и черният магнетизъм произтичат от тъмнината. Това показва, че съществуват бяло електричество и бял магнетизъм, които произтичат от бялата светлина. Взимате парче магнит и приближавате към него една игла. Магнитът привлича иглата. Самият магнит ли е причина за привличането? Не, в магнита се крие известна сила, известен ток, който привлича. Ако този ток, или тази сила изчезне, само по себе си желязото нищо не струва. Също така и вие трябва да се наблюдавате, да видите, какви токове, какви сили текат в душата ви. Ако свирите на някой инструмент, на пиано, например, вие сте доволни, когато всички клавиши издават правилни, хармонични тонове. Обаче, ако няколко клавиши само не издават правилни тонове, свиренето е дисхармонично. Първата ви работа е да нагласите тези няколко клавиши да звучат хармонично. Следователно, ако и във вашата душа се яви най-малката дисхармония, вие трябва да нагласите тези жици, които звучат неправилно. Тези тонове, тези жици са се отклонили от общата хармония, от хармонията на цялото. Инструментът, на който свири вашата душа, е съставен от три главни октави: октава на ума, на сърцето и на тялото, Всяка една от тия октави е разделена на още три. Значи, вашата задача се заключава в това, да видите, в коя от трите октави е станало известно отклонение.
За контролиране на волята си, ще ви дам следното упражнение: вземете една игла и я забодете в някоя дебела част на тялото си, на дълбочина два три милиметра. Опитайте се да видите, какви състояния ще преживеете. Наблюдавайте състоянията си, за да разберете, през какви колебания минава волята ви. В първия момент сте смели: взимате иглата и се готвите да я забиете някъде на ръката. Щом иглата се докосне до ръката, изведнъж я вдигате, не се решавате. Пак я доближите, пак я вдигате. Интересно е сега да броите, колко такива колебания ще имате, докато най-после се решите да направите опита. От този опит ще проверите силата на волята си и способността да концентрирате ума си. Числото, с което определяте броя на вашите колебания, е математическа величина, която показва състоянието, в което се намира вашият организъм и времето, необходимо за неговото тониране. Подобен опит правят и малките деца. Като срещнат една река, в тях се явява желание да я прескочат. Погледнат реката, вижда им се дълбока, отстъпят няколко крачки назад. Засилят се, отстъпят. Пак се засилят, пак отстъпят. Най-после, те придобият нов кураж, засилят се и казват: "Ще прескоча, че каквото ще да става или в реката, или на другия бряг". Щом се засилят, те минават препятствието. Казвам: в умовете и в сърцата ви съществуват ред препятствия, които вие непременно трябва да премахнете. С това ще тонирате силите на вашия организъм. За това се изисква воля, знания, сила. С помощта на тия нови, положителни знания, вие ще измените характера си, ще го подобрите и ще можете лесно да преодолявате мъчнотиите, които се изпречват на пътя ви.
И тъй, ако човек правилно е използвал знанието си, характерът му се подобрява; ако неправилно е използвал знанието си, характерът му се влошава. В последния случай той казва: "Едно време бях по-добър, по-благороден". Благородството всякога си остава благородство; диамантът всякога си остава диамант; златото всякога си остава злато. Защо? Защото, веднъж човек могъл, според съществуващите затова закони, да превърне един низш елемент във висш, няма сила в света, която може да измени резултатите на това действие. Няма сила в света, която може да превърне златото в низш елемент. Това може да стори самият човек, който е превърнал някой низш елемент в злато. Като знаете това, стремете се да вложите в тялото, в мозъка и в сърцето си онези възвишени и устойчиви енергии, с които природата си служи за развитието на човека. Само тези енергии са в сила да тонират, да регулират енергиите на вашия слънчев възел. Също така и симпатичната нервна система трябва да е в пълна изправност. Когато в сърцето ви проникват неприятни, горчиви чувства, ще се стремите да се освободите от тях. Те оказват лошо влияние върху черния дроб, вследствие на което в него се явява известно разстройство.
Колцина от вас мислят да направят задачата, която миналия път дадох? Ще ви дам една формула, която трябва да употребите при изпълнението на тази задача. Думите, които ще изговорите, ще заместват парите, с които досега сте си служили. Ще кажете: "Започвам да работя с Божествените добродетели, които живеят в мене". Прилагайте тази формула всеки ден, докато свършите задачата си. Тя ще ви бъде като пропуск. Щом станете сутринта и пристъпите към задачата, изговорете тази формула в ума си, тихо, никой да ви не чува. Като се отказвате временно от парите, вие напущате оръжието си, с което досега сте работили. За сметка на това оръжие трябва да поставите ново. Новото ще бъде дадената формула. Значи, като се отказвате от парите, започвате да работите с Божествените добродетели, като ключове за отваряне на човешките сърца. По този начин ще побеждавате. За физическия човек, парите са също такъв ключ: на този ще платиш, на онзи ще платиш, ще си пробиеш път. И вие, като светските хора, трябва да бъдете умни, досетливи, да не изпущате нито един случай да приложите Божествените добродетели.
Ще приведа един пример за един работник, окултист, който изпълнявал волята Божия по известен начин. Той отишъл да търси работа: похлопал на една врата, отказали му; похлопал на втора, също. На другия ден пак същата история. Минали така ден, два, три, цяла седмица няма работа. Той дошъл до отчаяние: жена, деца го чакат в къщи, а няма какво да им занесе. Като вървял един ден по улиците, видял, как едно малко момиченце паднало на земята и си счупило крака. Той веднага се затичал към него, вдигнал го на ръце и се отправил към дома на детето. Попитал детето, де живее, какъв е баща му, за да знае, какво направление да вземе. Детето казало адреса, казало името на баща си, който бил виден фабрикант. Като занесъл детето в дома му, бащата благодарил на бедния работник, и за благодарност го назначил на работа в своята фабрика. Какво показва това? Детето на фабриканта бил последният и то благоприятен, случай, който работникът трябвало да използва, за да намери работа. ако той не е бил буден, щеше да го пропусне. Будност се изисква от ученика, защото, ако не е буден и пренебрегне една малка работа, той ще изгуби един благоприятен случай. Този случай беше за работника последен, за да намери работа, но пръв от благоприятните съчетания. Само чрез този случай той можа да си намери работа, т. е. да реализира идеята си. Мнозина мислят, че като влязат в Школата, всички пътища за реализиране на техните идеи ще се отворят. Лъжат се те. Понякога за окултните ученици се създават такива големи мъчнотии, че те се намират в чудо, не знаят, какво да правят. Ако не познават законите, много пъти ще се обезсърчават и отчайват. Така се отчайват и пътниците по големите морета и океани. Щом ги хване морската болест, те се отчайват и започват да съжаляват, защо са влезли в този параход. Щом мине морската болест, и отчаянието им минава. И на вас казвам: не съжалявайте, че сте влезли в Школата. Бъдете смели и решителни и вървете напред. Това се отнася до онези, които са готови да следват Школата. Които не са готови, те могат да излязат вън, когато пожелаят.
Като ученици на окултна школа, вие трябва да се съгласявате с процесите на природата, а не да ги ограничавате. Вие можете да се натъкнете на процеса на чистене, на растене или на пробуждане на съзнанието. Ще се спрете пред тези процеси, ще видите, какво произвеждат те във вас. Ще имате самообладание, търпение да понасяте всичко онова, което природата ви дава. Например, когато природата ви подложи на процеса на чистенето, вие изживявате много неприятни чувства и сте готови да реагирате, да се борите с нея. Едно трябва да знаете: природата не търпи абсолютно никаква нечистота. И затова, когато някой дойде в контакт с нея, тя го подлага на щателно чистене. Като дойдете до този процес, вие започвате да философствате: "Какво мисли природата с това?". Едно мисли природата: да ви изчисти. Какво мисли гладният? Да намери храна и да се наяде. Разликата между гладните хора се заключава само в образите, към които се стремят: един иска само хляб, друг иска хляб и месо, трети иска печена кокошка и т. н. Гладните хора се различават помежду си в мислите и желанията. Ако наблюдавате човек, който обича да яде месо, ще видите на лицето му особен цвят. Преди години срещнах на улицата една дама от висшето общество, особено красива. На лицето си имаше воал, но всичко в нея беше приятно. Както вървеше, тя спря пред една колбасница. Изведнъж лицето ѝ придоби особен израз, яви се нещо неприятно, отблъскващо, събуди се в нея животинското естество. Тя влезе в колбасницата, купи си нещо и на излизане оттам, виждам на лицето ѝ предишната маска, с приятно, добро впечатление. При вида на месото, тя не можа да завладее своето низше естество. Като си купи нещо от колбасницата, тя задоволи в себе си низшето естество, и лицето ѝ прие пак първия красив, приятен израз.
Следователно, вътрешните мисли и чувства, които се крият в човека, са в състояние всеки момент да изменят израза на неговото лице. Всяка мисъл пък, от своя страна, е сложна, тя съдържа в себе си условия за сложни процеси, които пак се отразяват върху лицето на човека. Например, мисълта в човека за хранене предизвиква в него ред процеси. Особено, ако човек е гладен, веднага в ума му изпъкват разни картини. Той си представя хубава супа от пуйка, или кокошка, с ориз, или с фиде; също така може да си представи печено прасенце с горчица или с хрян, придружено с няколко чашки шестгодишно вино вместо вода. Всичко това въодушевява гладния. Той върви, представя си ту едното, ту другото, и като мине покрай някоя богата гостилница, в която може да реализира своите желания, а няма пари, току въздъхне и продължи пътя си.
Преди години се срещнах във Варна с един гимназиален учител, когото бяха уволнили от служба. Той вървеше с мене и философстваше по разни въпроси. По едно време, минахме покрай една малка гостилница, в която се пържеха за обед кебапчета, шишове, пържоли и т. н. Като му замириса на кебапчета, той каза: "Това е щастлив живот, да имаш пари в джоба си и когато пожелаеш, да влезеш в гостилницата и да си хапнеш от тия работи. Сега аз минавам заминавам и не мога да вляза вътре да си хапна едно кебапче". Казвам: с тези кебапчета цялата философия на този учител пропадна. Всичко, каквото беше говорил, рухна пред миризмата на кебапчетата. Казвам му след това: "Твоето нещастие сега е щастие за мене. Ако аз попадна в тази гостилница, ще се чувствам нещастен".
Защо този учител изгуби философията си пред едно кебапче? Това показва, че старите навици в човека възкръсват отново; те са живи, а не мъртви. Срещате някой окултен ученик, който минава за напреднал, говори за въздържание, за постижения, но като мине покрай някоя гостилница, или покрай някое кафене, изведнъж в него възкръсва желанието да си хапне малко месце, или да си пийне едно кафенце, да си изпуши една цигара, да си поиграе малко на карти. Това са стари навици, които наново изпъкват в съзнанието му, като изкушение; той трябва да бъде буден, скоро да се опомни и да се освободи от старите образи на миналото. Достатъчно е да поставите човека при известни условия, за да изпъкнат старите образи в съзнанието му. Как е възможно окултен ученик да се натъква на такива противоречия? Ще отговоря на този въпрос със следния пример. Представете си една гъсеница, която се е превърнала в пеперуда, обаче, забравила да изхвърли от себе си старото съзнание на гъсеница, вследствие на което живее едновременно в двете състояния. Като изпадне в състоянието на гъсеница, започва да търси листа и се натъква на противоречие - не може да яде листа. След това тя се опомня, дохожда във второто съзнание на пеперуда и започва да хвърчи от цвят на цвят, да смуче сладкия сок на цветята. Докато има хобот, тя не се нуждае от листа. Също така и окултният ученик може да се спъне от своя минал живот. Той ще иска да възкреси старото и ще падне в изкушение. Старото подразбира връщане към старите форми. Дойдете ли до старото, кажете си: "Това ми е непотребно. Минал съм вече през тези състояния и сега търся новите условия". Представете си, че като ученик на Школата, ви поставят на изпит да не лъжете. От миналото си вие носите слабостта да полъгвате малко. В първо време сте употребявали бялата лъжа, а после черната. По този начин, постепенно, незабелязано и за самите вас, вие сте придобили навик да лъжете. Постъпвате на работа при много строг господар. Като направите някаква погрешка, вие започвате да се колебаете, да се борите в себе си, да кажете ли истината, или не. Най-после решавате да излъжете, да скриете погрешката си, за да не изгубите службата си.
В това отношение, вие може да изпаднете в положението на един слуга, който веднъж казал истината на господаря си, но бил наказан. По известно стечение на обстоятелствата, слугата бил принуден да каже истината на господаря си, но последният, като не го разбрал, ядосал се и го наказал. Тогава слугата казал на господаря си: "Чудно нещо, господарю! Ти ме поставяш в противоречие. Толкова пъти досега съм те лъгал, но ти никога не си ме наказвал. Днес за пръв път казах една истина, и ти ме наказа. Взех да мисля в себе си, защо ме наказваш: дали за истината, която ти казах, или затова, че досега все съм те лъгал".
Казвам: същото нещо може да се случи и на вас. Един път да кажете истината и да ви накажат. Това наказание е наложено от невидимия свят. Той не наказва затова, че сте казали истината, но затова, че досега не сте говорили истината. Това не значи, че в съзнанието ви трябва да остане убеждението, че като говорите истината, ще ви наказват. Наказва се човек, само когато не говори истината. И обратното се случва: ако всякога сте говорили истината, а един път само сте казали лъжа, ще ви възнаградят, но не за лъжата, а за истината, на която до това време сте служили. Особени са наказанията и възнагражденията, които невидимият свят налага на хората. Например, материалното забогатяване е особен род наказание от невидимия свят. И наистина, като забогатее, човек постепенно започва да губи своя вътрешен мир, спокойствието си. Това не значи още, че не трябва да бъде богат. Богат трябва да бъде човек, но същевременно той трябва да има силен и устойчив характер.
Ученикът трябва да гледа на нещата широко, да не мисли, че всичко, каквото съществува, е само за него. Например, ако се случи да минавате покрай някоя плодна градина, колкото и да желаете да си откъснете някакъв плод, нямате право да сторите това, щом господарят не е там. Нали всичко принадлежи на Бога? На Бога принадлежи, не и на вас. Ако трябваше да вкусите от тия плодове, господарят щеше да бъде там, и сам щеше да ви предложи няколко плода. Преди години, тръгваме с един приятел от Варна за Бургас пеш. Приятелят ми взел велосипед със себе си и го кара бавно. По едно време заваля проливен дъжд. Стигаме до Камчията, но от дъжда тя заляла едно разстояние от няколко километра. Приятелят ми носи вече велосипеда си на гръб. Как ще се върви по-нататък? За да преминем реката, трябва да се събуем боси и да нагазим до колене във водата. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Ханджията ни казва: "Ето, отгоре иде един колар, конят му е много силен, колата здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Досега никому добро не е правил". "Ще се опитаме". Аз се приближавам към коларя и му казвам: "Приятелю, би ли ни направил една услуга? Както виждаш, пътя ни е през реката, а водата е много придошла. Ние можем да минем през реката, но велосипедът не можем да носим. Ако обичаш, тури велосипеда на колата си, а ние ще вървим пеш". "На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите на колата, аз ще ви прекарам лесно".
Казвам: който е готов да тури велосипеда на колата си, той ще бъде готов и хората да качи. Който не е готов да приеме велосипеда, той няма да бъде готов и хората да приеме. Едно нещо трябва да имате предвид: когато човек работи с Божествените закони, ще види, че в тях няма абсолютно никакво изключение. Постъпвай според тези закони и не се безпокой. Ние бяхме решили на всяка цена да минем реката, не можехме да се върнем назад. Нито пък на чужда помощ разчитахме. Бяхме готови сами да носим велосипеда. Щом невидимият свят видя нашата готовност, сами да си помогнем, и колата дойде. Тогава и лошият човек става добър, готов на услуги. Човек трябва да разчита на себе си. Ако дойде някоя кола, това вече е привилегия. Ако никаква кола не дойде, ще вървите напред. Можете да газите вода до колене, но връщане няма.
Като ученици на тази Велика Школа, вие трябва да правите ред опити, да се калите, но никой да не знае, да не подозира даже, какви опити мислите да правите. Опитите ви, проявите ви трябва да бъдат естествени, да няма никаква ексцентричност в тях. В това отношение, англичаните са свободни; сутрин, във време на сняг, или през май месец, те ходят боси и никой не обръща внимание на това. Ако тези неща се правят в България, хората ще започнат да критикуват, да ги окачествяват като ексцентрични прояви. Следователно, добре е всяко упражнение, да се прави така, че да не дразни другите. Важното е, че всяко упражнение има предвид да кали човека, да го доведе до положение да излезе от обикновения ред на нещата. За тази цел окултната школа предлага на учениците си съвършено нови методи за работа, излети в красиви, приятни форми.
За да успява в работата си, от ученика се изисква голяма искреност. Той трябва да бъде искрен спрямо себе си: никога да не прикрива по грешките си, нито пък да ги преувеличава или намалява. Че направил някаква погрешка, той може да си прости затова, но да не се извинява. Да си прости, това подразбира съзнателно отнасяне към някоя своя погрешка. Той си прощава, но със съзнание втори път да не повтаря същата погрешка. Да започнете да се извинявате, че условията били такива, че кармата ви била такава това не е позволено. Грешката е грешка, няма какво да се извинява. Тя трябва да се констатира, като факт, и да се търси начин за изправянето ѝ. След време, когато надраснете повече и в ума ви дойдат по-светли, по-възвишени мисли, тогава вече ще разглеждате въпросите от друго становище.
За следния път пишете върху темата: "Най-силната добродетел на ученика". Всеки от вас ще помисли по този въпрос и ще напише онази добродетел на ученика, която той намира за най-силна. Някои уподобяват добродетелите на скъпоценни камъни. Следователно, както описвате характерните белези на скъпоценните камъни, така могат да се описват отличителните черти и на добродетелите.
По същия начин се описват отличителните белези или свойства на всички прости и сложни тела, с които химията си служи. Например, отличителното свойство на водата е нейната подвижност или неустойчивост. Водата е неустойчива, за да бъдем ние устойчиви. Като казваме, че водата е неустойчива, това значи, че тя се приспособява към всички условия, добри или лоши. Друго характерно свойство на водата е способността ѝ да разтваря. Тя е добър разтворител. Като разтваря, тя чисти, измива телата. Същевременно, водата има свойството да разхлажда. Всеки е изпитал разхладителното действие на водата през топлите, горещи дни. Това са няколко отличителни свойства на водата, които и простият човек познава. Попитайте овчаря, какво нещо е водата, той веднага ще ви каже. След това вече идат и другите свойства на водата, които само учените знаят, а именно, че водата е сложно тяло, съставена от два обема водород и един обем кислород. Това, и ред още свойства има водата, за познаването на които се изисква по-голямо вдълбочаване.
По същия начин можем да опишем свойствата на светлината, например. Светлината има свойството да осветява окръжаващите предмети. Тя осветява пътя на човека. Водата улеснява живота. Без вода няма живот. Когато село или град се създава, всички гледат да изберат място, дето има вода. Понякога могат да дойдат порои, да завлекат къщи, говеда, хора, но въпреки това, тя е благо, носител на живота.
Като ученици, ще мислите право, за да развиете добре темата за "Скъпоценните камъни". Ще си спомните няколко камъка, които добре познавате, и ще изтъкнете отличителните им черти. Пишете в общи черти, но изтъкнете главно причината, задето ги наричат скъпоценни камъни. После, пишете, защо някои камъни имат по-голяма, а други по-малка цена. Скъпоценните камъни действат възпитателно върху човека, вследствие на което всеки желае да има такива камъни. Скъпоценният камък съдържа в себе си в кондензирано, т. е. в сгъстено състояние фина енергия. Понякога скъпоценните камъни губят своята сила, своя блясък, и после отново ги придобиват. Причина затова често са самите хора. От някои хора скъпоценните камъни губят своя блясък, а от други го придобиват. Следователно, като знаете няколко от свойствата на скъпоценните камъни, помислете, може ли човек да бъде скъпоценен камък? Какъв скъпоценен камък желаете да бъдете? Един желае да бъде диамант, друг рубин, трети сапфир и т. н. Мислете добре върху темата и пишете, колкото е възможно по-кратко.
Казвате: "Какво отношение имат скъпоценните камъни към нас?". Едно трябва да знаете: всяка мисъл, всяко чувство, върху което размишлявате, оказват известно влияние върху вас. По този начин вие се свързвате с тях. Така е от окултно гледище. Всяка тема, всеки въпрос, върху който човек размишлява, оказва известно влияние върху него и го ползува дотолкова, доколкото той е могъл да се свърже с него. Той оказва известно въздействие за развиването ви. Например, когато размишлявате върху най-силната добродетел на ученика, даже и да не се домогнете до нея, пак ще имате голяма полза. В какво се заключава ползата? В свързването ви с добродетелите. Някой ще пише, че най-силната добродетел на ученика е любовта, друг вярата, трети милосърдието, четвърти способността му да учи и т. н. Като мисли за дадената добродетел, без да подозира даже, той се свързва с нея. В това, именно, се съдържа ползата за ученика от развиване на темите, които се дават на класа. Всички добродетели са еднакво важни и силни, в смисъл, че за дадено време и за даден ученик, известна добродетел оказва най-голямо влияние върху неговия характер. За войника, който отива на бойното поле, най-голяма добродетел е смелостта; за прислужника на болния най-важна добродетел е милосърдието; за ученика най-важна добродетел е послушанието; за работника трудолюбието; за слугата досетливостта и съобразителността. Тази черта е особено необходима за онзи слуга, който е попаднал при лош господар. Той трябва да бъде толкова досетлив и съобразителен, че отдалеч още да предвижда желанията на господаря си. Слугата трябва да познава господаря си, да знае, как да постъпва с него.
Преди няколко дена се случи да наблюдавам постъпката на едно малко кученце. То беше доста интелигентно, съобразително кученце. Господарите му хвърлиха един кокал да гложди. В това време от съседния дом дотърча едно голямо куче, и веднага се хвърли върху кокала. Този час малкото кученце отстъпи кокала на голямото куче и започна спокойно да обикаля около него, доволно, че му е отстъпило кокала. Ако малкото кученце не беше съобразило, че в случая, най-добре е да отстъпи кокала, между двете кучета щеше да стане голяма схватка, от която малкото щеше да пострада. И лошият човек, лошият господар е подобен на голямото куче. Дойдете ли с него в отношения, които водят към схватка, отстъпете му кокала, нека гложди. Този кокал може да бъде някаква служба, или друга някоя материална вещ, отстъпете я, за да не пострадате. Лошият човек разполага с физическа сила в себе си. Щом е физически силен, той е готов всичко да направи. В случая, благоразумието изисква от човека да отстъпи. Отстъпването не е страх, но пестене на време и енергия.
Сега, които от вас желаят, могат да посещават класа, като пазят хармония в отношенията си. Помнете, че всеки, който нарушава хармонията, пакости на себе си, пакости и на другите. Каквато пакост да направите някому, първо тя има отглас, отражение във вашето съзнание. Всяка крива мисъл, всяко криво чувство, или всяка крива постъпка е лош, грозен образ, който се отпечатва първо в съзнанието на онзи, от когото е излязъл, или от когото е направен. Значи, злото, лошото се излива в нехармонични, в неправилни форми или образи. Доброто се излива в хармонични, в правилни образи. Човек сам рисува и едните, и другите образи. Виждате в една градина две круши: опитвате едната сладка, опитвате другата горчива. Защо е горчива? Горчивината показва нейния егоистичен характер. Тя е родила горчиви плодове за да не би някой да се ползва от тях. С това тя иска да каже, че никому не дава плода си. Също така има и краставици горчиви. Обаче, умният човек и горчивите плодове може да използва за нещо.
Едно е важно да знае ученика: всяка негова постъпка се хроникира. Подир всеки ученик вървят детективи от Бялата и от черната ложа, които всичко записват. Първите хроникират добрите мисли, чувства и постъпки на ученика, а вторите лошите. И едните, и другите ще използват на място вашите постъпки. Като хроникират лошите ви постъпки, детективите на черната ложа изучават характера ви, за да могат, по най-лесен и незабелязан от вас път, да ви привлекат на своя страна. И едната, и другата ложа имат желание да ви привлекат на своя страна, заради което ви убеждават, че пътят, който ви предлагат, е правият и най-добрият път. Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от ония връзки, които са го спъвали в миналото, които и до днес още го спъват. При свободно време, искам всеки от вас да систематизира главните мисли от тази лекция, а после, всеки да извади за себе си ония важни, основни мисли, които той е разбрал най-добре, и от които ще може да се ползва.
Като казвам, че от ученика се изисква послушание, аз имам предвид послушанието в най-малък размер. От 24 часа през денонощието, искам да употребите само един час за послушание, половин час денем, когато сте будни, и половин час вечер, когато сте в астралния свят. Но този половин час трябва да бъдете абсолютно послушни. Той ще бъде основна мярка за вашето послушание. Значи, половин час, или 30 минути през деня ще бъдете послушни, и през това време ще размишлявате върху послушанието. Този час можете да разпределите на няколко части: сутрин да употребите десет минути за послушание, на обед десет минути и вечер десет минути. После, десет минути преди да си легнете, десет минути като се събудите сред нощ и десет минути рано сутринта, преди ставане, всичко един час. Ако се събудите бодри и весели, това показва, че сте били послушни. Ако станете уморени, с отпаднал дух, показва, че не сте били послушни, не сте били в училището, но сте били вън някъде. Това не трябва да ви обезсърчава. Човек минава през всички фази, през които минава и брашното докато стане хляб. Брашното е леко. Ако го оставите вън, на открито, и най-малкият ветрец е в състояние да го раздуха. Вие взимате топла вода, туряте в нея брашното и образувате каша. Досипвате още брашно, докато кашата става все по-гъста, способна за месене. Събирате, оттук оттам, брашното и започвате да мачкате тази каша. Тя става гъвкава, лесно се меси, и вие казвате, че тестото е вече добре омесено. След това го правите на хлябове и го носите на фурната. Значи, и човек първо е брашно, после каша, след това тесто, а най-после хляб. Тъй щото, ако сте брашно, ще знаете, че едва сте излезли от воденицата; ако сте каша, още сте в нощвите; щом сте тесто, вече ви месят; щом станете хляб, занасят ви на фурната, и вие се радвате, че можете да бъдете полезни на човечеството.
Това са положения, състояния, които човек минава през живота си. Тези състояния ще го наведат на нови образи, нови мисли и идеи, които ще му дадат подтик, подем за работа. Старите решения, старите идеи ще заместите с нови, които ще ви подмладят. Казано е в Писанието: "На онези, които чакат Господа, силата им ще се възобнови. Онези, които търсят пътя на мъдростта, ще подобрят своя път". Да изкарате добро от добрите хора, това не е голямо изкуство, но да изкарате нещо добро от лошите хора, това е изкуство. Като знаете това, не се обезсърчавайте, но работете върху себе си смело и решително. Задачите, които ви се дават, трябва да се изпълняват без съмнение и колебание. Най-малкото съмнение е спънка.
Достатъчно е само да помислите, че може и без дадената задача, за да се спънете. Даде ли ви се някоя задача. тя трябва да се изпълни без никакви разсъждения. Щом изпълните задачата и видите резултата, тогава можете да разсъждавате, колкото искате. Който иска да бъде ученик, преди всичко той трябва да приложи своята разумна воля. Защо? Такъв е законът в Божествения свят. Там първо се действа, а после се размишлява. В човешкия свят е тъкмо обратно: там първо трябва да се мисли, а после да се действа. Според интуицията, която е закон на Божествения свят, щом почувстваш, щом възприемеш нещо от този висок свят, ти веднага трябва да действаш, а после ще размишляваш върху последствията. Значи, ако сте в Божествения свят, първо ще действате, а после ще мислите; ако сте в човешкия свят, първо ще мислите, а после ще действате. Както виждате, това са два диаметрално противоположни, един на друг, метода. И затова като казвам, че ученикът не трябва да разсъждава, имам предвид Божествения свят. Щом си в Божествения свят, ще действаш първо, а после ще мислиш; щом слезеш в човешкия свят, ще мислиш първо, а после ще действаш. Защо е така? Защото, когато ние действаме, Бог мисли. Когато ние мислим, Бог действа. Как постъпва инженерът? Първо той обмисля плана на къщата, съобразява се с ред положения - средства, материал, местоположение; после, той съставя плана, и след това вече го прилага, действа по готовия план., Значи, кажеш ли, че ще мислиш първо, ти си в човешкия свят. Кажеш ли, че ще действаш първо, ти си в Божествения свят. По метода, който прилагате, ще познавате, в кой свят се намирате. Ако разбъркате методите, ще сгрешите. Ако влезете в Божествения свят и първо мислите, а после действате, ще сгрешите. Ако влезете в човешкия свят и първо действате, а после мислите, пак ще сгрешите. Методите на тия два свята се коренно различават. Те са строго определени, вследствие на което никакво разместване не може да става.
И тъй, ще мислите и ще действате; ще действате и ще мислите.
Т. м.
16. Лекция от Учителя, държана на 14 юни, 1922 г.
София.